Тагове

Високите разходи по отглеждането на маслодайната култура спъват производителите

Намаляват площите, засети с рапица в Добруджа, заяви председателят на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистренско Боян Димов цитиран от БТА. Според него все повече стопани избягват да сеят маслодайната култура, защото е много скъпа за отглеждане.

„В момента себестойността на рапицата е по-висока от предлаганата цена. Препаратите, които се използват за отглеждането й са много скъпи. Прибирането на реколтата също е трудно, изисква се повече техника. При това положение рапица отглеждат само големите стопани, които имат нужда от по-голям сеитбооборот, за да участват по програмите за екологично земеделие“, каза Димов.

По думите му през 2023 година площите с рапица са намалели с около 30 процента в сравнение с 2022 г. Очаква се тенденцията за свиване на площите с рапица да продължи при условията на ниски цени и продължаващ вnос от Украйна.

Средният добив от слънчогледа е 170,7 кг, при царевицата- 322,2 кг/дка.

Кампанията по прибиране на слънчогледа в региона на Добрич е приключила на 94% а на царевицата на 75% информира БТА, позовавайки се на данни на местните земеделски служби. Данните показват, че само в две общини има землища с неожънат слънчоглед.
В Тервел от засети 73 хиляди дка са обработени 70 000 дка, а в Крушари са пожънати 52 200 дка от засети 101 130 дка.

Средният добив от слънчогледа е 170,7 кг/дка. Най-много са прибрали стопаните от община Тервел – 210 кг/дка, а най-слаба е реколтата в община Шабла – 109,7 кг/дка. Общо засетите площи с маслодаен слънчоглед в областта са 844 450 дка.

При царевицата са обработени 725 400 дка от засети 970 800 дка. Средният добив от културата към момента е 322,2 кг/дка. Най-висок е в община Тервел, където стопаните са прибрали 420 кг/дка. Най-слаб добив има в община Шабла – 268,7 кг/дка.

Стартира прибирането на слънчогледа в страната, като на повечето места се очакват по-слаби добиви. По информации на БТА кампанията по прибиране на слънчогледа в Добричко е стартирала при средни добиви от 161 килограма от декар. За сравнение преди година средните добиви са достигали до 260 килограма слънчоглед от декар. Все пак в землищата на общините Добрич, Тервел и Добричка средните добиви са малко по-високи между 170 и 200 килограма от декар. Една от причините за по-слабата реколта е намаляването на обработваемите площи които през тази година са достигнали до 848 хил. декара при 853 хил. декара преди година.

По-слаби добиви от слънчоглед отчитат и производителите в региона на Монтана, където при кампания приключила на 20% от засетите 441 хил. декара към момента средният добив е 220 килограма от декар, при 390 килограма от декар през 2022 година и 440 килограма от декар през 2021 година.

Основна причина за слабата реколта са неблагоприятните атмосферни условия през тази година – обилни валежи и наводнения през май и юни, и рязко засушаване през юли и август.

Жътвената кампания в Добричко е пред приключване при средни добиви от 566 килограма от декар, съобщава БТА. По данни на областните земеделски служби вече са ожънати 963 650 декара, което представлява 85% от площите засети с пшеница. Най-високи добиви са отчетени в региона на Добрич- малко над 655 килограма от декар.

Средният добив от цветна маса при лавандулата е 539,8 кг/дка, ожънати са 32 440 дка от общо засети 42 770 дка. Най-много засадени лавандулови площи има в община Генерал Тошево. През последната земеделска година там за засети над 15 800 дка с лавандула. Отчетените данни от ОДЗ показват, че по-добри добиви има в общините Добрич и Добричка, където стопаните са прибрали над 650 кг/дка. Лавандуловите площи през тази стопанска година са с 23 000 дка по-малко. Поради икономически и други причини 113 дка лавандулови площи няма да бъдат рекултирани.

Кампанията при прибирането на ечемик приключи. Средните добиви за областта са 623,8 кг/дка от засетите 68 310 дка. Най-много площи с тази култура има в общините Добричка и Каварна. Добиви от над 680 кг/дка са отчетени в общините Добрич и Крушари.

Все по-малко са и засетите площи с рапица. Средният добив е 267,2 кг/дка, при рекултирани 44 430 дка. Площите с рапица са 45 210 дка, а за миналата стопанска година те са били 62 340 дка.

Българска компания преработвател на трюфели ще се включи в традиционната борса за семена и посадъчен материал, която стартира днес в Добрич, съобщава БТА. Всеки ден до 5 февруари от 9:00 до 18:00 часа земеделски производители ще имат възможност да си осигурят продукти за сеитбената кампания през 2023 г. – семена за пролетни и зеленчукови култури, посадъчен материал, торове, торопочвени смески, биологични средства за растителна защита и специализирана литература.
Българската аграрна наука ще бъде представена от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. На изложението ще бъде представен и един от водещите световни производители“ на пластмасови тръбни системи за водоснабдяване.

Добивите от зърно в Добричко са по-слаби от очакваното , информира БНР. В края на жътвата на пшеницата и ечемика се отчита широк диапазон от средни добиви в различните общини, като на места фермерите са прибрали по над 600 килограма от декар, но има и земеделски производители които са прибрали по около 400 килограма от декар. Причината за по-слабите добиви е късна сеитба заради студове и продължителното засушаване през пролетта.

Повечето местни фермери се оплакват, че заради безконтролния внос на евтино украинско зърно, пазарът практически е спрял.

Картината на добивите от пшеница и ечемик в област Добрич е пъстра, като количествата са по-малки от тези през миналата 2021 година, но и много по-големи от критичната 2020-та. Препускащите нагоре цени на горивата, торовете и семената са поредното предизвикателство пред зърнопроизводителите, а в същото време пазарите са застинали и за цени на зърното е трудно да се говори. Всичко това, заедно с безмитния внос на слънчоглед и пшеница от Украйна, изправя бранша пред много неизвестни, а за много стопанства тази ситуация ще означава и фалити, коментира председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

Тя е категорична, че България не може да продължава да си затваря очите пред фактите и е време да последва примера на други европейски държави като Румъния например, които позволяват вноса на зърно от Украйна според директивата, но не го задържат в страната. По думите й ако се допусне смесването на българско и украинско зърно по складовете и след това то излезе от страната ни с български етикет, браншът ще бъде изключително компрометиран пред другите държави, тъй като качествата на това смесено зърно няма да отговаря на европейските изисквания.

Правителството е закъсняло в дебата за намаляване на ДДС на храните , заяви по време на посещение в Добрич президентът Румен Радев. Според него от това как ще се справим с цената на хляба зависи как ще се справим с икономическатаи енергийна криза.  Той призова управляващите да се вслушат в гласовете на хората. За българина цената на хляба е особено чувствителна тема, защото хлябът е не просто стока, а е свързан дълбоко с ценностите, с нашите традиции“, заяви днес Радев. Той е говорил с производителите на хляб в Добрич, които се оплакват, че им се налага да вземат кредити, за да покриват ликвидността.
Според него може да се помисли и върху разширяване на обхвата на мярката 60/40, така че по-големи предприятия също да могат да се възползват.

Подробности във видеото по-долу.

Румен Радев на посещение в Добрич

До края на годината в Добричка област се очаква ново поскъпване на хляба информира БНР. До момента увеличението в цената на хляба от началото на годината е с около 20%. От бранша мотивират това с рекордно високите цени на брашното, които може да достигнат до 1 000 лева за тон и драстичното поскъпване на тока. Според Регионалния съюз на сладкарите и пекарите голяма част от по-малките производители са заплашени от фалит.

Хлябът е намален и като грамаж, за да е на поносима за потребителя цена, като такъв от 600 грама в момента на едро струва около 1,20 лв.Ако се спазва старата формула за формиране на цената на хляба, то той вече би трябвало да струва 3-4 лв. за килограм, заяви председателят на Регионалния съюз на сладкарите и пекарите Тодор Няголов. По-малките пекарни, особено тези, които се занимават с производство само на закуски, вече освобождават персонал. При тези цени на тока и суровините са заплашени и от фалити, допълни още той.

Три животновъдни стопанства в региона на Добрич ще бъдат модернизирани със средства по селската програма с цел увеличаване на тяхната биосигурност, информира БТА. За целта ще им бъдат отпуснати общо 443 хил. лева , като те ще вложът допълнително над 363 хил. лева в превантивните мерки за справяне със заразните болести. Сред тях е и най-голямото предприятие за производство на яйца, което се намира в село Дончево. То ще монтира четири дезинфекционни станции с фотоклетки, сензорно нагряване и автоматично дозиране на препарати за обеззаразяване. На станциите ще се извършва цялостна аерозолна дезинфекция на влизащите в птицефермата автомобили. Така ще се намали рискът от пренасян на болести.

Ще бъде закупена и мобилна машина за дезинфекция на всички пътища около сградите за отглеждане на птиците. Планира се да бъде доставен и и инсинератор за обезвреждане на странични животински продукти, както и да бъде изграден склад за обеззаразяване и временно съхраняване на тор.В проекта ще бъдат вложени над 586 000 лева, от които повече от 294 000 лева са безвъзмездно финансиране.

Земеделски стопанин, който отглежда патици в добричкото село Бранище, също получава европейско финансиране за подобряване на безопасността при съхраняването на фуражи като се закупят нови контейнери за съхраняване на храната за птиците.

Част от средствата ще отидат и за птицеферма в Генерал Тошево. Планира се да бъдат закупени автоматични бариери за контрол на достъпа на превозни средства, както и станция за дезинфекцирането им. Ще бъде доставено и оборудване за дезинфекция на персонала, ще бъдат закупени водоструйни машини и моторни пръскачки, както и съоръжения за съхранение на фураж и инсинератор.

Приключи кампанията по прибиране на реколтата от рапица в региона на Добрич, като е постигнат среден добив от 319 килограма от декар, информира БТА. Заради сушата в региона през миналата година са били регистрирани средни добиви от едва 202 килограма от декар. Пред приключване е и кампанията по прибиране на лавндулата, като средните добиви възлизат на 607 килограма от декар при 534 килограма от декар преди година.

Междувременно към 30 юли са ожънати 85% от площите с пшеница, като се регистрират редни добиви от 615 килограма от декар. Произведеното зърно от декар е над три пъти повече от миналата стопанска година. Тогава сушата редуцира добива до рекордно ниското равнище от 178 килограма. ++

Фермерите в Ямболски регион отчитат средни добиви при пшеницата от 550 килограма от декар, информира БТА. При ечемика също се отчитат високи добиви от около 500 килограма от декар. Очаква се тези добиви дори да се повишат с напредването на жътвата. Падналите обилни дъждове през юни забавиха жътвата, на места посевите са полегнали, което намалява тяхното качество и количество. Въпреки това стопаните в областта очакват високи добиви и много добро качество на зърното.
Поради засушаването през пролетта на миналата година зърнената реколта бе с около 60 на сто по-малка в сравнение с 2019 година, когато добивите от пшеницата и ечемика достигнаха 440-450 килограма от декар.

На фона на очаквани по-добри добиви в жътвената кампания, фермерите от Добричко очакват пшеницата да поевтинее, информира БТА. При прогнозата за по-високи добиви цената от 380-400 лева, колкото се търгуваше тон зърно при зелените сделки преди време, няма да се запази, коментира за БТА председателят на Областния съюз на земеделските кооперации Кирил Комитов.

Подобно е и мнението на изпълнителният директор на Асоциацията на българските зърнопроизводители-2006 Коста Костов, като посочи, че подобна тенденция е характерна за българския пазар.

Ако в следващите ден-два не вали, комбайните ще влязат в масивите с пшеница, каза председателят на Областния съюз на земеделските кооперации, в който членуват 37 стопанства. По думите му зърното все още е с висока влажност, а кооперациите не разполагат със сушилни, които биха и оскъпили продукцията. В браншовия съюз се надяват да приберат и по над 500 килограма зърно от декар. В този диапазон очакват да бъде средният добив и от Асоциацията на българските зърнопроизводители-2006, като изпълнителният й директор смята, че прибирането на реколтата в региона ще започне през идващата седмица.

Спад в цените на пшеницата се наблюдава и на международните пазари, като фючърсите в Чикаго дори отбелязаха тримесечно дъно. Там след дългата ваканция заради отбелязването на националния празник на САЩ борсовата търговия с пшеница остана трайно оцветена в червено, информира „Зерно Онлайн“. Основните причини за поевтиняването на пшеницата е лагоприятната прогноза за добивите от пролетна пшеница, както и падналите дъждове в щатите Северна и Южна Дакота. Така контрактите със срок на доставка през юли в Чикаго се понижиха с над 9 долара, до 227,8 долара за тон. Още по-голям срив с между 13 и 20 долара отбелязаха фючърсите на твърдата пшеница в Минеаполис и Канзас, където се търгуваха съответно за 296,7 и 211,4 долара за тон. Тенденцията продължи и по време на вчерашната търговия, като в САЩпшеницата поевтиня още с между 0,8 и 2 долра за тон.

Подобен спад до тримесечно дъно отбелязаха и септемврийските фючърси на меката пшеница в Париж, като върху цените натиск оказаха както пазарът зад Океана, така и добрите перспективи за ЕС, в това число и за страните от Черноморския басейн. Така септемврийските контракти отбелязаха спад във вторник с две евро и 25 цента до 198,25 евро ьа тон (234,2 долара за тон.) По време на вчерашната търговия те отново стигнаха границата от 200 евро за тоон.

Към 9 септември 2020 г. кампанията по прибиране на царевицата в Добричко е приключила едва на 16 процента от площите, като средният добив е е под 300 килограма- 293 килограма от декар. Това съобщи пред производители и депутати Петър Кировски от аграрното ведомство. Средния добив за страната е 417 килограма от декар.

При слънчогледа са обработени малко над 50% от обработваемите площи при средни добиви за страната от 184 килограма и 155 килограма от декар за региона на Добрич.

При вече приключила кампания по прибиране на пшеницата, средните добиви за страната са от 392 килограма от декар, като за добрич те са 178 килограма от декар. По-добри резултати се регистрират според него при ечемика, при който в Добрич са достигнати средни добиви от 303 килограма от декар, а за страната- 406 килограма от декар. Средните добиви при рапицата за страната са 225 килограма от декар при по-малко засяти площи и по-слабо производство. Средният добив от рапица в Добрич е 202 килограма от декар.

Приключи сеитбата на есенниците в Добричко, като продължава тенденцията за спад в обработваемите площи с ечемик и рапица, съобщава БТА. Площите със зърно през новата година ще са 1,24 млн. декара по данни на общинската земеделска служба. През тази есен обработваемите площи с ечемик са се свили до 15 хил. декара. При плошите с рапица се отчита спад до 29 220 декара заради неблагоприятната  минала година за тази маслодайна култура, когато пропаднаха 1/3 от засетите 180 хил. декара.

Към момента в региона на Добрич са засети 435 хил. декара с пшеница  като според очакванията на местните земеделски производители през тази година площите с пшеница могат да се увеличат за сметка на тези с рапица. Това съобщава БТА. Планирани за засаждане по данни на местната земеделска служба са около 822 хил. декара обработваема земя. Оптималния срок за приключване на кампанията е 25 октомври. Фермерите в региона са засели още над  36 хил. декара с ечемик, рапица и тритикале.

Падналите в последната седмица дъждове са допринесли за поникването на до 10% от посевите с пшеница в региона на Добрич, информира БТА, позовавайки се на Иван Киряков, който завежда отдела по селекция на зърнено-житните и бобови култури към института в Генерал Тошево. Според него  сеитбената кампания, която трябва да приключи до 25 октомври, е в оптималните срокове и в чернозема има запаси от влага – от 35-40 до 100  литра на квадратен метър в различните райони на областта.

Към началото на октомври в региона на Добрич са засети около 86 хил. декара с пшеница, а предсеитбената подготовка е приключила на около 682 хил. декара. Ученият добави, че при.прогнозата за топло време през октомври семената ще поникнат и младите посеви ще се подготвят за зимата.

Средните добиви при царевицата в региона на Добрич през тази година са около 610  кг/дка, информира БТА, позовавайки се на местната областна служба Земеделие. За сравнение през миналата година средните добиви са били 816 кг/дка. . Кампанията е приключила почти на 80% като са прибрани общо 433 508 тона фуражно зърно. При падналите локални валежи добивите сега варират от 750 килограма в землището на Тервел и 650 килограма в Добричката община, Балчик и Крушари до само 420 килограма в масивите край Шабла.

Ветеринари са се натъкнали на двор, в близост до автобазата в Добрич, където са били отглеждани 150 прасета без никаква биосигурност, съобщи БТА. В обхода на един от екипите на Областната дирекция по безопасност на храните се е включил и областният управител Красимир Кирилов.

Проверяващите са установили в стопанството край военното летище, че животните безпрепятствено влизат и излизат от близката нива с царевица. От Областната дирекция по безопасност на храните многократно са съставяли актове на стопанина, на когото сега е дадено и предписание в срок до 48 часа да ликвидира животните, посочват от областната управа.
Екипите са проверили и задни дворове в добричкия квартал „Рилци“, но там собствениците на домашни прасета са спазили гратисния срок за ликвидирането им и са прибрали месото.
Обходът на екипите от ветеринари заедно с полицейски служители ще продължи и в следващите дни в целия регион. В Добричка област е обявено бедствено положение до 2 септември. В региона са регистрирани 1046 домашни свине, според последните обобщени данни от областната дирекция „Земеделие“. Досега е констатиран един случай на Африканска чума – при диво прасе, ударено от автомобил в землището на село Дуранкулак. В същия район тези дни още едно диво прасе е убито при пътна злополука. Резултат от изпратената от животното проба в референтна лаборатория се очаква на 7 август, съобщи директорът на Областната дирекция по безопасност на храните д-р Борислав Каменов.

Института  в Генерал Тошево ще предложи 12 български сорта пшеница за есенната сеитба, информира БТА. Институтът ще подготви около 450-500 тона семена за кампанията от сортовете с високопродуктивни качества „Енола“, „Лазарка“, „Драгана“, „Мерилин“, „Галатея“, „Божана“ и други. Новата селекция има продуктивен потенциал по 7-8 до 9.5 тона зърно на хектар, посочват научните работници. Вече има заявки от зърнопроизводители за базови семена от български сортове пшеница, които и за предстоящата кампания институтът ще предлага по 850 лева за тон, каза директорът на селекционната база. Илия Илиев коментира, че в приключилата жътвена кампания сортове, създадени в института, са дали много добри добиви – по 730-830 килограма от декар, в експериментални полета.

Фермерите в региона на Добрич са прибрали реколтата от пшеница почти на 50%, съобщава БТА. Обработени са по данни на областната служба „Земеделие” над 620 хил. декара При среден добив 536 килограма от декар добитото досега зърно достига 333 499 тона. Добивът е най-висок в землището на Добричката община, където фермерите  прибират по 625 килограма от декар, посочват експертите. Земеделските производители са в очакване на влошаване на времето и валежи.

Модификации на дронове подходящи за селското стопанство ще бъдат изложени по време на селскостопанския панаир в Добрич, съобщава БТА. Сред другите новости в  изложението  ше са мобилни предприятия за сферата на хранителната индустрия. Изложението ще се състои между 30 юли и 2 август, като участие в него ще  вземат 65 фирми от България, Гърция и Румъния.

Очаква се за пръв път да бъде представен и комбайн за прибиране на орехи, сливи, праскови  и други плодове, както и мобилна мандра. Изложителите ще предлагат техника за обработка на насажденията с етерично-маслени култури, семена и разсад. На панаира ще бъдат изложени и нови модели трактори, комбайни, сеялки и други селскостопански машини. Земеделските производители ще могат да си осигурят и семена за пшеница, ечемик и други полски култури за есенната сеитба.

В края на сеитбената кампания в Добричка област са засети над милион и половина декара с пролетни култури, информира БТА, позовавайки се на данни от областната земеделска служба. Най-много 872 хил. декара са засети с царевица . През миналата стопанска година масивите с фуражната култура достигнаха 1 015 000 декара. Зърнопроизводителите вече са засели и над 705 000 декара със слънчоглед при 724 000 декара миналата пролет. Има интерес и към протеиновите култури – фасул, леща, соя.

Заради засушаването фермерите в Добричко се очаква да засеят по-малко площи с царевица през тази година съобщи БТА. Натрупаната влага в почвата е с 80% под миналогодишното ниво, и това накара земеделските производители да подранят с пролетната сеитбена кампания. Това коментира председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. Според нея  от януари досега падналите валежи в региона са със 180 литра на квадратен метър по-малко. Освен това април настъпи с по-висока температура – 22 градуса, и с вятър, което допълнително изсушава чернозема, поясни председателят на браншовата организация.

Зърнопроизводителите се надяват да не се повтори сушавата 2007 година, когато реколта от царевица и слънчоглед практически не бе прибрана, каза Жекова. Възможно е зърнопроизводителите да заложат повече на слънчогледа, който е по-издръжлив на засушаване. За сега не е ясно с колко могат да се редуцират площите с царевица, тъй като производителите разполагат с достатъчно посевен материал след изобилните добиви през миналата година.

Епизиотичната комисия в Добрич се събира днес на извънредно заседание, съобщава БНР. Поводът е положителната проба за Африканска чума по свинете на намерено преди дни мъртво диво прасе на територията на Държавното ловно стопанство в Тервел. Инфектираната и буферната зона обхващат части от областите Добрич и Силистра. Сигналът за умрялото диво прасе беше подаден от директора на Държавното ловно стопанство в Тервел. Изпратената от Областната дирекция по безопасност на храните проба е била положителна за Африканска чума.

Земеделски стопанин първи декларира доходите си в Добрич в новата данъчна кампания, съобщава БТ пазовавайки се на информация от местните данъчни сружби. Фермерът е обявил включително получените през 2018 година субсидии като е използвал персонален идентификационен код. Трима са първите данъкоплатци, подали годишните си декларации в НАП-Добрич, още в първите минути на кампанията, добавя Красимир Павлов,главен експерт в звено „Комуникации“.
От местния офис на приходната агенция припомнят, че подалите декларациите си за изминалата година по електронен път до 31 януари 2019-а, могат да ползват 5 на сто отстъпка върху данъка за довнасяне, но не повече от 500 лева. До 30 април декларации трябва да подадат всички, получили доходи по извънтрудови правоотношения. В НАП-Добрич очакват доходите си да декларират земеделските производители, както и упражнявалите дейност, облагана с патентен данък, получилите средства от наем, от доброволно осигуряване или застраховане, дивиденти и ликвидационни дялове от източник в чужбина.щ

В общините на Добричка област ще преброяват отово домашните свинеаради последните случаи на АЧС, съобщава БТА. Областната епизоотична комисия е разпоредила на днешното си заседание животните да бъдат преброени в селища в общините Крушари, Тервел, Генерал Тошево и Добричка, които попадат в двайсеткилометровите инфектирана и буферна зони.

От Добричка област досега са изпратени за изследване в лаборатория 480 проби и всички са отрицателни за заразата, е посочил на заседанието директорът на областната дирекция по безопасност на храните д-р Борислав Каменов. Той е коментирал, че всички стопански обекти, сред които има и нов свинекомплекс с 1300 животни в каварненското село Септемврийци,стриктно спазват мерките за биосигурност.

Постепенното застудяване в Добричка област е спомогнало за закаляване на посевите с пшеница, информира БТА, позовавайки се на проф. Иван Киряков, от Добруджанския земеделския институт. Според него  падналият сняг вече се топи на полето, осигурявайки влага за младата пшеница до пролетта. Дори температурите да се повишат, посевите няма да се „събудят“. Характерно за българската селекция и въобще за зимоустойчивите сортове е, че по-трудно излизат от покой и дори за седмица да се задържи по-топло време, вегетационният процес при посевите няма да се възобнови, поясни професор Киряков.

Проф. Киряков  коментира още , че и при ново спадане на температурите под нулата, ако не духа силен вятър и в равнината има снежна покривка, пшеницата няма да измръзне. Българските сортове показват добра студоустойчивост при минус 20 градуса в лабораторни условия, допълни експертът. Той посочи, че пшеничните масиви в региона са в различен етап на развитие – от току-що поникнали семена до фаза „братене“, но дори пшеницата, която е по-късно засята, през февруари-март ще брати и ще навакса в развитието си.

През тази година земеделските производители в Добричка област са постигнали рекордни среддни добиви от царевица и слънчоглед, съобщава БТА. По данни на областната служба „Земеделие“ средните добиви при царевицата през текущата кампания са достигнали 810 кг от декар, което е най-доброто постижение за последните 16 години. Жътвата на фуражното зърно в региона е към своя край – реколтирани са над 846 хиляди декара, което надхвърля 83% от засетите площи, а общото произведено количество е 685 хиляди тона.

Най-високи за последните 4 години добиви се наблюдават при слънчогледа – жътвата на маслодайната култура приключи със среден добив от 301 килограма от декар, като на места достига до 315 кг/ дка.

Най-високите добиви от царевица в Добричко достигат до 910 кг от декар, информира БТА, позовавайки се на данни от общинската служба „Земеделие. Средните добиви около Генерал Тошево са малко по-малки 870 килограма. След падналите пролетни и летни дъждове комбайните жънат в царевичните масиви в региона средно по 798 килограма от декар при 605 килограма миналата есен. Реколтата вече е прибрана в 60 на сто от общо засетите 1,015 млн.  декара с царевица.

Фермерите в Добричкия регион са произвели 1156 тона боб, като се регистрира по-висок добив от минaлата година. Това  съобщи БТА. Местните производители са сред лидерите в бранша в отглеждането на протеиновата култура. Реколтата от боб е прибрана от 7570 декара при среден добив 153 килограма. През миналото лято бяха добити средно по 126 килограма, но от малко повече площи – 8640 декара, посочват от областната дирекция „Земеделие“.

Селекционери от Добруджанския земеделски институт, където са създадени редица сортове фасул  като  „Добруджански 7“, „Елексир“, „Устрем“ и други  препоръчват средна годишна консумация от пет килограма на човек.