Семената на соята съдържат средно 40% (от 35 до 50%) протеин и средно 20% (от 17до 25%) мазнини. Тази култура осигурява 1/3 от използваните от човека мазнини и с основание може да бъде отнесена към маслодайните растения. След преработка, в течно състояние или маргарин, те се употребяват за храна на хората. За храна на животните соевото зърно се изхранва предимно като шрот, който е отпадъчен продукт след екстрахиране на мазнините. Соевият шрот съдържа 50% протеин, има висока хранителна стойност и се приема с апетит от всички домашни животни.
Соята има голямо агротехническо значение. Тя обогатява почвата на азот и я оставя чиста от плевели. Поради по-продължителния период на вегетация, соята е по-лош предшественик на зимните житни култури от фасула, лещата, граха и нахута.
Изисквания към хранителния режим
По тип на фиксация на въглеродния диоксид, соята се отнася към С3 – растенията. В сравнение с С4 – растенията, каквато е царевицата например, тя притежава по-нисък максимум на интензивност на фотосинтезата, по-бавен отток на асимилатите, по-ниска ефективност на използване на азота, и по-висок коефициент на транспирация, което ограничава биологичния и потенциал.
Соята е топлолюбиво растение и за да узрее е необходима сума на ефективните температури 1200 – 1600°С. Такива условия у нас има във всички равнинни райони. Развива се най-добре на почви богати на органично вещество, с мощен хумусен хоризонт, добре аери- рани и с рН от 5,5 до 7,0 . Такива са черноземите и сиво-ка- фявите горски почви в Северна България и смолниците и типичните и излужени канелени горски почви в Южна България, а също и някои ливадни почви с дълбок почвен профил и високо хумусно съдържание. Във връзка с грудкообразуването соята не понася тежки, заблатени, засолени или кисели почви.
Соята има добре развита коренова система. Основната коренова маса е разположена в повърхностния почвен хоризонт. Отделни корени достигат до 2 m дълбочина. Страничните разклонения не се различават съществено от главния корен по дължина и дебелина. Това дава възможност на соевите растения да използват голям обем почва за снабдяването си с хранителни вещества и вода. Растежът на корените е по-бавен от този на надземната маса и продължава до формиране на семената.
За развитието си соята използва както почвен, така и атмосферен азот. По корените на соята се развиват грудкови бактерии от рода Ризобиум (Rhizobium). Първите грудки на азотфиксиращите бактерии се появяват 7 – 10 дни след поникване на растенията. При благоприятни условия за развитието им, те са в състояние да задоволят до 60 – 70% от потребностите на соята от азот, чрез фиксацията му от атмосферата.
Към хранителните вещества в почвата соята е взискателна и за формиране на добив от 100 kg, и съответното количество вегетативна маса, са необходими 7 – 19 kg азот, 1,0 – 1,8 kg Р2О5 и от 2,5 до 6,0 kg К2О. Въпреки, че соята най-често не реагира на азотно торене, за получаване на високи добиви се налага внасянето на азотни торове. При добив от 400 – 500 kg/dka соята изнася 35 – 40 kg/dka азот. Грудковите бактерии от известните сега щамоме и сортове соя не са в състояние да произвеждат такива количества микробиален азот. През първите три седмици след поникването, когато грудките са в процес на образуване, потреблението на азот е около 0,1 – 1,0 kg/dka и се покрива от азота на семената и почвения азот. Най-голям разход на азот има през периода на формиране на бобовете – дневно до 0,2 – 0,4 kg/dka
Норми и срокове на торене
При бедни на подвижни форми на фосфора и калия торовите норми са в границите от 5 до 10 kg а.в., като внасянето на торовете се извършва при основната обработка на почвата. При средно и добре запасени с подвижни форми на фосфор и калий почви, за предпочитане е внасянето на фосфорните и калиевите торове да става срещу предшественика (най-често житна култура), а соята да използва последействието от това торене.
При висока агротехника и напояване, соята се нуждае от торене с 5 – 6 kg азот, внесен при последната предсеитбена обработка на почвата. Подхранването на соята по време на вегетацията дава добри резултати. То се извършва в периода на най усилено нарастване на бобовете и семената, когато потреблението на хранителни вещества протича най-интензивно. Най-добри резултати се получават при извънкореново подхранване с комплексни торове, съдържащи всички хранителни вещества. От микроелементите молибденът дава най-добри резултати, тъй като засилва азотфиксиращата активност на грудковите бактирии. Молибденът влиза в състава на ензима нитрогеназа, който е основен фактор при свързване на атмосферния азот от грудковите бактерии. Внасянето му става чрез сухо третиране на семената с амониев молибдат преди инокулацията с пепарата нитрагин, в доза 3 – 5 g на количество семена, предназначени за 1 dka посевна площ.
Последвайте ни в Google News
