Заявени за подпомагане са близо 6 млн. декара

До момента 9хил. земеделски производители са подали заявления за директни плащания, информира БТА. Това е обявил по време на среща с фермери я Монтана зам. министър Янислав Янчев. Обхватът на подадените заявления е за близо 6 млн. декара, като кампанията продължава.

За сравнение през миналата година са били подадени 63 431 заявления за директни плащания за 38 милиона декара площи и около 1,2 милиона животни. Бюджетът за директни плащания през миналата година беше около 816,9 милиона евро, а тази година е увеличен на около 825 милиона евро.

Прогнозите за нови рекордни добиви от зърно тласнаха цените надолу

Негативните новини в последните седмици продължават да се отразяват и на пазара на зърно, като търговците показват известна нервност, докато поевтиняващите контракти на международните борси остават фермерите на загуба, пише в седмичния си анализ специализираният портал agrarheute.com.

Спадът в цените на фючърсите продължи и в началото на тази седмица, а дадените в края на миналата седмица прогнози на Международния съвет по зърното за рекордно производство от зърно допълнително развалиха настроението на участниците на пазара. Така през 2025 година очакванията са глобалната реколта от пшеница да надмине 800 млн. тона, а от царевица да достигне до 1, 27 млрд. тона.

Слаб експорт на пшеница от ЕС

Слабото евро обуславя и продължаваш слаб експорт на пшеница от страните в ЕС. По данни на ЕК от началото на стопанската година до 18 март експортът на европейска пшеница за пазарите на трети страни е достигнал до 14,9 млн. тона спрямо 22,9 млн. тона за аналогичния период на предходната година. В същото време страните от ЕС са внесли 5,8 млн.. тона пшеница в това число 3,8 млн. тона украинска.Най-много пшеница за трети страни са изнесли Германия- 7 млн. тона и Румъния- 4,3 млн. тона.

Поевтиняването на руската пшеница оказва влияние на глобалните пазари

Понижаването на експортните цени доведе до спад и в цените на руската пшеница, които достигнаха до най-ниското си ниво от средата на февруари от 190,3 евро за тон. Според руски анализатори експортният потенциал на страната се оценява на 24,2 млн. тона. Това че цената на руската пшеница бележи спад, също оказва допълнително влияние на глобалните пазари.

В понеделник търговията с пшеница зад Океана беше оцветена в червено, като участниците очакват с нетърпение новите оценки за американската реколта, които излизат днес. Известна загриженост създават проблемите с липсата на достатъчно влага в южните производствени региони на страната.

Цените на американската соя и царевица също вървят надолу основно заради въведените мита и очакваните контра мерки от страна на вносителите. .Пазарът на соя остава под натиск и заради очакваната рекордна бразилска реколта.

Засилват се опасенията за пандемия от птичи грип

Опасенията за разпространението на вируса на птичия грип и при други селскостопански животни се засилват още повече, след като във Великобритания беше установен случай на заразена с него овца, информира „Ройтерс“ позовавайки се на информация от британските власти, Това е първият случай в света на предаване на вируса на овце, с което продължава да се разширява списъка на видовете животни станали жертва на вируса- от мечки и делфини, през кучета и котки до тигри и тюлени. Както е известно в САЩ вече бяха установени случаи на заразени с птичи грип говеда.

„Случаят беше идентифициран след рутинно наблюдение на отглеждани животни във ферма в Йоркшир, където беше потвърдена високопатогенна инфлуенца по птиците (H5N1) при птици, отглеждани на закрито.

По информация на британското министерство на околната среда, овцата заболяла от вируса е била с признаци на мастит и възпаление на гръдната тъкан.

Според Ед Хъчисън, професор по молекулярна биология от университета на Глазгоу , наличието на вируса установено и в млякото показва паралели с епидемията от птичи грип при говедата в САЩ. За сега обаче липсват доказателства за предаване на заболяването от овце на овце. Заразената овца е била умъртвена, като не са открити други заразени животни в стадото.

Британското министерство по въпросите на селските райони въведе наблюдение на добитъка в помещения, където е потвърден птичи грип при птици в затворени помещения след огнищата сред млечните крави в Съединените щати.

Допустими за подпомагане са фермери –  растениевъди

Стартира прием на заявления за подпомагане застраховането на реколтата по интервенцията за управление на риска, съобщиха от аграрното ведомство. До момента фермерите получаваха подпомагане за застраховка на земеделска помощи под формата на държавна помощ.

Бюджетът на приема е в размер на 10 000 000 евро, а заявяването ще се осъществява чрез посочване на намерение за участие по интервенцията в общото заявление за подпомагане по реда на Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. От кандидатите се очаква изрично да отбележат в таблицата на използваните парцели намерение за застраховане срещу всеки парцел, който ще бъде заявен.

Допустимите кандидати са активни земеделски стопани, чиито стопанствата са в сектор „Растениевъдство“ и в тях да се отглеждат култури от следните групи:

• овощни култури над 0.5 ха, встъпили в плододаване и в период на експлоатация на насажденията към момента на кандидатстване;

• зеленчукови култури, отглеждани в оранжерии над 0.1 ха;

• зеленчукови култури над 0.3 ха;

• етерично-маслени и медицински култури над 0.5 ха;

Стопаните, отглеждащи зърнени и маслодайни култури, се подпомагат за първите 1000 ха от площите си.
Кандидатите трябва да са застраховали реколтата си в избрана от тях застрахователна компания, за един или няколко от следните застрахователни рискове – неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия или други неблагоприятни климатични събития. Крайната дата на периода, за който е сключен застрахователният договор трябва да е след датата на отбелязване на намерение за участие по интервенцията за застраховане в общото заявление за подпомагане.
Финансовата помощ е в размер до 70 на сто от размера на застрахователната премия, но не повече от следните максимални стойности:
•     размер на подпомагане при овощни култури, зеленчукови култури, тютюн, етерично-маслени и медицински култури, отглеждани на открито – до 420 лв./ха;
•     размер на подпомагане на хектар при оранжерийно производство – до 1 260 лв./ха;
•     размер на подпомагане на хектар при отглеждане на зърнени и маслодайни култури – до 75.6 лв./ха.

По-добре е потребителите да пазаруват от по-малки магазинчета, отколкото да бойкотират веригите

С опитите си да въведат регулации по веригата на доставки, политиците се намесват на пазара като слон в стъкларски магазин, коментира пред представители на медиите актуалната тема доц. Тодор Ялъмов, зам. декан на Стопанския факултет на СУ.

„Този закон не трябва да бъде приет. Всеки опит за намеса на пазара е като намеса в стил слон в стъкларски магазин. Неколкократно икономисти в това число и от неправителствения сектор заявиха, че има много проблеми по веригата на доставки, но най-големи са тези на неефективно работещи институции като КЗК и КЗП. Ако те не работят какъвто и закон за държавен комунизъм да се направи, той няма да ги реши“, заяви още доц. Ялъмов.

Според него политиците смятат, че обществото ще ги хареса, ако предприемат подобна мярка за регулация, тъй като е недоволно от веригите.

„Основните оплаквания на производителите не са заради това, че веригите им купуват евтино стоката и я продават скъпо. Надценките не са толкова високи. Оплакванията са свързани най-вече със сроковете на плащания и препоръките от тяхна страна за промоция, които често ги сварват неподготвени. От друга страна ако няма промоции, няма кой да купува, защото дори хората с пари следят и сравняват промоциите“, смята той.

Пазаруването според него не е плод на емоции, а на избор и правене на сметка. Потребителите гледат дори на пазаруването на храна като на услуга, и вече има достатъчно добре изградена куриерска система за доставка на храни до дома. Има все повече хора, които например предпочитат да си доставят храни от „Хранкооп“ , която е избрала модела на абонамента за храни.

Не ви харесват веригите, изберете друг бизнес модел

„В днешно време конкуренцията не е на продуктово равнище, а на бизнес модели, и всъщност много хора предпочитат да платят малко по-скъпо за даден хранителен продукт, който обаче им доставя не само качество, но и удовлетворение, че подкрепят тъкмо този модел. Вместо бойкоти на хранителните вериги, които са малко безсмислени, хората трябва да се ориентират към подкрепа на по-добри модели. Истинската и устойчива промяна е, когато отидат в малките магазини или се абонираш за храни, които да получаваш у дома. Бойкотиращите обаче няма да го направят, защото тези храни са по-скъпи“, смята още той.

Няма начин обаче светът да функционира без модерната търговия, освен това малките магазинчета като бизнес модел няма как да прогнозират развитието на пазарите така, както го правят големите. Ако не прогнозират достатъчно добре продажбите си, те ще фалират, Освен това според него малко споменаван факт е, че реално големите вериги помагат на малките производители.

Наука и агробизнес се срещат за намиране на нови възможности за превръщане на иновациите в ефективно работещи решения

По време на стартиралата днес за поредна трета година академия за иновации в агробизнеса различни заинтересовани страни от научни звена и институции, през представители на неправителствени организации , няколко бивши министри на земеделието и представители на бизнеса се срещат в опит да видят докъде е стигнал процесът на въвеждане на иновации в земеделието. Не само това, но и да се опитат да доизградят връзката между различните заинтересовани кръгове. Обобщаваме някои от изказаните по време на първия ден мнения, основно от представители на науката.

Академията за иновации- място на всички заинтересовани страни които знаят как внедряването им да се превърне в ефективни работещи решения Проф. Виолета Божанова, председател на ССА:

„ Иновациите са изключително важни за разрешаване на всички предизвикателства, като в основата им са знанията и научните резултати и изследвания, натрупани през годините. Понякога те се случват бързо, но зад тях стоят сериозни научни изследвания. За мен сред най-важните цели на академията е това, че среща на едно място , всички тези, които имат идеи в областта на иновациите.  в агробизнеса, всички които знаят как да се приложат тези идеи, и всички , които знаят как тези идеи могат да се финансират, така че да прераснат в ефективни работещи решения.“

Справедливото измерване и финансиране на иновациите в агробизнеса- гарант за хранителния суверенитет на страната доц. Тодор Ялъмов, зам. декан на Стопански факултет на СУ „ Св. Кл. Охридски“

„Очаквам това събитие да предизвика и политическо въздействие. Когато „Евростат“ мери страните от ЕС за иновативност, изключва агробизнеса, като всички схеми за иновации са поставени под линия когато става дума за агроиндустрията. Време е страната ни да поиска от Европа да мери иновациите справедливо, като в обекта на измерване да включи и селското стопанство.“

Според него това е причината поради която различни предприемачи не могат да кандидатстват за атрактивни инструменти за подпомагане като например една схема, която им позволява закупуване на научни услуги с помощта на ваучъри.

Досегашният им опит по думите му е показал, че има много микро и малки предприятия, за които агробизнесът е втори или трети бизнес, с което допринасят за увеличаване на конкурентноспособноста в селското стопанство.

Аграрната наука не може да е хем в лабораториите, хем близо до бизнеса -проф. Димитър Греков АУ Пловдив, бивш министър на земеделието:

„Всичко започва от образованието. Агробизнесът вече не е свързан само с работата на полето, а изисква много знания за да се реализира и да се внедряват всички иновации в него. Много често представители на бизнеса казват, че науката не отговаря на практиката, но това не е така, защото двете са свързани. Ние като учени трябва да следим какви са техните необходимости, защото сама по себе си науката не помага за развитието. Трябва да чуем техния пулс, и техните желания. Науката в голямата си част е с фундаментална насоченост, но в условията на икономически и най-вече климатични промени, тя трябва да е и приложно ориентирана, защото тъкмо приложните изследвания дават бърз ефект върху повишаване на производителността. Учените не бива да стоят само в лабораториите или аудиториите, а да следят какво се случва в земеделието на терен, кои сортове или породи животни са подходящи за нашите условия и кои не.“

Земеделското министерство ще подготви и нов законопроект за кооперациите

Земеделското министерство много скоро се очаква да предложи законопроект за кооперирането на земеделските производители, за който според земеделския министър Георги Тахов вече е назряло времето да бъде предложен и приет.

„Започваме твърде скоро работа по този законопроект, защото сме наясно, че няма как един бранш който не е единен да си поставя както дългосрочни,така и краткосрочни цели“, заяви Георги Тахов.

По думите му министерството се старае в последните месеци да създава все повече предпоставки за стимулиране на сдружаване на земеделските производители.

Освен това земеделското министерство планира да стимулира организациите и групите на производители създадени от най-малко четирима земеделски производители с нова интервенция, която е в процес на обсъждане, и чиито бюджет се планира да е 9,5 млн. лева.

Що се отнася до имитиращите продукти се предвиждат сериозни промени и санкции, които трябва да влязат чрез промените в закона за храните. Предвижда се и промяна на някои наименования на имитиращи продукти и въвеждане на ограничения за употребата им в детски градини и училища.

Прогнозите за по-добра зърнена реколта в Украйна и Русия също подпомогнаха борсовата търговия

Известното стабилизиране на американската търговска политика свързано с отмяната на някои мита доведе до стимулиране на пазарите, като цената на пшеницата зад Океана спря да копае дъното. Въпреки нестабилността в международните икономически отношения, фючърсите на пшеницата както в САЩ, така и в Европа отбелязаха известно повишаване на цените. Допълнителен тласък на цените дадоха и последните прогнози за повишаване на добивите от зърнени култури в Русия и Украйна.

Контрактите на пшеницата търгувани в Чикаго се повишиха през тази седмица с 5 долара до 242 долара за тон, а тези на европейската пшеница във Франция си върнаха позициите с повишение от 8 евро до 228 евро за тон.

Минимален спад в цените от съответно два и един долара регистрираха украинската и руска пшеница, които се продаваха на цена от 248 долара за тон.

Пазарът на царевица както често се случва последва възходящия тренд на този на пшеницата, и американските контракти се повишиха с 4 долара до 213 долара за тон. Значително повишение отбелязаха контрактите на царевицата в Париж- с цели 10 евро до 225 евро за тон. Единствено украинската царевица понижи цената си с 6 долара до 232 долара за тон.

Рапицата със срок на доставка май търгувана на Euronext поевтиня рязко с 32,50 евро до 471 евро за тон. Контрактите на нерафинираното слънчогледово олио търгувани в Ротердам отново поевтиняха като смъкнаха от цената си 15 долара до 1210 долара за тон.

На Софийска стокова борса няма раздвижване на търговията, като продължава търсенето на пшеница за изхранване на животните на цена от 340 лева за тон.

Забраната на Китай за внос на рапица от Канада, я направи привлекателна за европейския пазар според търговец

За да се компенсира дефицитът на слънчоглед за маслопреработвателната индустрия у нас, някои български преработвателни компании са започнали да внасят рапица от Канада, информира UkrAgroConsult.

Според Преслав Райков, търговец на растителни масла преработвателният бранш изпитва недостиг на суровина от края на миналата година.

„В момента се растоварва партида с канадска рапица на пристанище Варна, като идват още три. Вносът на рапица съвпадна с въведената от Китай забрана за вноса на канадска рапица, в резултат на което се получи излишък на рапица, която стана доста привлекателна като цена за Европа“, коментира Райков, цитиран от UkrAgroConsult.

Според него през тази година се наблюдава дефицит на рапица освен в България, и в Румъния и Украйна, ето защо преработвателите които се опитват да диверсифицират дейността си са се сблъскали с допълнителни проблеми в намирането на доставчици на суровина.

Ситуацията е подтикнала все повече фермери да заложат на рапицата в очакване на повишено търсене през следващия сезон. Заради липсата на достатъчно суровина според Райков някои големи преработватели през есента са спрели частично преработката на слънчоглед. Заради неблагоприятните климатични условия и ниските добиви реколтата от слънчоглед у нас е била по-слаба от обичайната.

Вносните мита ще засегнат и селскостопанската продукция

В отговор на въведените от днес от администрацията на Доналд Тръмп мита за вноса на стомана и алуминий, ЕС се готви да въведе контра мита на стойност 26 млрд, евро, информира БТА позовавайки се на „Ройтерс“ и други световни медии. Контрамерките на въведените от САЩ мита се очаква да влязат в сила от началото на април.

Вносът на някои селскостопански продукти като птиче и говеждо месо, морски дарове, ядки, яйца, захар и зеленчуци от САЩ също ще бъдат засегнати.

„Тъй като САЩ прилагат мита (засягащи европейски продукти – бел. ред.) на стойност 28 млрд. долара, ние отговаряме с контрамерки на стойност 26 млрд. евро (28 млрд. долара)“, посочва в изявление председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Стоманата и алуминият представляват приблизително 5 на сто от общия износ на стоки от ЕС за САЩ. Освен стомана и алуминий, контра митата ще обхванат още вноса на текстил, кожени изделия, домакински уреди, стоки за бита, пластмаса и дървесина.

„ЕС остава готов да работи с правителството на САЩ за намиране на компромисно решение“ по въпроса, се казва в изявлението на ЕК. В информацията се уточнява, че митата ще обхванат вноса от САЩ на текстил, кожени изделия, домакински уреди, стоки за пита, пластмаса и дървесина.

От 1 април ЕК ще прекрати сега действащото спиране на митата върху американски продукти, а до средата на април ще представи и нов пакет от контрамерки.

Силното евро натиска и цените в Европа

Царящата неяснота около търговската политика на САЩ съпътсвана от налагане, а впоследствие и отлагане на част от митата например за Мексико не вдъхват оптимизъм на борсовите пазари, макар, че цената на американската пшеница спря да се срива. В Европа спадът на цените на зърното е свързан с натиск от страна на силното евро.

За седмица котировките в Чикаго смъкнаха 3 долара до 237 долара за тон. Френската пшеница се срина с 9 евро до 220 евро за тон. Цената на украинската пшеница се запазва на нивото от 250 долара за тон, докато руската пшеница поскъпна незначително с един долар до 249 долара за тон.

Пазарът на царевица също реагира на новия курс в митническата политика на Тръмп, като цената на американската царевица се срина с 13 долара до 209 долара за тон. Понижението на цената на френската царевица е сходно с това на пшеницата до 215 евро за тон. През текущата седмица поскъпване отбеляза само украинската царевица- с 2 долара до 238 долара за тон.

Контрактите на рапицата търгувани на Euronext със срок на доставка през май поевтиняха с 34,30 евро до 503.50 евро за тон. Цената на нерафинираното слънчогледово олио в Ротердам в началото на март отчете повишение от 5 долара до 1225 долара за тон.

На Софийска стокова борса продължава търсенето на пшеница за фураж на животните на цена от 340 лева за тон.

Земеделските производители искат промяна на споразумението с Украйна

Недоволни от вноса на земеделска продукция от трети страни като Украйна и Южна Америка, фермери в Чехия и Словакия блокираха пропусквателните пунктове по границите, информира UkrAgroConsult позовавайки се на „Ройтерс“.

Към техните протести се присъединиха земеделски производители и от Австрия и Унгария с плакати, чрез които се призовава да се спре вноса на украинско зърно. Недоволството на земеделските производители е насочено основно към сключеното през декември търговско споразумение със страните от Меркосур, както и освобождаването от мита на украинския внос.

„Мен ме вълнува това, че трябва да спазвам редица изисквания свързани с попълването на множество документи, и в същото време не мога да продавам продукцията си на цените на продукцията, която се внася от Изток, така и от Южна Америка“, заяви чешкият фермер Петр Халубка..

Според информации на чешките медии фермерите са провели протестни акции и на други гранични пунктове, включително на границата с Полша. Местните организации на земеделските производители настояват за отмяна на споразумението със страните от Меркосур и постигане на ново споразумение с Украйна, чрез което да бъде защитено производството им.

След 5 юни ЕК не планира да продължи търговията с Украйна при настоящите условия, като еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен заяви, че се предвижда промяна в двустранното споразумение.

Контрактите на нерафинираното слънчогледово олио с нов драстичен спад

В края на месец февруари според експертите на Софийска стокова борса се регистрира срив на борсовите котировки особено на американския пазар заради напрежението в международните отношения. Така фючърсите на американската пшеница паднаха с цели 13 долара до 240 долара за тон. На пазара във Франция цената на пшеницата също се понижи- с 5 евро до 229 евро за тон.

Единствено украинската и руската пшеница поскъпнаха през изминаващата седмица съответно с 2 и 3 долара до ценови нива от 250 и 248 долара за тон.

Пазарът на царевица зад Океана последва развитието на този на пшеницата, и котировките загубиха 8 долара до 222 долара за тон. По-слабо е поевтиняването и във Франция- само с 2 евро до 224 евро за тон. На обратния полюс е украинската царевица, чиято цена се повиши с 4 долара до 235 долара за тон.

Цената на рапицата на борсата Euronext се повиши с 5 евро до 538 евро за тон, а нерафинираното слънчогледово олио търгувано в Ротердам изгуби 25 долара от цената си, падайки до 1220 долара за тон.

У нас отново няма движение на борсовата търговия, като продължава търсенето на пшеница за изхранване на животните на цена от 340 лева за тон.

Породи като „Мини-Хайллендс“ и „Декстър“ не отстъпват по качество на месото на традиционните

Със своите малки размери говедата от породи като „Мини-Хайлендс“ и „Декстър“ стават все по-предпочитани сред германските животновъди и особено хоби-фермерите не само заради своите размери, но и заради това, че по качество, месото им не отстъпва на това на традиционните породи, информира agrarheute.com.

Сред предимствата при отглеждане на тези животни са , че заради малките си размери, те заемат по-малко място, и за изхранването им са нужни по-малки количества фуражи.

Освен изброените породи в това число на мини породите месодайни говеда се включват още сравнително неизвестни породи като „Лоупай Ангъс“ и говеда от породата „Дарума“. (ареалът им на разпространение е в Западна Африка бел. ред.).

Сред тях с особено голям потенциал в отглеждането са месодайните говеда от „Нини Хайланд“ . Породата която е „по-малка“ версия на породата „Шотландско високопланинско говедо“ се радва на най-голям интерес сред животновъдите в Германия. И докато шотландските високопланински говеда достигат на височина до 120 сантиметра, представителите на „Мини Хайленд“ са наполовина по-ниски. Въпреки това те са много здрави и непретенциозни животни, които издържат на студове и сняг не по-зле от големите си събратя. За разлика от традиционните големи породи, за говедата от породата „Мини Хайленд“ фермерите имат нужда от до 50% по-малко фуражи. Като качество и количество обаче, месото им не отстъпва на това на животните от породата „Шотландски планински говеда“, като в количествено съотношение са способни да произвеждат до 75% от месото на големите породи.

Заради това че са приятелски настроени и неагресивни животни, говедата от мини породите печелят допълнителна популярност особено сред така наречените хоби-фермери. Някои от професионалните животновъди дори са се специализирали в отглеждането на говеда от мини породи, които да продават на хоби фермери. Разходите за отглеждането на едно говедо от малки месодайни породи започват от 3000 евро на животно. Единственият недостатък за фермерите желаещи да отглеждат животни от подобни малко известни породи месодайни говеда, е сравнително слабата популация на тези породи не само в Германия, но и в Европа. Ето защо за да си създадат стопанства само с представители на подобни породи, повечето животновъди трябва да чакат дълго и да купуват животните на части.

Препоръчително е всеки животновъд решил да се сдобие с животни от подобни мини породи да подхожда много внимателно и да се обръща само към сериозни и утвърдени животновъдни стопанства, тъй като поради това, че животните от подобни породи не са защитени в Европа, нерядко като животни от тези породи се предлагат и млади телета от други породи.

Целта е осигуряване на по-справедливи условия за европейските фермери

Европейският съюз планира да ограничи вноса на земеделски култури, третирани със забранени пестициди, информира „Ройтерс“ позовавайки се на проект на нови разпоредби. Очаква се този ход да засегне страните търгуващи със земеделски култури в това число и САЩ. Информация за намеренията на ЕС да ограничи вноса на култури третирани със забранени пестициди изтече още в края на миналата седмица във „Файненшъл таймс“.

Проектът на политическия документ на ЕС „Визия за селското стопанство и храните“, който трябва да бъде публикуван в сряда, на който се позовава Ройтерс, потвърди, че Комисията ще заеме по-строга позиция по отношение на вноса, за да осигури справедливи равни условия за европейските фермери.

„Комисията ще преследва, в съответствие с международните правила, по-строго привеждане в съответствие на производствените стандарти, прилагани към вносни продукти, особено по отношение на пестицидите и хуманното отношение към животните“, се казва в проекта.

„Комисията ще гарантира, че най-опасните пестициди, забранени в ЕС по здравословни и екологични причини, не се допускат обратно в ЕС чрез вносни продукти.“

Проектът, който не уточнява кои пестициди са най-опасни, все още може да се промени, преди да бъде публикуван.

Ходът на ЕС може да блокира вноса на соя от САЩ и други храни, третирани с пестициди, които не се използват от европейските фермери.

Говорител на Европейската комисия отказа да коментира изтеклия проектодокумент. По повод намеренията на Европа да ограничи вноса на земеделски култури обработвани със забранени пестициди американският президент Доналд Тръмп заяви, че това ще навреди на американските фермери.

Както е известно намерението на новата администрация на Белия дом да наложи мита от 25% за вноса на продукти от Европа като стомана и автомобили реципрочни мита за вноса на фармацевтични продукти и чипове доведе до повишаване на напрежението между ЕС и САЩ.

ЕС определя максимални нива на остатъци при внос на храни за някои пестициди, забранени в ЕС.
Миналата година Комисията предложи да се продължат да се допускат остатъци от фунгицида ципроконазол и инсектицида спиродиклофен – които не могат да се използват от фермерите в ЕС – във вносни продукти, въпреки че депутатите от Европейския парламент настояха праговете да бъдат намалени.

Възражения по обхвата на справките за постоянно затревени площи ще могат да се подават до 7 февруари

От днес земеделските стопани могат да се запознаят с обхвата на проекта на слой „Физически блокове”, включително и площите по чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „з“ (ПЗП-косене) от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол за кампания 2024 г. Справките се извършват в Система за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“.

Ot тази година обхватът на справките е разширен, като земеделските стопани, заявили участие по еко схемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (ЕКО-БРЕИ) имат възможност да проверят за несъответствия с идентифицираните в Системата за идентификация на земеделските ландшафтни елементи, поддържани на основание чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „е“ от Наредбата.

При несъгласие с посочените данни кандидатите могат да генерират възражения през индивидуалния си профил в СЕУ. Образци на възраженията се генерират автоматично до 7 февруари 2025 г. и се подават в Областните дирекции „Земеделие”. Препоръчително е всички стопани да извършат справка, като при затруднение в проверката или при подаване на възражение, могат да се обърнат за съдействие към Областните дирекции и Общинските служби по земеделие към МЗХ.

След разглеждането на всички постъпили възражения ще бъдат подготвени и окончателните специализирани слоеве „Физически блокове”, включително площите, поддържани чрез косене и ландшафтните елементи за Кампания 2024 и прием на заявления през Кампания 2025.

Целите са европейска интеграция на страната заедно с държавите от Западните Балкани до 2030 г.

Украйна се присъедини като страна наблюдател към платформата за развитие на селските региони в Югоизточна Европа, като целите са постигане на европейска интеграция на страната заедно с Молдова и държавите от Западните Балкани до 2030 година, информира UkrAgroConsult.

“Благодарни сме за сътрудничеството между нашето министерство на земеделието и представителите в постоянната работна група за развитие на селските региони в Югоизточна Европа и потвърждаваме подкрепата си за целите и принципите на организацията“, заяви украинският зам. Министър на земеделието Оксана Омачко.

Според нея войната в Украйна е оказала негативно влияние не само върху развитието на селските региони в нейната страната, но и в целия свят.

Постоянната група за развитие на селските региони в Югоизточна Европа е е междуправителствена платформа за политически диалог и регионално сътрудничество в сферата на селското стопанство, която е основана през 2005 година. Нейна ключова цел е постигане на устойчиво развитие на селските региони в Източна Европа.

От ведомството очакват до края на месеца препоръки от заинтересованите страни за финализиране на националния план за развитие на биопроизводството

Доставките на биопродукти по училищните схеми са се увеличили с 33% отчетоха по време на среща със сектора от земеделското министерство. По време на среща с бранша заместник министърът на земеделието Лозана Василева заяви, че националният план за развитие на биоземеделието е ключов инструмент за постигане на устойчиво земеделие.

От страна на бранша бяха подкрепени мерките за насърчаване на потреблението чрез повишаване на осведомеността и доверието в биологичните продукти, а също улесняване на достъпа до пазари чрез директни продажби и скъсяване на веригите за доставка.

Според нея изпълнението на заложените в него мерки ще утвърдят страната ни като надежден производител на качествени и екологични храни, като същевременно се осигурява защита на природата и подкрепа за земеделските общности.

От ведомството очакват до края на месеца препоръки от заинтересованите страни за финализиране на националния план за развитие на биопроизводството.

Близо 300 специализирани дискусии очакват гостите на международното изложение

Биоикономиката заедно с това каква храна ще слагаме на трапезата си в бъдеще са сред основните теми на тазгодишното международно изложение „Зелена седмица“ в Берлин, което ще се проведе между 17 и 26 януари. Това съобщават от организаторите. За гостите ще бъдат организирани близо 300 специализирани панелни дискусии и семинари. С това за поредна година изложението ще се превърне във важна платформа за експертите от сферата на храните и земеделието.

Темата за биоикономиката ще бъде обсъдена по време на традиционния глобален форум за храна и земеделие, започващ на 15 януари. Експертите ще обсъдят как да придадат по-голяма устойчивост на биоикономиката в аграрния, горския сектор, производството на аквакултури и органичните суровини, насекоми и микроорганизми така че да се повиши независимостта от фосилните суровини. Освен това те ще опитат да потърсят общи пътища за повишаване на хранителната сигурност, за борба с все по-изострящата се климатична криза, изискванията за на иновации и създаване на прозрачни условия за придаване на по-голяма устойчивост на биоикономиката.

Годишният форум на Германския съюз на жените пък ще се фокусира върху това, какво ще слагаме на трапезата си в бъдеще. Темата за германските фермери е щекотлива особено що се касае до здравето на животните и рентабилността с оглед на промените в етичните, икономически и климатични принципи в животновъдството., като за да се запази и в бъдеще рентабилността на земеделието изобщо са нужни креативни предложения и решения.

Фючърсите на нерафинираното слънчогледово олио се сринаха с 30 долара

През изминалата седмица цените на основните контракти на аграрните култури на международните борси отчетоха увеличение с изключение на американската пшеница, която поевтиня с 3 долара до 245 долара за тон. Френската пшеница поскъпна с 6 евро за седмица до 231 евро за тон. Украинската пшеница запази цената си от миналата седмица от 239 долара за тон, докато руската се повиши с 2 долара до 227 долара за тон.

Засилено търсене на украинска царевица качва цените в Европа

На пазара на царевица също беше регистрирано седмично повишение, като американската царевица поскъпна с 3 долара до 310 долара за тон, а френската поскъпна с цели 11 евро до 211 евро за тон. На фона на тези цени украинската пшеница повиши незначително cenata си с 1 долар до 220 долара за тон. Според анализатори основната причина за поскъпването на царевицатана европейския пазар е засиленото търсене на украинска царевица.

Рапицата търгувана на Euronext прибави към цената си 8,75 евро до 538 евро за тон. Най-голям срив за изминалата седмична търговия отбелязаха контрактите на нерафинираното слънчогледово олио в Ротердам, които смъкнаха от цената си 30 долара до 1200 долара за тон.

Без нови борсови сделки у нас

На Софийска стокова борса сделки през тази седмица не бяха реализирани, като продължава да се търси пшеница за животински фуражи на 340 лева за тон.

Потребителите са разтревожени заради евентуално съдържание на токсични вещества в добавката

Британски потребители заплашиха с бойкот продукцията на датско-шведския млекопреработвателен гигант Arla заради нова хранителна добавка във фуражите на животните, за която е установено, че може да намали емисиите на метан при млечните крави с до 30%, съобщава „Ройтерс“.

Според тях добавката произведена от нидерландската компания DSM-Firmenich, съдържа токсични вещества, които са вредни за кравите и фермерите, и чиито следи остават в млякото.

В отговор на твърденията от млекопреработвателния гигант излязоха със специално изявление, в което опровергаха тези твърдения и заявиха, че въпросната хранителна добавка е безопасна, което е било установено с щателни тестове. От Arla твърдят, че добавката е одобрена както от европейските, така и от британските и американски органи за безопасност на храните. Оттам също опровергават информацията, че разработката е свързана с името на Бил Гейтс, инвестирал в проект на друга компания за разработка на подобна хранителна добавка наречена – „Румин 8“.

Междувременно в социалните мрежи се разпространяват съобщения, че продуктите на компанията са свързани с проект на Бил Гейтс и се съветват потребителите да ги избягват и да купуват само местна продукция.

ООН призовава за прилагане на иновации за съкращаване емисиите от метан

С цел намаляване на емисиите от метан,, от ООН излязоха с призив за насърчаване на разработките на подобни хранителни добавки за фуражи, чието използване може да намали емисиите от метан в животновъдния сектор с 20% годишно. По данни на експертите от 90-те години насам глобалното производство на метанови емисии е нараснало с 25%.

Според Джералдин Мачет, бивш съизпълнителен директор на компанията производител, подетата срещу нея кампания може да попречи на производителите на месо и мляко да въведат подобни добавки.

Според „Ройтерс“ производството на метанови емисии в хранителната индустрия остава „бяло петно“, защото ако 82% от най-големите производители на протеини в света са решили да направят данните си за производството на Co2 емисии публични, едва 5% от тях са решили да публикуват данни и за производството на емисии от метан, три от които са установили конкретни цели за редукция на произвежданите количества.

През 2023 година някои от най-големите компании производители на млечни продукти като „Нестле“, „Лакталис“ и др. влязоха в специален алианс, като обявиха, че ще декларират какви количества метанови емисии произвеждат годишно. Този съюз обаче не ги задължава да предприемат конкретни мерки за намаляване на вредните метанови емисии.

ЕК е поискала незабавно прилагане на мерки за ликвидиране на болестта

Пробите от животните във Велинграско при които е установена зараза с чума по дребните преживни животни са изпратени за анализ в лабораторията в Монпелие, информира БТА, позовавайки се на съобщение от БАБХ.

Ръководството на БАБХ припомни, че в съответствие с член 100 от Регламент (ЕС) 2017/625, Националната референтна лаборатория на България е официално определена за изследване на проби, като това е публикувано и в уебсайта на Европейската комисия в секцията за референтни лаборатории на ЕС. В този контекст пробите отиват първо в Националната референтна лаборатория, след което се изпращат в лабораторията в Монпелие, която е референтна за целия Европейски съюз.

Д-р Светлозар Патарински подчерта, че единствено националните референтни лаборатории на държавите членки на ЕС имат право да изпращат проби за потвърждение в Монпелие. Ръководството на БАБХ увери, че агенцията ще продължи да следва стриктно всички изисквания на европейското и националното законодателство в процеса на изследване на заболяването.

По-рано от Агенцията по храните съобщиха, че Дирекция- Управление на кризи в храните, животните и растенията към Генералната дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (САНТЕ) на Европейската комисия е изпратила днес становище до изпълнителния директор на БАБХ, в което към България е отправен призив за незабавно прилагане на мерки за ликвидиране на констатираното огнище на чума по дребните преживни животни, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2020/687, тъй като по-нататъшните забавяния застрашават здравето на овцете и козите, не само на територията на България, но и на целия Европейски съюз.

Както е известно на собствениците на заразените стада беше предложено или те незабавно да бъдат умъртвени по хуманен начин след което да им бъде изплатена компенсация от 900 хил. лева, или да се изчакат още едни резултати от изследвания на пробите в централната референтна лаборатория на ЕС в Монпелие.

Според експерти успешното прилагане на серия от мерки е довело до редуциране на хранителните отпадъци с до 24%

Германският министър на земеделието Джем Йоздемир посочи, че доброволният пакт с 14 от големите търговци за намаляване разхищаването на храни вече дава първите си резултати , се казва в съобщение на федералното министерство. В информацията се казва, че с това споразумение е са поставени основите за успешното начало на процеса за намаляване изхвърлянето на храна.

Според данните на изследване, публикувано от „Тюнен институт“ големите вериги могат да намалят изхвърлянето на храна с до 24%. По думите на Йоздемир в началото големите вериги са поели ангажимент за редуциране на хранителните отпадъци до 1/3, като някои от тях са постигнали тази цел значително по-рано.

„Този успех трябва да мотивира всички участници, че колкото може повече храна трябва да достигнат до масата ни- в чиниите и тенджерите ни, но не в кошчето“, заяви Йоздемир.

Припомня сече съглашението резултат от диалога на федералното министерство с големите вериги бе подписано през юни 2024 година. Подписалите го търговци се задължаваха да предприемат конкретни мерки за постигане на точно установени цели както в собствените си магазини, така и в логистичните си бази. За резултатите от предприетите мерки за намаляване на хранителните отпадъци следят експерти от „Тюнен институт“, с което да се гарантира съответната прозрачност. Първият им доклад показва , че предприетите от търговците мерки през 2023 година вече дават позитивен ефект. Някои от компаниите са изпълнили първоначално заложените в пакта цели още през миналата година, като са намалили изхвърлянето на храни с до 25%.

Един от позитивните ефекти на споразумението е ориентирането на голяма част от търговците към последващо коопериране с различни институции за последващо даряване на непродадени хранителни продукти или такива, които са били с нарушена цялост. Сред най-предпочитаните мерки прилагани от търговците са са тези свързани с оптимизация на продажбите на продукти, които не са особено често консумирани от клиентите и на стоки с минимални срокове на годност чрез намаляване на цените.

Отбелязва се че пактът е имал позитивен ефект не само върху производители и преработватели, но и върху потребители, като в пакта са намерили място и обучения на персонала за оптимизация процеса на логистика и съхраняване на храните в това число и тези с по-малък срок на годност.

Компанията подобрява достъпа на клиентите до широка гама пробиотични продукти

След като през миналия месец държавната компания LB Булгарикум изненада потребителите с нов продукт от серията си с пробиотици- айрян с пробиотици, сега представи обновен сайт и електронен магазин.

Заедно с обновения сайт от LB Булгарикум стартираха и специален електронен магазин – prowaystore.bg, на който клиентите ще могат да открият освен цялата гама от млечни продукти, резултат от над половин век опит и традиции, и иновативни пробиотични продукти и храни, които са създадени с помощта на най-съвременните технологии.

Особено място в нашето портфолио заема пробиотичната серия PROWAY. Продуктите с тази марка се отличават с факта, че съдържат млечнокисели бактерии, изолирани и изследвани в нашата собствена лаборатория. Тези пробиотични щамове са с изцяло естествен произход, което гарантира тяхната ефективност и здравословни качества, се казва от компанията.

Освен нов комисар по земеделие ЕК , ще има и нов говорител за земеделието

Новият състав на Европейската комисия предложен от Урсула фон дер Лайен, който ще е начело до 2029 година встъпва в длъжност, информира Agri-Press.eu. Освен новият комисар по земеделие Кристоф Хансен, ЕК ще има и нов ресорен говорител

Очаква се се новият комисар по земеделие да работи за укрепване на конкурентноспособността и устойчивостта на земеделския сектор следвайки темите от стратегическия диалог за бъдещето на европейското земеделие. Той ще отговаря за разработване на нова визия за развитие на селското стопанство, която трябва да гарантира конкурентоспособност и устойчивост на сектора в дългосрочен план, разработване на стратегия за смяна на поколенията в земеделието и др.. За нов говорите на ЕК за земеделие е назначен полякът Мачей Берестецки.

Браншовиците предлагат обвързване на приема по мярката за инвестиции с размера на стопанствата

Промяна на дефиницията за активен фермер е сред основните приоритети в работата на Обединени земеделски производители , обяви по време на първия годишен форум на организацията в Банско председателят на УС на ОСП Венцислав Митков. На форума, провеждащ се в Банско присъстват над 200 фермери от страната.

От браншовата организация ще настояват за повишаване на достъпността на мярката за инвестиции в земеделски стопанства, Предлага се по нея да има три приема, ориентирани съответно според размера на стопанствата – до 500, до 1000 и над 2000 декара. Така според тях щяло да се осигури по-справедлив достъп до финансиране..

Освен това ще се работи за ново райониране на страната, създаване на нови програми за стопанствата в планинските и полупланински райони и разширяване на паралелките в специализираните училища в селскостопанските гимназии.

„За нас 2024 година с многото пожари липсата на валежи и заразите които  сега тръгнаха по животните беше много трудна“, заяви Венцислав Митков.

Планинските райони са по-слабо конкурентни

Сред мотивите да се иска допълнителни програми за финансово подпомагане на стопанствата в планинските и полупланински райони, Митков подчерта, че що се отнася до производителност, те не могат да са конкурентни на стопанствата в Добруджа.

Закон за браншовите организации

По думите на Митков е належащо приемането на подобен закон, защото няма друга европейска страна, в която да има над 200 браншови организации, всяко от които самостоятелно да си поставя исканията пред министерството.

„Министерството няма законов начин да изиска от всяка от тези организации информация за представителност и брой на членовете. Направили сме готов законопроект, който е връчен още миналата година на политическите партии. Ще продължим активно да лобираме за приемането муза да се реши проблема с всички организаицииведнъж завинаги“, подчерта той,

От своя страна зам. министър Иван Капитанов заяви, че между министерството и браншовата организация се работи конструктивно, като много от поставените от нейните членове проблеми са били решени, а другите предстои да бъдат решени през следващата година.

„Ще продължим да работим за намаляване на административната тежест“, потвърди Капитанов, като припомни, че през миналата седмица е било изплатено плащането от втория транш на компенсациите за фермерите, търпящи щети от военния конфликт в Украйна.

Цената на краставиците не пада под 3,50 лева за килограм

Листните зеленчуци като салата „Айзберг“на борса „Родопи 95“ се движат на цени близки до 4 лева. Арпаджикът е с 20 стотинки по-евтин от тях, като се продава на 3,80 лева. Босилекът е на 1 левче, а броколито се продава на 3 -3,20 лева. Зелената салата е на 0,90-1 лев за килограм.

Цената на доматите е между 3,20 и 3,80 лева за килограм. От сезонните зеленчуци зелето се продава на 1,40-1,60 лева за килограм, зелените домати на 1,80-2,00 лева за килограм. Камбите остават най-скъпи с цена от 4 до 4,80 лева за килограм, следвани от карфиола- 3,50-3,00 лева за килограм. Кервизът е на цена от 2-2,20 лева за килограм. Копърът е на 40 стотинки за връзка, а магданоза се продава на 30 стотинки за връзка. Морковите са на цена между 1 и 1,10 лева за килограм.

Зеленият пипер е на цена от 2,00-2,50 лева за килограм, зеленият лук на 0,55 лева за връзка. Зрелият боб се продава между 5 и 5,20 лева за килограм. Картофите се продават между 1 и 1,10 за килограм, а краставиците на цени между 3,50 и 4 лева за килограм.

Цената на боровинката продължава да се движи между 17 и 18 лева. Гроздето остава на цена от 6,50 лева. Сред цитрусите най-евтини са грейпфрутите и портокалите с цени 2,40-2,60 лева, следвани от бананите с цени от около 3 лева. Крушите са между 2,90 и 3,50 лева за килограм. Тиквата е на цена от 60-80 стотинки за килограм. Ябълките се продават на 1-1,20 за килограм.

Експертите очакват спад на печалбите в зърнопроизводството и производството на препарати

Според прогнозите на експертите от нидерландската банка Rabobank намаляването на стойността на цените на земеделската продукция в близко бъдеще ще се отрази негативно на печалбите на фермерите и то най-вече на зърнопроизводителите, информира UkrAgroConsult. Очаква се също и спад в печалбите за компаниите производители на химикали и пестициди, най-вече заради натрупаните големи запаси от непродадена продукция.

„Агрохимическите компании се опитват да излязат от кризата предизвикана от наличието на големи запаси“, се казва в отчета на експертите от Rabobank. Що се отнася до цените на минералните торове, в отчета се казва, че цената на амониевия нитрат и другите торове ще останат над средното историческо ниво като се отчита глобалния натиск върху търсенето и предлагането.

Експертите предричат трудни годин

Според експертите липсата на китайска продукция в съчетание с промяната на динамиката на пазара са довели до напрежение, като най-стабилни остават цените на калиевия хлорид. Не се очаква спад в цените на калиевия хлорид , тъй като според анализаторите настоящата пазарна цена на този вид минерални торове е близка до тяхната себестойност.

Според прогнозите на Rabobank през 2024 година на пазара ще бъдат доставени приблизително около 45,5 млн. тона , а през 2025 година 46,6 млн. тона минерални торове.

„Следващите няколко години както за производителите на пестициди и химикали, така и за производителите на селскостопанска продукция ще са трудни, но постепенно очакваме възстановяване на сектора“, се казва още в анализа на Rabobank.

елта на мярката е постигане на ценова стабилност при вноса на слънчогледово олио осигуряване на суровина на преработвателите

Ту

Турция премахва митническата такса от 8 процента върху вноса на маслодаен слънчоглед в рамките на определената му квота информира БТА, позовавайки се на Ройтерс.

През август страната постави квота за митническа такса от 8 процента за 1 милиона тона маслодаен слънчоглед, или 20 процента митническа такса за еквивалентните 400 000 тона сурово слънчогледово олио. Тази такса ще бъде валидна от 1 януари до 30 април 2025 г.

С новия президентски указ правителството премахна таксата от 8 процента за внос на маслодаен слънчоглед, докато таксата за внос извън квотата бе намалена на 12 процента от 27 на сто за повечето страни на произход.

Турското министерство на търговията посочи, че целта на този ход е да се гарантира, че промишлеността и преработвателите могат да се снабдяват с необходимите стоки на разумна цена по време на сезона на прибиране на реколтата в страните на произход, както и да се постигне ценова стабилност при доставките на слънчогледово олио.

Фермерите си искат земеделието обратно

Недоволството на френските фермери от търговското споразумение между ЕС и Меркосур продължава, като жандармеристи са спрели колона от 20 трактора на няколко километра от сградата на ЕП в Страсбург, съобщава БТА. Протестиращите били издигнали плакати с призиви да се върне земеделието фермерите.

“Нямаме за цел да създаваме неудобства на гражданите и да притесняваме нашите потребители. Но ще прекараме нощта на улицата. Така ще покажем недоволството си. Местното селско стопанство е под заплаха”, каза за БТА един от протестиращите. Той и колегите му си запалиха огън в празни варели.

Поредното недоволство е част от вълната на протести на земеделските производители, които смятат, че с търговското споразумение с Меркосур ще се намали тяхната конкурентноспособност на пазара, като в Европа се допусне вноса на по-евтина и неотговаряща на европейските еко стандарти земеделска продукция от Латинска Америка.

Миналата седмица големи фермерски демонстрации срещу споразумението се проведоха и в Белгия, а в събота полски фермери блокираха граничния пункт „Медика“ с Украйна в знак на протест срещу сделката.

Американската пшеница компенсира срива от миналата седмица, европейската се повиши с 8 евро

За разлика от миналата седмица, когато се срина с 15 долара, през тази американската пшеница възстанови позиции повишавайки се с 8 долара до 250 долара за тон. Цената на пшеницата търгувана в Париж се повиши със 7 евро до 225 евро за тон.

Украинската пшеница отбеляза минимално понижение с 1 долар до 240 долара за тон, докато руската пшеница поевтиня с 5 долара до 230 долара за тон.

Пазарът на царевица следва този на пшеницата

Макар и с по-слабо движение на цените, пазарът на царевица следва хода на този при пшеницата. Цената на американската царевица се повиши с 2 долара до 212 долара за тон, Котировките на царевицата в Париж се повишиха с 4 евро до 208 евро за тон. Украинската царевица поевтиня за седмица с 2 долара до 217 долара за тон.

Цената на рапицата се срина с 22 евро до 520,75 евро за тон. Още по-голямо понижение от 35 долара до 1250 долара за тон имаше при фючърсите на нерафинираното слънчогледово олио, търгувани в Ротердам.

У нас насипната пшеница използвана за фураж за животните продължава да се търси както и миналата седмица на 340 лева за тон.

Биохраните могат да повишат интереса на децата за пътя на храната и да подобрят успеха им

„Промените в закона за обществените поръчки, чрез които бяха включени и биопродуктите в тях ще отворят нови пазари пред всички производители и преработватели на храни, като особено за преработвателите процесът на сертификация е много бърз стига да си намерят производители на биопродукция, които да им доставят суровината“, заяви по време на форума на Съюза на хранително-вкусиовата промишленост д-р Стоилко Апостолов, председател на фондация „Биоселена“.

Според изискванията ако изпълнител по обществена поръчка доставя например 10 тона плодове и зеленчуци, 2% от тях трябва да са биологични. През 2030 година този процент трябва да да се повиши на 10.

Апостолов даде за пример Франция, където тази практика в обществените поръчки се прилага над 20 години, като дори в някои региони на страната храната на децата в учебните заведения на сто процента е с биологичен произход.

„Нещо повече по време на олимпиадата в Париж местните власти решиха, че 80 процента от всички ястия предлагани на спортисти и гости да са от биопродукти произведени във и около Париж“, добави още Апостолов.

В наредбата за обществените поръчки са разписани изисквания към всички участници в тях да предприемат мерки за намаляване разхищаването на храни.

Включването на биопродуктите в менюто на децата според едно изследване е спомогнало за увеличаване на успеха в училище особено по природни науки и английски език тъй като обикновено е съпроводено с с лекции и обучения за това, как и къде се произвеждат.

„Възложителите на обществени поръчки трябва да знаят, че според европейската директива за зелените обществени поръчки, могат да включат доброволни критерии и изисквания към доставчиците на храни“, подчерта още той.

Друг пример за налагането на биопродуктите в училищното хранене е Копенхаген, където 90% от храната в учебните заведения е с биологичен характер.

Хранителната индустрия отбеляза своя празник

Новият айрян  с пробиотици на LB Булгарикум, за който Nivabg-com  наскоро писа бе сред наградените от Съюза на хранително-вкусовата индустрия по време на форум в София днес , с който беше отбелязан професионалния празник на индустрията. Сред другите наградени бяха производители на месни, тестени и рибни продукти. Сред наградените иновативни продукти бяга хранителна добавка с пчелен мед, тахани с портокалови корички и д-р. .

В своето изказване пред форума служебният заместник министър на земеделието Деян Стратев припомни че 90 процента от млечните продукти и сирена на пазара у нас са българско производство.  Стратев припомни че предстои отварянето на нови интервенции по стратегическия план, като заяви, че продоволствената сигурност е сред  основните приоритети на министерството

По време на форума бяха представени последните новости от подзаконовата нормативна база в областта на храните.

Експертите намалиха прогнозите си за реколтата от царевица,соя и слънчоглед

Интензивните валежи на места в Европа са възпрепятствали сеитбата на есенниците, пишат в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). Заради очаквани по-слаби добиви от пролетни култури в някои европейски страни в това число и България, експертите са намалили прогнозите си за реколтата от царевица, соя и слънчоглед в ЕС. Оценките за останалите пролетни култури са запазени или леко повишени спрямо месец по-рано

Върху добивите от соя и царевица в Италия отрицателно влияние са изиграли през разглеждания период прекомерно влажните условия по време на прибиране на реколтата. В страни като България, Унгария и Румъния интензивните валежи от края на септември месец също са допринесли за влошаване на доходността на земеделските производители особено що се отнася царевицата и слънчогледа, върху които сухото време и високите летни температури вече бяха оказали негативно въздействие.

В някои региони на Централна и Западна Европа също се наблюдават прекомерно влажни условия и интензивни поройни дъждове, които не само затрудниха есенната сеитба, но засилиха опасенията за влошаване качеството на зърното.

За по-голямата част от Европа експертите предвиждат запазване на сухо и по-топло от обичайното за сезона време. Значителни валежи се очакват да паднат в Средиземноморския регион и Скандинавието. За региона на Балканите се прогнозират сухи условия с минимални валежи. Дългосрочната прогноза на експертите показва умерена вероятност за запазване на сухо и по-топло време с температури с до 2 градуса над обичайните за сезона.

Макове и виолетки помагат за увеличаване на биоразнообразието и намаляване на вредителите по естествен път

В семейната винарна „Роуз Черити Естейт“ във Великобритания отглеждат пилета с помощта на които се опитват да заменят използваните пестициди и торове, съобщава hampshirechronicle.co.uk. Освен чрез отглеждането на пилета, собственикът на винарната Томас Уилкинсън залага и на отглеждането на диви цветя. Освен без пестициди, гроздетето в семейната винарна се отглежда и без използване на тежки машини.

Всъщност 2500-те бутилки британско вино, които той произвежда годишно, се произвеждат изключително ръчно от Томас, с помощта на съпругата му и двамата му сина тийнейджъри.

Всичко това не е само за да спестим време – Томас казва, че качеството на лозята е от полза като резултат, което означава по-добро вино.

Освен че работи усилено, Томас също е зает да мисли за начини да се възползва от съвременните научни познания за това как гроздето реагира на определени климатични условия.

Rose Charity е първото лозе в Обединеното кралство, което засажда Calardis Blanc (бяло) и една от първите британски винарни , които отглеждат Pinotin (червено).

Тези лозя са хибридни сортове от разсадник в Германия, които пасват перфектно на местния климат и почвените условия..

Това означава по-малко пръскане или други нежелани интервенции и по-добър вкус на виното, особено след като лозите се поддържат ръчно. За да илюстрираме това, едно лозе обикновено очаква до 5% от новозасадените лозя да се провалят.

Докато други лозя в Обединеното кралство пръскат фунгициди, инсектициди, хербициди и пестициди до 16 пъти на сезон, избраните от Rose Charity Estate хибридни лози няма да бъдат пръскани изобщо тази година.

Вместо това Томас използва пилета, за да намали броя на вредителите.

Между всеки ред лози растат диви цветя (включително волски маргаритки, полски макове, червени кемпиони и около 30 други сорта).

Това вече води до подобрения в биоразнообразието, като например видимо увеличение на броя на пчелите и други насекоми, което също помага при управлението на вредителите.

Специална група ще следи за дрейфуващи мини  в морето

С цел повишаване безопасността на корабоплаването в Черно море, България, Румъния и Турция са започнали съвместна акция за почистване на морските пътища от Мими, съобщава UkragroConsult, позовавайки се на Bloomberg.

Съвместната акция под ръководството на Анкара е първата по мащаба си инициатива след началото на войната в Украйна. В информацията се подчертава, че в резултат на подписано тристранно съглашение се създава специална група за борба с дрейфуващите в басейна на Черно море мини. Припомня се, че след сключването на споразумението с двете воюващи страни с посредничвството на Турция и ООН за създаяане на безопасни коридори, значително е бил облекчен износът на продукция през Черно море.

От август 2023 година, когато споразумението влезе в сила, Украйна е изнесла 37,4 млн.тона продукция от пристанощата си в Черно море.

Безпокойството за по-слаби добиви заради лошите климатични условия остава

Обилните дъждове особено в Западна Европа могат да доведат до намаляване на производството от мека пшеница в ЕС през новия сезон, информира „Зерно Онлайн“. Според главния редактор на германския портал agrarheute.com Олаф Цинке, обилните валежи особено във Франция и Германия увеличават тревогите на фермерите за по-слаби добиви от пролетните култури.

„Условията в Германия в последно време отново се характеризираха с известно засушаване, след което при третиране на посевите с торове, ситуацията малко се подобри“, пише цинке в своя анализ.

От друга страна France AgriMer съобщава за бавно подобряване на състоянието на посевите с пролетен ечемик, като през миналата седмица като добро е оценено състоянието върху 27% от площите, което е увеличение с 1%, колкото са се увеличили за седмица и площите с твърда пшеница в добро състояние. В същото време продължава да се влошава състоянието на посевите с мека пшеница, като само 68% от засятите с основната зърнена култура площи са оценени като добри и отлични. Подобна е ситуацията и със зимния ечемик, при който 70% от площите са се намирали в добро и отлично състояние

В същото време от trategie Grains намалиха оценката си за новата реколта от мека пшеница в ЕС, която се очаква да е с 2,5 на сто по-слаба от миналогодишната и да достине до 122,6 млн. тона, което е със 100 хил. тона по-малко от януарската им прогноза..

Страната търси сътрудничество с български партньори за участие във взаимни ВЕИ проекти

Египет е в процес на реализация на редица международни проекти с които цели да се превърне в хъб за производството и търговията на зелен водород, сподели пред присъстващите на двудневната международна конференция Be Renewable 2023 в София посланикът на Египет Н. Пр. Халид Ибрахим Емара. В изграждането на подобни мощности страната си сътрудничи с държави като Германия и Норвегия. По думите му страната му може да се превърне в производител на зелен водород за нуждите на индустрията, като той може да се използва и като алтернативно гориво за зареждане на морските съдове, преминаващи през Суецкия канал. Н. Пр. Халид Ибрахим Емара припомни, че през Суецкия канал преминава 15% от световната търговия, като уточни че използването на зелен водород за гориво на корабите може да стане реалност след договорки със страните, кораби под чийто флагове използват този търговски канал.

Египет е в процес на реализация и на мащабен проект за изграждане на соларна централа в пустинята с мощност 2 ГВ. , като сред предимствата на проекта са, че той се изгражда в ненаселен регион на страната. Посланикът съобщи, че само преди дни с български партньори е обсъдил възможностите за участие на страната ни в развитието на взаимни проекти в областта на ВЕИ.

За целта браншовата организация предлага сформиране на междуведомствена работна група

Земеделските производители настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни. С подписването на Меморандума на 20нсептември 2023 г. беше поставено само началото на решаване на проблемите в сектора. Работата на земеделските производители по дългосрочната
политика за развитие на българското земеделие продължава.

Българска аграрна камара, която представлява на национално ниво близо 10
000 земеделски производители от почти всички подсектори на  Растениевъдство“ и „Животновъдство“ и чиито членове-организации са сред
подписалите Меморандума от 20 септември 2023 г. предлагат на

Правителството да започне детайлно обсъждане на сериозните затруднения и
натиск, които земеделците отбелязват.  В последните години българскитенпроизводители на мляко, плодове и зеленчуци, картофи, грозде, пчелен мед и пчелни продукти и др. изпитват сериозни затруднения при реализация на своята продукция както в страната, така и при международната търговия на
справедлива пазарна цена поради различни фактори, което налага да бъдат обсъдени причините за това и да бъдат предприети адекватни мерки за отстраняване на затрудненията.

В писмото си до министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев,
пишат, че искат създаване на Работна група с участието на Министерство на земеделието и храните, Министерство на икономиката,  Министерството на финансите, Агенция „Митници“, НАП, Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията, представители на
Българска аграрна камара, организации на преработвателите по Закона за
храните, организации на потребителите и други, чиято основна задача да бъде изготвяне на механизми за засилване на  позицията на българските земеделски производители във веригата на доставки на храни при реализация на българското производство в страната, както и при
международната търговия с българска земеделска продукция.

От БАК дават примери за нарушен баланс и отслабени позиции във веригата
на доставки:-    При търговията с ЕС и трети страни на оранжерийна продукция натискът идва от вноса от трети страни и най-вече Турция и вноса на
краставици от Гърция като вътрешнообщностна доставка.

–    Продажбата на плодове и зеленчуци в страната без касов апарат по
пазарите с картончета за земеделски производители издадени за 5-10 дка
зеленчуци, а продаващи целогодишно по пазарите внос.
–    Липса на контрол при продажбата на винено грозде, което се продава
по всички възможни пазари. Внася  се десертно грозде с документи на
винено, което се продава без издаване на касов бон. Цената на гроздето
внос от Северна Македония, Румъния  и Гърция е с по-ниска цена, той като
там е субсидирано за разлика от българското.
–    Липса на контрол на вноса и износа на мед и пчелни продукти от ЕС и
трети страни. За последните 4 г. вътрешнообщностните доставки и вносът
от трети страни са се увеличили 5 пъти, което през 2022 г. достига 42% от произведените количества в страната.
От БАК изразяват съмнение, че защита на българското производство може да
се постигне със закон за търговия с аграрни продукти в условията на пазарна икономика и правила на конкуренция на единния пазар на ЕС,
затова настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и
постигането на обществено съгласие за други подходящи механизми в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител
на храни.

От Камарата са убедени, че държавата следва да е водеща за действията, свързани с контрола по веригата и безопасността на храните, а за останалите действия тя следва да  съдейства за добрите практики между
заинтересованите страни по веригата на доставки и очакват реакцията нанПравителството по направеното

24 проекта преминават на следващ етап

Министерство на земеделието и храните приключи оценката за административно съответствие и допустимост на 26 проектни предложения по подмярка 4.3. „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Те са подадени чрез Информационната система за управление и наблюдение 2020 (ИСУН) по процедура „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“.

От оценените на етап административно съответствие и допустимост 26 проекта, до следващия етап на разглеждане – техническа и финансова оценка, преминават 24. Отхвърлените предложения са 2.

След приключване на процедурата по обжалване, за допустимите проектни предложения ще бъде извършена техническа и финансова оценка.

Форумът ще предложи богата програма и възможности за научни дискусии

Между 18 и 21 септември Инситутът по зеленчукови култури „Марица“ ще организира поредна среща по генетика на патладжан и пипер, съобщават от ССА. Срещата се организира съвместно с Центъра по растителна системна биология и биотехнология. Вярваме, че това е най-ефективният начин за взаимодействие и обмен на нови знания и идеи, придобити след последната среща в Авиньон, Франция през 2019 г. Срещата EUCARPIA Capsicum and Egglant, 2023 г. ще Ви предложи богата научна програма, вдъхновяващи лекции, редица възможности за сътрудничество и социално взаимодействие.

Районът на Пловдив и Тракийска низина, е известени с дългогодишните си традиции в отглеждането на пипер и поддържането на богато разнообразие от уникални местни образци. Като наследници, наше задължение е да запазим, обогатим, подобрим и предадем това богатство на бъдещите поколения. Тъй като действията ни днес, определят нашето бъдеще, ние избрахме НАСЛЕДСТВО за мото на 18-та среща по Генетика и селекция на пипер и патладжан.

Стартира прибирането на слънчогледа в страната, като на повечето места се очакват по-слаби добиви. По информации на БТА кампанията по прибиране на слънчогледа в Добричко е стартирала при средни добиви от 161 килограма от декар. За сравнение преди година средните добиви са достигали до 260 килограма слънчоглед от декар. Все пак в землищата на общините Добрич, Тервел и Добричка средните добиви са малко по-високи между 170 и 200 килограма от декар. Една от причините за по-слабата реколта е намаляването на обработваемите площи които през тази година са достигнали до 848 хил. декара при 853 хил. декара преди година.

По-слаби добиви от слънчоглед отчитат и производителите в региона на Монтана, където при кампания приключила на 20% от засетите 441 хил. декара към момента средният добив е 220 килограма от декар, при 390 килограма от декар през 2022 година и 440 килограма от декар през 2021 година.

Основна причина за слабата реколта са неблагоприятните атмосферни условия през тази година – обилни валежи и наводнения през май и юни, и рязко засушаване през юли и август.

78,33 лв./ха е ставката, определена със заповед на министъра на земеделието Кирил Вътев от финансовата помощ предназначена за производителите на слънчоглед, съобщиха от аграрното ведомство.

Подпомагане ще получат производителите на слънчоглед, чиито площи са били допустими за подпомагане за Кампания 2022 г. по Схемата на единно плащане на площ.Бюджетът за определяне на ставката съгласно наредбата е общо 65 519 300 лева, от които 32 759 650,00 лв. от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 32 759 650,00 лв. от националния бюджет.

Политиците се хвалят, че са вдигнали пенсиите с 20%,  но храните поскъпнаха с 40%,, така реалните доходи падат, заяви доц. Огнян Боюклиев.„Инфлацията при храните е към 35-40%. Но ние изследваме инфлацията при цената на производството и т.нар. интегрирана инфлация. Газът е 80% от себестойността на азотния тор. В момента консумираме сирене и кашкавал, за които млякото е произведено преди 3 месеца. Говорим за истинско сирене. Тогава е произведено млякото – при тогавашните цени“.

Това заяви доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН в студиото на „България сутрин“ в Bulgaria ON AIR.

 

 

За съжаление, така тяхната прогноза се сбъдва – 2 пъти поскъпване на цената на производството на тези продукти.

„При млякото също е интересно, цената на килограм концентриран фураж и литър мляко, това съотношение в цените повлия. Ако към днешна дата започна да произвеждам кашкавал, ще купя мляко за най-малко за 10-15 лв., отделно са другите разходи. Цената на истинския кашкавал е около 30 лв. при онези цени на млякото. След 2-3 месеца отново ще поскъпнат“, допълни доц. Боюклиев.

Според него инфлацията се бори с производство.

„Политиците се хвалят, че са вдигнали пенсиите с 20%. Да, но храните поскъпнаха с 40%. Реалните доходи падат“, подчерта експертът.

„Тя е борсова стока и не зависи толкова от другите фактори. Ще има поскъпване, защото предлагането е по-малко. То ще бъде в рамките на стотинки и ще бъде постепенно. Няма да е както ще е при месните и млечните продукти. При олиото имаше успокояване, защото внесохме слънчоглед от Украйна. А качественият български домат е скъп, той изисква грижи, капризен е“, обясни доц. Огнян Боюклиев.

По думите ние сме голям вносител на сухо мляко, млечен концентрат и на млечни сурогати: „Млеката преди 30 години бяха в опаковка от 500 гр., сега има по 350, и по-малко.“

Попитан колко точно войната е оскъпила живота ни, той отговори:

„Производството на храните е поскъпнало 2 пъти.

Местните производители могат да облекчат нарастването на цените. Това е пътят. 2014 година Русия наложи ембарго на стоки от страните на ЕС. Поляците бяха огромен износител на ябълки и това производство беше пред тотална криза. И къде дойдоха тези ябълки? В България. Ние имаме прекрасни производители на ябълки. Трябва да имаме министър, който да тропне на масата и да каже, че така не може.“

А потреблението ни се свива, но не като количество, а като качество.

„Делът на разходите за храна нараства, но идва отоплителният сезон и разходите за енергия ще нараснат. Нужни са субсидии, бих субсидирал газта за производителите на торове. Няма как и цената на брашното да не е нагоре. Октомври, ноември, декември ще влезе новата реколта от зърно – поне 20-30% ще има ръст на цената на хляба. Някои производители си правят изчисление, че ще стигне 3-3,50 лв., но говорим за хубавия бял хляб“, категоричен е доц. Боюклиев.

Извънредни субсидии от над 62 млн. лв. ще получат четири сектора. Ще бъдат подпомогнати около 2000 стопани, засегнати от икономическата криза заради конфликта между Русия и Украйна.

Парите  ще бъдат раздадени на четири сектора, сред които са Свиневъдство, Птицевъдство, оранжерийни производители на зеленчуци и производители на винено грозде, става ясно от проект на Наредба за условията и реда за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделските стопани от определени сектори, която се обсъжда обществено в рамките на 14 дни. Бюджетът за подпомагане на земеделските стопани е разпределен по следния начин: 25 000 000 лв. за сектор „Свиневъдство“, за свине-майки и прасета за угояване; 25 000 000 лв. за сектор „Птицевъдство“, за кокошки носачки, родители, бройлери, гъски, пуйки и патици; 6 000 000 лв. за лозаро-винарски сектор за площи с винено грозде; 6 259 820,44 лв. за оранжерийно производство на зеленчуци, от които: 5 007 856,35 лв. за отопляеми оранжерии и 1 251 964,09 лв. за  неотопляеми оранжерии. Адресатите на наредбата са около 2 000 земеделски стопани, изчисляват от земеделското министерство.

Средствата се осигуряват по линия на Делегиран регламент (ЕС) 2022/467 на Комисията от 23 март 2022 година за предоставяне на извънредна помощ за приспособяване на производителите в селскостопанския сектор (OB L 96, 24.3.2022 г.) от Европейския фонд за гарантиране в земеделието и от националния бюджет и е във връзка с войната в Украйна и негативните последици от нея за селското стопанство. Общата сума за всички 27 държави-членки е 500 млн. евро, като за България помощта е в размер на 10,6 млн. евро плюс до 200% допълнително държавно финансиране.

Земеделските стопани ще получават финансова помощ съгласно бюджетите по различни мерки, в които те са заявявали участие, става ясно от мотивите на министерството. В секторите „Свиневъдство и „Птицевъдство“ валидно ще бъде правилото за брой животни, преизчислени на животинска единица (ЖЕ) по категориите, за които е получено подпомагане през 2021 г. от схемата за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свине” и схемата „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“. В лозаро-винарския сектор ще се подпомага на база установената допустима за подпомагане площ за кампания 2021 г., изразена в хектарите с винено грозде, по схемата за плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания). При оранжерийно производство на зеленчуци ще важи установената допустима за подпомагане площ за кампания 2021 г., изразена в хектарите с оранжерийна култура, по схемата за плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания).

Ставките за отделните категории ще бъдат определени със заповед на министъра на земеделието, като за секторите „Свиневъдство“ и „Птицевъдство“ се определят ставки за ЖЕ, които следват съотношението по категории животни, определено за схемата за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свине” и схемата „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ за 2021 г, се казва в проекта на наредба.

След обнародване на наредбата е предвидено отваряне на прием на заявления за предоставяне на извънредна финансова помощ, извършване на административни проверки и проверки на място, и нареждане на плащанията, които трябва да бъдат извършени най-късно до 30 септември 2022 г.

Скандалът около затворената частна лаборатория за пестициди на ГКПП „Капитан Андреево“ се разгаря с пълна сила. Трима души на сериозни позиции в държавата вече са получили заплахи, за да спрат да ровят по темата, пише „Марица“.

В момента инспектори от Българска агенция за безопасност на храните, а не частници, проверяват за пестициди камионите с плодове и зеленчуци, влизащи от Турция. Според запознати това е хубав бизнес, генериращ десетки милиони левове годишно. От рекет обаче са се оплакали не една и две фирми, като родните власти са били алармирани както от турското посолство, така и от фактори в Европейския съюз за продължаващата над 10 години схема.

При въведения нов ред пробите вече се пращат в централната лаборатория в София, което пък забавя процеса. Това доведе до образуване на огромна опашка от тирове на пункта, която вчера достигна 30 км. Наложи се на място в понеделник да пристигнат зам.-министърът на земеделието Иван Христанов и посланикът на Турция у нас Айлин Секизкьок. Христанов предложи тировете да се пуснат до София и да изчакват резултата от пробите на различни места. Транспортните фирми, обаче скочиха срещу предложението. Доводът им е, че ще претърпят огромни загуби, ако се окаже, че стоката е нередовна и трябва отново да се връщат в Турция, или пък да я изхвърлят.  Има съмнения, че недоволството е дирижирано, за да се върне старият ред.

Затварянето на частната лаборатория, което е разбило мащабна финансова схема, е предизвикало огромен отпор по всички възможни начини, твърдят депутати от „Продължаваме промяната“.  Вече са известни три опита за брутален натиск върху хора от властта, които имат отношение към казуса.

Преди броени дни в ефира на bTV шефът на БАБХ проф. Даскалов обяви, че човек, с когото се познава доста добре, му е предложил като посредник папка с пачки, за да не пипа нищо по границата. Предполага се, че сумата е била 100 000 лева.

Пловдивският депутат Росен Костурков допълни по-късно пред същата медия, че е последвала атака за 6 милиона подкуп чрез друг посредник. Той е бил насочен вероятно към заместник-министъра на земеделието Иван Христанов.

Последната атака е била чрез приятел на друг високопоставен държавник. Той получил обаждане от непознат, който заплашил, че знае много добре къде е жилището на въпросния човек и още утре може да бъде заличено.

Сигналите за заплахите вече са подадени към МВР и службите и по тях върви разследване.

Предполага се, че повече яснота за ситуацията с пробите на Капитан Андреево ще бъде внесена на утрешното заседание на Комисията за борба с корупцията в парламента. На сбирката ще присъстват шефът на ДАНС Пламен Тончев и директорът на ГДБОП Калин Стоянов, както и управителят на фирма „Евро Лаб“, която е собственик на частната лаборатория, която правеше изследванията досега. Поканени са също Христанов и Даскалов. Част от заседанието вероятно ще е закрито за медии поради съобщаването на класифицирана информация.

Всички стопани, чиито площи са пропаднали под 100% ще могат да се подпомагат по две схеми – схемата за подпомагане по обвързаната подкрепа и по де минимис (de minimis).

При подпомагането по схемата за обвързаната подкрепа, земеделските производители трябва да имат предвид следното:

За да бъде признато форсмажорно събитие, кандидатът за подпомагане по обвързаните схеми за плодове и зеленчуци (обвързана подкрепа) уведомява ДФЗ в срок до 15 дни от датата на възникване на фактическото събитие – в случая падналата градушка, като:

• Подава декларация по образец в Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, с която се задължава да предостави доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство, издаден от оторизирана за това институция – областен управител, кмет на населеното място и др.

• В конкретния случай това е заповед от кмета на населеното място или областен управител за наличието на бедственото събитие /положение, с посочени землища/имоти, придружена от документ от службата по метеорология и хидрология удостоверяващ настъпилото събитие – градушка/дата, часови диапазон, период/.

По схемата де минимис (de minimis), земеделските производители трябва да имат предвид, че максималната помощ, която могат да получат е общо в размер на 25 000 евро за последните три финансови години.

Земеделските производители, отглеждащи плодове и зеленчуци със 100% пропаднали площи ще имат право да участват в схемата за подпомагане по обвързаната подкрепа. Те също трябва да уведомят ДФЗ за форсмажор в срок до 15 дни от датата на възникване на фактическото събитие и да представят документите описани по-горе. Трябва да се има предвид, че не може да се получава едновременно подпомагане за едно и също събитие по различни схеми, за да няма двойно финансиране.

По схемата за пропаднали площи се изисква земеделският производител да има застраховка на продукцията. В случая от изчислената помощ се приспада полученото обезщетение от застрахователя и се плаща разликата.

Когато земеделските производители нямат застраховки, се плаща 50% от определената ставка за съответната култура. Ставката се определя от МЗХГ, като се вземат разходите по технологична карта до събитието. Например разходите са 1000 лв./ха. Ставката не може да надхвърля 80% (по регламент),т.е. 800 лв./ха. на практика, ако няма застраховка, помощта е 400 лв./ха.

Сроковете за плащане по различните схеми са следните:

Подпомагане по линия на държавни помощи чрез бюджета на ДФ „Земеделие“:

За земеделските стопани с напълно пропаднали площи (на 100%) до края на 2021 година може да се приложи действащият механизъм на държавната помощ за компенсиране на щетите вследствие на неблагоприятни климатични събития. Данните към момента показват, че от градушката на 28.08.2021 г. в област Пловдив са засегнати близо 15 000 декара земеделска продукция (основно насаждения с ориз, плодове и зеленчуци).

За обезпечаване на подпомагането в актуализацията на бюджета са заложени 15 млн. лева. Тези средства зависят от актуализацията на бюджета от Народното събрание за тази година.

За производителите на плодове и зеленчуци, в т.ч. винени лозя, се предвижда нотифициране на държавна помощ по Временната рамка за COVID 19 за осигуряване на ликвидност и подкрепа на доходите във връзка с ковид кризата и повишените разходи за производство на единица продукция през тази година.

Тази подкрепа за земеделските стопани отглеждащи трайни насаждения и зеленчукови култури е планирана в рамките на 70-те млн. лв. предложени от МЗХГ в актуализацията на бюджета за сектор „Земеделие”. Тези средства зависят от актуализацията на бюджета от Народното събрание за тази година.

За пострадалите земеделски стопани със щети под 100 % по земеделските култури е допустимо прилагането на минимална помощ de minimis, като за целта би могло да се открие прием на заявления, след обобщаването на данните, през периода ноември-декември на 2021 г. и да се предостави помощта през месец януари на 2022 г. Изплащането на de minimis помощта през 2021 г. е невъзможно поради достигнатия нормативно определен лимит за България за три бюджетни години, но през следващата година ще бъде освободен лимит в рамките на близо 36 млн. лева.

Подпомагане по линия на директните плащания:

За земеделските стопани, кандидати за подпомагане по обвързаната подкрепа, биха могли да получат европейското финансиране след като приключи отчитането на фактурите за реализация на плодовете и зеленчуците през декември и януари. Плащането ще се извърши в периода февруари-март 2022 г.

Държавен фонд „Земеделие“ отчита повишен интерес от страна на пчеларите към схемата за кредитиране на одобрени проекти по Националната програма по пчеларство (НПП). Постъпили са 164 бр. заявления за кандидатстване за близо 800 000 лева, като повишението на броя на предоставените кредити спрямо предходната година до този момент е с над 30 процента.

Кредитите се предоставят при намален годишен лихвен процент в размер на 2,5 %. Те покриват до 95% от полагащата се безвъзмездна финансова помощ по мерки А, Б, В и Д от НПП, а останалата част се осигурява от кандидатите. Кредитът и дължимата по него лихва се погасяват еднократно, чрез прихващане на стойността му от одобрената финансова помощ, която пчеларят ще получи по Националната програма по пчеларство. Гарантирането на кредита се осъществява по облекчен ред, като от кредитополучателите се изисква единствено издаване на запис на заповед в полза на Държавен фонд „Земеделие“.

Приемът на заявления за кандидатстване по схемата за кредитиране е до 30 юни 2021 г. и всички желаещи с одобрени проекти по НПП могат да се възползват от финансиране при изгодни условия.

Цялата информация за условията за кандидатстване по схемата са публикувани на интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие”.

От утре, 01.06.2021 г., Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) стартира засилени проверки във връзка с настъпващия летен туристически сезон. Те ще се извършват на териториите на областите Варна, Бургас и Добрич в обекти за търговия на дребно с храни, подвижни, временни и сезонни обекти, обекти с дейност кетъринг, заведения за обществено хранене, вкл. и такива намиращи се на територията на хотелски комплекси, туристически обекти предлагащи услугата „all inclusive“ и др. Проверките ще продължат до края на туристическия сезон.

Ще се следи за произход и правилно съхранение на суровини и храни, срокове на съхранение на храните, спазване на изискванията за предоставяне информацията за храните на потребителите, правилно етикетиране.

Във връзка с противоепидемичната обстановка инспекторите ще следят с повишено внимание дали са осигурени подходящи условия за измиване и дезинфекция на работния инвентар, оборудване и съоръженията за измиване и подсушаване на ръцете, подходящо работно облекло и лични предпазни средства. Стриктно ще се следи дали работещите в обектите за обществено хранене лица притежават редовно заверени лични здравни книжки.

При необходимост инспекторите на ОДБХ ще извършват съвместни проверки и с други органи като общините, КЗП, НАП, МВР и РЗИ.

„Държавните горски стопанства предоставят 10 000 елхички за благотворителната кампания „Посади надежда“. 5 лева от всяко закупено дръвче , ще бъдат дарени за покриване нуждите на семейства с репродуктивни проблеми“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на официалното стартиране на кампанията.
Тя допълни, че в 38 пункта в страната ще се продават живи елхичките като част от благотворителната кампания. Това е третата поредна кампания за закупуване на живи елхички, като през 2015 г. в името на каузата са били закупени елхи от 1 200 граждани, а през 2016 г. – от 3 000. Инициативата, с която се призовават гражданите да купят коледните дръвчета, пролетта ще продължи с кампания по засаждането им.
На стартирането на кампанията присъства българският еврокомисар Мария Габриел. Според нея, кампанията има две много силни послания. Първото е, че науката дава живот, второто за важността от опазване на околната среда. „Тази седмица Европейската комисия ще публикува първата си комуникация по отношение на зеления пакт. Днес повече от всякога имаме нужда всички заедно да отправим силно послание за това да пазим околната среда, затова си пожелавам тези горички на надеждата да са символ на това как нашето поколение да има за грижа не само да предвижда бъдещето, а най-напред да го прави възможно за децата ни“, каза еврокомисарят.
Партньор в кампанията „Посади надежда“ е Фондация „Искам бебе“. По думите на основателя й Радина Велчева, към момента в България двойките с репродуктивни проблеми са 145 хиляди. „Тази кампания е извън държавното финансиране, остават т.н. донорски програми. Средствата необходими за процедура с донорска яйцеклетка варира от 5 до 10 хил. лева. Между 30-40 хил. са семействата, които не могат да имат деца със собствена яйцеклетка. С настоящата кампания част от тези семейства ще могат да сбъднат мечтата си за детенце“, категорична беше Велчева.
В кампанията участва и Сдружение „Аутизъм днес“. Председателят Владислава Цолова от своя страна каза, че кампанията на МЗХГ „Купи жива елхичка, помогни на дете с аутизъм“ през 2015 година е помогнала за развитието на центъра и на деца с подобни проблеми.