Какво е мастит и кои са причините за появата му
Маститът е специфично заболяване на високопродуктивните крави и представлява възпаление на млечната жлеза. Той може да се прояви като субклиничен /скрит/ без външно забележими симптоми на болестта и като клиничен /явен/ с видими признаци /оттичане или втвърдяване на заболялата четвъртина на вимето промяна в млякото и т.н./.
В началния стадий се нарушава кръвообращението на засегнатата област, в резултат на което се влошава снабдяването на клетките с кислород, хранителни вещества и ензими. Натрупването на отровни продукти от обмяната на веществата уврежда или унищожава клетките и тъканите. Вследствие на нарушената кръвна циркулация от кръвта се отделят клетъчни съставни части, които в началото са течни. Струпването на течност в тъканите се обозначава като едем, оток.
В резултат на тези процеси засегнатата тъкан се разгражда и се заменя от съединителна тъкан, която е здрава, груба и не може нито да замени, нито да поеме функциите на жлезистата тъкан на вимето. Натрупването й е причина за втвърдяването, за образуването на възли, за запушването на млечните каналчета, а оттам и за намаляването на млечността.
Възпалението може да се разпознае по следните симптоми: зачервяване, оток, болезненост, повишена температура, нарушена функция на заболялото виме и други.
,Маститът възниква под влияние на много и съвсем различни фактори /животно, околна среда, причинител/. Ако вредното им влияние влоши защитните сили на организма, млечната жлеза става чувствителна към различни заболявания.
Причинителите на болестта (основни са Escherichia coli (E. coli), Streptococcus uberis and Staphylococcus aureus) преминават през млечните каналчета на вимето, нахлуват в жлезистата тъкан и там се размножават. Всяко животно проявява различна съпротивителната сила, която не е абсолютна и се променя с времето. Причините за различната съпротивителна сила са:
– следродилни усложнения, възпаление на матката, стомашно-чревни разстройства, възпаление на копитата и т.н;
– в напреднала възраст пораженията са по-големи и възможността за лечение е по-ограничена. Честотата на инфекцията се увеличава с напредване на възрастта;
– провисналото виме означава повишена опасност от инфекции, наранявания и по-голям риск от мастит;
– допълнителните цицки са резервоар за причинителите на болестта и повишават риска от инфекция;
– заболяванията на кожата на вимето – шарката, екземата, брадавиците и т.н., обуславят лошо млекоотдаване и също повишават риска;
– през първите и през последните седмици на лактацията и през първите седмици на сухостойния период животните са с повишено предразположение към заболяването;
– смущенията в обмяната на веществата, неправилното хранене, отслабването на общата съпротивителна сила благоприятстват появата на мастит;
Заразяване:
-директно навлизане на мляко, съдържащо бактерии, от заразената /инфектирана/ четвъртина, предимно при сляпо доене;
– навлизане и развитие на бактерии през каналчетата на вимето в периодите между доенията и по време на сухостойния период. Повечето от инфекциите са именно по време на този период.
Източник на причинителите на болестта е инфектираната млечна жлеза – от многократно използвана кърпа за виме, от ръцете на дояча, от млечните съдове и от сляпото доене. Инфекцията може да стане и след контакт с бактерии от местата за лежане, сламата или по други пътища, например чрез насекоми /мухи, комари и други/.
Рискът от инфекция се определя от броя и вида на болестотворните микроби, от честотата на контакта на млечната жлеза с причинителите, от способността на бактериите да заразяват и от защитните сили на вимето.
Грешките в доенето, неизправният доилен апарат, лошото хранене, недостатъчните грижи/, които водят към отслабване на защитните сили на вимето, благоприятстват инфекцията. Нараняванията на вимето и каналчетата и лошата хигиена спомагат за увеличаване на риска от заболяването.
Организмът отговаря на инфекцията чрез увеличено снабдяване с левкоцити /бели кръвни телца, които са способни да уловят и да унищожат причинителите. Ако вимето е със слаби защитни реакции, причинителите продължават да се развиват, предизвикват субклиничен или клиничен мастит, което непрекъснато увеличава клетъчното съдържание в млякото.
След като специалистът ветеринарен лекар установи заболяването, започва лечението на мастита.
Последвайте ни в Google News
