Тагове

Розовите домати се продават на цени между 4 и 4,50 лева, краставициtе между 3 и 4 лева за килограм

Цените на някои плодове като ягоди и череши на пазара в Самоков са по-ниски отколкото в магазинната мрежа, информира БТА. Цените на ягодите и черешите например варира между 4 и 6,50 лева за килограм, докато в магазините са двойно по-скъпи.

Някои продавачи на пазара коментират, че няма голям интерес, а цената за две години е скочила почти двойно, други пък посочват, че има търсене.

Поскъпнал е и разсадът. 20 корена чубрица струват три лева, кофичка домати и краставици – 1,50 лв, а босилек – 0,50 лв. Поскъпването на разсада е двойно, но за сметка на това има голямо търсене, коментира пред БТА Христина Ковачка, която излага на пазара собствено производство.

Розовият домат пристига от Южна България на cenaамежду 4 и 4,50 лева за килограм, а краставиците се продават между 3 и 4 лева за килограм.

Смилянският зрял боб се предлага за 8-12 лв. за кг, а радуилският достига 15 лв. за кг, посочи местната производителка.

Семето за картофи се продава nа 1-1,50 лв, заяви производителят Георги Щъркелов. В момента картофите се садят, а дали реколтата ще е добре ще се разбере наесен, допълни той.

На пазара в Самоков се предлагат плодове и зеленчуци, както от самоковския край, така и от други общини в Южна България.

Концернът отчита двуцифрен спад на печалбите в отделните сегменти

Един от най-големите производители на земеделска техника John Deere публикува резултатите си за второто тримесечие на годината като намали прогнозите си за очакваните печалби, съобщава специализираният портал agrarheute.com.

Негативно на пазара на техника се отразяват ниските цени на земеделските култури, несигурността и песимистичните настроения на фермерите, които все повече предпочитат да задържат средствата си, вместо да инвестират в машини.

Подобна ситуация на пазара на земеделска техника се отразява дори на големи компании като John Deere, която за втори пореден път намали своите прогнози за годишните си печалби. Според последните им оценки печалбата на компанията в края на годината се очаква да достигне до 7 млрд. долара, вместо прогнозираните по-рано 7,5 или дори 7,7 млрд. долара. В различните сегменти се очаква спад в печалбите до 33%

При големите машини и техниката за прецизно земеделие за второто тримесечие на годината се отчита спад в оборота с 16% като печалбата е достигнала до 1,6 млрд. долара, което е с 24% по-малко в сравнение с година по-рано.

При компактната техника и техниката за почвообработка печалбата през разглеждания период е достигнала до 572 млн. долара, което е с 33% под нивото им през второто тримесечие на миналата година.

При строителната и горска техника на годишна основа е отчетен спад в печалбите на компанията с 20 процента до 668 млн. долара.

В изявление на компанията се казва, че резултатите и за второто тримесечие на годината са отражение на глобалните промени в аграрния сектор, но въпреки тежката ситуация на пазара, тя ще продължи да инвестира в иновативни технологии.

Пазарът на софтуер за управление на ферми се очаква да достигне до 5,8 млрд. долара

С годишен темп на растеж от 11% , пазарът за софтуер за управление на ферми се очаква да достигне до 5,8 млрд. долара през 2029 г спрямо 3,4 млрд. долара през 2024 г. , информира technews.bg, позовавайки се на анализ на Markets and Markets.

Според анализаторите използването на софтуер за управление на стопанството позволява на фермерите да прилагат устойчиви земеделски практики, като оптимизират използването на суровините, намаляват отпадъците и подобряват здравето на почвите.

Предвижда се растежът на услугите за анализ на данни чрез софтуера за управление на ферми да се ускори най-много – поради няколко фактора. Налице е нарастващо търсене на техники за прецизно земеделие, които разчитат в голяма степен на анализ на данни за оптимизиране на земеделските практики. Увеличаващата се нужда от управление на данни в реално време, улеснена от облачните изчисления, стимулира навлизането на този вид услуги.

Управляваните услуги за анализ на данните обещават на фермерите повишаване на ефективността на стопанствата и осезаемо намаляване на разходите. Услугите за анализ на данни играят решаваща роля, като предоставят ценни изводи от огромните обеми данни и прогнози за различните процеси и функции. Така в крайна сметка те спомагат за подобряване на дейността и намаляване на разходите.

С увеличаването на размера на стопанството нараства и необходимостта от ефективно управление на ресурсите, за да се рационализират разходите и да се подобрят добивите. Софтуерът за управление на ферми се очертава като ценен инструмент за подпомагане на фермерите при ефективно управление на техните ресурси. При големи мащаби управлението „на око“ става трудно и именно тук идва ролята на софтуера за управление. Прецизното земеделие, модерните технологии за автоматизация, IoT сензорите, AI и машинното обучение улесняват способността за управление на по-големи ферми с повишена ефективност.

С най-висок темп на растеж през следващите пет години ще е прецизното отглеждане на аква култури. Факторите за това развитие са разнообразни. Главен сред тях е технологичният напредък. Успоредно с това обаче тенденцията се диктува от потребителското търсене: повишен интерес към богата на протеини „водна“ храна. Екологичните изисквания към стопанствата също тласкат фермерите в тази посока. Ключов двигател за пазара остава стремежът към повече ефективност, търсенето на по-добра рентабилност.

Основните двигатели на пазара на прецизни аквакултури включват разрастващият се брой ферми за аквакултури, нарастващото предпочитание към наземни системи за рециркулация на аквакултурите и засилването на правителствената подкрепа за инициативи в областта на аквакултурите. Тези тенденции предоставят обещаващи перспективи за растеж на прецизните технологии и услуги за аквакултури.

Регионът на двете Америки – Северна и Южна – се откроява като най-бързо разрастващ се от гледна точка на софтуера за управление на ферми. Америка и сега притежава значителен пазарен дял в тази индустрия, което се дължи на различни фактори като наличието на по-голям брой големи ферми, повишените нива на информираност на фермерите и лесен достъп до модерни технологии.

Особено в САЩ и Канада методологиите за прецизно земеделие се радват на значително добро възприемане. Търсенето на максимална ефективност на ресурсите се съчетава с все по-силен ангажимент към устойчивостта. Всичко това катализира търсенето на софтуерни решения за управление на ферми.

Освен това регионът проявява висока възприемчивост към свръх-нови технологии. Образцовите ферми, които въвеждат технологични иновации, се радват на популярност и подобрена ефективност.

С изключение на челните товарачи, продажбите при другите видове земеделска техника вървят надолу

От началото на годината у нас са закупени едва 11 нови комбайна, като сравнението на годишна база спрямо първото тримесечие на миналата годиа показва, че броят на продадените нови комбайни е с 20 по-малко, информира БТА. Това са 64,52 процента надолу спрямо същия период на миналата година, когато регистрираните зърнокомбайни са били 31 и са бележели ръст.

Според статистиката за периода от януари до март на настоящата година, новите колесни трактори, регистрирани от началото на годината, са 267. Това означава с 48 броя по-малко спрямо същия период на миналата година или -15,24 процента.

Що се отнася до телескопичните товарачи числата тази година също показват спад – 85 нови регистрирани машини или с 6,59 процента надолу спрямо 2023 г., когато са били 91.

Единствено при челните товарачи се наблюдава положителна тенденция – 80 новорегистрирани машини за 2024 г. или с 23,08 процента повече от 2023 г., когато са били 65.

Най-скъпи са били ябълките във Франция, най-евтини в Германия

Според данните на Европейската комисия, цените на ябълките в Европа през миналия месец са се покачили незначително с едно евро спрямо предходния месец, съобщава freshplaza.de. През февруари средната цена на ябълките базираща се на данни за четирите най-големи страни производители в блока е достигнала до 94 евро за 100 килограма.

Сред четирите най-големи производители на ябълки с най-висока средна цена са били те през февруари във Франция-135,91 евро за 100 килограма , а с най-ниска в Германия- 79,90 евро за 100 килограма. Средната цена на ябълките в Испания и Португалия е била съответно 104,51 и 93,09 евро за 100 килограма.

Новите бутилки ще са пет пъти по-леки от стъклените

Германската верига Aldi пуска първото си вино собствено производство в… хартиени бутилки, съобщава winetitles.com.au. За производството на бутилки е използван 94% рециклиран картон, като те ще са пет пъти по-леки от стъклените бутилки.

Марките Cambalala South African Shiraz и Cambalala South African Sauvignon Blanc ще са налични в регалите на веригата в Обединеното кралство на 18 март, като пускането им съвпада с отбелязването на Световния ден на рециклирането.

Очакванията са със замяна на стъклените бутилки с хартиени , търговецът да генерира по-малко въглеродни емисии еквавилентни на 5 обиколки и половина на земята.

Клиентите се стремят  с малки стъпки да повишат отговорността си и своята устойчивост , с което да допринесат за опазването на планетата ни“, заяви Джулиан Ашфийлд, директор продажби в британския клон на веригата.

Веригата разработила идеята за хартиена винена бутилка съвместно с британската компания Frugalpac базирана в Ипсуич, която е специализирана в производството на устойчиви опаковки.

„Нашата амбиция винаги е била да дадем на повече хора възможността да се насладят на нашите хартиени  бутилки, като им даваме по-екологичен избор“, каза изпълнителният директор на компанията Малкъм Уот.

Frugalpac има за цел да декарбонизира глобалната индустрия за напитки, като продава своите машини за сглобяване на бутилки Frugal („FBAM-1“) в местни региони за производство на вино. Всяка машина е с капацитет на производство от 2,1 млн. бутиллки годишно, и дава възможност на винопроизводители и търговци да увеличат стойността на продуктите и услугите си.

Чрез установяването на местни „производствени центрове“, Frugalpac се надява да намали още повече въглеродните емисии чрез намален транспорт и използване на местни материали.

Логистични проблеми спъват доставките на лук в страните от ЕС

Увеличаването на дела на вноса на лука в страните членки на ЕС е причина за това, цените му да гонят рекордни стойности, информира UkrAgroConsult. Поскъпването е резултат също и от това, че голяма част от вноса идва от африканските страни и е породен от логистични проблеми заради действията на хутите. Междувременно един от основните доставчици на лук Египет е наложил забрана за износ, а идващата от Централна Азия продукция пък е с по-ниско качество от очакваното.

Според анализаторите Европа увеличава значително дела на вноса на лук особено извън сезона от Нова Зеландия най-вече в години с високи цени. Заради дейността на хутите в Червено море корабите с товари са принудени да заобикалят Африка, което увеличава с до 17 дни периода на транспорт и оскъпява продукцията.

Въпреки че в страни като Узбекистан и Казахстан има достатъчно запаси от евтин лук, съхраняването му в неклиматизирани складове носи голям риск за вносителите. Падналите снегове в региона на Централна Азия допълнително създават  логистични проблеми.

Анализаторите не очакват сериозна промяна на пазара до средата на май, което може да доведе до ново рекордно поскъпване на лука.

Производството остава близко до миналогодишното, експортът отстъпва с 1,6 млн. тона

По прогнози на ЕК в края на текущата стопанска година запасите от мека пшеница в страните членки могат да се увеличат до 19,1 млн. тона спрямо прогнозата от 18,4 млн. тона преди месец, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на „Ройтерс“. За сравнение крайните запаси за предходната стопанска година са достигнали до 19,4 млн. тона.

От ЕК прогнозират общото производство на мека пшеница в ЕС през 2023/24 стопанска година да достигне до 125,9 млн. тона което е с 0,2 млн. тона над оценката направена през декември. През 2022/23 стопанска година европейските фермери са прибрали 125,8 млн. тона мека пшеница.

Прогнозата за вноса на мека пшеница в ЕС е увеличена до 7 млн. тона, което ще остане под миналогодишното му ниво от 9,6 млн. тона. Експортът се прогнозира на 31 млн. тона, което е спад с 1,6 млн. тона в сравнение с миналия сезон.

Производството на ечемик в ЕС според експертите се очаква да достигне до 12 годишно дъно, като се прогнозира да падне до 476 млн. тона. Прогнозата за реколтата от царевица е запазена на нивото от 61,4 млн. тона при експортен потенциал от 4,5 млн. тона и внос от 19 млн. тона.

Въпреки усилията на браншови организации няма решение на тези проблеми, които водят до увеличение на разходите признава местен износител

Проблеми с грешно посочени стойности на съдържание на пестициди продължават да създават трудности пред вноса на турски плодове и зеленчуци в ЕС, пише специализираният портал hreschplaza.de позовавайки се на информация от турски търговец.

„Въпреки усилията ни да се справим с тези трудности през последните три години имахме сериозни проблеми на границата с България“, признава Сафик Хан, мениджър на компания износител на плодове и зеленчуци.

Заради открити грешни стойности на съдържание на пестициди, компанията която представлява Хан е била многократно глобявана след излизане на резултатите от българската лаборатория.

Намаляването на съдържанието на пестициди в плодовете и зеленчуците е постоянна тема за турските износители. „Ние преработваме нашите плодове и зеленчуци в модерни съоражения спазвайки всички хигиенични условия. Контрола на отглеждане и преработка особено на плодовете от нар за нас са от решаващо значение. За целта работим тясно с нашите производители, които следват специална програма във всяка една фаза на производство“, добавя Хан.

За да докажат качествата на продукцията си, турските компании непрекъснато прилагат строги мерки на контрол чрез анализи както в Турция, така и в чужбина. „Заради предизвикателствата на промените в климата обаче, производството на плодове и зеленчуци без използване на препарати за растителна защита е все по-трудно със всяка изминала година“, признава търговецът.

Сред проблемите с които са се сблъскали турските износители на границата с България през изминалите три години са били дългото време за чакане на резултатите от пробите, липсата на специализирани тестове за измерване съдържанието на пестицидите и нарастващите разходи за анализи. Въпреки че турските браншови организации работят за решаване на тези затруднения, все още няма решение.

Турция е с решаваща роля за износа на плодове и зеленчуци за пазара на ЕС, и ако тези проблеми не намерят решение това ще се отрази на джоба на потребителите. Това е сериозен проблем според него не само за турските износители, но и за европейските вносители.

Въпреки затрудненията за производителите на нар в Турция, през миналата година компанията на Сафик Хан е успяла да намери нови пазари като Сърбия, Румъния и Хърватия.

Надеждите за задоволяване на потреблението са свързани с внос от Китай и Чили

Слабата реколта от чесън в Европа увеличава опасенията от липса на достатъчно суровина за задоволяване на потреблението, пише UkrAgroConsult. Ето защо надеждите за това са свързани с вноса му от Китай и Чили.

„Основен производител в Европа се явява Испания, но наводненията през тази година са довели до унищожаване на голяма част от реколтата. Някои страни като Полша също имат известно производство на чесън, което обаче не може да задоволи вътрешното и потребление, какво да кажем за европейското“, заяви Агата Чижевская специалист от специализирания в търговията с чесън полски трейдър „Фалкон“.

За да се задоволят потребностите на европейците, търговците на чесън са се обърнали към производители на чесън от Азия и Южна Америка. В информацията се отбелязва, че вносът на чесън от Китай се явява най-доброто решение в настоящата ситуация що се касае до преработвателната индустрия и хорека сектора, но сред редица европейски домакинства съществува предубеждението, че всичко идващо от Китай в това число и чесъна са некачествени.

„Отчитайки че суровината от Южна Америка трябва да бъде изчистена и подготвена за транспорт, първите доставки оттам може да очакваме към средата на декември. Това означава доставки в Европа “ средата на януари», добави още Чижевская.

Забраната за внос на земеделска продукция не е повлияла на вътрешния пазар заради по-високата себестойност на българската продукция

От Българския фермерски съюз са изразили подкрепата си за становището на правителството да бъдат поискани допълнителни компенсации от Европейската комисия (ЕК) за загубите на българските зърнопроизводители и особено на производителите на слънчоглед след отпадането утре на забраната за внос от Украйна, съобщава БТА.

„Правителството и фермерите заедно трябва да набележим пакет от мерки в подкрепа на бранша и да бъдат поискани средства от ЕК. Парите са необходими за осигуряване на ресурс за есенната сеитба и за гарантиране на новата реколта. Освен това да се засили контролът по внос на земеделската продукция от Украйна“, заяви председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов в съобщение, изпратено до медиите.

Според него забраната за внос на зърно от Украйна не е повлияла на пазара в България и все още има проблеми с реализацията на нашата продукция, тъй като е с по-висока себестойност заради наводнения и суша. Освен това цените на зърното продължават да са ниски и на международните пазари.

Български фермерски съюз предлага министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да започне да си говори с бранша. Комуникацията с ведомството е много трудна и ограничена, каза Георги Стоянов. „Има още нещо, което трябва да се отвори – подходът, който се случи от днес за утре, вкараха се предложенията за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна, а днес вече е на дневен ред да се гласува, няма го диалогът с браншовите организации, няма го диалогът какво би могло да се случи. Ние водим такъв, когато е на дневен ред самата тема, а не предварително. Тук ефектът не е само икономически, трябва да се вземе под внимание, че ситуацията, в която работим в момента, е различна. Но ако си представим, че утре Украйна ще стане член на ЕС, ние нямаме механизъм, по който да защитим нашето производство“, коментира председателят на Български фермерски съюз.

Георги Стоянов смята, че правителството трябва да има цялостен подход към всички сектори в икономиката предвид геополитическата обстановка и икономическите последици от нея. За целта трябва да се направи стратегия за защита на българските производители и потребители с предвидимост в производството и гарантиране на пазари, като има и запазване на продоволствената сигурност.

От друга страна, да има защита на социалните интереси на производителите и населението на селските райони, защото загубата на пазари ще доведе до свиване на производството, съкращаване на работни места и още по-засилено обезлюдяване на селските райони. Важно е да се оцени ефектът на въздействието на всяко политическо решение, пише в съобщението. Според Стоянов за целта е необходимо да бъде създадена система и структура, която да идентифицира и управлява риска в земеделието. Също така да бъде осигурен финансов ресурс за гарантиране на компенсаторни мерки в резултат на последици от рискови ситуации и пазарни кризи. Това може да стане чрез създаването на Фонд за управление на кризи с финансов ресурс, което е добро решение към идеята за създаване на система за управление на риска и гаранционен фонд, който да я обезпечава. По този начин земеделските стопани ще имат сигурност, че при възникване на криза могат да бъдат защитени, за да имат финансов ресурс за подготовка за нова реколта, посочва още Български фермерски съюз.

В началото на септември продължава плавното повишение на цените на някои основни храни , информира БТА, като се позовава на даните на комисията по стоковите борси. През изминалата седмица е регистрирано незначително поскъпване на пъпешите с с 0,7 на сто до 1,41 лева за килограм, а дините поевтиняват с 2,6 на сто до 0,75 лева за килограм. Ябълките от внос поскъпват с 1,6 на сто до 1,95 лева. Вносните ябълки също повишиха цените си с 1,6% до 1,95 лева. Бананите поевтиняват с 1,5 на сто до 2,69 лева за килограм, а лимоните вдигат цената си с 1,4 на сто до 3,00 лева за килограм. Прасковите падат с 3,7 на сто до 2,58 лева за килограм.

Картофите поевтиняват с 2,9 на сто до 1,35 лв. за килограм, зелето – с 5,0 на сто до 1,14 лева за килограм. Оранжерийните краставици свалят цената си с 3 на сто до 2,92 лева за килограм. Доматите поскъпват със 7,5 на сто до 2,58 лева за килограм. Зелените чушки поевтиняват през седмицата с 6,1 на сто до 1,70 лева за килограм, а червените чушки – с 6,7 на сто до 2,23 лева за килограм. Зрелият лук кромид от внос се продава с 1,9 на сто по-ниско по 1,56 лева за килограм. Морковите отстъпват с 0,7 на сто и се търгуват по 1,37 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,5 на сто до 11,28 лева за килограм, кашкавалът тип „Витоша“ – с 1,5 на сто и се продава по 17,30 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поевтинява с 5,3 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,08 лв. Прясното мляко (3 процента масленост) се понижава с 1,8 на сто и се продава по 2,13 лева за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 0,9 на сто и се предлага по 6,57 лв. за килограм.

Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.

Оризът поскъпва с 3,8 на сто и се търгува по 3,30 лв. за килограм. Лещата прибавя 1,7 на сто до 4,20 лв. за килограм в края на седмицата, а зрелият фасул спада с 3,6 на сто до 3,99 лв. за килограм.

Захарта поскъпва с 1,2 на сто и се продава по 2,44 лв. за килограм, а брашното тип 500 – с 2,2 на сто до 1,42 лева за килограм. Олиото скача с 3,9 на сто и се търгува по 2,94 лв. за литър в пластмасова бутилка, а кравето масло (пакетче от 125 грама) отстъпва с 0,4 на сто до 2,55 лв. за брой.

Краставиците и картофите продължават да поскъпва, информира БТА, позовавайки се на данните от комисията по стоковите борси. Оранжерийните краставици поскъпват с 9,7 на сто до 2,26 лв. за килограм, а картофите – с 0,8 на сто до 1,20 лв. за килограм. Най-много поевтиняват зеленият пипер – с 13,4 на сто до 2,07 лв. за килограм, оранжерийните домати – с 10,1 на сто и се търгуват по 2,41 лв. за килограм, и морковите – с 9,1 на сто и се купуват по 1,49 лв. за килограм. Цената на зелето също пада – с 5,6 на сто до 0,85 лв. за килограм. Зелената салата остава без промяна в края на седмицата и се продава по 1,26 лв. за брой.

За първа седмица се отчитат цената на прасковите, които поевтиняват с 0,4 на сто в края на седмицата и се продават по 2,39 лв. за килограм. Кайсиите поскъпват с 1,9 на сто до 2,62 лв. за килограм. Вносните ябълки се вдигат с 9,6 на сто до 2,05 лв. за килограм. По-евтино се продават лимоните – с 1,1 на сто до 2,79 лв. за килограм, и бананите – с 1,8 на сто до 2,74 лв. за килограм.

Цената на кравето сирене се понижава с 1,6 на сто и то се продава по 11,19 лв. за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ – с 1,3 на сто до 17,08 лв. за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) остава без промяна в края на седмицата, като кофичка от 400 г. се купува за 1,13 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) поевтинява с 0,9 на сто и се продава по 2,14 лв. за литър.

Пилешкото месо отстъпва минимално – с 0,3 на сто до 6,57 лв. за килограм.

Цената на яйцата (размер М) не се променя и те се купуват по 0,32 лева за брой на едро. Оризът също остава без промяна и се купува по 3,20 лв. за килограм. Лещата поскъпва с 0,7 на сто до 4,13 лв. за килограм, а зрелият фасул – с 3,8 на сто до 4,09 лв. за килограм.

Захарта прибавя 0,4 на сто до 2,42 лв. за килограм. С 3,1 на сто по-евтино се продава брашно тип 500 – по 1,27 лв. за килограм.

Олиото понижава стойността си с 2 на сто и се продава по 2,94 лв. за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 2,54 лв. за брой.

Италианските фермери и потребители искат правителството да ограничи вноса на твърда пшеница, за да оцелеят местните фермери и да се гарантира по-голяма хранителна сигурност, информира БТА, позовавайки се на Ройтерс. Премиерката на Италия Джорджа Мелони обеща да популяризира италианското земеделие и продуктите, които се отглеждат на местна почва, но над 50 000 души са подписали петиция, организирана от Конфедерацията на италианските фермери (CIA). Според тях правителството все още не е подплатило обещанията си с конкретни действия.

Време е хранителният суверенитет да бъде превърнат от празен лозунг в конкретна политика“, заяви Дженаро Сиколо, заместник-председател на браншовата организация, която днес постигна целта си за 50 000 подписа. Опасяваме се, че неконтролираното увеличение на вноса ще доведе до постепенно понижение на италианското производство на пшеница, затварянето на ферми и загубата на хиляди работни места“, заяви Сиколо. Той добави, че не само веригите за доставки, но дори и здравето на потребителите е изложено на риск.

Миналия месец министърът на промишлеността Адолфо Урсо свика кризисно заседание за цената на пастата, след като тя скочи повече от двойно в сравнение с националното равнище на инфлацията.

Въпреки че пастата е продължила да поскъпва по различни причини, то цената на пшеницата се е понижила до 330 евро за тон спрямо около 600 евро през юни 2022 г., по данни на конфедерацията, на фона на спада на цената на вносната пшеница.

„С цените, които се плащат на производителите на пшеница, фермите не успяват да покрият производствените си разходи“, заяви председателят на Конфедерацията на италианските фермери Кристиано Фини.

Според водещата италианска асоциация на земеделските предприемачи „Колдирети“ (Coldiretti) вносът най-вече на украинска пшеница е нараснал с 318 на сто на годишна основа между януари и февруари. Тя е по-евтина от италианската пшеница заради по-ниските производствени разходи, тъй като Украйна не трябва да спазва правилата на ЕС за пестицидите, както и стандартите за качество и безопасност на храните.

Засилената конкуренция на пазара на зелено доведе до рекордно увеличение на цените на картофите за преработка на физическите пазари в Европа, информира UkrAgroConsult. Така например цената на картофите в Нидерландия към 18 април достигна до 330 евро за тон, което е най-високото ниво от 2014 година насам. Забавянето на сеитбата доведе до поява на опасения у търговците за забавяне на реколтата от ранните сортове. Това от своя страна усилва натиска върху крайните запаси от картофи в края на сезона. Освен това обемът на запасите от картофи в глобален мащаб остава под средното ниво при увеличено търсене
До края на сезона се очаква цените на картофите да останат близо до рекордните, докато не излязат достатъчно количества картофи от ранните сортове.

На фона на истерията с цените, която се създаде, сега е момента да успокоим хората, че агнешкото за Великден няма да е по-скъпо, или ако поскъпне ще е с един лев, което няма да се отрази на джоба им“, каза пред БНР съпредседателя на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите Симеон Караколев. Според прогнозите на браншовиците не се очаква цените на агнешкото да последват тези на млечните продукти.. По думите му в момента цената на агнешкото за килограм живо тегло варира между 10 и 12 лева като масовата цена е около 10 лева. Цената на едро която се наблюдава според него е около 8,50 лева на килограм, която се очаква да се запази до Гергьовден.

Караколев припомни за създалата се преди година ситуация, когато заради внос от съседна страна 20 хил. агнета са били продадени ма 40% по-ниски цени от реалните. Той коментира и отпуснатата от държавата помощ за кланиците, която все пак има известен позитивен фект, защото вместо да купуват суровина от Румъния или Северна Македония, те изкупуват част от българското агнешко месо.

Южната ни съседка Турция наложи забрана за износ на домати включитело за България поради поскъпването им, и заради справяне с последиците от земетресенията, съобщава електронното издание на „Дневник“, позовавайки се на информация от турските медии. През 2022 г. приходите от износ на домати от Турция са нараснали с 4% спрямо 2021 г. до 377.42 млн. долара, съобщи „Анадолската агенция“ в края на януари, като се позова на данни на Асоциацията на износителите от Югоизточен Анадол.

Изнесени са общо 526 703 тона домати за 54 държави. Най-големи са приходите от износа за Румъния (65.23 млн. долара), следвана от Украйна с 45.32 млн. долара и България с 38.11 млн. долара. През 2021 година спрямо 2020 година България е увеличила вноса на домати от Труция с 42%, като в парично изражение вносът е възлязал на 40,9 млн. долара.

По данни на министерството на земеделието от януари до октомври българските производители са изнесли повече от 11 хил. тона домати – над половината от тях за Румъния и Унгария. Следват Чехия и Полша. Същевременно в България са внесени над 75 хил. т, като близо 46 хил. тона от тях идват от Турция, останалите – основно от Гърция, Германия и Полша.

Статистиката отчита огромни разлики в цената на обработваемата земя в ЕС

По данни на Евростат за 2021 година цената за хектар постоянни пасища у нас е била най-ниската в ЕС- 1423 евро за хектар. За сравнение най-висока е била цената на хектар пасище в Люксембург -41 930 евро . И през миналата година обработваемата земеделска земя е била по-скъпа от пасищата.

Освен това от Европейската статистическа служба отчитат огромни разлики в цената на обработваемата земеделска земя в различните региони на Стария континент. Според данните през 2021 година цената на земята на един хектар обработваема земя в ЕС е варирала от 3361 евро в Хърватия до цели 47 290 евро в Люксембург, като данни са предоставили само 19 страни членки на ЕС. Този диапазон вероятно ще бъде още по-широк, тъй като средната цена на един хектар обработваема земя в Холандия е била 71 225 евро през 2020 г.

На регионално ниво най-високи са цените на обработваемата земя в испанския регион на Канарските острови (средно 120 477 евро на хектар). За разлика от тях, най-ниската е в шведския регион Övre Norrland (средно 1 882 евро). Нивото на цените на земята зависи от редица фактори; те включват национални фактори (като закони), регионални фактори (като климат и близост до мрежи) и локализирани фактори за продуктивност (като качество на почвата, наклон или дренаж). Пазарните сили на търсене и предлагане, включително влиянието на правилата за чуждестранна собственост, също могат да окажат влияние върху цената на земеделската земя.

Разочароващите информации за американския експорт на пшеница допринесоха за нов спад на цените зад Океана, информира „Зерно Онлайн“. Мартенските контракти в Чикаго в четвъртък поевтиняха до 274,20 долара за тон, тези в Канзас сити до 310,39 долар за тон. Само търгуваните в Минеаполис контракти на твърдите пролетни сортове се повишиха до 334,18 долара за тон. Влияние върху пазара на пшеница оказа конкуренцията на руската пшеница на международните пазари.
Заради силното търсене от страна на износителите, соята поскъпна до тримесечен връх, последвана от царевицата.

Оптимистичните новини за пазара на соя дойдоха основно от страна на Китай, за където само през тази седмица се регистрирани три сделки за продажба на американска соя със срок на доставка в началото на 2023 година. Това подсилва надеждите на търговците за активизация на пазара след разхлабване на карантинните мерки. Само за седмицата приключила на 1 декември по данни на американския департамент по земеделие, продажбите на соя на международните пазари са достигнали до 1,73 млн. тона при прогнози на търговците за експорт между 600 хил, тона и 1,4 млн. тона.

По прогнози на трейдъри от Буенос Айрес се очаква фермерите в страната да намалят площите със соя заради засушаването в страната. Пазарът на зърно в Париж имаше разнопосочно развитие в четвъртък, като в хода на търговията пшеницата леко поскъпна до 307,24 евро за тон докато мартенските контракти на царевицата паднаха до 291 евро за тон.

На пазара у нас продължава да липсва движение както по отношение на сделки за закупуване на зърно и слънчоглед, така и по отношение на цените. От Софийска стокова борса съобщават, че пшеницата продължава да се предлага на 660 лева за тон, пшеница за изхранване на животните да се търси на 615 лева за тон, а слънчогледа и на 950 лева за тон.

Среден спад в цената на хляба между 2 и 6% в периода между 6 и 9 юли е отчело проучване направено на института за синдикални изследвания на КНСБ, информира БНР. Проучването е направено в 20 града на страната като са отчетени силни различия както между отделните области, така и между вида на отделните обекти. Така например във веригите в градове като София, Перник и Разград, намалението на цената на хляба е с до 20%., докато в малките магазинчета намалението е символични. Синдикалистите са установили, че преобладават градовете, в които цената на хляба се запазва на същото ниво и след приемане на нулева ставка на ддС.

Бившият съосновател на „Майкрософт“ Бил Гейтс, чието богатство според „Форбс“се оценява на 121 млрд. долара, разбуни духовете зад Океана с нова сделка за закупуване на земеделска земя в щата Северна Дакота, пише agrarheute.com. Милиардерът вече е придобил земеделски земи в 18 американски щати, а общият им размер в неговото портфолио достига до около 100хил. хектара. Това го превръща в най-големия частен земевладелец в САЩ.

Превръщането на бившия предприемач в земевладелец вече предизвиква редица пречки от етичен характер, тъй като Гейтс купува земеделската земя на доста по-високи от обичайните цени плащани от редовите американски фермери, с което ги изтласква от пазара на земя. Мнозина се питат вече какви са целите на милиардера в качеството му на най-крупния земевладелец в страната, и дали са насочени към развитие на нови проекти и инвестиции в иновативно земеделие? Сред неговите идеи се числят например в бъдеще потреблението на месни продукти да се изгради на изцяло синтетично произведено месо или развитието на проекти за изграждане на устойчиви земеделски стопанства. Според земеделски производители и критично настроени коментатори инвестициите в земя му носят по-големи печалби подобно на други форми на инвестиции при Джеф Безос или Уорън Бъфет. Последният, чието богатство се оценява на близо 85 млрд. долара винаги е казвал, че купуването на земеделски земи е представлявала най-старата и дългосрочна инвестиция.

Последната сделка на компания свързана с Гейтс е за купуването на 2 100 акра земя, върху която се отглеждат картофи в Северна Дакота, предизвика вълна от жалби на местни жители към съдебните власти на щата. В резултат на това от генералната прокуратура на Северна Дакота изпратили до компанията купувач специално писмо, в което се основават на правило още от времената на Голямата депресия през 30-те години на миналия век, Според него изключени от сделки за земи в щата били големи компании и тръстове, „В момента проучваме как тази компания ползва земята, и дали това съответства на закона“, заяви главният прокурор на Северна Дакота Дрю Ригли.

Местният земеделски вестник AgWeek цитира обществено достъпни обявления за покупка на земя, от които става ясн , че въпросната компания се е сдобила с 2 100 акра земеделски земи находящи се само на 50 мили от границата с Канада. За надигналото се обществено недоволство срещу тази сделка свидетелства и агрокомисарят на Северна Дакота , републиканецът Дъг Горинг, който заяви пред местната телевизия KFYR, че „навред при обиколките си в щата е усетил силното ехо на недоволните от сделката хора“. Някои от хората по думите му били силно ядосани, а други разочаровани от нейното сключване. Според него недоволството на хората е свързано с факта че земята им се изкупува от хора, които не познават нейната ценност. За тези 2 100 хектара „картофена нива“ въпросната компания е заплатила по 6 000 долара з акър, което е на половината от цената на земеделските земи, закупени от Гейтс около столицата Вашингтон.

Новозеландска компания пусна първото безалкохолно Мерло, информира https://winetitles.com. Така винопроизводителите се надяват да обхванат онази част от потребителите, които участват в инициативи за внимателно пиене като Febfast или търсят по-здравословна алтернатива за пиене, на която да се наслаждават. Очаква се Австралия да бъде първият пазар в световен мащаб, който ще открие вкуса на това ново вино.

Създаването на безалкохолното червено вино е замислено след обратна връзка с потребители в социалните мрежи и допълва вече излезлият на пазара безалкохолен Совиньон блан. „Мерлото беше естествено допълнение към колекцията Giesen 0% и се прави по същия начин като белите вина в диапазона 0% като пълноценно червено вино първоначално, като алкохолът след това внимателно се отстранява с технология на въртящ се конус“, се казва в информацията.

Виното се дестилира на три слоя; аромат, алкохол и тялото на виното. Деликатният аромат се събира и рекомбинира с тяло на виното, добавяйки нотка на първокласен гроздов сок към крайния бленд.

Освен това е със 70% по-ниско съдържаие на калории от обикновеното вино с 12,5% асъдържание на алкохол и съдържа само 18 калории на чаша от 100 ml.

Главният винопроизводител Дънкан Шулер каза, че Giesen Group приема сериозно безалкохолната категория и вижда много възможности за разширяване на поводите за пиене за тези, които обичат виното, но не винаги искат калориите или алкохола.

„Това е вкусно червено вино с целия вкус и структура, които бихте очаквали от мерло, но без алкохол“, заяви още той. .

Ирландия стана една от малкото държави сред които и Шотландия и Канада, която въвежда минимална цена на алкохола, информира специализираният портал thedrinksbusiness.com. Така в местните магазини вече няма да може да се предлага алкохол под 6.20 паунда за бутилка. Мярката въведена от правителството влезе в сила от 4 януари.

Промяната в закона гарантира, че бутилка вино с алкохолност от 12% не може да се продава под 6,20 паунда или 7,40 евро, а кутия с бира с алкохолно съдържание от 4,3% за под паунд и 40 лири или 1,70 евро. Така най-евтината бутилка със спиртна напитка съдържаща минимум 40% алкохол ще се продава за цели 17.30 паунда или 20,50 евро.

С прилагането на минимален праг на цената на алкохола най-евтината бутилка вино в Ирландия вече ще е на нивото на средната цена на бутилка вино от 6,17 паунда в Обединеното кралство.

Здравният министър Стивън Донъли аргументира въвеждането на минимална цена на алкохола с това, че тази мярка би допринесла за намаляване на болестите и смъртните случаи причинени от употребата на алкохол. За пример той е посочил Шотландия, където след въвеждане на минималните цени на алкохола, на пазара е отбелязан спад в продажбите. Според бранша обаче когато се касае до промяна в нагласите на заклетите пиячи, подобна мярка би била слабо ефективна. Нещо повече тя би довела до изостряне на черния пазар и увеличаване на нелегалния внос на алкохол в Ирландия. Тази мярка също така би принудила жителите на Ирландия да отиват до съседна Северна Ирландия за по-евтин алкохол. Освен това очакваният алкохолен туризъм може да доведе и до подкопаване на данъчната система на страната.

По статистически данни, съобщени от BBC през тази седмици средната годишна консумация на алкохол на жител в Ирландия се равнява на около 10 литра, което е спад с 6% спрямо предходната година. Според СЗО със средна годишна консумаци яот 12 литра на година, страната се нарежда на шесто място в света Любителите на вино в Ирландия вече заплащат най-високия акциз на алкохола в ЕС от 3,19 евро за стандартна бутилка вино и двойно повече за пенливите вина.

Топ 10 на страните с най-висока средна консумация на алкохол в света по данни на СЗО

През тази стопанска година се очаква страните от ЕС да преработят нови рекордни количества слънчоглед, информира „Зерно Онлайн“. Според прогнозите на Oil World преработените количества слънчоглед могат да достигнат до 9 млн. тона на фона на увеличеното проиводство на слънчоглед, което се прогнозира да достигне до 10.5 млн. тона. За сравнение през миналата стопанска година страните от ЕС са произвели 8,9 млн. тона слънчоглед

Анализаторите прогнозират, че с най-голям принос за по-добрата европейска реколта ще са Румъния (2,96 млн. тона) с годишно увеличение от 43% и Франция с 1,9 млн. тона (+18%). За страната ни се очаква реколтата от слънчоглед да е с 16% по-висока и да достигне 2,1 млн. тона. Най-малко увеличение от 8% се прогнозира за унгарската реколта която се оценява към момента на 1,8 млн. тона. Заради по-добрата реколта вносът на слънчоглед в ЕС може да падне до най-ниското си ниво за последните три години от 0,6 млн. тона, като се очаква да спадне най-вече вноса на слънчоглед от Русия.
На обратната страна се очаква да е експортния потенциал на слънчоглед от ЕС, който да достигне до 750 хил. тона- най-доброто ниво за последните осем години.

Русия е забранила временно вноса на фуражи и добавки към тях от България информира „Зерно Онлайн“. Мярката се въвежда от руската служба по ветеринарен и фитосанитарен контрол „Росселхознадзор“ и ще важи от 21 октомври за всички български предприятия. Решението идва вследствие на незадоволителните инспекции, направени между 16 и 19 август тази година от руска страна на български предприятия за производство на фуражи.

Сред посочените причини за налагане на забраната е, че страната ни не упражнява контрол върху вноса на растителни суровини от трети страни. за наличие на ГМО компоненти. Освен това в проверените предприятия липсва проследяемост на всички етапи в производството на фуражи. Също така сертифицирането на фуражите предназначени за износ в Русия не са съпътствани от съответните лабораторни проби, които да потвърждават, че отговарят на съответните показатели за безопасност.

В информацията се казва, че въпросът за ново допускане на българските фуражи на руския пазар ще подлежи на разглеждане след отстраняване на констатираните нарушения и предоставяне на „Росселхознадзор“ на всички необходими документи.

„“Темата с така наречения синдром на празния кошер доста се преувеличава особено когато се твърди, че за това са допринесли мобилните технологии 5G и така нататък. Основният ни проблем разбира се са пръсканията, но не може да станеш сутрин и да видиш, че кошерът е празен прото ей така“, каза вчера по време на демонстрация по вадене на мед в село Джурово. Синдромът на празния кошер според него е резултат или от неправилни действия на пчеларите или от неправомерни пръскания.

„Относно тазгодишните добиви на мед мога да говоря по-конкретно за региона около село Меляне, в който са моите пчелини За разлика от предходни години тази имаше акация. Знаете че тя цъфти, но ако по време на процеса на цъвтеневремето е дъждовно, това са най-лошите климатични условия за нея. Добивите са добри, средно по 35-40 килограма мед от кошер“, анализира пчеларят.

За тази година по думите му има колеги пчелари, които продават акациевия мед между 10 и 12 лева, а цветния мед върви по 6 лева. „Това е добре при условие, че през миналата година цената му беше три лева и никой не искаше да го купува“, сподели още Теодор. Според него пазарът на дребно още не е навикнал на тази ценова динамика, и дава пример със себе си. „Продавам акациевия мед на 12 лева на едро, пускам го на 14 лева на пазара, и на повечето хора им изглежда скъпо. Аз обаче имам труд, буркани, капачки етикети. Надявам се до десетина години и пазарът на дребно да се урегулира.“

Според него все още не е ясно как поскъпването на горивата и енергоносителите ще се отрази на пчеларите и прави равносметка, че когато започнал да излиза по пазарите в София през 2008 година е продавал меда по 10 лева при минимална заплата от 300 лева/ През 2021 година той пак е по 10 лева, при минимална заплата от 600 лева.

Събитието беше организирано по проект „Деца с бъдеще – фермери, занаятчии, предприемачи, което ” се реализира от фондация “Биоселена” “ с подкрепата на „Телъс Интернешънъл“ България, който цели да създаде устойчив поминък на местното население от ромски произход.

Хлебопроизводители в региона на Добрич очакват хляба да поскъпне с 20%, информира БНР. Основната причина е поскъпването на електроенергията и основните суровини за производството. От регионалната организация на хлебопекарите не изключват и фалити в бранша.

С увеличението на цената на тока с над 100%, както и на брашното с още 20% ситуацията за хлебопроизводителите е много напрегната, споделя председателят на Регионалния съюз на хлебарите и сладкарите в Добрич Тошко Няголов.
„Всичко това води до едно увеличение от порядъка на 20-25% и на цената на произвежданите от нас изделия. Ако не направим тази стъпка, просто трябва да затваряме“, заяви той.

Тошко Няголов предполага, че цената на хляба в търговската мрежа ще достигне цена от 1,50 лв., като в нея ще бъде предвидено и задължителното увеличение на заплатите на работещите в бранша, тъй като те са далече от средните за страната.

Цената на земеделската земя в Шуменско се е повишила с над 10% за година, информира БТА. През миналата година средната цена на декар земя е била 1044 лева, Което е с 10,6% над цената през 2019 година, когато е била 944 лева за декар. За миналата година най-висока е цената на сделките с ниви в община Никола Козлево – 1 242 лв. на декар. В още три общини – Нови пазар, Шумен и Каспичан, средната цена на нивите надвишава средното за страната равнище – 1 042 лв. на декар.
Статистиката отчита и по-високи цени на рентата на земеделска земя в област Шумен през 2020 г. в сравнение с тази за страната. Средната цена на наем/аренда на един декар ниви в област Шумен достига 52 лв. при 46 лв. за страната.

Ситуацията с ниските изкупни цени на пазара, които през тази година се движат между 90 стотинки и лев и 10 стотинки са причината производителите в старозагорското село Кирилово масово да се отказват от гледането на череши, съобщава БНР, позовавайки се на думите на кмета на село Кирилово Валери Видев.

Тази година качеството на черешите произвеждани в градините на с. Кирилово е добро, въпреки студената пролет и по –малкото количество продукция, каза за БНР кметът на селото.

Освен ниските изкупни цени според него проблем пред повечето производители на череши е, че не могат да покрият разходите си. В тези условия се наблюдава и продължаващо увеличение на цените при прекупвачите.

Тази събота за осма година в село Кирилово ще се проведе Празник на черешата, като откриването е от 16.00 часа с изложба на череши и черешови произведения в центъра. Ще бъде проведен и конкурс за „Най-сладка череша“ и „Най-едра череша“. В надпреварата ще се включат производители от района.

Страната ни за пръв път е изнесла слънчогледов шрот за Китай, информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на анализаторите от Oil Worl. Според данните на анализаторите на необятния китайски пазар са били предложени 200 хил. тона слънчогледов шрот с доставка през текущия сезон. Половината от закупените количества са вече доставени, а останалите ще бъдат доставени между април и юни. Както се уточнява в информацията, до момента Пекин не е проявявал интерес към български слънчогледов шрот.

Междувременно анализаторите повишиха своята оценка за новата реколта от слънчоглед у нас до 1,3 млн. тона. Освен това за първата половина на текущата стопанска година страната ни е внесла 0,48 млн. тона слънчоглед. Причината за това е нарасналото търсене на вътрешния пазар и свитото производство на тази маслодайна култура, което спрямо миналата година е с 11% по-слабо. За сравнение за периода август-декември на 2019/20 година вносът на слънчоглед у нас е бил едва 0,18 млн. тона. Нещо повече до края на годината анализаторите не изключват, страната ни за пръв път в историята да стане нетен вносител на слънчоглед, като се очаква импортът на слънчоглед до края на юни да достигне до 83 хил. тона слънчоглед.

Еврокомисията повиши прогнозната си оценка за експорта на мека пшеница през текущия сезон с 1 млн. тона до 27 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“. За сравнение през миналата година страните от ЕС са изнесли 36,9 млн. тона пшеница.

Оценката за крайните запаси е намалена с 0,4 млн. тона до 9,5 млн. тона, което е под миналогодишното ниво от 9,8 млн. тона. Що се отнася до царевицата ЕК намали своята прогноза за вноса и с 2 млн. тона до 16,5 млн. тона, докато оценката за вноса на рапица бе повишена с 0,5 млн тона до 6 млн. тона.

Независимата анализаторска агенция Strategie Grains повиши своите оценки за експорта на мека пшеница и ечемик от ЕС в текущия сезон, съобщава „Зерно Онлайн. 27-те страни членки на ЕС плюс Великобритания се очаква да предложат на международните пазари общо 26,1 млн. тона (+1 млн. тона) мека пшеница. Причина за повишителната корекция е наложеното ограничение върху износа на руска пшеница и очакваното повишение в търсенето на европейско зърно.

Прогнозата за експорта на ечемик също беше увеличена с 400 хил. тона до 7,5 млн тона на фона на запазващото се активно търсене от страна на Китай на френско зърно.

„До момента по мярката за инвестиции във винопроизводството са подадени 33 нови проекта, като 16 от тях са на новостартиращи изби. Интересното е, че за миналата година в условията на пандемията у нас врати са отворили 35 нови изби. “,каза пред представители на медиите вчера в село Огняново шефът на агенцията по лозата и виното Красимир Коев.

От скоро винопроизводителите ни могат да се възползват от нарочен държавен китайски портал за продажбата на всякакви продукти от хранителната индустрия директно на необятния китайски пазар. „Нашите винопроизводители могат да се възползват от тази възможност за достъп до китайския пазар. Вече имаме износ за него, като разбира се няма да можем да достигнем нивата от предходните години от около 5,5 млн. литра изнесено за там вино, но се надяваме пазарът да се възстанови до 2022 година“, допълни Коев.

Според него се очаква да има голям интерес от страна на винопроизводителите по мярката за промотиране на вина, тъй като тя ще е насочена към пазарите на страните от ЕС. До този момент тази мярка беше насочена единствено към пазарите на трети страни.

„Миналата година когато започна карантината минахме през големи метаморфози. Някои от винарските предприятия удвоиха и даже утроиха износа си за пазарите на Централна и Западна Европа защото страната ни затвори от най-първите с много стриктни мерки, и клиентите се насочиха към пазари на които няма разпространение на вируса“, каза още Коев. По думите му в последните 4-5 години износът ни се движи между 60 и 65 млн. литра вино, като за 2020 година се очаква известен спад най-вече заради затварянето на пазарите на Япония и Китай.

Американският пазар на изкуствен интелект в сферата на земеделието може да достигне до 2, 4 млрд. долара до 2026 година, информира The Dairy News, позовавайки се на доклад на Yahoo Finance. През 2019 година пазарът на изкуствен интелект е бил 750 млн. долара. Експертите от Yahoo Finance прогнозират средногодишен темп на растеж на пазара с 20%.

„Според прогнозите направени в хода на изследователския отчет обемът на пазара на изкуствен интелект в аграрния секторв САЩ за периода 2021-2026 година се очаква да се увеличава средно с 20% годишно,като достигне до 2,4 млрд. долара“, пишат от Yahoo Finance.

Експертите отбелязват още, че продължава тенденцията за увеличаване на търсенето на земеделска продукция зад Океана заради нарастващия брой на населението, като така ще направи още по-необходимо производството на повече селскостопански култури на по-малки парцели от площи и увеличаване на добивите. Внедряването на нови технологии ще позволи на фермерите не само да подобрят качеството на отглежданите култури, но и да одобрят контрола върху състоянието на почвите, условията за отглеждането на едни или други култури и да подобрят борбата с вредителите.

Изкуственият интелект спомага за систематизиране на данните на фермерите относно изпълнението на някои конкретни задачи, доставките на храни и други. Предполага се че изкуственият интелект ще остане една от технологиите с най-голям дял на пазара, която ще позволява на фермерите прецизно да оценяват нивата на количествата на хранителни вещеста в отглежданите от тях земеделски култури.

Сред най-големите играчи на пазара на изкуствен интелект са компании като: Gamaya, Precision Hawk, Microsoft, Agribotix (компания AgEagle), IBM, John Deere, ec2ce, Descartes Labs, The Climate Corporation, Vineview, Taranis, aWhere, Granular, DTN, Resson, FarmBot, Connecterra, Prospera, Cainthus, Vision Robotics , Trace Genomics, CropX, Harvest Croo, Autonomous Tractor и други.

В същото време учени от Новосибирския държавен университет са разработили инструмент, позволяващ анализирането на различни показатели в стопанства, които отглеждат едър рогат добитък.

От агроведомството ще прецизират изискванията към етикетирането и продажбата на имитиращи продукти в новата наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. Това става ясно от отговори на отправени от нас въпроси във връзка с последното решение на Върховния административен съд, отменящо изискването за продажба на имитиращи продукти в отделни опаковки. Оттам уточняват, че тъй като наредбата е приета с постановление на министерския съвет, то тъкмо той осъществява процесуалното представителство по заведеното дело. „ Още през месец април решението е обжалвано с касационна жалба. Петчленен състав на Върховния административен съд потвърждава решението на първоинстанционния съд. То не подлежи на обжалване и е в сила от обнародването му в бр.96 на Държавен вестник от 10 ноември 2020 г.“, се казва в отговор от земеделското министерство.

От министерството са изготвили нова наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, която е в процес на публично обсъждане, и следва структурата на настоящата наредба. „ По отношение на имитиращите продукти са запазени или допълнително прецизирани всички разпоредби, включени в сега действащата наредба (в т.ч. изискванията по отношение етикетирането и предлагането в търговската мрежа на имитиращите продукти). В проекта на наредба са разписани също и изцяло нови разпоредби относно етикетирането на всички храни, при чието производство или приготвяне са използвани имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“, се казва още в отговорите от ведомството.

Върховния административен съд отмени изискването имитиращите продукти да се продават в отделна опаковка, съобщава „Дневник“. Задължението произлиза от промени в наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, с които се прави опит да се реши проблемът с продажбата на продукти съдържащи палмово масло. Тричленен състав на ВАС определя изискването за предварително опаковане на имитиращите продукти като „технически регламент“, за който държавата е била длъжна да поиска нотификация от Европейската комисия. Тъй като това не е направено, според съда е налице „съществено нарушение на процесуалните правила“, което прави разпоредбата незаконосъобразна. Страните по делото могат да обжалват решението на съда в 14 дневен пред петчленен състав.

Южната ни съседка Турция временно отмени вносните мита за някои от основните зърнени култури като пшеница, царевица и ечемик, съобщава UkrAgroConsult. Според решението на властите до 1 януари 2021 година се премахват вносните мита за тези култури, които иначе възлизат на 45% за пшеницата, 25% за царевица и 35% за ечемика. Основната причина за подобен ход от страна на властите е свързана с обезпечаването на вътрешния пазар с оглед на възможно спиране на вноса на зърно от основни износители като Украйна и Русия. Междувременно международните цени на зърното продължават да растат на фона на увеличаващ се внос от страна на Китай и опасения за пораженията от засушаването във някои водещи страни производители.

цени, съобщава БНР. Причината според тях са наложените във връзка с кризата с коронавируса ограничения и слабото търсене. Според тях сухото лято не се е отразило на качеството на гроздето. Повечето производители коментират разнопосочно ситуацията, някои са доволни, други се оплакват, че не могат да си върнат вложените инвестиции.

„Количеството е добро и качеството, както виждате също е добро. На някои места добивът е повече, на някои места е по-малко, зависи от климатичните условия и кой как е гледал лозята си“.

Цената обаче е с 10% по-ниска от миналогодишната. Килограм Памид се продава за 60 стотинки. Мерлото варира между 80 и 90 стотинки. В тези граници се движат и останалите елитни сортове:

„Ох, не ми се коментира. Не мога да си изкарам разходите“.

Клиенти рядко спират на организираните междуселищни борси, и ако до две седдмици продукцията им остане непродадена, производителите предвиждат загуби.

специализираният портал agrarheute.com. Въпреки че изостават незначително от средния петгодишен показател, добивите през тази година са по-добри от миналогодишните. В същото време лекото увеличение на обработваемите площи с картофи с 0,7% доведе до реколта от 27,1 млн. тона картофи, произведени от петте основни производители в ЕС. Влияние върху производството в текущата година оказа и горещата вълна в последните два месеца.

След началото на кризата с коронавируса браншът на картофопроизводителите в Европа отчита силен спад в потреблението на картофи. За холандските производители например това ще означава, че за нуждите на преработвателната индустрия ще отидат едва 1/3 от намиращите се в складовете милион и половина тона картофи. Според анализатори картофената реколта от 2019 година още дълго време ще продължи да оказва влияние върху пазара, а в момента преработвателната индустрия е натоварила между 80 и 85 % от своя капацитет. През миналата седмица от белгийската браншова организация на картофопроизводителите определиха цена от 2,5 евро за 100 килограма пресни картофи. В Германия картофите се търгуват в момента на цени между евро и половина и три евр и половина, докато котировките на картофите на борсата със срок на доставка през ноември достигнаха до 5 евро за 100 килограма.

Експертите на Международния съвет по зърното продължават да дават оптимистични прогнози за новата глобална реколта и експорта на пшеница, съобщава „Зерно Онлайн“ . В последния си доклад от този месец те повишиха прогнозата си за световната реколта от пшеница до 763,3 млн. тона, което е с 1,3 млн. тона над последната им прогноза както и добивите от миналата година от 762,2 млн. тона.

Това се дължи основно на повишените прогнози за производството на пшеница в Австралия до 27,5 млн. тона, Русия до 79,9 млн. тона, САЩ до 50 млн. тона и други. В същото време минимални негативни корекции са направени за производството в ЕС до 121,8 млн. тона и Казахстан до 12,4 млн.тона.

Прогнозата за експорта на пшеница в света през текущия сезон също беше повишена с 0,8 млн. тона до 181,2 млн. тона. С по-добър експортен потенциал се очаква да са САЩ (26,5 млн. т), Русия (38,1 млн. т), Австралия – 17,5 млн. тона и Канада с 24,8 млн. тона. Логично експертите намалиха оценките си за експортния потенциал на ЕС до 24,9 млн. тона и на Казахстан до 6,8 млн. тона. Крайните запаси от пшеница за текущия сезон се оценяват на 293,6 млн. тона спрямо 279,4 млн. тона през миналата стопанска година.

Според анализатори пред производството на слънчоглед у нас през текущата година се откриват добри перспективи с оглед на благоприятните климатични условия и увеличаване на обема на обработваемите площи , съобщава „Зерно Онлайн“. Прогнозируемото увеличение на обработваемите площи е с 2,8% спрямо предходната година, като се очаква те да достигнат до своя максимум за последните шест години. При средните добиви се очаква увеличение от 6% , а реколтата със 7% като ще се доближи до рекордната 2017/18 година. За сметка на това се очаква спад с 18% при вноса на слънчоглед заради увеличеното производство и по-малък експорт с 8%, тъй като голяма част от суровината ще отива за преработка на вътрешния пазар.

Пазарът на така наречените хоби-лозя във Франция бележи все по-голям ръст, съобщава специализираният портал Decanter.com. Този вид лозя се радва на популярност особено сред по-заможни представители на средната класа, които искат да се изживеят като винопроизводители. Напоследък все повече предприемачи от Кан и Бордо се ориентират към купуването на подобен вид лозя. Позовавайки се на водеща регионална компания за недвижими имоти, от специализирания портал твърдят, че все повече собственици на лозя ги обновяват за да ги продадат на заможни клиенти за по няколко милиона евро. „Хоби-лозята винаги са се търсели, но сега забелязваме освен търсене и голямо предлагане“, казва Мишел Байнес. Подобно развитие на пазара по думите му може да промени един цял сегмент от винарската индустрия.

Минималният размер на едно хоби-лозе в региона е от около 3 хектара, като сред потенциалните купувачи на подобни лозя са страстни любители на виното, които търсят да намерят масиви с качествен тероар. Интересното е, че подобни купувачи не се интересуват според него от това, дали закупеният имот е достатъчно рентабилен или не. „Като цяло това са хора, които имат много пари, които искат да направят чудесно вино , задоволявайки собствения си вкус“, добавя експертът по недвижими имоти.

Към момента например хоби лозе със площ от 7 хектара е обявено за продан на цена малко под 1,38 млн. евро. То включва и около 3,7 хектара засадени с „Мерло“ и Кабрне Совиньон “. Друго лозе с по-голямо шато пък се продава за 3,2 млн. евро, но в информацията за него се отбелязва, че възможностите за винопроизводство са ограничени. Според експерта клиентите купуват най-често лозя на стойност около 1,5 млн. евро, които се нуждаят от реновиране. В Бордо обаче се отбелязва значително вариране на цените на лозята, като 1 хектар в различните части на Бордо през миналата година е струвал между 1,9 и 2,3 млн. евро, като на места в Бордо (Cadillac Côtes de Bordeaux) цените са достигали до 16 хил. евро за хектар.

Експертите на Международния съвет по зърното повишиха оценките си за новата реколта от основните зърнени култури до нови рекордни нива като при пшеницата се очаква и рекордни крайни запаси съобщава зерно онлайн“. Въпреки известното повишаване на оценката за потреблението на пшеница през май, експертите са оставили своята прогноза за крайните запаси на рекордно високото ниво от 290 млн. тона. Запасите в началото на новия сезон също ще са с 5% над миналогодишните, и ще достигнат до 274 млн. тона.

Спрямо миналия месец от IGC са повишили оценките си за австралийската пшеница с 2,2 млн. тона,за американското производство с 0,7 млн. тона и за Китай с 1 млн. тона, което ще компенсира очаквания от тях спад в производството на пшеница в ЕС с 3,3 млн. тона. Повече пшеница на международните пазари може да предложат САЩ Канада и Австралия, докато експортният потенциал на ЕС е намален с 1 млн. тона. Оценката за руската реколта е запазена на нивото от май от 78 млн. тона, при потребление от 41,5 млн. тона и експорт от малко над 36 млн. тона.

Основни данни за производство, потребление и търговия на пшеница

В света	Прогноза за юни за 2020/21 в млн. т	% изменение спрямо май за 2020/21 г	% изменение спрямо 19/20
Производство	768,00	-0,26	0,8
Търговия	180,00	1,12	-0,6
Потребление	751,00	0,11	0,3
Крайни запаси	290,00	0,00	5,8

Оценката за глобалното производство на царевица през 2020/21 година беше повишена от експертите с 0,2%, като се очаква да достигне до милиард и 172 млн. тона, с което ще продължи да изостава от очакваното потребление с 3 млн. тона. Прогнозата за търговията е оставена на ниво о 175 млн. тона, а оценката за крайните запаси от царевица е повишена с почти 3 процента до 296 млн. тона.

Основни данни за производство, потребление и търговия на царевица

Дойде ли лятото, изниква болната тема за редица български производители на плодове и зеленчуци. Вносът на по-евтина и в същото време подкрепена с по-големи субсидии гръцка продукция прави нашето производство неконкурентноспособно. В последните седмици на пазара на дребно обаче се наблюдава низ от спадове и скокове в цената на доматите от по 2 -3 лева. Мая Попова, производител на домати коментира пред БНР, че тези спекулации идват от стрна на търговците, повечето от които „са регистрирани като земеделски производители без да произвеждат“. Контролът според нея трябва да се осъществява от финансовото и земеделското министерства.

„6.00 лева за килограм домати е спекулативна цена и моят съвет е да не купувате такава стока. За това призова председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Владимир Иванов, според който цената на килограм домати на едро в момента е 2,50 лева .

Освен това Попова коментира и заповедта на агенцията по храните, според която всички плодове и зеленчуци, внос от ЕС трябва да се изследват за наличие на пестициди. „От Гърция се внася стока с ниско качество, която идва може би от трети страни. Гърция знае, че не е на добро ниво и я прехвърля в България като реекспорт. Има случаи на африкански домати да влизат у нас като гръцки. От години си го знаем това, досега нямаше контрол и сега е нормално търговците да реагират, защото знаят, че при изследване на доматите ако излезе този проблем, няма да могат да внасят, а те имат огромна печалба“, каза още производителката.

Темата беше коментирана в днешното предаване „Преди всички“ и от производителя Благо Илиев : „Това е добър и интересен ход на нашето правителство… Най-големият проблем е, че доматът е реекспорт, а и с евросубсидия за килограм. Гърците получават немалко пари като евросубсидия. Но защо трябва се конкурират с нашия домат, който не е с евросубсидия“.

Анализаторите на Strategie Grains намалиха своята прогноза за производството на мека пшеница през новата стопанска година, съобщава „Зерно Онлайн“. През май те оценяват реколтата на 132,9 млн. тона спрямо 135 млн. тона месец по-рано. Подобна реколта би била с 13 млн. тона под нивото от сезон 2019/20 година.

От консултантската агенция очакват и по-слаба реколта от царевица- 65,9 млн. тона (-1,4 млн. тона), но незначително повишиха оценката за производството на ечемик с 0,3 млн. тона до 62,6 млн. тона.

От друга страна експертите на Strategie Grains повишиха оценката си за експорта на мека пшеница през текущия сезон от 32,4 на 34,3 млн. тона. Основание за корекцията е дало голямото търсене на пшеница от страните от ЕС и понижената конкуренция заради въведените ограничения от някои страни-износители заради пандемията с коронавируса. Заради активизацията на експорта беше намалена оценката за крайните запаси от мека пшеница в Общността с 1,1 млн. тона до 12,6 млн. тона.

Въпреки някои нарушения, в южната ни съседка започна кампанията по прибиране на ранните сортове череши, информира freshlaza.de. Предвид предизвикателствата свързани с пандемията с коронавируса, според местен износител на череши новият сезон ще е по-добър от предходния. За известни проблеми при основните сортове съобщават и от Talha Önal турската организация на търговците на плодове. „В последните седмици започна прибирането на реколтата от някои рани сортове череши, като се очаква в края на maj да започнем пакетирането на най-ka`estwenite плодове“, казват оттам.

С края на май се очаква Турция да стартира експорта на череши с нова и агресивна маркетингова кампания. Местните производители очакват много добра реколта с отлично качество на плодовете, които се радват на голямо търсене сред европейските потребители. Сред основните акценти на този сезон е и подобряване на търговията на дребно в страни като Германия, Русия и Малайзия за където се очаква да заминат местни маркетингови експерти. Производителите се надяват, че благодарение на сътрудничеството с големи авиопревозвачи ще се избегнат някои логистични трудности.

Президентът на федералния съюз на земеделските производители Йоаким Рюквид алармира за „картофена криза“ в Германия, съобщава topagrar.com. Фермерите „седят“ върху планини от картофи, защото както казва Рюквид:“складовете са пълни с картофи, които трябва да бъдат преработени във вид на пържен чипс“. Причината е, че преработвателите почти са спрели дейност, като така запасите от картофи за хранителната индустрия са достигнали до 150 хил. тона. Цялото производство на картофи в Германия възлиза на около 10 млн. тона.

Германските картофопроизводители според Рюквид се нуждаят от спешни мерки, които да им позволят да запазят своята ликвидност и жизнеспособност, каквито мерки спрямо частното складиране бяха предприети дори на европейско ниво за производителите на млечна продукция, говеждо и свинско месо.

Подобна е ситуацията в Белгия, както се разказва в репортаж на агенция „Ройтерс“. Заради повсеместното затваряне на ресторанти и заведение, преработката на картофи се е свила с 80%. Белгия се явява най-големият износител на картофи в света с годишен експорт от близо 5 млн. тона картофи в свежо и преработено състояние.

Кризата с коронавируса може да нанесе огромни загуби на пазара на ябълки, пише UkragroConsult позовавайки се на оценките на Андрей Ярмарк, експерт на световната организация по прехрана и земеделие. Допълнителен натиск върху пазара оказват и ниските цени на петрола. Това би означавало нелека година за производителите, а пазарът на ябълки продължава да е в стагнация от няколко години насам.

„В продължение на няколко години глобалният пазар на ябълки в цифрово изражение се колебае на нивото от 8 млрд. долара, докато по отношение на реализираните количества продукция се наблюдава спад. Това при условие, че в почти всички основни страни производители се наблюдава ръст в производството“, казва Андрей Ярмарк.

По оценки на ФАО през тази година пазарът на ябълки в света може да отбележи спад с между 1 и 1,2 млрд. долара.. Това ще означава спад в доходите на производителите и ще засегне основно страните зависещи от развитието на туризма. Върху пазара влияние ще окажат промените в цените на основните енергоносители, девалвацията на местните валути както и проблемите с логистиката вследствие на кризата с коронавируса.

Очакванията на европейските производители през тази година обаче са за много добра реколта от ябълки, като може да се стигне до неблагоприятна ситуация за тях , характеризираща се с повишаване на производството и спад в търсенето. Нещо повече може да се стигне до исторически ниски цени на ябълките на пазара, като повишените разходи за логистика дори ще направят ябълките от най-нисък клас непродаваеми поради икономическата им нерентабилност, смята ярмарк. Най-негативно ситуацията на пазара може да се отрази на страни като полша,Турция , Молдова, Сърбия Иран и Украйна.

Заради извънредното положение с коронавируса Румъния стана поредната страна, която въведе ограничения за експорта на зърно, съобщава UkrAgroConsult. Страната забрани износа на пшеница и брашно за трети страни до средата на май месец заради увеличеното търсене на вътрешния пазар. Делът на износа на пшеница за трети страни надминава 60%, като основните купувачи са Йордания и Египет. През тази маркетингова година Румъния се явява третият по значимост износител на пшеница за египет след Русия и Украйна, които също ограничиха предлагането на зърно на международните пазари.

През април експертите на американския департамент по земеделие отново повишиха оценката си за крайните запаси от пшеница през текущия сезон, съобщава UkrAgroConsult. Така те се очаква да достигнат в края на сезона до 298,7 млн. тона. Производството на пшеница в света се оценява на 764,4 млн. тона при потребление от 749,7 млн. тона. Спрямо прогнозата от март месец оценката за потреблението е намалена с 0,6% основно заради спада в използването на пшеница за фуражи, докато потреблението на пшеница за хрна непрекъснато се увеличава заради кризата с коронавируса. Заради въведените от редица страни регулаторни мерки се прогнозира и спад в обемите на търговия с пшеница на международните пазари.