Тагове

Според ¾ от експертите напредъкът на политиката на храните и земеделието през последните пет години е слаб

Малко преди приключване на дейността на европейските институции в сегашния им състав Green Deal Barometerизлиза с нагласите на европейските експерти към загубилата голяма част от своя ореол Зелена сделка, която под натиска на фермерските лобита е на път да бъде променена. Резултатите на проучването представя в публикация arc2020.eu.

Експертите констатират, че Зелената сделка ще продължи съществуването си под някаква форма и след предстоящите евроизбори, но бъдещето и остава както неясно, така и все още неопределено.

Годишният барометър, съставен от екологичния мозъчен тръст IEEP, анализира напредъка (или липсата на такъв) на политиките на Европейската зелена сделка въз основа на проучване на над 300 експерти по околната среда и устойчивостта в Европейския съюз и извън него.

Мнозинството от експертите по устойчивост смятат, че Европейският зелен пакт ще продължи под някаква форма , като малко над половината от анкетираните очакват поне „умерена“ устойчивост след европейските избори през 2024 г.

Освен това барометърът също така отбелязва, че „стотици закони“ са били финализирани през изминалия мандат, като е постигнат „значителен“ напредък в някои области, като например в секторите на енергетиката и транспорта.

Като цяло повече от половината експерти от ЕС (55%) остават уверени, че институциите на ЕС ще превърнат дневния ред на Зелената сделка в одобрено законодателство, ефектите от което ще се видят и усетят през следващите години, докато почти всички експерти, живеещи извън ЕС смятат, че приложената Зелена сделка ще има „въздействие в глобален мащаб“.

Въпреки че повечето експерти смятат, че Зелената сделка ще продължи да съществува, мнозинството смятат, че вероятно ще го направи в „отслабена или по-ограничена“ форма, като 62% предупреждават, че зелената програма може да се стесни или отслаби след изборите през 2024 г.

Що се отнася до храните и селското стопанство, барометърът рисува мрачна картина на напредъка на политиката през последните пет години: три четвърти от тях в областта определят напредъка като слаб.

Посочвайки редица важни законодателни актове, които бяха изоставени, включително закона за устойчивите хранителни системи и пълния пакет за хуманно отношение към животните, експертите поставиха напредъка в тази област на дъното.

Според анкетираните експерти основният блокиращ фактор за превръщането на зелените амбиции в одобрено законодателство е недостатъчната ангажираност на правителствата на държавите-членки, като шест от десет (62%) избират тази опция. Установено е, че това е отдавнашен проблем сред експертите, като това също е начело в Green Deal Barometer.

На въпроса кои три държави членки са най-ангажирани със Зелената сделка, най-голямата част от експертите на ЕС избират Дания. От друга страна, държавата, която експертите смятат за най-малко ангажирана със Зелената сделка е Унгария (62%) – която ще поеме юздите на ротационното председателство на ЕС през юли.

Междувременно в предговора на барометъра изпълнителният директор на IEEP Ееро Ирьо-Коскинен отбелязва, че това, което започна като „германски прецедент“ – имайки предвид политиканстването в последната минута около предложената забрана на ЕС за продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене – сега се превръща в тревожна нова „норма“ в Съвета на ЕС.

Примерът е Законът за възстановяване на природата, който беше блокиран в последния момент от държавите-членки, въпреки факта, че беше преминал през интензивни кръгове на технически преговори, Съветът имаше приета позиция и окончателната форма на закона спечели зелена светлина от парламента Това създаде „увеличаваща се несигурност в целия процес на вземане на решения в ЕС, който сега стана все по-податлив на външен натиск“, включително „популистки движения и интереси на частния сектор“, пише той.

Евроизборите ще сложат още един прът в колелото на Зелената сделка

Почти седем на всеки десет (67%) експерти от ЕС очакват изборите през юни да имат отрицателно въздействие върху прилагането на Европейската зелена сделка, докато всеки пети (20%) очаква те да имат много негативно въздействие. Това се случва, тъй като социологическите проучвания показват, че парламентът ще види значително изместване вдясно.

Като се има предвид това, само трима от всеки десет (27%) от експертите виждат предстоящите избори като една от най-големите пречки пред прилагането на Зелената сделка, като експертите като цяло виждат проблемите на ниво правителство на държавата-членка или инфлацията като по-големи пречки пред напредъка.

Вместо обединение сред браншовете цари хаос и разединение

Дни преди края на годината идва време за нова равносметка на това, какво донесе 2023 година на земеделските производители. Поредицата от кризи, редуването на избори и неработещи парламенти, чиято основна задача се състоеше в това да подготви поредния вот сякаш доведоха до там, че сред земеделските браншове за кой ли път да властва повече разединението и поляризацията в отношенията, борбите за представителност, онагледени с протести, декларации и писма. Обединението им с цел постигане на общото благо изглежда толкова далечно, колкото далеч е Марс от Земята. Въпреки че най-накрая не една а цели три организации с много кратка история създадени през последните 12 месеца намериха място в организацията на европейските фермери и кооперативи.

За кооперативите сякаш става излишно да говорим. Министър Кирил Вътев потвърди, че процесът по създаване на групи и организации на производители е зациклил в такова безвремие, че едва ли скоро ще се отпуши. В началото когато беше обявено назначаването му за министър, Кирил Вътев беше посрещнат с немалка доза оптимизъм, най-вече защото от години за министър беше номиниран човек от бранша- производител и преработвател с огромен мениджърски опит.

Опитът му да наложи правилата от бизнеса и сред земеделските производители като извърши вътрешно преразпределение на помощите които да бъдат пренасочени към най-малките и реалните производители, обаче избоде очите на браншовиците, свикнали да са на хранилката от десетилетия насам, да се разхождат и лобират за лични интереси из министерски кабинети лидери на организации с уж национална представителност. И те логично се възпротивиха, като в течение на годината си намериха и нов месия мигрирайки от ГЕРБ към ДПС и призовавайки в своето безсилие за помощ почетния член на „списъка Магнитски“ Делян Пеевски и тях да ги оправи.

Сякаш налагането на промяна в модела на подпомагане на фермерите прилича много на всеобщата борба с корупцията в държавата. За това тази промяна да върви бавно обаче допринася не само „слепотата“ на някои браншовици, а и безхаберието на законодателната власт, която залутана в подготовката на вотове, не направи ама никакви опити да се занимае със законодателни инициативи в сферата на земеделието повече от година. Така няма нито критерии за малки фермери, нито са дефинирани реално произвеждащите фермери, към които да бъдат пренасочени и помощите.

„Никой в тази зала както и извън нея не може да каже какъв е броят на браншовите организации в земеделието и храните, а това показва едно единствено нещо- хаос и никаква ефективност. Единици са добре организираните браншове, които са много ефективни и с които е удоволствие да се работи“, обобщи ситуацията с отделните браншове Кирил Вътев, обявявайки за пореден път намерението на изпълнителната власт отново да прокара законодателство не само за браншовите организации но и за аграрната камара, която май се оказа не една , а три в края на 2023 година.

Ако трябва да извадим кристалната топка и да се опитаме да познаем каква би била земеделската 2024 година, едва ли ще е трудно да определим поне една тенденция. Ако продължи междуизборното лъкатушене, ако няма ясно изразено намерение за следването на основните земеделски политики, без значение кой ще дърпа лостовете на изпълнителната и законодателна власт, на фермерите хич няма да им е лесно още повече в царящия браншови хаос. Ако пък отново в земеделието се върне статуквото, разбирайте ГЕРБ-ДПС, и начело на министерството пак застане политическа пионка, поставена да изпълнява нечии поръчки, тихата революция в подпомагането и въобще опитите да се постави земеделието на основите на пазарните принципи че който произвежда повече да получава повече, ще приключи безславно и онези свикнали от 15 години все да са на хранилката, пак ще си дойдат на своето място. А ако в духа на модната тенденция трябва да изберем дума на 2023 година, с която да охарактеризираме последните 12 месеца за земеделските производители, то тя би могла само да бъде- разединение.

Ако няма истинско обединение, политиците ще продължават да неглижират фермерите

С основното обвинение че е нарушил подписаният меморандум, днес „осъденият“ беше образно казано поставен на подсъдимата скамейка по време на организирания от водещите браншови организации протест. В него се включиха както представители на животновъдния сектор, така и на оранжерийните производители.

И след като в ролята на осъдения, първоначално влезе земеделският министър Кирил Вътев, който неколкократно натърти, че всичко което някои е трябвало да получат са го получили, в хода на протеста в ролята на осъдения влязоха още последователно Александър Йоцев, който се появи пред протестиращите не дотам подготвен, и нажежи страстите и шефката на земеделската комисия Десислава Танева, която пък си има стари прегрешения като министър с прослолутата си реплика към едни земеделски производители, да запазят мълчание , че Брюксел да не резне обвързаната подкрепа. След нея като „гробокопачи“ на българското земеделие в списъка на „Осъдените“ бяха добавени още премиера академик Николай Денков, заместник председателя на земеделската комисия Росен Костурков, та даже и медиите, изкарали ги антигерои на един земеделски уестърн.

Никой не може да отрече, че земеделието и в частност животновъдството са меко казано в упадък. Нещо което виждаме и по рафтовете в магазините. Никой не иска да попречи на фермерите да си получат средствата, които заслужават. Неоспорим факт е обаче че те са жертва на политики формирани както на национално, така и на европейско ниво не от вчера и днес, а от последните поне 20 години. Политики в които както господин Зоров и господин Синапов в качеството му и на съветник в МЗХ в един период, така и госпожа Степанчева са вземали дейно участие.

Да примерите които днес чухме за състоянието на повечето европейски фермери ги познаваме и ние, още повече че някои от нас ги виждат и на място, но за да са на такова по-добро положение, в държавите им за целта е работено десетилетия. Да, и ние натрупахме доста стаж в европейското семейство, но явно при нас нещата все не се получават. Дали това е въпрос на държавническа политика,, национален ген или следването на веруюто „Не е важно дали ние сме добре,важно е Вуте да е зле“ е въпрос на гледна точка.

Ами господа протестиращи, които днес бяхте обградени не от народна любов, а от частна охрана, като искате да сте силни и мощни, направете кооперативи, обединете се, създайте такава пазарна основа, че с вас като производители да се съобразяват всички от веригите, до политиците, а не да скачате когато не ви отърва, а когато ви отърва да изпращате благодарствени послания до силните на деня. Само когато сте силни и мощни, копче не могат да ви кажат нито политиците, нито веригите. За коопериране обаче ни гък, ни мък. Щото на Вуте му е най-добре сам да носи калпака.

Фактът че днес с малки изключения на лица от трети ешалон никой не ви обърна внимание е показателен сам по себе си, че в момента поне не представлявате такава сила, с която някой от политиците е свикнал да се съобразява. И ще продължат да ви неглижират, докато не постигнете реално обединение, ама не на кухи знайни и незнайни браншови организации, формирани по неясни критерии, а на реално заети фермери, които да знаят не само как да си поставят исканията, но и как да ги отстояват.

„Досега в земеделското министерство се работеше по сектори, и резултатите от тази работа са видими. Нашата идея е от сега насетне да се работи по продуктови линии по веригата от полето до масата, за да може разглеждайки дадена продуктова линия да се вложат най-много усилия там, където е най-слабото и звено за да може да се подсили цялата суровинна база от полето до преработката“, заяви днес пред депутатите от ресорната парламентарна комисия новия земеделски министър Кирил Вътев.

Според него към момента се наблюдава един деформиран профил на българското земеделие с мощно зърнопроизводство и слаби сектори на плодове и зеленчуци и животновъдство, вследствие на което се изнася онова, от което се произвежда месото и млякото, и внасяме освен тях и безобразни количества плодове и зеленчуци.

„Ще разглеждаме цялата агрохранителна верига от полето до масата, и ще насочваме усилията си там, където звеното е най-слабо“, допълни още Вътев. Освен това той декларира, че ще се опита да накара всички структури в министерството в това число фонд „Земеделие“ и Агенцията по храните да работят в пълен синхрон и координация с едни и същи цели по стратегическия план и плана за възстановяване и устойчивост.

„Трябва да има конкретни и ясни цели с много точни и ясни срокове за изпълнение в рамките на необходимото технологично време. Ако в земеделието всичко е много ясно измеримо с понятия като добре, по-добре, лошо, нищо не се казва. Трябва да има числа. Ако нещо е на пет единици като производителност, трябва да се повиши на осем. Ако нещо е ставало за десет дни, сега ще трябва да стане за пет дни, сподели вижданията си за работата на чиновниците в министерството Вътев. Министърът даде пример с наредбата за удължаване срока за подаване на заявления за текущата кампания, която е трябвало да бъде издадена още преди два месеца, и преди ден е била качена само за шест часа. „Към момента не даваме никакъв етикет на никого, но това е стилът по който ще работим“, добави Вътев.

„Всички хора в екипа ми са дошли с моята кауза, и ако се окаже, че някой впоследствие работи против нея, вероятно ще означава, че много е сгрешил. Ние всички тръгваме с една кауза, и се надяваме да бъдем един много добър екип“, допълни впоследствие пред медиите Кирил Вътев.

Сред промените, които ще се опита да наложи новият министър е и пречупването на всяко едно решение на ниво министерство през оценка за въздействието му върху агрохранителната верига. Вътев декларира, че ще преустанови съществувалата до момента практика за срещи с отделни браншове. „До сега в министерството се разхождаха какви ли не представители на браншови организации. По време на срещи в министерството съм ставал свидетел на всякакви скандали , защото се е позволявало на всеки да влиза когато и където си иска. Да натиска директори на дирекции и началници. От тук нататък срещите ще се правят по агрохранителната верига а не с отделни сектори“, заяви още Вътев и попита депутатите реторично: „За какво да си говорим с отделни сектори, за още субсидии ли?“

Сред задачите които трябва да разрешава новия екип на министерството са такива свързани с животните под селекционен контрол, с виртуалните животни и други. По думите му за да се използват максимално уникалните природни и климатични условия на страната ни, земеделието трябва да се превърне в приоритет.

Новият министър на земеделието и храните Кирил Вътев заяви пред депутатите днес, че България може да стане номер едно по развитие на биоземеделието в Европа , ако планинските и и полупланински райони бъдат отредени за биоземеделие и се направят нужните политики това да се случи. Вътев припомни пред депутатите свое подобно предложение, направено преди десет години. „Наред със всички изисквания и контрола, за дадено биостопанство най-важното е , да не граничи с конвенционално производство“, заяви Вътев. Той изрази надеждата си скоро да обсъдят всички тези наболели теми с представители на сектор биоземеделие.

От днес Швеция официално пое председателството на Съвета на министрите на еС с четири основни приоритета, сред които продължаване на зелената трансформация на европейските икономики.
.
Европейските икономики са силно засегнати от войната на Русия, както и от продължаващото манипулиране на енергийните доставки. Негативно влияние върху тях са оказали още растящите нива на инфлацията и лихвените проценти, както и високите цени на енергийните ресурси. Стокхолм отчита като особено важно запазването на прехода към зелена икономика и съществуващия икономически модел като гаранти за бъдещ растеж. ЕС трябва да продължи да предоставя възможно най-добрите условия за стабилна и отворена икономика, основана на свободна конкуренция, частни инвестиции и успешна цифровизация. В декларацията с приоритетите на страната се казва, че тя ще се стреми да постигне съгласуван подход по отношение на европейската конкурентноспособност.

Сред амбициите на Швеция като страна председател на ЕС е осъществяване на реформа на енергийния пазар, като се подчертава, че общият стремеж на Съюза към независимост от изкопаемите горива е нужен не само за зеления преход, но и за сигурността на континента. Очакванията на Стокхолм са, европейските компании, предлагащи зелени решения да подпомогнат прехода към кръгова икономика. Преходът към ресурсно ефективно бъдеще без изкопаеми горива ще изисква големи инвестиции в иновативни индустрии, които могат да превърнат най-добрите идеи и иновации във функционални решения. За да се привлекат тези инвестиции е нужно да се създаде правилната регулаторна рамка.