Тагове

Слабото евро, логистиката и малките складови наличности са сред причините

Ситуацията на пазара на торове в началото на новата година изглежда тревожна за европейските фермери, тъй като цените отново хвръкнаха нагоре, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. Сред причините за изненадващия скок на цените според експерти и търговци са развитието на световните пазари, скъпият газ, логистични проблеми, отслабеното евро и малките складови запаси.

Основните причини за поскъпването на торовете си остават скъпия газ и слабото евро, които допълнително оскъпяват вноса на торове, което доведе в началото на годината до чувствително повишаване на цените на азотните торове не само в Германия, но и в останалите европейски страни.

Цената на карбамида ще определя развитието на пазара

Според анализатори развитието на пазара на торове ще се определя от цената на карбамида. Малко преди началото на годината сделка за закупуване на над 1,5 млн. тона карбамид от страна на Индия обърна пазара и изненада търговците. Индия се явява един от най-големите вносители на торове, като задоволява 40% от потреблението си чрез в нос.

Един от най-важните доставчици за европейския пазар Египет продава през януари карбамида на цена от 418 долара за тон, което е с 30 долара повече в сравнение със средата на декември. Цената на карбамида на експортните пристанища в Близкия Изток през януари достигна до 373 долара за тон, което е с 30 долара над цената им в края на миналата година. Според търговци поскъпването частично е резултат от проблеми с производството на карбамид в Иран, което се отразява на както на пазара в Северна Африка, така и на глобалния пазар.

Повечето анализатори очакват засилване на търсенето в началото на годината както от страна на търговците, така и от страна на фермерите, които ще се опитат да отложат повечето покупки за да запазят парични потоци. Както е известно в последните месеци се наблюдаваше ниска покупателна активност на пазара на торове, която доведе до повишаване на запасите в складовете . Тези запаси обаче са значително по-малко преди старта на кампанията в сравнение с предходни години.

Ако се стигне до повишено търсене на торове при условията на нови повишения на производствените цени, не е изключено според анализатори крайните цени на торовете за потребителите да се повишат още особено във времена, в които вносът на торове в Европа е неизгоден.

Цените на торовете на международните пазари отново тръгнаха нагоре, и ако в Германия поскъпването е по-бавно, то френските фермери ве1е трябва да плащат доста повече, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. Анализаторите не изключват тенденцията за поскъпване на торовете да продължи и през август. По последни данни от изминалата седмица, цената на калиевите торове на борсата в Германия вече премина границата от 300 евро за тон, което е увеличение с 20 евро в сравнение с цената им в началото на месеца. Покачващите се цени на международните пазари вече оказват влияние и на вътрешните пазари на торове в Германия и Франция. Така например само за седмица азотните торове във Франция са поскъпнали с между 35 и 60 евро за тон, като една от причините за това е и поскъпването на газта с 30 евро.

В същото време се наблюдава увеличение на търсенето на торове като ежеседмично се регистрира сериозно поскъпване и на карбамида, като със запазването на стабилна цена от 460 евро за тон, Германия остава известно изключение. Анализаторите на пазара смятат, че дъното в цените на торовете на международните пазари вече е отминало и всички търговци и фермери, които не са си набавили по-евтини торове през юни, ще трябва да плащат доста по-висока цена през следващите месеци.

Цените на течните торове в Германия към момента също са отбелязали поскъпване за седмица и са в порядъка на 280 евро за тон. Цената на амониевия нитрат във Франция се е повишила за последната седмица с 27% до 315 евро за тон, което е повишение с 37 евро за последните седем дни. За да си го набавят френските фермери вече плащат по 383,50 евро на тон, което е с 58 евро преди седмица. Карбамидът там също е поскъпнал с 36,50 евро за тон само през последната седмица.

Потреблението на минерални торове (азот и фосфор) в селскостопанското производство в ЕС е 10,9 милиона тона през 2021 г., което се равнява на годишен спад от 2,2% в сравнение с 2020 г. и кумулативен спад от 6,4% спрямо относителния пик през 2017 г. Това информира AG-Press.eu, позовавайки се на данни на Евростат.

Потреблението на азотни торове в селското стопанство се оценява на 9,8 милиона тона в ЕС през 2021 г., което е спад от 2,0% на годишна база, темп, подобен на краткосрочната тенденция, отбелязана от 2017 г. насам. Въпреки това през средносрочния период общото потребление на азотни торове се върна на ниво, подобно на това от преди десетилетие.

Потреблението на азотни торове в селското стопанство през 2021 г. е било най-високо в страните, които са и сред основните земеделски производители в ЕС. Франция (2,0 милиона тона), Германия (1,3 милиона тона), Полша (1,0 милиона тона, данни за 2020 г.) и Испания (1,0 милиона тона) заедно представляват половината от общото потребление в ЕС.

През 2021 г. потреблението на фосфорни торове в селското стопанство е 1,1 млн. тона. Това представлява спад от 3,8% спрямо нивото през 2020 г., макар и до ниво, което е подобно на средното за предходното десетилетие.

Страните с най-голямо потребление на фосфорни торове в селското стопанство през 2021 г. са Франция, Испания, Полша, Румъния, Италия и Германия; потреблението им е почти три четвърти от общото потребление в ЕС.

Войната в Украйна продължава да оказва негативно влияние не само върху пазара на торове, но и върху индустрията. Според изнесени  от ГД „Земеделие“ данни към септември 2021 година 70% от производството на амоняк в Европа е било спряло заради нестабилния пазар на газ. С началото на военните действия в Украйна се затруднява и вносът на калиев карбамид и амонячни торове от Русия и Беларус. В резултат на това цените на торовете до крайния потребител са се увеличили петкратно. Според данните на Евростат годишната консумация на калиев оксид се оценява на 5,03 млн. тона, 92% от които се използва за производството на торове, и само 8% за нуждите на химическата индустрия. През 2017 година 20% от калиевия оксид е идвал от Русия и Беларус. Що се отнася до консумацията на калиев карбамид, през 2017 година според данните на статистиката в ЕС тя е възлизала на малко над 2 млн. тона, от които 86% са били за нуждите на индустриалните производители на минерални торове, като Русия допреди войната е била с най-висок дял на вноса в блока с 20%.

За да успее да отговори на предизвикателствата според него, ЕС се нуждае от мерки за подобряване на производството на торове и диверсификация на вноса, като за целта както е известно след началото на военните действия в Украйна , ЕК даде възможност да се подпомогнат производителите на торове, като създаде и специален инструмент за мониторинг на пазара на торове. Освен това се предвижда в близко бъдеще да се намали зависимостта от вноса на минерални торове, чрез насърчаване на земеделските производители да ги заместват с алтернативни органични подобрители.

Моментният спад в цените на торовете на международните пазари заради понижаването на цената на газта не означава, че фермери и експерти не се отнасят със загриженост за това , какви ще са цените им през новата година. Причината според анализ на специализирания портал agrarheute.com е, че в момента не могат да се прогнозират нито как ще се развие цената, нито какво ще е предлагането на торове през идната година. Притесненията се засилват както заради несигурността на пазара, така и заради все още неясните последици от войната в Украйна върху търговията с торове.

Ако влияние върху нея продължи да оказва геополитическият фактор, нещата на пазара няма да изглеждат добре, така каквато беше ситуацията в последните две години характеризираща се с постоянна турболентност на цените, се казва в новопубликуван анализ. „Предполага се, че през 2023 година ще видим известно успокояване на пазарите“, казва Бруно Фонсека от Rabobank, според който развитието на пазара през тази година е показало известно повторение на тенденции в предходни периоди като например във времената след глобалната финансова криза през 2008 година, когато се наблюдава поевтиняване на торовете.

В подкрепа на подобно твърдение само за периода между септември и края на ноември, цената на торовете в САЩ падна с 35% до465 долара за тон. Все пак това е двойно повече от това, което са плащали земеделските производители за торове преди година. Обратно очакванията на финансистите от Rabobank са за продължаващо поскъпване на торовете на борсите поне до пролетта, като връщането на цените на нивата им от предвоенния период не може да стане толкова бързо.

Пазарът на азотни торове остава най-волатилен заради това, че е пряко свързан с пазара на газта, и цената им ще зависи от това колко дълго ще продължи газовата криза в Европа. Тъй като търсенето на фосфатни торове заради високите цени беше преустановено, сега се наблюдава спад в цените им, като само в Германия през септември е бил регистриран спад в цената им с 25% до почти 800 евро за тон По-слабо поевтиняване с 10% е регистрирано на пазара на калиеви торове до 570 долара за тон.

Други фактори, които биха могли да окажат влияние на пазара на торове през следващите месеци ще са евентуални проблеми с логистиката или неблагоприятните климатични условия.

На международните пазари се забелязва известен спад в цените на торовете, информира UkrAgroConsult, позовавайки с на Bloomberg. Основната причина за това е създалия се излишък заради нежеланието на фермерите да ги купуват. Както е известно цените на химикалите и торовете скочиха до небесата след руското нахлуване в Украйна и наложените срещу Русия и Беларус международни санкции. Ситуацията в началото на годината е довела до презапасяване с препарати на някои ключови страни производители на аграрна продукция и все повече фермери, които не искат да ги купуват, нещо което оказва натиск на пазара. Подобна е ситуацията както в САЩ, страната най-голям вносител на торове, така и в Бразилия, която пък е най-големият износител на соя.

Въпреки това по данни на Bloonberg азотът се търгува на международните пазари на цени петкратно по-високи от средното историческо ниво. Работещите в сектора на производството на торове се надяваха, че земеделските производители ще купуват торове на фона на високите цени на зърното по борсите. Когато обаче цените на зърното започнаха да падат, последните започнаха да се въздържат все повече от купуването на торове, пресмятайки какво би им струвало ако преразгледат нормите на третиране на посевите, и как това може да се отрази на бъдещата реколта. Така например ако за фермерите отглеждащи царевица е задължително ежегодното азотно третиране, то подобно нещо не важи за земеделските производители в САЩ.

Според Джоп Линвил от StoneX през есента внасянето на торове в САЩ е било по-слабо от обичайното, като според прогнозите му на пазара може да се появят множество купувачи, чийто интерес обаче едва ли ще може да бъде задоволен от производителите. Подобна е ситуацията и в Бразилия, която през 2022 година внесе рекордни количества от торове за да гарантира на фермерите, че ще могат да разширят обработваемите площи. „Рекордният внос доведе до запълване на складовете, което предизвика излишък на пазара. Това наложи страната да реекспортира част от внесените количества“, заяви Майса Романелло, анализатор в Safras & Mercado. Това води до натиск върху цените на международните пазари заради спад в бразилския внос през втората половина на годината. От асоциацията на бразилските вносители на торове прогнозират годишен спад във вноса на торове в страната с между 5 и 7%. Междувременно цените на торовете в Бразилия паднаха двойно в сравнение с достигнатите през април максимуми.

Фермерите в Германия вече купуват по-малко торове, съобщава порталът sfera.fm, позовавайки се на Ройтерс“. . Основната причина е резкият скок в цените довел до спиране на работата и на местните доставчици. Само за периода от юли до август тази година по данни на статистиката торовете са поскъпнали между два и три пъти. Специалистите вече предупредиха, че намалява вноса на химикали във федералната република. Междувременно фермерите не успяха да намерят по-евтини торове от съседните страни.

За периода между април и юни фермерите и търговците са закупили общо 238 тона азотни торове. Това е с 18,5% под нивото от аналогичния период на миналата година и с 25 % под закупените азотни торове през първото тримесечие на 2022 година. За седемте месеца на годината вносът на торове в Германия е паднал с 11% до 2,1 млн. тона в сравнение с периода януари -юли на миналата година.

Както е известно азотните торове се явяват най-използваните хранителни вещества за растенията, които се произвеждат на основата на природния газ, чиито доставки от Русия за Германия бяха сериозно намалени. Като основни вносители на торове за германския пазар се оформиха Полша, Нидерландия и Белгия, чийто общ дял на вносители на пазара във федералната република е 51%.

За да се справят с очерталата се криза с горива и торове, фермерите в Европа започват да се отказват от засяването на маслодайни култури, замествайки ги с отглеждането на грах, намаляват поголовието си и се ориентират към използването на все повече приложения за управление на селскостопанската техника, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на Bloomberg. „Фермерите се опитват да използват по-малко хранителни вещества, които са жизнено важни за отглеждането на култури като пшеница и рапица. Подобен ход е показател за постоянната опасност от скъпите торове. Заради намалелите газови доставки вследствие на войната в Украйна, редица европейски производители на торове спряха производство поради недостиг на основната суровина за производство на азотни торове.

Някои от фермерите успяха да се сдобият с торове още преди поскъпването им но сега се сблъскват с проблема за набавянето им на по-високи цени преди старта на новата сеитбена кампания. Рискът за увеличаване на производствената инфлация се засилва и заради оскъпяващата се употреба на селскостопанска техника заради голямата загуба на енергия като трактори и сушилни за зърно. „Това е невъзможно да се планира“, казва Адам Новак, фермер от южните части на Полша.

Bloomberg отбелязва как фермерите се опитват да се справят със ситуацията чрез търсене на алтернативни култури които да отглеждат. През тази година заради засушаването реколтата от пшеница в Европа е с 9% по-малка. Въпреки че още е рано да се правят прогнози за следващата година, повечето европейски фермери започват да преминават към отглеждането на земеделски култури, при които не се изисква използването на чак толкова торове. казва анализаторът на Strategie Grains Винсент Браак. Един от примерите е тъкмо Адам Новак, предпочел да замести третата си култура рапицата с отглеждането на бобови култури като граха. Подобна тенденция се наблюдава още и във Франция и Великобритания.

По-малко за хляб, повече за фуражи

Засяващите се обичайно през лятото пшеница и ечемик се нуждаят най-много от торове през пролетта за да се постигнат удовлетворително високи добиви, които да задоволят нуждите на производителите на хлебни изделия и фуражи и пиво. При високи цени на торовете или слаби добиви обаче, фермерите могат да заложат на производството на повече фуражни култури за изхранване на животните.

„Или третираме с торове само най-добрите култури, а останалите ги оставяме на минимални количества“, казва финландският фермер Макс Шулман. Според него е много трудно да се правят прогнози за реколтата през следващата година. Другата посока на развитие са технологичните решения.

Един от залагащите повече на иновациите отколкото на торовете е и британският фермер Ричард Бремли, който в последните две години постепенно намалява използваните торове. За целта е инвестира близо 23 хил. лири под формата на държавна подкрепа от правителството за закупуване на специален датчик за своя трактор следящ за състоянието на растенията и указващ да се тори само там , където е необходимо. За да има торове за следващата кампания, той е оставил частичен резерв още през май. „Това ми излиза доста скъпо, но ако знам че трябва да отглеждам земеделски култури, трябва да съм убеден, че мога да го направя правилно“, казва фермерът. Другият проблем освен цените на торовете е забавянето на доставките им. Например финландската компания Schulman замрази доставките си през пролетта, но не е ясно, дали кога ще може да доставя ограничени количества торове в Европа.

„Използването на торове от европейските фермери през следващата година ще зависи от това, дали те ще успеят да се запасят с препарати сега, и да купят нови на цени с между 30 и 50%“ по-ниски цени“, казва Фабио Сантини, заместник председател на Главна дирекция „Земеделие към ЕК. Според него те все още имат време за това, и колкото по-дълго се изчаква, толкова по-големи стават рисковете.

Земеделските производители в Германия са изчислили че от началото на войната в Украйна, токът който ползват е поскъпнал двойно, докато жизнено важните торове са увеличили цените си четворно, информира „Зерно Онлайн“. По време на специална пресконференция посветена на края на жътвената кампания в страната председателят на германския браншови съюз на земеделските производители Йоахим Руквид заяви, че се забелязва значително поскъпване на  фуражите и е паднало търсенето на по-скъпите биопродукти.

„Електроенергията поскъпна двойно, а торовете четирикратно. Фуражите също поскъпнаха значително, което означава, че имаме нужда от стабилен и растящ в перспектива пазар на нашата аграрна продукция“, заяви той. Руквид добави, че ръстът на инфлацията и общата тенденция за повишаване на цените са допринесли за намаляване на търсенето на биопродукти, а фермерите разчитат на държавна подкрепа.

По данни на браншовата организация добивите от тазгодишната жътва са по-слаби от средната многогодишна норма, въпреки че са по-добри от миналогодишните. Така германските фермери са прибрали през тази година 22 млн. тона пшеница, което е с 8% под нивото например през 2014 година, като ситуацията е подобна и при рапицата. Заради засушаването в редица региони на страната, фермерите могат да изгубят до 50% от реколтата си от царевица, захарно цвекло или картофи, което може да доведе до проблеми с изхранването на животните. Някои производители на фуражи вече алармираха, че няма да могат да осигурят нужните количества храна за изхранване на животните през зимния период.

Все повече украински фермери се ориентират към засяване на основните земеделски култури в по-ранни срокове с цел да намалят третирането на посевите с азотни торове, пише UkrAgroConsult. Един от тези фермери е и Руслан Смиленко от Киевска област. Планира да засади есенната пшеница след прибиране на соята за да се вмести в по-ранните срокове за сеитба и да намали подхранването на посевите с азотни торове през пролетта.

„Заради поскъпването им не мога да подсигуря обичайната технология с две подхранвания на посевите с азотни торове, ето защо ще се постарая засявайки по-рано да подсигуря нужната гъстота на посевите още до зимата за да избегна например пролетно третиране на пшеницата“, разказва фермерът. Той смята, че земеделски производители, които работят сами като него, зависят от прекупвачи и търговци, които имат свой собствен транспорт и логистика включително и по море, а фермери с реколта например от 50 до 100 хил. тона зърно са „капка в морето“.

Производителите на торове ще избират дали да спазват националните правила или тези на ЕС при пускане на продукт на пазара

Новите правила за употреба на торовете които са в сила от 16 юли ще спомогнат за насърчаването на фермерите да използват повече торове с органичен произход и такива базирани на отпадъци, пишат от ЕК. От Брюксел очакват новият регламент да доведе до повишаване на конкурентноспособността, и да намали вредния отпечатък от използването на конвенционалните изкуствени торове върху човешкото здраве. Регламентът обхваща набор от продукти за торене, включително материали за варуване, подобрители на почвата, растежни агенти, растителни биостимуланти и смеси.

Новите правила определят условията, при които иновативните органични торове могат да се предлагат на единния пазар. Те се отнасят до изискванията за безопасност, качество и етикетиране, които компаниите, произвеждащи и продаващи такива торове, ще трябва да спазват, преди да поставят маркировката CE, позволявайки на техните продукти да се търгуват свободно в целия ЕС без допълнителни формалности.

За пръв път с новия регламент се въвеждат ограничения за токсични замърсители като кадмий, живак или арсен. Това ще допринесе за високо ниво на опазване на почвата и ще намали рисковете за здравето и околната среда. Регламентът дава право на производителите на торове да решат дали да спазват националните права или правилата на ЕС при пускане на продукти на пазара. Компаниите, които желаят да прилагат национални правила, без да поставят маркировка CE, ще продължат да могат да продават своите продукти в други страни от ЕС съгласно принципа на взаимно признаване.

Цените на торовете в ЕС през първото тримесечие на 2022 година са отбелязали увеличение с 21,2 % спрямо последното тримесечие на предходната година, съобщава Ag-Press.eeu позовавайки се на данни на Евростат. По темп на увеличение те са следвани от цените на енергията и смазочните материали със 17,4% и фуражите с 9,2%. Средното увеличени на цените на земеделската продукция в отчетения период е с 6%.
На годишна база спрямо първото тримесечие на миналата година, цената на торовете се е увеличила с цели 96%, а на енергията с 55,6%. По-високите цени на торовете и горивата са се отразили и на цената на фуражите, които на годишна основа са поскъпнали с 22,9%. На годишна база увеличението на цената на земеделската продукция е с 19,9%.

Най-съществено повишение на цените е регистрирано за зърнените култури с 41,5% и маслодайните култури с 51,7% , птиче месо с 22,2% и мляко с 21,4%,

Статистиката потвърждава, че нахлуването на Русия е довело до значителни сътресения на европейския пазар на аграрна продукция тъй като в него са включени пряко две от най-големите страни износители на аграрна продукция и торове. Това е довело до до допълнителен натиск на пазарите и покачване на цените на ключови стоки

Цените на торовете на физическите пазари за разлика от търговията на борсите се запазват на високи нива , информира agrarheute.com. Най-сложно изглежда положението на пазара в Германия, където цените на торовете се движат малко под рекордните им стойности. Така например смесените торове съдържащи76% амониев и 24% калиев нитрат през тази седмица се продавали прицена от 920 евро за тон, което е с около 40 евро под техния исторически максимум. Цената на карбабида на физическите пазари също остава много голяма от порядъка на 1280 евро за тон. Нещата не са по-различни и при цената на диамониевия фосфат, чиято цена в Германия се запазва на нивото от почти 1000 евро за тон.

Цените на калиевите торове също продължават да чупят нови рекорди, заковавайки се на почти 500 евро за тон. Съобщенията от Франция са за по-стабилни цени само на карбамида, Там цената му е от порядъка на 1005 евро за тон, което е с около 30 евро под стойността им преди седмица и малко под нивото им в Германия. При амониевия фосфат се

ЕК одобри поисканата от Полша държавна помощ в размер на 836 млн. евро целяща да компенсира фермерите за високите цени на торовете, информира topagrar.com. Както е известно Полша поиска от Брюксел да разреши даването на национални средства на стопанствата за първите 50 хектара, които да ги компенсират за непосилно високите цени на торовете и препаратите.

Според полското правителство се планира всяко стопанство да получи до 5 350 евро За обработваемите площи определената ставка на хектар е 35,50 евро, а за площите оставени за зелено по 107 евро на хектар . В свой коментар в Twitter еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски коментира даденото от Европейската комисия разрешение като „добра новина за Полша“. Еврокомисарката отговаряща за защита на конкуренцията Маргарете Вестагер заяви, че с тази помощ ще могат да бъдат подпомогнати фермерите, засегнати от високите разходи за торове. В информацията се припомня, че одобрението на полската държавна помощ е получено от третия път. Досега Брюксел отказваше да одобри подобна помощ, тъй като тя не е била предвидена под формата на de minimis, за която таванът е максимум 112 млн. евро. на година.

Със специализирана дискусия посветена на съвременните предизвикателства пред растителната защита днес в Лесотехническия университет беше отбелязана 20-та годишнина на специалност „Растителна защита“ към Аграрния факлутет на университета. За значението на растителната защита особено в днешната трудна както от геополитическа ситуация, така и от гледна точка на климатични промени съвременост и амбиции за позеленяване на европейското земеделие говориха учени, експерти от БАБХ и НССЗ гости от аграрната академична общност от ССА, „Тракийския университет“ и университета в Шумен.

Показателни за важността на растителната защита днес бяха и думите на проф Румен Томов, декан на Аграрния факлутет в ЛТУ, че „Болестите по растенията и респективно растителната защита са не по-маловажни от тези на животните и тяхното предпазване, защото от не я зависи ка кво ядем. Целта на дискусията по думите му бе да срещне представители на бизнеса с научната област и експертите в областта на растителната защита.

Проф. Томов запозна аудиторията с мястото на обучението по растителна защита в Лесотехническия университет. Обучението по нея започва през 2000/2001 година, като към момента по специалността се обучават бакалаври, които получават фундаментална специализирана и професионална подготовка по широк кръг от дисциплини, които им позволяват да специализират по-късно във всички клонове на аграрната наука.  Към момента в университета се предлагат две магистърски програми посветени на контрола на вредителите по растенията и на контрола на средствата за растителна защита. Нещо повече в момента се разработват нови програми в сътрудничество с университетите в Шумен и Габрово сред които и по прецизно земеделие.

Домакините от ЛТУ бяха поздравени от  проф. Венера Цолова, Директор на Дирекция „Наука, образование , иновации и международна дейност“ w ССА, която подчерта, че „в съвременната епоха на глобални промени на околната среда, защитата на растителното здраве и разнообразие е предизвикателство с много измерения.“

По време на дискусията експерти на БАБХ припомниха актуалната ситуация към момента с подготвяните нови регламенти на европейско ниво във връзка с амбициозните цели за редукция на употребата на препарати за растителна защита с 50% до 2030 година, каквито са намеренията на Брюксел и известните до момента сценарии, как практически да се осъществи това намаляване на употребата на химикали.

„В момента текат усилени дискусии за промени в директивата за растителната защита, като преди два месеца дори се появи проект на чисто нов регламент, който да отмени настоящия регламент за устойчива употреба на пестициди, който съдържа редица нововъведения кореспондиращи с целите на стратегията от фермата до масата“ и целящи значително редуциране на употребата на препарати за растителна защита“ каза Любина Дончева от БАБХ.

Според нея за постигането на заложените в Зелената сделка и стратегията „От фермата до масата“ цели по отношение на употребата на пестициди е нужно да се използват редица устойчиви практики като биоземеделие, агроекология, прецизно земеделие, интегрирано земеделие и други. Тя даде за пример редуцирането до приемливи нива на икономически важните вредители по растенията с различни биологични, агроекологични, технически, физични, биологични и химични методи за контрол, както и защита на биоагентите, като се отчита действието на продуктите за растителна защита.

„Тъй като в обществото темата за растителната защита е слабо засегната, хората не знаят почти нищо, а липсата на информираност у обществото води до големи заблуди и грешни решения“, смята Нели Йорданова от АРИБ. Според нея преходът пред който е изправено земеделието на Европа е много сериозен, като поставените цели макар и амбициозни не е сигурно доколко са реалистични.

„На този етап науката не разполага с достатъчно решения, които да заменят торовете, които са предвидени за ограничаване . Разбира се компаниите работят за намиране на такива решения, но е невъзможно да се излезе с толкова бърза реакция на намеренията за намаляване на пестицидите, тъй като разработването на нови средства за разтителна защита отнема минимум десет години „, добави още тя.

„Говори се, че Зелената сделка ще доведе до глад и недостиг на храни, но това не е вярно, защото ние правим един друг тип земеделие, при който редукцията на препаратите за растителна защита става от само себе си“, заяви Александър Китев, председател на Асоциацията на Българските ноу-тилъри (АБНТ) . Той изрази несъгласие с това, че ако няма химия, няма да има земеделие. Предизвикателството как да се развива земеделие с по-малко химия според него е най-вече за самите производители и за науката. Връзката между истинската наука и земеделието обаче е скъсана най-вече заради мултинационалните компании, наложили своите изисквания за третиране на растенията. „Наука на полето няма. Компаниите превзеха земеделието, и те определят как се случват нещата. Това се случи защото я няма науката“, категоричен беше той. За да се говори за намаляване на торовете и препаратите и опазване на почвите според него явно има нужда това да се направи. За да върнат науката там където и е мястото – на полето от АБНТ се подготвят да реализират специален проект с учените от Лесотехническия университет, който предстои да стартира през септември и целта му е именно да върне учените  на полето за да чуят проблемите които фермерите имат и да пристъпят заедно към решаването им.

Полското правителство възнамерява да въведе специална помощ за фермерите, насочена към компенсиране на разходите им заради поскъпналите торове, информира topagrar.com. Помощта е част от специален финансов пакет, който трябва да облекчи разходите както на бизнеса, така и на отделните домакинства и се предвижда да покрива разходите за торове за първите 50 хектара на стопанство, за които се предвиждат по 105 евро за всеки хектар. За площите оставени за зелено се предвижда финансовата подкрепа от държавата да е наполовина на тази за производителите на земеделски култури. Подобна помощ съответства на 318 евро за тон торове. Според земеделски министър на страната Хенрих Ковалчик дали подобна държавна подкрепа ще бъде въведена, ще зависи от одобрението на Брюксел. Изплащането им би могло да започне по думите му в най-кратки срокове , след като бъде получено подобно одобрение.

Според  полския  премиер Матеуш Моравецки, помощта трябва да допринесе за повишаване на нивото на жизнеспособност на земеделските стопанства в страната. Фермери които са закупили минерални торове в периода между 1 септември 2021 година и 15 май 2022 година ще мога да разчитат на съфинансиране от страна на държавата.

От полската селска партия настояват за удвояване на пакета от помощи заради екстрено повишените цени на торовете. Според представители на партията подобна помощ е жизнено важна за оцеляването на земеделските производители и осигуряване на продоволствената сигурност в подобна тежка ситуация. Оттам критикуват и определената от правителството горна граница от 50 хектара с мотива, че разделението на стопанствата на добри или лоши и малки или големи е дискриминиращо и контрапродуктивно.

Заради логистични проблеми руското министерство на търговията е препоръчало на местните производители на торове преустановяване на износа, информира „дневник“. „Имаме ситуация, при която поради саботаж на доставки от редица чуждестранни логистични компании, фермерите в Европа и други страни не могат да получат договорените количества торове“, се казва в съобщението.

Заради затваряне както на канадски американски пристанища, така и на портове в Великобритания и Белгия , европейските терминали в Антверпен и Ротердам отказаха да обработват руски плавателни съдове. Най-големите компании, специализирани в морския транспорт, като Maersk, MSC, CMA CGM, Hapag-Lloyd и други, също отказаха да работят с руски товари.
До 31 май е в сила въведено през ноември силно ограничение на Москва за износ на азотни торове, а до 2 април – на амониева селитра. В същото време санкциите срещу Беларус блокираха закупуването на калиеви торове от Беларускалий.

Според данните на Руската асоциация на производителите на торове през 2021 г. Русия е произвела 58.6 милиона тона (22% от световното производство) торове и е изнесла 37.6 милиона тона (64% от общия обем) с приходи от 12.5 милиарда долара.

В края на ноември 2021 г. цената на амоняка (суровина за азотни торове) се повиши до 998.5 долара за 1 тон, а в САЩ до 990 долара за 1 тон, следва от данните на Refinitiv. Преди това максималното ценово ниво беше фиксирано през 2012 г. – 730 долара за 1 тон в Европа и 720 долара за 1 тон в САЩ.

След руското нападение срещу Украйна цените на газа за април надхвърлиха 2000 долара за хиляда куб. м. При тези условия е възможно цените на всички основни видове торове да се удвоят през следващите два месеца“, прогнозира анализатор за московския в.“Ведомости“.

Само 19% от фермерите в Украйна разполагат с достатъчно семена за посев и препарати за растителна защита, съобщава UkrAgroConsult. Евентуален недостиг на семена и препарати може да доведе до нарушаване на посевната кампания, като повечето земеделски производители в страната едва ли биха могли да си закупят липсващите им семена и торове на сегашните цени и в актуалната военна обстановка.
Към третата деседневка на февруари едва 19% от фермерите имат готовност за пролетната сеитбена кампания, показват данни от допитване проведено от SuperAgronom.com.

33% от участвалите в допитването фермери са заявили, че разполагат на 80% препарати за растителна защита, торове и семена. Други 28% са обезпечени с всичко необходимо на 50%. За 20% от земеделските производители, обезпечението за пролетната кампания е на 20%. В информацията се казва още, голяма чат от фермерите са принудени да променят стратегията си за отглеждане на земеделски култури заради сложната ситуация на вътрешния пазар на минерални торове и препарати. Така например се стига до промяна на сеитбооборота, като някои производители добавят към него и отглеждането на бобови култури. Биват преразглеждани и нормите за третиране на земеделските култури с препарати. Мнозина са в търсене на алтернативни на минералните торове или планират да преминат към биоземеделие.

Според допитването 65% от земеделските производители са заявили, че вече са намерили алтернативни заместители на традиционните препарати и торове. За 21% от тях няма такива алтернативи, като възможен изход от ситуацията е или да преразгледат нормите за торене или да не прилагат такова в част от обработваемите площи.

При 32% от производителите вече се забелязват проблеми заради дефицита на минерални торове на вътрешния пазар, а за 10% от тях има проблеми с недостиг на семена.

Намаляването на ДДС на храните на 9%, за което имаше принципна договорка на коалиционно ниво се оказва щекотлива тема по която все пак към момента няма съгласие между управляващите партии , това стана ясно по време на пресконференция днес на вицепремиерът Корнелия Нинова и земеделският министър Иван Иванов. БСП по думите и ще продължи да настоява за намаляване на ДДС на храните на 9% и при евентуална актуализация на бюджета. „Ние не сме се отказали и ще продължаваме да смятаме, че в ефективността на подобна мярка, която особено в условията на криза която се прилага в цяла Европа. Досега обаче нямаме постигнато съгласие с коалиционните партньори по тази тема“, призна Нинова.

Тя отказа да коментира темата за текущите преговори между „Булгаргаз“ и големите производители на торове за евентуално намаляване на цените на газта както и дали ще има някакви компенсации за тях заради високите цени на енергоносителите.

Между 1 октомври и 16 ноември земеделските производители могат да подават заявления за кредити за семена и торове за производство на пшеница през 2019 година, като документите се приемат в областните дирекции на фонда.

За кредит могат да кандидатстват физически и юридически лица, еднолични търговци както и кооперации, регистрирани като земеделски производители. Те трябва да са изрядни платци към бюджета, да нямат просрочени задължения към ДФЗ да не са свързани лица с търговеца на минерални торове и семена, да не са в процедура по несъстоятелност или в обявена такава, както и да не са в производство по ликвидация.