Прекъсването на доставките през Ормуския проток засегна глобалните доставки на торове
Фермерите по целия свят се усещат притиснати в резултат от войната в Иран, след като цените на природния газ скочиха, а доставките на торове се свиха заради почти пълното блокиране на Ормузкия проток, информира БТА позовавайки се на Асошиейтед прес..
Недостигът на торове застрашава още повече поминъка на фермерите в развиващите се страни, който вече е под натиск заради повишаващите се температури и нестабилните метеорологични условия и може да причини поскъпване на храните в целия свят
Войната блокира доставките на ключови торове
Иран сериозно ограничава превозите през Ормузкия проток – тесен морски път, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на петрол и почти една трета от глобалната търговия с торове.
Азотът и фосфатите – два основни елемента в торовете – са под непосредствена заплаха заради блокадата.
Доставките на азот, включително карбамид (урея) – най-масово търгуваният тор, който подпомага растежа на растенията и увеличава добивите – са най-силно засегнати поради забавяния в транспорта и рязкото покачване на цената на втечнения природен газ, който има ключово значение за производството.
Конфликтът е свил с около 30 процента световната търговия с урея, посочва Крис Лоусън от „Си Ар Ю груп“ (CRU Group), консултантска компания за търговията суровини със седалище в Лондон.
Някои държави вече се сблъскват с критичен недостиг, според Радж Пател, икономист по хранителни системи в Университета на Тексас. Етиопия например получава над 90 процента от азотните си торове от района на Персийския залив през Джибути – маршрут за доставки, който беше подложен на натиск още преди началото на войната през февруари.
Най-бедните фермери в Северното полукълбо разчитат на вноса на торове от района на Залива, а недостигът се появява в момент, когато сезонът за засаждане на културите вече започва, посочва Карл Скау, заместник изпълнителен директор на Световната програма по прехраната (WFP).
„В най-лошия случай това означава по-ниски добиви и провалена реколта следващия сезон. В най-добрия случай по-високите разходи за производство ще бъдат включени в цените на храните догодина“, предупреждава той.
Някои държави вече се сблъскват с критичен недостиг, според Радж Пател, икономист по хранителни системи в Университета на Тексас. Етиопия например получава над 90 процента от азотните си торове от района на Персийския залив през Джибути – маршрут за доставки, който беше подложен на натиск още преди началото на войната през февруари.
„Сезонът на садене е сега, а тор няма“, каза Пател.
Доставките на фосфати, които подпомагат развитието на корените, също са под натиск. Саудитска Арабия произвежда около една пета от световния фосфатен тор, а регионът изнася повече от 40 процента от сярата, използвана в света. Тя е ключова съставка и страничен продукт от преработката на петрол и газ, обяснява Лоусън.
Дори след края на войната, производителите от Персийския залив ще се нуждаят от ясни гаранции за сигурност, преди да възобновят доставките през протока, а цените на застраховките почти сигурно ще се повишат, казва Оуен Гуч, анализатор в базираната в Лондон „Аргъс кансълтинг сървисиз“ (Argus Consulting Services).
Цените на торовете все още не са достигнали върховете, наблюдавани след нахлуването на Русия в Украйна, но тогава цените на зърното бяха по-високи, което помагаше на фермерите да поемат разходите, казва Джоузеф Глаубер от Международния институт за изследване на хранителната политика.
Сега цените на зърното са по-ниски, което означава по-малки маржове и на фермерите може да се наложи да преминат към култури, изискващи по-малко торове – например соята в САЩ – или да използват по-малко торове, което намалява добивите. По-ниските добиви от своя страна могат да доведат до по-високи цени за потребителите.
Балдев Сингх, 55-годишен производител на ориз от индийския щат Пенджаб, разказва, че дребните фермери, които съставляват по-голямата част от фермерите в страната, може да не оцелеят, ако правителството не успее да субсидира торовете, когато търсенето достигне своя пик през юни.











