Добивите от зърно в Добричко са по-слаби от очакваното , информира БНР. В края на жътвата на пшеницата и ечемика се отчита широк диапазон от средни добиви в различните общини, като на места фермерите са прибрали по над 600 килограма от декар, но има и земеделски производители които са прибрали по около 400 килограма от декар. Причината за по-слабите добиви е късна сеитба заради студове и продължителното засушаване през пролетта.
Повечето местни фермери се оплакват, че заради безконтролния внос на евтино украинско зърно, пазарът практически е спрял.
Картината на добивите от пшеница и ечемик в област Добрич е пъстра, като количествата са по-малки от тези през миналата 2021 година, но и много по-големи от критичната 2020-та. Препускащите нагоре цени на горивата, торовете и семената са поредното предизвикателство пред зърнопроизводителите, а в същото време пазарите са застинали и за цени на зърното е трудно да се говори. Всичко това, заедно с безмитния внос на слънчоглед и пшеница от Украйна, изправя бранша пред много неизвестни, а за много стопанства тази ситуация ще означава и фалити, коментира председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.
Тя е категорична, че България не може да продължава да си затваря очите пред фактите и е време да последва примера на други европейски държави като Румъния например, които позволяват вноса на зърно от Украйна според директивата, но не го задържат в страната. По думите й ако се допусне смесването на българско и украинско зърно по складовете и след това то излезе от страната ни с български етикет, браншът ще бъде изключително компрометиран пред другите държави, тъй като качествата на това смесено зърно няма да отговаря на европейските изисквания.