Потребителите са разтревожени заради евентуално съдържание на токсични вещества в добавката

Британски потребители заплашиха с бойкот продукцията на датско-шведския млекопреработвателен гигант Arla заради нова хранителна добавка във фуражите на животните, за която е установено, че може да намали емисиите на метан при млечните крави с до 30%, съобщава „Ройтерс“.

Според тях добавката произведена от нидерландската компания DSM-Firmenich, съдържа токсични вещества, които са вредни за кравите и фермерите, и чиито следи остават в млякото.

В отговор на твърденията от млекопреработвателния гигант излязоха със специално изявление, в което опровергаха тези твърдения и заявиха, че въпросната хранителна добавка е безопасна, което е било установено с щателни тестове. От Arla твърдят, че добавката е одобрена както от европейските, така и от британските и американски органи за безопасност на храните. Оттам също опровергават информацията, че разработката е свързана с името на Бил Гейтс, инвестирал в проект на друга компания за разработка на подобна хранителна добавка наречена – „Румин 8“.

Междувременно в социалните мрежи се разпространяват съобщения, че продуктите на компанията са свързани с проект на Бил Гейтс и се съветват потребителите да ги избягват и да купуват само местна продукция.

ООН призовава за прилагане на иновации за съкращаване емисиите от метан

С цел намаляване на емисиите от метан,, от ООН излязоха с призив за насърчаване на разработките на подобни хранителни добавки за фуражи, чието използване може да намали емисиите от метан в животновъдния сектор с 20% годишно. По данни на експертите от 90-те години насам глобалното производство на метанови емисии е нараснало с 25%.

Според Джералдин Мачет, бивш съизпълнителен директор на компанията производител, подетата срещу нея кампания може да попречи на производителите на месо и мляко да въведат подобни добавки.

Според „Ройтерс“ производството на метанови емисии в хранителната индустрия остава „бяло петно“, защото ако 82% от най-големите производители на протеини в света са решили да направят данните си за производството на Co2 емисии публични, едва 5% от тях са решили да публикуват данни и за производството на емисии от метан, три от които са установили конкретни цели за редукция на произвежданите количества.

През 2023 година някои от най-големите компании производители на млечни продукти като „Нестле“, „Лакталис“ и др. влязоха в специален алианс, като обявиха, че ще декларират какви количества метанови емисии произвеждат годишно. Този съюз обаче не ги задължава да предприемат конкретни мерки за намаляване на вредните метанови емисии.

ЕК е поискала незабавно прилагане на мерки за ликвидиране на болестта

Пробите от животните във Велинграско при които е установена зараза с чума по дребните преживни животни са изпратени за анализ в лабораторията в Монпелие, информира БТА, позовавайки се на съобщение от БАБХ.

Ръководството на БАБХ припомни, че в съответствие с член 100 от Регламент (ЕС) 2017/625, Националната референтна лаборатория на България е официално определена за изследване на проби, като това е публикувано и в уебсайта на Европейската комисия в секцията за референтни лаборатории на ЕС. В този контекст пробите отиват първо в Националната референтна лаборатория, след което се изпращат в лабораторията в Монпелие, която е референтна за целия Европейски съюз.

Д-р Светлозар Патарински подчерта, че единствено националните референтни лаборатории на държавите членки на ЕС имат право да изпращат проби за потвърждение в Монпелие. Ръководството на БАБХ увери, че агенцията ще продължи да следва стриктно всички изисквания на европейското и националното законодателство в процеса на изследване на заболяването.

По-рано от Агенцията по храните съобщиха, че Дирекция- Управление на кризи в храните, животните и растенията към Генералната дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (САНТЕ) на Европейската комисия е изпратила днес становище до изпълнителния директор на БАБХ, в което към България е отправен призив за незабавно прилагане на мерки за ликвидиране на констатираното огнище на чума по дребните преживни животни, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2020/687, тъй като по-нататъшните забавяния застрашават здравето на овцете и козите, не само на територията на България, но и на целия Европейски съюз.

Както е известно на собствениците на заразените стада беше предложено или те незабавно да бъдат умъртвени по хуманен начин след което да им бъде изплатена компенсация от 900 хил. лева, или да се изчакат още едни резултати от изследвания на пробите в централната референтна лаборатория на ЕС в Монпелие.

Според експерти успешното прилагане на серия от мерки е довело до редуциране на хранителните отпадъци с до 24%

Германският министър на земеделието Джем Йоздемир посочи, че доброволният пакт с 14 от големите търговци за намаляване разхищаването на храни вече дава първите си резултати , се казва в съобщение на федералното министерство. В информацията се казва, че с това споразумение е са поставени основите за успешното начало на процеса за намаляване изхвърлянето на храна.

Според данните на изследване, публикувано от „Тюнен институт“ големите вериги могат да намалят изхвърлянето на храна с до 24%. По думите на Йоздемир в началото големите вериги са поели ангажимент за редуциране на хранителните отпадъци до 1/3, като някои от тях са постигнали тази цел значително по-рано.

„Този успех трябва да мотивира всички участници, че колкото може повече храна трябва да достигнат до масата ни- в чиниите и тенджерите ни, но не в кошчето“, заяви Йоздемир.

Припомня сече съглашението резултат от диалога на федералното министерство с големите вериги бе подписано през юни 2024 година. Подписалите го търговци се задължаваха да предприемат конкретни мерки за постигане на точно установени цели както в собствените си магазини, така и в логистичните си бази. За резултатите от предприетите мерки за намаляване на хранителните отпадъци следят експерти от „Тюнен институт“, с което да се гарантира съответната прозрачност. Първият им доклад показва , че предприетите от търговците мерки през 2023 година вече дават позитивен ефект. Някои от компаниите са изпълнили първоначално заложените в пакта цели още през миналата година, като са намалили изхвърлянето на храни с до 25%.

Един от позитивните ефекти на споразумението е ориентирането на голяма част от търговците към последващо коопериране с различни институции за последващо даряване на непродадени хранителни продукти или такива, които са били с нарушена цялост. Сред най-предпочитаните мерки прилагани от търговците са са тези свързани с оптимизация на продажбите на продукти, които не са особено често консумирани от клиентите и на стоки с минимални срокове на годност чрез намаляване на цените.

Отбелязва се че пактът е имал позитивен ефект не само върху производители и преработватели, но и върху потребители, като в пакта са намерили място и обучения на персонала за оптимизация процеса на логистика и съхраняване на храните в това число и тези с по-малък срок на годност.

Компанията подобрява достъпа на клиентите до широка гама пробиотични продукти

След като през миналия месец държавната компания LB Булгарикум изненада потребителите с нов продукт от серията си с пробиотици- айрян с пробиотици, сега представи обновен сайт и електронен магазин.

Заедно с обновения сайт от LB Булгарикум стартираха и специален електронен магазин – prowaystore.bg, на който клиентите ще могат да открият освен цялата гама от млечни продукти, резултат от над половин век опит и традиции, и иновативни пробиотични продукти и храни, които са създадени с помощта на най-съвременните технологии.

Особено място в нашето портфолио заема пробиотичната серия PROWAY. Продуктите с тази марка се отличават с факта, че съдържат млечнокисели бактерии, изолирани и изследвани в нашата собствена лаборатория. Тези пробиотични щамове са с изцяло естествен произход, което гарантира тяхната ефективност и здравословни качества, се казва от компанията.

Освен нов комисар по земеделие ЕК , ще има и нов говорител за земеделието

Новият състав на Европейската комисия предложен от Урсула фон дер Лайен, който ще е начело до 2029 година встъпва в длъжност, информира Agri-Press.eu. Освен новият комисар по земеделие Кристоф Хансен, ЕК ще има и нов ресорен говорител

Очаква се се новият комисар по земеделие да работи за укрепване на конкурентноспособността и устойчивостта на земеделския сектор следвайки темите от стратегическия диалог за бъдещето на европейското земеделие. Той ще отговаря за разработване на нова визия за развитие на селското стопанство, която трябва да гарантира конкурентоспособност и устойчивост на сектора в дългосрочен план, разработване на стратегия за смяна на поколенията в земеделието и др.. За нов говорите на ЕК за земеделие е назначен полякът Мачей Берестецки.

Браншовиците предлагат обвързване на приема по мярката за инвестиции с размера на стопанствата

Промяна на дефиницията за активен фермер е сред основните приоритети в работата на Обединени земеделски производители , обяви по време на първия годишен форум на организацията в Банско председателят на УС на ОСП Венцислав Митков. На форума, провеждащ се в Банско присъстват над 200 фермери от страната.

От браншовата организация ще настояват за повишаване на достъпността на мярката за инвестиции в земеделски стопанства, Предлага се по нея да има три приема, ориентирани съответно според размера на стопанствата – до 500, до 1000 и над 2000 декара. Така според тях щяло да се осигури по-справедлив достъп до финансиране..

Освен това ще се работи за ново райониране на страната, създаване на нови програми за стопанствата в планинските и полупланински райони и разширяване на паралелките в специализираните училища в селскостопанските гимназии.

„За нас 2024 година с многото пожари липсата на валежи и заразите които  сега тръгнаха по животните беше много трудна“, заяви Венцислав Митков.

Планинските райони са по-слабо конкурентни

Сред мотивите да се иска допълнителни програми за финансово подпомагане на стопанствата в планинските и полупланински райони, Митков подчерта, че що се отнася до производителност, те не могат да са конкурентни на стопанствата в Добруджа.

Закон за браншовите организации

По думите на Митков е належащо приемането на подобен закон, защото няма друга европейска страна, в която да има над 200 браншови организации, всяко от които самостоятелно да си поставя исканията пред министерството.

„Министерството няма законов начин да изиска от всяка от тези организации информация за представителност и брой на членовете. Направили сме готов законопроект, който е връчен още миналата година на политическите партии. Ще продължим активно да лобираме за приемането муза да се реши проблема с всички организаицииведнъж завинаги“, подчерта той,

От своя страна зам. министър Иван Капитанов заяви, че между министерството и браншовата организация се работи конструктивно, като много от поставените от нейните членове проблеми са били решени, а другите предстои да бъдат решени през следващата година.

„Ще продължим да работим за намаляване на административната тежест“, потвърди Капитанов, като припомни, че през миналата седмица е било изплатено плащането от втория транш на компенсациите за фермерите, търпящи щети от военния конфликт в Украйна.

Цената на краставиците не пада под 3,50 лева за килограм

Листните зеленчуци като салата „Айзберг“на борса „Родопи 95“ се движат на цени близки до 4 лева. Арпаджикът е с 20 стотинки по-евтин от тях, като се продава на 3,80 лева. Босилекът е на 1 левче, а броколито се продава на 3 -3,20 лева. Зелената салата е на 0,90-1 лев за килограм.

Цената на доматите е между 3,20 и 3,80 лева за килограм. От сезонните зеленчуци зелето се продава на 1,40-1,60 лева за килограм, зелените домати на 1,80-2,00 лева за килограм. Камбите остават най-скъпи с цена от 4 до 4,80 лева за килограм, следвани от карфиола- 3,50-3,00 лева за килограм. Кервизът е на цена от 2-2,20 лева за килограм. Копърът е на 40 стотинки за връзка, а магданоза се продава на 30 стотинки за връзка. Морковите са на цена между 1 и 1,10 лева за килограм.

Зеленият пипер е на цена от 2,00-2,50 лева за килограм, зеленият лук на 0,55 лева за връзка. Зрелият боб се продава между 5 и 5,20 лева за килограм. Картофите се продават между 1 и 1,10 за килограм, а краставиците на цени между 3,50 и 4 лева за килограм.

Цената на боровинката продължава да се движи между 17 и 18 лева. Гроздето остава на цена от 6,50 лева. Сред цитрусите най-евтини са грейпфрутите и портокалите с цени 2,40-2,60 лева, следвани от бананите с цени от около 3 лева. Крушите са между 2,90 и 3,50 лева за килограм. Тиквата е на цена от 60-80 стотинки за килограм. Ябълките се продават на 1-1,20 за килограм.

Експертите очакват спад на печалбите в зърнопроизводството и производството на препарати

Според прогнозите на експертите от нидерландската банка Rabobank намаляването на стойността на цените на земеделската продукция в близко бъдеще ще се отрази негативно на печалбите на фермерите и то най-вече на зърнопроизводителите, информира UkrAgroConsult. Очаква се също и спад в печалбите за компаниите производители на химикали и пестициди, най-вече заради натрупаните големи запаси от непродадена продукция.

„Агрохимическите компании се опитват да излязат от кризата предизвикана от наличието на големи запаси“, се казва в отчета на експертите от Rabobank. Що се отнася до цените на минералните торове, в отчета се казва, че цената на амониевия нитрат и другите торове ще останат над средното историческо ниво като се отчита глобалния натиск върху търсенето и предлагането.

Експертите предричат трудни годин

Според експертите липсата на китайска продукция в съчетание с промяната на динамиката на пазара са довели до напрежение, като най-стабилни остават цените на калиевия хлорид. Не се очаква спад в цените на калиевия хлорид , тъй като според анализаторите настоящата пазарна цена на този вид минерални торове е близка до тяхната себестойност.

Според прогнозите на Rabobank през 2024 година на пазара ще бъдат доставени приблизително около 45,5 млн. тона , а през 2025 година 46,6 млн. тона минерални торове.

„Следващите няколко години както за производителите на пестициди и химикали, така и за производителите на селскостопанска продукция ще са трудни, но постепенно очакваме възстановяване на сектора“, се казва още в анализа на Rabobank.

елта на мярката е постигане на ценова стабилност при вноса на слънчогледово олио осигуряване на суровина на преработвателите

Ту

Турция премахва митническата такса от 8 процента върху вноса на маслодаен слънчоглед в рамките на определената му квота информира БТА, позовавайки се на Ройтерс.

През август страната постави квота за митническа такса от 8 процента за 1 милиона тона маслодаен слънчоглед, или 20 процента митническа такса за еквивалентните 400 000 тона сурово слънчогледово олио. Тази такса ще бъде валидна от 1 януари до 30 април 2025 г.

С новия президентски указ правителството премахна таксата от 8 процента за внос на маслодаен слънчоглед, докато таксата за внос извън квотата бе намалена на 12 процента от 27 на сто за повечето страни на произход.

Турското министерство на търговията посочи, че целта на този ход е да се гарантира, че промишлеността и преработвателите могат да се снабдяват с необходимите стоки на разумна цена по време на сезона на прибиране на реколтата в страните на произход, както и да се постигне ценова стабилност при доставките на слънчогледово олио.

Фермерите си искат земеделието обратно

Недоволството на френските фермери от търговското споразумение между ЕС и Меркосур продължава, като жандармеристи са спрели колона от 20 трактора на няколко километра от сградата на ЕП в Страсбург, съобщава БТА. Протестиращите били издигнали плакати с призиви да се върне земеделието фермерите.

“Нямаме за цел да създаваме неудобства на гражданите и да притесняваме нашите потребители. Но ще прекараме нощта на улицата. Така ще покажем недоволството си. Местното селско стопанство е под заплаха”, каза за БТА един от протестиращите. Той и колегите му си запалиха огън в празни варели.

Поредното недоволство е част от вълната на протести на земеделските производители, които смятат, че с търговското споразумение с Меркосур ще се намали тяхната конкурентноспособност на пазара, като в Европа се допусне вноса на по-евтина и неотговаряща на европейските еко стандарти земеделска продукция от Латинска Америка.

Миналата седмица големи фермерски демонстрации срещу споразумението се проведоха и в Белгия, а в събота полски фермери блокираха граничния пункт „Медика“ с Украйна в знак на протест срещу сделката.

Американската пшеница компенсира срива от миналата седмица, европейската се повиши с 8 евро

За разлика от миналата седмица, когато се срина с 15 долара, през тази американската пшеница възстанови позиции повишавайки се с 8 долара до 250 долара за тон. Цената на пшеницата търгувана в Париж се повиши със 7 евро до 225 евро за тон.

Украинската пшеница отбеляза минимално понижение с 1 долар до 240 долара за тон, докато руската пшеница поевтиня с 5 долара до 230 долара за тон.

Пазарът на царевица следва този на пшеницата

Макар и с по-слабо движение на цените, пазарът на царевица следва хода на този при пшеницата. Цената на американската царевица се повиши с 2 долара до 212 долара за тон, Котировките на царевицата в Париж се повишиха с 4 евро до 208 евро за тон. Украинската царевица поевтиня за седмица с 2 долара до 217 долара за тон.

Цената на рапицата се срина с 22 евро до 520,75 евро за тон. Още по-голямо понижение от 35 долара до 1250 долара за тон имаше при фючърсите на нерафинираното слънчогледово олио, търгувани в Ротердам.

У нас насипната пшеница използвана за фураж за животните продължава да се търси както и миналата седмица на 340 лева за тон.

Биохраните могат да повишат интереса на децата за пътя на храната и да подобрят успеха им

„Промените в закона за обществените поръчки, чрез които бяха включени и биопродуктите в тях ще отворят нови пазари пред всички производители и преработватели на храни, като особено за преработвателите процесът на сертификация е много бърз стига да си намерят производители на биопродукция, които да им доставят суровината“, заяви по време на форума на Съюза на хранително-вкусиовата промишленост д-р Стоилко Апостолов, председател на фондация „Биоселена“.

Според изискванията ако изпълнител по обществена поръчка доставя например 10 тона плодове и зеленчуци, 2% от тях трябва да са биологични. През 2030 година този процент трябва да да се повиши на 10.

Апостолов даде за пример Франция, където тази практика в обществените поръчки се прилага над 20 години, като дори в някои региони на страната храната на децата в учебните заведения на сто процента е с биологичен произход.

„Нещо повече по време на олимпиадата в Париж местните власти решиха, че 80 процента от всички ястия предлагани на спортисти и гости да са от биопродукти произведени във и около Париж“, добави още Апостолов.

В наредбата за обществените поръчки са разписани изисквания към всички участници в тях да предприемат мерки за намаляване разхищаването на храни.

Включването на биопродуктите в менюто на децата според едно изследване е спомогнало за увеличаване на успеха в училище особено по природни науки и английски език тъй като обикновено е съпроводено с с лекции и обучения за това, как и къде се произвеждат.

„Възложителите на обществени поръчки трябва да знаят, че според европейската директива за зелените обществени поръчки, могат да включат доброволни критерии и изисквания към доставчиците на храни“, подчерта още той.

Друг пример за налагането на биопродуктите в училищното хранене е Копенхаген, където 90% от храната в учебните заведения е с биологичен характер.

Хранителната индустрия отбеляза своя празник

Новият айрян  с пробиотици на LB Булгарикум, за който Nivabg-com  наскоро писа бе сред наградените от Съюза на хранително-вкусовата индустрия по време на форум в София днес , с който беше отбелязан професионалния празник на индустрията. Сред другите наградени бяха производители на месни, тестени и рибни продукти. Сред наградените иновативни продукти бяга хранителна добавка с пчелен мед, тахани с портокалови корички и д-р. .

В своето изказване пред форума служебният заместник министър на земеделието Деян Стратев припомни че 90 процента от млечните продукти и сирена на пазара у нас са българско производство.  Стратев припомни че предстои отварянето на нови интервенции по стратегическия план, като заяви, че продоволствената сигурност е сред  основните приоритети на министерството

По време на форума бяха представени последните новости от подзаконовата нормативна база в областта на храните.

Експертите намалиха прогнозите си за реколтата от царевица,соя и слънчоглед

Интензивните валежи на места в Европа са възпрепятствали сеитбата на есенниците, пишат в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). Заради очаквани по-слаби добиви от пролетни култури в някои европейски страни в това число и България, експертите са намалили прогнозите си за реколтата от царевица, соя и слънчоглед в ЕС. Оценките за останалите пролетни култури са запазени или леко повишени спрямо месец по-рано

Върху добивите от соя и царевица в Италия отрицателно влияние са изиграли през разглеждания период прекомерно влажните условия по време на прибиране на реколтата. В страни като България, Унгария и Румъния интензивните валежи от края на септември месец също са допринесли за влошаване на доходността на земеделските производители особено що се отнася царевицата и слънчогледа, върху които сухото време и високите летни температури вече бяха оказали негативно въздействие.

В някои региони на Централна и Западна Европа също се наблюдават прекомерно влажни условия и интензивни поройни дъждове, които не само затрудниха есенната сеитба, но засилиха опасенията за влошаване качеството на зърното.

За по-голямата част от Европа експертите предвиждат запазване на сухо и по-топло от обичайното за сезона време. Значителни валежи се очакват да паднат в Средиземноморския регион и Скандинавието. За региона на Балканите се прогнозират сухи условия с минимални валежи. Дългосрочната прогноза на експертите показва умерена вероятност за запазване на сухо и по-топло време с температури с до 2 градуса над обичайните за сезона.

Макове и виолетки помагат за увеличаване на биоразнообразието и намаляване на вредителите по естествен път

В семейната винарна „Роуз Черити Естейт“ във Великобритания отглеждат пилета с помощта на които се опитват да заменят използваните пестициди и торове, съобщава hampshirechronicle.co.uk. Освен чрез отглеждането на пилета, собственикът на винарната Томас Уилкинсън залага и на отглеждането на диви цветя. Освен без пестициди, гроздетето в семейната винарна се отглежда и без използване на тежки машини.

Всъщност 2500-те бутилки британско вино, които той произвежда годишно, се произвеждат изключително ръчно от Томас, с помощта на съпругата му и двамата му сина тийнейджъри.

Всичко това не е само за да спестим време – Томас казва, че качеството на лозята е от полза като резултат, което означава по-добро вино.

Освен че работи усилено, Томас също е зает да мисли за начини да се възползва от съвременните научни познания за това как гроздето реагира на определени климатични условия.

Rose Charity е първото лозе в Обединеното кралство, което засажда Calardis Blanc (бяло) и една от първите британски винарни , които отглеждат Pinotin (червено).

Тези лозя са хибридни сортове от разсадник в Германия, които пасват перфектно на местния климат и почвените условия..

Това означава по-малко пръскане или други нежелани интервенции и по-добър вкус на виното, особено след като лозите се поддържат ръчно. За да илюстрираме това, едно лозе обикновено очаква до 5% от новозасадените лозя да се провалят.

Докато други лозя в Обединеното кралство пръскат фунгициди, инсектициди, хербициди и пестициди до 16 пъти на сезон, избраните от Rose Charity Estate хибридни лози няма да бъдат пръскани изобщо тази година.

Вместо това Томас използва пилета, за да намали броя на вредителите.

Между всеки ред лози растат диви цветя (включително волски маргаритки, полски макове, червени кемпиони и около 30 други сорта).

Това вече води до подобрения в биоразнообразието, като например видимо увеличение на броя на пчелите и други насекоми, което също помага при управлението на вредителите.

Специална група ще следи за дрейфуващи мини  в морето

С цел повишаване безопасността на корабоплаването в Черно море, България, Румъния и Турция са започнали съвместна акция за почистване на морските пътища от Мими, съобщава UkragroConsult, позовавайки се на Bloomberg.

Съвместната акция под ръководството на Анкара е първата по мащаба си инициатива след началото на войната в Украйна. В информацията се подчертава, че в резултат на подписано тристранно съглашение се създава специална група за борба с дрейфуващите в басейна на Черно море мини. Припомня се, че след сключването на споразумението с двете воюващи страни с посредничвството на Турция и ООН за създаяане на безопасни коридори, значително е бил облекчен износът на продукция през Черно море.

От август 2023 година, когато споразумението влезе в сила, Украйна е изнесла 37,4 млн.тона продукция от пристанощата си в Черно море.

Безпокойството за по-слаби добиви заради лошите климатични условия остава

Обилните дъждове особено в Западна Европа могат да доведат до намаляване на производството от мека пшеница в ЕС през новия сезон, информира „Зерно Онлайн“. Според главния редактор на германския портал agrarheute.com Олаф Цинке, обилните валежи особено във Франция и Германия увеличават тревогите на фермерите за по-слаби добиви от пролетните култури.

„Условията в Германия в последно време отново се характеризираха с известно засушаване, след което при третиране на посевите с торове, ситуацията малко се подобри“, пише цинке в своя анализ.

От друга страна France AgriMer съобщава за бавно подобряване на състоянието на посевите с пролетен ечемик, като през миналата седмица като добро е оценено състоянието върху 27% от площите, което е увеличение с 1%, колкото са се увеличили за седмица и площите с твърда пшеница в добро състояние. В същото време продължава да се влошава състоянието на посевите с мека пшеница, като само 68% от засятите с основната зърнена култура площи са оценени като добри и отлични. Подобна е ситуацията и със зимния ечемик, при който 70% от площите са се намирали в добро и отлично състояние

В същото време от trategie Grains намалиха оценката си за новата реколта от мека пшеница в ЕС, която се очаква да е с 2,5 на сто по-слаба от миналогодишната и да достине до 122,6 млн. тона, което е със 100 хил. тона по-малко от януарската им прогноза..

Страната търси сътрудничество с български партньори за участие във взаимни ВЕИ проекти

Египет е в процес на реализация на редица международни проекти с които цели да се превърне в хъб за производството и търговията на зелен водород, сподели пред присъстващите на двудневната международна конференция Be Renewable 2023 в София посланикът на Египет Н. Пр. Халид Ибрахим Емара. В изграждането на подобни мощности страната си сътрудничи с държави като Германия и Норвегия. По думите му страната му може да се превърне в производител на зелен водород за нуждите на индустрията, като той може да се използва и като алтернативно гориво за зареждане на морските съдове, преминаващи през Суецкия канал. Н. Пр. Халид Ибрахим Емара припомни, че през Суецкия канал преминава 15% от световната търговия, като уточни че използването на зелен водород за гориво на корабите може да стане реалност след договорки със страните, кораби под чийто флагове използват този търговски канал.

Египет е в процес на реализация и на мащабен проект за изграждане на соларна централа в пустинята с мощност 2 ГВ. , като сред предимствата на проекта са, че той се изгражда в ненаселен регион на страната. Посланикът съобщи, че само преди дни с български партньори е обсъдил възможностите за участие на страната ни в развитието на взаимни проекти в областта на ВЕИ.

За целта браншовата организация предлага сформиране на междуведомствена работна група

Земеделските производители настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни. С подписването на Меморандума на 20нсептември 2023 г. беше поставено само началото на решаване на проблемите в сектора. Работата на земеделските производители по дългосрочната
политика за развитие на българското земеделие продължава.

Българска аграрна камара, която представлява на национално ниво близо 10
000 земеделски производители от почти всички подсектори на  Растениевъдство“ и „Животновъдство“ и чиито членове-организации са сред
подписалите Меморандума от 20 септември 2023 г. предлагат на

Правителството да започне детайлно обсъждане на сериозните затруднения и
натиск, които земеделците отбелязват.  В последните години българскитенпроизводители на мляко, плодове и зеленчуци, картофи, грозде, пчелен мед и пчелни продукти и др. изпитват сериозни затруднения при реализация на своята продукция както в страната, така и при международната търговия на
справедлива пазарна цена поради различни фактори, което налага да бъдат обсъдени причините за това и да бъдат предприети адекватни мерки за отстраняване на затрудненията.

В писмото си до министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев,
пишат, че искат създаване на Работна група с участието на Министерство на земеделието и храните, Министерство на икономиката,  Министерството на финансите, Агенция „Митници“, НАП, Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията, представители на
Българска аграрна камара, организации на преработвателите по Закона за
храните, организации на потребителите и други, чиято основна задача да бъде изготвяне на механизми за засилване на  позицията на българските земеделски производители във веригата на доставки на храни при реализация на българското производство в страната, както и при
международната търговия с българска земеделска продукция.

От БАК дават примери за нарушен баланс и отслабени позиции във веригата
на доставки:-    При търговията с ЕС и трети страни на оранжерийна продукция натискът идва от вноса от трети страни и най-вече Турция и вноса на
краставици от Гърция като вътрешнообщностна доставка.

–    Продажбата на плодове и зеленчуци в страната без касов апарат по
пазарите с картончета за земеделски производители издадени за 5-10 дка
зеленчуци, а продаващи целогодишно по пазарите внос.
–    Липса на контрол при продажбата на винено грозде, което се продава
по всички възможни пазари. Внася  се десертно грозде с документи на
винено, което се продава без издаване на касов бон. Цената на гроздето
внос от Северна Македония, Румъния  и Гърция е с по-ниска цена, той като
там е субсидирано за разлика от българското.
–    Липса на контрол на вноса и износа на мед и пчелни продукти от ЕС и
трети страни. За последните 4 г. вътрешнообщностните доставки и вносът
от трети страни са се увеличили 5 пъти, което през 2022 г. достига 42% от произведените количества в страната.
От БАК изразяват съмнение, че защита на българското производство може да
се постигне със закон за търговия с аграрни продукти в условията на пазарна икономика и правила на конкуренция на единния пазар на ЕС,
затова настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и
постигането на обществено съгласие за други подходящи механизми в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител
на храни.

От Камарата са убедени, че държавата следва да е водеща за действията, свързани с контрола по веригата и безопасността на храните, а за останалите действия тя следва да  съдейства за добрите практики между
заинтересованите страни по веригата на доставки и очакват реакцията нанПравителството по направеното

24 проекта преминават на следващ етап

Министерство на земеделието и храните приключи оценката за административно съответствие и допустимост на 26 проектни предложения по подмярка 4.3. „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Те са подадени чрез Информационната система за управление и наблюдение 2020 (ИСУН) по процедура „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“.

От оценените на етап административно съответствие и допустимост 26 проекта, до следващия етап на разглеждане – техническа и финансова оценка, преминават 24. Отхвърлените предложения са 2.

След приключване на процедурата по обжалване, за допустимите проектни предложения ще бъде извършена техническа и финансова оценка.

Форумът ще предложи богата програма и възможности за научни дискусии

Между 18 и 21 септември Инситутът по зеленчукови култури „Марица“ ще организира поредна среща по генетика на патладжан и пипер, съобщават от ССА. Срещата се организира съвместно с Центъра по растителна системна биология и биотехнология. Вярваме, че това е най-ефективният начин за взаимодействие и обмен на нови знания и идеи, придобити след последната среща в Авиньон, Франция през 2019 г. Срещата EUCARPIA Capsicum and Egglant, 2023 г. ще Ви предложи богата научна програма, вдъхновяващи лекции, редица възможности за сътрудничество и социално взаимодействие.

Районът на Пловдив и Тракийска низина, е известени с дългогодишните си традиции в отглеждането на пипер и поддържането на богато разнообразие от уникални местни образци. Като наследници, наше задължение е да запазим, обогатим, подобрим и предадем това богатство на бъдещите поколения. Тъй като действията ни днес, определят нашето бъдеще, ние избрахме НАСЛЕДСТВО за мото на 18-та среща по Генетика и селекция на пипер и патладжан.

Стартира прибирането на слънчогледа в страната, като на повечето места се очакват по-слаби добиви. По информации на БТА кампанията по прибиране на слънчогледа в Добричко е стартирала при средни добиви от 161 килограма от декар. За сравнение преди година средните добиви са достигали до 260 килограма слънчоглед от декар. Все пак в землищата на общините Добрич, Тервел и Добричка средните добиви са малко по-високи между 170 и 200 килограма от декар. Една от причините за по-слабата реколта е намаляването на обработваемите площи които през тази година са достигнали до 848 хил. декара при 853 хил. декара преди година.

По-слаби добиви от слънчоглед отчитат и производителите в региона на Монтана, където при кампания приключила на 20% от засетите 441 хил. декара към момента средният добив е 220 килограма от декар, при 390 килограма от декар през 2022 година и 440 килограма от декар през 2021 година.

Основна причина за слабата реколта са неблагоприятните атмосферни условия през тази година – обилни валежи и наводнения през май и юни, и рязко засушаване през юли и август.

78,33 лв./ха е ставката, определена със заповед на министъра на земеделието Кирил Вътев от финансовата помощ предназначена за производителите на слънчоглед, съобщиха от аграрното ведомство.

Подпомагане ще получат производителите на слънчоглед, чиито площи са били допустими за подпомагане за Кампания 2022 г. по Схемата на единно плащане на площ.Бюджетът за определяне на ставката съгласно наредбата е общо 65 519 300 лева, от които 32 759 650,00 лв. от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 32 759 650,00 лв. от националния бюджет.

Политиците се хвалят, че са вдигнали пенсиите с 20%,  но храните поскъпнаха с 40%,, така реалните доходи падат, заяви доц. Огнян Боюклиев.„Инфлацията при храните е към 35-40%. Но ние изследваме инфлацията при цената на производството и т.нар. интегрирана инфлация. Газът е 80% от себестойността на азотния тор. В момента консумираме сирене и кашкавал, за които млякото е произведено преди 3 месеца. Говорим за истинско сирене. Тогава е произведено млякото – при тогавашните цени“.

Това заяви доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН в студиото на „България сутрин“ в Bulgaria ON AIR.

 

 

За съжаление, така тяхната прогноза се сбъдва – 2 пъти поскъпване на цената на производството на тези продукти.

„При млякото също е интересно, цената на килограм концентриран фураж и литър мляко, това съотношение в цените повлия. Ако към днешна дата започна да произвеждам кашкавал, ще купя мляко за най-малко за 10-15 лв., отделно са другите разходи. Цената на истинския кашкавал е около 30 лв. при онези цени на млякото. След 2-3 месеца отново ще поскъпнат“, допълни доц. Боюклиев.

Според него инфлацията се бори с производство.

„Политиците се хвалят, че са вдигнали пенсиите с 20%. Да, но храните поскъпнаха с 40%. Реалните доходи падат“, подчерта експертът.

„Тя е борсова стока и не зависи толкова от другите фактори. Ще има поскъпване, защото предлагането е по-малко. То ще бъде в рамките на стотинки и ще бъде постепенно. Няма да е както ще е при месните и млечните продукти. При олиото имаше успокояване, защото внесохме слънчоглед от Украйна. А качественият български домат е скъп, той изисква грижи, капризен е“, обясни доц. Огнян Боюклиев.

По думите ние сме голям вносител на сухо мляко, млечен концентрат и на млечни сурогати: „Млеката преди 30 години бяха в опаковка от 500 гр., сега има по 350, и по-малко.“

Попитан колко точно войната е оскъпила живота ни, той отговори:

„Производството на храните е поскъпнало 2 пъти.

Местните производители могат да облекчат нарастването на цените. Това е пътят. 2014 година Русия наложи ембарго на стоки от страните на ЕС. Поляците бяха огромен износител на ябълки и това производство беше пред тотална криза. И къде дойдоха тези ябълки? В България. Ние имаме прекрасни производители на ябълки. Трябва да имаме министър, който да тропне на масата и да каже, че така не може.“

А потреблението ни се свива, но не като количество, а като качество.

„Делът на разходите за храна нараства, но идва отоплителният сезон и разходите за енергия ще нараснат. Нужни са субсидии, бих субсидирал газта за производителите на торове. Няма как и цената на брашното да не е нагоре. Октомври, ноември, декември ще влезе новата реколта от зърно – поне 20-30% ще има ръст на цената на хляба. Някои производители си правят изчисление, че ще стигне 3-3,50 лв., но говорим за хубавия бял хляб“, категоричен е доц. Боюклиев.

Извънредни субсидии от над 62 млн. лв. ще получат четири сектора. Ще бъдат подпомогнати около 2000 стопани, засегнати от икономическата криза заради конфликта между Русия и Украйна.

Парите  ще бъдат раздадени на четири сектора, сред които са Свиневъдство, Птицевъдство, оранжерийни производители на зеленчуци и производители на винено грозде, става ясно от проект на Наредба за условията и реда за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделските стопани от определени сектори, която се обсъжда обществено в рамките на 14 дни. Бюджетът за подпомагане на земеделските стопани е разпределен по следния начин: 25 000 000 лв. за сектор „Свиневъдство“, за свине-майки и прасета за угояване; 25 000 000 лв. за сектор „Птицевъдство“, за кокошки носачки, родители, бройлери, гъски, пуйки и патици; 6 000 000 лв. за лозаро-винарски сектор за площи с винено грозде; 6 259 820,44 лв. за оранжерийно производство на зеленчуци, от които: 5 007 856,35 лв. за отопляеми оранжерии и 1 251 964,09 лв. за  неотопляеми оранжерии. Адресатите на наредбата са около 2 000 земеделски стопани, изчисляват от земеделското министерство.

Средствата се осигуряват по линия на Делегиран регламент (ЕС) 2022/467 на Комисията от 23 март 2022 година за предоставяне на извънредна помощ за приспособяване на производителите в селскостопанския сектор (OB L 96, 24.3.2022 г.) от Европейския фонд за гарантиране в земеделието и от националния бюджет и е във връзка с войната в Украйна и негативните последици от нея за селското стопанство. Общата сума за всички 27 държави-членки е 500 млн. евро, като за България помощта е в размер на 10,6 млн. евро плюс до 200% допълнително държавно финансиране.

Земеделските стопани ще получават финансова помощ съгласно бюджетите по различни мерки, в които те са заявявали участие, става ясно от мотивите на министерството. В секторите „Свиневъдство и „Птицевъдство“ валидно ще бъде правилото за брой животни, преизчислени на животинска единица (ЖЕ) по категориите, за които е получено подпомагане през 2021 г. от схемата за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свине” и схемата „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“. В лозаро-винарския сектор ще се подпомага на база установената допустима за подпомагане площ за кампания 2021 г., изразена в хектарите с винено грозде, по схемата за плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания). При оранжерийно производство на зеленчуци ще важи установената допустима за подпомагане площ за кампания 2021 г., изразена в хектарите с оранжерийна култура, по схемата за плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания).

Ставките за отделните категории ще бъдат определени със заповед на министъра на земеделието, като за секторите „Свиневъдство“ и „Птицевъдство“ се определят ставки за ЖЕ, които следват съотношението по категории животни, определено за схемата за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свине” и схемата „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ за 2021 г, се казва в проекта на наредба.

След обнародване на наредбата е предвидено отваряне на прием на заявления за предоставяне на извънредна финансова помощ, извършване на административни проверки и проверки на място, и нареждане на плащанията, които трябва да бъдат извършени най-късно до 30 септември 2022 г.

Скандалът около затворената частна лаборатория за пестициди на ГКПП „Капитан Андреево“ се разгаря с пълна сила. Трима души на сериозни позиции в държавата вече са получили заплахи, за да спрат да ровят по темата, пише „Марица“.

В момента инспектори от Българска агенция за безопасност на храните, а не частници, проверяват за пестициди камионите с плодове и зеленчуци, влизащи от Турция. Според запознати това е хубав бизнес, генериращ десетки милиони левове годишно. От рекет обаче са се оплакали не една и две фирми, като родните власти са били алармирани както от турското посолство, така и от фактори в Европейския съюз за продължаващата над 10 години схема.

При въведения нов ред пробите вече се пращат в централната лаборатория в София, което пък забавя процеса. Това доведе до образуване на огромна опашка от тирове на пункта, която вчера достигна 30 км. Наложи се на място в понеделник да пристигнат зам.-министърът на земеделието Иван Христанов и посланикът на Турция у нас Айлин Секизкьок. Христанов предложи тировете да се пуснат до София и да изчакват резултата от пробите на различни места. Транспортните фирми, обаче скочиха срещу предложението. Доводът им е, че ще претърпят огромни загуби, ако се окаже, че стоката е нередовна и трябва отново да се връщат в Турция, или пък да я изхвърлят.  Има съмнения, че недоволството е дирижирано, за да се върне старият ред.

Затварянето на частната лаборатория, което е разбило мащабна финансова схема, е предизвикало огромен отпор по всички възможни начини, твърдят депутати от „Продължаваме промяната“.  Вече са известни три опита за брутален натиск върху хора от властта, които имат отношение към казуса.

Преди броени дни в ефира на bTV шефът на БАБХ проф. Даскалов обяви, че човек, с когото се познава доста добре, му е предложил като посредник папка с пачки, за да не пипа нищо по границата. Предполага се, че сумата е била 100 000 лева.

Пловдивският депутат Росен Костурков допълни по-късно пред същата медия, че е последвала атака за 6 милиона подкуп чрез друг посредник. Той е бил насочен вероятно към заместник-министъра на земеделието Иван Христанов.

Последната атака е била чрез приятел на друг високопоставен държавник. Той получил обаждане от непознат, който заплашил, че знае много добре къде е жилището на въпросния човек и още утре може да бъде заличено.

Сигналите за заплахите вече са подадени към МВР и службите и по тях върви разследване.

Предполага се, че повече яснота за ситуацията с пробите на Капитан Андреево ще бъде внесена на утрешното заседание на Комисията за борба с корупцията в парламента. На сбирката ще присъстват шефът на ДАНС Пламен Тончев и директорът на ГДБОП Калин Стоянов, както и управителят на фирма „Евро Лаб“, която е собственик на частната лаборатория, която правеше изследванията досега. Поканени са също Христанов и Даскалов. Част от заседанието вероятно ще е закрито за медии поради съобщаването на класифицирана информация.

Всички стопани, чиито площи са пропаднали под 100% ще могат да се подпомагат по две схеми – схемата за подпомагане по обвързаната подкрепа и по де минимис (de minimis).

При подпомагането по схемата за обвързаната подкрепа, земеделските производители трябва да имат предвид следното:

За да бъде признато форсмажорно събитие, кандидатът за подпомагане по обвързаните схеми за плодове и зеленчуци (обвързана подкрепа) уведомява ДФЗ в срок до 15 дни от датата на възникване на фактическото събитие – в случая падналата градушка, като:

• Подава декларация по образец в Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, с която се задължава да предостави доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство, издаден от оторизирана за това институция – областен управител, кмет на населеното място и др.

• В конкретния случай това е заповед от кмета на населеното място или областен управител за наличието на бедственото събитие /положение, с посочени землища/имоти, придружена от документ от службата по метеорология и хидрология удостоверяващ настъпилото събитие – градушка/дата, часови диапазон, период/.

По схемата де минимис (de minimis), земеделските производители трябва да имат предвид, че максималната помощ, която могат да получат е общо в размер на 25 000 евро за последните три финансови години.

Земеделските производители, отглеждащи плодове и зеленчуци със 100% пропаднали площи ще имат право да участват в схемата за подпомагане по обвързаната подкрепа. Те също трябва да уведомят ДФЗ за форсмажор в срок до 15 дни от датата на възникване на фактическото събитие и да представят документите описани по-горе. Трябва да се има предвид, че не може да се получава едновременно подпомагане за едно и също събитие по различни схеми, за да няма двойно финансиране.

По схемата за пропаднали площи се изисква земеделският производител да има застраховка на продукцията. В случая от изчислената помощ се приспада полученото обезщетение от застрахователя и се плаща разликата.

Когато земеделските производители нямат застраховки, се плаща 50% от определената ставка за съответната култура. Ставката се определя от МЗХГ, като се вземат разходите по технологична карта до събитието. Например разходите са 1000 лв./ха. Ставката не може да надхвърля 80% (по регламент),т.е. 800 лв./ха. на практика, ако няма застраховка, помощта е 400 лв./ха.

Сроковете за плащане по различните схеми са следните:

Подпомагане по линия на държавни помощи чрез бюджета на ДФ „Земеделие“:

За земеделските стопани с напълно пропаднали площи (на 100%) до края на 2021 година може да се приложи действащият механизъм на държавната помощ за компенсиране на щетите вследствие на неблагоприятни климатични събития. Данните към момента показват, че от градушката на 28.08.2021 г. в област Пловдив са засегнати близо 15 000 декара земеделска продукция (основно насаждения с ориз, плодове и зеленчуци).

За обезпечаване на подпомагането в актуализацията на бюджета са заложени 15 млн. лева. Тези средства зависят от актуализацията на бюджета от Народното събрание за тази година.

За производителите на плодове и зеленчуци, в т.ч. винени лозя, се предвижда нотифициране на държавна помощ по Временната рамка за COVID 19 за осигуряване на ликвидност и подкрепа на доходите във връзка с ковид кризата и повишените разходи за производство на единица продукция през тази година.

Тази подкрепа за земеделските стопани отглеждащи трайни насаждения и зеленчукови култури е планирана в рамките на 70-те млн. лв. предложени от МЗХГ в актуализацията на бюджета за сектор „Земеделие”. Тези средства зависят от актуализацията на бюджета от Народното събрание за тази година.

За пострадалите земеделски стопани със щети под 100 % по земеделските култури е допустимо прилагането на минимална помощ de minimis, като за целта би могло да се открие прием на заявления, след обобщаването на данните, през периода ноември-декември на 2021 г. и да се предостави помощта през месец януари на 2022 г. Изплащането на de minimis помощта през 2021 г. е невъзможно поради достигнатия нормативно определен лимит за България за три бюджетни години, но през следващата година ще бъде освободен лимит в рамките на близо 36 млн. лева.

Подпомагане по линия на директните плащания:

За земеделските стопани, кандидати за подпомагане по обвързаната подкрепа, биха могли да получат европейското финансиране след като приключи отчитането на фактурите за реализация на плодовете и зеленчуците през декември и януари. Плащането ще се извърши в периода февруари-март 2022 г.

Държавен фонд „Земеделие“ отчита повишен интерес от страна на пчеларите към схемата за кредитиране на одобрени проекти по Националната програма по пчеларство (НПП). Постъпили са 164 бр. заявления за кандидатстване за близо 800 000 лева, като повишението на броя на предоставените кредити спрямо предходната година до този момент е с над 30 процента.

Кредитите се предоставят при намален годишен лихвен процент в размер на 2,5 %. Те покриват до 95% от полагащата се безвъзмездна финансова помощ по мерки А, Б, В и Д от НПП, а останалата част се осигурява от кандидатите. Кредитът и дължимата по него лихва се погасяват еднократно, чрез прихващане на стойността му от одобрената финансова помощ, която пчеларят ще получи по Националната програма по пчеларство. Гарантирането на кредита се осъществява по облекчен ред, като от кредитополучателите се изисква единствено издаване на запис на заповед в полза на Държавен фонд „Земеделие“.

Приемът на заявления за кандидатстване по схемата за кредитиране е до 30 юни 2021 г. и всички желаещи с одобрени проекти по НПП могат да се възползват от финансиране при изгодни условия.

Цялата информация за условията за кандидатстване по схемата са публикувани на интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие”.

От утре, 01.06.2021 г., Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) стартира засилени проверки във връзка с настъпващия летен туристически сезон. Те ще се извършват на териториите на областите Варна, Бургас и Добрич в обекти за търговия на дребно с храни, подвижни, временни и сезонни обекти, обекти с дейност кетъринг, заведения за обществено хранене, вкл. и такива намиращи се на територията на хотелски комплекси, туристически обекти предлагащи услугата „all inclusive“ и др. Проверките ще продължат до края на туристическия сезон.

Ще се следи за произход и правилно съхранение на суровини и храни, срокове на съхранение на храните, спазване на изискванията за предоставяне информацията за храните на потребителите, правилно етикетиране.

Във връзка с противоепидемичната обстановка инспекторите ще следят с повишено внимание дали са осигурени подходящи условия за измиване и дезинфекция на работния инвентар, оборудване и съоръженията за измиване и подсушаване на ръцете, подходящо работно облекло и лични предпазни средства. Стриктно ще се следи дали работещите в обектите за обществено хранене лица притежават редовно заверени лични здравни книжки.

При необходимост инспекторите на ОДБХ ще извършват съвместни проверки и с други органи като общините, КЗП, НАП, МВР и РЗИ.

„Държавните горски стопанства предоставят 10 000 елхички за благотворителната кампания „Посади надежда“. 5 лева от всяко закупено дръвче , ще бъдат дарени за покриване нуждите на семейства с репродуктивни проблеми“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на официалното стартиране на кампанията.
Тя допълни, че в 38 пункта в страната ще се продават живи елхичките като част от благотворителната кампания. Това е третата поредна кампания за закупуване на живи елхички, като през 2015 г. в името на каузата са били закупени елхи от 1 200 граждани, а през 2016 г. – от 3 000. Инициативата, с която се призовават гражданите да купят коледните дръвчета, пролетта ще продължи с кампания по засаждането им.
На стартирането на кампанията присъства българският еврокомисар Мария Габриел. Според нея, кампанията има две много силни послания. Първото е, че науката дава живот, второто за важността от опазване на околната среда. „Тази седмица Европейската комисия ще публикува първата си комуникация по отношение на зеления пакт. Днес повече от всякога имаме нужда всички заедно да отправим силно послание за това да пазим околната среда, затова си пожелавам тези горички на надеждата да са символ на това как нашето поколение да има за грижа не само да предвижда бъдещето, а най-напред да го прави възможно за децата ни“, каза еврокомисарят.
Партньор в кампанията „Посади надежда“ е Фондация „Искам бебе“. По думите на основателя й Радина Велчева, към момента в България двойките с репродуктивни проблеми са 145 хиляди. „Тази кампания е извън държавното финансиране, остават т.н. донорски програми. Средствата необходими за процедура с донорска яйцеклетка варира от 5 до 10 хил. лева. Между 30-40 хил. са семействата, които не могат да имат деца със собствена яйцеклетка. С настоящата кампания част от тези семейства ще могат да сбъднат мечтата си за детенце“, категорична беше Велчева.
В кампанията участва и Сдружение „Аутизъм днес“. Председателят Владислава Цолова от своя страна каза, че кампанията на МЗХГ „Купи жива елхичка, помогни на дете с аутизъм“ през 2015 година е помогнала за развитието на центъра и на деца с подобни проблеми.

Промени в Наредбата за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно предвиждат всички зърнобази над 50 т ще подават декларации в МЗХГ.

В МЗХГ ще се води и поддържа публичен електронен регистър на обектите за съхранение на зърно. Предложено е земеделските производители веднъж годишно да подават декларация за произведеното количество зърно по видове, а не както досега всяко тримесечие. За тази цел е изготвен нов образец на декларацията. Уредени са сроковете, реда и контрола за подаване на декларация от предприятията за преработка на зърно за преработеното от тях зърно. Те ще подават декларация всяко тримесечие. Разписани са реда и периодичността за извършване на мониторинг на пристанищата, от които се извършва износ, внос и вътрешнообщностни доставки на зърно. Тези отчети ще трябва да пристигат в специализираната структура всяка седмица.

От доклада на зам. министър Чавдар Маринов става ясно, че се очаква с прилагането на промените в наредбата да се събира пълна и точна информация, необходима за изготвянето на месечен оперативен зърнен баланс на страната, определяне на запасите от зърно по видове и произведените зърнени продукти за съответната реколтна година. Освен това ще се облекчи административната тежест на земеделските стопани и по-ефективно ще се следят количествата зърно, напуснали страната.