Черно гниене / цевна бактериоза по зелето

Описание на болестта черно гниене по зелето

При развитие на семеннопреносима първична инфекция заразените семена не покълнват. Наблюдава се гниене по хипокотила, което обхваща целите растения и загиват бързо. В редки случаи заразените растения продължават развитието си, но е редуцирано и не се завиват глави. При напречен пререз – се вижда пръстен от черни точки.

Вторичната инфекция през ВП обикновенно започва от хитатодите, разположени по периферията на петурите, наблюдава се увяхване и жълтеене, често с V- образна форма.

Впоследствие се наблюдава разрастващо потъмняване на нерватурата, което достига до дръжката на листа, образувайки черна мрежа. Нападнатите паренхимни тъкани избледняват, засъхват и добиват пергаментов вид. Повредите могат да започнат от механични рани по листата или от корените след почвена инфекция. При ранно кореново заразяване младите растения умират, при старите – листата изсъхват и лесно се отделят. При влажно време от некротиралите проводящи съдове изтича жълт бактериален ексудат. В периода на зимното съхранение черното гниене не се развива, но при засаждане на заразени растения – цялостно загиване. Върху листата на цветното зеле се образуват хлоротични петна, водещи до пригор и завяхване, а по цветните части се развива черно гниене.

Бактерията се запазва в болните растителни остатъци, в почвата, в семената ( до 3 години) и в семенните растения. Расейва се чрез дъждовните капки и стичащата се вода., чрез насекомите – типична трахеомикоза.

Развитието на процеса  се благориятства при  топла и влажна пролет. Едностранно Азотно торене и Калиев дефицит провокират болестта.

Борба

Своевременно унищожаване на растителните остатъци, последвано то дълбока почвена обработка. Задължително е спазването на 1-2 годишно сеитбообръщение и пространствена изолация.

Обеззаразяване на семената с обеззаразител или термотерапия на семената -при 50°С топла вода за 18 минути за цветно зеле и за 20 минути за главестото зеле.