Блян, попадийка, бленика, буника- Hyoscyamus niger L.

Сем. Картофови- Solanacea

 

Разпространение:  По буренливите места и край пътищата из цялата страна.

Описание:  Едно- или двегодишно, лепкаво и неприят­но миришещо тревисто растение с меко окосмено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли. Приосновните са с дълги дръжки и розетковидно разположени,увяхващи пo време на цъфтежа.Стъбловите са последователни, без дръжки, полуобхващащи стъблото. Цветовете са едри, почти приседнали в пазвите на връхните листа и са събрани в едностранни гроздове по върховете на стъбло и неговите разклонения. Те са с високо гърневидна при отвора 5-делна чашка и фуниевидно, леко неправилно 5-листно нечисто жълто венче, изпъстрено с мрежа от виолетови жилки. Плодът е гърнеподобна кутийка с похлупаче, изпълнена с бъбрековидни грапави семена.

Използваема част: Листата на двегодишните  растения, брани през време на цъфтежа — юни-септември. Откъснатите листа трябва да се поставят в кошници на тънки пластове. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушените листа са сивозелени, със слабо упойващ мирис и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%; Опаковат се в каси. Търсена и изнасяна билка. Запазват се на сухо в проветриво място. След манипулация с билката (бране, сушене) ръцете да се измиват!

Химичен състав: Алкалоидите хиосциамин, атропин, скополамин; гликозидите хиосцерин и хиосцирозин, хиосципикрин; восъкообразно вещество, смолисто вещество и др. Семената съ­държат още мазнини и ненаситени киселини.

Приложение: Билката

–         притежава противоспастично и болкоуспокояващо действие

–         пред­извиква намаление на секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези.

В Българската народна медицина се употребява при стомашни и чревни болки, невралгии, магарешка кашлица, менингит, ревма­тизъм, парализи (нервни, мозъчни), главоболие, възбуденост у атеросклеротици и алкохолици, старческо треперене, безсъние и др. Външно за жабурене при зъбобол; настойка от листа в силна ракия в съотношение 1:10 се използува за разтривка при невралгия, рев­матизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане с пресни зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в ед­накво съотношение. Изсушените листа на бляна във вид на цигари се пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа от татул, лудо биле и маточина — при задух с астматичен или въз­палителен произход.

Начин на употреба:  1 чаена лъжичка от листата се киснат 1 час в 0,5 л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. Да се употребява под лекарски контрол!

Интересни факти: В исторически план бляна се е използвал като упойка в комбинация с растенията мандрагора, беладона и татул. Психоактивните свойства на растението се проявяват като зрителни халюцинации и усещане за полет. Първоначално е използван в континентална Европа, Азия и арабския свят, макар че е било разпространено в Англия през Средновековието.

Името буника (henbane)  датира най-малко от 1265 сл. Хр. Произходът на думата неясен, но се предполага, че думата „кокошка“(hen), вероятно първоначално е означавало смърт, а не се е отнасяло за пилетата.

Общите ефекти от растението при поглъщане от хората включват халюцинации, разширени зеници, безпокойство и зачервена кожа. По-рядко срещани симптоми са тахикардия, конвулсии, повръщане, високо кръвно налягане, хиперпирексия и атаксия. Растението може да бъде токсичено, дори фатално за животните в ниски дози. Не всички животни са възприемчиви, например ларвите на някои видове пеперуди се хранят с него.

През 1910 г. американец, който живеел в Лондон, се твърди, че използва скополамин, алкалоид, извлечен от буника, за да отрови жена си.

През 2008 г. готвачът Антъни Уоръл Томпсън препоръча буниката като „вкусно допълнение към салати“ в списание за здравословен начин на живот. Впоследствие той казва, че е допуснал грешка, обърквайки билката с друга. Той се извини и от списанието изпратиха на абонатите си спешно съобщение, в което се посочва, че буниката „е много токсично растение и никога не трябва да се яде!“.

Растението е силно отровно!