Тагове

В Германия прогнозират огромни загуби за сектора на животновъдството

 

След откриването на шап по животните в Германия през миналата седмица, Франция предприе мерки по засилване на проверките и отправи предупреждение към ветеринарните лекари, информира „Ройтерс“. Страната се опитва да се предпази от проникване на болестта на нейна територия, докато се бори с други заболявания по животните като птичия грип и синия език, нанесли сериозни щети върху животновъдния сектор.

Както е известно Германия обяви пурви случай на шап по животните от близо 40 години насам в стадо водни биволи край Берлин. Това доведе до забрани за внос на месо и месо и месни продукти от Германия, като към Южна Корея се присъединиха Великобритания и Мексико.

„Ние следим ситуацията в Германия, като сме засилили контрола и проверките:, се казва в изявление от френското министерство на земеделието. Според ветеринарните власти на страната проверка на скорошен внос на животни от Германия е показала, че нито едно от тях не произхожда от засегнатата област.

Предупреждения и информационни бюлетини са раздадени на животновъдите и ветеринарните лекари, за да се подчертаят клиничните признаци и лезии, свързани с шап, и процедурите, които трябва да се следват в случай на съмнение за шап, се казва на уебсайта му.

Последното огнище на шап във Франция е било регистрирано през 2001 година като част от по-голямо огнише, засегнало още Великобритания, Нидерландия и Ирландия, което доведе до унищожаване по хуманен път на хиляди животни.

Междувременно стана ясно, че Германия може да загуби до 1 млрд. евро заради огнището на шап

„Вярваме, че по веригата на добавената стойност съществува загуба от продажби от повече от 1 милиард евро“, каза Йорг Мигенде, ръководител на асоциацията на германските земеделски кооперации DRV, пред германската телевизионна програма ARD-Hauptstadtstudio.

Той добави още , че икономическите щети от шапа в Германия изглеждат „огромни“.

Между януари и октомври 2024 г. Обединеното кралство е внесло германско свинско месо на стойност 448 милиона паунда (545 милиона долара), съобщи тази седмица Британският съвет за развитие на земеделието и градинарството. Вносът на млечни продукти през същия период е оценен на 283 милиона паунда.

Германските власти продължиха да тестват животни в карантинната зона в региона Бранденбург в четвъртък, като резултатите от тестовете все още се очакват.

Говорител на Европейската комисия каза в през миналата седмица , че Комисията е в постоянен контакт с германските власти и усилията на Германия да спре разпространението на болестта ще позволят да се използва принципът на регионализация.

Съгласно това правило на ЕС продажбите на месо и млечни продукти са ограничени само от региона, където е потвърдена болестта, а продукти от другаде в засегнатата страна все още могат да се продават в ЕС.

Прилагането на ваксинационна програма може да подпомогне възстановяването на сектора

 

От френското министерство на земеделието съобщиха, че след месец без констатирани нови огнища вече е свободна от птичи грип, информира “Ройтерс“. В информацията се уточнява, че страната остава в готовност за вируса, който настъпва в Европа.

Както е известно Франция регистрира 12 огнища на птичия грип в различни стопанства от началото на август насам както и три случаи на заболели птици, отглеждани в домашни условия в задни дворове.

Връщането към статута на свободен от птичи грип съгласно международните правила може да помогне на френската търговия, като накара някои страни вносители да премахнат ограниченията, които обикновено се въвеждат след избухването на птичи грип.

По този повод в публикация в X земеделският министър на страната Ани Дженевард определи връщането на страната към зоните свободни от птичи грип като „добра новина за птицевъдния сектор“, резултат от прилаганата през 2023 година вакиснация, която се очаква да продължи и през 2025 година.

Франция стартира преди година програма за ваксиниране на селскостопански патици, които се отглеждат предимно за пастет от гъши дроб и се смятат за особено уязвими от птичи грип.

САЩ спродължава да се бори с предаването на вируса върху говеда и хораю

Междувременно Съединените щати се борят с предаването на птичия грип на говеда и хора. В сряда страната съобщи за първия си тежък случай на птичи грип при хора след предполагаем контакт със заразено стадо отглеждано в дворно стопанство. От юни насам американските власти са потвърдили 61 случая на зараза на хора с птичи грип като последният случай е от щата Луизиана, като генотипът на предадения вирус е свързан с птици а не с говеда. Заради широкото разпространение на вируса предимно в млечни ферми, Калифорния обяви извънредно положение.

От Американския център за контрол и превенция на заразяванията съобщиха, че птичият грип все още представлява нисък риск за хората.

 

Земеделските производители продължават да настояват за отказ на Брюксел от споразумението

Недоволните белгийски фермери, протестиращи срещу търговското споразумение между ЕС и Меркосур затвориха границите с Франция и Германия, информира БТА. Очаква се протестната акция да продължи 24 часа, през което време ще са блокирани основни пътища и магистрали.

Протестиращите продължават да настояват за отказ на Брюксел от споразумението, като го определят като неизгодно за тях заради това, че фермерите от Южна Америка работят при по-ниски изисквания, което ще доведе до вноса на по-евтина земеделска продукция.

Държавите от Меркосур са основни доставчици на кюспе, соя, кафе, чай, говеждо месо и плодови сокове, се отбелязва в съобщение на Съвета на ЕС. Аржентина е водещ доставчик на говеждо месо, а Бразилия – на птиче месо, захар и етанол. Основният износ от ЕС за държавите от Меркосур е съставен от маслиново масло, спиртни напитки, преработени зеленчуци, ябълково вино и оцет.

През 2019 г. ЕС сключи принципно споразумение с Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай за премахване на високите мита за основния износ от ЕС. Сред държавите от ЕС днес няма единодушие за сключване на трайно споразумение, като сред основните противници е Франция. Очакваше се сделката да бъде подписана тази седмица в Монтевидео от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, но от комисията уточниха, че тя няма да пътува, както бе предвидено.

Фермерите си искат земеделието обратно

 

Недоволството на френските фермери от търговското споразумение между ЕС и Меркосур продължава, като жандармеристи са спрели колона от 20 трактора на няколко километра от сградата на ЕП в Страсбург, съобщава БТА. Протестиращите били издигнали плакати с призиви да се върне земеделието фермерите.

“Нямаме за цел да създаваме неудобства на гражданите и да притесняваме нашите потребители. Но ще прекараме нощта на улицата. Така ще покажем недоволството си. Местното селско стопанство е под заплаха”, каза за БТА един от протестиращите. Той и колегите му си запалиха огън в празни варели.

Поредното недоволство е част от вълната на протести на земеделските производители, които смятат, че с търговското споразумение с Меркосур ще се намали тяхната конкурентноспособност на пазара, като в Европа се допусне вноса на по-евтина и неотговаряща на европейските еко стандарти земеделска продукция от Латинска Америка.

Миналата седмица големи фермерски демонстрации срещу споразумението се проведоха и в Белгия, а в събота полски фермери блокираха граничния пункт „Медика“ с Украйна в знак на протест срещу сделката.

Опасенията на фермерите са, че споразумението със страните от Латинска Америка ще наруши тяхната конкурентноспособност

 

Полша възнамерява да се обедини с Франция и Италия за да бъде блокирано споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на Bloomberg. Очаква се среща между френския министър на земеделието Ане Женевард и полският и колега на която да бъдат уточнени взаимните точки на възражения срещу търговското споразумение.

В началото на седмицата в интервю за френско радио Ане Женевард заяви, че апелират и други страни да се включат в „коалицията“ за да се направи малцинство с право на вето. Сред недоволните от споразумението освен Полша и Франция са Италия и Нидерландия.

Полските фермери вече обявиха на протест на 19 ноември пред парламента , че ако правителството подкрепи търговското споразумение, са в готовност за повсеместни протести. Такива вече са в ход във Франция, с искания фермерите от Латинска Америка да бъдат принудени да спазват европейските стандарти в областите- здравеопазване на животните и за опазване на околната среда, в частност свързаните с тях употреба на антибиотици и пестициди.

Опасенията на повечето европейски фермери са, че страните от Меркосур , които се явяват водещи производители на птиче и говеждо месо могат значително да намалят тяхната конкурентноспособност на пазара.

Недоволството се подтиква и от слабите добиви от зърно и винено грозде

 

При условие че на срещата на Г20 ЕС сключи договор за свободна търговия с Меркусур (обединения пазар на страните от Южна Америка) френските фермери са в готовност за нова серия от протести, информира UkrAgroConsult. Очаква се сделката с Меркусур, която се подготвя вече четвърт век да отвори вратите на европейския пазар пред протекционисткия пазар на южноамериканските страни.
И ако за Германия отварянето на достъпа до единния европейски пазар например на техника и автомобили от Латинска Америка би било забележително, то за френските фермери би било сравнимо с катастрофа.

Освен всичко очакваното споразумение със страните от Меркосур ще позволи увеличаване на вноса на говеждо месо, зърно и вина. От Френския фермерски съюз вече отправиха предупреждение към правителството на страната, че това споразумение се явява „червена линия“. Върху негативното настроение на фермерите се отразява и тазгодишната лоша реколта от зърно и винено гроздеи епидемиите сред селскостопанските животни.

Вече се чуват призиви за стартиране на протестите на 15 ноември, три дни преди началото на срещата на страните от Г20 в Бразилия, но все още няма единно становище на земеделските производители за това, кога да бъде обявено началото на демонстрациите.

ПО-ниско търсене на международните пазари е причина за спад в продажбите на френски бъчви

 

57-те компании производители на бъчви членове на Френската асоциация на производители на бъчви са регистрирали през 2023 година общи продажби на стойност 567 млн. евро, което е увеличение с 2% sprqmo предходната година, съобщава winebusiness.com. Според Федерацията на френските бъчвари лекото увеличение на оборота в индустрията прикрива спад в обемите, който вероятно ще продължи и през следващата година.

Благоприятният вътрешен пазар увеличи местните продажби с 5%, докато износът остана стабилен с 0,5%. По отношение на обема са продадени 640 600 бъчви, което представлява спад от 6%, поради спад в международното търсене.

Франция продължава да държи водеща позиция в топ 5 на пазара с 33% в стойност и 36,5% в обем, следвана от Съединените щати (31% в стойност, 28% в обем), Испания (7% в стойност, 8% в обем ), Италия (6% в стойност, 6% в обем) и Австралия (4,5% в стойност, 4% в обем). Големите бъчви представляват над 32,5 милиона евро оборот (-1,1%), с продажби от общо 2027 единици (-8,4%).

Освен спад в търсенето на френски бъчви според бранша се забелязва и намаляване на средния размер на големите бъчви, което се дължи на повишаване на цената на дъбовата дървесина и wk’\`waneto и в цените на бъчвите. Поскъпването на френската дървесина се дължи на увеличения износ на дървесина на трупи съчетан с липсата на surowina.
Според бранша влияние върху спада в търсенето на френски бъчви оказва и предпочитанията на потребителите към бели вина и розета.

Новото решение дава възможност за вземане на прецизни решения базирани на данни

Френска иновационна група е разработила специално дигитално приложение с което местните животновъди могат да получават данни и препоръки за преодоляване на предизвикателствата в дейността им във фермата, съобщава EIP Agri. С негова помощ] животновъдите ще получават препоръки за намаляване на въздействието на дейността им върху околната среда.

Системите за животновъдство, особено на преживните животни, са обект на критики на европейско и световно ниво поради техния отпечатък върху околната среда. Това доведе сектора до търсене на по-щадящи околната среда и животните производствени методи, които също позволяват подобряване на икономическите и социалните аспекти на животновъдството.

В същото време има все по-голям брой дигитални технологии и базирани на данни решения, достъпни за селскостопанския сектор в ЕС, за да се даде възможност на фермерите да работят по-прецизно, ефективно и устойчиво, подобрявайки вземането на решения и земеделските практики, спомагайки за повишаване на производителността на земеделските стопанства като цяло.

Френският я Idele (Institut d’Elevage) разработи базирано на данни онлайн приложение, наречено CAP’2ER®. В програмата се въвеждат тридесет набора от данни за дейността за определяне на агроекологични показатели. Тези данни са разделени в пет категории: добитък, управление на оборски тор, полета, фураж и потребление на енергия. Примери за тях включват: общ годишен разход на гориво, продуктивност на животните (плодовитост, растеж, пазарна възраст), закупен фураж, количества оборски тор и управление, брой дървета и гъсталаци, храсти, живи плетове, тревни ивици, каменни купчини и каменни стени и вода тела във фермата.

От анализа на събраните данни фермерът получава общ доклад и препоръки, като се вземат предвид качеството на водата и въздуха, биоразнообразието, парниковите газове, капацитетът за улавяне на въглерод и количеството хранителни вещества, произведени за консумация от човека. Докладът визуализира тези аспекти в рамките на лесно разбираеми графики и числа.

Idele поддържа и актуализира програмата въз основа на текущи данни и обратна връзка от комисия от земеделски организации. Програмата е достъпна за консултантски услуги във Франция (които плащат лицензионна такса), а Idele осигурява обучение на фермери.

Приложението беше тествано в няколко европейски страни по време на проектите LIFE Beef Carbon и LIFE Green Sheep. Днес то вече е извършила 23 000 оценки на ферми във Франция. Като пример, в млечния кооператив Pamplie, 15 фермери наскоро извършиха оценка на CAP’2ER за своите млечни ферми.

Един от фермерите и президент на кооператива, Жан-Пиер Жермен заяви: „Фермерите и млечната промишленост са мотивирани да използват този инструмент, не само защото помага за подобряване на икономическите и екологични показатели на фермите, но и с поглед към бъдещето и потенциалната подкрепа за екосистемни услуги.“

Вече е налична европейска версия на инструмента, която използва обща методология, свързана с национални справки. Инструментът се превежда на английски език.

Експеримент показал, че използването на биовъглен може да намали с 1/3 използваната за напояване в лозята вода

 

Климатичните промени са все по-голямо предизвикателство пред винопроизводителите във водещи страни като Франция. В публикация на специализираното издание worldcrunch.co се разказва за експериментален лозов масив находящ се в близост до френския град Перпинян, където Антоан Леспе,, който отговаря за научно-изследователската работа във винарната maine Lafage, се опитва да отговори на климатичните предизвикателства като е разпръснал близо 4 тона биовъглен.

Агрономът разказва, че заради основната функция на биовъглена да задържа вода в почвата, по-голяма част от него е заровена на малко над 30 сантиметра (12 инча) с което повишава издръжливостта налозовите насаждения на воден стрес.

Това е особено важна мярка за югоизточните региони на Франция, където в последните две години климатът е станал предпустинен с температури 35 градуса.

„Тъй като въгленът е много порест може да абсорбира повече от два пъти от теглото си във вода. . Ние систематично го смесваме с органична материя, от която той абсорбира влагата, за да я освободи след това според нуждите на растението“, разяснява агрономът.

Резултатите се виждат с просто око. В експерименталния участък агрономът показва ред лози, които са се възползвали от тази смес и без напояване, и го сравнява с друг ред, който е претърпял обратния процес. Редът с биовъглен и без вода очевидно се справя също толкова добре, колкото този, който е бил напоен.

Според собственика на винарната Марк Лафаш използването на биовъглен може да доведе до намаляване на използването на вода с до 1/.3

Този експеримент идва за да покаже, че въпреки понесените от измененията в климата щети, френските лозари не се отказват от мерки за справяне с тях. Оказва се, че сушата е само един от аспектите на тези промени. Другите негативни последици според локацията на лозята им са измръзвания, екстремни валежи, градушки и гъбични болести..

Честотата на екстремните климатични промени налага промяна в модела на винената индустрия

 

Това което прави сложно намирането на решения за справянето с подобни екстремни събития е тяхната интензивност и честота, докато по-рано са били епизодични, смята Жан Мари Фабр, президент на търговската асоциация на лозаровинарите.

Климатичната криза е трудна за управление поради несигурния икономически контекст в който се случва. Производителите вече изпитаха негативния ефект в промяната на потребителските вкусове, подтиквана от здравословни причини, последвана от Ковид кризата, данъчните бариери пред вноса на френски вина в САЩ и войната в Украйна. Всички тези събития доведоха до увеличаване на разходите на винопроизводителите с 33% между февруари 2022 и 2023 година.

Сред другите проблеми е неадекватността в предлагането, тъй като Франция произвежда прекалено много червено вино при условие, че се наблюдава по-голямо търсене на бели и розе вина. Глобалните промени също подкопават усилията им да удовлетворят интереса на потребителите към по-леки вина, тъй като високите температури например през тази година доведоха до по-бързо узряване на гроздето а оттам и увеличаване на захарността за сметка на киселинността. Ето защо секторът се принуди да приеме програма за доброволно изкореняване на лозови масиви за да се възстанови баланса.

Това предизвиква дебат, като някои го сравняват с нещо като „девиндустриализация“. „На някои места няма друго решение освен изкореняване“, признава Жан-Клод Мас, който е построил огромно имение от близо 1000 хектара в целия регион Лангедок-Русийон. Според него обаче то трябва да остане насочено. „Не трябва да ампутираме навсякъде, а да третираме всеки случай индивидуално“, смята той.

По думите му настоящата криза е свързана с политиката на прекомерно увеличаване на лозовите масиви в последните 30 40 години с цел да се произвеждат повече и по-евтино. Повишаването устойчивостта на растенията според него обаче е станало за сметка на загубата на биоразнообразие.

Синтетичните торове са довели до дефицит на хумусния слой в почвата

„За три десетилетия френските лозя са загубили 40% от органичната си материя“, предупреждава енологът Матю Дюберне. Той не се съмнява каква е вината: главните виновници са синтетичните торове. „Те причиняват бактериологична хиперактивност, която завършва с изгаряне на хумуса“, ​​обяснява той. И все пак хумусът или органичните компоненти на почвата са това, което позволява на почвите да задържат по-добре влагата.

Бедствията могат да се случат няколко пъти през сезона.
Затова днес трябва да се върнем към по-естествените технологии. Ако повечето фермери все още не са приели биовъглен, много от тях са се върнали към оборския тор – дори ако това означава да оставят овцете да пасат между редовете. Друг начин за регенериране на почвата са покривните култури — растения, които се засаждат, за да покрият почвата, а не с цел да бъдат прибрани. „През зимата тревата улеснява проникването на дъжд и по този начин позволява създаването на добър воден резерв, който е полезен за стратегическия период на разпадане на пъпките“, обяснява Ален Делоар, бивш учител в SupAgro Montpellier, сега консултант. За да не се конкурират тези покривни култури с лозите, те се унищожават през пролетта, което също осигурява органична материя в почвата.

Въпреки че увеличава устойчивостта на лозата, обработката на почвата сама по себе си не е достатъчна, за да се справи с всички нови климатични опасности. Преди 30 години гроздовете понякога трудно узряваха, днес изгарят на слънце. Затова лозарите трябва да се научат как да ги защитават, като същевременно забавят узряването на зърната, така че гроздето да остане есенен плод. Това означава жонглиране с техниките и периодите на резитба на лозата, които влияят върху листната повърхност. Но също и върху ориентацията на редовете.

„Всички наши нови насаждения сега са направени в посока изток-запад, за да се предотврати залязващото слънце, което е най-опасното, да удари гроздовете“, казва Антоан Леспе. Други не се колебаят да преместят част от лозето. „През последните дванадесет години засадих отново 40 хектара върху равнинна земя, която предлага добър баланс между плодородие, свежест и достъп до вода“, обяснява Жан-Клод Мас.

Целта не е да се заменят мерло или каберне, а да се идентифицират сортовете, които са най-подходящи за изменението на климата.

За Dubernet сътрудничеството между ръководителя на култивацията и майстора на избата, работещ на едно и също лозе, трябва да се подобри. „Твърде често те все още работят в силози“, казва той. „Но прецизното лозарство, към което се движим, предполага по-тясно сътрудничество в рамките на нова дисциплина, агроенология, която свързва храненето на растението с качествените цели, поставени за виното.“

Имайки това предвид, обновяването на сортовете грозде е едно от най-стратегическите решения, тъй като включва ангажимент за няколко десетилетия за винопроизводителите. След прекомерната клонова селекция мнозина сега се връщат към масовата селекция, което означава идентифициране на най-устойчивите лозови насаждения сред старите лози, за да ги засадят отново. Начин за повторно въвеждане на разнообразие в културите.

Някои отиват дори по-далеч

 

На входа на своето имение Château La Tour Carnet в Haut-Médoc Бернар Магрез е създал експериментално лозе от 2013 г., където тества поведението на 86 различни сорта грозде, някои от които насочени към ссилно  алънцегреене. „Целта не е да заменим мерло, каберне совиньон или пети вердо, а да идентифицираме сортовете, които са най-подходящи за изменението на климата, които бихме могли да включим в нашите смеси, без да навредим на тяхната типичност“, обяснява 88-годишният предприемач, който в в допълнение към четирите си гранд крю от Бордо, притежава лозя в Италия, Португалия, Испания и Аржентина.

Решенията срещу плесен или други видове опасност, като замръзване или градушка, често са механични. „Благодарение на дронове, оборудвани с камери, способни да откриват 170 нюанса на жълтото, можем да предвидим атаки от плесен и да лекуваме по съответния начин“, обяснява Бернард Магрез. Срещу измръзване би било добре дошло въвеждането на нови сортове грозде, които пъпкуват по-късно. Но засега лозарите се обръщат към различни техники, като свещи, нагревателни кабели, пръскане на мъгла, за да затворят пъпките в пашкул от лед, или вятърни турбини, за да раздвижат въздуха. За да се борят с градушката, те използват оръдия или балони, които разпръскват разтвори на сребърен йодид в рисковите облаци, за да предотвратят образуването на ледени късове и падането на градушка.

Всички тези решения са скъпи, а според изчисленията на Жан Мари Фабр внедряването им изисква инвестиции от 4 до 5 хил. евро на хектар. Ето защо секторът поиска държавна подкрепа, за да не се налага на винопроизводителите да влизат в ролята на пожарникари при наличие на екстремни климатични събития.

 

 

Производителността на всяка отделна порода говеда е в тясна връзка с условията при които се отглеждат животните, смята Щефан Фойрих

 

Изминалото специализирано животновъдно изложение във френския град Рен- SPACE 2024 се превърна в сцена не само за представяне на последните иновативни продукти и услуги идващи в помощ на животновъдния бранш, но и на достиженията в сферата на генетиката. Тук особен принос за развитие има наскоро създаденият френско-германски консорциум Synetics, лидер на пазара в предлагането на висококачествена генетика както в месодайното така и в млечното направление на говедовъдството. У нас компанията си партнира с „Геномика“.

„Преди две години двете най-големи станции за производство на генетичен материал във Франция и Германия си подадохме ръце като се обединихме за да предлагаме по цял свят висококачествена генетика в областта на говедовъдството – за две породи млекодайни и две породи месодайни говеда. Така в момента ние сме лидери на пазара на генетика в говедовъдния сектор в Европа“, казва за Nivabg.com г-н Щефан Фойрих.

За последните тенденции на пазара на генетичен материал

 

„Най-новите тенденции на нашия пазар са свързани с търсенето на генетичен материал-сперма в опаковки. В момента има голямо търсене защото пазарът е сравнително малък от една страна, от друга поголовието особено при висококачествените млекодайни породи крави се свива, и ние наблюдаваме сериозно увеличение на търсенето на генетичен материал за да се подобрят качествата на оставащите в стадата около 30% животни както от млечното, така и от месодайното направление, които са с по-лоши продуктивни качества“, разкрива експертът. Целта според него е да се получат телета с по-високи производителни качества.

Френско-германският консорциум за производство на генетичен материал развива четири специални програми сред които програми за производството на генетичен материал от породите „Холщайн“, „Червен Холщайн“ и „Джърси“. Освен това произвеждат генетика и от по-слабо известни френски породи говеда като „Таранте“, „Абонданс“, и „Пирож“. . Интересното е, че подобни породи биха били подходящи за отглеждане в страни където например условията не са толкова добри за отглеждане на говеда от породи като „Холщайн“ .

„Например в повечето южноамерикански страни все по-голямо разпространение добива отглеждането на крави от породата „Нормандско говедо“, които са подходящи и за отглеждане в планински иполупланински ферми., където има голямо богатство на трева по пасищата. Това е порода която обича малко по-хладно време“, допълва експертът.

Няма еднозначен отговор на въпроса коя е най-добрата порода, защото това какви качества може да покаже всяка една порода, зависи от предоставените и условия. „Всеки може например да реши да отглежда „Джърси“, „Холщайн“, или „Флекви“, но трябва да прецени дали дадена порода е оптималният избор например за стопанство от 500 животни в стопанство находящо се в планински райони на 1000 метра надморска височина със специфична система на пасищно отглеждане, което е по-различно от интензивното отглеждане на животни, които се хранят основно с фуражна царевица“, разяснява Щефан Фойрих.

Според него не може да се даде точна рецепта за това какъв трябва да е оптималния брой на животните, отглеждани в дадено стопанство за да се постигне най-голяма производителност.

„Както знаете например в Източна Германия разполагаме с много големи животновъдни стопанства, докато в Бавария е тъкмо обратното- там са разпространени по-малки ферми. Няма еднозначен отговор, защото в съседна Полша стопанствата също са с до 150 крави, но има и страни например като Иран където стадата в дадено стопанство може да достигне до 1000 или 2000 животни. Има страни където цената на млякото е много висока или които произвеждат различни видове сирена, където стопанствата могат да имат по-големи индустриални размери“, продължава експертът.

Според него последните рестрикции на европейско ниво свързани с намаляване на броя на животните с цел намаляване на екологичния отпечатък на животновъдството ще имат най-голям отрицателен ефект в страни като Ирландия и Нидерландия, където има голяма концентрация на животновъдни ферми, в които фермерите са инвестирали в продължение на десетилетия, а сега под натиска на Брюксел трябва да затворят.

Френското правителство планира да финансира изкореняването на най-малко още 37 хил. хектара с лозя

След като през тази година неблагоприятните климатични условия оказаха негативното си въздействие върху винопроизводството, в един от водещите световни винопроизводители Франция вече са в ход дискусии по темата за свиване на лозовите масиви в страната, информира meiningers-international.com. Освен с климатичните условия френските винопроизводители се принудени да се справят и с негативните последствия от войната в Украйна и динамично променящите се нагласи на потребителите.

Почти сигурно е, че френското правителство ще финансира изкореняването на още 37 500 хектара лозя в допълнение към до 9 000 ха, които вече са предназначени за изкореняване в Бордо.

В момента Франция има 800 000 хектара лозя. Колко ще има в края на десетилетието? Дали ще са 762 500, 750 000 или може би 650 000 – намаление от 19?

Всички тези цифри се обсъждат широко след идването на Ани Женевард като новоназначен министър на земеделието при новия министър-председател Мишел Барние. След изкореняването на почти 9 000 хектара в Бордо, на ЕС бяха представени планове за изкореняване на още 37 500 хектара като част от програма на стойност 150 милиона евро за подпомагане на предприятия, засегнати от войната в Украйна.

Първоначалният план предвиден от френското правителство бе за изкореняването на 30 хил. хектара с лози и той трябваше да бъде финансиран със 120  млн . евро.

Според Жан Мари Фабр, президент на асоциацията на независимите винопроизводители обаче трябва да бъдат изкоренени много повече хектари с лозови насаждения и то възможно най-скоро, а това според него означава между 37 и 50 хил. хектара за да има най-голям ефект подобна мярка.

Други оценки показват, че дори тази по-висока цифра може да не е достатъчна. Когато официалната френска земеделска статистическа организация FranceAgrimer изпрати въпросник до над 44 000 производители миналата пролет, малко над 11% отговориха. От тях близо една трета – 32% – са заявили, че не желаят да изкореняват лози, като малко по-висок дял – 35% – са заявили предпочитание за окончателното им премахване.

От останалите, близо една пета, – 19% – са избрали временно изкореняване и замяна на настоящите сортове грозде с по-атрактивни от търговска гледна точка алтернативи, докато 14% искат комбинация от премахване и замяна. Разглеждайки тези цифри Жером Деспе, президент на FranceAgriMer заяви, че площта на лозята, която трябва да бъде премахната, може да бъде „между 50 и 60 000 хектара“.

В общественото пространство се появиха предположение на други експерти като Бернард Фаргес, президент на организацията на френските винен региони, според който могат да бъдат искоренени дори до 100 хил.. хектара с лози, ако не се намерят нови по-атрактивни сортове лози и не се спечелятнови групи от потребители. За подобна цифра заговори и бившият земеделски министър на страната Марк Фесно но в контекста на бъдещо презасаждане на площите с нови и по-атрактивни сортове.

Властите са отпуснали 6 млн. дози безплатни ваксини

Докато в Рен течеше традиционното животновъдно изложение SPACE 2024 ситуацията във френското овцевъдство продължи да се усложнява. На изложението бяха представени едва около 50 овце от породите „Суфолк“ и „Тексел“, като причина за това бе върлуващата в страната болест „Син език“. Според информациите на местния бранш, заболяването е засегнало най-сериозно стопанства в централните провинции на страната, като разпространението му е обхванало до 80% от територията на Франция, а смъртността сред стадата е достигнала до 20%.

За справяне с болестта френското правителство е отпуснало 6 млн. дози безплатни ваксини, като е задължило френските овцевъди да ваксинират животните си. Очакванията са след края на изложението , представените на него животни да бъдат умъртвени по хуманен път за да не се разпространи болестта и в Бретан, една от малкото все още незасегнати области. Не е изключено заради усложнената ситуация в сектора ,на започващото в Клермон Феран изложение в началото на октомври въобще да не бъдат излагани овце от френски породи.

Последният случай у нас е от 2021 г.

 

Във връзка с усложнената ситуация със заболяването „Син език“ от Nivabg.com изпратихме запитване до Агенцията по храните за повече яснота по темата. В отговора си от БАБХ припомнят, че последният случай на регистрирано огнище на болестта „Син език“ у нас е от 2021 година. Оттам напомнят , че у нас се изпълнява програма за борба с това заболяване, която включва ежегодна ваксинация на овце и говеда и надзор на млади неваксинирани животни и на такива животни със съмнения за наличие на болестта.

По данни на БАБХ през 2024 г. болестта е широко разпространена в Европейския съюз, като са засегнати Испания, Австрия, Италия, Швеция, Португалия, Чехия, Франция, Германия, Дания, Люксембург, Белгия. В съседните на България държави няма обявени огнища на заболяването син език.

Експертите на БАБХ напомнят още, че Синият език е инфекциозно, неконтагиозно вирусно заболяване, което се разпространява векторно (чрез вид комари от род Куликоиди) и засяга домашни и диви едри и дребни преживни животни – овце, кози, говеда, биволи, еленови, камили, антилопи и др. Известни са 26 различни серотипа на вируса. Клинично болестта може да протече както безсимптомно, така и да причини висока смъртност. Признаци са висока температура, усилено слюноотделяне, затруднено дишане, изтечения от носа, оток на главата, устните, клепачите, подуване на езика, който изпада и може да е със син цвят, язви и некрози по лигавицата на устната кухина, пневмония, аборти. Вирусът на синия език не представлява риск за здравето на хората.

Бранш и власти се борят да запазят традиционен за страната занаят

 

Френски производители на коняк и властите в югозападната провинция Новел Аквитания се включиха в амбициозен проект за създаване на училище за бъчвари, съобщава winebusiness.com. Плановете са училището в което ще се съчетават традиционни и иновативни методи за производството на бъчви да стартира през 2026 година.
В информацията се отбелязва, че производството на бъчви във Франция се намира пред затруднения заради липсата на кадри.

Уменията за производство на бъчви са се предавали в миналото от бащи на синове, а днес във Франция има само три места, които предлагат възможности за изучаване на този занаят. Към момента трите центъра в страната предлагащи обучение за бъчвари съчетано с практическо чиракуване за бъчварство (Cognac в Шарант, Blanquefort в Бордо и Beaune в Бургундия) отговарят само на една четвърт от нуждите на 62-те членове на Федерацията на бъчварите на Франция.

Не особено благоприятните климатични условия изискващи работа на жега през лятото и студ през зимата, както и използването на физическа сила правят този занаят непривлекателен.

Бъдещото училище с площ от 1500 кв.м ще приветства повече студенти по бъчварство и ще предложи първия в света курс по производство на големи контейнери, тъй като производителите на коняк все още поддържа тази специалност. Така възниква идеята за разработване на специфична програма в новото училище, посветена на производството на големи бъчви, бъчви и резервоари.

„Тези изключително големи формати са специфично ноу-хау за нашия регион, което трябва да бъде съхранено и формалното академично обучение ще допълни предаването на уменията на предците в рамките на нашите кооперации“, подчерта Никола Тике-Лавандие, президент на Coopers of Cognac и главен изпълнителен директор на Tonnellerie Taransaud.

Новото училище ще приема около 60 чираци годишно, по 30 на випуск, готови да посрещнат необходимостта от обновяване на уменията и развитие на индустрията.

ластите започват кампания за доброволна ваксинация на животните за да ограничат заболяването

 

Франция съобщи за огнище на болестта „син език“ във ферма близо до белгийската граница, информира БТА, позовавайки се на Ройтерс.

Заболяването, разпространявано от насекоми, може да бъде смъртоносно за домашни преживни животни като овце, говеда и кози. То циркулира в Нидерландия, Северна Белгия и Западна Германия от края на миналата година.

Огнището, засегнало овце във ферма в град Марпент в региона О дьо Франс, е открито на 30 юли и потвърдено на 5 август, се казва в доклад на СОЗЖ, базиран на информация, предоставена от френските власти.

Френското министерство на земеделието заяви миналата седмица, че въвежда регулирана зона около последното белгийско огнище и започва кампания за ваксиниране на доброволна основа, за да ограничи въздействието на болестта.

Страната е закупила 600 000 дози за ваксиниране на овце от германска компания и 4 милиона ваксини от испански производител. Те ще бъдат предоставени безплатно на фермерите.

Производители използват игрите като плацдарм за вината които предлагат

 

Провеждащите се в момента Летни олимпийски игри в Париж доведоха до повишаване на интереса и респективно на продажбите на френските вина в Китай, информира vino-joy.com, позовавайки се на информация от китайските медии.

Продажбите на четири вида френски вина – Champagne Mallol-Gantois Reserve Grand Cru, Rothberg Bordeaux White, M. Chapoutier Cotes du Rhone и Chateau De Costis Bordeaux – са се увеличили с над 120% на месечна база в една от най-големите търговски вериги в страната.

Търговската верига, която е представена и у нас, отвори първия си хипермаркет в Китай през 1996 година в Шанхай. Според представители на индустрията делът на приходите от продажбата на вносни вина през миналата година от търговската верига надвишава този на продажбите на местни вина. По-голяма част от вината предлагани в търговската мрежа на компанията от над 1000 магазина в страната идват директно от производителите.

Освен това от началото на игрите във веригата е регистрирано увеличение с над седем пъти на продажбите на агнешки котлети внос от Франция. Увеличение са отбелязали и продажбите на някои разхлаждащи продукти като сладолед.

Действителните олимпийски игри обаче са по-скоро трезво събитие, тъй като забраняват продажбата на алкохолни напитки на обществеността по време на спортни събития. В резултат на това зрителите не могат да пият алкохол на трибуните, а алкохолни напитки се предлагат само в определени лицензирани обекти.

Въпреки строгата забрана за употреба на алкохол на местата на Олимпиадата, фирмите са използвали събитието, за да насърчат продажбите на вино в Китай. Техните стратегии обикновено се фокусират върху три теми: историческата връзка между Олимпиадата и виното, предлагането на вино като напитка, докато гледате Олимпиадата, и пускането на тематични за Олимпиадата възпоменателни вина.

Въпреки това редица търговци на вино в Китай споделят, че промоционалните кампании на вината които предлагат в периода на игрите са постигнали ограничени резултати.

Йоланда Юан, основател на водещия онлайн магазин за сладко вино в Китай „Miss Yuan’s Sweet Wine Shop“, отбеляза, че въпреки че нейната платформа Taobao наскоро проведе значителна промоция на олимпийска тематика, резултатите са ограничени, включително за летни сухи бели, сладки и пенливи вина.

Уанг Хонги, агент в Чунцин за чилийската марка вино Wise Monkey, съобщи, че не е забелязал увеличение на продажбите на вино, предизвикано от Олимпийските игри в югозападния град. „Логично лятото би трябвало да е подходящо време за продажба на сухи бели продукти, но пазарната атмосфера за сухи бели продукти в Чунцин не е достатъчно зряла. Хората все още предпочитат бирата през лятото и в момента работя върху култивирането на интереса на клиентите си към сухите бели напитки“, каза Уанг пред Vino Joy News.

Таванът на подпомагането на един бенефициер е 280 хил. евро

 

Европейската комисия е одобрила държавна помощ за френските биопроизводители от 90 млн. евро за компенсиране щетите от военния конфликт в Украйна, съобщава ag-Press.eu.

Съгласно схемата помощта ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства. Схемата има за цел да подпомогне производителите на биологично земеделие, които се нуждаят от пари, за да компенсират частично загубите, причинени от войната между Русия и Украйна, което им позволява да продължат дейностите си по биологично земеделие в бъдеще. Предвидено е таванът на подпомагане на един бенефициер да е 280 хил. евро, като средствата трябва да бъдат изплатени до 30 юни 2024 г.

Тази схема беше разрешена съгласно Временната кризисна и преходна рамка за държавна помощ, приета от Комисията на 9 март 2023 г. и изменена на 20 ноември 2023 г., за насърчаване на мерки за подпомагане в сектори, които са ключови за ускоряване на екологичния преход и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива .

Глоби в размер на до 2% от оборота заплашват търговците които не спазват закона

 

В отговор на фермерските протести, властите във Франция обявиха, че се затяга контрола на търговските вериги за да се гарантира спазването на закона за цените и това, че фермерите получават достатъчно за продукцията си, съобщава БТА позовавайки се на „Ройтерс“.

Френският финансов министър Брюно льо Мер съобщи, че проверките в големите френски и други супермаркети в страната ще бъдат затегнати, за да се гарантира, че те плащат на фермерите справедливо и спазват закона, приет с цел гарантиране на земеделските цени.

Френските фермери твърдят, че не получават справедливо заплащане на труда си, а мерките на правителството и супермаркетите за намаляване на инфлацията на храните са довели дотам, че много производители не са в състояние да покриват разходите си.

В интервю за „СиНюз/Юроп 1“ Льо Мер разкри, че ще бъдат извършени 500 проверки на петте най-големи вериги в страната, за да се установи дали те спазват закона за цените. Фермерите твърдят, че супермаркетите го нарушават.

Миналата седмица Льо Мер посочи, че търговците на дребно, които не спазват закона, ще бъдат глобени с 2 на сто от оборота си за определен период и допълни, че на „четири търговски групи“ вече са изпратени формални предупреждения.

„Ако се окажем прави, те ще бъдат санкционирани“, заяви Льо Мер, но отказа да посочи за кои вериги става дума.

В същото време министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен заяви, че не иска силово да премахне барикадите на фермерите по магистралите. „Въпросът за разчистването на фермерите не стои на дневен ред“, посочи той пред радио „Франс 2“, но има „червени линии“, които не трябва да бъдат пресичани като навлизането на фермерите в Париж, блокиране на летищата и на борсата за търговия на едро „Рюнжи“.

Ако фермерите опитат да го сторят, ще бъдат спрени, посочи Дарманен и допълни, че засега те спазват правилата. По думите му в момента протестират около 10 000 фермери.

Ройтерс съобщи, позовавайки се на запознати източници, че фермери са се опитали да блокират борсата, вследствие на което френската полиция е арестувала 18 души.

Френското правителство вече обеща сериозни помощи на фермерите, но те искат още, посочва ДПА. Министърът на селското стопанство Марк Фесно, например, заяви, че лозарите ще получат допълнителни 80 милиона евро.

Очаква се днес президентът Еманюел Макрон да  обсъди проблемите на сектора с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Блокадите доведоха до нарушаване на трафика на товари към Великобритания

Недоволни от спада на доходите и бюрокрацията и от понасянето на наказания за неспазване на екологичните политики, френските фермери заплашиха с пълна блокада столицата Париж. Недоволството им прерасна в „седмица на страха“. Авторитетното издание The Guardian показва как фермери палят камион с вносни зеленчуци. Междувременно превозвачи на плодове и зеленчуци основно такива пътуващи за Великобритания се оплакаха, цитирани от fresjplaza.de , че протестиращи блокират достъпа им до френските експортни пристанища.

„Имам седем камиона спрени в Лион, като ситуацията е много трудна, защото не могат да продължат по маршрута си, което носи след себе си всички негативни последици“, казва Томас Басс.

За сега повечето превозвачи пътуват предимно нощно време, но ако фермерите изпълнят заканата си да блокират достъпа до столицата Париж, положението според различни представители на логистичния бранш ще стане още по-тежко. Стачката и пътните блокади водят до забавяне на вече планирани доставки на земеделска продукция от Испания. Властите от своя  страна се опитват да спрат похода на фермерите към Париж чрез използване на хеликоптери и бронетранспортьори.

„Тъй като един ден производителите блокират едни улици, а на другия ден други, за шофьорите ни е трудно да намерят места за паркиране защото трябва да спазват законовите изисквания и регламентираните почивки“, казва друг собственик на транспортна компания.

Протестите на производителите във Франция стават все по-мощни

 

Германските фермери планират за утре нови големи протести, информира специализираният портал agrarheute.com. Според плановете фермер от провинция Брандембург се очаква да окупират центрлите на партиите от „светофарената коалиция“в Берлин. За събота се планира голяма протестна акция в Магдебург. В информацията се припомня изявлението на шефа на Германския съюз на земеделските производители по време на пресконференция в рамките на Зелена седмица“, когато той заяви, че ако няма развитие по темата за горивата, протестите на производителите ще продължат. Както е известно, в последната седмица на януари се очаква германският Бундестаг да приеме законодателството и бюджета за 2024 година. На 2 февруари бюджетът трябва да се гледа и от горната камера на парламента- Бундесрата..

„До тогава имаме време да настояваме за отпадане на плановете за постепенно премахване на отстъпката върху ползваните от нас горива “, заяви д-р Холгер Хеми, председател на земеделската камара на Долна Саксония.

Междувременно протестите на производителите във Франция стават все по мощни. В опит да окажат натиск върху правителството да ги защити от евтиния внос, растящите разходи и бюрокрацията, десетки фермери блокираха магистрали на път за Париж, изхвърляйки каси с вносни плодове и зеленчуци, информира БТА позовавайки се на „Ройтерс“.

Френските фермери заявиха, че протестите, които първоначално започнаха в югозападната част на страната, ще продължат, докато исканията им не бъдат изпълнени. Това е първото голямо предизвикателство за новия премиер на Франция Габриел Атал. Очаква се исканията на фермерите да бъдт обсъдени на спешна министерска среща , насрочена за днес.

На този фон фермерите използваха бали сено и трактори, за да блокират главните магистрали във Франция. Домати, зеле и карфиол, които според фермерите са внесени от съседни страни, бяха разпръснати по магистрала A7, която свързва Марсилия и Лион.

В знак на отхвърляне на конкуренцията на чуждестранни фирми, която те често смятат за нелоялна, френските фермери спират и изпразват „чуждестранни камиони, повечето от които са испански, марокански или български“ близо до Монтелимар, Югоизточна Франция. Това каза пред Франс прес Сандрин Русен, председателка на Националната федерация на синдикатите на селскостопанските производители (FNSEA) в югоизточния френски департамент Дром.Някои браншови организации заплашиха с блокада с техника на столицата Париж, ако правителството не се вслуша в исканията на производителите.

От Националната федерация на синдикатите на селскостопанските производители във Франция връчиха на правителството списък със 100 искания, включително по-добро прилагане на закон, предназначен да защити цените на пазара.

Синдикатът призова също за продължаване на данъчните облекчения за дизела за селскостопански превозни средства, незабавно изплащане на селскостопански субсидии от ЕС, гаранции за застрахователни изплащания, свързани със здравето и климата, и незабавна помощ за винопроизводителите и фермери, които отглеждат органични продукти.

Недоволството на фермерите от нивата на цените е особено остро в млечния сектор. Френските търговци на дребно провеждат годишни преговори за цените с доставчици. Правителството иска преговорите да приключат до края на месеца.

Производството на вино във Франция се очаква да е близко до миналогодишното като реколтата от грозде в Шампан и Бургундия ще бъде над средните нива, което ще компенсира по-слабите добиви в Бордо, информира специализираният портал decanter.com позовавайки се на първите прогнози на френското земеделско миинстерство.

Според тях производството на вино във Франция през 2023 година се очаква да достигне между 43 и 47 млн. хектолитра спрямо 45,4 млн. хектолитра през миналата. Експертите коментират, че Франция изглежда ще има по-добра година от Испания и Италия, за които се очаква производството на вино да е по-слабо. Все пак френското министерство на земеделието подчерта предварителния характер на прогнозата си, позовавайки се на несигурността около щетите от мана в Бордо и югозападна Франция и продължителната суша в Лангедок и Русийон.

„От друга страна, ситуацията в други лозя остава като цяло благоприятна“, се казва в изявление на френското министерство във вторник. Благодарение на оптималните условия и ранните валежи през пролетта съпътствали развитието на лозите, гроздовете са добре запълнени с плод.

За разлика от това италианската национална земеделска група Coldiretti заяви, че екстремните метеорологични явления могат да намалят реколтата от вино с 14% тази година, докато производителите в Испания изчисляват, че жегата и сушата могат да намалят производството на вино и мъст в страната с 12%.

Във Франция регионът Шампан избегна щети от замръзване и градушка, гроздовите чепки са добре снабдени и болестта е ограничена, с производствен потенциал над средния, се казва от министерството.

В Бургундия производството на грозде ще бъде по-високо от средното за пет години, въпреки известен натиск от плесен и местни щети от градушка. Потенциалът за производство на вино също е обещаващ в съседното Божоле с оптимална влажност на почвата след сушата миналата година.

Ситуацията е сложна в Бордо, където последователните гръмотевични бури и високите температури през май и юни създадоха благоприятни условия за мана и попречиха на мерките за растителна защита.

Земеделската камара на Жиронд миналата седмица започна проучване сред производителите, за да събере информация за пораженията нанесени от маната, като особено засегнати са били масивите с „Мерло“.

Френските лозари все още отчитат възможността от възникване на измръзвания по лозовите масиви, съобщава bkwine.com/. Подобни неблагоприятни климатични явления през май биха донесли много сериозни щети поради факта, че пъпките на лозите вече са започнали своя растеж. Ето защо френски специалисти по климата посочват някои от възможните фактори, които биха увеличили рисковете от измръзвания.

Местоположение на лозовите масиви: Рискът за щети от измръзвания е по-висок в долните части на лозовите масиви при наличие на жив плет поради намалена циркулация на въздуха.

Сорт грозде: някои сортове грозде са по-чувствителни на измръзвания от други. Шардоне например, което напъпва по-рано, е по-чувствително от пино ноар.

Дата на резитба: колкото по-рано се подрязва, толкова по-рано пъпките на лозата и рискът от измръзване е по-голям. Така че в идеалния случай зимната резитба трябва да се извърши възможно най-късно.

Трева с високо покритие: При липса на вятър студеният въздух може да се застоява на височината на тревата. Това може да доведе до няколко градуса по-студен въздух и повече влажност, което значително увеличава риска от замръзване.

Височината на лозата: Експериментите в Шампан с по-рядко засадени и следователно по-високи лози показват по-малък риск от замръзване, отколкото по-гъсто засадени (и следователно по-ниски) лози.

Френските винопроизводители масово поискаха да бъдат подпомогнати от държавата за да изкоренят лозята си и да превърнат произведеното вино в промишлен алкохол, съобщава Euronews. Само чрез превръщане на непродадените количества вино в промишлен алкохол, винопроизводителите от Бордо виждат възможност да оцелеят. Според тях основната причина за искането на подобна крайна мярка е, спадът в цените на виното в резултат на свръхпроизводство и променените вкусове на потребителите.

Смята се, че пиенето на вино във Франция е намаляло с две трети през последните 60 години – и червените вина са особено засегнати. Бялото вино и розето са по-слабо засегнати, със спадове съответно от около три и четири процента. Според проучване проведено от медийния конгломерат RTL миналата година е установено , че консумацията на червено вино е намаляла с 32% през последното десетилетие, главно сред възрастовата група 18-35 години.

Проучването разкри, че сред основните причини за спада на консумацията на червено вино са : хората, които ядат по-малко червено месо, по-малко семейства, които вечерят заедно, и увеличаване на домакинствата с един родител, съставени от възрастни, които избират да не пият сами. Друга причина za това е нарастването на популярността на безалкохолните напитки, като Франция е сред най-бързо развиващите се пазари на фона на глобален бум на безалкохолните напитки.

Въпреки негативното влияние на спада в потреблението на червено вино, износyт на вина за пазарите на САЩ и Япония остава рекордно висок. Положителният ефект от него обаче не се усеща от винопроизводителите във всички региони на страната. „Някои региони изпитаха спад в търсенето и проблеми със свръхпроизводството, докато за други реколтата в малки количества не направи възможно снабдяването на пазарите“, каза Сезар Жирон, главен изпълнителен директор на Pernod Ricard, пред AFP.

Очаква се френското правителство да похарчи до 160 млн. евро за дестилиране на proizwedenite нo непродадени количества вина, който ще отиде за нуждите на фармацефтичната индустрия.

Някои винопроизводители от Бордо казаха, че офертата не е достатъчно висока, като също така призоваха за компенсация от 10 000 евро на хектар земя. Те казват, че е необходимо да се изкорени част от техните лозя, за да се намали производството и да се позволи пренареждане на земята за други култури. Според изчисленията им за да има промяна ще е нужно да се изкоренят около 15 хил. хектара с лозя.За последен път подобна мярка за дестилиране на непродадените количества вина е била проведена от френското правителство през 2020 година, заради спад на износа и mnogobrojnite периоди на локдаун заради пандемията. Според френската междупрофесионална комисия на виното, в сектора са заети около половин милион души.

Някои лозови насаждения със сорт „Гренаж“ във Франция вече са започнали да напъпват преди края на сезона на резитбите, информира специализираният поррталvitisphere.com, позовавайки се на информация на ффермер от региона на Гар. Пожелал да запази анонимност, винопроизводителят отбелязал, че за пръв път става свидетел на подобно явление. Все пак по думите му неговите масиви, засадени през 1990 година са успели да останат незасегнати от климатични явления като слани и градушки в последните два сезона.

Подобен феномен за ранно цъфтене на лозите със Сира“ наблюдават и фермерите от френската част на Пиринеите в близост до границата с Испания. Експерти по климатология не изключват по-ранно от обичайния период да се наблюдава напъпване на лозите в Бордо атлантическото крайбрежие и в средиземноморските региони на страната ако продължи мекото и топло време.

европейската комисия е одобрила френска държавна помощ с бюджет от 215 млн. евро която цели да компенсира фермерите за смекчаване на икономическите последици от преустановяване на използването на глифозат, информира Ag-Preess.eu. Схемата беше одобрена съгласно Временната рамка за държавна помощ при кризи, приета от Комисията на 23 март 2022 г., изменена на 20 юли 2022 г. и 28 октомври 2022 г.

Съгласно тази схема помощта ще бъде под формата на данъчен кредит в размер на 2 500 евро годишно на бенефициент. Целта на схемата е да помогне за смекчаване на някои от икономическите последици от преустановяването на употребата на глифозат от фермите през 2022 и 2023 г., които се засилват от войната на Русия срещу Украйна.

Във Франция представиха нов сорт лук без наличието на пирогроздена киселина, която е причина за лютивия вкус и миризмата му, съобщава UkrAgroConsult. Новият сорт, наречен Orion, е със съвършенно променен сладък вкус и мекота, като според авторите му, целта е, той да привлече клиенти, които или не консумират лук до момента, или не искат да го купуват заради лютивия вкус и неговия мирис.

В информацията се допълва, че новият сорт лук може да се консумира както суров, така и в ястия, като при готвенето му той се карамелизира. Освен това едно от предимствата му в сравнение с другите сортове лук, е по-дългия срок на съхранение- до осем месеца. Orion към момента все още е в период на изпитване, като с него са засадени малко над 1 хектара, като в момента се проучва интереса на потребителите и се планира увеличаване на площите през следващата година.

Отдавна изоставени мини в северната част на Франция са преоткрити като идеални места за отглеждане на грозде и производство на вина, съобщава „Ройтерс“. Отчасти за това вина имат и климатичните промени изразяващи се в затопляне на времето, което допринася за съживяването на огромния индустриален регион край Па дьо Кале. Сега в този регион произвеждат вино „Шарбоне“. Развитието на лозарството в региона започнало през 2008 година, а десет години по-късно през 2018 година били продадени първите бутилки с вино „Шарбоне“(„Charbonnay“ ) чието име е своеобразна игра на думи от „Шардоне“ и charbon, което на френски означава въглища. Инициативата за производството и продажбата на това вино била основно на малки местни производители и магазини. Очаква се заради по-благоприятните условия в сравнение например с южните части на страната, производството на „Шарбоне“ да се утрои като количества в сравнение с произведените през миналата година 10 хектолитра. Повечето от лозята са засадени върху склоновете на някогашните каменовъглени мини, върху повърхности покрити с шлака, отделяна в миналото при производството на каменни въглища. Подобни лозя са засадени също и в Па дьо Кале и белгийският индустриален център Шарлероа, където първата винена реколта се очаква през следващата година. Преди десет години ЮНЕСКО даде на минния басейн статут на световно наследство, символизиращо индустриалното наследство на Европа. „Убеден съм, че алтернативата да се произвежда вино тук е добре дошла за бившите миньори“, казва Анри Джаме

Видео тук

Представители на транспортните министерства на Франция и Румъния са подписали предварително споразумение за транзита на украинско зърно към Западна Европа, информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на румънския канал Digi24. Споразумението разглежда безмитния транспорт на украинско зърно и последващото му движение на територията на ЕС без всякакви ограничения в количествата. От румънска страна документът беше определен като „исторически етап в развитието на ЕС“. По-рано стана известно, че северната ни съседка възнамерява да увеличи двойно пропускателните способности на зърнените терминали в Констанца и Галац. Очаква се и останалите страни в блока да увеличат възможностите си за транспорта на украинско зърно.

Френска компания създаде първата бутилка за вина и коняк на основата на ленени влакна и смола, съобщава vitisphere.com. Прототип на иновативната бутилка беше представен по време на последното изложение Pro Wine в Дюселдорф. Разработена от базираната в Тулуза стартираща компания Green Gen Technologies, „тази композитна бутилка съчетава лекота и твърдост“, обяснява Лора Мур, мениджър продажби за A. de Fussigny Cognacs. С тегло само 85 грама, бутилката е 10 пъти по-лека от обикновената стъклена бутилка за спиртни напитки с тегло от 700 до 1000 грама.

Според първоначалните оценки въглеродният отпечатък на тази бутилка е четири пъти по-малък от стандартната стъклена бутилка. Бутилката на основата на ленени влакна обаче се нуждае от допълнителни подобрения за да влезе в експлоатация. Вътрешната и част е направена от рециклирана пластмаса. „В дългосрочен план се стремим да създадем бутилка на основата на остатъци от захарна тръстика, която може да бъде на 100% компостирана“, добавя Мур.

Към момента бутилка коняк в подобна ленена бутилка се продава за 50 евро, но се очаква с масовизиране на производството им, разходите да намалеят с увеличаване на броя на произвежданите ленени бутилки. „Ние нямаме изключителни права върху бутилката, тя може да се използва от други вина и спиртни напитки“, обяснява Мур. Въпреки че непрозрачността на бутилката не позволява да се види цвета на коняка , тя подчертава, че „това е ново предложение“, особено по отношение на усещането.

Гамата е насочена към френски и европейски потребители, които са по-възприемчиви към био коняци, отколкото американските и руските пазари, основните дестинации на компанията. Основният акционер на A. de Fussigny е руснак.

През 2021 година износът на френски вина в парично отношение е достигнал до рекордните 15,5 млрд. евро което е ръст с 28% за година, информира специализираният портал thedrinksbusiness.com основавайки се на данни на Френската федерация на износителите на вино и спиртни напитки. Само за Китай в отчетения период е отбелязан ръст на износа с 56%. Експортът за Южна Корея е надминал 60%, като е отбелязан значителен ръст и на износа на вина за Сингапур.

В информацията се отбелязва, че Франция е възстановила позициите си на водещ износител на вина на всички пазари. Най-големият пазар на френски вина и спиртни напитки с дял от над ¼ от общия износ остава САЩ, които са си върнали ролята на водещ вносител на вина от Франция. През 2021 г. общият износ на френски вина и спиртни напитки за САЩ се е увеличил с 34% до 4,1 милиарда евро. Основната причина за ръста на износа зад Океана е падането на вносните мита за френски вина, налагани от Вашингтон до март миналата година.

Смята се също, че оттеглянето на Великобритания от ЕС не е оказало вредно въздействие върху френския износ на алкохол, а продажбите през миналата година са се повишили до рекордните 1,6 млрд евро. Цялата френска индустрия за производство на вино се възползва от нарастването на глобалното потребление. Шампанското отново беше номер едно като продажбите за износ в чужбина надхвърлиха 3,5 милиарда евро. Следва Бордо (2,3 милиарда евро), Бургундия (1,27 милиарда евро), вина от долината на Рона (524 милиона евро) и Прованс (313 милиона евро).

Що се отнася до спиртните напитки, конякът продължава да привлича все повече международни потребители и достига рекорден връх (3,6 милиарда евро) през 2021 г., задвижван от големи марки като LVMH, Pernod Ricard и Rémy Cointreau.

С оглед на кризата в свинепроизводството френският министър на земеделието Жулиен Денорманди предложи финансов пакет от 270 млн. евро за сектора, информира topagrar.com. Още в края на януари той е подписал спешен план за спасяването на сектора Според актуални данни от местния бранш, загубите на свиневъдите възлизат на между 25 и 30 евро на свиня. Мнозина фермери обмислят да се откажат от увеличение на производството, а някои дори вече са го направили. Причината за това е че заради срива в цените на свинското месо ножицата между рязко увеличените през миналата година производствени разходи и приходите им се е увеличила с рекордните 14%. Към това се прибавя и увеличената конкурентноспособност на някои европейски страни, където и заради пандемията вече бяха взети решения за подпомагане на сектора.

С оглед на това и недоволни от липсата на реакции, мнозина свиневъди излязоха на протести с искания за незабавна подкрепа от страна на държавата. „В резултат на това на спешно кризисно заседание е било решено да се предприемат мерки за спасяване на сектора“, се казва съобщение на земеделското министерство. Според министър Денорманди в действие е приведен план от пет точки, в който е включена и точка за директно подпомагане на сектора с 270 млн. евро. В това число са включени и 75 млн. евро директно доплащане за стопанствата с особено силно свиване на ликвидността, на които дори са предложени безлихвени държавни кредити. Така в рамките на две седмици те ще трябва да получат по около 15 хил. евро.

Други 150 млн. евро са планирани за структурна помощ за бранша,а с останалите 20 млн. евро земеделското министерство иска да освободи свиневъдите от техните социални отговорности. В съобщение до медиите от аграрното министерство на страната се казва обаче, че тези мерки няма да са достатъчни, и ще са необходими мобилизация на европейско ниво за да се даде подпомагане за складиране на свинското месо в частни складове за да се разтовари ситуацията на пазара.

В по-далечна перспектива от френското министерство на земеделието планира да окаже подкрепа с провеждането на рекламни кампании, с насърчаване на експорта и предлагане на безлихвено кредитиране да подсигури стабилни нива на ликвидност на фермерите. Въпреки че местният бранш посрещна с облекчение мерките за подпомагане на сектора констатира, че за някои свинепроизводители те няма да стигнат.

Франция, която вече е публикувала своя стратегически план за развитие на земеделието си е поставила четири основни приоритета: развитие на производството на бобови култури, удвояване на площта заета с биоземеделие до 2027 година, насърчаване чрез еко схеми на различни агроекологични практики и обединяване на растениевъдна и животновъдна дейност в рамките на едно стопанство или територия, пише в пост в социалните мрежи Стоилко Апостолов, председател на „Биоселена“.

Отглеждането на култури като леща, бакла и други имат способността да съчетават високи нива на растителен протеин с агрономически и екологични предимства (азотфиксация, намаляване на вложените ресурси, намаляване на емисиите на парникови газове и др.). Освен това страната си е поставила амбициозната цел за удвояване на 18% на площта за биоземеделиедо 2027 година, като се положат безпрецедентни усилия за подпомагане на стопанствата в преход.

Насърчаването на фермерите чрез еко схемите да прилагат различни агрономически практики като засаждане на живи плетове и диверсификация на културите пък според френския план би довело до големи икономически ползи. Към тях се добавят още запазване на постоянно затревените пасища, поглъщането на въглерод и поддържането на ландшафта.

Любопитна е последната цел, която се поставя на френското земеделие- да се развие синергия между растенията и животните в дадено стопанство или територия, което означава обединение на растениевъдна и животновъдна дейност, което носи много по-големи икономически и социални ползи в сравнение със специализацията на земеделските системи.

„Тези приоритети преминават през всички мерки и интервенции. Например при животновъдни стопанства в преход към био се подпомагат само ливади и пасища, които имат минимум 50% бобови треви в състава. Растениевъдни стопанства в преход могат да получават подпомагане за отглеждане на фуражни култури само ако са в смес с минимум 50% бобови култури и влизат в сеитбообръщение на житните култури“, пише Апостолов.

Във Франция са решили да направят следното разпределение на бюджета за земеделие:

по първи стълб (директни плащания)

– базово плащане 16,2 млдр. евро
– преразпределително плащане 3,4 млрд. евро
– млади фермери 0,5 млрд. евро
– екосхеми 8,4 млрд. евро
– обвързано подпомагане 5,0 млрд. евро

По втори стълб най-голям бюджет имат три групи мерки:
– необлагодетелствани райони 3,5 млрд. евро
– инвестиционни мерки 1,8 млрд. евро
– биологично земеделие 1 млрд. евро

От 1 януари 2022 година Франция пое председателството на Съвета на ЕС за следващите шест месеца. В програмата на страната като основни приоритети в сферата на земеделието са записани борбата с промените в климата и повишаване устойчивостта на земеделските производители.

Работата на френското председателство в сферата на земеделието и храните ще е концентрира на в три основни пункта. Първият е свързан с вноса на земеделска продукция и храни от трети страни, които трябва да отговарят на здравните, екологични и продукционни стандарти на ЕС. Вторият пункт ще е свързан с намаляване на зависимостта на земеделието от традиционни енергоизточници като се предложат мерки за целта, стопанствата от аграрния и горски сектор да станат по-въглеродно неутрални. Третата точка е свързана с подемането на инициативи за повишаване агроекологичната насоченост на земеделието , намаляване употребата на пестициди, които цели са включени както е известно и в стратегията „От полето до масата“.

Френското председателство ще продължи да работи по регламента за устойчиво използване на пестицидите, като ще прокламира увеличаване на дела на употребата на алтернативни препарати, за да се избегне евентуална конфронтация между фермерите при възникване на ситуация без алтернативи. За целта е необходимо ясно да се дефинират както целите за намаляване на пестицидите, така и правилата как да се постигнат те в рамките на ЕС за да се запази агрохранителният суверенитет на блока

Освен това ще се работи и по регламента за статистиката за да се постигне единна позиция между заинтересованите страни по модернизиране регулаторните рамки за събирането и следенето на данните за земеделските стопанства. Като модел за това могат да послужат указанията за специфични географски наименования. Декларира се още, че ще се работи за запазване на високото качество на европейските храни. В същото време през следващите шест месеца се очаква да продължи дискусията по националните стратегически планове, като френското председателство ще направи всичко възможно да допринесе за тяхното одобрение. Френското председателство се ангажира да продължи работа и по изготвяне на общоевропейска стратегия за превенция и борба с високопатогенните вируси по животните. То ще продължи и работата на предходните председателства по отношение на регламента за здравеопазване на растенията и по-конкретно върху контрола на вноса на препарати за растителна защита и тяхното сертифициране.

От началото на следващата година Франция въвежда забрана за продажбата на плодове и зеленчуци в супермаркетите, информира reasonstobecheerful.world. В списъка попадат около тридесет вида плодове и зеленчуци сред които тиквички, патладжани, цветно зеле, репички, ябълки и киви. Според оценки на властите тази забрана ще позволи годишно да се икономисват милиарди единици пластмасови опаковки. Според данни на екоминистерството на страната пластмасовите опаковки в хранителната индустрия представляват 45% от цялото потребление на пластмаси, като едва 1/4 от тях се преработват. Що се касае до свежите плодове и зеленчуци до приемане на забраната 37% от тях са се продавали в пластмасови опаковки.

Поредното ограничение в използването на пластмасови опаковки е част от дългогодишна програма за цялостната им забрана. През миналата година вече беше забранено използването на пластмасовите сламки, чаши и прибори, а еднократните пластмасови тарелки използвани в ресторантите за бързо хранене ще бъдат забранени от януари 2023 година.

нолози от френската провинция Лангедок помагат на пациенти с ракови заболвания преминали през химиотерапия да възстановят обонянието си, съобщава специализираният портал vitisphere.com. Обучението ще включва три сесии в местен винен център. Експериментът ще се проведе през следващия месец.

Местното лозаровинарско училище дава своя принос с опита си за извършване на сензорен анализ в безпрецедентно клинично проучване на сензорната рехабилитация на пациенти с нарушено усещане за вкус и мирис в резултат на претърпяна химиотерапия.

„Повечето химиотерапии имат токсичен ефект върху лигавиците. Това води до нарушения на обонянието и вкуса, и двете сензорни функции, които са от първостепенно значение за качеството на живот на пациентите и тяхното психологическо благосъстояние. Стартираме проучването по искане на сдружения на пациенти. Към днешна дата има много малко препоръки за лечение на тези разстройства “, казват професор Гийом Картрон, ръководител на отделението по клинична хематология в Университетската болница в Монпелие, , и д -р Естел Герду от Отдела за помощ в Регионалния институт по рак в Монпелие, ръководители на проекта. Целта на това клинично проучване е да се измери въздействието на сензорната рехабилитационна програма върху нарушено обоняние и вкус.

През тази година френските винопроизводители от известната област Шампан водят ожесточена битка за да спасят реколтата си от масовото поразяване на лозята с гъбични болести, информира специализираният портал decanter.com. Допълнителна мотивация те получават и от последните информации за възстановяване на пазара през 2021 година.

Гъбичните болести се разпространиха в региона след скорошните обилни валелжи, които нанесоха допълнителни щети на винопроизводителите след екстремните студове през зимата. „Земята е толкова влажна, че е дори невъзможно да влезете в редиците от лозя, за да обработите почвата и листата“, казва Ан Маласан, съсобственик в семейния производител AR Lenoble.Според нея е още рано да се правят прогнози, как ще се отразят неблагоприятните климатични условия на новата реколта от грозде.

Максим Тубар, заместник -председател на Comité Champagne, каза пред Ройтерс тази седмица, че се опасява, че половината от реколтата от шампанско 2021 може да е загубена след тежки студове по -рано през годината и скорошните огнища на плесен.

Според него не се очаква незабавен натиск върху доставките на шампанско, тъй като производителите имат резерви. Въпреки проблемите очакванията за добивите в един от основните винопроизводителни региони на Франция са за максимум от един тон на декар, което ще надвиши миналогодишното ниво.

През тази година се наблюдава засилено търсене на шампанизирани вина на международните пазари, тъй като хорека сектора се стреми да попълни своите запаси.

Рязкото застудяване и измръзванията в последните дни поставят под напрежение фермерите във Франция и Италия. По информация на Politico френското правителство е решило да повиши размера на обезщетенията срещу щети от измръзвания. По време на посещение във ферма в Югоизточна Франция премиерът Жан Кастекс е уверил земеделските производители, че правителството ще работи с банките и застрахователите за да се помогне на фермерите. По оценки на експерти, неочакваният мраз през април е засегнал около 80% лозята в страната. Според аграрният министър Жулиен дьо Норманди производителите на плодове и полски култури като рапица също са изправени пред мрачни перспективи. Той определи ситуацията като „изключителна“, защото по-ранното затопляне на времето е довело да ранно напъпване на растенията, които обаче са били поразени от измръзвания през нощта.

С измръзвания се сблъскват и фермерите от италианския остров Сардиния. По информация на Италианската асоциация на търговците на вино, щети от измръзвания са регистрирали винопроизводители от Пиемонд, а през миналата седмица температурите северно от Тоскана са паднали до 20 градуса под нулата., което намалява перспективите за добра реколта. На места в Сардиния мразовете са нанесли щети на до 70% от лозовите масиви. Трентино-Алто Адидже е единственият регион, който е избегнал щети върху лозовите масиви вследствие на масовото измръзване.

През миналата седмица Франция засили държавната подкрепа за винопроизводителите, като планира да увеличи до 250 млн. евро средствата за сектора, съобщава Reuters. „Държавата ще увеличи до 250 милиона евро плана си за подпомагане на лозарството и ще поискаме тази помощ да бъде разпределена възможно най-бързо, тъй като има належаща нужда от свежи финанси“, заяви френският премиер Жан Кастекс по време на среща с винопроизводители край Лоара в сряда.

Освен от спадналото търсене заради кризата с коронавируса, негативно влияние върху френските винопроизводители оказва и сложната международна ситуация. По-рано кастекс написа в „Туитър“, че виненият сектор е изправен пред сериозни трудности, и държавната подкрепа трябва да се засили, нещо за което това призова и местният бранш

Още през май правителството определи за сектора 140 млн. евро, с които да се преодолее кризата и да се дестилира излишното вино в промишлен алкохол с цел използването му за направата на дезинфектанти. Месец по-късно бяха отпуснати още 30 млн. евро за лозаровинарската индустрия, в това число 15 млн. евро в помощ на частните складове на 2 млн. хектолитра нереализирано на пазара вино.

В допълнение към влиянието на COVID-19, винената индустрия на Франция е пострадала от тарифите на САЩ върху вноса, наложени като част от търговския спор между Европейския съюз и Съединените щати заради субсидии за самолетостроенето.

 

 

Пазарът на така наречените хоби-лозя във Франция бележи все по-голям ръст, съобщава специализираният портал Decanter.com. Този вид лозя се радва на популярност особено сред по-заможни представители на средната класа, които искат да се изживеят като винопроизводители. Напоследък все повече предприемачи от Кан и Бордо се ориентират към купуването на подобен вид лозя. Позовавайки се на водеща регионална компания за недвижими имоти, от специализирания портал твърдят, че все повече собственици на лозя ги обновяват за да ги продадат на заможни клиенти за по няколко милиона евро. „Хоби-лозята винаги са се търсели, но сега забелязваме освен търсене и голямо предлагане“, казва Мишел Байнес. Подобно развитие на пазара по думите му може да промени един цял сегмент от винарската индустрия.

Минималният размер на едно хоби-лозе в региона е от около 3 хектара, като сред потенциалните купувачи на подобни лозя са страстни любители на виното, които търсят да намерят масиви с качествен тероар. Интересното е, че подобни купувачи не се интересуват според него от това, дали закупеният имот е достатъчно рентабилен или не. „Като цяло това са хора, които имат много пари, които искат да направят чудесно вино , задоволявайки собствения си вкус“, добавя експертът по недвижими имоти.

Към момента например хоби лозе със площ от 7 хектара е обявено за продан на цена малко под 1,38 млн. евро. То включва и около 3,7 хектара засадени с „Мерло“ и Кабрне Совиньон “. Друго лозе с по-голямо шато пък се продава за 3,2 млн. евро, но в информацията за него се отбелязва, че възможностите за винопроизводство са ограничени. Според експерта клиентите купуват най-често лозя на стойност около 1,5 млн. евро, които се нуждаят от реновиране. В Бордо обаче се отбелязва значително вариране на цените на лозята, като 1 хектар в различните части на Бордо през миналата година е струвал между 1,9 и 2,3 млн. евро, като на места в Бордо (Cadillac Côtes de Bordeaux) цените са достигали до 16 хил. евро за хектар.

До 30 юни е отворена регистрацията за участие в два винени форума във френската столица Париж- Wine Paris и Vinexpo 2021,съобщава Drinks Bussines. Първото им издание бе през тази година и беше посетено от около 30 хил. посетители. В тях се включиха близо 2 800 изложители. Следващата година двата винени форума отново ще се проведат съвместно между 15 и 17 февруари, като се предлагат редица предимства за участващите, като преференциални цени, най-добрите места за щанд, разпределени по реда на регистрация и приоритетно третиране на комуникационните инструменти.

Повече подробности за пакета за регистрация можете да намерите тук.

Френският биоживотновъд Карл Шеард (Carl Sheard) допринася за повишаване качеството на свинското месо, използвайки за храна богати на протеин фуражи, пишеEIP AGRI.. Експериментира със система за отглеждане на открито, използвайки различни комбинации от фуражни култури. Пазарът на органична храна показва стабилен растеж в повечето части на Европа. Основна цел на биологичното земеделие е затварянето на хранителните цикли, но е трудно постижимо. Тематичната мрежа Хоризонт 2020 Ok-Net Ecofeed работи за увеличаване на използването на местни фуражи за органични свине и домашни птици. Като част от този проект се създават опити в стопанства в цяла Европа за оценка на иновативните практики.

Внедряването на тази практика започна през есента на миналата година в неговата ферма в Западна Франция в която отглежда 45 свине.

Първата фаза на изпитанието се състоеше от поставяне на подходящи огради, организиране на пашуването на животните , запознаване на прасетата с парцелите за фураж и наблюдение и анализ на тяхното поведение. Използвайки постоянни и електрически огради, фермерът изгради специални затворени пътеки, за да улесни придвижването на животните, като даде възможност на прасетата да се хранят с повече фуражи. Използваните от него фуражи бяха микс от царевица, кайсии и тикввички.

Пасищната площ е съставена от 2 участъка от 0,5 ха, всеки от които разделен на 2 еднакви кошари за оптимизиране на приема на фураж. За период от 6 седмици Карл отбелязва, че „свинете се оказаха изключително независими в установяването на собствена паша. Фермерът отбелязва, че малка подгрупа от 3 до 5 прасета възприе различно поведение, следвайки собствената си рутина,.

След шест седмици паша почвата не е била засегната и растителността е била добре консумирана. „Партидата прасета беше много разнородна и темпът на растеж беше много по-нисък от обичайното“, обяснява Флорънс Моупертуис, експерт по биологично отглеждане на свинете в Камарата на земеделието на Pays de la Loire. „За това има две основни обяснения: ограниченото хранене се компенсира само частично от фураж, а топлинната вълна, последвана от много влажна есен, нарушава растежа на културите и свинете. „.

Антоан Ройнсар, експерт по органично отглеждане на свине заключава: „Открихме, че първата фаза от изпитанието е много надеждна. Изглежда важно да се адаптира ограничението на храненето според качеството на фуража (анализите могат да помогнат за вземане на решения), сезона и скоростта на растеж на прасетата, по-специално на най-малките. “ Втората фаза на изпитанието, през пролетта на 2020 г., ще бъде съсредоточена около темповете на растеж с редовно претегляне и анализ на фуражите и качеството на месото. асоциации.

Как местните власти и общности решават проблема с трудния достъп до земя за нови фермери? Срещат се няколко подхода: на публични власти, регион и община и на НПО с обща цел – насърчаване на млади хора да работят в земеделието, все повече хора да потребяват местни зеленчуци, плодове и храни, по възможност произведени по биологичен начин, и земята да не се окрупнява прекалено.

Една от интересните практики е публичната организация „Метропол ЛИЛ“ –  общинска собственост. Необходими са ѝ били около 10 години, за да организира и стартира същинската си дейност за осигуряване на база за работа за нови фермери. Основните дейности на организацията за този периода са били в следните направления: да обсъди с всички заинтересовани страни подхода и механизма за подкрепа, да намери и закупи 350 декара земя, да я сертифицира за биологично производство на земеделска продукция, да построи складови и хладилни помещения за споделено ползване, да осигури работата и обучава на практика нови фермери и да създава условия за достъп на произведената продукция до пазара.

До момента в стопанството са започвали доста начинаещи и желаещи да се занимават със земеделска дейност, но девет от тях са реално действащи нови фермери. Те произвеждат по биологични методи голямо разнообразие от зеленчуци край Лил, работят в оранжерии и в открити площи и бързо реализират продукцията си на седмични фермерски пазари в града и това ги прави щастливи. Част от тях са били подкрепяни да се научат и да започнат тази дейност в агро-бизнес инкубатор за период от 3 години.

Как агро-инкубаторите подкрепят новите фермери? Мрежата от агро-инкубатори РЕНЕТА е доста либерална. Няма ограничения, само споделени ценности. Една от тях е бъдещият фермер да има свободата да тества себе си дали става за това, а не той „да бъде тестван“. Друга е да има свободата да греши и намери верните решения.

Има различни видове агро-инкубатори. Някои, като посетения „Жермоа“, са екологични стопанства. Те предоставят сертифицирана земя и инвентар за отглеждане на зеленчуци на заявилите желание да станат фермери и одобрени от комисия. Наемателите се учат на практика как да отглеждат продукция под наставничеството на опитен фермер. Първата година работят 2,5 дни от седмицата за себе си и 2,5 дни за общия кооператив. Кооперативът продава продукцията и заплаща половината от рентата за земята и наетото оборудване, а другата половина се финансира от публични фондове – местни или регионални, най-често и от Европейския социален фонд ЕСФ.

Други инкубатори като „А Пети Па“ нямат земя. Новите фермери или имат своя, или се търси подкрепата на друга организация за достъп до земя. Одобрените наематели ползват регистрацията на инкубатора за своите дейности. Така един безработен постъпва в инкубатора за максимум 3 години и се учи, работейки да бъде фермер, пекар или занаятчия и т.н. Той получава социалните си помощи от социалните фондове на държавата в този 3-годишен период, за да се издържа, докато се тества за новия бизнес. Приходите от продажба на произведената продукция, чрез инкубатора покриват направените разходи – за семена, маркетинг, транспорт, комуникации, например. В този период новия фермер придобива умения и създава контакти, търси и намира пазари за продукцията си, анализира и избира най-подходящата юридическа форма за бизнеса. Може да реши и да се откаже. Специализираните знания се предоставят от други НПО-та или професионални центрове, които работят в партньорство с инкубаторите. За тази си подкрепа агро-инкубаторите получават годишен бюджет, формиран от ЕСФ, регионални и местни публични средства.

Дейността за подкрепа на новите фермери да стартират земеделско стопанство се извършва в партньорство от няколко организации като “Terre de Liens Hauts de France”, която дава достъп до земя. Initiatives Paysannes пък обсъжда суровите идеи на фермерите и ги насочва кой точно каква услуга може да им предостави – земя, специализирано обучение, инкубиране, и разработва проект за кандидатстване за финансиране. За фермерите тези услуги обикновено са безплатни или на много приемлива цена, тъй като има много силно местно, регионално или национално финансиране. И макар тази система, където са включени много организации, да изглежда сложна и тромава, е видно, че има много позитиви.

Интересни са примерите на няколко стопанства, които произвеждат зеленчуци и зърнени култури по биологични методи на производство, както и стопанството и пивоварната на производител на биологично сертифицирана бира, произвеждана от собствено добит в стопанството ечемик. Мотивацията им е да са фермери. По-спокоен живот в по-добра среда.

Биологичното производство на зеленчуци или биологичното градинарство е предпочитано от новите и млади стопани, заради по-високата цена на продукцията. С площ от около 20 декара, включително оранжерийна, може да се достигнат годишни доходи от 35 000 – 50 000 евро, но с упорит труд и спазване на изискванията на директните консуматори. Производителите имат достъп до разнообразни източници на финансиране – местни, регионални или национални фондове или безлихвени кредити от местни общности. И нямат проблем с достъпа до пазари – може да сключат договор с гарантирани фиксирани цени дори преди да засеят или сами да търсят клиенти, или и двете. Обикновено жителите на големите градове са и големите потребители на продукцията чрез заявки на потребителски кошници, които се правят чрез интернет сайтове от потребителите на месечна база. Продукцията се опакова и доставя от стопаните на определените фермерски пазари в градовете и потребителите отиват на място да получат продукцията. Заплащането се извършва обикновено по електронен път при заявяване на потребителските кошници със зеленчуци. Местните и регионални власти не само финансират подкрепата, но и налагат политики на стимулиране на потребление на биологична, фермерска храна в училища, градини и общностите.

Споделените примери и опит може да се използват при разработване на годишните програми за дейността на институтите, научните центрове и опитните бази на ССА в България.

Информация на ССА

Френски депутати критикуваха предложенията на Брюксл за промени в ОСП след 2020 година, съобщи euractiv.de. Те смятат, че общата селскостопанска политика след 2020 година няма да предложи нужния  напредък, въпреки че с предлаганите промени се очаква  да се промени нейният формат. Председателят на икономическата комисия във френския сенат определи водените дискусии за бъдещето на ОСП като „диалог между глухи”. Като страна с основна  тежест при формиране на ОСП, Франция няма интерес от съкращаване на европейските субсидии към фермерите, камо ли да се прехвърлят на национално ниво. Френските фермери получават от Европа 9,5 млрд. евро годишно, което е три пъти повече  от парите, заделяни за тях от националния бюджет.  Париж желае запазване на бюджета за земеделие, който ЕК предлага да  бъде намален.  По време на срещата на парламентаристи о цяла Европа във филандската столица Хелзинки, всички се обединиха около позицията срещу планираното намаляваане на бюджета за земеделие.

Това което Париж предлага, е още по-силна подкрепа към агроекологичните мерки . „Днес Франция е за идеята субсидиите за земеделие наистина да отиват за агроекология”, казва френският аграрен министър Дидие  Гийом. Франция с противопоставя и на предложението на Брюксел за по-голяма гъвкавост , която според  Париж ще довде  до екологичен дъмпинг., ако например някоя от страните членки реши да намали субсидиите за агроекология. Подобна ренационализация на ОСП според него би довела до ‘ужасяваща конкуренция” между отделните страни членки на ЕС.

 

. Франция иска от Брюксел компенсации в размер на 1 млрд. евро за фермерите заради засушаването , съобщава „Зерно Онлайн” позовавайки се на изявление на френския министър на земеделието. Горещините в страната и през тази седмица както се очаква ще удължат периода на  засушаване, което вече се отразява на състоянието на посевите.

Властите в 73 департамента на страната въведоха ограничения за ползването на вода. Субсидиите обаче, 50% от които са по ОСП ще бъдат разпределени между ффермерите едва в средата на октомври. „Ние ще помолим ЕК да увеличи този процент до 70 към 16 октомври, което се равнява на допълнителни 1 млрд. евро” , заяви френският аграрен министър, В момента страната се явява най-големият бенефициер на средства от ОП с 9 млрд. евро годишно.

Земеделски производители, изследователи, консултанти, неправителствени организации, предприемачи от селските райони, лица, отговорни за вземането на решения, представители на Оперативни групи – около 400 участника от цяла Европа се очакват в Нормандия на 25 и 26 юни 2019 г. на събитието, посветено на приноса на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ) за прехода към агроекология. Това информираха от Института за агростратегии и иновации.

Agri Innovation Summit 2019 се организира съвместно от Министерството на земеделието и храните на Франция, Асоциацията на френските региони, мрежата ЕПИ-АГРИ, Френската селска мрежа и Европейската комисия, а домакин на форума е Регион Нормандия. Събитието ще даде възможност за обмен на опит и знание и ще представи ползите, които предлага интерактивния подход, насърчаван от ЕПИ-АГРИ към агроекологичния преход посредством Оперативни групи, подкрепяни от Общата селскостопанска политика, както и Мulti-actor проектите, финансирани от Програмата на ЕС за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.

Срещата на високо равнище се очаква да бъде открита от Европейския комисар по земеделие и развитие на селските райони, Министъра на земеделието и храните на Франция и президента на региона Нормандия. Тя ще започне с дебат за бъдещето на политиката, свързани с иновациите в селското и горското стопанство и ще обедини представители от Оперативни групи на ЕПИ-АГРИ в цяла Европа, както и местни участници и експерти.

Как да се намали използването на суровини като начин за увеличаване на автономността на стопанствата? Какви видове производствени системи могат да осигурят устойчиво управление на природните ресурси? Как може агроекологията да бъде по-добре интегрирана в рамките на веригата на доставки, с потребителите, гражданите и местните райони? Как може да се насърчава обменът на знания, съвместното създаване и разпространението на иновациите на всички нива? Това са тематичните въпроси, които ще обсъждат участниците в Agri Innovation Summit 2019.

В рамките на програмата на Срещата на високо равнище за агроиновации са предвидени полеви посещения на стопанства от Оперативни групи в близост до Лизио, регион Нормандия, Северозападна Франция.

 

 

Студенти и фермери от Нормандия обединяват усилия в последните три години в специален проект, целящ да повиши биоразнообразието в стопанствата, съобщава AG-Press.eu. Те проучиха потенциала за увеличаването  му, засаждайки цветни ленти с медоносни растения. „Повишаване на присъствието на опрашители и други полезни насекоми – това е целта на нашия проект. Искаме да постигнем това, като променим управлението на ландшафта в нашата обработваема площ. Тези промени включват например цъфтящи ивици, покриващи култури и жив плет на ръба на селскостопанските парцели “, казва Одри Хюмел, ръководител на проекта.

Идеята за проекта е дошла от местен фермер, научил за проблемите на пчелар, отглеждащ 30 кошера с пчели да намери достатъчно паша. Така се е стигнало до поставяне на кошерите до обработваемите площи, в края на които са били засадени цветни ленти с медоносни растения. За да се прецени ефекта от подобна мярка е било направено специално проучване, което е показало, че лентите за привличане на опрашители са от полза не само за пчелите, но и за фермера. „Медните цветни ленти са лесни за поддържане. Освен това, те привличат опрашители, поради цветята, но също и други насекоми като бръмбари и ховерфили. Тези насекоми ядат плъхове и листни въшки, което означава, че са необходими по-малко пестициди. Освен това, цветните ленти могат да помогнат за предотвратяване на ерозията”, допълва тя.

В проекта се включва фермерски кооператив, местна пчеларска организация и студенти от регионалното висше училище по селско стопанство, изучаващи опрашителите и полезните насекоми в цветните ленти. В резултат на реализацията на проекта се промени начина на управление на борбата с вредителите, фермерите натрупаха знания за това, как да се увеличи популацията на полезни насекоми и се откриха техники за по-добър подбор на медоносните разтения.

Земеделието в Европа продължава да е доминирано от мъжете, а жените нямат почти никакво място в ОСП, пише  euractiv.de. Според проучване на европейската статистическа служба от 2016 година, едва 11% от стопанствата в ЕС  се ръководят от жени. В същото време 1/3 от заетите в сектора  във Франция са жени, което печели на сектора  прозвището   „agriculture au féminin“. Жени са основателки на 41%  от новите стопанства в страната, а тежестта на дамите по отношение на  нови форми на биопроизводство и създаване на къси вериги на доставки непрекъснато се увеличава. За Набила Начи от земеделската камара на Бретан, повечето мъже  и жени –фермери не се интересуват от това, дали са равнопоставени като полове в селското стопанство или не. „По-голяма грижа за тях са цените на млякото, техните възнаграждения и икономиката като цяло”, счита тя. Те са на мнение, че има много други области в аграрния сектор , където е необходимо да се подобри  равноправието  между половете. Това са например силната физическа работа, собствеността на земята и еднаквото  заплащане на труда.

В департамента  Кортес д’Арно (Côtes-d’Armor) са си поставили като основна задача подобряване на равноправието между половете в селското стопанство, а местната земеделска камара е единствената, в която е създадена специална работна група, занимаваща се с еднаквото представяне на мъжете и жените  в  аграрния бранш. „Концепцията за „женско земеделие” е развита в камарата още през 2004 година, като установихме, че няма другаде в страната ни подобна концепция”, продължава Начи. Междувременно с помощта на европейски субсидии  от земеделската камара са издали специално изследване за мястото на жените в земеделието, която е показала, че те са доста изолирани в този сектор. „Жените земеделски производителки са значително по-изолирани от мъжете, и не доказахме, че са необходими специални мерки за подкрепа на жените фермерки”, потвърждава и Начи. Така през 2009 година се стига до формиране на регионална група в Бретан, която да се занимава с мястото на жените в селското стопанство. Тя получава средства от  Европа, с чиято помощ реализира мерки за подкрепа на жените в сектора.

Заради липсата на достатъчно финансиране след 2014 година, почти няма друг френски регион, който да е последвал примера на Бретан. „Към момента разполагаме с годишен бюджет от около 30 хил. евро, иначе не бихме били в състояние да предприемем нищо”, казва тя. Въпреки издаденият от бившия френски аграрен министър Стефан льо Фо декрет голяма част от програмите в аграрния сектор остават затворени за жените. На европейско ниво също нещата не изглеждат напреднали. „Видяхме, че в предложенията за новата ОСП няма почти нищо за жените, например мерки за диференцирана подкрепа при създаване на нови стопанства”, коментира  Начи.

 

Към края на февруари делът на посевите с мека пшеница във Франция намиращи се в добро и отлично състояние е 85%, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на данни на FranceAgriMer. Това е най-слабото ниво за последните четири години, За сравнение за аналогичния период  на миналата година 93% от посевите са били в добро и отлично състояние. Анализаторите отбелязват, че 78% от  реколта 2018 година се намира в добро състояние, а 7% в отлично. През миналата година съотношението е било 63% и 30%.

Въпреки това експертите са на мнение, че е рано да се правят изводи за това, каква ще е реколтата като качество и количество през тази година, тъй като критичните месеци за формиране на добивите още не са настъпили. За реколта 2018/19 година френските фермери увеличиха незначително с 0,1% площите с мека пшеница до 4,96 млн. ха. .

Междувременно влошаване на състоянието на посевите със зимна пшеница се наблюдава и в ключеви производствени региони на САЩ. Според експертите на USDA причина за това е продължителното засушаване. В Канзас например само 12% от посевите се оценяват на добро и отлично състояние при 43% за аналогичния период на 2017 г, а в Оклахома- едва 4% спрямо 43% за миналата година, като там 89% от територията на щата е обхваната от засушаването.