На днешното си извънредно заседание Министерски съвет прие няколко важни предложения от страна на Министерство на финансите в областта на данъчното облагане през следващата година във връзка с подготвяния Бюджет 2024 г. Те трябва да бъдат разгледани от бюджетната комисия в Народното събрание, както и да бъдат приети в пленарна зала от депутатите, за да влязат реално в действие от догодина.
Още година нулева ставка на ДДС за хляб и брашно
Със свое решение правителството одобри проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Според вносителите промените в този закон са заради необходимостта от отстраняване на установени несъответствия с правото на Европейския съюз, така че законодателството в областта на данъка върху добавената стойност да се приведе в съответствие с решения на Съда на ЕС.
Предложено е удължаване на срока на прилагане на намалена ставка на ДДС за ресторантьорски услуги, с което се предоставя възможност на бизнеса както да поддържа конкурентоспособността си, така и да запази работните места в сектора.
С внасяните промени се предвижда и удължаване на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно, така че да се смекчи въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата, по-специално върху най-уязвимите групи хора.
Като мярка за изсветляване на „сивата“ икономика е предложена възможност получателят по доставка да не заплаща стойността й, когато доставчикът не издаде касова бележка.
Алтернативен данък за събирачите на диворастящи гъби и плодове
В областта на доходите на физическите лица правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗИД на ЗДДФЛ). В областта на земеделската работа се предвижда въвеждане на алтернативен данък върху дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове, с изключение на такива от лечебните растения. По този начин ще се постигне предотвратяване на възможностите за неплащане на данъци и осигурителни вноски, както и изсветляване на сектора, твърдят вносителите.
Нова схема за преотстъпване на данък
В пакетът от одобрени проекти за изменение на данъчните закони се предвижда и промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Със законопроекта се предлага и въвеждане на нова схема за държавна помощ за земеделски стопани под формата на преотстъпване на данък. Тя ще се прилага за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2029 г., след получаване на окончателния номер на помощта в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия, се казва в съобщението на МС.
До сряда фермерите коригират авансовите вноски за данъка върху доходите
На 1 декември изтича и срокът за плащане на месечната вноска за декември
В сряда изтича срокът, в който регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски.
ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛКСИ СТОПАНИ
Доходите на регистрираните земеделски стопани се формират от извършваната от тях стопанска дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейските фондове. Данъчното законодателство не ги разглежда като отделни видове доход, а облагането им на първо място зависи от статута на земеделския стопанин, като физическо или юридическо лице.
Облагане
Доходите на физическите лица земеделски стопани се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):
- С данък върху общата годишна данъчна основа, ако не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) или не са избрали да се облагат по реда предвиден в ЗДДФЛ за едноличните търговци /Вижте земеделски стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци/. В тези случаи, при определянето на облагаемия доход те имат право на:
- 60% нормативно-признати разходи за дейността за доходи, придобити от дейност по производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
- 40% нормативно-признати разходи за дейността за доходи, придобити от дейност по производство на преработени продукти от селско стопанство и от производство на декоративна растителност.
Важно!
- Нормативно-признатите разходи се приспадат от придобития през годината доход от стопанска дейност (в т. ч. и субсидиите), без да е необходимо лицата да доказват разходите си с първични или вторични счетоводни документи.
- Доходите, в т. ч. и субсидиите се смятат за придобити на датата на плащането – при плащане в брой; на датата на заверяване на сметката на получателя или датата на получаването на чека – при безналично плащане или на датата на получаването на престацията – при плащане в натура.
Данъчната ставка на данъка върху общата годишна данъчна основа е 10 на сто.
Физическите лица – земеделски стопани, които подлежат на облагане по този ред, дължат авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. Когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на авансовият данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Срокът за внасянето на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината данък не се дължи.
Помощите и обезщетенията, които са освободени от облагане с данък по реда на ЗДДФЛ, са изброени изчерпателно в разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от закона. На основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ необлагаеми са обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи. В тази група попадат например сумите, изплащани от ДФ „Земеделие“, с които се цели да се обезщетят засегнатите лица при настъпили извънредни ситуации, като природни бедствия или друга епизодична обстановка. В тези случаи изплатените суми се третират като необлагаем доход за физическите лица и съответно не подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
Важно: Разпоредбите на чл. 13, ал. 1, 2 и 4 от законане се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които се облагат с данък върху годишната данъчна основа, тъй като облагаемия доход в тези случаи се формира по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ.
2. С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, ако са еднолични търговци. С този данък се облагат и физически лица, които не са търговци по смисъла на търговския закон, но са избрали да се облагат като еднолични търговци до 31 декември на предходната година. Доходите на тези лица се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ – като едноличните търговци, само ако лицата сами изберат този ред на облагане. В тези случаи земеделските стопани определят облагаемия доход от стопанската си дейност (в т.ч. и от субсидии и други подобни плащания) като прилагат правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за формиране на данъчната печалба. Данъчната ставка е 15 на сто.
След изтичането на 5-те последователни данъчни години лицето може да:
- продължи да се облага по избрания ред, като в този случай не е необходимо да подава нова декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ;
- избере да се облага по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, като упражни правото си на избор в декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година.
Новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор да се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 за същата година.
Следва да се има предвид, че при облагане по реда, предвиден за едноличните търговци, регистрираните като земеделски стопани физически лица не могат да ползват правото за преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа по реда на 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Едноличните търговци, регистрирани като земеделски стопани, имат право да преотстъпват данъка върху годишната данъчна основа в размер до 60%, ако стопанската им дейност е за производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани (виж по-долу). Това данъчно облекчение, не се прилага по отношение на:
- лице, което е предприятие в затруднено положение;
- лице, което е голямо предприятие;
- физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ;
- лице, което не е изпълнило решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не е възстановило изцяло помощта;
- инвестиции в напояване.
Едноличните търговци – земеделски стопани, както и физическите лица по чл. 29а от ЗДДФЛ, които подлежат на облагане по този ред, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Тези лица внасят дължимите месечни авансови вноски за месеците януари, февруари, март и април или дължимата тримесечна авансова вноска за първото тримесечие в срока по чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ – до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет /чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ/. Ставката на окончателния данък в тези случаи е 10 на сто, като , същият се удържа и внася от администратора на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Тези доходи не се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Обръщаме внимание, че облагането с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ се прилага само за физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани.
Задължителни осигурителни вноски
Регистрирани земеделски стопани съгласно на Кодекса за социално осигуряване (КСО)| са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Същите придобиват качеството на „регистриран земеделски стопанин“ от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3 от 29 януари1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и притежава това качество до деня на отписването му, при условие, че ежегодно заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие“. Ако лицето не завери регистрационната си карта до определения срок, губи качеството си на регистриран земеделски стопанин до заверка на регистрационната му карта за следващата стопанска година.
Регистрираните земеделски стопани се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО.
Регистрираните земеделски стопани, осигурени в универсален пенсионен фонд (родените след 31.12.1959 г.), имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69″ на ДОО, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и навършват изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО:
- от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. – не по-късно от една година преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО;
- от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. – не по-късно от две години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО;
- от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. – не по-късно от три години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО;
- от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. – не по-късно от 4 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1;
- след 1 януари 2038 г. – не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО.
Осигуряването на лицата възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд се внася по банковата сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Задължителните осигурителни вноски са за сметка на лицата и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани за 2023 г. е 710 лв. за периода от 1 януари до 31 юли, съответно 780 лв. за периода от 1 август до 31 декември 2023 г., а максималният – 3400 лв. за цялата 2023 г. Лицата, регистрирани като земеделски стопани, когато едновременно с тази дейност упражняват и друга дейност в качеството си на самоосигуряващи се лица, се осигуряват върху минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица (710 лв. за периода от 1 януари до 31 юли, съответно 780 лв. за периода от 1 август до 31 декември 2023 г.).
Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/ или животинска продукция и придобили доходи за съответната година, определят окончателен размер на осигурителния си доход и дължимите осигурителни вноски в приложението към годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ – Справката за окончателния размер на осигурителния доход (Таблица 1 и Таблица 2). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
При определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/ или животинска продукция не се вземат предвид сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Тези средства са подпомагане във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не възнаграждения за положен труд.
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските стопани по ред, определен от Министерският съвет.
Пример за определяне на авансови задължителни осигурителни вноски на регистриран земеделски стопанин за периода след 31 юли до 31 декември 2023 г., при минимален месечен осигурителен доход – 780 лв.:
За родените преди 1 януари 1960 г.:
- За държавно обществено осигуряване:
- За фонд „Пенсии“: 19.80% от 780 лв. = 154, 44 лв. или
- За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”: 23.30% от 780 лв. = 181,74 лв.
- За здравно осигуряване: 8% от 780 лв. = 62,40 лв.
За родените след 31 декември 1959 г.:
- За държавно обществено осигуряване:
- За фонд „Пенсии”: 14,8% от 780 лв. = 115,44 лв. или
- За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”: 18.30% от 780 лв. = 142,74 лв.
- За допълнително задължително пенсионно осигуряване : 5% от 780 лв. = 39,00 лв.
- За здравно осигуряване: 8% от 780 лв. = 62,40 лв.
Внасяне на осигурителните вноски?
Осигурителните вноски се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. В същия срок се внасят вноските и когато регистрираният земеделски стопанин е член на осигурителна каса. Вижте Размер на осигурителните вноски за ДОО, Здравно осигуряване и Осигурителна каса
Декларации, които подават земеделските стопани
- Един път годишно: Годишна данъчна декларация за облагане доходите на физическите лица (по чл. 50 от ЗДДФЛ). Тя се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода. Дължимият данък се заплаща в същия срок. Годишната данъчна декларация на земеделските стопани, които са регистрирани като еднолични търговци, както и тези които са избрали този ред за облагане, се подава от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
- Един път годишно: Декларация образец 6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ” по Наредба № Н-13 от 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13 от 2019 г.). Тази декларация се подава един път годишно, до 30 април за предходната година.
- Ежемесечно: Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” – подава се до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
- Декларация образец 5 „Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски” – подава се от тези самоосигуряващи се лица, които се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за определени периоди са внесли авансово осигурителните си вноски. Подава се само за пълни календарни месеци с еднакъв месечен осигурителен доход. Декларацията се подава до 25-о число на месеца, следващ първия месец от периода, за който са внесени осигурителните вноски.
- след подадена нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, с която са направени промени в годишната данъчна декларация, земеделските стопани подават еднократно Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход в срок до 30 септември на годината, следваща годината за която се отнася.
- Три пъти годишно, в сроковете за внасяне на дължимите данъци: Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължимите данъци.
Декларацията се подава от земеделски стопани – еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, които в качеството си на платци на доходи са задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, както и от физически лица, които сами определят и внасят дължимия авансово данък за доходите от стопанската им дейност като земеделски стопани.
Длъжни ли са земеделските стопани да регистрират продажбите си чрез фискален апарат?
Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Не е задължено да използва фискално устройство за отчитане на продажбите физическо лице, което отговаря едновременно на следните изисквания:
– не е търговец по смисъла на ТЗ;
– извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция;
– търговския обект не се намира на територията на лицензирана стокова борса, тържище или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържища или не е закрито помещение, като магазин, склад или други подобни.
Необходимо е да се има предвид следното:
При продажбата на стоки – зърнени и технически култури, за които приложение намира механизмът за обратно начисляване на данъка и получателят е регистрирано по ЗДДС лице, продажбата следва да се регистрира в група „А“ на фискалните устройства /стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС/.
При положение, че получателят по тези доставки не е регистрирано по ЗДДС лице, данъкът е изискуем от доставчикът по общия ред на закона. Тази доставка се регистрира от доставчика чрез фискално устройство по общия ред на Наредба Н-18, като доставката се отнася в данъчна група „Б”.
Считано от 01.01.2018 г. регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, когато осъществява вътреобщностно придобиване на течни горива или получава течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствено потребление, се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение.
Обезпечение, предоставено от данъчно задължено лице, за което е отпаднало задължението за предоставяне на такова по чл. 176в, ал. 1, т. 3 и за което не е налице задължение за предоставяне на обезпечение на друго основание, се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в ДОПК, при наличие на неуредени задължения на лицето за ДДС, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
В 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице компетентният орган по приходите освобождава обезпечението или остатъка от него след усвояването, когато в същия срок не е възложена ревизия.