Бюлетин растителна защита 13 / 2015

Растителна защита при овошките през декември
   Прочетена: 3093 пъти
Бюлетин растителна защита 13 / 2015
Бюлетин растителна защита 13 / 2015

ДОБРИ РАСТИТЕЛНО ЗАЩИТНИ ПРАКТИКИ ПРИ ОВОЩНИТЕ КУЛТУРИ ПРЕЗ ЕСЕННО - ЗИМНИЯ ПЕРИОД

 

  За опазването на овощните култури се прилагат  комплекс от мероприятия, всяко от които има значение за доброто фитосанитарно състояние на културите. От една страна  се подобрява състоянието на културата и условията за нейното развитие, а от друга се подтиска развитието на вредителите и ги унищожава.

Основните практики,  които се провеждат през есенно-зимния период в трайните насаждения са:

  • РЕЗИТБИ – чрез тях   значително се намалява    зимуващия запас на вредителите, които зимуват в короната на дърветата. Резитбата при овощните може да започне 30-40 дни след листопада:

 

-Важно мероприятие е изкореняването и  изгарянето на изсъхналите дървета - по този начин се унищожава натрупаната зараза от корояди дървесинояди, бактериални и гъбни патогени.

 

-Изрязване на сухите клони, клони с видими язви, раковини, смолотечение,  напукване на кората  - ограничава се първичната инфекция от сачмянка, ранно и късно кафяво гниене,  огнен пригор, къдравост по прасковата, бактериално изсъхване.

 

-Събиране на повредените, сухите и мумифицирани плодове.

 

-Изрязване на  повредени върхове на клоните от прасковен клонков молец (анарзия), гъсеничните гнезда от златозадка, бяла овощна пеперуда, клонки с яйчни купчинки и пръстенчета на листогризещи гъсеници.

 

-Механично унищожаване на формираните колонии при констатирано нападение от кръвна въшка.

 

-При установено нападение от  огнен пригор при семковите овощни видове се извършва резитба извън вегетацията  (през месеците декември, януари и февруари) в сухо време. Болните клони  се изрязват на около 70 см под мястото на инфекцията и се изгарят след изнасяне от градината. Инструментите за резитба  се дезинфекцират в 10 % белина, формалин или спирт за горене.

Непосредствено след резитбата, раните с диаметър, по-голям от 2.5 см се замазват с блажна боя, овощарски мехлем или се ползва готова замазка (паста).

 

-За  намаляване и унищожаване на зимуващите стадии на гъбните патогени по стъблата, навреме се изрязват всички издънки при ремонтантните сортове малини, а при останалите сортове се изрязват освен плододавалите двугодишни леторасти и всички малинови издънки, които са с признаци на болестта.

 

-При ягодите профилактичните мерки за контрол на видовете листни петна, антракноза и бактериоза, включват окосяване и изнасяне на листата след беритбата на плодовете, както и на растителните остатъци преди зимата.

 

  • ТОРЕНЕТОвида на растенията, сорта, възрастта и фенофазата на дърветата, подложката са      фактори, които  определят нуждите на овощните видове от подхранване  с минерални и органични торове.  

 

Площното разхвърляне на торовете при трайните насаждения води до загуба на хранителни вещества. Икономически по-изгодно е локално-браздовото торене в редовете, близо до растенията от едната или от двете страни, а в малките градини в околостъбленото пространство. Времето за провеждане на това мероприятие е в зависимост от почвения тип на насажденията. При тежки и добре структурирани почви подходящият период за това е есента преди обработка на почвата, а при леки и песъчливи почви за препоръчване е ранното пролетно торене. Ако почвата е бедна на основните макро елементи, през  есента се тори с  NPK  торове, съдържащи трите  основни елементи   ( азот, фосфор и калий) в различно съотношение, за да се осигури правилно развитие на овощните дръвчета.

 

  • ЕСЕННО ТРЕТИРАНЕ С КАРБАМИД - през есента се използва като средство за контрол на някои от болестите по овощните видове - струпясване по ябълка и круша, бяла ръжда по череша и вишна, сиви и кафяви петна по круша, гномониоза по кайсия.

 

При силна степен на нападение от гореописаните болести пръскането   с карбамид е задължителна практика. Амидната форма на азота в карбамида създава изключително благоприятна среда за развитие на  полезните микроорганизми и ускорява процесите на гниене на листата, като по този начин ограничава хранителната среда, в която зимуват патогените. Есенното третиране с КАРБАМИД ( 5÷7 %) се извършва при масов листопад или 70-80% окапали листа. Трябва много добре да се напръскат клоните, клонките, останалите по дърветата листа, както и опадалите листа. За постигане на по-добър ефект  е желателно почвената повърхност да се обработи и окапалите листа да се заорат.

 

  • ОБРАБОТКАТА НА ПОЧВАТА-ограничава инфекционния фон от причинители на струпясване по ябълката и крушата, сиви и кафяви петна по крушата, бяла ръжда по костилковите видове, гномониоза по кайсията, гъбна сачмянка и други.

 

Междуредията при трайните насаждения се обработват на 18-20 см дълбочина. Там, където е възможно в близост около ствола на дърветата се прекопава на дълбочина 8-10 см. По този начин се унищожават механично част от зимуващите форми на редица

икономически важни неприятели, като плодови хоботници, миниращи молци, плодови оси, черешова муха и др. Друга част от тях се изнасят на повърхността на почвата, където загиват от неблагоприятните климатични условия през зимата. С есенната обработка на почвата не само се подобрява аерацията и се унищожават зимуващите стадии на вредителите, но се повишава и студоустойчивостта на овощните видове. Когато под дърветата останат плевели, дори и изсъхнали, опасността от измръзване е по-голяма, защото се повишава радиацията на ниски температури от почвата към короната на дръвчетата. Почвените обработки се извършват след приключване на всички други агротехнически мероприятия.

 

  • ОСТЪРГВАНЕ НА СТАРАТА КОРАтам зимуват плодовите червеи, молците, крушовата бълха, крушова дървеница, някои видове акари. Старата напукана кора се остъргва, премахва и изгаря. Остъргването се прави с тъп нож.

 

  • ПРЕДПАЗВАНЕ СТЪБЛАТА НА МЛАДИТЕ ДЪРВЕТА - кората и нарастващата тъкан под кората на младите дръвчета са застрашени от напукване и нагризване от зайци, сърни и гризачи през зимата.

 

Напуканата кора създава предпоставки за по-силно нападение от корояди, дървесинояди, както и гъбни болести по дървесината. Стъблата трябва да бъдат увити с лента от зебло, хартия или специална полипропиленова лента.

Увиването започва отдолу нагоре и свършва до началото на най-ниските клони.

 

  • ВАРОСВАНЕ НА СТВОЛО-ВЕТЕнамалява риска от измръзване под въздействие на неблагоприятните условия през зимния период и предпазва от напукване.

 

Повредите, които се получават са така наречените „мразобойни рани“, които по-късно стават входна врата за вредители и често са причина за загиване на дърветата. През зимата тъмната повърхност на стъблата поглъща повече слънчеви лъчи и през деня тъканите под кората повишават значително температурата си, а с това и обема си (разширяват се). При рязко спадане на температурите през нощта кората се свива, в резултат на голямата денонощна температурна амплитуда. В клетките на тези тъкани може да се образуват ледени кристалчета и те да се разкъсат, а по кората на дърветата се образуват рани. Този процес може да се преодолее чрез варосване на стъблата, като за тази цел се използва 20 % варов разтвор.

 

 

  • РАСТИТЕЛНОЗАЩИТНИТЕ ПРАКТИКИ - през невегета-ционния период или така наречените „зимни пръскания“ се извършват в периода след листопада и след преминаване на студовете до набъбване на пъпките.

 

Те са насочени срещу зимуващите стадии на неприятелите, като понякога се комбинират с фунгициди за едновременна борба срещу причинители на болести. Зимните пръскания се провеждат с висока разходна норма на работните разтвори (100-120 л/дка),  за да се постигне добро обливане на дърветата. При младите неплододаващи градини, малините и ягодите, повърхността за опръскване на растенията е по-малка и в тези случаи разходът на работен разтвор е до 100 л/дка.

Да се третира в  тихи и слънчеви дни, при температура на въздуха над 5 °С и скорост на вятъра до 2-3 m/s.

Култура

Болест

Търговско име на Продуктите за   РЗ   

-   доза / дка

Ябълка

Огнен пригор

БОРДО МИКС 20 ВП  - 375÷500 г/дка; КОСАЙД 2000 ВГ  - 155÷680 г/дка; ФУНГУРАН ОН 50 ВП - 110÷500 г/дка

 

Круша

Огнен пригор

БОРДО МИКС 20 ВП  - 375÷500 г/дка  КОСАЙД 2000 ВГ  - 155÷680 г/дка

ФУНГУРАН ОН 50 ВП -  110÷500 г/дка

 

 

Праскова

Къдравост – при 70-80% опадване

на листата

ДИТАН ДГ 0 - ,3 %

ДИТАН М-45  - 0,3 %

САНКОЦЕБ 80 ВП  - 0,3 %

СКОР 250 ЕК  - 0,02 %

ТИРАМ 80 ВГ  - 0,3 %

ФУНГУРАН ОН 50 ВП - 0,15 %

ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП,ШАМП ВП) - 0,3 %

 

Сачмянка,

Бактериален

пригор   -  при масов листопад

 

БОРДО МИКС 20 ВП  - 375÷500 г/дка

КОСАЙД 2000 ВГ  - 155÷285 г/дка

Кайсия

 

 

Гномониоза

Сачмянка

 

 

 

Сачмянка, РКГ

 

 

КАРБАМИД  - 5 %

КОСАЙД 2000 ВГ  - 185÷280 г/дка  

 БОРДО МИКС 20 ВП  - 375÷500 г/дка

ФУНГУРАН ОН 50 ВП  - 150÷250 г/дка

 

ШАМПИОН ВП (МАКК 50

ВП, ШАМП ВП)  - 300 г/дка

Слива

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сачмянка

 

Сачмянка, Ранно

кафяво гниене

 

 

Мехурки по слива,

Бактериален

Пригор

ТИРАМ 80 ВГ -  0,3 % при 80% листопад   ФУНГУРАН ОН 50 ВП - 110÷200 г/дка

 

ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП,

ШАМП ВП) - 300 г/дка

 

 

БОРДО МИКС 20 ВП  - 375÷500 г/дка

 

 

 

 

Череша

 

 

Бяла ръжда

 

Бактериален

пригор

 

 

Сачмянка – при

80% окапали листа

 

 

Сачмянка, Ранно

кафяво гниене

 

 

 

КАРБАМИД  - 5÷7 %

 

БОРДО МИКС 20 ВП - 375÷500 г/дка

 

 

 

ФУНГУРАН ОН 50 ВП -  130÷200 г/дка

ТИРАМ 80 ВГ  - 0,3 %

 ДИТАН ДГ  - 0,3 %; 300 г/дка

 ДИТАН М-45 -  0,3 %; 300 г/дка

 

ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)-300 г/дка

Малина

 

Петносване на

пъпките,

 

Антракноза

 

КОСАЙД 2000 ВГ -  125 г/дка

ФУНГУРАН ОН 50 ВП  - 200÷300 г/дка

 

 БОРДО МИКС 20 ВП - 375÷500 г/дка

Ягода

Листни петна

 

Окосяване и изнасяне на листата

след беритбата на плодовете

 

 


Автор  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА