Г-н Дунчев, какво е мнението ви относно отправените от Брюксел коментари по стратегическия план, в които една от забележките е, че липсват конкретно разработени еко схеми за прилагане в горите?
Да така е. Като цяло проблемът касае както плана за възстановяване, така и стратегическия план за земеделието, където липсват достатъчно мерки за управление на горите. Причината е, че фокусът най-вероятно се поставя отново върху земеделието, а горите са пренебрегвани. Това е и основната причина за искането ни, горите да излязат от системата на министерството на земеделието. Освен този пропуск трябва да припомним, че горските схеми вече 20 години се спират от финансиране, като се пускат пари само за залесявания, които се фалшифицират както беше доказано в Белоградчишко , и се крадат пари. Всички други по-модерни мерки за управление и защита на горите бяха спирани нарочно за да не се развива горския сектор и да може да се краде. И това е причината сега тези мерки да ги няма.
Другото което установихме е че няма разрешаване на проблема с опазването на горите върху земеделските земи, защото в момента върви масова практика за изсичането им, Даваме пари за нови залесявания и в същото време оставяме земеделските производители да изсичат горите, сред които често има и вековни такива, вместо да ги стимулираме чрез тези средства да се грижат за тях. Управлението на горите в земеделското министерство е тотален колапс и щета. Единствено колегите от агенцията по горите успяват да удържат фронта, защитавайки две три мерки, които са много малко на фона на реалните необходимости. Фокусът на земеделското министерство е насочен предимно към земеделието, докато поради неразбиране от страна на земеделските министри, горите биват тотално пренебрегвани, и този конфликт излиза всеки път на дневен ред, и както виждаме се отразява и в бележките на ЕК.
На какво се дължи бързането при назначаване на последните директори на горски предприятия?
Това е позната практика от преди. Интересен е фактът, че при условие че членовете на управителните им съвети са назначавани с временни едногодишни договори, се тръгва към назначаване на директори на самите предприятия. Логиката изисква обратното- първо наличие на стабилни управителни съвети и накрая да се назначават директори. В случая се търсят начини за бетониране на свои хора предизборно, за да може да виждаме още подобни схеми на тази в Ракитово, където наскоро бяха пуснати пет търга без наддаване за продажба на дървесина. Любопитното е, че в продължение на две три години в това горско стопанство не е имало нагласени търгове, а те тръгват едва ли не на втория ден след като управителя на стопанството е сменен с човек на социалистическата партия. Единствената причина за слагането на „наши хора“ с дългосрочен договор , е да може да се краде и да се осигуряват гласове за изборите. Няма друга причина.
При положение че се задават нови избори, очаквате ли реформата в горите да забуксува още повече?
Да, въпреки че тя почти не е тръгнала. Опитахме се на места да я задвижим, но тя блокира напълно. Ние обаче им им показваме колко са нагли, като съпоставяме например как едно учебно стопанство в Юндола , което също е държавно може да се управлява по европейски начин защитавайки държавния интерес от финансова гледна точка три пъти по-добре отколкото съседните управлявани от аграрното министерство.Как в единия случай може да се прилага закона за горите в полза на държавата, като дървесината се предлага на по малки пакети , дървата да се продават отделно от трупите така че да са на висока цена и да се защитава интереса на държавата? Щом го може едно учебно стопанство, значи всички го могат. За да не го правят , причината е само една- кражба и корупция на най- -високо ниво, на ниво министерство.
Може ли да кажете нещо повече за намерението да се въведе германския опит в управлението на държавните горски предприятия. Какъв е той и как може да се приложи у нас?
Той е много прост. За да го няма този политически натиск там има надзорни съвети , в които участват министри експерти от различни ведомства, така че в него са включени широк спектър от заинтересовани лица. Тези надзорни съвети , а не както в нашия случай един министър решават кой да управлява горските предприятия и каква икономическа политика да провеждат те. Идеята ни е за да стане плавно подобна структура от надзорни съвети, да извадим горската система от земеделието, като в ролята на надзорен съвет влезе целия министерски съвет. Така решенията за управлението на горите няма да се взимат само от един министър в случая от Иван Иванов, а от този съвет включващ министри на електронното управление и на икономиката които да контролират как се управляват горите и да търсят сметка защо в едно стопанство например дървесината се продава на цени трикратно по-ниски от себестойността и. Само така може да се промени политиката по немски модел.
