Тагове

Най-голямо свиване от 76% е регистрирано в износа на гръцки вина

През 2024 година ЕС бележи сериозен спад в износа на вина за Китай, съобщава harpers.co.uk, позовавайки се на данни от Евростат за експорта на вина от осем европейски държави.

Според данните на европейската статистика за деветте месеца на 2024 година най-сериозен спад от 76% е регистриран в износа на гръцки вина за Китай. Износът на вина от Унгария, Португалия и Франция за китайския пазар е намалял в отчетения период спрямо 2023 година съответно с 55%, 22% и 3%.

Данните за експорта на вина към САЩ показват увеличение на експорта на италиански вина с 8%, а на германски- с 9%. Не е изключено обаче заплахите на Тръмп за въвеждане на мита да доведе до търговска война между САЩ и ЕС.

За деветте месеца на годината се регистрира спад в експорта на вина и за британския пазар, като най-съществен е той при австрийските вина- от 51%. Експортът на френски и португалски вина също е спаднал с 21% и 9%.

От осемте изследвани държави само Италия и Германия остават стабилни при 0% ръст на стойността в Обединеното кралство.

Страната се стреми да намали вътрешните си запаси

Въпреки прогнозираният спад на производството с 2 млн. тона, Турция изпитва трудности  с експорта на пшеница, информира UkrAgroConsult. Според експертите от американския департамент по земеделие, южната ни съседка все още има вътрешни запаси от пшеница които иска да изчисти. Те отбелязват, че крайните запаси от пшеница в страната в края на миналата година са достигнали до рекордните 5,3 млн. тона, заради което правителството беше принудено да замрази вноса на пшеница до 15 октомври. Турската пшеница, чиято цена е 320 долара за тон е значително по-скъпа от вносната (240 долара за тон), което отказва местните преработватели от нея в периода на забрана на вноса.

След въвеждане на временната забрана от Турския съвет по зърното информираха преработвателите, че могат да използват само 15% импортна пшеница. Според източници се очаква тази практика да продължи до края на календарната година. За да се избави от запасите си, турското правителство обаче ще е принудено да продава зърното под себестойността му, се допълва в информацията.

Според USDA една от причините за затрудненията изпитвани от Турция е бавния експорт на брашно за Ирак. Експертите прогнозират намаляване на турския експорт на пшеница през тази стопанска година с 30% спрямо миналата стопанска година- до 7 млн. тона. Крайните запаси   също  се прогнозира да паднат до 3 млн. тона. Заради сушата от USDA очакват спад в производството на пшеница спрямо 2023/24 година с 11% до 18,7 млн.тона.

За последните 12 месеца експортът на царевица се е свил снад 70%

ЗА първия месец на текущата стопанска година от страната ни са изнесени 739 300 тона пшеница, което е спад с 22,6% спрямо аналогичния период на предходната стопанска година, информира БТА, позовавайки се на данни на НСИ. За същия период са били изнесени още 243 600 тона царевица и 3000 тона рапица.

За периода от септември 2023 г. до юли 2024 г. експортът на царевица се свива със 17,9 на сто на годишна база, до 1 021,7 хил. тона, а този на слънчоглед – с 13 на сто до 644,8 хил. тона.

Макар да бележи неколкократен ръст спрямо година по-рано, вносът на пшеница и рапица, реализиран през юли 2024 г., остава ограничен – съответно 11,8 хил. тона и 10,5 хил. тона. Отчетен е и минимален внос на ечемик от 25 тона, при липса на такъв през юли 2023 г.

Внесеното количество слънчоглед за периода от септември 2023 г. до юли 2024 г. е в размер на 632,8 хил. тона, което представлява намаление с 11,6 на сто на годишна база. Още по-чувствително спадат доставките на царевица – с 22,8 на сто до 33,5 хил. тона.

По данни на статистиката през първите седем месеца на 2024 г. вносът на пресни зеленчуци се свива с 6,8 на сто спрямо същия период на предходната година, възлизайки на малко под 177 хил. тона. Същевременно, при импорта на пресни плодове се наблюдава леко нарастване с 2,3 на сто до 229,7 хил. Тона.

Намалението на общия внос на пресни зеленчуци е свързано най-вече с редуцираните доставки на картофи – със 7,4 хил. тона (22,3 на сто) и краставици и корнишони – с 3,2 хил. тона (16,3 на сто). По-малко са и влезлите в страната патладжани (22,8 на сто), тиквички (3,4 на сто), домати (1,2 на сто) и сладки пиперки (0,8 на сто), докато при зелето, гъбите, морковите и марулите се отчита увеличение в границите от 3,1 на сто (зеле) до 24,1 на сто (марули).

Близо половината от внесените пресни плодове през седемте месеца на 2024 г. са цитрусови плодове и банани – общо 109 хил. тона, с 2 на сто под нивото отпреди една година. Доставките на ябълки също заемат сравнително голям дял (13,4 на сто), като отбелязват увеличение с 18,4 на сто на годишна база. Леко повишение спрямо същия период на 2023 г. се наблюдава при вноса на дини (+ 1,9 на сто) и круши (+ 6,9 на сто), а по-съществено – при този на череши (9,4 на сто), праскови (21,6 на сто), черупкови плодове (42,4 на сто) и грозде (56,3 на сто). Намаляват доставките на кайсии (12,5 на сто), ягоди (19,3 на сто), сливи (22,2 на сто), пъпеши (42,4 на сто) и вишни (50,1 на сто).

Опитите на Русия да регулира експорта си ще качи цените на зърното

Опитите на Русия да регулира износа си на основните зърнени култури до 24 млн. тона за да намали инфлацията в страната ще доведе до увеличаване на цените на зърното на международните пазари, пише специализирания портал agrarheute.com. Предвидено е квотния механизъм за експорт на зърно да действа от 15 февруари до 30 юни 2024 година. През тази година руските фермери са прибрали третата по значимост най-добра зърнена реколта в историята, а страната изнася рекордни количества пшеница. Според прогнозите на американското министерство на земеделието експортният потенциал на страната до края на текущата стопанска година може да достигне до около 50 млн. тона, с което ще надмине миналогодишния рекорд от 47,4 млн. тона.

В съобщение на „Интерфакс“ се казва , че въвеждането на квоти за износ на руско зърно е част от мерките целящи да защитят вътрешния пазар и да повиши предлагането на продукция в страната. Освен пшеницата в квотния механизъм ще влязат още царевица и ечемик, като той няма да въжи за страните от евроазиатското икономическо пространство.

Освен това се предлага да се заобиколи влизащата о днес забрана за износ на твърда пшеница, чийто краен срок е фиксиран на 31 май 2024 година с въвеждане на безмитна квота за износ на 160 хил. тона.

Според експерти въвеждането на забрана за износ на твърда пшеница няма да окаже влияние на цените на пазара заради това, че се използва основно като суровина за тесто и основните пазари на руска твърда пшеница са Турция и Италия/

В информацията се припомня, че цените на пшеницата през ноември на глобалните пазари достигнаха най-ниското си ниво от почти три години насам.

През изминалата селскостопанска година Полша е изнесла рекордните 11,7 млн. тона зърно, информира UkrAgroConsult. Подобен експорт е бил реализиран благодарение на съживената логистика и на фона на забраната на украинския внос в страната. По данни на Полския национален център за подкрепа на земеделските култури, страната е изнесла през 2022/23 стопанска година 5,7 млн. тона пшеница и 4,3 млн. тона царевица. Обема на износа на пшеница в страната се е увеличил почти двойно, на царевицата с 34%., което е спомогнало за подготовка на зърнохранилищата за новия сезон.

По думите на Марчин Вронски през миналата година е бил регистриран известен излишък на зърно заради ниските цени на пазара и намалялото търсене на зърно. „Не без значение е бил и украинския внос в страната“, подчерта Вронски. В подобни условия е станало наложително Полша да ускори развитието на логистичната инфраструктура, да увеличи  субсидиите и и да удължи на забраната за внос на украинско зърно.

Най-голям дял от експорта от 65% е бил реализиран на пазара на ЕС, като основните вносители на полско зърно са били Германия и Нидерландия, в които са били реализирани общо 7,7 млн. тона зърно.

Позовавайки се на данните на ЕК анализаторите на UkrAgroConsult отчитат спад на износа на българско зърно за пазарите на трети страни. Според оперативните данни за периода юни-юли страната ни е изнесла 2,9 млн. тона пшеница, което е спад с 12% спрямо аналогичния период на миналата година, 103 хил. тона ечемик (-31%) и 693 хил. тона царевица (+9%). По оценки на анализаторите общият експорт на зърно от страната ни за 2023/24 година ще надмине 5,5 млн. тона, което е с 0,9 процента над предварителната оценка. Увеличените оценки са основани на нарастващия износ на зърно за Китай и Алжир. И докато Алжир внася предимно пшеница китайският интерес е насочен основно към царевица. За ръста на обемите на износ на царевица за Китай според анализаторите е допринесла и блокадата на украинските морски пристанища.

Що се отнася до оценката за реколтата от царевица у нас, анализаторите не изключват заради неблагоприятните климатични условия да я преразгледат надолу. За сметка на това те очакват по-добра реколта от пшеница и ечемик заради благоприятните условия по време на наливането на зърното. Те отбелязват, че въпреки закъснението заради хладната и дъждовна пролет и късната сеитба, кампанията по прибиране на зърното у нас е в разгара си.

Украйна е изнесла 17 млн. тона аграрна продукция за периода от началото на август до 9 януари, информира „Зерно Онлайн“. Към момента в очакване на проверки в Босфора се намират 98 морски съда. Сред преминалите през зърнеиня коридор съдове са били и два кораба с пшеница за страни като Шри Ланка и Египет. Забавянето на проверките на изчакващите в Босфора кораби води до големи загуби за собствениците им. В информацията се припомня за сключените договори от една страна между Турция, Украйна и ООН и от друга между Турция, Русия и ООН за създаването на зърнения коридор, които бяха продължени през ноември за нов срок от 120 дни.

Над 2 млн. тона български слънчоглед остава по складовете

По данни на земеделското министерство за периода между май и октомври се наблюдава свиване на вноса на украински слънчоглед у нас с от около 160 хил. тона през юни на малко над 60 хил. тона през октомври, съобщиха от ведомството по време на среща на зърнопроизводителите в Пловдив вчера. Общо за периода между 1 май и 24 ноември у нас са били внесени 716 хил. тона черен маслодаен слънчоглед от Украйна, като у нас на съхранение в момента се държат рекордни количества от над 2 млн. тона слънчоглед. От министерството гарантираха, че при вносния украински слънчоглед не са били установени нередности.

От май до октомври от Украйна са внесени още над 7 хил. тона пшеница и над 14 030 тона царевица. Спрямо 2021 година се наблюдава спад в експортните обеми на пшеница и царевица от България, като известно раздвижване с експорт на партиди с пшеница за държави от Близкия изток се наблюдава в последните две седмици. По складовете се съхраняват около 4,5 млн. тона пшеница.

Базирайки се на последните данни от земеделското ни министерство, експертите на UkrAgroCnsult намалиха своите прогнози за добивите и експорт на царевица през текущата стопанска година съобщават оттам. Според последните данни на МЗм реколтата от царевица при обработени 79% от площите е около 2 млн. тона при средни добиви от 479 килограма от декар, което е с 18,5% под миналогодишния показател. Ето защо експертите редуцират прогнозата си за реколтата от царевица през тази година до 2,63 млн. тона както и за експорта от 2 млн. тона на 1,4 млн. тона. От UkrAgroConsult уточняват, че прогнозите им за реколтата и експорта на пшеница и ечемик остават без промяна.

В информацията се казва още, че българските търговци на зърно са извлекли изгоди от руското нахлуване в Украйна, тъй като експортът на пшеница през тази година надминава средните нива за последните пет сезона, като от февруари насам експортните цени на пшеницата са двойно по-високи в сравнение с миналата година и към 13 октомври българската пшеница е с 40долара по-скъпа. Ако зърнените коридори в Черно море се запазят и след 18 ноември, според експертите не е изключено украинското зърно да си върне част от позициите на експортните пазари и българския износ на пшеница да се върне на познатите нива.

Западната ни съседка Сърбия е отменила забраната за износ на растителни масла, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на правителствената пресслужба. В съобщението се казва, че решението за отмяна на забраната е дошло след като е била направена пълна проверка на резервите на страната. Другата причина за отмяната и е това, че през тази година сръбските фермери са засадили рекорден обем площи със слънчоглед. Очаква се компетентните органи да продължат да следят за ситуацията на пазара и при необходимост да се приемат нужните мерки. На 11 май пък беше свалена забраната за износ на пшеница и брашно. Както е известно забраната за износ на аграрна продукция беше наложена след началото на военните действия в Украйна.

Загубите за агросектора в страната вследстие на войната достигнаха 4,5 млрд. долара

В последно време Украйна успява да изнесе на международните пазари средно по милион и половина тона зърно, информира UkrAgroConsult позовавайки се на информация от брифинг на външното министерство на страната от понеделник.

Информацията беше представена от Олга трофимцева, координатор по украинския експорт, според която за износа на зърно от страната се използват основно железопътни и автомобилни маршрути. Тя отбеляза още, че европейската инфраструктура и логистика са не са били готови да поемат украинския износ, като похвалила усилията на Полша, Германия и дрги страни за облекчаване на граничния контрол при експорта на украински стоки.

„До нас достигнаха информациите, че САЩ имат намерение да изградят допълнителни зърнохранилища на полска територия в близост до Украйна, които да поемат нашето зърно и да облекчат фермерите в новата жътвена кампания“, заяви още Трофимцева. От своя страна европейските страни са облекчили максимално митническия и фитосанитарен контрол за да позволят на украинското зърно максимално бързо да достигне до крайните потребители.

Междувременно по данни на Киевската школа по икономика, в резултат на военните действия украинската аграрна индустрия е понесла загуби достигащи до 4,3 млрд. долара. Те са нанесени главно заради увреждане на земеделска техника и стопанства, както заради загинали животни. По информации на Bloomberg половината от загубите са натрупани от замърсена и неприбрана реколта от полята на военните действия, а около 960 млн. долара загуби са причинени от разрушена и повредена земеделска техника. Според прогнозите в резултат на войната украинската икономика ще се съкрати на 45%, а нарушеният експорт на украинско зърно поставя под риск от глад милиони души.

В същото време докато украинското зърно  продължава да е блокирано по пристанищата, цените на храните на международните пазари приближават до нови рекордни стойности. От своя страна ООН признава, че преговорите за отблокиране на украинските пристанища са безуспешни и за сега няма признаци за споразумение. Ситуацията се усложнява и от факта, че евентуално разминиране на акваторията на пристанищата може да отнеме месеци. Според оценки на ООН за разминиране на всички окупирани от руските войски територии могт да отидат до 436 млн. долар. Според данните на ООН в резултат на войната са загинали 5,7 млн. птици и животни, а руските войски са откраднали зърно на стойност 613 млн. долара.

Украинският експорт на аграрна продукция за пазара на ЕС може да достигне до 7 млн. тона при капацитет от 110-120 млн. тона , заяви в интервю за UkrAgroConsult мениджърът по управление на кризи Рафаел Гороян. Той прогнозира, че при по-дълъг конфликт, украинските фермери ще се откажат да сеят през 2023 година. По думите му компания „Прометей“ която ръководи, разполага с 33 зърнохранилища, от които във военните зони се намират 8. „Понесохме големи загуби в техника, финанси и материални активи, без обаче да имаме човешки жертви“, разкрива мениджърът. Четирима служители на компанията са били взети в плен от руските войски. „До момента нямаме достъп до 3 хил. хектара в Николаевска област. Другите 17 хил. хектара са на територии, контролирани от украинската армия и там се готвим да сеем“, потвърждава Гороян. Към момента са засети около 10 хил. хектара с есенни култури, като започва и сеитбата на слънчогледа. Компанията изпитва непрекъсната нужда от специалисти , тъй като около 100 души са се включили в армията на страната.

„Ние също воюваме, но  на първа линия на продоволствения фронт. Да отгледаш хляба под дулата на оръжията и куршумите също е героизъм. Отговаряме за това, да не гладува населението. Десет пъти повече хора могат да умрат от глад, отколкото от снарядите“, добавя още той. Тъй като държавата осъзнава важността на земеделските кадри, мнозина агрономи, трактористи и шефове на зърнохранилища са освободени от военна служба.

Според него има украинци, които се опитват да се договорят с руските окупатори, но той е на мнение, че в Русия няма бизнесмени, там има само ФСБ и газ“. „Големи компании като нашата са доста уязвими. Търгуваме с малки обеми за пазарите на ЕС, но това не може да е желаната търговия, която да ни позволи да оцелеем. Не ни остава нищо друго, освен да чакаме да отворят пристанищата“, казва Goroqn по повод експорта на зърно.  Войната може да помогне на украинските производители да открият нови пазари като например Полша, Румъния и Словакия, където има голям потенциал за износ на фуражи.

Минирани полета усложняват междувременно посевната кампания в Харковска област. „Планираме да засеем между 60 и 80% от обработваемите площи като всичко зависи от военната ситуация“, заяви областният управител Олег Синегубов, Той апелира фермерите да обработват максимално внимателно площите, тъй като има опасност от взривяване на невзривени снаряди при досег им със земеделската техника. От Украинската държавна служба, отговаряща за извънредните ситуации постоянно извършват операции за разминиране на полетата които се намират под контрола на армията. Според оценките на аграрното министерство заради нанесените щети от войната, в това число и заради минирани поля, около 30% от площите в Украйна могат да останат невзривени . Въпреки това посевната кампания е в ход, дори и в областите с активни военни действия. Така например в Запорожка област фермерите са излезли да сеят на едва 30 километра от фронтовата линия.

Не е изключено в редица европейски супермаркети в следващите месеци да се усети дефицит на слънчогледово олио тъй като заради военния конфликт, Украйна е спряла доставките на растителни слънчогледови масла за ЕС, информира UkrAgroConsult позовавайки се на Bloomberg.

Руската агресия доведе до затваряне на украинските пристанища и напълно спиране на експорта на аграрна продукция включително и на растителни масла. Украинският експорт е с дял от 50% в общия експорт на растителни масла в Общността. Заради военния конфликт е спряла работата и на преработвателните предприятия и маслобойни.

Различни европейски търговци вече съобщават, че е невъзможно в кратки срокове да се замести украинския внос, който обичайно месечно възлиза на между 250 и 300 тона растителни масла. Това съответства на дял от 35-40% от потреблението на блока, а запасите на някои места ще стигнат за не повече от 4-6 седмици. Ако в подобен срок не се намерят алтернативи и при липса на внос от Украйна, може да се стигне до дефицит.

Ситуацията показва какво бързо влияние оказва войната особено на пазарите на аграрни продукти. Друг индикатор за това е увеличението на цените на пшеницата с безпрецедентните 40% за седмица след началото на конфликта, както и рекордното поскъпване и на други видове растителни масла като соевото и палмовото.

Сложната ситуация най-вероятно ще принуди Сърбия да въведе ограничения за износа на зърно, „информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на изявление на сръбския президент Александър Вучич. Той посочи, че Унгария е приела подобни мерки като се очаква западната ни съседка също да ограничи експорта през следващата седмица. Заради военния конфликт в Украйна е спрян сръбският износ на желязо за Русия и кокс за Украйна, като цената на нефта вече е достигнала до 116 долара за барел.

По думите му в света вече се наблюдава недостиг на зърно, но в Сърбия нямало да се стигне дотам.

ва кораба натоварени със зърно на пристанище Варна са в очакване да бъдат обработени да заминат за предназначените дестинации, съобщиха за Nvabg.com от порта. Подготвяното за износ зърно е за страни от ЕС.

Оттам заявиха че за сега няма издадена заповед за ограничаване на експорта на зърно от страната ни. Както е известно в края на миналата седмица от асоциацията на зърнопроизводителите съобщиха за блокиран износ на зърно за партньори в Европейския съюз. Касае се за договорен и забавен износ на зърно за Португалия.

На фона на растящите цени на земеделските култури Турция въведе ограничения за износа на брашна и масла от маслодайни култури, информира UkrAgroConsult. Ограничението ще засегне основно продукти като пшеничено, ръжено и царевично брашно както и болгур и бобови култури като боб,леща и грах. Към момента южната ни съседка е забранила и износа на различни видове рстителни масла. Очаква се забраната да остане в сила до 31 май тази година.

„До момента по мярката за инвестиции във винопроизводството са подадени 33 нови проекта, като 16 от тях са на новостартиращи изби. Интересното е, че за миналата година в условията на пандемията у нас врати са отворили 35 нови изби. “,каза пред представители на медиите вчера в село Огняново шефът на агенцията по лозата и виното Красимир Коев.

От скоро винопроизводителите ни могат да се възползват от нарочен държавен китайски портал за продажбата на всякакви продукти от хранителната индустрия директно на необятния китайски пазар. „Нашите винопроизводители могат да се възползват от тази възможност за достъп до китайския пазар. Вече имаме износ за него, като разбира се няма да можем да достигнем нивата от предходните години от около 5,5 млн. литра изнесено за там вино, но се надяваме пазарът да се възстанови до 2022 година“, допълни Коев.

Според него се очаква да има голям интерес от страна на винопроизводителите по мярката за промотиране на вина, тъй като тя ще е насочена към пазарите на страните от ЕС. До този момент тази мярка беше насочена единствено към пазарите на трети страни.

„Миналата година когато започна карантината минахме през големи метаморфози. Някои от винарските предприятия удвоиха и даже утроиха износа си за пазарите на Централна и Западна Европа защото страната ни затвори от най-първите с много стриктни мерки, и клиентите се насочиха към пазари на които няма разпространение на вируса“, каза още Коев. По думите му в последните 4-5 години износът ни се движи между 60 и 65 млн. литра вино, като за 2020 година се очаква известен спад най-вече заради затварянето на пазарите на Япония и Китай.

Европейската комисия повиши прогнозата си за експорта на мека пшеница от страните членки на ЕС от 24 на 26 млн. тона, информира „Зерно Олайн“. Експертите уточняват, че преразглеждането на оценката е свързано основно с влизащите през февруари ограничения за износа на руска пшеница.

Въпреки кризата с коронавируса през текущата година страните от ЕС са повишили експорта на сирена, масло и сухо мляко към трети страни съобщава topagrar.com. Това идва като последица от увеличеното производство и консумация на млечни продукти. Така например износът на сирена за трети страни за периода януари -септември 2020 година се е увеличил спрямо аналогичния период на предходната година с 4%, като повече количества сирена са внесли основните пазари -Япония, Южна Корея и Украйна. Освен това се регистрира повишаване на експорта на млечи продукти и за китайския пазар и Швейцария.

Ръст в експорта има и при сухото мляко и на маслото., въпреки че например при обезмасленото сухо мляко не се очакват нови рекордни стойности на експорта най-вече заради спада на доставките за Филипините и Индонезия. В информацията се отбелязва, че повишеният експорт на сирена, масло и пълномаслено мляко е успял да компенсира значителният спад в експорта на обезмаслено сухо мляко.

Въпреки очакваното по-слабо производство през текущия сезон, в който новата реколта се очаква да достигне до около 6,5 млн.тона, северната ни съседка се готви да изнесе 3 млн. тона  пшеница а международните пазари. Това информира „Звено Онлайн“.

За сравнение през миналата стопанска година румънското производство на пшеница е възлизало на около 8,7 млн. тона при експорт от 6 млн.тона тона.

Вътрешното потребление потребление по оценки на аграрното ведомство ще достигне до около 3 млн. тона в това число о 2,2 млн. тона хлебна пшеница.

В последния си доклад Европейската комисия чувствително намали своите оценки за новата реколта от мека пшеница и експортния потенциал на Общността, съобщава UkrAgroConsult. Според новите разчети на експертите през 2020 година страните членки на ЕС ще успеят да произведат едва 117,2 млн. тона мека пшеница, което е с 13,7 млн. тона под нивото отминалата година. През юни ЕК понижи освен това оценките си за обработваемите площи, средните добиви и експортния потенциал през новия сезон.

Износът на мека пшеница от Общността през 2020/21 година се прогнозира да достигне до 25 млн. тона, което е с 9 млн. тона над нивото от предходната година. Незначително е намалена оценката за производството на ечемик до 56,1 млн. тона (-0,1 млн. т). На фона на подобни прогнози експертите продължават да повишават оценката си за реколтата от царевица, този път с 0,5 млн. тона до 71,9 млн. тона. Оценката за реколтата от рапица в ЕС е намалена с 0,2 млн. тона до 15,4 млн. тона.

През отминаващата вече 2019/20 г. Украйна е изнесла над 54 млн. тона зърно, съобщава UkrAgroConsult. Това представлява 17% ръст спрямо миналата стопанска година. По данни на украинската държавна фискална служба експортът на пшеница само през тази година е отбелязал ръст от 35% , надминавайки 20 млн. тона.

Подобно увеличение е отбелязал и експортът на ечемик, надминавайки 4,8 млн. тона. На фона на това, износът на царевица за текущия сезон се е увеличил само с 5,5 процента, надминавайки 28,4 млн.тона.
За сравнение през 2018/19 година Украйна е изнесла 49,9 млн. тона зърно в това число 15,5 млн. тона пшеница и
29,8 млн.тона царевица.

През март Румъния е изнесла рекордни количества царевица за трети страни-основно Турция и Египет, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на данни от експортните пристанища на страната. Спрямо аналогичния период на предходната година, нивото на експорта е отбелязал увеличение с 51%, като причина за това е добрата реколта. Така за периода септември 2019-март 2020 страната е изнесла с 41% повече царевица в сравнение с предходната година. Сред страните в ЕС най-голямо увеличение се наблюдава в износа на румънска царевица за Испания (+47%) и Холандия (+59%). В Текущия сезон Турция и Египет ще закупят рекордни количества царевица.

Русия се подготвя да изнася пшеница от новата реколта още през втората половина на юни, малко преди официалното начало на новата стопанска година, съобщава UkrAgroConsult. Причина за това е по-ранния старт на посевната кампания при пролетниците. Освен това през новия сезон се очаква страната да събере около 130 млн. тона зърно, в това число близо 80 млн. тона пшеница. Някои експерти дори прогнозират, че при благоприятни климатични условия, реколтата може да надмине установеният през 2017 година рекорд от 135,5 млн. тона. Заради неблагоприятните климатични условия в южните части на страната, експертите на ИКАР намалиха прогнозата си за реколтата от пшеница от 79,5 млн. тона на 77,2 млн. тона.

Специалистите са на мнение, че експортните цени на всички агросуровини през новия сезон ще са по-ниски в сравнение с текущия, като цените на фючърсите от новата реколта вече се разглеждат на стойности с 30 долара под настоящите, Това за сега обаче е психологическа граница, тъй като в текущата стопанска година 200 долара за тон пшеница се оказа най-ниската цена за сезона, и създаде много проблеми за вътрешния пазар. При това подобни цени се очакват и за царевицата и ечемика. На пазара няма предпоставки за повишаване на цените, още повече че се увеличават крайните запаси, и върху цените едва ли ще окажат влияние подобни рискове като евентуално засушаване в Европа.

В момента тон пшеница от новата реколта се продава между 201 и 202 долара за тон. В Украйна и страните от Източна Европа се наблюдава липса на достатъчно почвена влага, а в ЕС състоянието на посевите е по-лошо заради липсата на достатъчно валежи, в сравнение с миналата година когато се наблюдаваше преовлажняване на почвите, . Според последните прогнози на руското министерство на земеделието руският експортен потенциал  се оценява на 45 млн. тона зърно, в това число и 36 млн. тона пшеница, въпреки въведените квоти.

След Украйна и Казахстан, Русия също въведе ограничение на експорта на зърно. Това съобщава „Зерно Онлайн“. Мярката важи за износа на пшеница, ръж,ечемик и царевица, и ще действа до 30 юни. Максималното количество зърно което може да бъде предложено на международните пазари е определено на 7 млн. тона. Въведеното ограничение не засяга пазара на Европейския съюз.

Според правителствения указ, така определената квота ще се разпределя на основание на подадените от участниците в търговете документи в митническата служба на страната. Руското министерство на земеделието ще трябва да публикува информация онлайн за разпределение на квотата от 7 млн. тона зърно.

Междувременно различни фермери в южната част на страната вече изпитват затруднения с работата на полето във връзка с въведените ограничения. Вчера руският президент Владимир Путин удължи до 30 април срока, в който повечето руснаци трябва да се самоизолират у дома за да се намали разпространението на covid 19, като всеки регион сам трябва да определи конкретните мерки.

Съобщава се, че стотици фермери не могат да излязат за работа на полето поради липса на разрешителни, чието съдържание се променя всеки ден. Според участници на пазара, това поставя под въпрос продоволствената сигурност на страната. Освен това според директора на аналитичната агенция „Совекон“ Андрей Сизов редица фермери се жалват, че не могат да получат кредити за финансиране на посевната кампания, тъй като повечето банки са преминали на дистанционен режим на работа.

По думите на Сизов посевната кампания в страната навлиза в активна фаза, като към момента в Русия са засети около 2 млн. ха, като за мнозина фермери засяването е въпрос на дни. По последни прогнози на аграрното ведомство, през тази година се очаква реколтата да достигне до 125,3 млн. тона зърно. Страната обаче не се страхува толкова от последиците от коронавируса, отколкото от икономическите последствия от пандемията.

Към 2 март украинският експорт на зърнени култури от началото на текущата година е достигнал до 40,8 млн. тона, информира UkrAgroConsult. Това е със 7,9% над нивото за аналогичния период на предходната стопанска година. В това число влизат 16,5 млн. тона пшеница, ечемик-4 млн. тона и 19,7 млн. тона царевица. Междувременно през третата десетдневка на миналия месец времето в страната е било по-топло  от обичайното за сезона с равни по интензитет валежи, като средните температури са били между 0,4 и 6,2 градуса, което с между 4 и 9 градуса над нормите за сезона. Ссътоянието на посевите в страната се определя от експертите като добро и задоволитлно, като не се наблюдава измръзвания на посевите.

Българският слънчоглед и слънчогледово масло набират все по-голяма популярност на пазарите на трети страни, се твърди в анализ на UkrAgroConsult. През миналата стопанска година страната ни е произвела 1,9 млн. тона слънчоглед, като намаляването на обработваемите площи е било компенсирано с рекордно високи добиви. Те отчитат продължаване на тенденцията за по-голяма преработка на суровината и намаляване на експорта но за сметка на това слънчогледът ни се изнася за над 70 страни по света, констатират  анализаторите. Основните пазари си остават ЕС с дял от 70% и Турция с 12%, като делът на експорта за трети страни е нараснал спрямо предходната година  с 9% до 21%. Подобна е ситуацията и с експорта на слънчогледови масла, където пазарът на ЕС е с основен дял от 51%, следван от ЮАР -23%, Мароко-11%.

Анализаторите на Strategie Grains повишиха нивото на експорт на мека пшеница от ЕС за трети страни през текущия сезон, съобщава „Зерно Онлайн”. Оценката е повишена спрямо миналия месец с 1,5 млн, тона до 28,8 млн. тона, което  ще надвиши с  40% миналогодишния експорт.

Анализаторите на UkrAgroConsult отчитат спад в производството  и увеличение на преработката на рапичен шрот за биогорива у нас. Те отбелязват че през миналата 2018/19 стопанска година е отчетен спад както в добивите, така и в експорта не само на рапица, но и на произведена от него продукция.  От друга страна се отбелязва високо ниво на търсене на рапица като суровина от производителите на биогорива.

Перспективите за текущия сезон също изглеждат песимистични. Намаляването на обработваемите площи заради неблагоприятните климатични условия ще повлияе и върху добивите, при които се очаква спад за трета поредна година, като се очаква да се свият с 13% спрямо 2018/19 година. Експортният потенциал също се очаква да бъде слаб, докато преработката на рапица ще остане на миналогодишното ниво, като основния пазар за експорта на рапица  и продукция вследствие на преработкатаи  ще остане ЕС.

Кампанията по засяване назимните сортове рапица  изостава към началото на ноември с 27,5% спрямо миналата година, се отбелязва още от анализаторите. Влияние върху новата реколта се очаква да окажат слабата влагозапасяемост в почвата, както и очакваните рискове по отношение на презимуването на растенията. Това не дава възможност за оптимизъм по отношение на по-висока реколта от тази маслодайна култура през 2020  година. Това ще доведе до увеличаване на конкуренцията между производители  преработватели на вътрешния пазар, смятат анализаторите.

Експертите на американския департамент по земеделие повишиха оценките си за световното производство и експорт на пшеница, съобщава „Зерно Онлайн”. Според актуалните им данни от ноемврийския доклад, производството на пшеница в текущия сезон се оценява на 765,5 млн. тона, което е с 0,3 млн. тона над оценката от предходния месец и с 34,2 млн. тона над реколтата от 2018/19 г. .

От USDA очакват с 1 млн. тона по-добра реколта от пшеница в ЕС, която се очаква да достигне до 153 млн. тона. За миналата година реколтата в ЕС е била 136 млн. тона. С милион и половина тона до 74 млн. тона е повишена оценката за руската реколта, а за Украйна с 0,3 млн. тона до 29 млн. тона. В същото време те намалиха прогнозата си за американската реколта до 52,2 млн. т (-1,2 млн. тона), Австралия до 17,2 млн. т (- 1,5 млн. т.).

Експортът на пшеница в света също беше повишен с 1 млн. тона до 180  млн. тона, като също превишава миналогодишното ниво от 174,6 млн. тона. По-висок експортен потенциал се очаква за Русия 34,5 млн. тона (+0,5 млн. т), Украйна 20 млн. т (+19,5 млн. т.)  и ЕС 29 млн. т (+1 млн. т)и др., като по-малко пшеница се очаква да предложи Австралия 9 млн. т(-0,5 млн. т).

Оценката за крайните запаси от пшеница в света  също бяха незначително повишени с 0,5 млн. тона до 28,2 млн. тона, като по-високи крайни запаси се очакват за Русия и Турция. Междувременно цените на пшеницата зад Океана приключиха миналата седмица на червено, като под натиска на данните от последния доклад  на USDA, играчите на борсите продължиха със спекулативните сделки. Благодарение на по-високата  реколта  във водещи производители като ЕС, Русия и Украйна се компенсира спадът в други производители и особено Австралия.

Контрактите със срок на доставка през декември на основните американски борси отбелязаха спад в Чикаго с 0.8 долара до 187,4 долара за тон, в Канзас с малко над 1 долар до 154,8 долара за тон и в Минеаполис с девет цента до 190,5 долара за тон. За разлика от борсите в Америка, тази в Париж реагира на прогнозите за спад в производството и запасите от царевица, които не покриха очакванията на търговците. Декемврийските фючърси на борсата се повишиха в петък с 0,25 евро до 178,5 евро за тон.

И през септември продължава тенденцията за спад в оценката на американския департамент по земеделие  за производството на пшеница  както и очакванията за рекордни крайни запаси, информира „Зерно Онлайн”. Оценката за глобалната реколта е намалена с 0,3% спрямо предходния месец  до 763,5 млн. тона.  От USDA очакват също рекордно високо предлагане на пшеница най-вече за фураж.

От USDA прогнозират с 1 млн. тона по-високо производство на пшеница в ЕС както и по-слаби повишения за някои други страни, които обаче няма да могат да компенсират негативните корекци в прогнозите на някои основни производители като Русия  и Украйна с по  0,5 млн. тона и Австралия с 1 млн. тона и Казахстан с 1,5 млн. тона. Очаква се страните от ЕС да предложат с 1 млн. тона повече пшеница на международните пазари, но за Австралия и Казахстан  се очаква спад в експорта   общо с 2,3 млн. тона. Прогнозата за потреблението на пшеница в света е намалена основно заради Русия и Украйна. На оценката за крайните запаси влияние са оказали ръста в оценките на производители като Канада с 0,75 млн. тона, Австралия с 0,5 млн. тона и ЕС с 0,35 млн. тона.

Румъния е лидер сред страните на ЕС по експорт на мека пшеница с дял от 46,5%, съобщава „Зерно Онлайн”. Към 4 август ЕС е изнесъл 1,6 млн. тона зърно което е с34% под нивото за аналогичния период на миналата стопанска година. Внесени са 2,4 млн. тона зърно, което е с 83% над миналогодишното ниво към тази дата. Делът на изнесената пшеница възлиза на 929  123 тона.

Румъния е изнесла за трети страни и най-големи количества фуражен ечемик, като делът и е достигнал до 73,5%. Общо страните на  ЕС са изнесли към началото на август 357 224 тона, което е с 53% под нивото за аналогичния период на 2018/19 година. Експортът на царевица за трети страни към началото на август е достигнал до 51176 тона царевица, което е с 53% над нивото на експорта за аналогичния период на миналата стопанска година.

За разлика от руските, западните експерти очакват, че производството на пшеница  в Русия през 2019 година ще отбележи растеж от 9% до 78,5 млн. тона  , съобщава „Зерно Онлайн”, позовавайки се на допитване на агенция „Ройтерс”.  Експортният потенциал на страната също се прогнозира да се увеличи с 2% до 36,6 млн. тона.

За Украйна от експертите се прогнозира реколта от 28,3 млн. тона (+13%) при ръст на експорта с 18% до 19,1 млн. тона. Що се отнася до Казахстан, се очаква страната да произведе с 2% по-малко пшеница спрямо предходната стопанска година или 13,7 млн. тона. В резултат на това износът на казахстанска пшеница може да отбележи спад с 13% до 7,5 млн. тона.

Анализатори и специалисти намаляват прогнозите  си

Горещините в редица производствени региони на Русия   са причина за това, местните анализатори и специалисти да намалят прогнозите си за добиви от зърно през 2019 година, съобщава  topagrar.com. Жегата е обхванала както европейската част на Руската федерация, така и някои части от азиатската. Експертите на Института за аграрна конюктура (ИКАР) намалиха прогнозата си  за зърнената реколта с 1,5 млн. тона до 124,7 млн. тона. Подобна реколта обаче все още остава с 11,4 млн. тона над миналогодишната. Прогнозата за реколтата от пшеница е намалена с 500 хил. тона до 80 млн. тона. Вследствие на това от ИКАР намалиха и прогнозата си за руския експортен потенциал до 36,5 млн. тона, което би било с 500 хил. тона под нивото за 2018/19 селскостопанска  година. Общо страната може да изнесе през започналата вчера стопанска 2019/20 година 46 млн. тона зърно.

По оценки на „СовЕкон” износът на пшеница през сезона ще достигне до 37,6 млн. тона, а на зърно -48,9 млн. тона. През миналата година Русия е изнесла 34,2 млн. тона пшеница. Заради намалените очаквания за производството и експорта на руско зърно през 2019/20 стопанска година ще остави страната зад Украйна на международния пазар тъй като към момента прогнозите  показват, че Украйна може да предложи 49 млн. тона зърно. Износител номер едно за сега остава САЩ с експортен потенциал от 80 млн. тона зърно пред Аржентина- 50 млн. тона.

През 2019 година сръбският експорт на пшеница може да надмине 1млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн” позовавайки се на изявление на председателя на местната организация на зърнопроизводителите. Очаква се през новия сезон страната да произведе достатъчно пшеница, така че да задоволи вътрешното потребление.

Анализаторите на UkrAgroConsult прогнозират по-добра зърнена реколта у нас заради увеличаване на засетите обработваеми площи и на средните добиви. „Що се касае до производството на ечемик, не прогнозираме съществени промени. Площите с тази култура ще останат ниски, а добивите и експорта на ечемик близки до миналогодишните”, казва анализаторката Марина Сич.

Подобно на украинските и българските фермери се ориентират към увеличаване на обработваемите площи с царевица заради високите добиви през 2018 година и увеличената рентабилност на тази култура.

„Според нас страната ще има по-висок експортен потенциал през 2019/20 година в сравнение с текущата, но остава открит въпроса, дали България ще съумее да го реализира на фона на конкуренцията от страна на Украйна”, продължава тя.

Великобритания е била сред основните пазари за българска пшеница, като през февруари страната ни е изнесла за Острова 22 хил. тона пшеница, съобщава „Зерно Онлайн”. През февруари Великобритания е внесла общо малко над 80 хил. тона пшеница, което е най-малкото количество от началото на 2018/19 стопанска година. Въпреки това нивото на импорта пре февруари е надминал миналогодишния с над 36%, достигайки до 1,35 млн. тона.  Страната ни остава най-големия износител на пшеница за Великобритания за оказания период с 248,6 хил. тона пшеница. Втори по-значимост доставчик е била Канада с 222,8 хил. тона. През февруари вносът на царевица е отбелязал спад с 37%  до 244,7 хил. тона царевица, като оснвни доставчици са Украйна и Франция. От началото на стопанската година Великобритания е внесла общо 1,68 млн. тона царевица, което е с 41% над нивото за аналогичния период на 2017/18 година.

Експортният потенциал на Русия през 2019/20  година може да достигне почти 45 млн. тона в това число 39 млн. тона пшеница, съобщава „Зерно Онлайн”.  Общото  производство нa  зърно  се прогнозира да  се увеличи  с над 16 млн. тона до 129,4 млн. тона. Подобни данни изнесе по време на конференция в Казахстан  президентът на анализаторската компания „Прозерно” Владимир Петриченко. „Увеличение се очаква в производството на всички зърнени култури”, коментира Петриченко. Според него реколтата от пшеница в Русия ще достигне до 81,7 млн. тона ( 72,1 млн. тона),на ечемик- 20,3  спрямо 16,9 млн. тона  спрямо текущата стопанска година  и на царевица 12,7 млн. тона (11,4 млн. тона).  Експертът оцени крайните запаси от зърно  през 2019/20 година на 16,1 млн. тона.

Експертите на UkrAgroConsult отчитат спад в експорта на рапица у нас за втора поредна стопанска година  при стабилни обеми на преработката на тази маслодайна култура. През 2018 година по данни на аграрното министерство производството на рапица у нас се е свило със 1,7% спрямо  предходната година до 471 хил. тона, въпреки увеличените до 185 хил. ха обработваеми площи с тази култура, което е с 12% повече в сравнение с 2017 година.

През тази стопанска година рапицата потвърди реномето си като особено чувствителна на климатичните условия култура не само в България, където добивите бяха по-ниски от средните за последните пет години- 258 кг от декар при средни от 274 кг от декар, пишат експертите. Оценките по отношение на посевите с рапица в Европа изглеждат достатъчно песимистични, като се очаква намаляване на обработваемите площи с есенна рапица във водещи страни производители като Франция и Германия, поради липсата на достатъчно влага в почвата.

По оценки на UkrAgroConsult дори при реализацията на най-оптимистичния сценарии у нас, не е изключено ситуацията при производството и пазара на рапица да остане аналогична и през 2019 година.

Анализаторите на Strategie Grains прогнозират по-висок експорт на мека пшеница от ЕС през 2019 година, информира „Зерно Онлайн”. Според предварителните оценки на експертите през следващата година страните от ЕС ще изнесат с 16% повече мека пшеница. Това ще е най-голямото ниво на износа за последните четири години. Основните причини за ръста в експорта ще са увеличаването на обработваемите площи и средните добиви. Прогнозата за експорта на мека пшеница за маркетинговата 2018/19 година е намалена  с 0,5 млн. тона до 19 млн. тона заради слабата конкурентноспособност на европейската пшеница на външните пазари.

За периода от началото на юли до края на октомври Украйна е изнесла  2,5 млн. тона царевица, което представлява увеличение с 56% спрямо аналогичния период на предходната година. Това пише сpециализираният портал topagrar.com, позовавайки се на данни от аграрното министерство на страната. Анализаторите на UkrAgroConsult аргументират това със слабата конкуенция от страна на бразилската царевица. Само през сетември бразилският експорт е отбелязал спад с 42% до едва 3,4 млн.тона  спрямо същия период на 2017 година. В същото време украинският износ е отбелязал увеличение с цели 137% като почти 90% от него е насочен към страните от ЕС. Реколтата от царевица в страната през 2018/19 година по данните на аграрното ведомство към началото на октомври се оценява на 24,5 млн. тона от 5,5 млн. ха, което представлява 77% от обработваемите площи с тази култура.

Китай затвори пазара си за българско свинско месо заради вируса на АЧС, съобщи UkrAgroConsult, позовавайки се на митническите власти в Пекин. Мярката е въведена още през миналата седмица, и ще засегне вноса на месни продукти от свинско месо, внесени в страната в последно време, които ще бъдат унищожени.

В информацията се припомня, че Китай също е  засегнат от това заболяване, ето защо решението е било незабавно, след като страната ни обяви първото огнище на АЧС в село Тутраканци. Освен това властите са наложили забрана за превоз на животни между засегнатите китайски провинции. Поголовието от свине в Китай възлиза на 433 млн. животни, което е дял от 50% от общия брой на свинете в света, а свинепроизводството се оценява на 122 млрд. долара.

Въпреки неблагоприятните климатични условия, руското аграрно ведомство обяви, че през 2018/19 стопанска година новата зърнена реколта на страната ще достигне до 100 млн. тона, информира topagrar. Според ресорния министър Дмитрий  Песков експортният потенциал на страната може да стигне до 45 млн. тона. По-рано от ведомството прогнозираха експорт между 35 и 40 млн. тона зърно.

Своите оценки понижиха от института за пазарни изследвания (ИКАР), чийто директор Дмитрий  Рилко обяви в началото на стопанската година, че производството на зърно в страната се доближава към 110 млн. тона при възможен експорт от 40 млн. тона. В крайна сметка от ИКАР определиха оценката си за производството на 114,7 млн. тона а за износа на 43 млн. тона. За разлика от повечето чужди анализатори, които считат, че Русия е запазила големи резерви от предходната стопанска година, то според Рилко в някои производителни региони на страната почти не са останали преходни запаси. По данни на руската статистика към 1 юни 2018 година преходните запаси в страната са възлизали на 18,2 млн. тона, а според федералните митнически служби към 27 юни от страната са били изнесени 52,1 млн. тона зърно в това число 40,2 млн. тона пшеница. Тъй като от руското финансово министерство удължиха срока на действащите разпоредби, руските износители ще продължат да предлагат зърно на международните пазари без да заплащат експортни мита.

Експертите на американския департамент по земеделие прогнозират значително увеличение в производството и експорта на руска и украинска царевица през новия сезон, съобщава UkrAgroConsult. Новата реколта в Украйна се оценява на 30 млн. тона, което е с 6 млн. тона над нивото от предходната година. Руското производство се прогнозира да се увеличи с почти 7 млн. тона и да достигне до 19 млн. тона. През 2018/19 стопанска година експортният потенциал на Украйна може да достигне до 24 млн. тона (+4 млн. т) , а на Русия- 7,5 млн. тона (+2,7 млн. т).

Европейската комисия повиши прогнозата си за производството на пшеница в страните от ЕС през 2018/19 година с  0,5 млн. тона до 141,5 млн. тона, информира UkrAgroConsult. Експортният потенциал на Общността се очаква да достигне през новата стопанска година до 27 млн. тона, което е с 1,7 млн. тона повече в сравнение с прогнозата от миналия месец.

Анализаторите  на  Strategie Grains повишиха своята прогнозна оценка за експорта на мека пшеница от ЕС за новата стопанска година с 0,5 млн. тона до 24,6 млн. тона,  въпреки негативната корекция на оценката за реколта 2018 до 141,10 млн. тона. Това информира „Зерно Онлайн”. По отношение на експорта на мека пшеница за текущия сезон, анализаторите продължават да са песимистични. За пети пореден месец те намалиха  прогнозата си до 21,2 млн. т (-0,25 млн. т).

През март експертите от американския департамент по земеделие повишиха прогнозната си оценка за експорта на пшеница в света в текущия сезон до 182 млн. т (+0,3 млн. т), информира UkrAgroConsult. Прогнозите както за американския, така и за европейския износ на пшеница продължават да са песимистични. Оценката за експорта на пшеница от САЩ беше намалена с нови 0,69 млн. тона до 25,17 млн. тона а тази за ЕС с 1 млн. тона- до 25 млн. тона. За сметка на това от USDA очакват още по-силен износ на руска пшеница с 1,5 млн. тона до 37,5 млн. тона. Оценката за украинския износ също беше коригирана с 200 хил. тона нагоре до 7,2 млн. тона.