През следващата година ще бъдат отворени пет интервенции в горския сектор

 

94 млн. евро от стратегическия план се очаква да бъдат насочени към горските интервенции с цел подобряване на биоразнообразието в тях е станало ясно след среща prowedena dnes в земеделското министерство с представители на неправителствени организации от горския сектор.

За горския сектор ще бъдат приложени осем интервенции, три от които са компенсаторни а останалите инвестиционни. През 2025 г. предвиждаме да отворим приеми по четири от тях, а именно за залесяване и възстановяване, предотвратяване на щети от горски пожари, намаляване на загубата на биологично разнообразие и намаляване на незаконните дейности в горските територии, както и за подпомагане по Натура 2000 за гори“, посочи зам. Министър Лозана Василева.

Останалите интервенции от Стратегическия план ще бъдат за подобряване на здравословното състояние и устойчивостта на горските екосистеми, горско екологични дейности в горите и поддръжка на новосъздадени и възстановени гори.

 

Фермерите трябва да приложат документи за извършените разходи към заявлението

 

Производителите на грозде със сключени договори по интервенцията за преструктуриране на лозя могат да подават заявления за авансови плащания през системата за електронни услуги, информира БТА.

Ползвателите на финансова помощ трябва да прикачат в СЕУ сканирани или подписани с КЕП разходооправдателни документи (фактури, платежни нареждания и банкови извлечения, заверени от банката). Те е необходимо да предоставят в оригинал и банкова гаранция, учредена в полза на ДФЗ, в размер 110 процента от исканата за авансово изплащане сума, със срок на валидност не по-малко от 4 месеца след изтичане на срока за изпълнение на всички дейности по договор.

Финансовата помощ може да бъде изплатена авансово, при условие че изпълнението на дейностите е започнало след сключване на договора и със заявлението за кандидатстване е заявен конкретен процент на авансово плащане, който не надвишава 80 на сто от договорената финансова помощ.

Заявленията по интервенцията се подават по електронен път през индивидуален профил на кандидата или на упълномощено от него лице в Системата за електронни услуги.Близо 200 млн. лева е бюджетът за инвестиции в лозаро-винарския сектор, заложени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Средствата са за четирите години – от настоящата до 2027 г. включително, съобщи през първата половина на май заместник-министърът на земеделието и храните доц. Деян Стратев.

Промените са обсъдени с бранша и целят намаляване на административната тежест

 

Министерство на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на заповед, с която се променят стандарти 5, 6, 7 и 8 за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС 5, 6,7 и 8) от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на България 2023 – 2027 г. Целта на изменението е да се намали административната тежест за земеделските стопани при прилагането на стандартите през 2024 г.

Какво предвиждат промените

При изменението на ДЗЕС 6: „Поддържане на минимална почвена покривка през периоди, които са най-чувствителни“ e oпределен чувствителен период от 01 юни до 30 септември, включително, в който е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на земеделското стопанство, да се поддържа минимална почвена покривка.

На земеделските стопани се предоставя възможност при изпълнението на стандарта да осигурят последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на предходната растителна покривка или 3 седмици след премахването на предходната растителна покривка само за площите с последваща култура рапица. При трайните насаждения, за осигуряване на минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта с трайни насаждения в стопанството, се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване, засяване с покривни култури или мулчиране през чувствителния период.

Улеснение за ДЗЕС 7 „Сеитбооборот (ротация) на културите върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода или диверсификация на културите“ е възможността фермерите да го изпълняват чрез познатата им от програмния период 2014-2020 г. диверсификация на културите.

Облекчението за стопаните в ДЗЕС 8: „Запазване на непроизводствени обекти и площи за подобряване на биологичното разнообразие в земеделското стопанство“ е отпадането на изискването за заделяне на определен дял от обработваемата земя като непроизводствени площи. Остава задължението за запазване на съществуващите особености на ландшафта (отделни дървета, дървета в редица, синори, живи плетове или, дървета в група и тераси).

Изменението предвижда още, че малките стопанства, които не надвишават 10 хa, са освободени от проверки и санкции на предварителните условия.

При прилагането на стандарти 5, 6, 7 или 9 за ДЗЕС се допускат временни дерогации от изисквания като срокове и периоди, в случай на метеорологични условия, които не позволяват изпълнението им през съответната година.

Предложените промени са предварително обсъдени с браншовите организации и заинтересованите страни в рамките на писмена процедура на Комитета по наблюдение на СПРЗСР 2023-2027 г. и след приключили преговори с Главна дирекция „Земеделие“ и Главна дирекция „Околна среда“ към ЕК.

Управляващият орган на СПРЗСР 2023-2027 г. публикува предварителна информация относно планираните приеми на заявления за подпомагане по интервенциите от Плана за календарната 2024 г.,

различни от базираните на площ и плащанията на животинска единица. Информацията има за цел да даде насока за земеделските стопани и други заинтересовани страни за намеренията на УО за стартиране на интервенции, в т.ч. инвестиционни, през 2024 г.

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони

Определянето на периодите на прием по интервенциите, финансирани чрез ЕЗФРСР, които са планирани да стартират през настоящата година, е свързано с приключването на няколко предварителни действия. На първо място се очаква финализиране на преговорите със службите на ЕК по изпратеното на 15 декември 2023 г. предложение за Първо изменение на Стратегическия план и неговото последващо одобрение.

Също така, в съответствие с изискванията на Закона за подпомагане на земеделските производители, Министерство на земеделието и храните работи съвместно с ДФ „Земеделие“ по финализирането на Наредба за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции, която предстои да бъде публикувана за обществено обсъждане. Тази наредба ще урежда реда за подаване на заявленията за подпомагане чрез Системата за електронни услуги (СЕУ).

След обнародване на Наредбата в Държавен вестник, Ръководителят на Управляващия орган на СПРЗСР ще утвърждава за всеки прием по интервенциите, финансирани чрез ЕЗФРСР насоки, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти.

 

Проектите на условията за кандидатстване и условията за изпълнение ще бъдат публикувани на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и Стратегическия план, както и в КАЛЕНДАР ЗА СУБСИДИИ на NivaBG.com преди тяхното утвърждаване. Заинтересованите лица ще могат да изпращат писмени предложения и възражения по публикуваните проекти в определен от Управляващия орган срок.

Запазва се утвърдената и към момента процедура кандидатите за подпомагане да имат възможност да искат разяснения по отношение на условията за кандидатстване. Утвърдените насоки ще се публикуват на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и Стратегическия план, както и в СЕУ.

Управляващият орган обръща внимание, че годишният план за планираните приеми с включени определени периоди на провеждане и бюджети, както и критериите за оценка, по които ще бъдат класирани заявленията по отделните интервенции, задължително следва да бъдат съгласувани с Комитета за наблюдение на СПРЗСР 2023-2027 г., като заседание на Комитета се предвижда да бъде насрочено през месец април 2024 г.

Приложения график може да видите тук.

Зам.-министър Стратев: От 8 до 22 февруари започва приемът на заявления по секторните интервенции от Стратегическия план за финансовата 2024 г.

 

От 8 до 22 февруари включително започва приемът на заявления по секторните интервенции от Стратегическия план за финансовата 2024 г., като при необходимост срокът може да бъде удължен. Това съобщи заместник-министърът на земеделието и храните доц. Деян Стратев при откриването на XXI-вото издание на Международното изложение-договаряне „Пчеларство – Плевен 2024“. Той  припомни, че подкрепата по държавна помощ от типа de minimis за покриване на част от разходите и осигуряване подготовка за 2024 г. е в размер до 7 лв. до 150-то пчелно семейство и до 5 лв. над 151-то.

Заместник-министър Стратев отбеляза, че пчеларството се е превърнало в динамично развиващ се подсектор на българското земеделие, с експортна ориентация и утвърден имидж. Ежегодно в страната се произвеждат между 10 – 12 хил. тона висококачествен пчелен мед, като над 80% от него е насочен за износ към постоянни и предимно европейски контрагенти.

„През последните няколко години земеделието беше изправено пред сериозни предизвикателства. С цел приспособяване на производителите в селскостопанския сектор, засегнати от кризата в резултат на военните действия в Украйна, беше осигурена извънредна финансова помощ по схемата „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, посочи още той.  През 2023 г. на сектора беше изплатена субсидия от над 16 млн. лв. по подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане на земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“, към месец октомври 2023 г. са изплатени 6,2 млн. лв., така общият размер на средствата за сектора по тези мерки през 2023 г. възлиза на 22,5 млн. лв. 

„Международното изложение-договаряне „Пчеларство – Плевен 2024“. се провежда със съдействието на Министерството на земеделието и храните, което се стреми да създава работеща нормативна среда за устойчивото развитие на сектора“, съобщи още заместник-министър Стратев. Той увери  присъстващите пчелари, че в лицето на Министерството имат надежден партньор и посочи още, че Плевен се превърнал в притегателен център на пчеларството, като по време на най-мащабния по рода си форум на Балканите  участват изявени представители на пчеларския бранш в страната, както  и редица чуждестранни лектори и гости. 

Тази година на изложението се представят над 110 фирми от пчеларската индустрия от над 15 държави.

В заключение заместник-министърът поздрави гостите и участниците в събитието с предстоящия професионален празник на пчеларя Св. Харалампий – покровител на меда и пчеларите.

 

При необходимост срока може да бъде удължен

От 8 до 22 февруари включително ще се приемът на заявления по секторните интервенции от Стратегическия план за финансовата 2024 г., като при необходимост срокът може да бъде удължен. Това съобщи заместник-министърът на земеделието и храните доц. Деян Стратев при откриването на XXI-вото издание на Международното изложение-договаряне „Пчеларство – Плевен 2024“.

Той припомни, че подкрепата по държавна помощ от типа de minimis за покриване на част от разходите и осигуряване подготовка за 2024 г. е в размер до 7 лв. до 150-то пчелно семейство и до 5 лв. над 151-то.

Заместник-министър Стратев отбеляза, че пчеларството се е превърнало в динамично развиващ се подсектор на българското земеделие, с експортна ориентация и утвърден имидж. Ежегодно в страната се произвеждат между 10 – 12 хил. тона висококачествен пчелен мед, като над 80% от него е насочен за износ към постоянни и предимно европейски контрагенти.

През 2023 г. на земеделския сектор беше изплатена субсидия от над 16 млн. лв. по подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане на земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“, към месец октомври 2023 г. са изплатени 6,2 млн. лв., така общият размер на средствата за сектора по тези мерки през 2023 г. възлиза на 22,5 млн. лв.

 

МЗХ утвърди Методиката за предварителните условия в Стратегическия план за 2023-2027 г.

Със заповед на министъра на земеделието и храните е утвърдена Методиката за прилагане на предварителните условия в Република България за периода 2023-2027 г., във връзка с изискванията за подпомагане по новия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР 2023-2027 г.)

Методиката включва правила за определяне на намаленията на плащанията при неспазване на изискванията на стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и законоустановените изисквания за управление.

Изпълнението на предварителните условия е задължително изискване за получаване на финансиране по интервенциите в СПРЗСР 2023 – 2027 г. Те допринасят за висока степен на устойчивост и гарантират условия на равнопоставеност на земеделските стопани.

Методиката за прилагане на предварителните условия определя начина на контрол при изпълнението на стандартите за ДЗЕС, са утвърдени с друга заповед на министъра на земеделието и храните, както и на законоустановените изисквания за управление.

Повече информация може да видите тук:

ИЗВАДКА (целия документ може да свалите ТУК)
7. Система за административни санкции
7.1. Общи принципи
7.1.1. Санкции се прилагат само ако неспазването е резултат от действие или
бездействие, за което бенефициентът е пряко отговорен, и в случай че са изпълнени
едното или двете условия:
а) неспазването е свързано със селскостопанската дейност на бенефициента;

б) неспазването засяга стопанството по смисъла на чл. 3, точка 2 от Регламент
(ЕС) 2021/2115, или други площи, управлявани от него на територията на страната.
7.1.2. Прилагането на административна санкция не оказва влияние върху
законосъобразността и редовността на разходите, по отношение на които тя се прилага.
7.2. Прилагане и изчисляване на административните санкции
7.2.1. Административните санкции, се прилагат посредством намаляване или
изключване на целия размер на плащанията, изброени в чл. 83, параграф 1 от Регламент
(ЕС) 2021/2116, които са отпуснати или предстои да бъдат отпуснати на съответния
бенефициер във връзка със заявленията за подпомагане, които бенефициерът е подал или
ще подаде в хода на календарната година, в която е констатирано неспазването.
Намаленията или изключванията се изчисляват въз основа на плащанията, които са
отпуснати или предстои да бъдат отпуснати през календарната година, през която е
настъпило неспазването.
7.2.2. При изчисляването на намаленията и на изключванията се вземат предвид
тежестта, степента, продължителността или повторяемостта и наличието на умисъл при
установеното неспазване. Налаганите административни санкции са ефективни,
пропорционални и възпиращи.
7.2.3. Административните санкции се основават на контрола, извършван в
съответствие с Раздел II от Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на
интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за
проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции.
7.3. Процентни стойности на намаленията в случай на неумишлено
неспазване
7.3.1. Съгласно чл. 85, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2116, намалението като
общо правило представлява 3 % от общия размер на плащанията, посочени в чл. 85,
параграф 1 от същия регламент.
7.3.2. Ако неспазването не оказва въздействие или има само незначително
въздействие върху постигането на целта на съответния стандарт или изискване, не се
прилага административна санкция. Неспазване с незначително въздействие е неспазване
оценено с тежест „Много ниска“, степен „Ограничено в стопанството“ и
продължителност „Естествено възобновими“, съгласно показателите за оценка на
неспазването по Приложение 1.

7.3.3. Когато случаите на неспазване са установени чрез системата за мониторинг
на площта, намалението съгласно чл. 85, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2116 е 2 %
от общия размер на плащанията, когато не се прилага намалението, описано в т. 7.3.5.

7.3.4. Когато неспазването има сериозни последици за постигането на целта на
съответния стандарт или изискване или ако представлява пряка опасност за
общественото здраве или за здравето на животните, въз основа на оценката на
неспазването, предоставена от компетентния контролен орган, като са взети предвид
критериите, посочени в чл. 85, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2021/2116,
процентната стойност, посочена в чл. 85, параграф 2 от същия регламент, се увеличава
до 10 %.
7.3.5. При случаи на установено неумишлено неспазване въз основа на оценката
на неспазването, предоставена от компетентния контролен орган, като вземе предвид
критериите, посочени в чл. 85, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2021/2116,
процентната стойност, определена в чл. 85, параграф 2 от същия регламент се намалява
до 1 %.
стр. 15 от 61
7.3.6. Когато се използва системата за мониторинг на площта, посочена в чл. 66,
параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2021/2116, за установяване на случаи на
неспазване, намалението определено по т. 7.3.5, се редуцира до 0,5 %.
7.4. Процентни стойности на намаленията в случай на повторение
7.4.1. Когато едно и също неспазване продължава или се повтори веднъж в
рамките на три последователни календарни години, процентното намаление е 10 % от
общата сума на плащанията, посочени в чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116,
когато бенефициерът е бил информиран за предишното установено неспазване.
Следващи случаи на същото неспазване в рамките на три последователни календарни
години без основателна причина от страна на бенефициера се считат за случаи на
умишлено неспазване и се налага намаление от 15 %.
7.4.2. За целите на определянето на повторяемостта на неспазването се вземат
предвид случаите на неспазване на правилата за кръстосано съответствие, определени в
съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. Съответствието между правилата
за кръстосано съответствие и правилата за предварителна условност са посочени в
Приложение 1.
7.4.3. Когато установено неспазване не оказва въздействие или има само
незначително въздействие върху постигането на целта на съответния стандарт или
изискване и не е наложена административна санкция в съответствие с чл. 85, параграф 3,
първа алинея от Регламент (ЕС) 2021/2116, неспазването не се взема предвид за целите
на определянето на повторяемостта или на продължаването на неспазването.
7.5. Процентни стойности на намаленията в случай на умишлено
неспазване
7.5.1. Процентни стойности на намаленията в случай на умишлено неспазване
Процентното намаление за установено умишлено неспазване е най-малко 15 % от
общата сума на плащанията и подкрепата, посочени в чл. 83, параграф 1, букви а), б) и
в) от Регламент (ЕС) 2021/2116. Въз основа на оценката на неспазването, предоставена
от компетентния контролен орган, като вземе предвид критериите, посочени в чл. 85,
параграф 1, втора алинея от същия регламент, разплащателната агенция може да реши
да увеличи тази процентна стойност до 100 %.
7.6. Кумулиране на административните санкции
7.6.1. Когато установено неспазване на стандарт представлява и неспазване на
изискване, то се счита за едно-единствено неспазване. За целите на изчисляването на
намаленията неспазването се счита за част от областта на прилагане на предварителните
условия за изискването.
7.6.2. Когато през една и съща календарна година е настъпило повече от едно
установено неумишлено неспазване, което не е с незначително въздействие и се повтаря,
процедурата за определяне на намалението се прилага поотделно за всяко неспазване и
получените процентни стойности се сумират. Общото намаление обаче не може да
надвишава:
а) 5 % от общата сума на плащанията и подкрепата, посочени в чл. 83, параграф
1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато нито един от случаите на
неспазване няма сериозни последици за постигането на целта на съответния стандарт или
изискване или представлява пряк риск за общественото здраве или за здравето на
животните; или
б) 10 % от общата сума на плащанията и подкрепата, посочени в чл. 83, параграф
1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато поне един от случаите на
неспазване има сериозни последици за постигането на целта на съответния стандарт или
стр. 16 от 61
изискване или представлява пряк риск за общественото здраве или за здравето на
животните.
7.6.3. Когато през една и съща календарна година е настъпило повече от едно
установено повтарящо се неумишлено неспазване, процедурата за определяне на
намалението се прилага поотделно за всяко неспазване и получените процентни
стойности на намаленията се сумират. Стойността на намалението обаче не може да
надвишава 20 % от общата сума на плащанията и подкрепата, посочени в чл. 83, параграф
1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2021/2116.
7.6.4. Когато през една и съща календарна година е настъпило повече от едно
установено умишлено неспазване, процедурата за определяне на намалението се прилага
поотделно за всяко неспазване и получените процентни стойности на намаленията се
сумират. Стойността на намалението обаче не може да надвишава 100 % от общата сума
на плащанията и подкрепата, посочени в чл. 83, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент
(ЕС) 2021/2116.
7.6.5. Когато през една и съща календарна година са настъпили няколко случая на
неумишлено, повтарящо се и умишлено неспазване, получените процентни стойности на
намаленията се сумират като, когато е приложимо, това се извършва след прилагането
на разпоредбите на т. 7.6.2, 7.6.3 и 7.6.4 от настоящия член. Стойността на намалението
обаче не може да надвишава 100 % от общата сума на плащанията и подкрепата,
посочени в чл. 83, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2021/2116.
7.6.6. Въз основа на оценката за умишлено неспазване на критериите на чл. 85,
параграф 1 на Регламент (EС) 2021/2116 се прилага чл. 10 и 11 на Делегиран регламент
(ЕС) 2022/1172 на Комисията от 4 май 2022 година за допълнение на Регламент (ЕС)
2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол в рамките на общата селскостопанска политика и
прилагането и изчисляването на административните санкции във връзка с
предварителните условия (OB L 183 от 8.7.2022 г.).

Промените по стратегическия план са на финалната права

 

Страната ни е получила ясен знак от Брюксел че таваните  по помощта за Украйна няма как да паднат, нзаяви пред медиите днес земеделският министър Кирил Вътев.. Подобно решение изглежда малко вероятно с оглед на това, че минава и през сложна процедура по промяна на стратегическия план. По думите му искането да отпаднат таваните е на шепа хора, които искат да вземат милиони. Все пак от ЕК са се съгласили да повишат таваните с 30 Хил. евро до 280 Хил. евро.  Освен това е било постигнато разбирателство за удължаване на срока на помощта до средата  на 20024 г. .

По отношение на de minimis министър Вътев заяви, че ставките ще станат ясни след като приключи срока за подаване на заявленията.

Промените по стратегическия план са според него на финалната права и се очаква в началото на декември да бъдат внесени в ЕК.

 

 

 

По някои интервенции като Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал, Екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи и интервенцията за Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове. , бенефициерите ще могат да подават допълнителни документи, съобщиха от агррното ведомство. Земеделските производители, които не са подали плановете си за управление на хранителните вещества, плановете за паша и документа за удостоверяване на плододаващите насаждения по съответните интервенции за обвързана подкрепа, ще имат възможност да го направят в периода от 25 септември – 9 октомври 2023 г. през Системата за електронни услуги (СЕУ ) на Държавен фонд „Земеделие“. В същия период фермерите ще имат възможността и да заменят вече подадените документи, в случаите на промяна в обстоятелства и/или установени пропуски в тях.

Една от присъединилите се през тази година към Copa и Cogeca организации, Българският фермерски съюз алармира за забавяне на промените в стратегическия план, съобщава БТА. Според браншовиците липсва информация за случващото се като към края на август браншовите организации според Георги Стоянов все още не са получили от агроведомството проекта за промени, които трябва да бъдат разгледани и одобрени в началото на септември в Комитета по наблюдение. След това министерството да спази взетото от земеделската комисия в 49-ото Народно събрание решение тези поправки да бъдат предоставени на депутатите до 11 септември. Крайният срок за предаване на проектопромените в Европейската комисия е 30 септември 2023 г.

От организацията настояват да се постигне по-справедливо разпределение на директните плащания в полза на производствените площи, екосхемите, секторните интервенции, иновациите с цел подпомагане на малките и средните земеделски стопанства, производството на български плодове и зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед. Освен това МЗХ да набележи конкретни мерки за национално подпомагане на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, които са тежко засегнати от последствията от войната в Украйна.

Не сме запознати с анализите на резултатите от подадените заявления в Кампания 2023 г. Другата част от анализа се прави от дирекция „Компенсаторни плащания“ и те вървят паралелно с актуализацията на SWOT-анализите, които обаче все още не са приключили и отново нямаме информация“, посочи Стоянов.

Агроведомството съобщи, че от днес се отваря приемът по интервенциите за биоземеделие, хуманно отношение към животните и опазване на климата. Заявленията за подпомагане се приемат в общинските служби по земеделие или чрез Системата за електронни услуги на Държавен фонд „Земеделие“, заедно със заявленията за подпомагане по интервенциите под формата на директни плащания през кампания 2023.

Заявления ще се приемат по интервенциите:

· Биологично растениевъдство;

· Биологично пчеларство;

· Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство;

· Насърчаване на естественото опрашване;

· Насърчаване на използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия;

· Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за земеделското стопанство;

· Опазване на местните породи (автохтонни), важни за селското стопанство;

· Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм);

· Поддържане на местообитанията червеногушата гъска (Branta ruficollis), Кръстат (царски) орел и Египетски лешояд в орнитологични важни места в обработваеми земи;

Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии;

· Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност, включваща дейностите осигуряване на благоприятна жизнена среда/свободна подова площ на животните и осигуряване на свободно отглеждане на открито.

От днес стартира прием на заявления за подпомагане по интервенциите – „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“ и „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“,,включени в стратегическия план, съобщават оот агроведомството. . Заявленията за подпомагане се приемат в общинските служби по земеделие или чрез Системата за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“, заедно със заявленията за подпомагане по интервенциите под формата на директни плащания през кампания 2023. Допустими кандидати по интервенциите са регистрирани земеделски стопани.

По решение на председателя на мониторинговия комитет, заседанията на Комитета по наблюдение на стратегическия план или част от тях ще могат да бъдат излъчвани онлайн , съобщава земеделското министерство.

„Заседанията на Комитета по наблюдение на Стратегическия план ще се провеждат на основата на прозрачност и публичност“, заяви по време на първото заседание на комитета зам. министър Георги Събев. Освен с излъчването на заседанията онлайн Събев се ангажира и с публикуване на документите от заседанията във възможно най-кратки срокове. „Важно е е обществеността да има пряк достъп до заседанията и дискусиите, на които се обменят мнения и се представят гледни точки, както и добри практики. Това ще повиши доверието в Общата селскостопанска политика и различните модели за подпомагане“, заяви Георги Събев. По време на първото заседание, участниците в Комитета по наблюдение дискутираха вътрешни правила за работата си, включително правилата, които засягат информирането на земеделските стопани и обществото за взетите решения.Освен това на заседанието бяха обсъдени предложения на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите към 48-то НС за промени в стратегическия план, които засягат екосхемите и някои интервенции. По време на дискусията браншовите организации представиха становища с предложения по прилагането на плана.

Комитетът одобри критерии за оценка по интервенции, подкрепящи създаването оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации, пчеларството, оперативните програми за сектор „Мляко и млечни продукти“. Бяха обсъдени критерии за избор на стратегии по подхода Водено от общностите местно развитие.

Фермерите ще могат да кандидатстват с проектни предложения за цифрово трансформиране на стопанствата си през плана за възстановяване и устойчивост по максимално улеснена процедура

С оглед и на все по-видимите климатични промени един от основните приоритети не само за европейското земеделие, но и за българското във вече стартиралия нов програмен период на прилагане на стратегическите планове ще са инвестициите във внедряване на иновации и цифрови технологии в стопанствата. Предимство за българските земеделски производители е, че те могат да търсят възможности за финансиране на проекти в тази насока както по интервенциите в стратегическия план, така и през плана за възстановяване и устойчивост.

Фермери от цялата страна бяха запознати с последните новости по темата по време на специализиран уъркшоп в ИЗК Марица в Пловдив от Светлана Боянова, ръководител на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ. „Идеята на подпомагането по стратегическия план е да се търси обединение между земеделски производители, технологични компании и наука, без значение дали партньорите са от България или от чужбина. Важното е тези партньори да притежават знанието и ноу-хауто, което е нужно на вас като производители. Ето защо рискът се поема от програмата или стратегическия план“, заяви пред присъстващите Светлана Боянова.

Тя уточни, че ако до момента даден фермер желае да направи експеримент в полеви условия, дали някаква технология работи при него, ще трябва да си го направи за своя сметка. От иновацията по думите й би имало ефект, само ако се установи, че нейното внедряване е довело до реални резултати в даденото стопанство. В сегашния програмен период по стратегическия план ще могат да се финансират именно подобни опити за внедряване на иновации в стопанствата.

„Така фермерите ще могат да тестват даден продукт или услуга, преди да инвестират в нея. Важно е да се знае, че самата научна дейност не се финансира, а фокусът е поставен върху това, дали определена технология работи в конкретни стопанства“, добави още тя. Земеделските производители трябва да знаят, че с влизането в сила на стратегическия план, по досега познатата мярка за иновации ще има и една предварителна подготвителна фаза, за която могат да получават до 15 хил. евро, насочени именно към изготвяне на проектите, като идеята е да се намери водещ партньор на проекта и да се създадат оперативни групи. След като са определени партньорите по даден проект и е взето решение за внедряване на определена иновация в стопанството, следва втората фаза за която са предвидени до 400 хил. евро. „Проектите ще са със срок на изпълнение до три години, и във втората фаза от изпълнението им се позволява да се покрият всички разходи по така наречените меки мерки например лабораторни анализи и др. добави още ръководителят на АгроХъб.БГ.

Друг ключов момент при реализацията на проекти за иновации, е че вече са позволени авансови плащания през периода на реализацията им. „Поради това, че се касае за иновативни, а не за инвестиционни проекти, очакванията ни са, че от министерството ще облекчат критериите за отпускане на авансови плащания защото обикновено за да се получат такива са нужни някакви гаранции“, поясни Светлана Боянова.

Що се отнася до инвестирането в закупуването на определено цифрово решение, през новия програмен период стопанствата ще се класифицират на малки, средни и големи, и ще се дава приоритет на групите и организациите на производители. Мисля, че това е бъдещето не само заради субсидиите, но и заради решаване на проблема с реализация на произведената продукция“, убедена е тя. Така за групи и организации на производители се предвижда покриване на инвестициите в цифрови технологии до 75%. Предвидена е възможност за увеличаване на покритието на инвестициите с още 10% , когато те са насочени към внедряване на цифрови технологии в стопанства на производители на плодове и зеленчуци или в животновъдни ферми.

„Друга нова интервенция свързана с инвестиции насочени към опазване на околната среда, също позволява да се кандидатства с проекти за внедряване на иновативни технологии, насочени тъкмо към дейности, свързани с опазването на околната среда. Тук могат да влязат инвестиции за сензори, дронове, изкуствен интелект, автоматизация и роботизиране на стопанствата, системи за прецизно напояване, за отдалечен контрол и управление и мониторинг на данни за поливни норми“, поясни още Светлана Боянова. Изключени по тази интервенция са инвестициите в елементи от напоителната инфраструктура. Към нея обаче се включват превенция на болести по животните, въвеждане на регенеративно и консервационно земеделие, събиране и анализ на данни за генерираните отпадъци и проследяване на вредните емисии в стопанствата. Финансирането по тази интервенция е до 50% от общия размер на проекта, като за групи и организации на производители може да се увеличи до 75% и до 60% за кооперативи на производители на етерично-маслени култури, плодове и зеленчуци и животновъди.

Какво предвижда плана за възстановяване и устойчивост за инвестиции в цифрови технологии

Другата възможност за земеделските производители да търсят източник за инвестиции на проекти в сферата на иновациите и цифровите технологии предлага плана за възстановяване и устойчивост. „По него са предвидени две възможности за инвестиции, насочени към модернизация на стопанствата и цифрова трансформация и в управление на води“, уточни Светлана Боянова.

Дейностите, свързани с модернизация и цифрова трансформация с насочени към опазване на околната среда и цифровите технологии. „Що се отнася до растениевъдството, тук допустими са например инвестиции във внедряване на цифрови технологии за прецизна сеитба, прецизно торовнасяне, GPS системи и дронове, автоматизирани системи и оборудване за електронно управление на процесите в оранжерийното производство, машини за подготовка на продукцията за продажба, измиване, сортиране и охлаждане на продукцията, автоматизиране на процеса на складиране и др. инсталации“, поясни още тя. По отношение на животновъдството са включени различни системи за управление и мониторинг на процесите в стопанството. Земеделските производители, които кандидатстват с проекти по плана за възстановяване и устойчивост трябва да са наясно, че имат срок за изпълнението им до 2025 година. Ключовото тук според нея е, че през плана за възстановяване могат да се реализират проекти, свързани и с внедряване на системи за събиране и анализ на данни, за производство на енергия от възобновяеми източници, за биогорива и третиране на органично произведените торове в стопанствата и отпадъците. Размерът на подпомагане предложенията за изпълнение на инвестиции по плана за възстановяване е между 30 хил. и 1 млн. лева. „Разликата с проектите по стратегическия план е, че тук при реализиране на тези предложения не се изисква от кандидатите да представят бизнес план, и режимът е облекчен максимално“, уточни Боянова. Допълнително точки към тези предложения за инвестиции носят, дали в тяхното реализиране се включват жени, възрастта на участниците, финансовото състояние на стопанството, като се определя печалбата за трите завършени години, биопроизводителите, историята на стопанството и дали произвежда плодове, зеленчуци или етерично-маслени култури. Един от немаловажните критерии по думите й е свързан с екологичните критерии, с доставката и монтирането на машини за оползотворяване на отпадъците и третиране на растителния и животински отпадък. В този случай, земеделските производители могат да комбинират проектно предложение за инвестиции в изграждането на подобни мощности за третиране на отпадъците в стопанствата и еко схемата за насърчаване на зеленото торене по стратегическия план“ уточни още тя.

Другата спомената възможност е за предложения за инвестиции, свързани с управление на водите. „Изискваните от МОСВ документи като екологична оценка, становища от басейновите дирекции, оценка за състоянието на водния обект могат да забавят реализирането на подобни предложения за инвестиции“, предупреди фермерите Боянова. Размерът за финансиране на предложния за инвестиции по този фонд е между 30 хил. лева и 1 160 000 лева, като се покриват до 50% от направените инвестиции. Допустими са проектни предложения за инвестиции за намаляване на загубите на вода и управление на водите.

Мартин Иванов

 

 

 

Днес в „Вържавен вестник“ беше обнародвана Наредба 4 от 30 март на агроведомството за условията и реда за кандидатстване за подпомагане по интервенциите от стратегическия план. С това може да бъде дден официален старт на кампанията за кандидатстване на земеделските производители за субсидии.
С нея се урежда редът на кандидатстване по следните интервенции:

1. Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ);
2. Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ);
3. Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани (МЗС);
4. Плащане за малки земеделски стопани (ДЗС);
5. Специално плащане за култура – памук (Памук);
6. Обвързано с производството подпомагане за млечни крави (МлК);
7. Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми (МлК-РП);
8. Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави (МеК);
9. Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави, включени в развъдни програми (МеК-РП);
10. Обвързано с производството подпомагане за говеда в планински райони (Г-пл);
11. Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи (К-ЗП);
12. Обвързано с производството подпомагане за биволи (Биволи);
13. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи (ДПЖ-ЗП);
14. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози, включени в развъдни програми (ДПЖ-РП);
15. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози в планински райони (ДПЖ-пл);
16. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове (ИП);
17. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване (ИП-Н);
18. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) (ИЗ-ДККП);
19. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (пипер) (ИЗ-П);
20. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (лук и чесън) и картофи за нишесте (ИЗ-КЛЧ);
21. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) (ИЗ-МЗДП);
22. Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство (ИОП);
23. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планинските райони (ИЗП-пл);
24. Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК);
25. Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) (Еко-БЖ);
26. Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ);
27. Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване (Еко-ЗВПП);
28. Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП);
29. Еко схема за екологично поддържане на трайните насаждения (Еко-ТН);
30. Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП);
31. Еко схема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (Еко-ГТ);
32. Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури (Еко-РОК);
33. Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ);
34. Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1);
35. Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3);
36. Биологично растениевъдство (БР);
37. Биологично пчеларство (БП);
38. Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство (СИП);
39. Насърчаване намалението на употребата на продуктите за растителна защита и торове през контрол в краен продукт (ПРЗТ);
40. Насърчаване на естественото опрашване (опрашване);
41. Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР);
42. Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия (СККУ);
43. Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство (СЗМ);
44. Опазване на местни породи (автохтонни), важни за селското стопанство (ОМП);
45. Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – (паша);
46. Поддържане на местообитанията на червеногушата гъска (Branta ruficollis), Кръстат (царски) орел и Египетски лешояд в орнитологични важни места в обработваеми земи (ПМ-ОВМ);
47. Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии (ПЗП-деградирали);
48. Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения (НР);
49. Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000 (Н2000);
50. Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (М10);
51. Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (М11).

 

Какви субсидии получават земеделските производители

 

По кои схеми за субсидии може да се кандидатства през 2023 г?

 

Ставки за Кампания 2023 за директни плащания за земеделие

Необвързаните с производството директни плащания са:

• Основно подпомагане на доходите за устойчивост (досегашната СЕПП)
• Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост
• Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, или т.нар. екосхеми (досегашните зелени плащания)
• Допълнителното подпомагане на доходите за млади земеделски стопани
• Плащане за малки земеделски стопани
• Плащане за памук

Обвързаните с производство директни плащания са в секторите:

• Плодове и зеленчуци
• Животновъдство
• Протеинови култури

ВИЖ ОЩЕ 

Тази част на статията е собственост на Agroplovdiv.bg

плащането на площ през 2023 г. (предишната СЕПП) ще е 100 евро за хектар. Получава се от стопани, които обработват допустими площи, извършват земеделска дейност и отговарят на критериите за активни земеделски стопани.

Преразпределителното плащане ще е 107 евро/ха за първите 30 ха на стопанства с максимален размер от 600 ха.

Ставката по схемата за младите фермери ще е 100 евро/ха (извън останалото подпомагане) като през следващия програмен период 2023-2027 г. няма да има ограничения за площите на стопанството на производителите на възраст под 40 г. към момента на подаване на заявление. Годишният бюджет е 12 млн. евро. За да бъде подпомогнат, младият стопанин трябва да е ръководител на земеделско стопанство, което е създадено преди не повече от 5 години от момента на кандидатстване по схемата. Необходимо е и да притежава професионални умения и компетенции в областта, в която работи. Трябва да бъдат изпълнени и трите условия, за да бъдат субсидирани младите стопани.

Плащането за малки земеделски стопани е 1250 евро плоска фиксирана ставка. Условията за получаването им са аналогични на тези от настоящия програмен период. Плащането обаче няма да варира, а ще е точно 1250 евро.

Еко схемите са 9 на брой с две подсхеми. Те са доброволни. Плащането за тях е по Първи стълб.

Девет еко схеми и ставки

Еко схемата за поддържане на биологично земеделие (за растениевъди) е с годишна ставка от 100 евро/хектар. Ще се получава само от сертифицирани биологични производители с договор с контролиращо лице до 31 декември на годината предхождаща годината на кандидатстване.

Еко схемата за поддържане на биологично земеделие (за животновъди) е с годишна ставка от 238,01 евро на животинска единица.

Еко схемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологична инфраструктура е с планирана ставка 591,57 евро/ха. Всички видове екологични практики са организирани в подслоеве, обединени в слой, наречен Екологична инфраструктура. В нея влизат живи плетове или редица от дървета; отделни дървета, дървета в група; дървесни противоерозионни пояси; синори; влажни зони; зелени зони около водни течения; тераси. В рамките на цялата екологична инфаструктура се ограничава използването на продукти за растителна защита (ПРЗ), поддръжката се съобразява с периода на гнезденето на птици и се предприемат мерки за предпазване навлизането на инвазивна растителност.

Еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зеленото торене и органичното наторяване, е с индикативна ставка 52,87 евро/ха. Тук са предвидени две възможности за финансиране. Първата е чрез отглеждане на непроизводствени междинни или покривни култури с последващо зелено торене. Те не трябва да се подхранват с изкуствени торове и да се третират с пестициди. Културите представляват смески от нежитни и житни растения, които, за да се използват като зелено торене, трябва да се заорат или валират, или унищожат по друг начин. Междинните (покривни) култури трябва да бъдат на полето между 15 октомври в годината на кандидатстване и 15 февруари следващата година.

Органичното наторяване трябва да е с органична материя от отпадъчна биомаса, получена анаеробно или аеробно третиране, или почва от червеи, или чрез термално третиране на отпадъчна биомаса. Забранява се използването на подобрители на почвата, получени след химично третиране.

Внесеният подобрител не може да е по-малко от 100 кг общ азот на хектар и повече от 170 кг. общ азот.

Еко схемата за намаляване използването на пестициди е със планирана субсидия от 65,27 евро за хектар. За да бъде получена, земеделците не трябва да използват продукти за растителна защита от първа професионална категория. не се разрешава и използването на тотални хербициди, в това число и глифозат. Феромоновите уловки също са забранени. При тази схема е задължителна неупотребата на тотални хербициди и поне едно от другите две условия.

Еко схемата за екологично поддържане на трайни насаждения е със ставка за 2023 г. 114,53 евро8хектар.

Еко схемата за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи ще подпомага с 64,23 евро/ха.

Еко схемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми има три ставки: За площи до 10 ха – 47,30 евро/ха; от 10 до 30 ха – 35,90 евро; над 30 ха – 18,82 евро. Тук е поставено условието към стопаните с до 10 ха да отглеждат 2 различни култури, като основната не надвишава 95% от площите; При 10 до 30 ха да се отглеждат 3 различни култури (основната, от които да заема 75% от обработваемата земя и/или площите, заети от медицински и ароматни култури, а заедно с втората да не надвишават 95%); За стопанства с над 30 ха обработваема земя и/или площи, заети с медицински и ароматни култури изискването е да се отглеждат 4 култури, като отново основната трябва да е върху максимум 75% от площите.

Еко схемата Буферни екологични ивици е с планирана годишна ставка от 469,88 евро/ха. Ивиците може да са по краищата на гори или да са просто буферни. Ивиците по краищата на горите трябва да се косят или мулчират веднъж годишно в период извън гнезденето на птиците.При буферните ивици, които представляват естествен тревостой, не може да се ползват продукти за растителна защита, но има задължително косене или мулчиране веднъж годишно.

По кои схеми за субсидии може да се кандидатства през 2023 г?

 

Ставки за Кампания 2023 за директни плащания за земеделие

 

Необвързаните с производството директни плащания са:

• Основно подпомагане на доходите за устойчивост (досегашната СЕПП)
• Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост
• Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, или т.нар. екосхеми (досегашните зелени плащания)
• Допълнителното подпомагане на доходите за млади земеделски стопани
• Плащане за малки земеделски стопани
• Плащане за памук

 

Обвързаните с производство директни плащания са в секторите:

• Плодове и зеленчуци
• Животновъдство
• Протеинови култури

ВИЖ ПЪЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ И ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ ТУК 

В края на миналата седмица в Благоевград приключиха срещите на областно ниво между администрацията от министерството на земеделието и фермерите по повод това, какво предстои за земеделските производители в новия програмен период.. Nivabg.com ви предлага някои от най-интересните въпроси, отправени от земеделски производители в Благоевград.

Въпрос: Какви документи ще искате от земеделските производители, с които да докажем, че сме редуцирали използването на препарати за растителна защита, тъй като стана известно че по еко схемите, ако сме поели подобен ангажимент, но не сме го изпълнили , ще бъдем санкционирани?

Отговор: Земеделските производители трябва да са си попълнили дневника за растителна защита, да съобразите растителнозащитните практики, които сте извършили и да запазите документите, с които са закупени препаратите които да могат да се проверят на място.

Въпрос; Необходим ли ни е договор с агроном?

Отговор: При еко схемата за редуциране използването на продукти за растителна защита не е предвидена подобна опция, но в наръчника, който предстои да излезе, ще бъде публикувана цялата информация. Единственото което се предвижда, плана за третиране при провеждане на биологична растителна защита да бъде изготвян от агроном. При използване на конвенционални продукти за растителна защита няма подобно условие.

Въпрос: Тъй като така представени нещата хипотетично могат да означават, че всеки земеделски производител може да си попълни както си иска дневника за растителна защита и да даде исканите данни, които да не съвпадат с реалните, как ще контролирате това?

Отговор: Контролът ще се осъществява с проверки на място.

Въпрос: При еко схемите е записано, че плана за паша на животните ще трябва да се изготвя от компетентно лице. Кое може да бъде това лице?

Отговор: Лицата които ще имат право да съставят подобен план ще бъдат включени в наръчника. Към момента е уточнено, че подобни планове ще могат да съставят лица със земеделско или ветеринарно образование. Изрично ще бъде уточнено какви други компетентни лица ще могат да извършват подобна дейност.

Въпрос: Ще трябва ли земеделските производители да заплащат за подобна услуга като изготвяне на планове за паша на животните?Няма ли държавни структури, които да го направят безплатно?

Отговор: Това предложение ще бъде обмислено и ще предложим варианти. Планът за пашуване на животните беше част от преговорния процес с ЕК, защото идеята беше да не се извеждат животните произволно на паша на дадена територия, а това да се извършва съобразно потребностите на съответната територия като се ползват определен брой животни. Този въпрос предстои да бъде разгледан.

Въпрос: За прилагане на еко схемите ще се изискват най-малко две култури, за пасищата каква може да е втората култура?

Отговор: Еко схемата за разнообразяване на културите е приложима само за обработваемите земи и площи с междинни култури. При пасищата и ливадите може да има ландшафтни елементи. И до момента мярката за диверсификация на културите не е била приложима за пасищата и ливадите.

Въпрос: Колко цеха за преработка на картофите за нишесте има у нас?

Отговор: Въпросът с преработката на картофи за нишесте е доста чувствителен заради изключване на производството на картофи от обвързаната подкрепа. Ако някой отглежда картофи за нишесте, може да получи подобна възможност, но до 2027 година няма да се получава обвързана подкрепа. Земеделските производители могат да отглеждат картофи за нишесте, само ако имат договор с преработватели. Вероятно подобни преработватели могат да бъдат намерени в Румъния.

Въпрос: Ще бъде ли готов наръчникът до началото на кампанията?

Отговор: Наръчникът се пише и в момента от експертите. Идеята е да бъде публикуван след издаването на наредбата, като от министерството ще се опитат да го публикуват възможно най-скоро след излизане на наредбата.

Въпрос: Как ще се извършват проверките на очертаните площи?

Отговор; От 2023 година проверките на очертаванията ще се извършват чрез системата за мониторинг като се използват данните от сателитното заснемане. Допустимият слой за подпомагане ще е видим за земеделските производители при кандидатстване, но той вече няма да се използва. Тази година ще е последния случай, в който ще бъде използван. Що се отнася до пасищата, допустимият слой , обхватът който може да бъде използван за подпомагане по интервенциите е разширен. Допустимият слой ще служи като ориентир но ако във физическия блок , който се използва за паша има площи, върху които се извършва земеделска дейност, също ще са допустими за подпомагане. Разграничаването между това, кой ползва пасищата и ливадите за пашуване, и този, който не ги използва се прави по еко схемата. Тези ливади, които не се ползват за пашам не могат да бъдат заявявани по еко схемата за екстензивна паша.

Въпрос: Как ако даден производител е оставил площи под угар, това ще се отрази от сателитното наблюдение, и след като настоящия зимен период съвпада с новата стопанска година, през коя година ще трябва да се декларират покривните култури?

Отговор: За да могат да се изпълняват стандартите за добро екологично състояние на земеделските земи, земеделските производители ще продължат да заявяват площите като угари, а мониторингът ще отчита заявената от държавата членка в ЕК дерогация.

Въпрос: Какво ще представлява проверката за активен фермер, и кога ще се извършва, при заявяване на площите за подпомагане, или при извършване на плащанията?

Отговор: Задължението даден производител да отговаря на определението активен фермер е определено в закона за подпомагане на земеделските производители.

Въпрос: Може ли всеки земеделски производител да изпълнява мерките по агроекология?

Отговор: Да, специално за региона на Благоевград е възможно, защото тук е подходящо за изпълнение на всички видове екологично насочени интервенции. Общинските служби ще оказват съдействие на онези фермери, насочили се към биоземеделие.

Въпрос: Залагането на 10% за наклон не го разбираме, защото сме в район, където няма как да го избегнем. Как ще обясните на хората, че ще попаднат във санкция?

Отговор: Подобен наклон съответства на около 6 градуса . Изискването обаче не е ново, няма предвидена санкция при неспазване на това изискване, Както и в настоящия регламент, изискването за наклон е част от текущото кръстосано съответствие. Според ДЗеС 5, всички земеделски производители отглеждащи трайни насаждения , трябва да извършват затревявания на площи, когато те са със наклон. При неспазване на някое от условията по ДЗЕС и предварителната условност, ще има съответното намаляване. Що се отнася до санкции, такива са предвидени само при наддеклариране, докато ако някой производител не изпълнява някое от условията по ДЗЕС 5 или предварителната условност, се прилага намаление с до 3%.

Въпрос: Как ще се установява какъв е остатъчния период на използваните от земеделските производители хербициди, който в повечето случаи е над 10 години?

Отговор: Единствената интервенция при която се предвижда вземане на проби е тази, свързана с насърчаване на производството на плодове и зеленчуци чрез контрол преди да бъде реализирана продукцията. По отношение на еко схемата, контролът ще се извършва чрез проверка на заверените дневници за употреба на препаратите за растителна защита.

Въпрос: Средствата за агроекология които останат неусвоени, защото е сигурно, че ще има такива, ще отидат ли както до сега при зърнарите, или ще останат за следваща година за плодове и зеленчуци?

Отговор: Тези интервенции насочени към агроекологията са със самостоятелни бюджети в стратегическия план. Според закона могат да се предприемат действия, ако има надвишаване на бюджета по някоя от интервенциите, но те са със самостоятелни бюджети. Стратегическия план може да бъде променян само през комитет за наблюдение, което гарантира нужната прозрачност.

Днес със среща с фермерите от областите Монтана, Враца и Видин запоочнаха разяснителните срещу на експерти за интервенциите от стратегическия план. Земеделските стопани имат възможност да задават въпроси и предварително на мейл: vaprosi_mzm@mzh.government.bg
∙
06.02.23 г. от 11 ч. в Монтана за земеделски стопани от областите Видин, Враца и Монтана;

o Зала „Конферентна“ на хотел „Житомир“, ул. „Драган Цанков“, Монтана;

∙ 07.02.23 г. от 10 ч. в Плевен за земеделски стопани от областите Ловеч и Плевен;

o Зала „Плевен“, пл. „Възраждане“ №1, сградата на Областна администрация Плевен;

∙ 07.02.23 г. от 15:30 ч. във Велико Търново за земеделски стопани от областите Габрово и Велико Търново;

o Зала „500“, пл. „Център“ №2, сградата на Областна администрация Велико Търново;

∙ 08.02.23 г. от 11 ч. в Русе за земеделски стопани от областите Търговище, Разград и Русе;

o Зала „Европа“, Доходно здание, пл. „Свобода“ № 4, Русе;

∙ 09.02.23 г. от 11 ч. в Добрич за земеделски стопани от областите Варна, Шумен, Силистра и Добрич;

o Зала „Европа“, ул. Независимост № 5 в сградата на Областна администрация Добрич;

∙ 13.02.23 г. от 11 ч. в Ямбол за земеделски стопани от областите Бургас, Сливен и Ямбол;

o Залата на община Тунджа, пл. Освобождение № 1, Ямбол;

∙ 14.02.23 г. от 11 ч. в Хасково за земеделски стопани от областите Стара Загора, Кърджали и Хасково;

o Зала „Хасково“, пл. „Общински“ №1, в сградата на Община Хасково

∙ 15.02.23 г. от 11 ч. в Пловдив за земеделски стопани от областите Пазарджик, Смолян и Пловдив;

o Аулата на Аграрен университет Пловдив, бул. „Meндeлeeв“ № 12;

∙ 16.02.23 г. от 11 ч. в Благоевград за земеделски стопани от областите Кюстендил, Перник, София град, София област и Благоевград;

Малко е вероятно Брюксел да се съгласи на повишаване на ставките

В нарочно писмо с предложения дошли от браншовите организации, група депутати от земеделската комисия поискаха от земеделския министър Явор Гечев да се направят промени в ставките основно по еко схемите и схемите за обвързана подкрепа. „Всяка страна има право на еднанотификация, и нищо не ни пречи да го направим съгласно регламента още през януари, защото в бюджетирането на интервенциите по стратегическия план има крещящи несъответствия. Според заложеното в плана най-уязвимите сектори като животновъдство и производители на плодове и зеленчуци ще получават зелени плащания с нива под 30-35% под сегашното ниво, за да се формира една нова еко схема, която до сега е била част като еНП“, заяви пред медиите един от вносителите на писмото и бивш земеделски министър Десислава Танева.

Озеленяването се явява според нея едно от най-големите предизвикателства за фермерите, които е трябвало да получат повече за прилагане на мерки като затревяване и екстензинвна паша за да се улесни този преход.

При условие че земеделското министерство не обърне внимание на писмото на депутатите беше предложено с него да се запознае и Европейската комисия. Според зам. Министър Георги Събев в преговорите с Брюксел по коментарите към стратегическия ни план, оттам ясно са заявили , че страната ни може да дава становища само по направените бележки. „Ние също искахме да направим някои промени, но от Брюксел ясно ни казаха, че можем да пипаме плана само там където сме получили становище“, каза Събев. Според него направените в писмото предложения трябва да бъдат много добре прецезирани, преди да бъдат изпратени към Европейската комисия.

 

Европейската комисия одобри днес стратегическия план на Германия с което се прие и правната рамка за разпределението на 6 млрд. евро в земеделието на федералната република до 2027 година, информира agrarheute.com. Страната е е една от последните получила одобрение на своя стратегическ и план, чийто проект беше внесен след изтичането на крайния срок. Очаква се в петък Бундестагът и Бундесрата да приемат съответните национални законодателни актове, с които официално да се включат разпоредбите от стратегическия план в националното законодателство.
„С днешното решение на Брюксел се сложи край на едни продължителни преговори“, заяви германският министър на земеделието Джем Йоздемир. Предстои специална комисия включваща различните партньори в социалната сфера и околната среда да обсъдят неговото прилагане в началото на декември. Йоздемир изрази надежда, че новият стратегически план ще стане добра основа за развитие на ОСП след 2027 година и и допълване на директните плащания с нови компенсации заради поетите ангажименти за опазване на околната среда и климата.

Балтийските страни Естония и Латвия станаха поредните с одобрени стратегически планове за развитие на земеделието до 2027 година, съобщава Ag-Press.eu. За одобрените планове на двете страни се предвижда бюджет от общо 3,8 млрд. евро, в това число 1,1 млрд. евро за еко схеми и екологични цели и88 млн. евро за млади фермери.

Предвижда се Естония да задели около 45% от общото финансиране на своя план за ОСП, за да помогне за стабилизиране на доходите на фермерите и селските предприятия. Малките и средни стопанства също ще се възползват от по-високо подпомагане на доходите. По отношение на своите екологични приоритети, планът на Естония ще използва около 456 милиона евро от общия си бюджет на ОСП за подкрепа на целите, свързани с околната среда и климата, като се фокусира върху улавянето на въглерод, биоразнообразието и ценните пасища, както и увеличаването на знанията за устойчивото производство. Повече от 23% от земеделските земи ще получат подкрепа за практикуване на биологично земеделие. Очакванията са страната да създаде 1250 нови работни места в селските райони чрез проекти, подкрепяни от ОСП. Ще бъде предоставена и специфична помощ на млади фермери за справяне с обезлюдяването и застаряването на населението в селските райони и в селскостопанския сектор.

Само около 14% от бюджета на Латвия ще бъдат  заделени за директни плащания за обвързана подкрепа за сектори изпитващи затруднения. Секторите на млечните продукти, говедовъдството, зърнените и маслодайните култури и плодовете и зеленчуците ще се възползват от него. Латвия също така въведе таван на помощта, получавана от ферми над определен размер, а малките и средни стопанства ще получат преразпределително плащане. Планът на Латвия поставя високи цели за действия в областта на околната среда и климата. Фокусът ще бъде поставен върху смекчаване на изменението на климата, намаляване на замърсяването, опазване на биологичното разнообразие и устойчиво горско стопанство. Над 70% от използваната земеделска площ ще се възползва от практики, защитаващи и подобряващи качеството на почвата. До 2027 г. 18,8% от земеделската земя в Латвия ще се обработва по биологичен начин. Страната даде приоритет на подобряването на своята система за знания и иновации в селскостопанския сектор, като 23 000 души получават съвети и обучение, подкрепено от ОСП.

 

Според предвидените разчети в стратегическия план, бюджетът за сектора на биоземеделието до 2027 година е определен на 405 млн. евро, заяви пред медиите вчера д-р стоилко Апостолов, председател на „Биоселена“. Той определи този бюджет като много добър за сектора. Освен това биопроизводителите са останали доволни и от запазените схеми във финалния вариант на стратегическия план. „Според бранша схемите които останаха във финалния вариант на стратегическия план като тези за биоживотновъдство в преход и след преходен период и интервенцията за биорастениевъдство и биопчеларство във втори стълб, се приемат със задоволство, защото са резултат на почти две години обсъждане“, каза още Апостолов.

Той призова всички фермери, които искат да се занимават с биоземеделие и през следващия период на ОСП да не чакат април месец 2023 година, а да сключат договори за сертифициране до 31 декември тази година. „Едно от най-важните изисквания за кандидатстващите както по екосхемата за биоживотновъдство, така и по интервенцията за биопчеларство и биорастениевъдство е, договорът за сертификация да е сключен до 31 декември на предходната година“, уточни той, като допълни, че стопаните които не го направят в този срок, ще загубят една година.

Заложените цели за повишаване дела на площите за биоземеделие на 7,5%до 2027 година и на 10% до 2030 година, Апостолов определи като постижима, „
стига да се прилагат комплексни мерки за да могат тези биопродукти да влязат в детските градини и училищата.“

Според него е нужно да се отвори пазара, тъй като държавата е най-големият потребител на храни, но тя не купува биохрани, а в сичко се разчита на добрата воля на търговците. Ако се приложат такива мерки, и ако се дофинансира от държавата вкарването на биопродуктите в градините и училищата моделът ще проработи. Подобен модел по думите му е бил следван във Франция, следват и Германия и Италия, където например прясното и кисело мляко в училищата задължително трябва да е био.

По отношение на националния план за биоземеделие, Апостолов коментира, че по него се работи, като е изпратен за съгласуване към министерството на финансите, тъй като по него се предвиждат допълнително национални средства за увеличаване на биопродуктите в училищата, детските градини и други институции. „Той се явява основата на която ще трябва да се разписват всички интервенции на стратегическия план за сектора, което всъщност беше и една от забележките на ЕК към страната ни, че нямаме така наречения екшън план за развитие на биоземеделието“, уточни още Апостолов.

Европейската комисия одобри вчера стратегическия план на Унгария за периода 2023-2027, съобщават от пресцентъра на комисията. Предвижда се страната да получи 8,4 млрд. евро от бюджета на ОСП, в това число 2 млрд. евро предназначени за постигане на екологичните цели и прилагане на новите еко схеми и 186 млн. евро за младите фермери.

Планът за ОСП на Унгария предлага широк набор от интервенции, насочени към осигуряване на справедливи доходи за фермерите, както и постигане на по-справедливо разпределение на финансовата подкрепа между тях. Мерките в плана ще улеснят и създаването на стопанства на 8 800 млади фермери. Приоритет на Плана е модернизирането на 7 700 ферми. Късите и местни вериги на доставки също са важни елементи по отношение на пазарния достъп за местни продукти и намаляване на транспортните разходи и емисиите. Секторите, изправени пред затруднения, ще получат допълнително подпомагане на доходите, съчетано с производството, което също ще бъде предоставено на сектори, които са изправени пред затруднения, за да се засили тяхната устойчивост.

Наред с това Унгария ще отдели 38% от бюджета за развитие на селските райони за агроекологични интервенции, 8% за по-нататъшното развитие на биологичното земеделие и около 5% за опазването на зоните от Натура 2000, които обхващат около 162 631 хектара. Тези схеми заедно ще допринесат за устойчивото управление на хранителните вещества и намаляването на прилагането на торове и емисиите на амоняк. Освен това амбицията на Унгария е да удвои площите, заети с биологично земеделие до 2027 г. Мерките за развитие на селските райони ще допринесат за развитието на местните занаяти и занаятчийските индустрии, ще засилят икономическите дейности на местните микро и малки предприятия и ще насърчат местния екотуризъм и местните гастрономически и културни фестивали . Около 30% от селското население ще се възползва от подобрени услуги в селските райони и най-малко 7 000 нови работни места ще бъдат създадени чрез проекти, подкрепени от плана.

Министерството на земеделието публикува Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, предоставен на Европейската комисия за последна предварителна оценка, съобщиа оттам.

Документът може да бъде намерен на официалната страница на институцията на следния линк: https://www.mzh.government.bg/bg/obsha-selskostopanska-politika-2021-2027-g/tematichna-rabotna-grupa/?edit_off.

Планът е въведен за финален преглед от службите на Комисията с всички промени, след отразяване на получените 405 забележки през месец май тази година. Основните изменения включват подобряване качеството на интервенционната логика, допълняемостта и демаркацията с другите фондове и програми, взаимовръзките на отделните части на Плана и качеството и последователността на отделните интервенции за подкрепа. Предстои вътрешно съгласуване на документа между отговорните звена в Европейската комисия и неговото окончателно одобрение. Това се прави в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115 и Регламент (ЕС) 2021/2116, както и с приетите към тях делегирани актове и актове за изпълнение. Одобрението се основава изключително на актове, които са правно обвързващи за държавите членки.

Агроведомството е оставило всички интервенции за биоземеделие по втори стълб на финансиране

 

„Стратегическият план практически вече е готов, като уточняваме финални щрихи с ЕК. Предстои да направим кампании, защото без българските общини този план няма как да се реализира“, заяви пред медиите днес земеделският министър Явор Гечев като призова: . Нека настоящите проекти да ви поддържат в кондиция, защото от януари започва новия мач.“ момента текат последни обсъждания на тематичната работна група на забележките, отправени от брюксел, като допълнителната комуникация с ЕК тече почти ежедневно.

„Ние на практика не можем да отворим нови интервенции. Надграждаме това, което сме договорили. Отстраняваме съответните забележки. Събота и неделя целият план ще бъде качен в системата, и след като имаме официална комуникация с ЕК, ще пратим плана на Брюксел поясни Гечев.

Относно средствата за биопроизводителите, Явор Гечев заяви, че след получените бележки от ЕК, че предвидените дейности касаещи биоземеделието не могат да останат в този си вариант, са направени корекции в стратегическия план, като интервенциите за биоземеделие остават само по втори стълб, а част от екологичните мерки са прехвърлени към първи стълб на финансиране. „Подходът който сме направили е много по-различен, и така земеделските производители ще разполагат с много повече инструменти за подпомагане, а няма да разчитат само на една точно определена сума или мярка. Това са редица инструменти, по които биопроизводителите ще получават подпомагане, като промяната в подхода се отнася до цялата екология“, разясни още той. .

За втора поредна година лятото не ни изненада както с екстремно високите температури и повсеместното засушаване, така и с това че се заформи като своеобразен нов сезон на обещанията. Интензитетът им се повишава до червено подобно на температурите, и не се вижда края, защото за целокупното население следва поредния изборен тест. Преди избори, най-силното оръжие на кандидатите за политическа слава са тъкмо обещанията.

Ако започнем хронологично, първо в нашия случай бяха обещанията на вече отишлото си ръководство на земеделското министерство, за една добре работеща административна машина, оставена в наследство на новите, за перманентна работа по стратегическия план, за ОК реколта и за спокойно посрещане на продоволствените нужди. После дойдоха новите, които обещаха в спешен порядък да изгладят несъвършенствата в работата на последните, да продължат работата по стратегическия план и да подготвят нужното законодателство така че например да се улеснят трудовоправните взаимоотношения. А, и да се спре забавянето на проекти във фонда, което явно е повече от десетилетна практика, щом като всеки нов шеф на ДФ „Земеделие“ идва с подобно обещание. Само дето времето не стига, както за неговото изпълнение, така и за провеждане на също обещаните реформи за повишаване ефективността на неговите структури. А щом като има проблеми с движението на проекти по вече остарялата програма, явно има нужда от структурни промени. Иначе не е лишено от логика предположението още от сега, че може да се очаква закъснение и в прилагането на интервенциите от новия план, пак заради липса на капацитет.

И как производители да чакат изпълнение на тези обещания, очевидно с политически привкус, след като мине не мине, шефове на основни ведомства в министерството се сменят на всеки три месеца? Как да се очаква приемане на каквито и да са читави законопроекти, които уж да са в тяхна полза, като от година и половина няма нормално работещ парламент. До края на годината оптимистичният вариант е, поне да се сформира нов състав на парламента, а песимистичния , до Коледа да не успее да се състави нов кабинет, и ново завъртане на колелото на късмета, което съвсем ще удължи сезона на обещанията.

На фона на климатичните промени, галопиращи цени и непосилно високи разходи на производителите обаче съвсем не им е до политически обещания. По-важното им е как да набавят храна за животните за зимата, и семена за сеитбата. Как да променят своите технологични схеми, така че да минимизират негативния ефект както от високите цени било на фуражи и торове, така и от промените в климата. Ето защо ако няма с какво да нахранят животните си през зимата или с какво да засеят през есента и пролетта, за земеделските производители, обещанията на политиците са като мираж в пустиня. Пустиня в каквато Европа като нищо може да се превърне, с оглед и на все по-продължителните като време тенденции на суша в последните години. За политиците обаче е време за обещания. Сезон пореден…

Липсата на новини е може би добър знак за земеделските производители и земеделието като цяло

Ако са тръпнели пред екраните на смартфоните, гледащи пресконференцията на служебния министър на земеделието Явор Гечев или следейки сводките за новини от нея, фермерите щяха да останат изненадани от липсата на каквито и конкретни новини поне към този момент. Не получихме отговор както на въпроси за предстоящи персонални промени по подопечните на земеделското ведомство агенции, така и за това, дали ще се поддържа досегашната политика и предложените в обществения мир структурни промени що се отнася до излизането на агенциите по горите и по храните. По всичко личи, че и моделът на държавните предприятия в горския сектор с „всичките му кусури“ ще претърпи по-скоро еволюция, отколкото революция.

Разбира се особено в условията на повсеместни промени в държавната администрация, отпочнати от назначеното служебно правителство в други сфери , липсата на такива в земеделието показва че поне в тази сфера се залага на реализма пред реваншизма. На приемственост на добрите практики и идеи пред отхвърлянето или зачеркването им. Със съзнанието, че екипът на Явор Гечев е преходен и с временен характер, който за три месеца трябва да довърши работата на предишното ръководство на министерството. Ако пролича известна критична нотка към доскорошното ръководство на министерството, то тя беше насочена главно към това, че в определени моменти се е залагало повече на ПР, отколкото на реални действия, и от разводнените функции на отделните заместник министри. Иначе по отношение дейността на БАБХ по случая „Капитан Андреево“ бяха изказани пълна подкрепа и адмирации за направеното. Това все пак дава надежди, че държавата може да прогледне и да си влезе в ролята при управление на дейности и процеси по контрол особено по границите, които както се видя носят  не малко пари на бюджета. Дейности от които неясно защо беше абдикирала в продължение на повече от десет години.

Разбира се земеделските производители могат да са спокойни, че сътресения при получаване на средствата по различните програми и мерки няма да има. От пресконференцията на Гечев не стана ясно, дали и във връзка с новата сеитбена кампания земеделското министерство възнамерява да иницира пред ЕК специфична държавна подкрепа например за снабдяване на производителите със семена и торове.

В същото време служебното ръководство на министерството ще трябва да се справи с един хроничен проблем, изоставането в обработката, а оттам и в одобрението на проекти по вече старата селска програма, където над 2500 проекта все още са на изчакване. Уверенията, са  че и заради правилото N+2 страната ни почти няма да загуби средства по нея.

Не е новина и че основната задача на Явор Гечев и неговият екип ще е довършването и окончателното подпечатване и одобрение на стратегическия план, като един от най-важните документи за развитието на българското земеделие за следващите пет години. Това ще означава успешно приключване на диалога с Брюксел по изпратените от него бележки, като тук Гечев обеща: „Очаквайте изненади“, по отношение на иновациите и дигитализацията, които сякаш бяха загърбени от неговия предшественик Иван Иванов, и странно защо не намериха място в изпратения към Европейската комисия вариант на стратегическия план.

Сред въпросите, които предстои да намерят решение е и този с пристигащото у нас украинско зърно, , за което се обеща да бъде намерен механизъм за стриктен фитосанитарен контрол и за съхраняването му отделно от българското. Междувременно реколтата макар и не рекордна, се очаква да е между 6 и 6,5 млн. тона пшеница.

Ако има нещо, което да притеснява земеделските производители с планове за нови инвестиции, това е липсата на яснота по дълго чакания план за възстановяване и развитие. Както по стратегическия план, така и по него, Явор Гечев увери, че ще се търси не просто усвояване на някакви средства, а ефективност и целесъобразност. Първите средства по плана трябваше да постъпят у нас още през юни и юли тази година. Политическите трусове и блокираната работа на парламента обаче отлагат този хоризонт поне за края на годината. Очаква се липсата на законодателна власт да забави още повече този процес. Хоризонтът сега е през октомври и ноември да тръгнат все пак някакви процедури, но Гечев призна че по четирите мерки визиращи земеделието, в този план има само „бели листа“, които тепърва ще трябва да се изпълват със съдържание, преди да се приемат и утвърдят каквито и да са процедури и да се отворят каквито и да са схеми. Това ще бъде и другата основна задача на новия екип на земеделското министерство, да подготви нормативните основи за прилагане на мерките касаещи земеделието в плана за възстановяване, така, че той да не остане още дълго на трупчета.

 

Промени в 38 закона и 22 наредби срещу 1,3 млрд. лева от плана за възстановяване. Изготвяне на становища по 405 коментара на Брюксел за да се сложат нещата в ред с новия стратегически план в земеделието, който поне да даде институционална подкрепа на фермерите. Намерението за изваждане на БАБХ и агенцията по горите от земеделското министерство с обещанието за по-голяма прозрачност май въобще няма да се случи с оглед и на надигането на мафията след случая „Капитан Андреево“ и вилнеещото самоуправство на местни башибозуци в горите.

Към момента администрацията е дала своята гледна точка по под 50% от коментарите по стратегическия план. обещанията са до септември всичко да е наред. Обещанията на политиците бяха обаче, че и до юли парите по плана за възстановяване трябваше да тръгнат. С него би трябвало да се изпълнят и проекти свързани със земеделието . Вече сме краят на юли, а финансовото кранче от Брюксел все още остава затворено, заложените проекти са все още само на хартия, както и очакваните най-вече от обществото реформи в куцащата съдебна система. Условие поставено от Европейската комисия за да развърже кесията.

Законодателната немощ на последния състав на НС ще отдалечи още повече парите по плана за възстановяване, а стратегическия план ще продължи да е на трупчета поне до сформиране на нов адекватен парламент. Този уви нищо не свърши. Дейността на иначе една от най- активните в последните години парламентарни комисии- земеделската също пострада от късогледството на политическата класа, вторачила се в изборите като в поредна спасителна сламка за кариерите на очевадно неуспели или пък компрометирани от миналите им връзки с корупционни схеми и обръчи политици. В главите им сега на дневен ред вместо да витаят мисли за това, какво адекватно законодателство да приемат, с което да обуздаят галопиращата инфлация и да създадат механизми за подкрепа на българския производител, витаят сметките за уреждане на ново местенце сред 240-те.

Задаващите се нови избори обаче се очертава пак да объркат сметките на фермерите, които се чудят как да се справят с високите цени на торове, горива и фуражи. Да, агроведомството непрекъснато върти мантрата за безпрецедентната подкрепа от 3,4 млрд. лева за тази година, но неясното и бъдеще предвид нестабилната политическа ситуация пак ще насочи тези пари към всичко и към всички, без да се вземат предвид най-острите нужди за компенсиране на високите цени на торове, енергия, семена и фуражи. А в момента земеделските производители трябва да мислят дали въобще ще имат ресурс за нова сеитбена кампания, която след два месеца най-малко трябва да започне. При увеличени цени на торовете с почти 100% спрямо миналата година и на енергията с над 50%. Животновъдите пък ще трябва да си блъскат главите как да осигурят фуражи за зимата при цени с над 22% по-високи от миналата година.

Математиката за политическата ни класа обаче очевидно отново се свежда само до решаване на задачата , как да си осигури благоденствие на гърба на обикновените хора, като се пренареди на нови избори. Всеки едни избори обаче са нов безсмислен разход от милиони левове за бюджета. Бюджетът вече беше къде спорно къде не актуализиран, като е вероятно отново да се стигне до такава актуализация през есента, стига да има стабилно работещ и най-вече настроен към коването на закони парламент. По всичко изглежда обаче че нещата едва ли ще се променят кардинално , а патовата ситуация в законодателната и изпълнителна власт ще се задълбочи с навлизането на все по-ретроградното политическо мислене на разни псевдопатриоти, което рискува да тласне държавата към неизвестността, и да я отдалечи както от европейските норми за правов ред, така и от възможността да се възползва от финансовите инструменти предвидени за възстановяване, с което икономиката ни ще изостане още повече. И цялото това политическо разслоение у нас се случва на фона на конфликта в Украйна с всичките му политически, икономически и социални последици, икономическата рецесия в която влиза Европа, високите цени на енергията и не на последно място един не по-маловажен фактор особено за земеделието- сякаш необратимите вече промени в климата.

Всички тези фактори създават уравнение с повече от три неизвестни, на което политическата класа явно няма капацитет да намери решение. Политиците се държат като ученици по време на изпит по математика, на който се опитват да убедят учителката от ЕС, че с дребни сметки ще могат да получат заслужена тройка, но пак да са на добре платени изборни длъжности вместо да се стремят да спечелят обществен бонус като решат едно подобно сложно уравнение. Въпрос на математика. Да видим на края, чии сметки ще излязат.

 

Земеделският министър в оставка Иван Иванов призна, че експертите от ръководеното от него ведомство са отговорили на значително по-малък процент от коментарите на Брюксел касаещи амбициите на страната ни по отношение на целите на ЕС за опазване на околната среда и климата. Основната причина за това е забавянето на екологичната оценка на стратегическия план, която е на етап разглеждане в парламентарната комисия по околна среда и води. „Изискването на МОСВ за изготвяне на доклад за въздействието върху зоните по НАТУРА 2000 утежни допълнително екологичната оценка. Тези коментари ще бъдат затворени, когато МОСВ приключи с работата по одобрение на екологичната оценка“, заяви по време на вчерашната си пресконференция Иванов. В разговори със своя колега министъра на околната среда Борислав Сандов той отново е напомнил. че се бави изготвянето и приемането на екологичната оценка и оценката за въздействие на плана в зоните по НАТУРА.

Иванов обаче уточни, че в българския стратегически план интензитетът по екологичните мерки е изключително висок, като са предвидени над 600 млн. лева, нещо което е отбелязано и в коментарите на ЕК. Към момента от ведомството са изпратили становище по около 40% от коментарите на ЕК по стратегическия план.

Кирил Петков предложи шестмесечна програма за задвижване на плана за възстановяване и довършване на стратегическия план за земеделие

Асен Василев е номинацията на „Продължаваме промяната“ да сформира кабинет. Във видеообръщение към нацията премиерът в оставка обяви шестмесечна програма за управление, в която да се промени закона за антикорупционната комисия, да се сменят регулаторите с изтекъл мандат, да се довърши енергийната диверсификация и да се приемат нужните законодателни промени за да се отвори плана за възстановяване.  Сред задачите за следващата половин година от Петков беше посочено и довършването на стратегическия план за земеделие, благодарение на което да могат фермерите да разчитат на 16 млрд. лева както и отделянето на агенцията по горите в отделна независима държавна агенция за да се прекъсне дървената мафия.

Петков обяви, че има „безприкословно доверие“ на Асен Василев, с който заедно са започнали борбата и заедно ще я приключат. „Днес се намираме на исторически вододел. Имаме възможност да продължим промяната или имаме риска да се върнем назад към кукловодите и чуждите интереси“, заяви Петков.

Животът ни поднася всякакви изненади, а ние сме свикнали да си го представяме и съпреживяваме във всевъзможните нюанси от трагичното- до комичното. В подобна трагикомедия, в която участваме днес, едва ли дори и в най-затънтените краища на света са участвали. В нея си имаме герои от всякакъв цвят, прослойка и принадлежност. От сценаристи, през кукловоди, терористи облечени в патриотични одежди до партизани и даже фермери.

Уви последните за пореден път ще се окажат на страната на губещите изтеглили късата клечка , след като все си чакат някой да им оправи бизнес средата, да и създаде най-малкото нужната институционална сигурност и чрез приемане на съответните законови промени да осигури така чаканата промяна не само в начина, но и в модела на разпределение на субсидиите. Вместо да се съсредоточат в подготвянето на проекти за модернизация на мощностите в стопанствата си или да реализират идеи, чрез които да увеличат своята жизнеспособност, устойчивост и конкурентноспособност, българските производители пак са в очакване на по-добри времена.

Обезверението на българския производител може да се обобщи както със превърналият се в пословичен случай на противопоставяне на мафия срещу държава на ГККП „Капитан Андреево“, така и с реторичния коментар, отправен наскоро в социалните мрежи от пловдивския агробизнесмен Красимир Кумчев по повод участието на земеделския министър Иван Иванов в едно телевизионно предаване:„Защо, господин министър? Двадесет минути чаках да чуя накъде води българското земеделие. Да чуя за безпрецедентната помощ. Нищо. Хартиени бюлетини, коалицията, Македония. И другарката Нинова, разбира се….“

Само си представете, ако през последните десет години държавата прибираше по 100 хил. лева на ден от проверките на влизащите у нас ТИР-ове с плодове и зеленчуци, дали земеделието у нас сега щеше да се нуждае от „безпрецедентна помощ“? Дали ако средствата от българския и европейски бюджет в това време отиваха към реалните производители, вместо към партийни каси и чекмеджета, сега стопанствата у нас щяха да са на ръба на оцеляването?! Дали ако законодателството прието в този период беше резултат не от стремеж за създаване на вратички към запълване на приятелски партийни икономически кръгове с със средства източени от обществени поръчки, а на държавническо мислене, щеше да се стигне дотам, че Европа да обвърже средствата по плана за възстановяване с прозрачност и спазване на върховенството на закона?! Дали ако тези кръгове не се бяха облагодетелствали с европейски средства, сега в европейската прокуратура щеше да има около 80 производства само от нашата страна свързани със злоупотреби с европейски средства, които може да спънат и усвояването на средствата по плана за възстановяване?!

Вместо да се мисли за облагодетелстването на партийните другари, да се беше помислило конструктивно за създаването на един наистина реалистичен и най-важното ефективен стратегически план, който да даде тласък за развитие на едно модерно и устойчиво земеделие.

Не можем да кажем разбира се доколко изготвеният стратегически план е добър или лош, защото дали е лош или добър ще го оценяват експертите, но направените от Брюксел коментари показват, че в него има доста дупки и слабости. Макар и с техническа насоченост, повечето от тях недвусмислено насочват към допуснатите от администрацията пропуски. Най-общо казано Брюксел препоръчва изясняване на „ интервенционната стратегия в плана, връзките между интервенциите, показателите за резултати и специфичните цели“. Препоръчва се още подобряване на съгласуваността и последователността на стратегическия план и неговата стратегическа насоченост, така че „най-неотложните потребности да бъдат посрещнати по подходящ начин и с достатъчен бюджет, независимо дали в рамките на ОСП или извън нея.“

По-детайлното вникване в коментарите показва, че в него има доста пунктове, за които Брюксел иска допълнителна обосновка като например защо твърде малка част от териториите по НАТУРА са включени за подпомагане , защо се намаляват средствата за подпомагане на стопанства в райони със специфични ограничения, въпреки че на европейско ниво се планират повече пари, защо по интервенцията за хуманно отношение са включени само преживниживотни или защо в стратегическия план не се казва нищо за горските екосистемни услуги. Редица условия за допустимост както и предвидени размери на суми за подпомагане също са подложени на коментар от страна на Европейската комисия. Освен това някои от заложените целеви стойности, които трябва да покрием съгласно целите на ЕС са определени като много ниски и нуждаещи се от преразглеждане.

За да тръгне след по-малко от година стратегическия план, обаче страната ни се нуждае от законодателни промени, които да включат новите изисквания. Счита се че от подобна промяна се нуждаят най-малко 22 законодателни акта. Случването на каквито и да са законодателни промени се възпрепятства както заради закъснението на управляващите да внесат съответните закони, така и от лудостта обхванала политическата класа у нас в началото на лятото. Лудост довела до тотална поляризация на обществото, разделено на про и анти по всякакви въпроси – от мафията до Русия и от зърното до овцете. С приближаването на жътвата пък планираната сделка за заделяне на зърно за нуждите на държавния резерв стана абсолютно излишна. Тук не става дума за нейната целесъобразност, защото първосигналното мислене в условията на военен конфликт на 300 километра от границата ни е правилно насочено в тази посока за осигуряване на насъщния, но резонни бяха въпросите защо не се закупи например олио и брашно, вместо да се купува зърно на цени доста под пазарните в момента?!

Неосъществената зърнена сделка е само един от резултатите на царящите политически хаос и икономическа несигурност в страната, в която политическата лудост взема връх над разумните и премислени действия. В тази трагикомедия на българския производител май му е отредена ролята на бушменския фермер, опитващ се да разбере защо може би са полудели боговете му, в нашия филмов римейк неговите политици…

Г-н Абровски от гледна точка на ситуацията в момента и с оглед на стратегията „От фермата до масата“ доколко е полезен подобен форум за мястото на храната в Зелената сделка?

Форумът е изключително важен защото обединява не само големите, но и всички производители на българската храна. Ако се върнем в годините назад, ние може би много повече говорихме за земеделските производители и продукцията която произвеждат, докато темата за преработката на храни сякаш поизостана. Ето защо подобни форуми особено за мен като представител на законодателната власт са от важно значение за да чуя какви са проблемите и нуждите им. Що се отнася до Зелената сделка, дискусията за нея е състоятелна. Можеби тази сделка ще се случи малко по-бавно, или в по-различен вариант.

Трябва ли да се смесва световната икономическа криза с потребността да консумираме чиста храна?

Да, можем да ги смесим само по отношение на това, доколко ние можем да си позволим по-качествена храна.

Има ли необходимост от национална стимулираща политика защото чистата храна е равносилна на по-добро здраве?

Според мен подобни политики трябва да са насочени към повишаване на възможността на хората да си купуват храната, защото когато населението ни има достатъчно висока покупателна способност, ще може да си купува по-качествени храни и да бъде по-здраво. Не можем да допускаме компромиси с качеството на храната. Ако се тръгне по пътя на нейното дотиране, това би било възможно.

Производители и преработватели узрели ли са да мислят комплексно за агрохранителната верига, или все още си говорим за едното подпомагане?

Подпомагането и парите са много хубаво нещо, но ние трябва да започнем да мислим за земеделието  на едно по-високо ниво и да говорим за повишаване на неговата устойчивост и ефективност. Трябва да се използват възможностите които ще ни даде стратегическия план за това и да се превърне в бизнес както е на Запад.

По време на дискусиите се чуха и мнения от страна на преработвателите срещу излизането на БАБХ от земеделското министерство. Ако вие като представители на законодателния орган осъзнавате до какви сътресение може да доведе това, но дали изпълнителнатавласт е наясно с това?

При положение че създаването на законопроект за излизане на БАБХ от министерството се бави толкова време показва, че тя веч е наясно  с всички теи сътресения. Винаги ще напомням за първото изслушване на проф. Хр. Даскалов, който лансира тази идея за разделянето , но искрено се надявам това негово желание да е преминало.

В интервюто са използвани въпроси на колеги и от други медии

Земеделското министерство трябва да го промени за да отговори на желанието на ЕК за по-високи амбиции по отношение на климата и околната среда

Освен похвалите и отчетените заслуги на последните правителства за изготвянето на стратегическия план за развитието на земеделието през следващите седем години, между редовете изчетени от земеделския министър Иван Иванов по време на вчерашната пресконференция се разбра, че ЕК е констатирала сериозни слабости по един от анализите, изготвени по време на управлението на ГЕРБ през 2019 година. Без да се конкретизира ясно, по кой от трите слот анализа са направени конкретните забележки, можем да предположим че става дума за вторият от тях посветен на околната среда и климата и представен в Аграрния университет в Пловдив в началото на декември , при който от екоминистерството имаха сериозни забележки относно точността на данните за зоните по НАТУРА 2000. По онова време за ПРСР отговаряше бившият заместник министър Вергиния Кръстева , а ръководител на координационната група по изготвяне на стратегическия план бе Мария Христова. Анализът посветен на влиянието на земеделието върху климата и околната среда е изготвен от експертна група, ръководена от проф. Владислав Попов.

Коментарите са придружени и от писмо на европейския комисар отговарящ за земеделието Януш Войчеховски, в което се подчертава, че трябва да се намери баланс между екологичните амбиции и продоволствената сигурност. В самите коментари са обособени три групи коментари групирани в шест области. Като съществени от администрацията на ръководеното от Иванов министерство са определили 40 от тези коментари, които се нуждаят от действия за допълване на документи и анализи, на които се базира стратегическия план.

Сред тях е и въпросния анализ. „Става дума за анализ изготвен през 2019 година по времето на Десислава Танева, който е идентифициран със сериозни слабости, даващи отражение в по- нататъчната работа на екипите“, потвърди и земеделският министър.

“Комисията е отправила искане към страната ни за преразглеждане на някои от целевите стойности и определени екологични амбиции като ги съобрази с някои национални особености и променената геополитическа ситуация“, допълни Иванов. Освен това в част от коментарите от ЕК посветени на зелената архитектура се иска страната ни да посочи в своя стратегически план по-ясни амбиции по отношение на целите за околната среда и климата, като отново се акцентира по думите на земеделския министър върху „неразривната връзка между действията в областта на климата и продоволствената сигурност“.

Други 160 коментара са определени като общи, а 205 според администрацията не се нуждаят от коментар. Сред основните въпроси които ще решава агроведомството при разглеждането и оформянето на отговорите на коментарите от Брюксел ще са този за определяне референтната година за подпомагане на тютюнопроизводителите, за това дали ще остане интервенцията за пасторализма и дали производството на картофи ще бъде включено към обвързаната подкрепа.

Подобно на други страни, и на България се препоръчва да преразгледа своя стратегически план с оглед на настоящата ситуация и на продоволствената несигурност да направи всичко възможно за повишаване устойчивостта на селскостопанския сектор като се намали зависимостта от изкуствените торове. Към препоръките спадат увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници и трансформация на модела на производството на храни съобразявайки го с прилагане на по-устойчиви методи.

Определените като „добре балансирани интервенции“ за посрещане на предизвикателствата също се оказват обект на критични бележки от Брюксел и то точно две от най-слабата му част посветени на опазването на биоразнообразието и околната среда.

„В коментарите на комисията са посочени изрично две мерки със сходен принос в областта на екологията. Това са интервенциите за биологично разнообразие и екологична инфраструктура и за буферни и екологични ивици. От Брюксел смятат че по отношение на приоритетите за допустимост, тези интервенции са съпоставими и допринасят за постигането на една и съща цел“, заяви по този повод Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“.

Друга част от по критичните коментари са насочени към системата АКИС, която според Европейската комисия се нуждае от подобряване. Констатирана и недобра комуникация между отделните оперативни програми, като се иска нейното оптимизиране с цел да се избегне повторяемост на инвестициите, които се правят по различните програми. Липсата на достатъчно интервенции по отношение изграждането на широколентов интернет също е забелязана от страна на Брюксел.

Проф. Банов, ще дадели според Вас новият стратегически план за развитие на земеделието повече шансове и възможности на науката да се включи в различни проекти? Колегите ви от института по растителни генетични ресурси в Садово предстои да ни запознаят с някои практики от интегрираното растениевъдство.

Имайте предвид, че през последните години се появиха доста възможности по линия на държавната подкрепа като се започне от националните научни програми, най-новите от които са за интелигентно животновъдство и растениевъдство, които са по линия на МОН. Освен това не бива да се пропуска и мярката за демонстрационните полета, която е част от новия стратегически план за развитие на земеделието, където Селскостопанска академия и институтите също могат да се включат, като е много важно да се подчертае, че тази мярка също подкрепя и изисква участието им където имаме възможност да получим допълнително финансиране както за техника, така и за организиране на демонстрации. Забелязваме едно раздвижване и обръщане на министерството и програмите към науката, като от нас зависи да се възползваме от тези възможности.

А ще успее ли академията да се възползва от тези възможности?! Тя че има потенциал и експертиза е безспорно, но дали ще съумее да се включи в тези програми?

Това вече е въпрос на организация, и ние в последно време като ръководство стимулираме както колективите, така и научните институти да кандидатстват по различни проекти и програми не само като цяло, но и отделните опитни полета и държавното предприятие. Надяваме се това да донесе успехи на академията.

В светлината на войната в Украйна как оценявате Зелената сделка, възможно ли е да се стигне до нейното преструктуриране и забавяне в постигането на заложените цели за въглеродно неутрална икономика?

Възможно е поне що се отнася до енергийната стратегия, която е част от нея. Според мен няма да е чудно ако видим корекции в изискванията и сроковете които се поставят , защото както виждате например що се отнася до използването на въглища като че ли се наблюдава едно забавяне на претенциите за спиране на производството на електроенергия от тях. За нас това е добре, защото знаете че „Марица Изток“ произвежда 40% от нашата електроенергия.

Освен това все повече се разпространяват стопанствата, които едновременно да отглеждат своята продукция и да произвеждат соларна енергия….

Да, това е новата перспектива за създаване на соларни инсталации за собствени нужди. Това се стимулира, и подобни проекти са с предимство. Като пример ще посоча, че за изграждането на един фотоволтаичен парк се изисква земята върху която ще се намира да е седма, осма, девета или десета категория. За малки соларни инсталации обаче, енергията от които може да се използва за собствени нужди от земеделските производители, земята може дори да е от шеста категория, което да стимулира изграждането им.

По темата за напояването имате ли някакви надежди за възстановяването му?

Мисля че с това, което се предвиди в плана за възстановяване и устойчивост за финансиране на големи проекти е положително, защото страната ни има възможности да напоява земеделските земи и да използва напояването като един от най-добрите шансове за развитие на земеделието, но в последните години в това отношение не беше направено нищо. Надявам се сега с погледа на правителството в тази посока да се направи нещо.

Като учени как гледате в ССА на възможностите които бизнеса предлага за производството на алтернативни протеини. Задавам Ви този въпрос във връзка със създадената преди седмица асоциация на производителите и преработвателите на насекоми, а и знаем че по отношение на бубарството, това е поминък с огромни традиции, който обаче тъне в забрава.

Това е добра перспектива, но изглежда твърде иновативна и не знам доколко у нас ще намери голяма популярност. Все ми се струва, че е добре да развием и повишим устойчивостта на традиционните ни производства, отколкото да минем в такива екзотични направления. Няма лошо, нека и това да се прави. Ето споменахте за бубарството. Ние имаме опитна станция, която от години вегетира, защото на този отрасъл не се обръща внимание.

Заместник министърът на земеделието Иван Христанов заяви за БНР, че Брюксел вече е върнал стратегическия план за развитие на земеделието през следващия програмен период до 2027 година с 200 забележки. По думите му за сравнение програмата за развитие на селските региони за предходния период до 2021 година е бил с двойно повече забележки.

„Дали са 200 или 300 няма значение, има страни с по 400 и повече забележки към техните стратегически планове. За всички страни тези бележки варират, и в зависимост от съдържанието им те ще се разглеждат с комисията“, коментира председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Тя уточни че срокът за отговор на тези забележки е три седмици, като през това време спира да тече срокът за одобрение на плана, който е шест месеца. Важното според нея е страната ни да успее да подготви добре своя пла, по който ще получи над 8 млрд.евро. „Всички фермери са в очакване не просто тези пари да бъдат усвоени, а да има видим ефект от тях“, добави Боянова.

За да отговори на новите предизвикателства Испания ще заложи при изпълнение на своя стратегически план на иновациите и дигитализацията, и технологии като тази за редактиране на гени, за да увеличи производството „по устойчив начин. Това информира EURACTIV.bg, позовавайки се на изказване на земеделския министър на страната Луис Планас. Страната беше една от държавите , получила в края на март първите си оценки за изпратения от нея стратегически план.

Брюксел препоръча на Испания да промени плана и да увеличи усилията за опазване на околната среда, както и да разгледа новата ситуация, дължаща се на войната в Украйна.

Мадрид се надява да спази сроковете и ще поиска от ЕК да одобри окончателната версия на стратегическия план през първата половина на 2022 г., за да даде на фермерите известна сигурност преди есенното засаждане.

Очаква се Испания да получи 47,7 млрд. евро от бюджета на ОСП за периода 2023-2027 г., като сумата ще нарасне до 55 млрд. евро с допълнителна подкрепа от фонда за възстановяване, временния инструмент, предназначен да стимулира възстановяването на блока от пандемията.

Селските райони на Европейския съюз са изправени пред най-предизвикателния момент на века, каза испанският министър на земеделието Луис Планас цитиран от EURACTIV. Той добави, че Испания се стреми да осигури хранителни доставки, като същевременно защитава зелените амбиции на стратегическия план на Общата селскостопанска политика (ОСП).

„Няколко години – до 2020 г., живеехме с пазари, които работеха като часовник от логистична гледна точка. Първо, заради COVID-19 и след това заради войната, ние живеем в най-трудния момент и големият въпрос е как можем да се справим с това заедно“, коментира министърът.

Вследствие на създалата се несигурност за доставките от Украйна, които са с най-голям дял в страната от вноса на аграрна продукция извън еС, испанското правителство е определило гарантирането на селскостопанското производство като преоритет, но без д се губи кръговата ориентация в производството на храни.

За да отговаря на Зелената сделка и стратегиите „От фермата до масата“ и за биоразнообразието, стратегическия план на страната ни се нуждае от още корекции, пише arc2020.eu, позовавайки се на становище на Дружеството за териториален и екологичен просперитет (СТЕП).

В становището си от неправителствената организация констатират, че въпреки отбелязаният напредък в последните шест месеца с връщането в него на подкрепата за земеделие с висока природна стойност и увеличаване на бюджета за биоземеделие, това е недостатъчно за да се покрият изискванията на регламента за земеделие с висока природна стойност. В стратегическия план са открити „сериозни пропуски и несъответствия“ със Зелената сделка и стратегиите за биоразнообразие и „От фермата до масата“, като не се спазват изискванията за по-високи климатични и екологични амбиции що се отнася до природата и биоразнообразието.

„Считаме за изключително тревожно, че препоръките от предварителната оценка на Стратегическия план не са отразени в официалната версия. Голяма част от предложенията и препоръките, получени от представители на екологични организации, не бяха взети под внимание без никаква обосновка“, пише в становището на организацията. освен това консултациите със заинтересованите страни са или проформа, въпреки че регламента на ЕС изисква те да са със задължителен характер. Стратегическия план е изпратен на Брюксел без да е придружен от екологична оценка и оценка за съвместимостта му със зони от „НАТУРА 2000“. Общата амбиция за опазване на природата и опазване на биологичното разнообразие е много ниска по отношение на заявените приоритети, цели, схеми/интервенции, целеви области и бюджети.

Един от най-големите проблеми на стратегическия план според тях е, че в сравнение с програмирането за 2014-2020 г. бюджетите за природата и биоразнообразието са намалени. Има по-малък бюджет за мерките по Натура 2000 със значително намалени целеви зони за новия период, докато броят на обектите по Натура 2000, отговарящи на условията за подпомагане, се е увеличил повече от два пъти съгласно Директивата за местообитанията. „Някои от нивата на плащане на хектар са значително намалени, без никаква обосновка. Освен това не се уточнява възможните комбинации от схеми и интервенции от първия и втория стълб. Смятаме, че това би било особено важно, за да се предотврати двойното финансиране и източването на бюджета“, смятат от СТЕП.

От преразглеждане се нуждаят множество аспекти в мониторинга в стратегическия план които са непълни или неточни. Така например системата за мониторинг и контрол, особено върху ефектите от планираните еко-схеми и интервенции за опазване на биологичното разнообразие, е непълна. Показателите за резултати и изпълнение, особено по отношение на целите в областта на биоразнообразието, околната среда и климата, се основават на неправилни разпоредби.

Освен това целите стойности за опазване на биологичното разнообразие чрез селскостопански дейности не са амбициозни. Това се изразява в непълни или липсващи интервенции, свързани с опазването на биологичното разнообразие и недостатъчни публични средства, предназначени за опазване на биологичното разнообразие, околната среда и климата.

Отчита се намаляване на подкрепата за мерки за подобряване на управлението на зоните по „НАТУРА 2000“ , като площите по НАТУРА ще намалеят на 60 хил ха спрямо 407 255 ха през 2020 г,. и едва 1,48% от използваната земеделска земя ще бъде подкрепена от ангажименти за управление на ландшафта. Освен това само върху 1,36% от площите се предвижда подкрепа за ангажименти за опазване на биоразнообразието

Остават критиките свързани с „постоянната дискриминация на пасищата’ , като се отчита намаляване на площите с постоянно затревени пасища наполовина за последните десет години.

По отношение на видовете схеми, подкрепените площи и планирания бюджет, има пренасочване на екосхемите към обработваема земя до степен, че екосхемите ще поддържат 114% от наличната обработваема земя, но само 27% от наличната пасища. Това подчертава още едно тенденциозно облагодетелстване на производството на зърнени култури (основен ползвател на обработваема земя – 84% през 2020 г.) за сметка на пастирското животновъдство.

Бюджетът за различните еко-схеми е разпределен по същия начин, като 70,3% от бюджета са отпуснати за обработваема земя, 9,8% за постоянни пасища и 8,6% за трайни насаждения. Най-голям бюджет (29,4%) е предвиден за екосхемата за диверсификация на културите, която не изисква съществена промяна на обичайните земеделски практики в България и чийто принос към целите на Зелената сделка и опазването на биологичното разнообразие е спорен и минимален. Само 15,6% от бюджета на еко-схемата е предвиден за създаване и опазване на екологична инфраструктура. Освен това, предложените еко-схеми не отговарят на Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000.

Продължават явните и тайни битки в земеделието. Битки за политическо надмощие в един от най-важните сектори, както по отношение на икономическата и продоволствена сигурност особено в настоящата ситуация, така и по отношение на контрола върху настоящ или потенциален бъдещ електорат. Каквото и да си говорим, и разпределението на субсидиите сред фермерите, и влиянието в сектори като горския, та дори разпределението на доставките по училищните схеми между отделни фирми и производители може да се използва в изграждането на влияние на по-високо политическо ниво. И това го знаят най-добре представителите на опозицията в сегашния състав на парламента, които в продължение на повече от десетилетие дърпаха конците на различни властови механизми посредством разпределението на влиянието в отделните подсектори на земеделието.

А със своята браншова раздробеност тези сектори позволяваха дълги години тези от които зависи благоденствието им, да ги дърпат като струни на цигулка, когато искат да удовлетворят исканията на едни, за сметка на други, създавайки изкуствени разделения било между птицевъди, свиневъди и говедовъди, било между животновъди и зърнопроизводители или производители на плодове и зеленчуци. Примерите за подобна политика в последните години особено след влизането ни в ЕС са толкова много, че дори оказаха деградиращо влияние върху отделните сектори, които в процеса на препирни за субсидии вместо да са единни, винаги да искат повече за едни за сметка на другите.? Противопоставяне от което губи земеделието като цяло, а това разделение се усеща още повече сега в условията на глобална геополитическа и продоволствена несигурност.

Подобна политика, в която от една страна на министерството му се налага да следи такива препирни и в ролята на арбитър да решава кой прав и кой крив в исканията си, а от друга да се водят подмолни битки на тихия фронт за политическо надмощие и то в условията на четирипартийна коалиция, изглежда няма как да се промени толкова бързо и с магическа пръчка.

Наследените проблеми, както признаха и от агроведомството по време на последното заседание на комисията по земеделие преди Великденските празници, не са от един или два, а поне от три четири състава на парламента. Проблеми свързани със загнездилите се още от 2007 година корупционни схеми основно по селската програма, които я направиха да изглежда отвън бляскава и красива, а отвътре като загнила и проядена от червеи ябълка, неспособна да осигури нужната жизнеспособност и на регионите и на земеделието. За това допринасят както забавени и затлачени проекти по различни мерки от вече приключващата програма, така и петното оставено от станалите синоним на корупция „къщи за тъщи., за които стана известно, че по 70 от над 280 заведени дела пред административния съд от ДФЗ са издали актове за финансови корекции не по закона за управление на средствата от еврофондовете, а по закона за обществените поръчки. Това означава потенциална загуба на средства за българския и европейски бюджет от прекратени дела поради некоректно издадени актове. Отговорност за подобно юридическо безхаберие едва ли някой ще поеме, каквато отговорност все още не е поета и от бивши служители на фонд „Земеделие“, отговорни с подписите си за реализирането на проекти за къщи за гости на приближени партийни функционери. Известно е че дълги години конците във разплащателната агенция се дърпаха от кадри близки до ДПС, някои от които сега пазят топли кресла в Брюксел.

Притесненията за това, че в резултат на забавени и неизпълнени проекти, страната ни може да загуби още повече средства по пРСР наистина са основателни , и това беше признато и от новия шеф на фонда Николай Каварджиклиев. „Това ме притеснява повече, отколкото дали ще се сключи една или друга сделка. Въпросът е ключов и касае не само проекти, които сега влизат, но касае и стари проекти и такива, които са в период на изпълнение“, заяви той. Според него ако не се реши този въпрос, неусвоени могат да останат около 12 милиона лева, от отказани проекти само за първото тримесечие на годината. .До момента има около 600 обработени процедури за отказани или оттеглени проекта.

Редица забавени проекти особено по подмярка 4.1 се нуждаят от промени в ценовите оферти за да отговорят на сегашната ситуация на по-висока инфлация и цени. По подхода „ЛИДЕР“ има около 500 проекта в различен стадий на на договаряне и одобрение, а по него са договорени под половината средства от планирания бюджет. Предстои съдбата на всички изостанали проекти да се решава от работна група.

По последни данни от ИСУН реално разплатените средства по процедури от ПРСР , които преминават само през тази система са 26,4% при договорени 66,8% от средствата. Трябва да напомним, че през исун минават само проектите по инвестиционните мерки. Само за 2022 година поне от справката дадена от Каварджиклиев на депутатите става ясно, че е впрегнат почти целия ресурс по придвижването на общо 4082 проекта по различните мерки от ПРСР по които вече работят 193 екипа от служители. Общият бюджет за кампания 2021 година е 1,95 млрд. лева, при оторизирани за плащане 1,22 млрд. лева и оставащи да бъдат платени 772 млн. лева.

Подмярка	брой проекти	брой работещи екипи
4.1	1868	80
4.2	449	–
6.1	218	10
6,3	1491	79
19,2	56	24
ОБЩО	4082	193

Надеждите са с промени в устройствения правилник ДФЗ да се „отпуши“, работата му да стане по-ефективна и да бъдат отстранени организационните пречки за забавяне или затлачване на проекти.

Освен в земеделието битки на тихия фронт продължават да се водят и в не по-малко горещия сектор на горите. Там опитите на БСП да овладее сектора за сега бяха стопирани успешно с уволнението на дългогодишния ресорен заместник министър Атанас Добрев, и благодарение на активните действия на Александър Дунчев, разкрил редица меко казано спорни сделки за добиване и търговия с дървесина на привилегировани фирми но там липсата на контрол и местното самоуправство ежедневно раждат нови случаи носещи потенциални загуби за държавата под формата на източване на средства от горите, та дори и на такива, вързани с изграждането на горски пътища. Както и депутатът обаче призна, е трудно да се излезе от блатото, след като десетилетия в горите не се е правило абсолютно нищо, а опитите да се наложат шокови промени води до объркване на редовите и почтени кадри от средния ешелон. Дори министърът на земеделието се оплака, че има реална опасност в аграрното министерство да не останат достатъчно кадри с които да се провежда политиката в горския сектор. Даже и агенцията по горите да стане независима структура подчинена директно на премиера, каквито са плановете, то в министерството ще останат държавните горски предприятия, които до края на годината трябва да бъдат реформирани, и да загубят сегашния си статут на търговски дружества, а за осъществяването на подобна промяна също са нужни кадри.

Дали продължаващите битки на тихия и явния фронт ще доведат до видими резултати в един от най-големите приоритети на новата власт- справяне с корупцията в еврофондовете ще зависи и от това, как ще тръгне и усвояването на средствата по вече одобрения план за възстановяване и устойчивост, и особено от това колко време ще отнеме одобряването на стратегическия план за следващия програмен период на ОСП. Предвид очаквания кратък живот на коалиционното правителство, не е ясно обаче, дали и доколко ще стигне времето за подготовка на националното законодателство, с което трябва да се изпълни със съдържание рамката на стратегическия план. До началото на влизането му в сила не остава почти никакво време, само около 6 месеца. Зададат ли се обаче нови предсрочни избори, битките на тихия фронт за привличане на електорат ще се разгорещят до… червено. Това носи огромен риск за земеделието да изпадне в глуха линия, а фермерите освен предизвикателствата да се справят с всички натрупани до момента трудности , ще са изправени и пред неизвестността за това, какво ще следва за тях от началото на 2023 година.

Г-н Гълъбов, вие сте изключени от всякакво подпомагане към момента освен за хуманно отглеждане на животните. Очаква ли се поне ставката по тази мярка да бъде увеличена?

Ние само до Светия синод не сме писали за нашите проблеми на птицевъдите,а бих добавил и на свиневъдите. Не зная обаче, защо там в земеделското министерство не броят птиците и свинете за живи животни. Ще използвам възможността да обърна внимание на факта, че 90% от продукцията в БВП се реализира именно от най-развития сектор в страната- птицевъдството, следван от свиневъдството. Не мога да кажа защо в министерството не са разбрали каква е важността на тези сектори, и на тях не се обърна повече внимание . Действително в така наречените ковид мерки не бяхме включени, но трябва да отбележим, че у нас много неправилно се тълкуват икономическите проблеми в отделните сектори, тъй като във всички останали проблемите не са предизвикани от ковид кризата. Ние като най-развит сектор с най-голямо участие на пазара сме изключително засегнати от намаленото потребление вследствие на пандемията. Ето защо нашите икономически проблеми са и най-големи, защото повече от година и двата сектора продават продуктите си под тяхната себестойност.

При другите сектори има частични проблеми , предизвикани от пандемията, но по-голяма част от тях са резултат от енергийната криза, и няма как например сега д се говори за последици от ковид кризата, защото например при оранжерийните производители проблемите са очевидно енергийни. Така първо адреса на помощите не е верен и ние закъсняваме с по-сериозни мерки, които трябва да гарантират продоволствената сигурнодт, и те са насочени към обезпечаване на фуражния баланс на страната. Както разбрахме от зам. министър Христанов, правителството се отказа от първоначалните си намерения да гарантира и фуражния баланс на страната. Единствената възможност остава е помощта за хуманно отглеждане на животните, като ние предложихме 20 % увеличение на средствата, нещо което нотификацията позволява. Не мога да кажа какви преговори се водят с Брюксел, защото ние сме получили нотификация преди пет години и в нея ясно е записано, че при наличие на средства, може да се направи подобно увеличение. това очакваме да се случи, и то ни беше обещано. За съжаление още нямаме нищо официално, а само намерения.

Как оценявате в момента ликвидността на двата сектора в подобна особено трудна в геополитически план ситуация?

Първо трябв да разделим двата сектори, които са индустриални в тях оперират както по-големи фирми така и по-малки. Тези които са интегрирани с преработка и със зърнопроизводство са най-устойчиви. Затова и апелирахме към земеделското министерство и парламента, когато се прави новия стратегически план, да се обърне внимание на възможностите за интеграция на животновъдство и зърнопроизводство, което доказано е устойчив модел, така че ако се разделят производителите от сектора под това условие, онези които имат интегрирано производство се справят по-леко с кризата, докато по-малки и специализирани фирми, които разчитат само на първична продукция като яйца, еднодневни пилета или угоени бройлери, понасят значително големи загуби, защото една година продават по себестойността си продукцията си. Те компенсират най-вече с кредити и междуфирмена задлъжнялост. Така по -силните фирми подпомагат по-слабите кредитирайки ги.

Наскоро казахте, че има опасност по Великден да останем без яйца. Има ли още подобна опасност?

Тя винаги е налице, защото например цената на яйцата в Германия е два пъти по-висока , и ако ние намерим възможност да реализираме продукцията си в рамките на Общността или в трети страни, ще сме изкушени да го направим. Всички фирми са частни и никой не може да ни задължи да останем на българските пазари, още повече , че търговските вериги малко спекулират с господстващото си положение . Не е нормално когато за Великден има голямо търсене, да се правят промоции. Най-нормалното е това да се прави след Великден когато също се консумират яйца. Ние обаче сме отговорен бизнес и имаме дългосрочни договори, и знаем, че Великден
ще мине, и ние пак ще трябва да разчитаме на българските потребители. Ние смятаме, че те трябва да ядат български яйца, защото данъците които плащаме са в помощ на всички по веригата. Очакваме те да се харчат отговорно и да виждаме полза от това. Ето защо винаги сме апелирали да се стимулира светлия бизнес, а птицевъдството е на 95% извадено на светло. Плаща данъци, но не получава нужното внимание.

Предстои общо събрание на вашата организация. Какви проблеми ще решавате там?

Проблемите пред сектора от години са идентични. Ние обаче не можем да ги затворим. Един от проблемите обхващащ цяла Европа е птичия грип, с който за съжаление още не можем да се справим. Няма ефикасно решение за справяне с него. Другия сериозен проблем е стратегическия план, в който по наше настояване бяха запазени досегашните грантове, защото първоначално се предвиждаше да останат тези за малки и и средни. Според мен не е спрведливо малки компании с над 8 хил. кокошки да се определят като големи. Успяхме да запазим това, което беше по ПРСР пплюс таван от 500 хил. евро по 4.1 и милион и половина евро по 4.2, което е приемливо, защото с тези средства е възможно да се реализират средни по мащаб инвестиционни проекти. Тези мерки са именно инвестиционни. За съжалени интензитетът на мерките падна рязко от 50 на 30%, което е доста тревожно. Нещо друго, което смятаме за погрешно са по-слабо развитите региони, към които оставаме длъжници. Достатъчно е да отидете до Пловдивска и Варненска област, и после да отидете до Видинска за да видите какво е. Отношението ни към тези региони е престъпно. Досега бяха предвидени едни 5% за инвестиции в тях което сега отсъства. Това смятаме за неправилно, още повече че има много фирми, ориентирали се към тези региони, спрямо които това е нечестно.

Споменахте междуфирмената задлъжнялост. Ако не получите подкрепа, може ли тя да доведе до фалити и очаквате ли все пак да има нещо за вас от средствата за преодоляване на кризата в Украйна?

За нас е достатъчно правителството да не пречи. Не очакваме помощ. Междуфирмената задлъжнялост се състои именно в това, един малък производител на бройлери да съществува, ако е получил кредит от някой фуражен завод или някоя люпилня, от която взема птиците. Изчерпал е всякакви възможности за кредитиране, а в същото време е поел петгодишни ангажименти по ПРСР, които е длъжен да изпълнява без значение дали му носят загуби или не. Ако преустанови производството, ще трябва да върне субсидиите, не може да балансира, а трябва да работи на загуба. Прогнозите ми не са оптимистични, и мисля че особено някои по-малки производители ще бъдат силно засегнати или ще бъдат интегрирани към по-големи ферми или ще фалират. Всякакви мерки за да се предотврати това са закъснели.

Това щеше да се предотврати ако се беше приело решение за намаляване на ДДС на храните от 20 на 9% аи да се изкупи от държавата фуражно зърно, което да се продава на преференциални цени. Ние спряхме да изкупуваме зърно на 470 лева. Ако не бяхме си гарантирали зърното, при сегашните цени от 670 лева, ние нямаше да можем да продаваме на тази цена. Това е единствената причина у нас цените да са с 30-40% по-ниски от тези в ЕС. Не виждаме как може да се реализира подкрепа по линия на фуражен баланс, и няма разработен механизъм за това.

В интервюто са използвани въпроси на колеги и от други медии

„Освен еко схемите , в стратегическия план са заложени и интервенции за намаляване на пестицидите както и за провеждане на интегрирано земеделие, но според нас новите схеми с планирането им да са приложими само за определени части от стопанствата, ще бъдат още по-непривлекателни за земеделските стопани“, каза пред депутатите от земеделската комисия Наталия Шукадарова при представяне на становището на Икономическия и социален съвет относно стратегическия план за развитие на земеделието в период 2023-2027 година.

За пример тя посочи планираната агроекологична интервенция за провеждане на интегрирано земеделие и нейното ограничение да се прилага върху максимум 100 хектара. За да има истинско намаление в процента на използваните пестициди обаче, това по думите и не може да стане само с 1000 декара и няколко стопанства. Това изглежда твърде неамбициозно с оглед и на амбициите на Зелената сделка.

Освен това от 2014 година насам по думите и практиката е показала, че сред зелените изисквания, които досега са били доброволни за изпълнение, а от 2023 година ще са задължителни , ако фермерите искат да получат базовото плащане, най-популярно е било оставянето на площи под угар.

„През новия програмен период за да се получи базовото плащане, тези изисквания за които в миналото са получавали по 13-14 лева на декар стават задължителни. Проблемът със схемите е обаче, че те станаха твърде много. Големият им брой означава разпределение на планирания бюджет от 25% от средствата за земеделие, което фактически ги прави непривлекателни“ казва още тя.

Даде пример с прилагането на единствената схема, касаеща цялото стопанство каквато е тази за разнообразие на културите, при която обаче планираната ставка ще е едва 3,60 лева на декар плюс базовата ставка от 20 лева на декар, което е доста под сегашните нива на подпомагане. По-високо подпомагане е предвидено само по еко схемите, които обаче са с ограничено прилагане върху определени площи.

Стана ясно, че Франция още в хода на обсъжданията по новите еко схеми е имала сериозни резерви тъкмо към подобна еко схема за разнообразие на културите в стопанствата, тъй като в редица региони на страната фермерите отглеждат единствено и само царевица, и те дори не могат да изпълнят изискването за разнообразяване с до три култури в стопанствата.

Кредитите отпускани от ДфЗ остават непопулярни, защото не са съобразени с пазара

Инвестиционните кредити според нея биха били търсени от фермерите, като особено зърнопроизводителите и досега разчитат на банково кредитиране като единственият начин за инвестиции. „По отношение на кредитите отпускани от ДФЗ обаче те с условията които предлагат са по-лоши от тези на банките. По-високата лихва прави например кредита за закупуване на семена и торове неатрактивен за тях, и те предпочитат да отидат в банката с която имат някакви взаимоотношения и е готова да им предложи по-добри условия“, каза по отношение на кредитирането Шукадарова.

„Икономическият и социален съвет констатира сравнително добро участие на заинтересованите страни в хода на подготовка и приемане на стратегическия план , като независимо от това за провеждане на пълна и ефективна работа по него е нужна пълна прозрачност от страна на министерството на земеделието“, добави тя. Като пример за липсата на такава, тя посочи последното заседание на тематичната работна група, чиито членове не са имали никаква информация относно финалните текстове от стратегическия план.

Според нея едно от най-големите притеснения на земеделския сектор е, че ЕК все още не е представила пълна оценка за ефекта от прилагане на Зелената сделка, и стратегиите за биоразнообразието и „От фермата до масата“ върху продоволствената система на Европа. Отразени са само външни проучвания, показващи значително намаляване на БВП на блока, влошаване на търговските баланси по отношение на продукти и храни и загуба на пазари в условията на увеличаваща се хранителна несигурност в глобален мащаб. По думите и усещането на земеделските производители е, че сякаш този стратегическия план не се прави за тях, а тъкмо те са тези, които после ще го изпълняват.

Що се отнася до използването на финансовите инструменти и за управление на риска, Шукадарова отново потвърди затвърдилото се мнение в сектора за тяхната непопулярност, като малцина са тези които си застраховат продукцията. Причината е царящото през годините недоверие към застрахователите. За да се промени подобна нагласа, държавата трябва да популяризира тези финансови инструменти. Според заложеното в стратегическия план се предвиждат застрахователни схеми и по двата стълба на подпомагане след 2023 година с участие на държавата.

„Разчитаме и на взаймоспомагателния фонд, който се планира да се създаде за да подпомага фермерите в условия на кризи, никой обаче до последно не знаеше и все още не знае какво ще стои зад него,и опасенията на фермерите са да не остане само на хартия“, добави още Шукадарова.

„Биоземеделието у нас до момента е било изключително пренебрегвано, както от страна на ръководителите, така и от страна на другите оператори. Сред основните ни цели е да увеличим броя на биооператорите“ , каза по време на конференция посветена на биоземеделието в Пловдив вчера заместник министърът на земеделието Иван Христанов. В момента делът на площите с култури за биологично производство по думите му се е свил до 1,7% като в стратегическия план е залегнала целта за увеличаването им на 7%до 2027 година. Христанов призна че това е по-реалистичното ниво, да се достигне дял на площите за биоземеделие от 7%, вместо да се залагат нереалистични цели, чието неизпълнение да води до санкции. Това, че площите за биоземеделие у нас са се стопили до 1,7% е станало ясно буквално преди да бъде предаден планът за възстановяване на икономиката в Брюксел. „Въпреки това ние имаме много високи и амбициозни цели, които трябва да постигнем до 2027 година, защото няма да толерираме повече въдство например даването на субсидии за площи с непродуктивни сортове лешници или орехи или крави. Няма да позволим да се получават само субсидии. Ориентацията ни вече трябва да е насочена към производството и пазара“, заяви Христанов. Политическата воля за подобна промяна на модела според него е налице. Според Христанов обаче ние не можем да разчитаме само на наши вътрешен пазар заради изключително ниската покупателна способност на населението, което означава, че земеделието ни трябва да е изключително експортно ориентирано. Ето защо основната цел ще е освен напасване на мерките към нуждите на реалните производители и повишаване на контрола за да не се позволи навлизането на оператори които нямат за цел отглеждането на биокултури и производството на биопродукти, и осигуряване на пазари.

Според него не може да продължи и противопоставянето на конвенционално на биопроизводство, а големите оранжерии и производители трябва да бъдат убедени да преминат частично към биоземеделие, като им се посочи, че има един честен и почтен начин за бизнес в биоземеделието.

 

Земеделието да се насочи към вкарването на наука

 

Друг важен проблем , който според него трябва да намери решение е този с липсата на кадри- биоинженери, техници и учени. „Ние сме изостанали в това отношение за съжаление Ако говорим за култури като домати и други, нашите добиви са ниски, и трябва да се отворим към вкарването на наука, която да достигне до всеки и да се възстанови образованието“, каза още той.

По време на срещите с бранша, проведени от новото ръководство на министерството е станало ясно, че повечето производители са се отказали от своите ангажименти поради наличие на административен произвол.

„Няма да позволим подобен административен произвол към нито един оператор, без значение дали той е сертифициран, конвенционален или е в преход Решени сме твърдо да сложим край на произвола, който цели или вземането на пари и получаването на лично облагодетелстване, или било да се облагодетелстват едни сектори за сметка на други“, заяви Христанов.

След като приключи работата по стратегическия план се е видяло ясно според него, че той обслужва две големи цели. Първата е свързана с възстановяване на българското земеделие и то всички негови сегменти и второто, че той е знак за това, че страната ни ще води силна и независима аграрна политика, която няма да се отклонява от целите на ЕС.

„Когато говорим за въдства, за субсидиевъдства, само с голям процент национално съфинансиране можем да имаме самочувствие, че наистина инвестираме в собственото си земеделие ,а не разчитаме само на субсидии“, добави още Христанов. По думите му ако останем на ниво 15-20% национално съфинансиране, ние не можем да имаме самочувствието, че сме аграрна страна и вместо да се развива земеделието ни, да се чакат само субсидии. „По време на проведените 200 срещи със съсловни браншови организации отвсякъде чувахме само дайте на нас, за другия да няма. Казали сме им, че това няма как да продължи, и че трябва да спрем да делим животновъдство от растениевъдство, био от конвенционално производство, оранжерийно от полско зеленчукопроизводство, високопланинско от полско и други. Трябва да осигурим една рамка с достойно финансиране за всички, след което да видим, кое производство какво може да даде на държавата“, каза още заместник земеделския министър. Според него когато се изгради тази рамка, чийто фундамент ще е стратегическия план, трябва да започне да се търси отговор и на следващите въпроси като как българските продукти да стигат до пазара.

Агроведомството ще излъчи на живо изнесеното заседанието на парламентарната земеделска комисия, което ще започне днес от 15 и 30 часа. По време на него депутатите ще бъдат запознати с основните аспекти на българския стратегически план за периода 2023-2027 година. То може да се проследи в страницата на ведомството във Фейсбук.

„Нашата задача, която е записана и в коалиционното споразумение е да финализираме работата по стратегическия план. Работата по него започна още през 2020 година и заради политическите сътресения в страната не успяхме да го приключим навреме, ето защо сега ще търсим всички допирни точки за да го приключим. Планираме края на февруари началото на март да сме готови, защото имаме още срещи с бранша“, каза днес пред представители на медиите в парламента земеделският министър Иван Иванов.

По думите му тепърва предстои решаването на всички щекотливи въпроси свързани със субсидиите и таваните. Иванов потвърди, че ще има таван на плащанията, както е залегнало и в коалиционното споразумение.

„Ще се направи преглед и на някои от интервенциите в стратегическия план, и ако те не отговарят на клаузите на коалиционното споразумение ще има промяна и в тях, допълни още министърът.

Активни разговори с браншовите организации се очаква да започнат в началото на следващата седмица. Предстои и на политическо ниво и на ниво браншови организации да се обсъди предложената вече от министерството наредба за браншовите организации, която не е изключено да прерасне и в законопроект. Крайното решение за това дали да има закон за браншовите организации ще се вземе от коалиционния съвет.

Според Иванов с преминаването на одитната агенция от министерството на земеделието към това на финансите се цели да има по-голяма отчетност, по-сериозен контрол и да няма злоупотреби с европейски средства. „Преминаването на сертифициращата агенция към МС ще даде още един знак на нашите европейски партньори, че ние работим в посока за пълна прозрачност“, уточни министърът.

Що се отнася до агенцията по горите министърът заяви, че основната работа на министерството в процеса по преструктурирането и, ще е свързана с подготовката на законодателната част и промените в подзаконовите нормативни актове, които да улеснят този процес.

Министър Иванов представи пред депутатите от ресорната комисия по земеделие в парламента своя екип. Иван Христанов ще отговаря за растениевъдство, биоземеделие, бАБХ и горите. Момчил Неков ще отговаря за фонд „Земеделие, и ПРСР и подготовката на стратегическия план. Единственият заместник министър в екипа му, запазил своя пост Атанас Добрев също ще отговаря за горите. За животновъдството ще отговаря Стефан Бурджев. Така сме разпредели ресорите, че да има взаимен контрол между заместник министрите, и тази прозрачност за която се говори да е на ниво в министерството“, допълни още Иванов.

Стратегическия план в този му формат, изготвен от предходното управление на аграрното ведомство е заплашен да не получи екологична оценка, а с това и одобрение от Брюксел, ако не се променят новите еко схеми това каза пред депутатите зам. министър Румен Гечев, представяйки пътната карта по работата и приемането на стратегическия план за новия програмен период на ОСП. Както е известно минимум 30% от средствата в новия програмен период ще отиват тъкмо за новите еко схеми. Причината е, че след проведения триалог на европейско ниво и вземането на решенията от 28 юни на съвета на министрите изменят всичко, направено по стратегическия план до момента.

„След това се наложи да преразгледаме всичко правено по стратегическия план. Вече се знаят няколко финални неща особено в екологичната част, които натоварват целия план“, заяви Гечев, уточнявайки, че това са неща на европейско ниво, които трябва да бъдат спазени при направата на стратегическия план. Такива са например общоевропейските цели за намаляване с 50% на продажбата на торове и химикали, достигане на 25% на площите за биоземеделие и редуциране употребата на антибиотични средства в животновъдството с 50%. Освен това страните от ЕС са се разбрали за намаляване загубите на храни по веригата от фермата до масата с 50%, като в същото време да се гарантира че няма да се влоши плодородието на почвите.

Изпълнението на всички тези цели е свързано с прилагането на специфични индикатори. На национално ниво според Гечев за да се гарантира, че няма да се намали плодородието на почвите трябва да се намали употребата на торове поне с 20% до 2030 година, да се върнат най-малко 10% от площите с ландшафтни характеристики с голямо разнообразие и да се заложи в стратегическия план спазването на други национални стратегии.

От агроведомството са се заели с направата на анализ на типовете стопанства във всеки един подотрасъл на земеделието, нещо което липсва в стратегическия план. Целта е да се определят поне пет типа стопанства във всеки един от под секторите със съответните индикатори, което да позволи изчисляване типа на стопанството без значение дали дейността му е само в един или в няколко сектора на базата на икономически показатели. „В момента у нас като дефиниции няма никакъв помен от това какво е малко, средно или голямо стопанство, а ние ще трябва да програмираме този план така че да повлияе на тези стопанства. Ние обаче ги нямаме. Идеята е е да разберем и какво е полупазарно стопанство, тоест тези стопанства и за тях да се предвидят съвсем различни мерки от тези за пазарните стопанства“, заяви още Гечев, давайки пример с човек с основна професия в сферата на инженерството, който има 4-5 декара и иска да се занимава със земеделие, но без това да му носи основните доходи.

На учените, които трябва да изготвят този типологичен анализ за стопанствата у нас е зададена задача да определят къде е границата между малки и много малки стопанства, тоест така наречените семейни и фамилни ферми, за да може към различните видове стопанства да се насочат различни по вид мерки с гарантирани бюджети и минимални изисквания, включително и социални.

„След приоритизирането на стопанствата по групи ние трябва да измерим таваните на плащанията, плащанията които ще останат евентуално след налагането им, преразпределителните плащания. Освен това ще имаме една карта на страната, в която ще знаем с точност къде какви по размер стопанства има. Очаква се най-голям да е сегментът на средните стопанства, към който ние трябва да насочим усилия за пазарното им укрепване“, уточни Гечев.

 

Управлението на риска като един вид отделен стълб  в стратегическия план е в полезрението на учени и експерти, като по него също се  podgotwq анализ. Това стана ясно при представяне на пътния план по работата и приемането на стратегическия план пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие.

„Тръгнали сме да разработваме три схеми свързани с управлението на риска в новата ПРСР- схема за запазване на земеделската дейност при кризисни събития, в това число природни бедствия, пазарни кризи, катастрофични събития, екологични и епидемиологични кризи, схема за управление на пазарен риск по отношение на България и ЕС и схема за управление на пазарен риск по отношение на трети страни“, каза пред депутатите Явор Гечев.

Освен това едно от най-тежките решения, които трябва да се вземат от депутатите според него о е какъв да е процентът на съфинансиране на ПРСР, и какъв да е механизмът чрез който да се подпомагат земеделските производители извън хипотезата на държавна помощ. Предстои експертите да разработят и над sто технологични карти за отглеждане на различните култури, така че да се знае къде какво се отглежда, какви са разходите за засаждане и отглеждане включително процента на финансиране и в условията на кризи. Те се правят в няколко направления- конвенционално земеделие- поливно и без напояване и биоземеделие- поливно и без напояване. Тези технологични карти по думите на Явор Гечев би трябвало  da се утвърдят като национални стандарти при средни параметри на отглеждане на всеки вид култура.

Депутатите от парламентарната комисия по земеделие ще изслушат утре от 14 и 30 часа служебният министър на земеделието проф. Хр. Бозуков. Той трябва да разясни възможностите за прилагане в България на чл. 15 от Предложение за Регламент на Европейския Парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика, се казва в информация от парламента.

„Нищо ново под слънцето! Трябва изначална промяна на стратегията в земеделието. Ние като бранш изразихме своята тревога от факта, че производителите, които не отговарят на социалната условност вместо да си помогнат с малките по-размер директни плащания ще трябва да бъдат глобявани. Те ще са принудени или да се съобразяват със закона, или да остават без работна ръка. Говоря за нашия сектор на плодовете и зеленчуците, където и сега има недостиг на работна ръка“. Така коментира за Nivaбг.цом председателят на Националния съюз на градинарите Мариана Милтенова работата на тематичната работна група по изготвяне на стратегическия план за развитие на земеделието в новия период на ОСП.

„Причините за нерадостната картина в нашия сектор не са от днес и вчера и както знаете са свързани със схемата за единните плащания на площ. Още от 2016 година предлагаме тя да бъде сменена с плащания на база произведена единица продукция, но нищо. Само си говорим, а работната ръка изтича в чужбина, защото ние не можем да и предложим конкурентно заплащане. От друга страна нито производителите, нито останалата работна ръка, която е от малцинствата не искат да сключват договори. Принудени сме или да работим така, или да си оставим градините необрани. Не ми се коментират и случаите ,в които много зърнопроизводители си купиха градини с трайни насаждения, дори от членове на нашата асоциация, които стоят така, без да се пръскат и гледат, без да се обират плодовете“, продължи тя.

Работното заседание на тематичната работна група вчера е протекло по думите и по предварително зададения дневен ред, като участниците са били запознати с моментните становища на Брюксел и страната ни по ОСП. Сред обсъжданите теми са били компонентата за сеитбооборота, както и стратегията за розопроизводството. Освен това страната ни ще въведе преходен период по прилагане на така наречената социална условност в ОСП до 2025 година.

„За каква стратегия за розата да говорим , като няма отговор на въпроса защо се стигна до този момент, в който да има десетки градини с розови насаждения, които да останат необрани и сега да се чудят производителите какво да ги правят или да ги изкореняват поради недостатъчен капацитет на преработвателите. Подобно е положението и с лавандуловите насаждения. Има един елемент в стратегическото планиране на земеделието наречен мениджмънт, който при нас липсва. Продължаваме да се гордеем със запазването на преходната помощ за животновъдство и разбира се за тютюна, но какво от това. Какви ще са приоритетите ни?! Нови 200 преработвателни предприятия в млекопроизводството и нови 500 розоварни ли?! Нямам нищо против да се подпомогне тютюнопроизводството, но ние предлагахме алтернативна програма за развитие на земеделието в Родопите още преди две-три години, която така и не беше взета предвид. Защо там вместо тютюн не се отглеждат плодове и зеленчуци?! Защото е много скъпо“, каза още Милтенова.

Според нея картината в земеделието ни е все същата, като красноречив факт за това е, че от планирани 50 мерки в последния програмен период са били отворени едва 30, и в последните две години се работи на юруш за да се усвоят парите по останалите от правилните хора. „Това говори за грешно управление и мениджмънт, и то не от сега а в последните два програмни периода, дори от времето на САПАрД, което явно ще се запази като тенденция и в бъдеще“, коментира още Милтенова.

Една от разгледаните по време на 11-тото заседание на тематичната работна група нови проектоинтервенции беше тази за отделяне на автохтонните породи животни в отделна самостоятелна схема за подпомагане по обвързаната подкрепа. В предходна публикация посветена на работата на тематичната работна група по изготвян то на стратегическия план за новия програмен период вече споменахме, че стенографските записи, единственият източник на информация за това, какво се прави там се публикуват с огромно закъснение. За сега няма да се спираме на обсъжданията на интервенциите за преразпределителни плащания, млади и дребни фермери, не че не са важни разбира се, но там дискусията е още на ниво предварителни разчети без ясни параметри на бюджети, предложения за и против тавани, за увеличаване или намаляване на минималния обем на обработваемата земеделска земя в дадено стопанство и други.

Ще се спрем на новата схема за обвързано подпомагане на животните от автохтонни породи, защото въвеждането и е доста добре мотивирано от представителите на науката, и тя интересува не по-малко земеделските производители От стенограмите от проведеното на 5 февруари тази година заседание разбираме, че бранш и наука още през миналия програмен период на ПРСР са настоявали за отделянето на животните от автохтонните породи в отделна схема за подпомагане по обвързаната подкрепа.

Предложеният вариант на бъдещата схема към момента покрива само автохтонните породи говеда, а Аделина Стоянова от МЗХГ мотивира това с получени становища от учени като проф. Васил Николовдоц. Янко Горинов председател на Асоциацията за развъждане на местни породи говеда и на Националния говедовъден съюз в България, и главен асистент доктор Иван Механджийски, председател на развъдната асоциация на българските породи говеда „Родопско късорого”, „Българско Родопско” и „Искърско говедо”.

Основният мотив за отделянето на автохтонните породи е повишаване на конкурентноспособността им

„В това си становище представителите на тези асоциации и господин Николов правят една доста широка ретроспекция на значението на автохтонните породи и начина на прилагането на финансовите инструменти за подкрепа към тях. Предложението на асоциациите е подкрепено от професор Николов и за обособяване на отделна схема за подпомагане на автохтонните породи говеда в България, при която схема всички автохтонни породи говеда, които до момента бяха подпомагани по схемите за обвързана подкрепа в млечно и месодайно говедовъдство да са извадени в отделна самостоятелна схема“, каза Стоянова.

Тя припомни, че към момента автохтонните породи говеда се подпомагат и по двете схеми- за директните плащания и за селските райони. Според нея целта на изваждането им в отделна схема за подпомагане е да се повиши тяхната конкурентноспособност. „Ние сме абсолютно наясно, че от тази категория животни не можем да очакваме да са абсолютно конкурентоспособни както по отношение на добивите на мляко, така и по отношение на приплодите, но пък от друга страна имаме ясно описание и индикации, че тези животни са част от националния генофонд и представляват наистина едни застрашени ценни породи, поради което тези животни продължават да получават подкрепа в рамките на втори стълб“, добави тя.

В хода на дискусиите Янка Попова попита защо няма въведено изискване за горна граница за възрастта на животните и защо не се изисква допустимите за подпомагане животни да имат най-малко 0,7раждания на допустимо животно за период 1 октомври-30 септември. От своя страна Бойко Синапов попита дали е възможно да се обхванат всички автохтонни породи дребни и едри преживни животни?

По време на дискусията проф. Васил Николов мотивира предложението за отделянето на автохтонните породи в нова схема така: „ Що се отнася до тази подкрепа, вие сте абсолютно права, че тук не говорим за количество на продукцията, но ние говорим за качество на продукцията. Аз съм абсолютно убеден, че по-нататък с тази подкрепа ние при автохтонните породи можем да разработим специфични продукти, които наистина да излязат на пазара, това да са породо защитени, географско защитени продукти, с които да се стабилизира популациите на тези породи.

Що се отнася до възрастта, тъй като ние следим състоянието на тези породи и аз ще ви кажа. При автохтонни породи селекция не се води, като основните контролирани признаци това са пожизнено използване. Целта е, максимално да се запази пожизненото използване, адаптивната способност към регионите и плодовитостта. Друго няма като контролиран признак. И аз не знам дори и при другите, тези капани не искам да навлизат.

Разберете, че пожизненото използване, в момента въобще в Европа дори и в млечното говедовъдството целта е не десет хиляди литра от крава, а сто хиляди литра от крава, тоест десет години по десет хиляди литра. И във всички селекционни програми индекси и т.н., които анализираме постоянно, пожизненото използване, продължителност на използване заема много висок относителен дял. Ако ние поставим граница, това моментално означава, че ние водим селекция.. И аз ще ви кажа, в момента от 6000 животни, които са в „Родопско късорого говедо”, 20-годишни са 15 животни, 19-годишни са 11 животни. Ние няма да решим проблема, но аз ви моля да не слагаме тази граница или ако я сложим, тя да бъде на това ниво, което към момента ние се ориентираме ветеринарната система е 20 години, но няма да бъдем разбрани. Ние сме карали в Германия на изложение животни, които немските специалисти не можаха да разберат на колко години са. Затова искам да подкрепите тази схема така както сме я представили, аз мисля, че сме я мотивирали.“ Според него в аграрното ведомство има достатъчно експерти, които могат така да разработят схемата, че тя да обхване всички автохтонни породи едри и дребни преживни животни. От думите на проф. Николов става още ясно, че се предлага за говедата от автохтонни породи се предлага 70% плодовитост, защото в първия предложен вариант изискването е било за 100% плодовитост, „Няма порода в света в момента, която има сто процента плодовитост. Плодовитостта е между 65 и 85 %, 85 и това, което е 0.7 означава, че искаме 70 телета от 100 крави, или 7 телета от 10 крави“, аргументира се проф. Николов.

Мария Степанчева също подкрепи научните доводи като заяви:“Всички знаем, че при високо продуктивните ферми животните, които са с много висока млечност се заплождат много по-късно, сервиз периода при тях е много голям, достига до 120 дни. Няма как да се получи приплод, защото всички знаем, че там изключително много пречи доминантата на млечността. Затова трябва да се имат предвид тези неща и не може да се иска такава голяма плодовитост. Също така е и при автохтонните породи, особено ако кажа за биволите, макар че ние сме с отделен бюджет и нас не ни касае, но там като се има предвид,че първото отелване е на 36, заплождането е на 24 – 25 месеца, те сезонно се заплождат животните, носят десет месеца и половина, на всички е ясно, че не може да се получава едно малаче в година, а това е или две отелвания има на три години или на две години – едно.“

„, Ние сме точно тези, които бяха 2012 година на Международното изложение в Хановер с тези редки автохтонни породи говеда и едната крава най-възрастната, която заведохме там беше на 27 години…. тези крави наистина са ценни с това, че могат да раждат и са плодовити до много висока възраст. Това, го няма при нито една друга порода и през далечната 1998 година, когато по една българо-швейцарска програма заедно с холандски партньори дойде Фоку Ерхард и видя в Източни Родопи, родопско късорого говедо, което беше на 29 години и не само едно и две такива животни, видяха и изнамериха в продължение на няколко години и издирваха такива животни и те казаха, че най-ценното на тази порода е именно дълголетието. И някой ден тези животни ще бъдат използвани именно този генетичен материал на дълголетието, ще бъде използван когато тези черношарени породи, които днес живеят, шест, седем и осем години максимум и нямат продължителност на живот, е редките породи, каквито са българско сиво говедо и родопско късорого говедо техните най-добри майчини качества започват може би над десетата година. До двадесет и няколко години те са изключително репродуктивни. Ето това е ценното на тези породи и в продължение на десет години този българо-швейцарски проект работеше в Източни Родопи и се създаде едно поголовие от над 200 – 250 животни, които се съхраняваха точно заради този генофонд“, заяви и Благовеста Василиева.

Ареалът на разпространение на автохтонните породи животни да влезе в схемата за подпомагане

Според проф. Елена Тодоровска запазването на автохтонните породи животни също може да позволи да се създадат продукти със защитени наименования които ще могат да се лансират не само у нас, но и в ЕС. Симеон Караколев предложи в схемата за обвързаната подкрепа на автохтонните породи да влезе и техният ареал на разпространение. „ И аз също искам да се подпомагат автохтонните породи, да се запазват, ако искате дори и да се развиват, но в естественият им ареал на разпространение. Не можем да говорим за родопско говедо във Велико Търново или в Добрич“, каза Караколев.

„Въпроса за ареалите на разпространение е един въпрос, който винаги съм поставял и той е бил винаги обект на дискусия и наистина считам, че автохтонните породи трябва да се подпомагат в основните им ареали на разпространение.
Единственото, което може да се допусне като изключение и трябва да залегне твърде в развъдните програми това са отделни единични стада, единични, които да са извън тези основни ареали с цел осигуряване на биосигурност, защото недай Боже, ако някъде ние отглеждаме например родопско късорого само в Източни Родопи и недай Боже както там възникна шап знаете преди години, или син език, или каквото и да е, ние ще унищожим породата.
И за това, че трябва да има например едно стадо във Велико Търново да го има, но то трябва да бъде едно или някъде на други места.
Масовото отглеждане на автохтонни породи ареала подкрепям това, което каза господин Караколев, защото всички програми, поне аз доколкото си спомням бяха за инсито съхраняване, което означава в собствения ареал. Другото е екссито, означава зоологически градини, резервати и т.н. Така, че тук може да се помисли като се сложи например някаква определена граница, в която основната популация да бъде в собствения ареал, да кажем в рамките на 90 % или 80 %, не мога да кажа в момента, но наистина това е пътят, това е така“, коментира по темата проф. Николов.

Силвия Василева от дирекция „Животновъдство“ потвърди, че няма заложено изискване за възраст на животните от автохтонните породи, и че са се съобразили с позицията на научните среди. :Ние сме сложили и сме се съобразили абсолютно с предложението на научния колектив, който е поставил това искане, като всъщност не сме се съобразили точно с възрастта, защото там пишеше доколкото аз помня проф. Николов, да се приложи настоящото статукво, тоест онзи критерий, който е въведен в системата ВЕТИС за 20 годишни животни. Сложили сме обаче една минимална възраст, както за всички останали едри преживни животни над 22 месеца, мисля че тук няма никакво разминаване и нарушение и онова, което бих казала по отношение на ареала. Да знаем, че това ни е проблем, винаги сме говорили за този ареал още от времето прав е проф. Николов когато беше изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция, даже и когато правеха методологията във връзка с актуализирането на бройките на застрашените от изчезване породи,“, каза Василева. Според нея ако се въведе критерий за ареал на разпространение, това би било доста трудно за контролиране най-вече от страна на ДФЗ. Относно ражданията тя поясни, че не става дума за плодовитост е записано само изискването да има раждане в годината на подпомагане с презумцията, че множество проверки извършени от агенцията по храните и фонд „Земеделие“ не са доказали раждане, въпреки че е имало реализация.

По отношение на евентуалната дискриминация на месодайните породи говеда и и упреците че се въвеждат двойни стандарти за говедата от месното и млечното направление , за която говори Надежда Рангелова, проф. Васил Николов заяви: „Не става въпрос за дискриминация уважаема колежке, а става въпрос за елементарна логика на развъдната дейност.
Възрастта определя т.нар. генерационен интервал, а този генерационен интервал, презумпцията, която е за комерсиалните породи, тъй като във формулата за определяна на ефекта от селекцията, а във Вашите схеми е заложено увеличаване на, тоест води се селекция за, във формулата за генетичния прогрес възрастта генерационния интервал стои в знаменател, тоест колкото е по-продължително използването на животните, толкова е по-нисък ефекта от селекцията. И това беше презумпцията и мотива, чрез намаляване на продължителността на използване да се съкрати генерационния интервал, с който да се увеличи ефекта от селекцията. При автохтонните породи селекция не се води. Там тези признаци се наблюдават и в нашите програми, не знам как е заложено при вас, но ние без да водим селекция оставяме бичета само от майки, които вече са преценени на седма, осма лактация и госпожа Благовеста Василиева много добре ви каза, това са хората, които отглеждат тези породи. Казаха ви, че няма човек, който да остави животно, ако няма ефект и няма смисъл да го отглежда.

Ние сме говорили с фермери, оставете това животно то е типично, това са най-типичните ни животни в момента тези с високата възраст и не искаме да се лишаваме от тях. Благовеста Василиева много добре мотивира за какво могат да се използват и проф. Тодоровска също, така че няма връзка, няма дискриминация. Това са просто абсолютно различни насоки на развъдна дейност.“

На аграрното ведомство му трябваха почти три месеца за да обнародват и публикуват протоколите от 10-то и 11-то заседание, с което да осветлят работата на тематичната работна група. Това образно казано са все „камъни“ в градината на заминаващата си администрация ръководена от Десислава Танева , която не преставаше да твърди колко е прозрачна в дейността си и как всичко своевременно се качва на сайта. Уви не и в този случай. И няма да преставаме да го повтаряме, защото фактите както разбирате уважаеми читатели не са в тяхна полза. Както няма да спрем да повтаряме колко важна е работата по стратегическия план за развитие на земеделието за всички нас, не само за земеделските производители, защото всички ние сме на масата. И това го подсказва ако искате и неговото име. А когато администрацията в агроведомството се опита да говори за иновации, както ще видим по-долу, го прави с доста голяма доза на схоластика, консервативно, бавно и без капка иновативно мислене.

Тема на десетото заседание проведено на 29 януари бе интервенцията за дигитализация на земеделските стопанства и националната мрежа за ОСП, както и системата за иновации и знания в селското стопанство. Според предложената от МЗХГ архитектура на бъдещата интервенция за инвестиции в иновации в дигитализация на земеделските стопанства, която се финансира от Европейския земеделски фонд за възстановяване и развитие. Тя ще е насочена основно към добре капитализирани средни и големи стопанства Освен групи и организации на производители, по нея ще могат да кандидатстват и индивидуални бенефициенти със стопанства с не по-малко от 20 хил. евро стандартен производствен обем. Кандидатите ще трябв да доказват доход от земеделска дейност и минимум три годишна история като земеделски производители за индивидуални бенефициери. Освен това кандидатите ще трябва да докажат посредством бизнес план, че внедрените иновациив стопанствата са довели до подобряване на дейността им. Стойността на одобрените проекти може да е между 15 хил. и 100 хил. евро, като се предвижда възможност до 50% авансово плащане.

Въвеждането на самостоятелна мярка за инвестиции в иновации земеделските стопанства бе определено от председателя на асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов като „ключова предпоставка за повишаване на конкурентноспособността“ на фермите, а въведеният таван от 100 хил. евро ще позволи на повече кандидати да се включат по нея. Подкрепа към мярката изрази и председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, отбелязвайки, че за да не се създава объркване, трябва да се възприеме обща терминология, и да се запише, че мярката е за цифровизация. Според нея ако инвестициите се фокусират основно върху цифровизацията, това ще доведе до по-голям резултат „и крайната цел е земеделските стопанства да имат инструменти да решават проблеми и всички предизвикателства“. Тя припомни, че в различни становища е изказвала позицията, че по тази интервенция като допустими освен индивидуални кандидати и групи и организации на производители би трябвало да се допускат и цифровите иновационни хъбове.

Таня Георгиева предложи известно прецезиране на предложените и допустими за финансиране дейности що се отнася до производителите на плодове и зеленчуци. „… например в сектор „Плодове и зеленчуци“ сме написали, че е необходимо да се инвестират в машини за обработка и беритба. Такива автоматизирани да са процесите.
И тук ги ограничаваме действително само да оперативния процес…и не е удачно да е по такъв начин, знаейки че именно при плодовете и зеленчуците там прецизното напояване, прецизното хранене, прецизното торене, знаете за всички датчици за 100 дни МТО данни и т.н., така че според мен посочвайки само едни роботизирани решения за прибиране на реколтата може би не е най-добрата пълна мотивация“, казва тя.

Липсата на цифровите иновативни хъбове като допустими по мярката за иновации показва, колко неиновативно и схоластично е мисленето на администрацията в земеделското министерство. Антон Аспарухов се оправда, че цифровите иновативни хъбове в земеделието би трябвало да са допустими по новата програма „Наука и иновации“. Тя обаче е към министерството на икономиката, а не към ПРСР.

Цифровите хъбове като брокери за внедряване на иновации

Светлана Боянова изрази своето несъгласие с подобна позиция, като припомни че на цифровите иновациони хъбове трябва да се гледа не като краен получател на средства, защото те практически нищо няма да получават, а като на брокери. „Те не отиват в хъба. Хъбът нищо не притежава. Той не печели, той не е с такава цел. Крайният човек, който получава нещо конкретно и като пари и като всичко може да бъде само земеделския стопанин. Хъбът най-просто казано е брокер и той не е нещо, което вместо земеделския стопанин ще направи в стопанството му“, заяви тя и попита защо администрацията не иска хъбовете да бъдат включени. По думите и включването им както по мярката за инвестиции така и по тази за сътрудничество е премислено от правна гледна точка на европейско ниво, и е определено като допустимо от ЕК.

„Просто не виждам каква е причината при нас това да не го искаме. Искаме да запазим едно и също нещо. Ние не искаме да пробваме нищо ново. Ние искаме да си имаме инвестициите в познатия вид и искаме да имаме оперативните групи в познатия вид, тоест вие нищо не искате да смените, дори да пробвате, да видите и да разчупите“, добави тя,като на база натрупания опит акцентира върху това, че изискванията към създаване, а впоследствие и отчетност на цифровите иновационни хъбове от страна на ЕК никак не са лесни. „Въпросът е защо нашите земеделски стопани да ги лишаваме от това дори като възможност? Който иска ще участва, ако иска няма да участва, ако иска ще мине през хъб, а ако иска няма да мине през хъб“, аргументира се Боянова.

Според нея ролята на хъбовете трябва да е като наблюдател на целия процес на внедряване на цифрови технологии в стопанствата на ниво държава, така че да не се оставя всеки да си внедрява всякакви иновации. В противен случай стопанствата не биха могли да си помагат сами.

С това че трябва да се върви в една посока към събирането и съпоставянето на данни, и че цифровите иновационни хъбове могат да помогнат се съгласи и Надежда Рангелова, като даде пример със сегашното състояние на сектора на месодайното говедовъдство, където са изостанали както по отношение на организираност, така и по отношение на дигитализация, където сега действащите четири системи изградени без ясни критерии не позволяват информацията в тях да се съпоставя.

Без таван на инвестициите, но с таван за субсидиите

Божидар Петков от Асоциацията на малинопроизводителите предложи подобно на програмата за инвестиции в първичната преработка да се премахне тавана на инвестициите и да се постави таван на субсидията като това ще даде възможност за по-голяма гъвкавост. „Там субсидията е до 110 хиляди лева, а горна граница няма и в това в случаите когато искаме да си закупим някакъв робот или машина, която може да е с 20, 30 хиляди евро по-скъпа отколкото е таванът на нашата инвестиция и дефакто ние няма да можем да го купим през тази програма“, заяви Петков и предложи още интензитетът на субсидията за така наречените чувствителни сектори да е с 20% по-висока. Подобно предложение направи и Симеон Караколев от асоциацията на овцевъдите и козевъдите. Според Рангел Матански по-висок интензитет трябва да се предвиди и за организациите и групите на производителите.

Интензитетът на субсидиране на проекти доказващи редукция в използването на торове и пестициди да се повиши до 85%“

Стоилко Апостолов от „Биоселена“ обърна внимание на прекалено едностранчивото разглеждане на интервенцията само с приноса и за увеличаване на конкурентноспособността на фермерите и даде пример с използваните препарати за растителна защита. „За момента знаете какво е положението като ни питат колко пестициди сме използвали миналата година ние не знаем. Само си представете, че тези Дневници за растителна защита станат електронни и онлайн и с едно кликване ще знаем колко от пестицидите ползваме в земеделието.Мисля, че трябва да се добави и този елемент и всъщност прилагащият орган да осъзнае важността на тази мярка“, каза Апостолов. Ако се докаже, че тези инвестиции в иновации водят до намаляване на използването на торове и пестициди от асоциация „Биоселена“ са предложили интензитетът на субсидиране на подобни проекти да се повиши до 85%.

„А това може да стане и след доказване на ефекта например две години след завършване на инвестицията бенефициента да докаже, че използва например 20 % по-малко препарати за растителна защита и да кандидатства да му се: върнат още 35 % от инвестицията“, добави Апостолов. Той даде пример с датчици, поставяни в началото на редовете в лозята, които отчитат риска от поява на гъбични болести и дават информация на компютъра на фермера, нещо което в по-напредналите страни се прилага от две десетилетия. Освен това редукцията в ползването на препарати за растителна защита може да се доказва от водените дневници и ако даден производител е ползвал два тона препарати, а две години след инвестициите е намалил употребата им до половин тон, то това означава, че е постигнал този екологичен ефект.

„Ние трябва да започнем да го отчитаме. Вие знаете много добре, че така не можем да останем и ние като държава да не знаем колко пестициди се използват годишно, а за да знаем колко е на държавно ниво трябва да знаем колко е на ниво стопанства.
И когато предният път обсъждахме тази тема, аз повдигнах въпроса за тези 4000 тона пестициди и много от колегите в работната група казаха: „Те може би толкова са купени, но дали са ползвани толкова, това не знаем“. Ако не са ползвани къде са? Държим ги в мазето, сипваме ги в реката или какво правим тези пестициди? Има закон какво се прави с пестицидите. Не можеш да ги купиш и да ги държиш в къщи или в склада. Те имат срок на годност и след като изтече срока трябва да ,се върнат за унищожаване и т.н., тоест това е нещо, което плува обвито в мъгла години наред.“, продължи Апостолов.

„Не може на някой само за това че отглежда 500 овце да му се дават пари за смартфон“

Според него тази мярка за инвестиции в иновации не трябва просто да се насочва към определени чувствителни сектори, а тези инвестиции да се таргетират и насочат правилно. Не да се дава например на животновъд само заради това, че има500 овце да му се даде предимство при кандидатстване по тази мярка да си купи смартфон.

Светлана Боянова припомни, че основните критики от ЕК по стратегията „От фермата до масата“, отправени към страната ни по отношение употребата на пестицидите са, че „няма екшън план за пестицидите, не се прилага, и няма адекватно отчитане“. По думите и ние не сме подковани за иновациите на ниво държава, а камо ли да се връзват на ниво стопанство. Антон Аспаруховприпомни, че изграждането на единна информационна система за проследяемост на употребата на препарати за растителна защита и употреба на антибиотици е предвидено да се създаде чрез средства по плана за възстановяване и развитие.