За да отговаря на Зелената сделка и стратегиите „От фермата до масата“ и за биоразнообразието, стратегическия план на страната ни се нуждае от още корекции, пише arc2020.eu, позовавайки се на становище на Дружеството за териториален и екологичен просперитет (СТЕП).
В становището си от неправителствената организация констатират, че въпреки отбелязаният напредък в последните шест месеца с връщането в него на подкрепата за земеделие с висока природна стойност и увеличаване на бюджета за биоземеделие, това е недостатъчно за да се покрият изискванията на регламента за земеделие с висока природна стойност. В стратегическия план са открити „сериозни пропуски и несъответствия“ със Зелената сделка и стратегиите за биоразнообразие и „От фермата до масата“, като не се спазват изискванията за по-високи климатични и екологични амбиции що се отнася до природата и биоразнообразието.
„Считаме за изключително тревожно, че препоръките от предварителната оценка на Стратегическия план не са отразени в официалната версия. Голяма част от предложенията и препоръките, получени от представители на екологични организации, не бяха взети под внимание без никаква обосновка“, пише в становището на организацията. освен това консултациите със заинтересованите страни са или проформа, въпреки че регламента на ЕС изисква те да са със задължителен характер. Стратегическия план е изпратен на Брюксел без да е придружен от екологична оценка и оценка за съвместимостта му със зони от „НАТУРА 2000“. Общата амбиция за опазване на природата и опазване на биологичното разнообразие е много ниска по отношение на заявените приоритети, цели, схеми/интервенции, целеви области и бюджети.
Един от най-големите проблеми на стратегическия план според тях е, че в сравнение с програмирането за 2014-2020 г. бюджетите за природата и биоразнообразието са намалени. Има по-малък бюджет за мерките по Натура 2000 със значително намалени целеви зони за новия период, докато броят на обектите по Натура 2000, отговарящи на условията за подпомагане, се е увеличил повече от два пъти съгласно Директивата за местообитанията. „Някои от нивата на плащане на хектар са значително намалени, без никаква обосновка. Освен това не се уточнява възможните комбинации от схеми и интервенции от първия и втория стълб. Смятаме, че това би било особено важно, за да се предотврати двойното финансиране и източването на бюджета“, смятат от СТЕП.
От преразглеждане се нуждаят множество аспекти в мониторинга в стратегическия план които са непълни или неточни. Така например системата за мониторинг и контрол, особено върху ефектите от планираните еко-схеми и интервенции за опазване на биологичното разнообразие, е непълна. Показателите за резултати и изпълнение, особено по отношение на целите в областта на биоразнообразието, околната среда и климата, се основават на неправилни разпоредби.
Освен това целите стойности за опазване на биологичното разнообразие чрез селскостопански дейности не са амбициозни. Това се изразява в непълни или липсващи интервенции, свързани с опазването на биологичното разнообразие и недостатъчни публични средства, предназначени за опазване на биологичното разнообразие, околната среда и климата.
Отчита се намаляване на подкрепата за мерки за подобряване на управлението на зоните по „НАТУРА 2000“ , като площите по НАТУРА ще намалеят на 60 хил ха спрямо 407 255 ха през 2020 г,. и едва 1,48% от използваната земеделска земя ще бъде подкрепена от ангажименти за управление на ландшафта. Освен това само върху 1,36% от площите се предвижда подкрепа за ангажименти за опазване на биоразнообразието
Остават критиките свързани с „постоянната дискриминация на пасищата’ , като се отчита намаляване на площите с постоянно затревени пасища наполовина за последните десет години.
По отношение на видовете схеми, подкрепените площи и планирания бюджет, има пренасочване на екосхемите към обработваема земя до степен, че екосхемите ще поддържат 114% от наличната обработваема земя, но само 27% от наличната пасища. Това подчертава още едно тенденциозно облагодетелстване на производството на зърнени култури (основен ползвател на обработваема земя – 84% през 2020 г.) за сметка на пастирското животновъдство.
Бюджетът за различните еко-схеми е разпределен по същия начин, като 70,3% от бюджета са отпуснати за обработваема земя, 9,8% за постоянни пасища и 8,6% за трайни насаждения. Най-голям бюджет (29,4%) е предвиден за екосхемата за диверсификация на културите, която не изисква съществена промяна на обичайните земеделски практики в България и чийто принос към целите на Зелената сделка и опазването на биологичното разнообразие е спорен и минимален. Само 15,6% от бюджета на еко-схемата е предвиден за създаване и опазване на екологична инфраструктура. Освен това, предложените еко-схеми не отговарят на Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000.
