събота, юни 25, 2022
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Частният бизнес може да е основата на рестарт на бубарството у нас

Децата в Австралия отглеждат буби в училищата, у нас този поминък е потънал в забвение

Един поминък с огромни традиции у нас като бубарството в момента е в забвение. „В момента не сме никъде, но нашата компания от 2017 година се бори за рестартиране на този поминък и производството на естествени коприни“, заяви Десислава Димитрова, производител на копринени прежди. „Работим директно с института по бубарство във Враца. Въобще за текстилния сектор не само у нас, но и в цяла Европа, наличието на подобен институт е огромно предимство, защото това е единственото място в което се поддържа генофонда на бубарството в Европа. Без него ние няма да можем да произвеждаме каквито и да са коприни или буби“, допълни още тя.

Димитрова припомни за удара от приватизацията в края на 90-те години на миналия век върху текстилния бранш у нас. Въпреки това според нея в страни като Япония все още помнят качеството на българските коприни.

Освен законодателство е необходима и подкрепа

„Навремето страната ни е произвеждала огромни количества копринени буби, но държавата е подкрепяла сектора. Сега сектор бубарство не получава нищо, докато в Гърция и Румъния получават по 133 евро на кутийка бубено семе“, тъжно констатира тя. А за повечето фермери бубарството може да е сезонен бизнес, който може да носи много добри доходи от порядъка на 2-3 хил. лева на месец. Причината според нея да не се предприемат стъпки за възстановяване на бубарството у нас, е фактът, че този поминък не е във фокуса на земеделското министерство. Неговият потенциал е огромен заради изключително разнообразните приложения на копринената буба и възможности за производство на продукти с много висока добавена стойност в области като медицина и нанотехнологии. „Само една от съставките които се получават от отпадъчните води от преработката на копринените буби,- фиброин в момента се продава за 250 долара за 5 милилитра на международните пазари“, каза още Димитрова.

За извличането на това вещество както и на сарицин, който се използва в козметиката се използва специална и скъпо струваща технология. В момента фиброина се извлича и произвежда в Германия и САЩ. „За тяхното извличане има най-различни технологии, които се базират на кръгов модел, като в този процес се влагат и много иновции“, уточни Димитрова.

Въпреки че има интерес от хората по селата да се занимават с бубарство, те са спъвани както поради липса на интерес от страна на държавата, така и поради липса въобще на преработвателни мощности, които да изкупуват произведените копринени буби. Тя посочи за пример Австралия , където децата в училище се занимават с отглеждането на буби.

Друг продукт от копринените буби-протеиновото брашно вече е разрешен за производство в Европа, но у нас по думите и още не е вкарана европейската регулаторна мярка в българското законодателство.