Въпреки налятите милиони евро, земеделието ни изглежда като давещия се, който излиза за малко над водата поема си въздух, и после пак потъва
Протестите на сливенските овощари започнали днес идват в момент, в който си мислим, че уж земеделието ни върви. Върви, ама май не нагоре, а надолу. От десетилетие производителите на плодове и зеленчуци алармират, че са на изчезване, защото произведената от тях продукция се реазлизира на безценица и това обезмисля труда им, Този филм го гледаме за пореден сезон, в който за някои от културите на полето като дини, праскови и зеле природата се е оказала благосклонна.
Някой би прибавил и зърното в тази класация, но то се влияе от редица глобални фактори и както е известно като борсова стока е по-силно чувтвително към различни пазарни промени, било в цените на енергоносители, било в цените на торовете. Освен това от години се наблюдава глобално свръхрпроизводство на зърно. Докато и днес сигурно сте чули от производителите на праскови, а преди това и от тези на дини, на домати и други плодове и зеленчуци, че производствените цени не са се променили от деситилетие насам. В същото време се качват разходи, напояването ако го има е пожелателно, веригите диктуват пазара, ане производителите.Подобна аномалия едва ли я има някъде другаде в Европа.
Там обаче ще кажете: Това е невъзможно, там производителите ги чуват защото са сдружени. У нас по разбираеми причини този процес е голяма мъчнотия, защото винаги ще се намерят такива, които да кажат – по-добре да сме сами,, отколкото заедно. Липсват тържища, заготвителни центрове, механизъм да се изкупува продукцията при налииче на свръхпроизводство на гарантирани цени след което да се влагат директно в производството.
Има само пари и то благодарение на европейските фондове, които служат като спасителен пояс за кризи, в които земеделието ни е като давещия се, който ту излиза на повърхността, ту гълта вода и пак потъва към дъното. И да си кажем азбучната истина, че тези средства колкото да са много, твърде често не отиват до най-нуждаешите се поради сгрешения модел на подпомагане позволяващ плащане не на единица произведена продукция а на хектар земеделска земя. И затова парите раздавани в края на годината за така наряените площни мерки се чакат като предколеден подарък и мана небесне. Защото всеки произвел, непроизвел взима на калпак и на декар. С това обаче не се променя цялостната картина в земеделието ни.
Ако тази година „реват“ производителите на праскови , дини и зеле, догодина ще изреват производителите на други култури със свръхпроизводство, които поради липса на достъп до пазарите пак няма да могат да си продадат продуцията или в райна сметка ще я пуснат на безценица към веригите, които ще си избият печалбите после от всички нас потребителите. А производителита пак ще чакат иранска или масианска помощ за да удпеят пак да поемат още една лътка въздух.
За да се прекъсне този порочен сериал, който се върти в земеделието ни като турска сапунка, са нужни не само милиони, а реални политики.
Защото без политики които да задвижат кооперирането, на базата на ясно и прозрачно определени б раншови организации основани на законов ред , а не на принципа – мама, татко и аз. политики подплатени и с финансиране изграждането на жизнено важни за земеделието напоителни системи, дори и ако цената за това е да се уедрят на места земеделските площи, така че да се даде смисъл и тласък на пдобни ивестици няма как да сане. Ще се чака поредната финансова инжекция, която ще обезболи временно змеделието,, но няма да го оздрави.
Напояването особено в сегашните условия на променен климат е като кръвоносна система за земеделието ни. Без него каквито и милиони да се изсипват безконтролно за спасяване на положението, картината пак ще се повтори. И догодина отново ще гледаме как производителите ще плачат за липсата на пазар за продукцията си. Веригите пак ще диктуват условията, а цената. Цената ще се плаща от всички. А за земеделието пак ще чакаме да видим, дали и този път ще може да изплува на повърността за поредната глътка въздух!
Последвайте ни в Google News
