Тагове

Близо 100% от износа на агропродукция е бил реализиран през морските ни пристанища

Новоизграденият терминал на пристанище Варна част от проект на стойност 25 млн. евро е довел до увеличаване на експортния потенциал на страната ни, смята украинският анализатор Максим Харченско. Този терминал позволява обработката на до 8 млн. тона товари. Новият терминал е съвместен проект със зърнения терминал Варна-Запад, дъщерно дружество на „Агрополихим“. Той позволява едновременното обработване на няколко кораба, което осигурява износа на до 35 хил. тона зърно на ден. В новите зърнохранилища могат да се складират до 100 хил. тона .

Според анализатора изразено в UkrAgroConsult експортът на продукция от страната ни през 2023/24 година е достигнал до около 8 млн. tона, което е с 28% над нивото от предходната стопанска година. По-голяма чат от експорта е бил реализиран през първата половина на маркетинговата година, Делът на експорта на аграрна продукция през морските пристанища във Варна и Бургас е достигнал общо до 98%. Останалите 2% от експорта е бил реализиран през дунавските пристанища.

Албания си е поставила амбициозната цел през 2030 година да изнася земеделска продукция на стойност 1 млрд. долара, информира бТА. Увереност според земеделския министър на страната Фрида Кривца за постигането на тази цел дава окуражаващият обем на износа през миналата година, който възлиза на 500 милиона евро, и подкрапата за фермерите и инвестициите в селското стопанство, обясни Крифца.

Пред АТА Крифца каза, че „ако увеличението от 12% през първите 4 месеца на 2023 г. бъде потвърдено, до края на годината износът на Албания ще бъде с 60-70 милиона евро повече и на практика ще достигне 600 милиона евро през 2023 г.Освен износа, каза Крифца, продължава да расте и покритието на пазара с местни продукти, което е 2,5 пъти повече от преди.

Според официалните статистически данни износът на селскостопански продукти за четирите месеца на 2023 г. бележи консолидирана възходяща тенденция.
„Чрез нашите политики разширяваме пряката подкрепа за фермерите и инвестициите в селското стопанство с цел увеличаване на местното производство. Чрез програмата ИПАРД успяхме да подпомогнем модернизацията на селското стопанство и преработката на селскостопанска продукция според най-добрите стандарти за развитие на хранителната верига и увеличаване на износа“, каза Крифца.

През първите 4 месеца стойността на износа на плодове е със 17,1% повече, а на зеленчуци – с 36,3% повече. За същия период намалението на вноса на плодове и зеленчуци е с 22.5% като количество и с 11.5% като стойност.

Пред АТА Крифца акцентира и върху важното влияние на износа на селскостопански продукти върху икономиката на страната.

„Нашият износ не само повишава доходите на фермерите, но той е от съществено значение за развитието на сектора и заетостта; той е паспорт на Албания на международните пазари. Чрез износа повишаваме нивото на производство, но също така и продоволствената сигурност, доближаваме се до стандартите и качеството на пазарите на Европейския съюз. Създаваме по-високи доходи за фермерите, за младите хора, съживявайки сектора. Разработваме продукт, който позволява развитието на туризма и селския туризъм. Изграждаме нашата идентичност въз основа на устойчивото използване на природните ресурси“, каза министър Крифца.

Само за миналата година членовете на асоциацията са изнесли продукция за над 50 млрд. долара в 200 страни по света

Турската азиатска асоциация на износителите е една от 13-те подобни организации в страната и представлява 28 различни сектора, сред които индустрия и земеделие. В структурно отношение тези асоциации влизат под шапката на Турската асамблея на износителите, находяща се в Истамбул, като под тях действат и 13 асоциации на отделните сектори.

Повече за нейната дейност ни беше разказано в рамките на посещението ни в Измир по време на специална презентация на генералният секретар на асоциацията Кумхур Исбиракмаз. „Исторически този регион около Измир е тясно свързан със земеделието още от времената на Османската империя и тук се произвеждат широк спектър от земеделски култури- от памук, през различни видове зеленчуци и домати“, заяви Исбиракмаз.

Освен че осигурява активна връзка на местните производители с пазарите, асоциацията предлага и възможност за сътрудничество с над 150 търговски консула на страната по цял свят. В рамките на организацията са сформирани отделни групи от експерти, отговарящи както за проекти на национално, така и на международно ниво. Сред задачите и е да подпомага износа на висококачествена аграрна продукция. Към момента в асоциацията членуват близо 8 хил. активни членове, които изнасят продукция на международните пазари. Само през миналата година членовете на Азиатската асоциация са изнесли продукция за над 50 млрд. долара. Що се отнася до експорта на агропродукция, Азиатската асоциация на износителите е лидер сред сродните и организации, като предлага на международните пазари продукти на горската индустрия, животновъдството, продукти от риба и аквакултури, тютюн, вино, маслодайни култури, свежи и преработени плодове и други. Сред задачите и е организирането на различни изложения на търговски мисии и събития за тестване на определени продукти. От 2020 година насам дейността и се фокусира основно върху проекти свързани със експорта на устойчиви, здравословни и висококачествени продукти, като определят европейската Зелена сделка като изключително важна за турските компании заедно с развитието на електронната търговия. Във времената на пандемия, членовете и експертите на асоциацията са организирали различни онлайн събития и уебинари с обучителна насоченост.

От Азиатската асоциация на износителите активно подпомагат и биопроизводителите, за които ежегодно се организира специализирано изложение, подобно на това в Нюрнберг. Биологичното производство също заема все по-значимо място , като към момента в Турция има над 2000 сертифицирани биопродукти.

Само за 2021 година производството на аграрна продукция на Турция в количествено отношение е достигнало до 51 млн. тона, в това число над 30 млн. тона зеленчуци и над 25 млн. тона зърно и други земеделски култури. Отделно през миналата година страната е произвела 72 хил.. тона рибни и морски продукти. Турция е лидер по производството на череши, лешници, втора в света по производство на дини, ягоди и в топ пет по производството на зеленчуци като домати и чушки. Аграрната продукция се изнася както в прясно състояние, така и замразена или преработена. Общият експорт на продукция от Турция, в това число и аграрна през миналата година е достигнал до 225 млрд. долара, като Европа заема лидерско място, с регистриран износ на продукция за страните от Стария континент от над 100 млрд. долара. В топ три на пазарите се нареждат още Азия и Близкия Изток.

Само за миналата година турският експорт на аграрна продукция е достигнал до 30 млрд. долара, в това число износ на свежи плодове и продукти за 3 млрд. долара и на преработени плодове и зеленчуци за 2 млрд. долара. Един от най-важните продукти за износ от региона на Измир- ориенталските сортове тютюни през 2021 година е достигнал дял от 700 млн. долара от общия износ на агропродукция. За тази година се очаква износът на аграрна продукция да достигне до 30 млрд. долара. За единайсетте месеца на тази година вносът на аграрна продукция без храни в страната е възлизал общо на 136,9 млрд. долара при експорт на стойност от 94,5 млрд. долара.

Данните от последния доклад на ЕК отчитат минимално забавяне на вноса и износа на аграрна продукция от ЕС, информира AG-Press.eu. Въпреки че стойността на износа на ЕС намаля с 2% в сравнение с юни и сега възлиза на 19,2 милиарда евро, той все още остава значително по-висок от миналата година. Вносът на ЕС също е намалял с 2% през същия период, достигайки 14,3 милиарда евро през юли 2022 г. Търговският баланс на ЕС остава на стабилно ниво от 4,9 милиарда евро.

В доклада се отбелязва значително увеличение през юли на износа на зърно за страните от Близкия Изток и Северна Африка. Най-голям ръст е отбелязан при износа на пшеница с 300% за северноафриканските страни до 1,9 млн. тона. Общият експорт на пшеница за международните пазари през юли е достигнал до 3 млн. тона, което е увеличение от 74% на годишна база.

Категориите, при които износът е намалял през юли, са плодове и ядки (-15%) и зеленчуци (10%). Износът на маслини и зехтин е намалял с 14% до голяма степен поради спада на износа за САЩ.

Вносът на селскостопанска продукция на ЕС от Украйна продължава да расте след прилагането на временната либерализация на търговията и подобрено прилагане на коридорите за солидарност. Отбелязва се значителен ръст на вноса на царевица и соя от САЩ и Бразилия. През отчетения период най-голям спад при вноса на селскостопанска продукция е отбелязан при слънчогледа, гроздето и бананите- с между 18 и 24%. Общият внос на аграрна продукция за първите шест месеца на годината е достигнал до 96 млрд. Евро, което е увеличение с 55€ спрямо аналогичния период на миналата година.

Представители на транспортните министерства на Франция и Румъния са подписали предварително споразумение за транзита на украинско зърно към Западна Европа, информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на румънския канал Digi24. Споразумението разглежда безмитния транспорт на украинско зърно и последващото му движение на територията на ЕС без всякакви ограничения в количествата. От румънска страна документът беше определен като „исторически етап в развитието на ЕС“. По-рано стана известно, че северната ни съседка възнамерява да увеличи двойно пропускателните способности на зърнените терминали в Констанца и Галац. Очаква се и останалите страни в блока да увеличат възможностите си за транспорта на украинско зърно.

Германският министър на земеделието Джем Йоздемир предложи план за затягане на експорта на пестициди, опасни за човешкото здраве, информира ДПА. „Ние не можем да мислим както до сега по темата за производството и износа на химикали, които вредят на човешкото здраве, а трябва да ги ограничим, именно фокусирайки се върху здравето на хората. Хората навред по света имат право на здравословен живот, нещо което важи и за фермерите“, заяви Йоздемир в интервю в неделя.

Експерт от федералното министерство по прехрана и земеделие потвърди, че ще е нужна промяна в законодателството,, с която да се ограничи износа на препарати, вредни за здравето на хората, като се очаква законопроект да бъде предложен до края на годината. Стремежите на коалиционното правителство са, подобни ограничения върху износа на пестициди да влязат в сила още от началото на 2023 година. Преди да се стигне до приемане на законови промени обаче, те трябва да се уточнят между отделните министерства. Както е известно коалиционните партньори се споразумяха още при съставяне на правителството за забрана на износа на пестициди, които на ниво ЕС са определени като вредни за човешкото здраве.

За първата половина на август и след отваряне на черноморските коридори, Украйна е изнесла над 560 хил. тона аграрна продукция, информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на данни на съвместния координационен център. Между 1 и 15 август разрешения да преминат през така наречените „зърнени коридори“ са получили 36 морски съда, 21 от които са превозили малко над 563 хил. тона продукция. В отчета се отбелязва, че разрешение за вход в украинските пристанища са получили 15 съда. Сред изнесената аграрна продукция с най-голям дял от 453 тона е царевицата. Сред дестинациите на товарите са били Турция, Грузия, Южна Корея и др. като износ за България не е бил регистриран. За 5% от товарите все още не е определена крайна дестинация. За първата половина на август са били

Северната ни съседка Румъния се отказа от плановете си да осъществи мащабен износ на зърно както за вътршния европейския пазар така и за Близкия Изток, съобщава „Зерно Онлайн“, позовавайки се на изявление на земеделския министър Петре деа пред местни медии. Според него в момента основната задача на властите е да създадат стратегически резерв от зърнени култури. „Първо трябва да обезпечим вътрешното потребление“, отбеляза Деу. В информацията се припомня, че засушаването през тази година е довело до унищожаване на реколтата от пшеница в десет региона на Румъния, а се очертава и критична ситуация със сеитбата на есенниците.

Украйна и Русия се приближиха към постигане на споразумение за разблокиране на черноморските пристанища за търговия със зърно информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на изявление на външния министър на Украйна Дмитрий Кулеба. По думите му остава да се уточнят въпросите свързани с безопасността от руска страна, и ако това стане, скоро може да бъде възобновен износът на зърно.

„Ние сме готови да изнасяме зърно и се намираме в една лодка сонези, които отчаяно се нуждаят от него“, каза в интервю за испанския „Ел Паис“ Кулеба. Както е известно заради войната над 20 млн. тона зърно са блокирани в Украйна, което предизвиква огромни опасения от продоволствени кризи в развиващите се страни, а Киев вече пресметна, че ако ситуацията не се подобри, до кря на годината страната може да има близо 60 млн. . тона зърно, което да не може да изнася.

До началото на есента Украйна може да се задръсти s до 60 млн. тона зърно, съобщава UkraGroConsult, позовавайки се на изявление на президента на страната Владимир Зеленски. Според него страната продължава да търси различни пътища за износ на зърно. „Очакваме към началото на есента ситуацията да стане още по-сложна, защото ще натрупаме към 60 млн. тона зърно“, заяви Зеленски по време на съвместна пресконференция с шведския премиер Магдалена Андерсон в Киев като припомни, че в момента в Украйна са блокирани 22 млн. тона зърно.

В същото време съвместно с ООН се работи по създаване на открит коридор за износа на украинско зърно от черноморските пристанища на страната. Към момента износът на аграрна продукция от Украйна е достигнал на 0% от нивата преди войната, като се опитва да увеличи своя експорт през дунавските пристанища, автомобилния и железопътен транспорт.

Южната ни съседка Гърция също е изявила желание да подпомогне Украйна в усилията да изнася зърно на международните пазари, съобщава UkrAgroConsult. Атина е изразила готовност да предостави кораби за износа на зърното блокирано в украинските черноморски пристанища. За желанието на Гърция да предостави помощ на Украйна потвърди и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Според гръцкия премиер Кириякос Мицутакис, страната му трябва да играе водеща роля в усилията за подпомагане на украинския износ, доколкото тя разполага с най-големия търговски флот в света. Страната предлага да предложи морски съдове , които под егидата на ООН да изнесат блокираното зърно.

Междувременно усилията да се отблокират украинските пристанища продължават да боксуват, въпреки посредничеството на Турция и ООН, пише „Капитал“. Причината според Киев е, че Москва използва преговорите за да затвърди военните си цели. По думите на украинския заместник министър на икономиката, спекулациите за напредък в преговорите са по оптимистични от действителното им състояние. В същото време Украйна призова Турция да се намеси за спиране на кораб под руски флаг, който превозва 7 хил. тона зърно от окупираното пристанище в Бердянск до турското пристанище в Карасу.

Търговията с агрохрани в ЕС през март е достигнала до 32,6 млрд. евро, което е ръст с 12% за година, съобщава Ag-Press.eu. В сравнение с февруари увеличението е с 13%. През март страните от ЕС са изнесли храни на оща стойност от 189 млрд. евро и е внесъл стоки за 13,7 млрд. евро ЕС продължава да се възползва от търговията със селскостопански продукти с търговски баланс от 5,3 милиарда евро. В доклада на ЕК се поставя специален акцент върху отражението на войната в Украйна върху търговията на страните членки на блока.

През март 2022 г. вносът в ЕС на украинско слънчогледово масло, царевица и рапица е намалял съответно с 10%, 37% и 29% в сравнение със същия период преди година. Що се отнася до пшеницата, количеството, внесено в ЕС, е намаляло със 77% в сравнение с март 2021 г. По отношение износа на украинска царевица, най-голям спад е регистриран за страни извън ЕС като Египет, Китай и Иран. Освен тези страни ОАЕ са били най- засегнати от спада на износа на слънчогледови масла от Украйна. В резултат на нарушените логистични коридори през март е отчетен спад в експорта на сирена от ЕС за Украйна с 85% и смесени храни с 65%.

В глобален контекст, белязан от несигурност по отношение на продоволствената сигурност поради войната на Русия в Украйна, ЕС увеличи износа си към Северна Африка с 16% през март 2022 г. в сравнение с март 2021 г. Това се отнасяше най-вече за маслодайни и протеинови култури към Алжир и зърнени култури за всички страни но също и говеждо и телешко, особено за Либия и Египет

Като цяло износът на ЕС за неговите 10 водещи партньори се е увеличил, с изключение на Русия. По отношение на търговията през първото тримесечие на 2022 г. (януари-февруари-март 2022 г.), износът на ЕС за Обединеното кралство, САЩ и Япония се е увеличил най-много в сравнение със същия период на миналата година.

Стойността на износа на зърнени култури от ЕС се е увеличила с 37% в сравнение с февруари 2022 г. Покачването се дължи на увеличение на цените, но също и на количеството изнесена царевица и други едри видове зърнени култури.

Благодарение нa австрийската железопътна мрежа, Украйна вече е изнесла над 130 хил. тона зърно, информира UkrAgroConsult. Крайни дестинации за украинското зърно са станали страни като Германия, Италия, Словакия, Австрия и Унгария. Всеки товарен влак от Украйна превозва между 1300 и 1600 тона със зърно. Предполага се, че към началото на юли обемът на превозите може да се увеличи до 2 600 тона за Австрия и , а за Унгария до 9 600 тона. След началото на войната нараснаха превозите на зърно през Австрия предимно за Германия. Само за периода между март и април австрийските железници са превозени от Украйна 60 хил. тона зърно, а през май след като заработи зеления коридор през Австрия, доставките се увеличиха двойно. Въпреки организираните от ЕС „коридори на солидарност“, не е възможно да се решат проблемит с глобалната продоволствена сигурност, така че Киев непрекъснато разработва алтернативни коридори чрез активно използване на връзките по западните си граници съ страни като Полша, Молдова и Румъния. За решаването му обемът на износа на украинско зърно се увеличава ежемесечно на 50%. „Ако не беше факта, че сме принудени преимуществено да изнасяме миналогодишната реколта, до няколко месеца можехме да достигнем средносрочните темпове и без използването на пристанищата ни“, коментира украинският министър на индустрията Александер Кубраков.

Анализаторите на Strategie Grains прогнозират спад в потреблението на зърнени култури в ЕС през новата стопанска година,информира „Зерно Онлайн“. Причина за това е намаляване на търсенето на фуражи за изхранване на животните. прогнозируемото намаление на вътрешното намаление е с 1,6 млн. тона до 99,1 млн. тона. Това би било с едва 200 хил. тона под потреблението на зърнените култури през текущата стопанска година.

По същите причини с 1,1 млн. тона е намалена и прогнозата за вътрешното потребление на ечемик до 45,3 млн. тона, спрямо 45,7 млн. тона за текущаъа година. Също с толкова се очаква да е по-слабо и потреблението на царевица, достигайки до 77,5 млн. тона (78,6 млн. тона).

Експертите повишиха с 500 хил. тона оценката си за експорта на пшеница от ЕС през новата година до 30,3 млн. тона. което ще е под очакваните за тази година 31,4 млн. тона. Очаква се и по-малък експорт на ечемик от 6,9 млн. тона и царевица от 4,5 млн. тона спрямо очаквания износ за тази година съответно от 7,6 и 5,4 млн. тона.

Властите в югозападната ни съседка Северна Македония забраниха временно износа на растителни масла, информира UkrAgroConsult. Като причина за подобен ход се изтъква продължаването на мерките за стабилизиране на икономиката в условията на повишаване на цените на продуктите и енергоресурсите.

В информацията се уточнява, че решението е прието на основата на търговския закон на страната, който позволява забрана за износа на товари в условията на особени условия за вноса или износа на продукция. Премиерът на страната Димитър Ковачевски оцени настоящата криза в Европа като „най-голямата след края на Втората световна война“ . Цените на олиото, бензина и хлебното брашно се увеличават в целия регион на Западните Балкани, като най-сериозна е ситуацията в Албания.

Земеделският министър Иван Иванов опроверга появилите се по-рано през деня информации за забрана износа на зърно, както и това, да има блокирани от министерството кораби със зърно на брифинг днес. „Ние нямаме информация за подобни случаи“, заяви земеделският министър. Предстои днес на среща на министрите на земеделието а ЕС да бъдат приети общоевропейски мерки за износа на определени стоки. Иванов допълни по този повод, че тези мерки все още не са определени.

По-рано днес от асоциацията на зърнопроизводителите пуснаха декларация, чрез която се противопоставят на нарушаването на свободата на движение на стоки, в която твърдят че има забрана за износ на зърно. В нея се казва, че „ НАЗ декларира несъгласие с блокирането на товарни кораби на българските пристанища и неофициалното и нелегално възпрепятстване на износа на зърно от страната.“ От браншовата организация декларират още, че спирането на износа ще доведе до блокиране на пазара и до неплатежоспособност на сектора.

Европейската комисия повиши своите прогнози за производството и и експортния потенциал на 27-те страни членки на ЕС, информира „Зерно Онлайн“. През 2021 година се очаква те да произведат общо 126,7 млн. тона пшеница, което е с 9 млн. тона над нивото от текущия сезон.

Експортният потенциал на страните членки се очаква да се увеличи с 3 млн. тона до 30 млн. тона.

54 турски компании са получили вече разрешение за износ на млечни продукти за китайския пазар информира UkrAgroConsult. За готовността на страната да изнася млечни продукти за Китай потвърди в своя профил в социалните мрежи и министърът на търговията Рухсар Пекджан, която пише, че това е станало факт благодарение на интензивната работа, вследствие на което са били отстранени всички препятствия. В информацията се припомня, че още от 2015 година Анкара и Пекин имат подписан протокол, с който се уреждат ветеринарномедицинските изисквания относно износа на млечни продукти.

Освен експорта на млечни продукти, южната ни съседка се готви да увеличи износа на земеделска продукция не само за Китай, но и за пазарите в Азия като цяло. Нивото на износ на млечни продукти за Китай само се оценява на 6 млрд. евро годишно. По данни на турското министерство на търговията през миналата година турски компании са изнесли продукция за Китай на стойност от 364 млн. долара.