събота, ноември 2, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

По повод  депутатски въпрос
НОВИНИ

С нов механизъм ССА може да получи възможност за вътрешно кредитиране от фонд „Земеделие“

Министерството е пред финализиране на механизъм който ще позволи на ССА да се възползва от вътрешно кредитиране от фонд „Земеделие“ за проекти които са утвърдени на 100% финансиране. Средствата ще могат да се отпускат авансово от фонда за одобрени проекти на академията“, заяви на събитие днес земеделският министър Явор Гечев. Тойр разясни, че това ще позволи на академията да получава авансово средства за своите проекти, каквито в момента няма как да получава чрез обикновено банково кредитиране поради това, че като държавна структура ССА не може да залага за целта земеделски земи и други активи.

Земеделският министър  подчерта, че се подготвят промени в програмата за иновации които са резултат от добрия диалог между министерството и Селскостопанска академия, които ще позволят на учените не само да си стоят по институтите а да се включват в партньорства с организациите като се получи симбиоза между бизнес и наука.

По думите му министерството на земеделието ще продължи да поощрява хоризонталните връзки между науката и браншовите организации, защото е много по-добре , когато дадена иновация достигне не до отделни фермери, а до членовете на браншовите организации, което ще увеличи възможността за нейното възприемане.

 

 

Още
НОВИНИ

Наталия Шукадарова: Новите еко схеми няма как да са привлекателни за фермерите особено заради обхвата им

„Освен еко схемите , в стратегическия план са заложени и интервенции за намаляване на пестицидите както и за провеждане на интегрирано земеделие, но според нас новите схеми с планирането им да са приложими само за определени части от стопанствата, ще бъдат още по-непривлекателни за земеделските стопани“, каза пред депутатите от земеделската комисия Наталия Шукадарова при представяне на становището на Икономическия и социален съвет относно стратегическия план за развитие на земеделието в период 2023-2027 година.

За пример тя посочи планираната агроекологична интервенция за провеждане на интегрирано земеделие и нейното ограничение да се прилага върху максимум 100 хектара. За да има истинско намаление в процента на използваните пестициди обаче, това по думите и не може да стане само с 1000 декара и няколко стопанства. Това изглежда твърде неамбициозно с оглед и на амбициите на Зелената сделка.

Освен това от 2014 година насам по думите и практиката е показала, че сред зелените изисквания, които досега са били доброволни за изпълнение, а от 2023 година ще са задължителни , ако фермерите искат да получат базовото плащане, най-популярно е било оставянето на площи под угар.

„През новия програмен период за да се получи базовото плащане, тези изисквания за които в миналото са получавали по 13-14 лева на декар стават задължителни. Проблемът със схемите е обаче, че те станаха твърде много. Големият им брой означава разпределение на планирания бюджет от 25% от средствата за земеделие, което фактически ги прави непривлекателни“ казва още тя.

Даде пример с прилагането на единствената схема, касаеща цялото стопанство каквато е тази за разнообразие на културите, при която обаче планираната ставка ще е едва 3,60 лева на декар плюс базовата ставка от 20 лева на декар, което е доста под сегашните нива на подпомагане. По-високо подпомагане е предвидено само по еко схемите, които обаче са с ограничено прилагане върху определени площи.

Стана ясно, че Франция още в хода на обсъжданията по новите еко схеми е имала сериозни резерви тъкмо към подобна еко схема за разнообразие на културите в стопанствата, тъй като в редица региони на страната фермерите отглеждат единствено и само царевица, и те дори не могат да изпълнят изискването за разнообразяване с до три култури в стопанствата.

Кредитите отпускани от ДфЗ остават непопулярни, защото не са съобразени с пазара

Инвестиционните кредити според нея биха били търсени от фермерите, като особено зърнопроизводителите и досега разчитат на банково кредитиране като единственият начин за инвестиции. „По отношение на кредитите отпускани от ДФЗ обаче те с условията които предлагат са по-лоши от тези на банките. По-високата лихва прави например кредита за закупуване на семена и торове неатрактивен за тях, и те предпочитат да отидат в банката с която имат някакви взаимоотношения и е готова да им предложи по-добри условия“, каза по отношение на кредитирането Шукадарова.

„Икономическият и социален съвет констатира сравнително добро участие на заинтересованите страни в хода на подготовка и приемане на стратегическия план , като независимо от това за провеждане на пълна и ефективна работа по него е нужна пълна прозрачност от страна на министерството на земеделието“, добави тя. Като пример за липсата на такава, тя посочи последното заседание на тематичната работна група, чиито членове не са имали никаква информация относно финалните текстове от стратегическия план.

Според нея едно от най-големите притеснения на земеделския сектор е, че ЕК все още не е представила пълна оценка за ефекта от прилагане на Зелената сделка, и стратегиите за биоразнообразието и „От фермата до масата“ върху продоволствената система на Европа. Отразени са само външни проучвания, показващи значително намаляване на БВП на блока, влошаване на търговските баланси по отношение на продукти и храни и загуба на пазари в условията на увеличаваща се хранителна несигурност в глобален мащаб. По думите и усещането на земеделските производители е, че сякаш този стратегическия план не се прави за тях, а тъкмо те са тези, които после ще го изпълняват.

Що се отнася до използването на финансовите инструменти и за управление на риска, Шукадарова отново потвърди затвърдилото се мнение в сектора за тяхната непопулярност, като малцина са тези които си застраховат продукцията. Причината е царящото през годините недоверие към застрахователите. За да се промени подобна нагласа, държавата трябва да популяризира тези финансови инструменти. Според заложеното в стратегическия план се предвиждат застрахователни схеми и по двата стълба на подпомагане след 2023 година с участие на държавата.

„Разчитаме и на взаймоспомагателния фонд, който се планира да се създаде за да подпомага фермерите в условия на кризи, никой обаче до последно не знаеше и все още не знае какво ще стои зад него,и опасенията на фермерите са да не остане само на хартия“, добави още Шукадарова.

Още
НОВИНИ

ЕС ще дава кредити на фермерите за да складират вредни емисии

ЕС планира да дава кредити на фермерите и така да ги стимулира да улавят вредните емисии, информира „Дневник“.До 2030 година ЕС планира да улавя до 5 млн. тона въглеводород, като създаде специална система за сертифицирането на този процес.

За да бъде постигната целта, до 2050 Европа да стане въглеродно неутрален континент, , ЕС планира както да намали изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата, така и да увеличи капацитета за складиране на въглероден диоксид на площадки за дълготрайно съхранение, съобщава „Ройтерс“.

Европейската комисия ще представи официално плановете си на 14 декември. Те предвиждат и създаването през 2022 г. на европейска система за сертифициране на въглеродното очистване чрез измерване и удостоверяване на премахването на въглеродните емисии. Брюксел се надява системата да позволи създаването на регулиран европейски пазар на въглеродни кредити след 2030 г.

Системата предвижда фермери и собственици на земи, които складират въглероден диоксид в своите стопанства и гори, да получават признавани от ЕС кредити. Те ще могат да продават тези кредити на замърсители, които така ще балансират своите емисионни сметки. Системата има за цел да стимулира финансово складирането на въглероден диоксид.

Още
Милион и половина субсидии за картофопроизводителите
НОВИНИ

Малките фермери разчитат на кредити за покриване на ежедневни нужди, големите за модернизация и купуване на земеделски земи

Малките стопанства в европейското земеделие използват по малко банкови кредити от големите, като сравнително рядко се възползват от външно финансиране, основно за покриване на разходите от оборота, става ясно от обобщаващ доклад, изследващ нагласите за използване на финансови инструменти в 24 страни членки на ЕС. Анализът се основава на резултатите от две цялостни и представителни проучвания на равнище ЕС, проведени през 2018 и 2019 г., и техния последователен анализ на национално ниво. Това са проучването за финансови нужди и достъпа до финансиране на селскостопанските предприятия в ЕС и проучване на финансовите нужди на предприятията за преработка на селскостопански храни в ЕС. Докладът не отчита въздействието на продължаващата здравна криза COVID-19 и / или ефекта от която и да е нова схема за подпомагане, създадена от държавите-членки и / промени в правното основание и / или политиките на европейско ниво за смекчаване на кризата, тъй като проучванията и наличните данни обхващат период преди избухването и.

Достъпът на фермерите до кредитиране се улеснява от директните плащания по ОСП и подпомагането на младите фермери, които стабилизират капацитета им за изплащане на заеми. Някои от най-важните предпоставки за достъп до кредитиране са наличието на предишен опит в земеделието, възможности за обезпечаване на заемите и добра кредитна история. Липсата на такива поставя пред затруднения за достъп до финансиране особено малките стопанства и младите фермери.

Според данните най- малките стопанства с размер между 2 хил. и 8 хил. евро имат най-голям дял от краткосрочни задължения към общите задължения, като основната причина за искането на краткосрочни заеми е покриването на оборотния капитал. Най-често земеделските производители кандидатстват за кредитни линии с продължителност между 18 месеца и 5 години. През 2017 година 6,2% от фермерите в ЕС-24 са кандидатствали за заем с подобен срок. Други 5,9% са кандидатствали за заеми със срок на падеж над 5 години.

Делът на средносрочните задължения от общите в ЕС -24 достига до 21,6% за всички подсектори Страните с най-високи краткосрочни задължения към общите задължения са Португалия 75%, Словакия 63% и България 55%. Страните с най-нисък дял на краткосрочните задължения са Австрия: 1,6%, Финландия 7,7% и Белгия 8,2%.

Големите стопанства са по-зависими от външно финансиране

За разлика от малките стопанства, големите инвестират повече, но са и по-зависими от външно  финансиране. През 2017 година 49% от фермите с площ над 100 хектара са кандидатствали за банково финансиране, спрямо 14% от фермите с площ под 20 хектара. В много държави-членки по-големите и до известна степен средните ферми инвестират в модерни технологии, докато за повечето ферми, които са малки и често нямат модерно оборудване, производителността не е достигнала пълния си потенциал. Големите ферми инвестират повече в машини, оборудване и съоражения. Те използват заемите за закупуване или наем на земеделски земи, докато при малките банковото кредитиране се използва за разширяване капацитета на вече придобити земи.

В какво се финансира най-много

За голяма част от фермерите намирането на банкови капитали е с цел финансиране в основен капитал. Според проучването 63% от фермерите търсят заеми за финансиране в нвнов машини, оборудване или съоражения, 43% са декларирали, че търсят финансиране от банки за покриване на оборотния капитал, а 15% за подобряванекачеството на придобитата и наета земя. За 11% от фермерите в ЕС-24 инвестициите са насочени към купуване на земеделска земя а задруги 3% инвестициите са с цел наемане на допълнително земя.

Повечето фермери разчитат на заеми от приятели и роднини

Проучването показва че повечето от фермерите или 14,8% от ЕС-24 разчитат на частно финансиране. В стойностно отношение това е между 3,3 и 6,6 млрд. евро. Над 40% от фермерите в Испания и Унгария се възползват от възможността за частни заеми. У нас делът на земеделските производители, които разчитат на заеми от приятели и роднини е почти 20%. Този вид финансиране е по-малко разпространено в западноевропейските и скандинавски страни както в Полша,Словения,Словакия и Чехия. В страни като Италия, Франция и Швеция под 1,5% от фермерите са се обърнали през 2017 година към приятели и роднини за заеми.

Младите фермери се обръщат по-често за финансиране към близки и роднини и се чувстват по-малко уверени в търсенето на финанси от кредитни институции. Освен това искането на заеми от приятели и членове на семейството включва по-малко неприятности и документи в сравнение с кандидатстването за банкови заеми, а .15% от малките ферми също са склонни да търсят финансиране от частни източници, докато при големите ферми делът е 10%. В много страни от ЕС семейните връзки все още са силни и комбинацията от липса на висше образование и финансова грамотност в селскостопанския сектор, особено сред фермерите с малки ферми, ги кара да бъдат по-склонни да искат финансиране от нефинансови институции или лица, които внушават по-малко страх и се възприемат като по-малко сложни.

Над 12% от земеделските производители в ЕС-24 през 2017 година са оценили като „проблематичен“ достъпът до банково финансиране, а за 10,4% от тях е проблематичен достъпът до финансиране за покриване на оборотни разходи. Счита се че щом достъпът до инвестиционно финансиране е затруднен, значи е затруднен и достъпът за финансиране на оборотен капитал. Най-много съответно 58 и 56% от гръцките фермери изпитват трудности за достъп до двата вида финансиране, докато у нас затруднения от инвестиционно финансиране изпитват 21% , а от финансиране за покриване на оборотен капитал-19%. Най-малко затруднения за достъп до финансиране изпитват фермерите в Италия, Австрия, Полша и Швеция.

Краткосрочните кредити са най-предпочитани

Сред причините за по-голямото търсене на краткосрочни кредити от земеделските производители са ограничените им възможности за договаряне с банките, склонността на последните да предоставят по-кратки заеми поради по-слабите рисковеили ограничената инвестиционна способност на фермерите. Липсата на средства у фермерите за покриване на ежедневните нужди също може да се счита за пречка за кандидатстване за средносрочни и дългосрочни кредити.

Изследването отчита още , че нараства популярността на гаранционните инструменти които се използват широко в ЕС, както на регионално и национално, така и на европейско ниво, като те са с различни условия и ниво на ефективност. Не е изключено кризата с коронавируса и въвежднето на нови възможности за финансиране на малки и средни предприятия да доведат до увеличаване на броя на гаранционните инструменти.

Още
НОВИНИ

Костадин Костадинов: Водим разговори с банките за разсрочване на кредити на земеделските производители

От асоциацията на зърнопроизводителите водят преговори с банките за разсрочване на кредитите на земеделските производители, съобщи на пресконференция днес нейният председател Костадин Костадинов. По време на срещата с премиера вчера сушата е била разгледана като форсмажорно обстоятелство. „В момента иницираме разговори с всички банки за разсрочване на кредитите на производителите , които имат проблеми. В момета всички работим под себестойността си, заради ниските добиви“, каза Костадинов. Според него проблемите тепърва ще възникват, и затова бранша се готви да договори решаването им по-отрано.

Още
НОВИНИ

Нисколихвени кредити с до 2% лихва за зърнопроизводителите отпуска фонд „Земеделие“

Нисколихвени кредити с лихва до 2% отпуска фонд „Земеделие“ на зърнопроизводителите, съобщиха от разплащателната агенция. Средствата ще са за закупуване на семена и минерални торове за за реколтата през следващата година.

Кандидатите за кредити ще могат да получат до 250 лева на хектар, 170 лева от които за закупуване на семена.

Още
НОВИНИ

Отпада таксата за обработка и управление при кредитиране на пчеларите

От фонд :Земеделие“ съобщиха, че кандидати с проекти по пчеларската програма отново ще могат да кандидатстват за кредитиране. През тази година за пръв път отпада еднократната такса за обработка и управление в размер на 0,5% от кредита, който е до 95% от размера на полагащата се безвъзмездна помощ .

Кредитирането на проектите ще даде възможност на пчеларите да получат финансиране за реализиране на проекти за закупуване на нови кошери, отводки, пчелни майки, ветеринарно-медицински препарати, както и за закупуване на пчеларско оборудване и прикачен инвентар за подвижно пчеларство.

Още
НОВИНИ

ДФЗ разсрочва кредитите на животновъдите и производителите на картофи

УС на фонд „Земеделие” взе решение да се разсрочат с една година  кредитите на животновъдите и производителите на картофи, отпуснати в периода 2008-2012 година. Лихвата по отсрочените кредити е 3,65%.

От възможността за отсрочване на главница и лихва по предоставените кредити могат да се възползват птицевъди, получили кредити за фураж в периода от 2008 и 2010 г., свиневъди със заеми за фураж от 2008 и 2010 г. и животновъди с кредити за фураж от 2008, 2009, 2010 и 2012 г. Задълженията си ще могат да разсрочат само фермери, които през стопанската 2017/2018 г. отглеждат животни от същото направление, по което е получен кредитът.

Отсрочва се и дължимата към 27 ноември 2018 г. главница по кредити за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на картофи през 2011 г. Картофопроизводителите могат да кандидатстват за подкрепата само при условие, че дължимата към началната дата за прием лихва е възстановена преди подаването на заявлението за отсрочване. Обезпечението по кредита трябва да е 110% от дълга.

Заявления за отсрочване на отпуснати кредити на животновъдите ще се приемат  в областните дирекции от 26 ноември до 28 февруари 2019 г., а на картофопроизводителите – от 26 ноември до 21 декември 2018 г.

Освен това 670 хил. лв. допълнителен финансов ресурс ще бъде разпределен по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимния период.

Още