Торене на зърнено-житни култури ЦАРЕВИЦА

В България царевицата успешно се отглежда във всички райо­ни с надморска височина до 1000 mи продължителност на безмразния период 140 – 150 дни. Тя заема трето място в света след пшеницата и ориза, а в България се нарежда на второ място след пшеницата. Зър­ното е богато на въглехидрати (65 – 70%) и мазнини (4 – 8%) и срав­нително бедна на белтъчини (8 – 12%). Царевичното зърно се използ­ва за изхранване на всички видове и категории животни и като компо­нент на фуражни смески за различни видове животни. Царевичното зърно се използва и за технически цели. От него се получават декстрин, спирт, захар, сиропи, органични киселини и др. Вегетатив­ните органи (стъбла, листа, метлици и какалашки) се използват за фу­раж при преживните животни или за получаване на целулоза, линоле­ум, изолационни материали, активен въглен, изкуствен корк и др.Зелената царевица е отличен сочен фураж за животните и су­ровина за силажиране. Поради високото съдържание на захари може да се силажира самостоятелно или в смес с други, трудно силажиращисе фуражи.

Изисквания към хранителния режим

У нас се отглеждат царевични хибриди с различен вегетацио­нен период – от ранни хибриди с вегетационен период 100 – 105 дни до късни хибриди от група над 600 по ФАО, с вегетационен период от 135 до 149 дни. Изискванията на различните хибриди от тези групи са различни, поради това, че формират различна вегетативна маса и фор­мират различни добиви от зърно или зелена маса за силаж.

Най-подходящи за царевицата са дълбоките, рохкави, струк­турни и богати на хранителни вещества и с неутрална реакция почви. В такива почви влагата се задържа по-продължително и се използва по-пълно от растенията през вегетационния период. Най-добре царе­вицата се развива на черноземните, наносните и канелените горски почви с високо съдържание на органично вещество. Оптималното рН за развитието на царевицата е между 6 и 7. Успешно може да се отг­лежда и на по-кисели почви, но често се наблюдават признаци на не­достиг на молибден. На карбонатни почви се проявяват признаци на недостиг на цинк и манган. На такива почви царевицата може да се отглежда при условие, че се осигури напояване, торене и висока агро­техника.

В сравнение с повечето житни култури царевицата има по-доб­ре развита коренова система, използва по-голям обем почва, и по- икономично разходва водата и хранителните вещества за формиране на единица сухо вещество. Царевицата не понася преовлажняване, особено в по-ранните фази от развитието си. В резултат на недостиг на кислород, постъпването на фосфора в корените е затруднено, нару­шават се процесите на белтъчния обмен и общата продуктивност на органично вещество се понижава.

В началните фази от своето развитие царевицата усвоява в ед­наква степен амониевата и нитратната форма на азота. В по-късните фази от своето развитие тази култура поглъща по-енергично нитрат- ната форма на азота. Корените на царевичните растения усвояват как­то лесно разтворимите съединения на фосфора, така и по-трудно разт­воримите фосфати.

Процентното съдържание на азота, фосфора и калия в надзем­ната маса на царевичните растения зависи от фазата на развитието и. С напредване на възрастта в растенията се понижава процентното съдържание на азота от 4 – 5%, през фза 3 – 5^-и лист пада на 1,5 – 2,0% през млечно-восъчна зрялост. До периода на усилен растеж (8 – 10^-и лист) в растенията се поддържа, както и при азота, висока концентра­ция на калия и фосфора. След този период процентното съдържание на двата хранителни елемента чувствително се понижава. При недос­тиг на азот царевичните растения проявяват характерни признаци, из­разени в изостоване в растежа, по листата се проявява пожълтяване от върха към централната част на връхните листата под формата на V-образни зони . При недостиг на фосфор още в началните фа­зи от развитието (3 – 5^-и лист) растенията стават тъмно зелени с пур­пурен отенък и забавят растежа си. При недостиг на калий по долните листа на царевицата се появяват жълти, а по-късно кафяви ивици във връхната част, като пожълтяването започва от периферията на листа­та . При по-силен недостиг листата изсъхват и окапват.

Торенето с органични и минерални торове значително повиша­ва съдържанието на хранителните елементи в царевичните растения. Това особено се проявява в по-късните фази от развитието. Така нап­ример, съдържанието на общ азот в цели растения във фаза 3-5^-и лист от 4% при не торените растения нараства на 4,5% при торене с азот, фосфор и калий. Във фаза млечна зрялост не торените растения съдър­жат 1,4% общ азот, а торените – 3%. Това се отразява съществено вър­ху натрупването на сухо вещество в растенията . Процесът на натрупване на сухо вещество в царевичните растения продължава до края на вегетацията.

До фаза 8 – 10^-и лист хранителните вещества се използват от ца­ревицата по-икономично и темпът на усвояването им е по-бавен. След тази фаза темпът на усвояване на хранителните елементи се засилва, но до фаза изметляване съществени различия между торените и не торени растения не се наблюдава. За периода до изметляване царевичните рас­тения усвояват от почвата и натрупват в надземната маса 5 – 6 gазот за едно денонощие при не торените посеви и по 10 – 13 g- при торе­ната царевица .

До фаза изметляване растенията усвояват около 70% от общо­то количество усвоен азот, около 40% от фосфора  и около 80% от калия. При бедни на усвоими форми на калий почви и без кали­ево торене, царевичните растения усвояват до фаза изметляване близо 90% от общото количество калий. При торене с калиеви торове усвоя­ването на калия продължава до края на вегетацията . Това удължаване на периода на хранене с калий е от изключително голямо значение за хибридите с дълъг вегетационен период, отглеждани при поливни условия. При обилно азотно и фосфорно хранене и недостиг на калий се появяват явни признаци на недостиг от този елемент по ко­чаните, изразени в недоразвити и не изхранени зърна по върх.

За формиране на добив от 100 kg зърно царевичните растения извличата от почвата и натрупват във вегетативната част и зърното 2,4 до 3,0 kg азот, 1,0 – 1,2 kg Р₂О₅ и, 2,5 – 3,0 kg К₂О, 0,8 – 1,0 kg СаО и 0,2 – 0,3 kg Mg0. При средни добиви от 500 – 700 kg/dka зър­но царевицата извлича от почвата около 14 – 16 kg/dka азот, 4 – 6 kg/dka Р₂О₅ и 14 – 16 kg/dka К₂О. При средни добиви 800 – 1000 kg/dkaзърно царевицата изнася от почвата около 20 – 25 kg/dkaазот, 8 – 10 kg/dkaР₂О₅ и 20 – 28 kg/dka К₂О. Това до голяма степен опре­деля и високите потребности на тази култура по отношение на коли­чеството торове, които трябва да се прилагат.

Норми и срокове на торене

Нормите за торене на царевицата се определят въз основа на разхода за формиране на реално възможния добив при определени почвено-климатични условия на фермата и запасеността на почвите с усвоими за растенията форми на хранителните елементи. Освен това торовата норма зависи от потенциалните възможности на хибрида, ко­йто се отглежда във фермата. За добър хибрид се счита този, който притежава добра чиста продуктивност на фотосинтезата (ЧПФ). При ЧПФ от 5 – 6 g/m²биологичният добив на царевичния хибрид може да достигне до 1500 – 1800 kg/dka, а на зърно – 700 – 800 kg/dka. За такъв добив царевичните растения трябва да усвоят от почвата най-малко 18 – 20 kg азот, 8 – 1kggР₂О₅ и 20 – 22 kgК₂О. Различните почви мо­гат да осигурят различни количества от тези елементи и затова торо­вите норми ще бъдат различни за отделните почви, а освен това ще за­висят и от предшестващото торене на културите, отглеждани преди ца­ревицата на същата площ.

Торенето с 2 – 3 тона на декар оборски тор осигурява повише­ние на добива на зърно с 20 -30% спрямо неторените посеви. Пряко­то действие на органичното торене на царевицата е по-слабо в сравне­ние с последействието при следващата култура, която най-често е пшеница или ечемик. Комбинираното органо-минерално торене на ца­ревицата с 2 – 3 тона на декар оборски тор през есента и предсеитбе­но торене с 10 – 12 kg азот под формата на карбамид или амониева се­литра осигурява добиви от ранните и средно-ранните хибриди от 600 до 800 kg/dkaзърно. При късните хибриди и при поливни условия за получаване на добиви над 1000 kg/dkaазотната торова норма трябва да се завиши до 18 – 20 kg/dka, като 2/3 се внася предсеитбено, а оста­налото количество от 1/3 се внася за подхранване при междуредовата обработка на почвата във фаза 7 – 8 лист.

Фосфорното и калиевото торене повишава добивите на зърно и подобрява качеството, а освен това повишава ефекта от високите азотни торови норми. Цялото количество на калия в норми от 12 -16 kg/dkaсе внася през есента с основната обработка на почвата. Фос­форните торове също се внасят през есента, но част от фосфорната норма може да бъде внесена присеитбено с комбинирани сеялки. Ефективнотстта от такова дробно внасяне на фосфорните торове е по- висока от еднократното внасяне през есента. При двуполка царевица – пшеница ефектът от фосфорното торене е по-голям, когато се тори пшеницата, а при царевицата се извършва само присеитбено торене със суперфосфат в дози 4 – 6 kg/dkaна декар.

Последвайте ни в Google News