Моделът за определяне фазата на старост на горите у нас се базира основно на канадския опит сподели по време на демонстрацията вчера, организирана от WWF България проф. Цветан Златанов. „Когато започнахме процеса на картиране на тези гори преди 10 години , ние искахме да разберем как изглеждат, защото за да картираш нещо, трябва да знаеш как изглежда“, сподели експертът. Първите стъпки по картиране на вековните гори са направени още в далечната 2002 година, а канадският опит е приложен благодарение на работата на проф. Златанов с неговия колега проф. Кимис от университета на Ванкувър, който е разработил индекси и критерии за оценка на старите гори в Канада. Този опит по думите му е бил много полезен. „Такива дествени иглолистни гори каквито видях в Канада не съм виждал никъде другаде. Ние у нас сме свикнали да се възхищаваме на вековни гори от по 300 или 400 години, но се оказва, че отдолу се намират следи от въглища, което означава, че преди три или четири столетия там се е извършвала сеч“, каза проф. Златанов.
За да се направи модел за картиране на вековните гори се решило да се направи проучване на резерватите у нас, като се приема, че ако наистина някъде съществуват подобни гори, то това са именно те. „На база оценка на структурата на тези гори успяхме година по-късно да разработим индекс на старост на горите, който се състои от няколко параметъра, които се оценяват на терен“, разкри проф. Златанов. В него се съдържа броя на едроразмерните дървета с дебелина поне 70-80 сантиметра, липса на стопанска дейност, лежаща мъртва дървесина и други.
„За една стара гора е нормално да има всякакви дървета, не може да има само вековни, а трябва да има и млади и такива на средна възраст. Това е например като едно село, в което има само възрастни хора, което ще наруши баланса. Подобно е и със старите гори, ако има биотопни дървета, мъртва дървесина, млади дървета, тогава няма да се наруши този баланс“, добави още той.
