Винопроизводството също трябва да се промени, за да отговори на предизвикателствата
За никой не е тайна, че виненият сектор в Европа изпитва все по-големи трудности да са справя с все по-големите предизвикателства. Това важи в огромна степен за Европа, чиято винена карта е на път да претърпи сериозни промени. Причините за подобни промени са многобройни, но сред най-съществените са промените в климата и в потребителските нагласи. И ако промените в климата оказват влияние върху качеството и вкусовите характеристики на вината, то промените в потребителските нагласи директно удрят върху пазара на вина. Европейският пазар на вино остава под натиск и заради евтиния внос на вина от Новия свят. Всичко това поставя на карта съществуването на един цял сектор в традиционни страни винопроизводители като Франция и Германия.
Климатът измества френското вино на север
Франция вече изпитва трудности не във винения си сектор както заради промените в потребителските предпочитания , така и заради промените в климата.
„Климатът на Бордо вече се среща в Нормандия; този на Тулуза или Каркасон – в Бордо; а климатът на Барселона вече е в Южна Франция“, казва агрометеорологът Серж Зака., цитиран от wine-surcher.com.
Според него днес обичайният за Бордо климат вече е характерен за „родината“ на сиренето „Камамбер“, район известен със своите тучни пасища. Заради промените в климата винопроизводството вече ще има по-добри перспективи за развитие в северните региони на страната.
Според Зака новите винени региони на Франция ще са Нормандия Па дьо Кале и Бретан, като промените в климата могат да облагодетелстват още съседните Белгия и Германия, както и Великобритания. По думите му тези промени се приемат с известна доза оптимизъм , защото се оказва, че Франция разполага с много по-голям потенциал за развитие на винения сектор.
Заради промените в климата и повишените температури в неговия регион Лангедок, ситуацията изглежда доста сложна. Заради това алкохолното съдържание във вината се е повишило от 11 % през 70-те години на миналия век, до 14% в днешно време, като дори има случаи в които лозите загиват. Причината е ранното настъпване на сушата, като началото и съвпада с периода в който гроздето вече трябва да черпи вода от почвата. Малък плюс според експерта е липсата намана, но ще се наложи смяна на сортовете.
Така във южните части на Франция, където климатът става все по-сух, подходящи за отглеждане ще станат маслините и нара, а в Бордо- праскови и кайсии. За лозарството също настъпват промени, като все повече се обмисля използването на покривни култури. По думите му подложките ще стават все по-важни за способността на лозите да си набавят вода. Освен това се обсъжда засенчване на лозята като чрез фотоволтаици и автоматизирани сенници, така и с по-естествени алтернативи. Превръщането на напояването в неизбежно пък ще наложи дискусии за достъпа до вода и конкуренцията за вода с други култури.
Според Зака, който заради директните си и непопулярни прогнози дори е получавал заплахи за живота си, промените в климата оказват пряко влияние и върху потребителските вкусове.
По думите му няма една-единствена причина за значителния спад в консумацията на вино във Франция..
„Виното е скъпо, сложно и сякаш затворено в себе си; бирата е по-достъпна, в нея има по-малко снобаризъм – или поне така се възприема; освен това виното се смята за нещо остаряло или предназначено за възрастни хора“, обяснява той.
Демонизирането на алкохола от инфлуенсъри загрижени за здравословния начин на живот също допринасят за лошата картина. За да отговори на промените обаче, виненият сектор също трябва да претърпи промени и да заложи повече на коктейли и други нетрадиционни напитки като например „памлемос розе“- смес от розе и сок от грейпфрут, напитка която е много популярна във Франция.
Германският „ризлинг“ е пред крах
Свръхпроизводството, високите разходи и спадът в потреблението в същото време изправят до стената производителите край бреговете на река Мозел, където е „родината на ризлинга“, информира wineenthusiast.com,
Матиас Кнебел от винарна „Вайнгут Кнебел“ (Weingut Knebel) споделя, че обработката на терасираните му лозя му струва средно 14,32 долара на литър, докато американските вносители плащат средно 3,81 долара за бутилка немско вино.
Най-лошото е, че много от лозята тук вече са напълно обезценени. Ако бъдат изоставени, собствениците са заплашени от огромни глоби. Затова единственият изход е лозята да бъдат изкоренени – процес, който е скъп, трудоемък и съкрушителен за хората, които ги обработват.
Площта на лозята в района на Мозел е намаляла с 1% през 2024 г. и с 2% през 2025 г. На пръв поглед това не изглежда много, но значение има не само количеството, а видът на изгубените лозя. Обикновено става въпрос за стръмни, терасирани терени с лози на собствен корен, много от които са на възраст между 50 и 100 години. Тези старинни насаждения, съхраняващи генетично разнообразие и устойчиви лози, се обработват ръчно от хилядолетия насам и представляват безценна част от историята на винопроизводството.
Законът за виното в Германия от 1971 г. значително разширява лозарските площи, като включва в апелацията и по-равни терени. Сами по себе си равните лозя не предразполагат непременно към производство на вино с ниско качество, но засаждането на сортове, различни от ризлинг, прекомерното торене и добивите, които са пет пъти по-високи от тези на стръмните терени, размиват характерния облик на вината от Мозел. Регион, чиято репутация се гради върху стръмния терен, днес е около 60% равнинен или с лек наклон. До 1989 г. площите с лозя достигат 12 509 акра (около 5062 хектара), след което през 90-те години претърпяват рязък спад. Днес лозарските площи възлизат на около 65% от пиковите си стойности.
Все пак има и ентусиасти които се опитват да възстановяват лозови масиви. Андреас Адам от винарна „Weingut AJ Adam“ възроди съдбата на няколко лозя в Мозел, класифицирани като „Grosse Lage“ (еквивалент на „Grand Cru“). В неговото семейство винопроизводството е прекъснало за едно поколение, но той поема щафетата едва на 18-годишна възраст. Започва с няколко парцела, наследени от баба му и дядо му в село Дрон – място, в което не е останал нито един друг лозар.
През 2013 г. към него се присъединява сестра му Барбара. Сега двамата обработват 6,7 хектара, сред които са и прочутите лозя „Dhroner Hofberg“ и „Häs’chen“. Подобно на други успешни винарски стопанства, „Weingut AJ Adam“ получава предложения за закупуване на лозя почти всяка седмица, но Адам вече не може да си позволи да приема всяко от тях.
Последвайте ни в Google News
