четвъртък, декември 3, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Малките фермери разчитат на кредити за покриване на ежедневни нужди, големите за модернизация и купуване на земеделски земи

Кризата с коронавируса може да доведе до повишаване популярността на гаранционните инструменти

Милион и половина субсидии за картофопроизводителитеМилион и половина субсидии за картофопроизводителите
263Четения

Малките стопанства в европейското земеделие използват по малко банкови кредити от големите, като сравнително рядко се възползват от външно финансиране, основно за покриване на разходите от оборота, става ясно от обобщаващ доклад, изследващ нагласите за използване на финансови инструменти в 24 страни членки на ЕС. Анализът се основава на резултатите от две цялостни и представителни проучвания на равнище ЕС, проведени през 2018 и 2019 г., и техния последователен анализ на национално ниво. Това са проучването за финансови нужди и достъпа до финансиране на селскостопанските предприятия в ЕС и проучване на финансовите нужди на предприятията за преработка на селскостопански храни в ЕС. Докладът не отчита въздействието на продължаващата здравна криза COVID-19 и / или ефекта от която и да е нова схема за подпомагане, създадена от държавите-членки и / промени в правното основание и / или политиките на европейско ниво за смекчаване на кризата, тъй като проучванията и наличните данни обхващат период преди избухването и.

Достъпът на фермерите до кредитиране се улеснява от директните плащания по ОСП и подпомагането на младите фермери, които стабилизират капацитета им за изплащане на заеми. Някои от най-важните предпоставки за достъп до кредитиране са наличието на предишен опит в земеделието, възможности за обезпечаване на заемите и добра кредитна история. Липсата на такива поставя пред затруднения за достъп до финансиране особено малките стопанства и младите фермери.

Според данните най- малките стопанства с размер между 2 хил. и 8 хил. евро имат най-голям дял от краткосрочни задължения към общите задължения, като основната причина за искането на краткосрочни заеми е покриването на оборотния капитал. Най-често земеделските производители кандидатстват за кредитни линии с продължителност между 18 месеца и 5 години. През 2017 година 6,2% от фермерите в ЕС-24 са кандидатствали за заем с подобен срок. Други 5,9% са кандидатствали за заеми със срок на падеж над 5 години.

Делът на средносрочните задължения от общите в ЕС -24 достига до 21,6% за всички подсектори Страните с най-високи краткосрочни задължения към общите задължения са Португалия 75%, Словакия 63% и България 55%. Страните с най-нисък дял на краткосрочните задължения са Австрия: 1,6%, Финландия 7,7% и Белгия 8,2%.

Големите стопанства са по-зависими от външно финансиране

За разлика от малките стопанства, големите инвестират повече, но са и по-зависими от външно  финансиране. През 2017 година 49% от фермите с площ над 100 хектара са кандидатствали за банково финансиране, спрямо 14% от фермите с площ под 20 хектара. В много държави-членки по-големите и до известна степен средните ферми инвестират в модерни технологии, докато за повечето ферми, които са малки и често нямат модерно оборудване, производителността не е достигнала пълния си потенциал. Големите ферми инвестират повече в машини, оборудване и съоражения. Те използват заемите за закупуване или наем на земеделски земи, докато при малките банковото кредитиране се използва за разширяване капацитета на вече придобити земи.

В какво се финансира най-много

За голяма част от фермерите намирането на банкови капитали е с цел финансиране в основен капитал. Според проучването 63% от фермерите търсят заеми за финансиране в нвнов машини, оборудване или съоражения, 43% са декларирали, че търсят финансиране от банки за покриване на оборотния капитал, а 15% за подобряванекачеството на придобитата и наета земя. За 11% от фермерите в ЕС-24 инвестициите са насочени към купуване на земеделска земя а задруги 3% инвестициите са с цел наемане на допълнително земя.

Повечето фермери разчитат на заеми от приятели и роднини

Проучването показва че повечето от фермерите или 14,8% от ЕС-24 разчитат на частно финансиране. В стойностно отношение това е между 3,3 и 6,6 млрд. евро. Над 40% от фермерите в Испания и Унгария се възползват от възможността за частни заеми. У нас делът на земеделските производители, които разчитат на заеми от приятели и роднини е почти 20%. Този вид финансиране е по-малко разпространено в западноевропейските и скандинавски страни както в Полша,Словения,Словакия и Чехия. В страни като Италия, Франция и Швеция под 1,5% от фермерите са се обърнали през 2017 година към приятели и роднини за заеми.

Младите фермери се обръщат по-често за финансиране към близки и роднини и се чувстват по-малко уверени в търсенето на финанси от кредитни институции. Освен това искането на заеми от приятели и членове на семейството включва по-малко неприятности и документи в сравнение с кандидатстването за банкови заеми, а .15% от малките ферми също са склонни да търсят финансиране от частни източници, докато при големите ферми делът е 10%. В много страни от ЕС семейните връзки все още са силни и комбинацията от липса на висше образование и финансова грамотност в селскостопанския сектор, особено сред фермерите с малки ферми, ги кара да бъдат по-склонни да искат финансиране от нефинансови институции или лица, които внушават по-малко страх и се възприемат като по-малко сложни.

Над 12% от земеделските производители в ЕС-24 през 2017 година са оценили като „проблематичен“ достъпът до банково финансиране, а за 10,4% от тях е проблематичен достъпът до финансиране за покриване на оборотни разходи. Счита се че щом достъпът до инвестиционно финансиране е затруднен, значи е затруднен и достъпът за финансиране на оборотен капитал. Най-много съответно 58 и 56% от гръцките фермери изпитват трудности за достъп до двата вида финансиране, докато у нас затруднения от инвестиционно финансиране изпитват 21% , а от финансиране за покриване на оборотен капитал-19%. Най-малко затруднения за достъп до финансиране изпитват фермерите в Италия, Австрия, Полша и Швеция.

Краткосрочните кредити са най-предпочитани

Сред причините за по-голямото търсене на краткосрочни кредити от земеделските производители са ограничените им възможности за договаряне с банките, склонността на последните да предоставят по-кратки заеми поради по-слабите рисковеили ограничената инвестиционна способност на фермерите. Липсата на средства у фермерите за покриване на ежедневните нужди също може да се счита за пречка за кандидатстване за средносрочни и дългосрочни кредити.

Изследването отчита още , че нараства популярността на гаранционните инструменти които се използват широко в ЕС, както на регионално и национално, така и на европейско ниво, като те са с различни условия и ниво на ефективност. Не е изключено кризата с коронавируса и въвежднето на нови възможности за финансиране на малки и средни предприятия да доведат до увеличаване на броя на гаранционните инструменти.