Фермерите да съобразяват сеитбата с условията препоръчва селекционерът от ИРГР „К. Малков“ в Садово
„Фермерите трябва да се съобразяват с условията и да следят за паднали дъждове. Посевите може да поникнат дори през зимата и под снежна покривка. Няма обаче нищо по-хубаво от това зърнените култури да се посеят през октомври, да поникнат и да започнат братене през есента, но не можем да се борим с природата. Не е фатално при настоящата ситуация ако сеитбата се забави“, каза пред Nivabg.com днес гл.ас. Д-р Иван Алексиев от Институт по растителни и генетични ресурси „К. Малков“ в Садово част от ССА.
По думите му има вече оплаквания от земеделски производители че след сеитба е паднал малко дъжд, който е спомогнал за поникване на посевите след което е настъпило засушаване което е довело до спиране на процеса на развитие на посевите.
Увеличаване на сеитбената норма при по-късна сеитба
При забавяне на сеитбата по принцип се препоръчва увеличение на сеитбената норма с между 5 и 10% с цел ако липсва продуктивна братимост да се запази броя на класовете на квадратен метър, така че да се запазят и добивите“, допълни гл. ас. Алексиев.
Освен това по думите му се препоръчва при настоящата ситуация земеделските производители да избързат с пролетното подхранване на посевите, и да го направят през февруари за да се помогне с хранителни вещества за по-бързото развитие на растенията при повишаване на температурите през пролетта.
„Аз работя с къснопролетните житни култури като сорго и просо, но при тях търсенето е слабо защото първо не могат да заменят пшеницата и второ са с много ниски добиви. Освен това за разлика от пшеницата и ечемика които при по-сухо време могат да се сеят по-късно, при сеитбата на култури като просо и сорго евентуално засушаване води до 100% загуба на добивите“ казва още той.
Климатичните промени могат да направят от пшеницата поливна култура
Измененията на климата на които ставаме свидетели вече променят стандартите и правилата за отглеждане на основни зърнени култури като пшеницата. „В момента в Турция производители работят с наш сорт пшеница признат и вписан в турската сортова листа, като в района на Коня този сорт пшеница вече се отглежда почти на 100% поливно“, разказа гл.ас. Алексиев.
Според него ако процесите на засушаване у нас се задълбочат и климатичните условия се приближат до тези в Анадола не е изключено да минем към поливане и на култури като пшеницата заради промените във валежите и в температурните режими. „Нужни са изключителни мерки на държавно ниво за да се възстановят поливните системи и земеделските производители да започнат да поливат все повече площи. За сега не очакваме да се стигне до повсеместно поливно отглеждане на зърнено-житните култури, но вече сме имали случаи през 2007 година когато на места се препоръчваше използване на поливни системи“, допълни още селекционерът.
Гл.ас. Алексиев отбеляза още, че все повече земеделски производители се интересуват от алтернативни култури като например бурчака, който да се използва като предкултура.
Скъсяването на действието на препаратите за растителна защита се оказва, че също може да доведе до проблеми при отглеждането на някои по-слабо разпространени култури като грахта. „Сега имаме подобен проблем при отглеждането на един сорт грах като по-късия срок на действие на препаратите води до проблеми при отглеждането като фермерите или трябва да третират посевите по-често включително и чрез дронове или да се използват препарати с по-дълго действие. Въпреки това нанесените вреди не лишават растенията от кълняемост но за никой производител не е добре да има щети върху посевите“, казва гл. ас. Алексиев. Единственият сорт зимен грах в института е сорт „Мир“, който се отглежда основно за зелена маса и е с много ниски добиви от около 200-250 килограма от декар. За сравнение сортовете за зърно дават средни добиви до 400 килограма от декар.
Географията на фъстъците се измества.. на север
Климатичните промени са причината и за изместване образно казано на географията на отглеждане на фъстъци на север. „Най-интересното при фъстъците в момента е че все повече европейски страни на север от нас масово започнаха да търсят семената ни и да сеят фъстъци. До скоро се считаше че на север от Стара планина не може да се гледат фъстъци но заради измененията в климата сега почти цялата ни продукция от фъстъци отива за страни като Германия, Франция, Австрия и Швейцария“, заяви гл. ас. Алексиев. Последният признат сорт на института в Садово е вписаният в сортовата листа през миналата година сорт „Адата“ към който също има голям интерес от производители.
Последвайте ни в Google News
