Торене на соята

Изисквания към хранителния режим и норми на торене на соята
   Прочетена: 1570 пъти
Торене на соята - Glicine hispida Max
Торене на соята - Glicine hispida Max

Семената на соята съдържат средно 40% (от 35 до 50%) про­теин и средно 20% (от 17до 25%) мазнини. Тази култура осигурява 1/3 от използваните от човека мазнини и с основание може да бъде от­несена към маслодайните растения. След преработка, в течно състо­яние или маргарин, те се употребяват за храна на хората. За храна на животните соевото зърно се изхранва предимно като шрот, който е отпадъчен продукт след екстрахиране на мазнините. Соевият шрот съдържа 50% протеин, има висока хранителна стойност и се приема с апетит от всички домашни животни.

Соята има голямо агротехническо значение. Тя обогатява почвата на азот и я оставя чиста от плевели. Поради по-продължи­телния период на вегетация, соята е по-лош предшественик на зим­ните житни култури от фасула, лещата, граха и нахута.

Изисквания към хранителния режим

По тип на фиксация на въглеродния диоксид, соята се отнася към С3 - растенията. В сравнение с С4 - растенията, каквато е царе­вицата например, тя притежава по-нисък максимум на интензивност на фотосинтезата, по-бавен отток на асимилатите, по-ниска ефектив­ност на използване на азота, и по-висок коефициент на транспира­ция, което ограничава биологичния и потенциал.

Соята е топлолюбиво растение и за да узрее е необходима су­ма на ефективните температури 1200 - 1600°С. Такива условия у нас има във всички равнинни райони. Развива се най-добре на почви бо­гати на органично вещество, с мощен хумусен хоризонт, добре аери- рани и с рН от 5,5 до 7,0 . Такива са черноземите и сиво-ка- фявите горски почви в Северна България и смолниците и типичните и излужени канелени горски почви в Южна България, а също и ня­кои ливадни почви с дълбок почвен профил и високо хумусно съдър­жание. Във връзка с грудкообразуването соята не понася тежки, заб­латени, засолени или кисели почви.

Соята има добре развита коренова система. Основната коре­нова маса е разположена в повърхностния почвен хоризонт. Отдел­ни корени достигат до 2 m дълбочина. Страничните разклонения не се различават съществено от главния корен по дължина и дебелина. Това дава възможност на соевите растения да използват голям обем почва за снабдяването си с хранителни вещества и вода. Растежът на корените е по-бавен от този на надземната маса и продължава до формиране на семената.

За развитието си соята използва както почвен, така и атмос­ферен азот. По корените на соята се развиват грудкови бактерии от рода Ризобиум (Rhizobium). Първите грудки на азотфиксиращите бактерии се появяват 7 - 10 дни след поникване на растенията. При благоприятни условия за развитието им, те са в състояние да задово­лят до 60 - 70% от потребностите на соята от азот, чрез фиксацията му от атмосферата.

Към хранителните вещества в почвата соята е взискателна и за формиране на добив от 100 kg, и съответното количество вегета­тивна маса, са необходими 7 - 19 kg азот, 1,0 - 1,8 kg Р2О5 и от 2,5 до 6,0 kg К2О. Въпреки, че соята най-често не реагира на азотно то­рене, за получаване на високи добиви се налага внасянето на азотни торове. При добив от 400 - 500 kg/dka соята изнася 35 - 40 kg/dka азот. Грудковите бактерии от известните сега щамоме и сортове соя не са в състояние да произвеждат такива количества микробиален азот. През първите три седмици след поникването, когато грудките са в процес на образуване, потреблението на азот е около 0,1 - 1,0 kg/dka и се покрива от азота на семената и почвения азот. Най-го­лям разход на азот има през периода на формиране на бобовете - дневно до 0,2 - 0,4 kg/dka

Норми и срокове на торене

При бедни на подвижни форми на фосфора и калия торовите норми са в границите от 5 до 10 kg а.в., като внасянето на торовете се извършва при основната обработка на почвата. При средно и доб­ре запасени с подвижни форми на фосфор и калий почви, за предпо­читане е внасянето на фосфорните и калиевите торове да става сре­щу предшественика (най-често житна култура), а соята да използва последействието от това торене.

При висока агротехника и напояване, соята се нуждае от то­рене с 5 - 6 kg азот, внесен при последната предсеитбена обработка на почвата. Подхранването на соята по време на вегетацията дава добри резултати. То се извършва в периода на най усилено нараст­ване на бобовете и семената, когато потреблението на хранителни вещества протича най-интензивно. Най-добри резултати се получа­ват при извънкореново подхранване с комплексни торове, съдържа­щи всички хранителни вещества. От микроелементите молибденът дава най-добри резултати, тъй като засилва азотфиксиращата актив­ност на грудковите бактирии. Молибденът влиза в състава на ензима нитрогеназа, който е основен фактор при свързване на атмосферния азот от грудковите бактерии. Внасянето му става чрез сухо третира­не на семената с амониев молибдат преди инокулацията с пепарата нитрагин, в доза 3 - 5 g на количество семена, предназначени за 1 dka посевна площ.


Автор  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА