неделя, юли 12, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
Без категорияНОВИНИ

Частни имоти в Калофер се водят изоставени ниви, от които се точели евросредства

Калоферци си искат пасищата, раздадени на външни хора

Абсурден казус не могат да разрешат с години фермерите от Калофер. Основният им поминък е отглеждането на животни, повечето от които автохтонни /местни/, застрашени от изчезване, но големият проблем на стопаните е недостигът на пасища, пище “Марица”. Най-парадоксалното е, че част от тях се отдавали на хора, които не са жители на Калофер, но раздаването на земите било на случаен принцип. За това алармира Тодор Диклиев, председател на Сдружение „Калоферски стопани“. Той отглежда кози от породата Калоферска дългокосместа коза и Българско сиво говедо. Миналата година сдружението организира протест срещу неправилното стопанисване на високопланинските пасища в землището на Калофер, които попадат в обхвата на национален парк „Централен Балкан“, но гласът на фермерите не бе чут. Наскоро те са изпратили подписка до Министерски съвет, до директора на парка, до министъра на екологията и кметовете на Калофер и Карлово, с искане за среща, на която да се реши проблемът. Ето как представи казуса Тодор Диклиев:

Години наред правим безуспешни опити да се срещнем с директора на Национален парк „Централен Балкан“ и да започнем да решаваме проблема, защото пасищата са най-болната тема на всички животновъди в Калофер. При учредяването на Национален парк „Централен Балкан“ в заповед пише, че високопланинските пасища, които община Карлово дава към парка, са 11 708 хектара /117 080 декара/. От три години нито една институция в държавата не може да ни даде отговор кои са тези площи. Пишем си само писма.

В едно от писмата на Министерство на земеделието е посочено, че имотите са върнати съгласно Закона за възстановяване на земеделските земи и едва ли не всичко е наред. От Министерство на екологията пък казват: Съгласно закона за защитените територии тези земи са наши и ние ще ги управляваме, търсете си правата и обезщетенията накъде другаде. Двете писма сме изпратили в Министерски съвет. Оттам ни отговориха, че през 2016 г. е изготвена междуведомствена комисия, която до момента не може да реши казуса. Така топката се тупка, а ние не можем да ползваме частните си имоти. Те стават само шипки и храсти, което е много голям проблем. Но пък еколозите казват, че с тези територии ще решават световни екологични проблеми и няма да се ползват за пасища.

В същото време се реализират европроекти върху частни имоти,

без това да е съгласувано с нас. Частните имоти са изоставени ниви, а някой кандидатства с тях като като пасища за евросредства. Затова от името на Сдружение „Калоферски стопани“ водим дела срещу националния парк заради това, че над 2000 декара църковни, общински и частни имоти са национализирани, без да са питани хората и без да са обезщетени. Делата обаче в момента са спрени заради коронавируса. Точно преди карантината подадохме сигнал и към главния прокурор на страната и се надяваме той да се произнесе по казуса.

Докато чакаме вече толкова години, търпим загуби в рамките на милиони левове. Ако тези пасища бяха общински, както са били до 1949 година, за което имаме документи, в момента в Калофер щяха да влизат по 2 млн. лв. на годишна база,а сега парите са по-малко и от една трета от тези земи. Отделно наемите, които плащаме, отиват към националния бюджет, а можеха да влизат в нашата община и да решаваме проблеми, свързани с канализация, пътища и др. В града събрахме подписка, която е приета от Общинския съвет, тези пасища да станат пак общински, църковни и частни. Това може да стане както навремето се процедира с парк Витоша и с парк Рилски манастир. Парк Витоша няма статут на национален, а е природен и няма проблем с видовете собственост. Парк Рилски манастир го прекатегоризираха от национален на природен и се избегнаха имотните проблеми, защото там става въпрос за хиляди декари църковни земи. Така че землището на град Калофер трябва да стане природен парк и чак тогава имотите да се разделят на общински, църковни и частни. Само така ще решим проблема.

От бездействието на еколозите и дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ на 90 процента губим пасищата като такива – целите са в храсти, тръни и хвойна и животните няма какво да пасат там.

Най-фрапантното е, че тъй като имотите в землището на Калофер, които са в включени в Националния Балкан, не са на калоферци, могат да се отдават на ползватели, които не са местни. Поискахме справка от Българска агенция по безопасност на храните, за да видим кои са животновъдите, които са регистрирани в Калофер, а от земеделската служба справка колко пасища са раздадени. Получи се доста интересна информация – в момента от 60 човека – животновъди, които имат право да кандидатстват за високопланински пасища в нашия Балкан, за половината от тях няма пасища. В същото време от общата площ с пасища 20 000 декара, една пета от тях –

над 4 хиляди декара са отдадени на земеделски производители, които не са от Калофер.

Обяснението е, че тъй като земите се водят на Национален парк „Централен Балкан“, могат да се дават на случаен принцип, което е разписано и в заповед на директора на парка. В тази връзка животновъдите от Калофер сме направили друга подписка и заявление, които сме изпратили до директора и го каним на среща. Защото една от основните цели за развитието на националния парк е много добра комуникация с местната общност, а на практика нямаме никаква комуникация. Искаме за следващия програмен период земите, които са в землището на град Калофер, да се разпределят от общината. И първо да има за калоферци, а ако останат свободни земи, тогава да се раздават на външни хора. Подписката на животновъдите с регистрирани обекти в землището на Калофер и цялата справка от системата ВетИС за животновъдните обекти и наличния брой животни в Калофер, сме изпратили в средата на април и до Министерски съвет, до Министерството на околната среда и водите, както и до кметовете на Калофер и на Община Карлово.

Козите враг №1

От учредяването на Национален парк „Централен Балкан“ през 1991 г. в Закона за защитените територии се тълкува, че козите са враг номер едно на гората и не трябва да влизат в нея. Те пасат върховете на младите дърветата, което пречи на тяхното развитие. В обхвата на Национален парк „Централен Балкан“ е забранено качването на козите в безлесната зона, което е много голям проблем за фермерите. От една страна, в по-ниските части нямат пасища, а от друга – там климатът не е добър за животните през лятото. Високопланинските пасища в Калофер са в рамките на 40 000 декара. Цялото землище ни е 160 000 декара, а преди е било 210 000 декара.

 

Виктор Павлов