сряда, октомври 28, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Животновъдството в ЕС е с дял от 40% в общата селскостопанска продукция

ЕК публикува ново изследване за бъдещето на животновъдството

86Четения

Делът на животновъдството в общата селскостопанска продукция в ЕС е достигнал до 40% през 2017 година, което се равнява на 170 млрд. евро, информира AgPress.euбазирайки се на ново независимо проучване за ролята на животновъдния сектор. Във европейските животновъдни ферми работят около 4 млн. души.  Изготвено от двама независими експерти, това проучване беше поискано от Комисията, за да допринесе за дебата за устойчивостта на животновъдния сектор. Секторът има широкообхватни екологични, икономически и социални последици, а въздействиетому върху околната среда е както отрицателно заради производството на вредни емисии, така и положително заради поддържането на постоянни затревени пасища, което е от полза за запазване на биоразнообразието.

По отношение на консумацията, протеинъ с животински произход е с дял над 50% от потреблението на протеини , а през 2020 г. всеки европеец се очаква да консумира 69,5 килограма месо и 236 литра мляко. През последните години консумацията на месо и млечни продукти в ЕС започна да намалява, като се очаква тя да намалее допълнително до 2030 г. Също така се забелязва промяна в кошницата с продукти, закупени от средните потребители, с намаляване на потреблението на говеждо месо и замяна на свинско месо с птиче месо.

Делът на произведените от животновъдството вредни емисии надминава 80%

Изследването описва значителното въздействие върху околната среда на животновъдния сектор както в положително, така и в отрицателно отношение. През 2017 г. селскостопанският сектор в ЕС-28 е произвел 10% от общите емисии на парникови газове в региона, което е по-малко от промишлеността (38%) или транспорта (21%). След като се включат емисиите, свързани с производството, транспорта и преработката на фуражите, секторът на животновъдството отговаря за 81-86% от общите емисии на парникови газове в селското стопанство. Освен това животновъдството допринася за наличието на излишен азот във водите като същевременно е основен източник на амоняк, което води до значителни екологични щети, като еутрофикация (процес, протичащ в екосистемата на един воден басейн, при който се повишава количеството на химическите вещества, участващи в минералното хранене на растенията (азот, фосфор), което на свой ред води до повишена биологична продуктивност Изт. Wikipedia бел.ред.).

Положителните ефекти зависят от вида на животновъдството и местните условия

В изследването се казва още, че животновъдството допринася за емисиите на парникови газове в ЕС чрез въздействието си върху запасите от въглерод в почвата. Например превръщането на обработваемата земя в пасища или гори води до увеличаване на съхранението на въглерод, докато превръщането на горите и пасищата в обработваема земя има обратен ефект, което води до емисии на въглерод. Животновъдството играе ключова роля в земеползването, която може да бъде както положителна, така и отрицателна на местно и глобално ниво, като например промяната в земеползването е мобилизирана за хранене на животни и управление на оборски тор.

Чрез поддържането на постоянно затревени пасища и живи плетове особено преживното животновъдство може да окаже положително въздействие върху биологичното разнообразие и въглеродния почвен слой. Положителните ефекти за околната среда от животновъдството зависят от вида на отглежданите животни и местните условия, като изследователите заключават, че не може животновъдството да се разглежда като цяло.

Намаляването на производството на месо в ЕС не е гаранция за повишаване устойчивостта на агрохранителните вериги, твърдят учените, защото ако се запази нивото на глобалното потребление, производството и свързаните с него дейности може да се прехвърлят извън ЕС. Изследването подчертава значението на отчитането на различните производствени системи, които имат различни положителни и отрицателни екологични показатели. И накрая, експертите посочват, че при прехода към по-устойчиви хранителни системи икономическото и социално-културното значение на сектора не може да бъде пренебрегнато.

Според проучването секторът на животновъдството може да играе ключова роля в трансформацията на агрохранителната верига. Проучването предполага, че животновъдните системи трябва да се развиват, за да предоставят набор от стоки и услуги, вместо да се ръководят единствено от целта на производството. Климатът, здравето и хуманното отношение към животните трябва да бъдат поставени в основата на иновациите за утрешните системи за животновъдство.

Иновациите ще бъдат от решаващо значение за намаляване на негативните въздействия на сектора, включително използването на агро-екологични подходи, технологии и повишена кръгообразност.