В свое проучване, част от международен проект експерти са констатирали липсата на достатъчно специализирани обучения за фермерите за регионите със земи с висока природна стойност, като предоставените обучения и съвети от институции като Националната служба за съвети в земеделието са определени като „прекалено общи“, и без практическа насоченост за това как земеделските производители в тези региони да опазват биоразнообразието.
„При опит да тестваме някои от мерките свързани с опазване на биоразнообразието , установихме, че има дефицит на знания по отношение на това кои са ценните видове в земите с висока природна стойност“, , казва Вяра Стефанова от Сдружение за териториален и екологичен просперитет (СТЕП). . Това е показало проучване, направено сред 78 земеделски производители, част от международе проект поставил си за цел да намери нови подходи в образованието на населението в периферните селски региони,част от които се намират и в зони с висока прродна стойностЦелта на проучването е било да се разбере, дали фермерите от подобни селски региони разполагат с достатъчно знания за земите с висока природна стойност и опазването на биоразнообразието в тях. Проучването показало, че по-голяма част от фермерите имат нужда от повече информация, насочена специално към тях свързана с мерките за подпомагане, как и с какво ще бъдат подпомагани и дали въобще ще могат да бъдат подпомагани.
Направеното проучване е показало още, че фермерите имат нужда от повече информация за природната стойност на пасищата и ливадите в зоните със земи с висока природна стойност, как да увеличават броя на ценните растителни видове и как да поддържат баланса между фуражната и природна стойност на пасищата. „Това е един основен проблем, по който тепърва ще трябва да се работи и да се фокусират усилията ни, като ние ще се опитаме да съберем на едно място експерти, които се занимават с природната стойност на земите с висока природна стойност и земеделските стопани за да намерим един баланс на растителните видове“ добавя Стефанова.
Проучването е показало още, че земеделските производители се допитват най-много до съответните общински служби ето защо по думите и е много важно насочването на обучени кадри към тях и да се предоставят специални обучения тъкмо на тези общински служби по земеделие.
От Българска страна водеща институция в проекта е УНСС заедно със Сдружението за екологичен и териториален просперитет (СТЕП). „Заедно с колегите от останалите страни партньори се фокусирахме върху образованието, защото го считаме за един много важен аспект в развитието на тези региони и той е резултат от желанието ни да споделим натрупаните знания и опит с идеята, че трябва да работим заедно за просперитета на селските региони“, казва и Янка Казакова от СТЕП.
В проекта са включени партньори от Финландия Франция Ирландия, Хърватска, Румъния и Гърция. Целта на проекта е бил да се разработят нови подходи на образование свързани с опазването на биоразнообразието в селските региони в обхвата на зоните със земи с висока природна стойност. По проекта са били разработени онлайн курс и лятно училище.
Последвайте ни в Google News
