вропа изпитва остра нужда от кадри във ВЕИ сектора
Човешкият капитал е изключително необходим за моделиране на самосъзнание по отношение на зеления преход, каза д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна Академия“ цитиран от БТА по време на двудневна конференция в София, посветена на ВЕИ индустрията. Експерти и участници във форма се обединиха около това, че липсват програми за обучение за информираността по отношение на зеления преход както в средните, така и във висшите училища.
„Това трябва да започне в най-ранна детска възраст. В Нидерландия например невръстните деца знаят, че техните родители са закупили фотоволтаична система за покрива на детската градина и тя отива за нуждите им през целия ден“, каза Стоянов.
„Ние пледираме всички участници в процеса на внедряване на възобновяеми енергийни източници да имат подготвени хора, които да знаят същината“, каза Валентина Узунова, председател на Камарата на енергийните одитори. Тя разказа, че в миналото са подготвяни държавни служители, служители от общините и журналисти, които да познават законовата и нормативна уредба, но обучението е спряно.
„Нашите енергийни одитори са на добро ниво, защото постоянно им правим опреснителни курсове за всички нови технологии, но монтажникът, инсталаторът и проектантът, които трябва да проверяват нашите грешки, имат огромни пропуски в знанията“, каза Узунова.
Инж. Сергей Стоянов, председател на Камара на инсталаторите в България, каза, че той представлява една от най-старите организации в бранша, създадена веднага след демократичните промени и се съгласи, че липсата на добре подготвени кадри е крещяща.
„Липсва глобално отношение към енергоспестяването, но не само у нас, а навсякъде в Европа и по света. Ние използваме всички ресурси, за да унищожим климата на земята и го замърсяваме безпощадно с всички средства“, категоричен е Стоянов.
„Нашият университет има 98 процента успеваемост и кадрите ни успяват да се реализират добре на работния пазар“, каза ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. д-р Димитър Димитров. Той разказа, че с ограничения бюджет на висшето учебно заведение няма възможност да реализира мащабен енергопроизводствен процес в УНСС, но преди 2 години е направен фотоволтаичен парк, който е един от най-големите сред университетите на България, и който произвежда енергия за част от нуждите на учебното заведение.
Доц. д-р инж. Христо Тодоров Ибришимов, ръководител на катедра „Електроснабдяване и електрообзавеждане“ към Техническия университет (ТУ) Габрово, каза, че неговото учебно заведение има кадрови капитал, който се обучава, за да осъществи реализирането на зеления преход.
Д-р инж. Васил Карастоянов, главен асистент в катедра „Физикохимия“ и „Център по водородни технологии“ към Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ), посочи, че университетът предлага обучение в областта на зелената трансформация и си партнира с всички български университети, които преподават т.нар. „зелени специалности“, но: „Сме закъснели, защото нямаме заложена система в образованието по отношение на зеления преход“.
В същото време според нов доклад на Solar Power Europe през следващите години Европа ще има нужда от стотици хиляди кадри в сферата на ВЕИ индустрията. До миналата година според експертите са били създадени близо около 642 хил. работни места във ВЕИ сектора най вече в дейностите свързани с инсталирането и монтажа на слънчеви панели.
Оценката на SPE е, че „ако бумът на слънчевата енергия продължи“ до 2027 г., ще са необходими общо 1,2 млн. работници или почти два пъти повече от броя им през 2023 г. Най-голямо търсене на квалифицирани работници има в Германия се посочва още в доклада.
„Твърде малко служители във ВЕИ сектора означава, че не могат да бъдат реализирани достатъчно проекти“, каза Санда Божич, мениджър човешки ресурси в „БайВа“ (BayWa) – голям разработчик на проекти за слънчеви централи с клонове в 31 държави и централа в Мюнхен.
Миналата година, според доклада на SPE, Полша е имала най-много служители, заети в сектора на слънчевата енергия, с малко под 147 000 еквивалента на пълен работен ден, следвана от Испания със 103 000 и Германия с малко под 96 000.
Но според асоциацията това скоро ще се промени – в Германия изследователите очакват да има повече от 210 000 еквивалента на пълен работен ден през 2027 г.
