Липсата на работна ръка и проблемите с напояването са сред най-сериозните пречки за развитие на сектора, смятат членовете на браншшовата камара

Несъгласни с отношението на политиците към земеделския сектор една от браншовите организации на производителите на плодове и зеленчуци, едноименната браншива камара обяви стачна готовност, съобщава БТА.

Камарата се позовава на данни от своите структури, в които членуват над 1800 земеделци. Те посочват, че ежедневно се борят с множество предизвикателства – липса на работна ръка, проблеми с напояването, климатични промени, конкурентоспособност спрямо добре субсидираните европейски производители, както и бюрократична тежест. „Това са само част от проблемите, с които се сблъскват реалните земеделци. На този фон сме свидетели на продължителни проблеми с уреждането на финансовите задължения между служебни кабинети, което налага земеделците да проявят разбиране“, пише още в декларацията.
Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ заявява, че земеделците не носят отговорност за финансовите решения на държавните институции, а основната им цел е да произвеждат качествена продукция. В дух на конструктивен диалог, Камарата ще изчака третия отложен срок за изплащане на ключовата помощ за сектора „Украйна 2“. Ако се стигне до четвърто забавяне, организацията подчертава, че ще бъде принудена да организира протест, в който няма да позволи отклоняване на вниманието чрез неоснователни твърдения или ниска активност.

Въпреки усилията на браншови организации няма решение на тези проблеми, които водят до увеличение на разходите признава местен износител

Проблеми с грешно посочени стойности на съдържание на пестициди продължават да създават трудности пред вноса на турски плодове и зеленчуци в ЕС, пише специализираният портал hreschplaza.de позовавайки се на информация от турски търговец.

„Въпреки усилията ни да се справим с тези трудности през последните три години имахме сериозни проблеми на границата с България“, признава Сафик Хан, мениджър на компания износител на плодове и зеленчуци.

Заради открити грешни стойности на съдържание на пестициди, компанията която представлява Хан е била многократно глобявана след излизане на резултатите от българската лаборатория.

Намаляването на съдържанието на пестициди в плодовете и зеленчуците е постоянна тема за турските износители. „Ние преработваме нашите плодове и зеленчуци в модерни съоражения спазвайки всички хигиенични условия. Контрола на отглеждане и преработка особено на плодовете от нар за нас са от решаващо значение. За целта работим тясно с нашите производители, които следват специална програма във всяка една фаза на производство“, добавя Хан.

За да докажат качествата на продукцията си, турските компании непрекъснато прилагат строги мерки на контрол чрез анализи както в Турция, така и в чужбина. „Заради предизвикателствата на промените в климата обаче, производството на плодове и зеленчуци без използване на препарати за растителна защита е все по-трудно със всяка изминала година“, признава търговецът.

Сред проблемите с които са се сблъскали турските износители на границата с България през изминалите три години са били дългото време за чакане на резултатите от пробите, липсата на специализирани тестове за измерване съдържанието на пестицидите и нарастващите разходи за анализи. Въпреки че турските браншови организации работят за решаване на тези затруднения, все още няма решение.

Турция е с решаваща роля за износа на плодове и зеленчуци за пазара на ЕС, и ако тези проблеми не намерят решение това ще се отрази на джоба на потребителите. Това е сериозен проблем според него не само за турските износители, но и за европейските вносители.

Въпреки затрудненията за производителите на нар в Турция, през миналата година компанията на Сафик Хан е успяла да намери нови пазари като Сърбия, Румъния и Хърватия.

Сред допустимите дейности е закупуването и монтирането на соларни панели за проиводство на енергия за собствени цели

С бюджет от 15 млн. лева стартира прием на предложения за извършване на инвестиции по направление „Центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост, аъобщиха от агроведомството. Финансовата подкрепа е насочена към инвестиции, които допринасят за предлагането на продукти, чието качество, състояние и вид отговарят на потребностите на крайния потребите

По направлението ще се финансират дейности по изграждане, ремонт и/или реконструкция на сгради и други недвижими активи, свързани със съхранение и/или подготовка на продукцията за продажба. Допустими са разходите за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, използвани за съхранение и складиране на продукцията, както и такива, чието предназначение е свързано с подготовка на продукцията за продажба. Възможно е закупуването на специализирани транспортни средства, включително хладилни такива, за превоз на продукцията, произвеждана от кандидата, както и машини използвани за вътрешно цехов и вътрешнозаводски транспорт. Допустимо е и финансиране при доставка и монтаж на машини, оборудване и инсталации за производството на енергия от фотоволтаични системи за собствено потребление.

Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 50% от общия размер на допустимите за подпомагане разходвани средства. Разходите за невъзстановим ДДС също представляват допустим разход по НПВУ и ще се финансират от държавния бюджет, в размер на допълнителни 3 млн. лева.

Одобрените проектни предложения трябва да бъдат изпълнени в срок до 18 месеца от датата на подписването на договора, но не по-късно от 30 юни 2025 г.

Насоките за кандидатстване са публикувани на електронната страница на МЗХ, както и в Информационната система за управление и наблюдение (ИСМ-ИСУН 2020), раздел НПВУ. Предложенията ще се подават по електронен път чрез ИСМ-ИСУН 2020, раздел НПВУ с използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/

„ Първоначално предвидените 15 млн. лева за изграждането на шестте регионални центрове са крайно недостатъчни. Освен това така определени по плана за възстановяване те просто представляват центрове за харчене на обществени средства“, каза зам. министър Александър Йоцев в отговор на въпрос за планираното по плана за възстановяване и устойчивост изграждане на регионални центрове в помощ на производителите на плодове и зеленчуци, които да ги използват за съхранение и заготовка на продукцията преди да поеме към търговската мрежа.

Предвидените средства по думите му са достатъчни само за проектиране и разработка на концепция за изграждането им. Като брой за да изпълнят ролята на колекционни центрове също не са достатъчни. Биха били достатъчни като тържища, но те не обслужват производителите а крайните консуматори“, добави още той. За да се изпълни тази заложена в плана цел тя се нуждае от преформулиране. В тази връзка Александър Йоцев припомни че е работил по реализацията на подобни проекти в Чехия и Сърбия.

В опит да реши проблемите с ценообразуването служебната власт изкара и полицаите на проверки по зеленчукови борси и тържища в страната, информира електронното издание на „Дневник“. Проверки се извършват на територията на четири области- София, Благоевград, Пловдив и Стара Загора. Полицаите проверяват за стоки без необходимите документи за произход в незаконни складове. Причина за акцията са и проблемите около ценообразуването на плодовете и зеленчуците.В София се проверяват борсите в кварталите „Слатина“ и „Дружба“, а в Пловдивско – тържището в село Първенец.

В спиралата от избори, в която заживяхме пак дойде времето, в което политиците бе значение на ориентацията им отново подхванаха мантрата с високите цени на храните. А че те са високи е видно даже и от самолет. Достатъчно е човек да се разходи между рафтовете на който и да е магазин от голяма верига и да види само цените на някои плодове, зеленчуци и млечни продукти. Производителите обаче са най-малко облагодетелствани от настоящия ценови климат.

И всичко това идва на фона на крещящ дефицит на български плодове и зеленчуци, на забрана на турския износ на домати включително за България и и на не малък риск от повторение на грешки в субсидирането на производителите на храни, респективно плодове и зеленчуци, които хептем ще превърнат българските краставици и домати в лукс. Всъщност при други условия за българските производители не би било никак лошо, че се ограничава турският внос, по различни причини, нещо за което те настояват от години.А за последното е нужно само да се приведе един пример, отпадането от субсидирането на плодовете и зеленчуците, отглеждани в оранжерии с хидропоника. От земеделското министерство така и не отговориха, защо оранжерии с подобни системи няма да получават подпомагане.

Сещам се тук за една прогноза на Антоанета Божинова мисля от времената на пандемията, когато тя каза, че скоро плодовете и зеленчуците ще станат лукс. Е, това време май дойде много по-бързо, отколкото всички ние като потребители очаквахме. Въпреки оптимистичното настроение на служебния земеделски министър Явор Гечев, според който цените на някои храни в магазините могат да бъдат намалени с до 30%. Дори и на потребителите обаче би им било трудно да повярват, че подобно чудо може да се случи, и то с мерки от държавата за регулиране на цените на пазара, а какво остава за производителите на първична земеделска продукция тоест самите краставици и домати в случая.

Няма как подобни мерки да не се отразят на тях, особено на фона на големите им разходи за енергоносители и торове. Производители, които са планирали своето производство при едни нива на разходи, ако въобще са могли да ги планират, няма как да не бъдат засегнати и то негативно при условие, че цените по магазините бъдат изкуствено свалени. Не е тайна, че оформилата се от години хищническа политика на веригите спрямо производителите е такава, защото законите им позволяват да въвеждат различни практики, които на нас като обеднели потребители, стремящи се към промоциите може и да не изглеждат нелоялни, но не е така за самите производители, за които подобни практики са убийствени, защото на тях им се искат допълнителни такси и таксички за включването им сред промоциите.. И не стига че им изкупуват продукцията ако въобще я има на безценица, а и като ги натоварят с допълнителни такси и освен това продават при изкуствено занижени цени, мислите ли че на производителите на плодове и зеленчуци ще им е хубаво?! Е ,няма как. Няма икономическа и каквато искате логика за това.

А що се отнася до политиката касаеща земеделския сектор, тя беше подложена на критики още по време на така наречените разяснителни срещи по стратегическия план. По време на една от тях председателят на Националната асоциация на оранжерийните производители Венелин Георгиев заяви, че както политиката на министерството така и стратегическия план са правени на тъмно и без реално участие на браншовите организации. И особено оранжерийните производители посрещнаха много болезнено факта, че оранжериите с хидропонни системи за отглеждане на плодове и зеленчуци са отпаднали от подпомагане.

„Някой ни е изолирал, тези които имаме оранжерии на хидропоника. Не искам да говоря дали оранжериите които са на почва или био дали имат бъдеще, но то няма препарати за нематодите. Не виждам как при липса на препарати, земеделските производители с оранжерии на почва ще могат да покрият разходите си“, очерта нерадостната картина Георгиев.

На фона образно казано на цунамито, което се задава за българските производители на плодове и зеленчуци, заигравката с цените по магазините от политиците в удобен за тях предизборен момент с цел да набират електорални точки, ще се стори за едни като слънце след дъжд, но на други ще им дойде като гръм от ясно небе. Политиците са изпаднали в такова предизборно опиянение, че не усещат, че си правят майтап и с малкото останали производители, на това, което и те слагат на масата. И вместо да се замислят за това което говорят, е е крайно време за мерки на държавно ниво за спасяване на сектора, но не само със субсидии, от които те пак ще вземат трохи или някакъв си измислен de minimis, а със създаване на нормален бизнес климат.

Защото диагнозата поставена за бизнеса от Георгиев е ясна и недвусмислена:“Ако тази година не го подкрепите, той си заминава.“ Тогава и политиците няма да имат дан да се занимават с каквито и да са цени, защото в магазините вече и без това няма български плодове и зеленчуци. Според оценки на друг браншовик-Георги василев, в момента само около 1% от плодовете и зеленчуците в магазинната мрежа са българско производство. А народа си го е казал- три пъти мисли, един път режи. Това важи особено за политиците, и особено преди избори.

Специална мисия от експерти от Нидерландия ще дойде у нас с ел да ни помогне да увеличим двойно производството на плодове и еленчуци през следващите между 3 и 5 години, съобщават организаторите на специализирания форум InteliFresh, който се завръща на живо на 11 октомври в „Интер Експо център“ след двегодишно прекъсване. nteliFresh 4.0 ще представи разнообразни решения в градинарството, насочени към по-голяма производствена ефективност и по-добра пазарна ориентация.

С Следвайки мотото си „От градината до щанда“, четвъртото издание на престижния бизнес форум ще срещне производители на плодове и зеленчуци с водещи търговци в страната, преработватели, както и с доказани доставчици на технологии и услуги.

Събитието се организира от ИнтелиАгро с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия.

От асоциацията на картофопроизводителите ще внесат в парламентарната комисия по земеделие предложение за криминализиране на вноса на плодове и зеленчуци от трети страни, написа в социалните мрежи председателят на асоциацията Тодор Джиков. Според него сега се правят напъни да се криминализира нелегалния внос на пестициди у нас, които влизат основно от Турция Украйна и Молдова. Подобни намерения бяха изразени от министъра на земеделието в оставка Иван Иванов след края на провелия се вчера консултативен съвет по овощарство и производство на зеленчуци.

Със заповед на шефа на Агенцията проф. Христо Даскалов е наредено на частната фирма „Еввролаб 2011“ да напусне заеманите от тях помещения на граничния пункт „Капитан Андреево“, които няма правно основание да заема и да прекрати своята лабораторна дейност. Това съобщи „Дневник“, позовавайки се на „Свободна Европа“. Причина за искането за преустановяване на лабораторната дейност е конфликт на интереси.

Както е известно от 20 май БАБХ пое всички етапи от извършвания фитосанитарен и здравен контрол върху плодовете и зеленчуците, внос от трети страни, преминаващи през ГКПП Капитан Андреево, за сметка на частната фирма „Евролаб 2011“.

Интересна идея за насърчаване на производството и търговията на български плодове и зеленчуци предлагат от Националната асоциации на картофопроизводителите- държавата да даде възможност на фермерите да станат акционери в бъдещите търговски и логистични бази чрез изплащане стойността на акциите си с приета продукция за десет години. Както е известно идеята за изграждане на шест логистични центъра залегна в коалиционното споразумение между четирите партии, влезли в управлението след последните избори. „Тези бази да се направят районирано според вида , възможностите, почвеноклиматичните особенности и традициите за производство на храни. …Трябва само акъл , експертиза и желание на управляващите. Другото е стратегически план с цели , начини и срокове , капитал и нормативна уредба със законови промени. просперитет. „, пише в пост в социалните мрежи председателят на асоциацията Тодор Джиков.

Според него без наличието на пазари не може да има производство на български плодове и зеленчуци, мляко и месо, а търговията в момента все повече е подвластна на чуждите вериги, където господстват “ пазарни закони външни указания и нелоялни корупционни практики“.

От „Продължаваме промяната“ предлагат нулева ставка на ДДС за хляба и намаляване на ДДС на плодовете и зеленчуците, информира „Дневник“, цитирайки вицепремиера и финансов министър Асен Василев. Както е известно инициативата за намаляване на ДДС на храните не е нова, и беше подета за пореден път в предходния парламент. дори имаше внесени два законопроекта за ставки от 5 и 9% на ДДС, които заради краткия живот на законодателния орган така и не видяха бял свят в парламентарна зала. При дискусията по приемане на бюджета през февруари имаше спорове между представителите на политическата класа, ако има намаляване на ДДС, дали то да обхване само плодовете и зеленчуците, или всички храни от малката потребителска кошница. Тогава от фиска се обявиха срещу намаляване на ДС на храните като се мотивираха: „Проблемът е, че ако се касае до намаляване на ставката само за храните от малката потребителска кошница, в нея са изброени определени хранителни продукти като хляб „Добруджа“, бял хляб и охладена риба, но в нея не присъстват замразена риба или типов хляб. За да се спази принципа на неутралност обаче, прилагането на намалена ставка на ДДС трябва да обхване един и същ вид стоки например за хляб, без значение дали е произведен у нас или е внос от страна членка.“ Тогава по изчисление на финансовото министерство намалена ставка на ддс за храните би донесла загуба за бюджета от порядъка на 825 млн. лева ако обхване храните от малката кошница и 1,3 млрд. лева ако засегне всички видове храни. Намалена ставка на ДДС само за плодовете и зеленчуците би довела до загуба за бюджета от 167 млн. лева.

Само преди седмица на форум посветен на храните шефът  на земеделската комисия пламен Абровски от ИТН обяви, че свалянето на ДДС на храните си остава негова кауза, и той ще продължи да се бори за това. Като друга антикризисна мярка от „Продължаваме промяната“ предлагат и намаляване на ДДС на електроенергията. Финансовото министерство прави разчети и ще предложи пакет икономически мерки, насочен срещу продължаващото повишаване на цените. Той трябва да е готов преди актуализацията на бюджета, добави Василев.

Вчерашният ден премина в напрегнати преговори между земеделското министерство и производителите на плодове и зеленчуци започнали протестни действия несъгласни както със разпределението на средствата по обвързаната подкрепа, така и по антикризисните мерки. За сериозността на водените разговори показателен беше и фактът, че закъсня обявената по-рано през деня пресконференция на министъра на земеделието Иван Иванов, докато дискусиите между представителите на отделните организации в изчистване на позициите им продължиха и пред сградата на агроминистерството, а впоследствие се преместиха и в парламента. Повечето производители бяха лаконични като заявиха, че преговорите продължават.

„Ние представихме нашите разчети по разпределението на средствата от така наречената „Ковид мярка“ и на база водените разговори разбрахме, че производителите на плодове и зеленчуци са удовлетворени“, заяви вчера земеделският министър Иван Иванов. По време на срещите, които продължиха през целия ден са присъствали голяма част от производителите изразили готовност за протести, като вследствие на водените разговори от министерството очакват планираният протест за 21 март да бъде отменен.

„Категорично се противопоставям на опитите да се разделят отделните сектори, и мисля че това е изкуствено наложено разделение което не приемам. Ние говорим за заделянето на определени средства за подпомагане на определени сектори.“ Така Иванов коментира съсдалото се напрежение по повод на разпределението на средствата. Според него в министерството работят за такова разпределение на средствата, което е основано на разчети, на реални искания от страна на отделните браншове и на реални и завишени разходи за производство.

Тонове картофи и хиляди тикви и различни други плодове и зеленчуци е оставил на полето германският фермер Кристиян Фукс в землището между Фелдкасел и Меркених недалеч от Кьолн, информира „Дойче Веле“. Остава само някой да отиде и да си ги прибере. Причината за нестандартното му решение е, че тези иначе здрави плодове и зеленчуци не се намират в добър пазарен вид и не отговарят на изискванията на германските търговски вериги.

Фукс така и не успял да намери на кого да продаде грозно изглеждащите си картофи и тикви и ги изоставил на едно от полетата си, да ги вземе който желае и то като подарък. За акцията му било обявено от местната преса, а съобщения се появили и в социалните мрежи за да може повече хора да разберат за възможността да получат безплатно продукция с отлично качество. Така на полето започнали да идват хора лишени от предрасъдъци за вида на плодовете и зеленчуците. Според Фукс той бил длъжен да се придържа към установените от веригите стандарти, иначе никой не би изкупил продукцията му. „Виновна за това не е търговската мрежа а потребителите, голяма част от които искат да виждат в магазините само красиво изглеждащи плодове и зеленчуци. И дори сега когато съм ги оставил на полето всеки се стреми да намери само по-красивите и свежите“, казва фермерът.

Европейската комисия прие мерки с които да увеличи подкрепата за използване на инструменти за управление на риска в лозаро-винарския сектор, информира AgPress.eu. Те включват застраховане на реколтата и създаване на взаимни фондове, както и разширяване на мерките, които са в сила до 15 октомври следващата година. Тези меки засягат организациите и групите на производители на плодове и зеленчуци, за които компенсаията ще бъде не по-малка от 85% от миналогодишното ниво на производство.

Според Януш Войчеховски пролетните студове, наводненията и засушаването през таи година са се оказали истинско предизвикателство за производителите на плодове и зеленчуци, както и за винопроизводителите. Всичко това е съпътствано и от кризата с коронавируса. „Тези мерки ще облекчат европейските производители през тези толкова трудни времена“, заяви Войчеховски.

Какво включват мерките за лозаро-винарския сектор?

– дава се възможност на страните членки да променят своите програми за подкрепа по всяко време на годината, а не само два пъти годишно както обикновено;
– възможността за предоставяне на по-голяма вноска от европейския бюджет за промоционални и информационни дейности, преструктуриране и преобразуване на лозя, прибиране на реколтата и инвестиции се удължава до 15 октомври 2022 година;
– от 75% на 85% е увеличен приносът на европейския бюджет към застраховането на лозя ;

-подкрепата на ЕС за покриване на разходите за създаване на взаимни фондове се удвои, от: 10%, 8% и 4% през първата, втората и третата година от прилагането й до 20%, 16% и 8%.;

– За сектора на плодовете и зеленчуците подкрепата на ЕС за организации на производители – обикновено изчислена въз основа на производствената стойност на годината – ще бъде компенсирана до най -малко 85% от миналогодишното ниво, дори ако тази година стойността е по -ниска. Това обезщетение ще бъде предложено, когато намаляването на производството е свързано с природни бедствия, климатични събития, болести по растенията или нашествия на вредители; извън контрола на организацията на производители и поне с 35% по -ниска в сравнение с предходната година. Освен това, ако производителите докажат, че са предприели превантивни мерки срещу причината за намаляване на производството, стойността на производството, използвана за подпомагане, ще бъде същата като миналата година.

Без дебати експресно и с предизборни мисли депутатите от ресорната комисия приеха предложението за промяна на ставката на ДДС за производителите на плодове и зеленчуци на 9%. Първоначалните планове са мярката за намалената ставка на ДДС да действа за период от две години. „Нека първо тръгне, да видим как ще се изсветли пазара и тогава ще взимаме последващи решения. Сега ние правим нещо, за което до сега всички само говореха, без да е поставено на масата“, каза пред медиите председателят на комисията по земеделие Пламен Абровски. Той пое ангажимента ако не мине сега предложението за намаляване на ДДС за производителите на плодове и зеленчуци да бъде прокарано в евентуален нов парламент. За да влезе в зала предложението за промяна в закона за ДДС ще трябва да мине и през комисията по бюджет и финанси.

о време на вчерашната пресконференция на земеделския министър Десислава Танева стана ясно, че така дълготоочкваното въвеждане на по-ниска ставка на ДДС за производителите на плодове и зеленчуци ще продължи да е в сферата на пожеланията, и засега си остава мираж за сектора. Болезнената тема беше повдигната от Мариана Милтенова, председател на браншовата организация на градинарите, която припомни колко дълго производителите на плодове и зеленчуци се опитват да се направят облекчения в данъчната политика спрямо производителите на плодове и зеленчуци. „Поставихме още веднъж въпроса за ДДС, защото той е изключително тежък за сектор плодове и зеленчуци. На този етап ни беше отговорено, че няма как да се намали този данък“, каза вчера Милтенова. Според нея производителите на плодове и зеленчуци са получили уверение от земеделския министър Десислава Танева за рестарт на процедурата за въвеждане на обратно начисляване на ДДС. „Ние сме поставени в неравностойно положение спрямо държави като Румъния и Германия“, допълни още тя. По думите и намаляването на ДДС на 9% каквото е общоприетото схващане освен че ще засили конкурентноспособността на сектора, ще има благотворен ефект и върху здравната система и би намалило разходите за здравеопазване, тъй като повишената консумация на плодове и зеленчуци ще доведе и до повишаване на имунитета, а с това и на здравния статус на хората.

От бранша са поставили и въпроси свързани с високите наказания за биопроизводители наложени им поради промени в нормативните документи и без да имат конкретна вина, които ги поставят пред опасността от фалит. Друг тежък въпрос, който през тези горещи за властта дни е бил поставен, е за работната ръка, като Милтенова изрази надеждата си, че от октомври и за производителите на плодове и зеленчуци ще може да се прилага мярката 60 на 40.

Между 1 и 31 декември производителите на плодове и зеленчуци кандидатстващи за обвързана подкрепа да подават документи за реализирана продукция, предвижда промяна в наредбата, предложена от аграрното ведомство. Към момента документите се подават между 1 и 31 януари на следващата година. Другата промяна, която се предлага е, документите за доказване на реализирана продукция да са издадени в текущата година тоест периода от 1 февруари до 31 декември 2020 г., а не както е сега от 1 февруари в годината на кандидатстване до 31 януари на следващата година. Целта е изместване с един месец на проверките, както и на плащанията към производителите.

От земеделието се краде. Това не е тайна, както не е тайна, че субсидиите се разпределят преимуществено между големите, а обвързаната подкрепа що се отнася до производството на плодове и зеленчуци винаги се свързва с чертожници, и с фиктивни производители. Ако се доверим на цифрите, само за 2017 година „схемаджиите“ са си преразпределили малко под 80 млн. евро (79 867 евро по данни на фонд „Земеделие:). Ако се доверим на думите на шефа на асоциация „Български пипер“ Георги Василев , че между 40 и 50% от субсидиите се крадат от фиктивни производители, това означава близо 40 млн. евро и то само за една година.

И тук идва въпросът, абстрахирайки се от всякакви трактовки, към които политиците винаги удобно се обръщат, когато някой погрешно ги е разбрал според тях: все още ли сте убедена госпожо Танева, че обвързаната подкрепа в този и вариант на подпомагане на хектар трябва да се запази и за новия програмен период? Истински фермер като Красимир Кумчев ви предложи реални мерки за да стопирате тези опасни тенденции за източване на средства от бюджета, било то европейски или национален, а именно обвързвайки субсидиите не с обема на обработваемата земя, а с обема на реално произведената и реализирана продукция. Вие се ограничихте с „нали дадохме брифинг“ и покриване на чертожниците зад нова мярка covid 19.

Съмненията и предпоставките за източвания заради кухи схеми обаче са заложени и съществуват още от времената на САПАРД. И в този процент на кражби не се включват „течовете“  по мерките, касаещи селските региони. Там също се краде. Тиквите,патиците,къщите за гости и зайците са само част от христоматийните примери за източване на средства през годините. И това въпреки проверките.

Вчера стана известно, че група производители са алармирали, че са получили повече, отколкото са декларирали. Стана известно от един запис, в който недвусмислено Танева ги съветва да не се обаждат, току виж Брюксел спре и тази помощ.

Георги Василев: „ Имаме вече около 22 запитвания в асоциацията, за това, че получихме повече пари отколкото очаквахме по обвързаната подкрепа, тъй като когато разделим парите на декарите, и парите излизат повече. Бихме искали ако може сметката да ни се прати официално на имейл…“

Десислава Танева: „Ние защо се въздържаме така от информация. Всички знаят, че ставките се увеличиха заради високия интензитет на проверки. …ако в това се задълбочат европейските служби, ние си компрометираме обвързаната, защото такова ниво на грешки показва, че такава подкрепа не трябва да има.“

След такова признание без значение от неговия контекст още по-настоятелен става въпросът: Убедена ли сте още госпожо Танева, че обвързаната подкрепа трябва да се запази в този им порочен модел? Нужно е не снишаване и запазване на мълчание, а да се крещи срещу всички тези нередности и опити да се крие истината. Нужно ли е да излизат подобни записи, за да се научават такива неудобни истини, защото поне аз нямам спомен, тези така наречени консултативни съвети да са били прозрачно отразявани тъй като както знаем са затворени за представители на медии.

Отрезвяването и оттърсването от всичко това ще дойде рано или късно. Сега на ход е Брюксел. Ако има негативна реакция, то тя скоро ще се усети от фермерите, на които най-малко ще им бъде спряна въпросната обвързана подкрепа, защото кранчето на схемаджийството все някой и от някъде трябва да го затвори. За да има за истинските фермери, въпреки че техните гласове рядко се чуват….

Напоследък борбата на българските производители на плодове и зеленчуци за тяхното оцеляване с оглед и на всеобхватната криза с коронавируса може да се охарактеризира със заглавието на Шекспировата комедия -“Много шум за нищо“. Само че тяхната кауза не е комична, а с трагични оттенъци, защото става въпрос за оцеляването им не само като производители, но и за оцеляване на българския плод и зеленчук.

Акцията на пловдивския фермер Красимир Кумчев в търсене на разумна антикризисна подкрепа от 150 млн. лева за сега не дава резултат и агроминистърката удобно мълчи по темата, макар, че имаше среща с премиера Борисов, след която се чакаше Танева да официализира с решение постигнатата договорка.

Не случайно в предишен коментар по темата написах, че няма време за бавене и оплитане в комуникации с Брюксел, а помощта трябва да е налице до края на май, иначе после е безсмислена.

Вече е средата на месец май, но резултат така и няма, и логично в неделя в своя профил в социалните мрежи г-н Кумчев зададе твърде неудобния въпрос:“Г-н Борисов, лобито на госпожа Танева по-силно ли е от вас?“
Доводите за исканата подкрепа са повече от разумни: да се избегне срив в производството, да се изсветли сектора и да се подпомогнат реално хората, които произвеждат храна. Подобни доводи бяха част и от второто действие в „пиесата“, а именно искането за намаляване на ДДС на основните храни. След изненадващото предложение за намаляване на данък добавена стойност по лобистки начин на ресторантьори и хотелиери, в което първоначално се прокраднаха и храните, те бяха отрязани от данъчни облекчения с аргумента, че в тази криза не е време за такива.

Финансова помощ от 140 млн. лева бе намерена от агроведомството, но разхвърляна между обвързана подкрепа и плащане на хектар, а не за „субсидии за доказан доход“, каквато беше инициативата на г-н Кумчев. Нещо за което Танева не пропусна да се похвали, но с това драмата на производителите на плодове и зеленчуци не намалява. Още повече, че не се предприемат никакви мерки за решаване на друг не по-маловажен проблем, този за сезонната заетост, нещо за което производителите на плодуве и зеленчуци също настояват , които в специално писмо пак до премиера Борисов обърнаха внимание, че кризата със сезонната заетост е резултат от неадекватната селскостопанска политика от приемането на страната ни в ЕС насам. Кой обаче да чете?, бихме попитали.

В така широко рекламираната антикризисна мярка за подкрепа с цел преодоляване на негативните последици от пандемията с коронавируса, сценарият на разпределение на средствата пак изглежда ясен- повече за лобитата, и малко за цвят на „приоритетните“ иначе производители на плодове и зеленчуци, и то май след края на кампанията им.

А, че чрез тази мярка Брюксел дава възможност на страните членки с национални средства да покриват допълнителни разходи на фермерите, свързани със защитата и здравеопазването на наетата работна ръка или за покриване на заплащането на наетите работници, никой не говори. Това означава просто казано, създаване под някаква форма на възможности за субсидирана заетост в земеделието, нещо за което отдавна настояват и синдикати, и фермери. Нищо, всичко е много шум за нищо. Дали пиесата“ ще завърши с комичен или трагичен край, ще си проличи след края на кампанията в магазините, ако въобще до тях достигнат български плодове и зеленчуци, а производителите им са оцелели..

„Криза“ и „война“ бяха сред най-често повтаряните думи заедно разбира се с „covid 19” , “вирус“, „жертви“ и „заразени“ , а ситуацията накара властта да удължи извънредното положение до 13-ти май. Че криза ще има вече май никой не се съмнява. Неясно е обаче как всички засегнати от нея браншове, включително и земеделският ще успеят да излязат от нея, колко лоши ще са последиците от блокирането на живота във всичките му аспекти и дали декларираното подпомагане ще успее да съхрани жизнеспособността на бизнеса.

Той някак си вече свикна с установеното положение, въпреки хаотичното управление на извънредните мерки. Само един пример е достатъчно показателен за това. Пазарите-един ден отворени, друг ден затворени. Днес властите решават да ги затворят за неопределено време, утре да ги отворят за прозорец от няколко дни. Как с подобни решения търговци и производители, доколкото ги има, да планират реализацията на своята продукция?

Вместо да работят за подсигуряване на нужните ресурси, не само финансови, но и човешки за предстоящите кампании по прибиране на плодовете и зеленчуците, от скука от агроведомството решиха да си създадат новини с по-скоро отрицателен ефект и спорна ефективност. Беше отстранен ресорният заместник министър Чавдар Маринов. Официално заради проблема с регистъра на биопроизводителите, неофициално заради несъгласието му с промяната в политиката спрямо веригите.

Повечето браншови организации се обявиха срещу отстраняването на Маринов, но имаше и представители на такива, които изказаха по-различно мнение. Например мариана Милтенова, според която секторът на производителите на плодове и зеленчуци няма нужда от министър, а от политика. Такава обаче липсва, а той вече години си остава болезнено приоритетен само на думи.

Именно опитът да се наложи промяна по командно административен метод и да се накарат големите магазини да продават повече български плодове и зеленчуци, доведоха до може би най-кратката търговска война в историята. Тя продължи само ден, и остави повече отворени въпроси, отколкото даде рационални решения за подкрепа на производителите в тези трудни за тях времена. Беше потушена след намесата на премиера, който отново влезе в ролята на миротворец. Остава неясно, защо министър Десислава Танева предложи прибързано решение, без да се вслуша в гласовете от бизнеса, сред които се чуха и разумни предложения за мерки за подпомагане на производителите със средно и дългосрочно въздействие.

Дано най-вече малките производители разберат най-накрая, какъв шанс за промени и консолидация им дава кризата с коронавируса, и да се ориентират към мащабно коопериране, което да им позволи в бъдеще не да приемат като безучастни зрители налаганите им от големите търговци условия, а самите те да определят как и на кого да продават череши, праскови, домати или краставици.

Още повече в сегашните условия изглежда все по-неясно как ще бъде структурирано земеделието на европейско ниво в бъдеще, кои аспекти на зелената сделка, предложени в зората на пандемията ще могат да се изпълняват, и кои не. Европа определя пандемията като безпрецедентно предизвикателство и подготвя нов „план Маршал“, който ще се основава на новата многогодишна финансова рамка. Основните компоненти на този план за възстановяване и мястото на земеделието в него, тепърва ще се обсъждат, и тепърва ще стане ясно какви промени в модела на субсидиране на земеделските производители ще настъпят в периода на възстановяване от последиците от пандемията.

През този месец продължи плановото изплащане на директните плащания, като бяха изплатени над 450 млн. лева зелени плащания, както и нови 17 млн. лева по мерките за агроекология. В началото на месеца започна и прием на заявения за хуманно отглеждане на животните. Освен това тръгна приемът на заявления и по мярката за напояване с бюджет от 100 млн. лева. Африканската чума по свинете също продължава да нанася нови поражения, като от агенцията по храните отчетоха нови 75 случая. ЕС отблокира 1 млрд. евро в помощ на фермерите, а Танева обеща до 30 млн. лева безлихвени заеми за производителите на плодове и зеленчуци. Децата започнаха да получават плодове зеленчуци и млечни продукти по домовете.

„По време на дискусиите днес с представители на производители, преработватели и търговци се убедихме още веднъж, че производителите на плодове и зеленчуци у нас не трябва сами да се опитват да търсят път към търговските вериги, а да се обединяват и да използват вече готовата инфраструктура за заготовка и логистика на първичната продукция“, каза пред представители на медиите днес Николай Вълканов, председател на фондация „Интелиагро“ и организатор на форума Intelifresh. Най-важното според него е производителят да произвежда качествена продукция, и оттам насетне други хора да се заемат съ заготовката, опаковката и доставката на продукцията.

Николай Вълканов коментиРа и една от темите, засегнати по време на форума- отпадането на ДДС на плодовете и зеленчуците. „ДДС-то не е най-големият проблем, а субсидиите. В момента когато отпаднат, ще отпаднат и всички производители на некачествени плодове и зеленчуци търсещи всячески държавна подкрепа, и ще останат само онези, за които това е важен бизнес и знаят как да го правят“. У нас все още изоставаме според него по отношение въвеждането на инструменти за управление на риска. „Няколко пъти вече споменавахме, че с оглед на подготовката за следващия програмен период на ОСП, най-важното са именно въвеждането на подобни инструменти и това е решение за нашето земеделие, а не субсидиите. Истинската помощ е там, където земеделските производители ще могат да управляват своите рискове независимо дали това са измръзвания, градушки или напояване, и там трябва да се сложи акцентът.“ Според него идеята за регионализиране на селската програма у нас е добра, но едва ли държавата би имала достатъчно административен капацитет да го направи.

За трета поредна година специализираният форум Intelifresh привлече десетки производители, преработватели и търговци на плодове и зеленчуци, които получиха възможност да се запознаят с актуалните тенденции не само в развитието на сектора, но и на пазарите на плодове и зеленчуци.

Наскоро  подхванахме темата за вноса на пестициди и плодове и зеленчуци с остатъчни вещества от Турция, и провокирани от информацията, изнесена от земеделския производител Красимир Кумчев във социалните медии, попитахме в агенцията по храните, дали има констатирани случаи на внесени турски плодове и зеленчуци с остатъци от пестициди у нас, и колко са те през тази година.

Днес получихме отговор от агенцията по храните, в който се казва, че „ през 2019 година в 9 пратки с нар и 53 пратки сладък пипер са с установено наднормено съдържание на остатъчни вещества от пестициди”, като за указания период на проверка са били подложени 6 273 пратки с пипер, лимон и нар.  Количествата са били унищожени или върнати в страната на произход, както е по Регламент. От отговора на експертите става ясно, че що се отнася до вноса на плодове и зеленчуци от Турция , в списъка с храни от животински и неживотински характер (приложение 1 на Регламент (ЕО) № 882/2004) са включени само споменатите  плодове и зеленчуци. Засилен официален контрол на определените гранични пунктове спрямо тях включва документални проверки на всички пратки и идентификационни и физически проверки вкл. вземане на проби с честота, определена в същото  приложение.

В още  30 пратки  с други  цитруси са открити остатъци от пестициди

От агенцията по храните е проведен освен това и  мониторинг за период от шест месеца по отношение съдържание на остатъчни вещества от пестициди  и в пратки цитрусови плодове (грейпфрут,  портокал и мандарина) с произход Турция и предназначени за българския пазар. През периода са установени несъответствия в 4 пратки с грейпфрути, 18 с мандарини и 8 с портокали. Тези количества също са върнати в страна на произход или са били унищожени.

Освен официалния контрол по европейските регламенти, страната ни има и Национална програма за контрол на остатъци от пестициди в и в/у храни (НПКОП 2019г.).  По нея от търговска мрежа са взети 245 проби от различни плодове и зеленчуци. Има установено несъответствие в 1 проба лимони, внос от Турция, като количествата са унищожени.

От агроведомството обмислят увеличаване на помощта за хладилни инсталации с нови 15 млн. лева, съобщи вчера пред медиите в парламента зам. министър Чавдар Маринов. Те ще бъдат насочени към разширяване обхвата на мярката, което ще позволи на производителите на плодове и зеленчуци да закупуват освен хладилни инсталации и оборудване за съхранение и пакетиране на продукцията.  „Оставихме на бранша да прецени с каква насоченост да бъдат инвестициите. Смятаме че с отпускането на още 15 млн. лева водим абсолютно адекватна политика за подкрепа на сектора, което ще доведе до разширяване на производството”, каза Маринов. Освен за споменатите дейности от бранша са изразили желание за закупуване на допълнителен инвентар  и машини против  слана. Очаква се до края на декември да бъдат обсъдени всички предложения от страна на производителите на плодове и зеленчуци, след което ще бъде поискана нотификация на новата помощ.

Що се отнася до обратното начисляване на ддС на плодовете и зеленчуците, предложението все още е в министерството на финансите, което в момента изчиства механизма за доказване на измамите с ДДС. „Считаме че до февруари това ще бъде изчистено и ще го подадем към ЕК”, добави той, като уточни че не е правено предложение за намаляване на данък добавена стойност.

Производители  от региона на Хасково алармираха за нередности по схемата за обвързана подкрепа, съобщава БНР. Те искат доказването на продадената продукция да се извършва само с фактури, като се премахнат приемно-предавателните протоколи, които са предпоставка за злоупотреби. Те ще представят позицията си пред земеделския министър по време на специализирания консултативен съвет. „Схемата за обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци не работи добре и има възможности за злоупотреби“. Мнението изказа производителка на череши от Димитровград: „Има много декари, много площи, които се направиха с източване на пари. И не само в сектор плодове. Същата работа е в зеленчуците. Дали го има като бройка насаждения в декари, никой не е дошъл да провериХасково,производители,плодове,зеленчуци,субсидии,featured

„Нужни са най-малко 35 млн. лева за изграждане на хладилни инсталации и центрове за изготвяне на заготовки на плодове и зеленчуци:, каза за Nivabg.com Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите  по повод черашната среща в аграрното ведомство с представители на браншовите организации, на която беше обсъдена евентуалната държавна помощ за хладилни инсталации. Според нея някои от колегите и са изразили мнение, че ако парите са по-малко, няма смисъл да се отпускат. От МЗХГ не са предложили никаква конкретна цифра, но са заявили, че 35 млн. лева на този тап не могат да бъдат отпуснати като държавна помощ за сектора.  “Добре е че сегашното ръководство на министерството все пак се опитва  да намери някакво решение, след като както знаем от сектора бяха откраднати 50 млн. лева по САПАРД, които трябваше да отидат точно за изграждане на подобни бази”, коментира още Милтенова.

Подаването на заявления за сертифициране по стандарта Global G.A:P ще започне на 11 февруари и ще продължи до края на август, съобщих от фонд „Земеделие”. В информацията се припомня, че държавната помощ е била утвърдена в началото на годината. Подпомагането е насочено към малки и средни предприятия – земеделски стопани и към признати групи или организации на производители на плодове и зеленчуци.

Помощта се предоставя за максимален период от пет години и е ограничена до 1 200 лв. с  ДДС, на бенефициер годишно и до 5 000 лв., с ДДС на група или организация годишно. Д

ДФЗ отпуска държавна помощ за всички производители, желаещи да получат сертификата  Global G.A.P. . Това съобщиха от аграрното ведомство днес. Целта на помощта е чрез подкрепа на земеделските стопани за въвеждане на стандарта GLOBAL G.A.P., да се оптимизира процесът по производство на качествени селскостопански продукти в сектор „Плодове и зеленчуци“, да се намали използването на химически суровини и да се сведе до минимум вредното въздействие върху околната среда на земеделските операции.

До 31 януари производителите на плодове и зеленчуци ще могат да подават в областните структури на фонд „Земеделие” документи, с които да доказват произведените и реализирани количества през кампания 2018, съобщават от аграрното ведомство. Попълненият образец на заявлението се подава на хартиен и електронен носител. На подпомагане  не подлежат кандидатите по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, които не са предоставили декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на фонд „Земеделие”.

ЕК одобри държавната помощ за сертифициране на производителите на плодове и зеленчуци по GLOBAL GAP. Схемата за подпомагане е разработена по предложение на браншовите организации. Целта и е с подкрепа за получаване на въпросния сертификат да се оптимизира производството и преработката на плодове и зеленчуци и да се намали използването на химически суровини, с което да се сведе до минимум вредата за околната среда. Подпомагането е насочено към малки и средни производители и признати  групи и организации на производители, като помощта е в размер на 1 200 лева  за производител, и до 5 000 лева за групи и организации на производители. Схемата ще се прилага до края на 2020 година.

Горещата вълна и пожарите в Европа доведоха до силно поскъпване на плодовете и зеленчуците в супермаркетите на редица страни, съобщава руската обществена телевизия. В много супермаркети на Великобритания, Белгия, Германия  и скандинавските страни плодовете и зеленчуците са поскъпнали с 25%.

Продължителната гореща вълна доведе до избухване на пожар в национален парк в Испания, като в борбата с огнената стихия е била включена и авиацията. Според съобщения на местните медии жегите нанасят сериозни щети на реколтата, което оказва влияние върху цените на селскостопанската продукция. На новините реагираха и борсите, като цените на зърното в Чикаго достигнаха тригодишен максимум. В Париж пък през миналата седмица котировките на пшеницата със срок на доставка през декември преминаха границата от 210 евро за тон.

Медиите в Германия съобщават, че настоящото лято е най-горещото за цялата история на метеорологичните наблюдения в страната, като е довело до силно намаление на водите в големите реки като Елба и Рейн, вследствие на което по тях е преустановено корабоплаването, а рибата масово измира. Някои по-малки реки вече са пресъхнали . Така например малка река, любимо място за риболов на жителите на Дрезден и Берлин вече изглежда като пясъченпът. Щом спаднала водата мнозина тръгнали да събират показалата се риба, но тя се оказала негодна за храна.

Реколтата от плодове и зеленчуци е съсипана от дъждовете и градушките през последния месец. Българският домат удари два лева на едро само за седмица в средата на лятото, съобщи  пред „Труд” Красимир Кичуков, заместник-председател на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция,.

“На полето е пълна трагедия. От открити площи няма да има качествен домат тази година. Влагата и в същото време топлото време маносаха зеленчуците”, обясни производителят. По думите му дори в оранжериите има по-голямо развитие на болести, заради влажното време. Подобна е и ситуацията с краставиците, кайсиите, нектарините и прасковите, уточни Кичуков.

При доматите от открити площи увеличението е с 10%, при оранжерийните – с 5 на сто, а при картофите – с близо 47%. С 25% по-висока е цената на дините това лято, с 5% на прасковите и с 3,6 на сто на ябълките. На пазара килограм розов домат не пада под 3,50 лева, а краставиците държат цена от 4 лева.

Цените на зеленчуците ще бъдат по-високи тази година, отколкото средните за последните 5 години, прогнозират експертите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА). При доматите средногодишните цени на дребно се очаква да бъдат около 2,50 лв./ кг – 4% над тези от периода 2013- 2017 г., при пипера – 2,20 лв./кг – със 7% над тези за последните 5 години, а при краставиците да останат на около 2,50 лв./кг – с 3% по-малко отколкото в предходните 5 години.

Причината за поскъпването е по-слаба реколта от полското производство на зеленчуци, заради неблагоприятното време от началото на юни, с висока влажност и по-малък брой слънчеви дни, обясняват експертите.

Според тях общото производство на домати през 2018 г. може да падне до 145 хил. т. Това ще бъде приблизително с 9% по-малко, отколкото е реколтата през 2017 г. Делът на полските доматище остане водещс около 91 хил. т, което е с 11% по-малко в сравнение с 2017 година. Производството на краставици се очаква да бъде около 58 хил. т. Отбелязаният през миналата година ръст в количествата от открити площище претърпи най-сериозен спад и от 15 хил. т. може да падне на около 9 хил. т. Предвиждания на САРА при пипера са за производство от 55 хил. т. Пиперът е сред 3 култури с най-големи колебания на производството, защото най-голяма част от това производство се прави на открито.

Поражения върху зърното: 
Цената на пшеницата расте всяка седмица, заради по-ниската реколта след дъждовете. По данни на агростатистиката увеличението от първия месец на настоящата кампания (2018/19 г.) е в рамките на 2- 3%. От началото на новата пазарна година до края на юли изкупната цена на хлебната пшеница сe е повишила със 7%, а на ечемика – с 2,2%. При фуражната пшеница увеличението за периода е по-слабо изразено – с 0,7%. Прогнозите на експерти са изкупните цени на място в началото на реколтата да са по-високи от тези през изминалата година. През август се очаква цената й в района на Североизточна България да бъде 285 лв./т (при 277 лв./т през 2017 г.), за фуражна пшеница – 265 лв./т (262 лв./т през 2017 г.).

Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното: Очакваме по-малко грозде, 20% от лозята са пострадали Картината в лозята след дъждовете и градушките е тревожна, коментира Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Около 15-20% от масивите с лозя са пострадали. Първоначално градушките удариха Южна България, след това Монтанско, а последните се изсипаха по Южното Черноморие. Дори реколтата да не е напълно унищожена, то гроздовете са напукани и след това стават за преработка само за ракия, уточни той.

По думите му, ако миналата година винените предприятия са прибрали и обработили 170 000 тона грозде, то тази се надяват да има поне 150-160 000 тона. Количествата обаче надалище са достатъчни да задоволят избите, вътрешната консумация, както и нуждите за външните пазари. “2019 година е важна за износа ни на вино, защото имаме подписани нови споразумения за износ на 12 милиона литра вино за Китай. Освен това годишно предприятията ни имат договори за експорт на 58-62 млн. литра вино. Надяваме се реколтата да стигне, за да изпълнят ангажиментите си”, каза Красимир Коев.

Според него слабата реколта ще окаже влияние върху изкупните цени на гроздето, но все пак 95% от винените изби имат свои собствени масиви. Тази година ще са нужни повече пръскания, поне с 3 ще се увеличи броят им, а това ще оскъпи реколтата. Който е изпуснал да наръси, рискува лозите му да заболеят от обикновена мана или мана оидиум /брашнеста/, каза агрономът Стойчо Стойчев. Възможно е да падне и захарността на гроздето, особено ако е наранено от градушки, каквито паднаха на два пъти в района на Велики Преслав, уточни специалистът.

Доц. Борис Комитов, Център за слънчев и слънчево-земен мониторинг: Чакат ни мокри лета следващите години Следващите няколко годинище са със студени зими, хладни и дъждовни лета, твърди доц. Борис Комитов, ръководител на Центъра за слънчев и слънчево-земен мониторинг в Стара Загора. Според него по-хладното и дъждовно време това лято е резултат от фаза на 11-годишен цикъл, в която се намира Слънцето сега. Под влияние на слънчевия минимум, който ще бъде достигнат през 2019 г., следващите няколко години ще са със студени зими, хладни и дъждовни лета

България да се ориентира към климатично-независима икономика, посъветва доц. Комитов. “Трябва да имаме разумна стратегия в областта на икономиката, реиндустриализация, отглеждане на културите, които съответстват на нашите условия, примерно каквито са били през 19-тия век. Тогава не са се сеели субтропични култури. Другото нещо – морският туризъм ще става все по-непечеливш през следващите десетилетия.

Протест: Земеделци блокират пътища Хората от селата Катуница, Чешнегирово и Садово смятат да обявят гражданско неподчинение, заради бездействието на държавните институции след бедствията. Вчера водната стихия отново скъса дигата на река Чая на две-три места и наводни нивите на хората, които засаждат за втори път това лято. “Заставам твърдо зад тях”, каза кметът на община Садово Димитър Здравков. Земеделците заплашиха, че ще блокират международния път за Свиленград. В района има напрежение, тъй като след миналото наводнение обезщетенията били много малки. Вчера бе обявено частично бедствено положение в три общини в Пловдивска област – Садово, Родопи и Куклен.

„Представители  на бранша се опасяват, дали националния стратегически план за новия програмен период на ОСП ще бъде разработен така, че средствата да се разпределят по най-справедливия начин”, каза по време на дискусията по представяне на ОСП вчера Мариана Милтенова, председател  на Съюза на градинарите.. Анализите на прилагането на СЕПП в последните два програмни периода по думите  и са показали, че се е стигнало до дисбаланс между отделните подсектори в земеделието.

Според нея съществуват предпоставки за манипулации от страна на  групите, които ще разработват стратегическия план по прилагане на мерките за подпомагане след 2020 година, като може да се стигне до неправилно определение на приоритетите. „Предложените тавани на плащанията е добре да се приложат, но трябва да се вземат мерки срещу изкуственото разделение на стопанствата. В противен случай средствата ще отидат отново в едни и същи хора”, каза още Милтенова.

Заради  тяхното предложение за разпределение на плащанията на база процент произведена продукция, сектор Плодове и зеленчуци вече е игнориран от администрацията в министерството, и неговите представители  вече се елиминират от общите срещи с браншовите организации.  „Трябва да се намерят начини за един по-сериозен контрол  на средствата, за да може хората у нас които работят, да получават адекватно подпомагане за да са адекватни и доходите им”, допълни тя.

Производителите на плодове и зеленчуци по три  от схемите за обвързана подкрепа ще си разпределят  близо 40 млн. лева, съобщиха от фонд „Земеделие” откъдето вече са започнали да превеждат средствата на земеделските производители. Субсидии ще поучат над 9 450 производители, подали заявления по схемите за плодове (основна група), за плодове, сливи и десертно грозде и за зеленчуци (зеле, дини и пъпеши). Най- много средства -29,9 млн. лева са предвидени за първата схема за плодове от основната група, докато по другите схеми ще бъдат изплатени съответно 6,2 и 4,3 млн. лева. Земеделските производители по тези схеми имат право на завишени плащания за първите 30 хектара от стопанствата.