петък, юли 19, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Браншовици: Взаимоспомагателни фондове за управление на риска да се правят без намеса от държавата

Темата за това какъв механизъм да се избере за управление на риска, за което са предвидени не малко средства, сякаш остава леко на заден план.
В плановете на земеделското министерство влиза обаче намерението подобен фонд с бюджет от около 120 млн. евро да започне да действа от началото на 2023 година, като той трябва да се управлява от фонд „Земеделие“. В миналия вече на първо четене законопроект за промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, тнесен от Росен Костурков и група депутати в едно изречение се прави промяна в член 11, ал2. Точка 2, с което се възлага нова функция ДФ „Земеделие“ да изпълнява ролята и и като взаимоспомагателен фонд за прилагане на инструменти за управление на риска в земеделието.

Оказва се обаче, че различните браншови организации не споделят идеята инструментите за управление на риска да се управляват от държавата. „Мисля че от абривиатурата на ДФЗ трябва да се махне думата „държавен“, да има общо събрание от минимум 150 земеделски производители, които да избират свое ръководство“, предлага Слави Трифонов, председател на Националната био асоциация. „Всяко сдружение или асоциация със стопанска дейност може да си направи взаимоспомагателна каса или фонд „Трудни времена““, добави и Божидар Петков, който посочи за пример Германия, където има подобни взаимоспомагателни фондове. Освен това по думите му там земеделските производители могат да се застраховат не само от държавата, но и чрез застраховка от самите фермери, която е на същия принцип на взаимното подпомагане.

„Всеки земеделски производител например внася по 20 евро на декар, и при щети от неблагоприятни условия, средствата се разпределят между пострадалите фермери. Идеята е след това на следващата година ставките на понеслите щети фермери да се увеличи, подобно на стъпката при застраховане на автомобилите, където ако шофьорът има някакви произшествия през годината на следващата плаща по-висока застраховка“, добави още Петков. Това са стъпки според него които могат да се направят след влизане в сила на закона за браншовите организации.

„Членове на държавата в управителния съвет на взаимоспомагателния фонд не трябва да има. Не ни трябват. Според мен тук става дума за донорство. Имаме много колеги, които са на мнение , че без субсидии в земеделието е по-добре. Още преди пет години в доклад на БАН беше посочено, че90% от субсидиите отиват в ръцете на 10% от фермерите, но нещата не се променят, и този факт се премълчава“, смята и Слави Трифонов

Според него трябва законът да се промени, с което да се промени и политиката, която да е насочена не към подпомагане, а към стимулиране на земеделския производител. „Никъде няма подобно нещо, навсякъде разплащателните агенции гледат да дадат тези средства на фермерите. Само нашата агенция се превърна в земеделска агенция на приходите“, коментира още Трифонов.