Тагове

В рамките на събитието ще бъдат разяснени ползите за лозаровинарския сектор от новата демо- точка

Утре ще бъде открита нов Демо-точка „Наука“ на Европейския иновационенн хъб и АУ Пловдив,  съобщават от организаторите. Събитието ще се състои от  10 часа. Демо точката в с. Брестник е част от технологичната инфраструктура на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ, която се изгражда на територията на България, в рамките на финансирания по програма „Цифрова Европа“ проект AgroDigiRisе с фокус прецизно земеделие.

В рамките на събитието на 12 октомври 2023 г. ще бъдат представени спецификите на тази демо точка „Наука“ и какви са ползите за лозаро-винарския сектор. Експертите на АгроХъб.БГ от трите технологични компании /Бивайн,

ТехноЛогика и ОНДО Солюшънс/ ще демонстрират какви технологични решениянмогат да се внедрят в подкрепа на „умното лозарство“ и ще покажат
фенологичното развитие на 80 сорта грозде. В програмата, съпътстваща откриването на демо точката ще бъдат представени автоматизираната система за напояване и хранене на лозите, както и функционалностите на софтуерната
платформа Pix2Logica и добавената стойност на сателитните изображения в прецизното земеделие.

Посетителите на демо точката ще се запознаят и с богатото портфолио от услуги
на ЕЦИХ АгроХъб.БГ, както и още полезна информация за фермери и Малки и средни предприятия /МСП/. Специален панел от програмата на събитието ще бъде посветен на възможностите за финансиране на иновациите по Мярка „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ от Национален план за
възстановяване и устойчивост /НПВУ/ и информация, свързана с допустими
кандидати и инвестиции, необходими документи, срокове и изисквания към  проектните предложения.

Участието в събитието е безплатно, но с предварителна РЕГИСТРАЦИЯ, която все
още е отворена за желаещите участници.

В условията на непрекъснато променящ се климат, прецизното земеделие се превръща във все по-незаобиколим фактор. Сега една компания, част от европейския иновационен хъб АгроХъб.бГ показва на дело как в една от опитните оранжерии на ИЗК Марица“ в Пловдив могат да се съчетаят в едно прецизното капково напояване и внасяне на торове, като за това спомага и възможността за стриктно следене на климата. Това е само една от 16-те подобни демонстрационни точки, които ще бъдат изградеи в цялата страна при различни почвеноклиматични условия, и в стопанства с различен профил и обем на обработваемите площи, които ще позволят на заинтересованите производители в реални условия да се убедят от ползите на внедряване на нови технологии преди да решат дали да инвестират в тях.

Скоро допълнително инсталирани фитокамери и термоекрани ще допринесат за още по-точно управление на климата и следене дори на метаболизма на растенията в опитната оранжерия. Една от дейностите на компанията ONDO е свързана с разработката на технологии за прецизно земеделие в частта именно насочена към прецизното напояване, торене и управление на климата. Повече за това как работят тези технологични нововъведения в тази оранжерия разказа съоснователят на компанията Ивайло Енев.

Как се стига до преобразяване на оранжерията?

Оранжерията превърнала се в национална демо точка на Европейския иновационен хъб АгриХъб.Бг благодарение на внедрените в нея технологии е била изградена от съществуваща и до днес нидерланска компания. Преди да се стигне до вграждането на технологиите в нея, е била подменена напоителната инфраструктура, която е вкарана под земята като са използвани PVC тръби за високо налягане. „Системата е за капково напояване с дебит от един литър на час през 30 сантиметра“, казва Енев.

След това са били монтирани разпределителен възел, контролер за управление на климата, система за миксиране на торовете във водата , метеостанция и система за контрол на ph на водата.

Как се управлява климатът в оранжерията?

Оранжерията е разделена на девет отделни климатични блока, във всеки от които е инсталиран сензор за температура и влажност на въздуха, чрез който се управлява климата. „Въз основа на данните от сензорите контролираме проветрителите на покрива на оранжерията. Например ако температурата е достигнала 25 градуса, контролерът се отваря, ако градусите паднат до 22 -затваря“, разяснява той.

Как действа на практика прецизното напояване и торене?

Предстои скоро в оранжерията да бъдат инсталирани термоекрани и т.. нар пердета, които се използват за засенчване на растенията и система за охлаждане. Помпата за напояване се управлява от честотен инвертор с който се предотвратява възможността да се спукат тръбите заради голямо налягане на водата поради факта, че системата е с дебит между 700 и 6000 литра на час и е настроена да работи на 2,5 бара. В оранжерията на ИЗК Марица се отглеждат четири различни култури, които изискват торене по различен начин. „Когато в софтуера на системата сме задали четири различни рецепти, избираш нужната за наторяване например на краставици или домати, зареждаш ваните с нужните количества торове и напояването и храненето на растенията върви едновременно“, разкрива още той.. „Тъй като системата разполага с контролер на нивото на ph на водата, това прави възможно използването на еднокомпонентни и по-евтини торове. Единственото което производителите трябва да направят е да зададат целта, какво ph на водата искат да бъде постигнато“, разяснява още експертът. Благодарение на процеса известен като обучение на машината, при стартиране на системата, алгоритъмът се самообучава в първите 60 секунди, преди да започне прецизно подаване на вода и хранителни вещества.

Как фермерите могат да получат достъп до тези технологии?!

На земеделските производители се предлагат две възможности за внедряване на тази технология, или да си закупят хардуера и да заплащат годишна абонаментна такса за свързаност със сървъри и облачна инфраструктура от порядъка на 500 -1000 лева на година или 100% абонаментно базиран модел срещу инсталационна такса и месечен абонамент. Таксите се изчисляват на база използвани функционалности като при условие, че от производителя се заплаща месечна абонаментна такса, за 4 години се изплаща цялото оборудване.

Какво следва?!

Подобно оборудване е в процес на изграждане на още две демо точки на територията на Пловдив- в лозовите масиви на Аграрния университет и в Центъра по системна биология и биотехнологии. Предимството на предлаганата технология е, че включва единствения по рода си контролер, включващ в едно управление на климата и напояване. Разликата с оранжерията в центъра е, че там ще се управляват същите процеси но не в почва а на субстракт. „Тук е почва, а там хидропоника. Ние ще управляваме климата реално благодарение и на проветрители и термоекрани и климатизация, докато в демоточката в лозята с площ 2 500 декара, управлението на напояването ще се извършва абсолютно дистанционно и с помощта на специални модули чрез които се осъществява безжична комуникация с контролера“, пояснява Ивайло Енев.

В лозята на Аграрния университет ще бъде внедрена още една иновативна разработка на компанията- т.нар. Метеохъб, включващ метеорологична станция и мрежа от сензори за измерване на влажност, температура и електрическа проводимост (ec) на почвата.

„Тъй като цялостната идея на проекта е, фермерите да могат да тестват тези технологии, преди да решат дали да си ги купят, инвестирайки в тях, ние сме подбрали най-различни по вид и структура полета и демонстрационни точки, като например в полетата на зърнопроизводителите това ще ни позволи да видим как се отглеждат с напояване не само царевица, но и слънчоглед и рапица, опит какъвто у нас не е правен“, каза в заключение Ивайло Енев.

В условията на пандемия и повишаващи се цени на енергоносители, един от стълбовете, на които ще залага Брюксел в следващият седем годишен период на развитие на ОСП ще бъде внедряването на практики от прецизното земеделие. Наблюдатели и анализатори в хода на вече приключилите преговори между заинтересованите страни по ОСП многократно поставиха под съмнение така нареченото „прецизно земеделие“ поради неясната му дефиниция. Както е известно преговарящите страни се договориха 25% от предвидените за европейското земеделие 270 млрд. евро субсидии да отидат за така наречените еко схеми, сред които би трябвало да фигурират и практики от прецизното земеделие.

Очаква се прецизното земеделие да влезе под формата на различни интервенционни схеми в стратегическите планове на отделните страни членки, които ЕК ще ги оцени и одобри като ключови инструменти за ОСП за постигане на целите на Зелената сделка.

Нещо повече, Европа се явява като износител на проекти за прилагане на прецизно земеделие на африканска почва. Такива опити за износ на практики за прецизно земеделие към Африка прави Нидерландия, където водещ в развитието на дигитални и цифрови технологии е университетът на Вагенинген. За целта в края на 2020 година беше създаден специален агро хъб, чрез който се цели да се разшири разпространението на различни цифрови технологии и дигитални решения до редица развиващи се страни по света. Инвестициите в развитие на дигитални решения в областта на земеделието в Африка за сега обаче могат трудно да се осъществят най-вече поради липса на развит пазар. Между 2013 и 2018 г. нидерландското правителство проведе тръжна програма, за развитие на прецизно земеделие в развиващия се свят – финансирана основно от Министерството на външните работи. Нидерландското министерство на земеделието, природата и качеството на храните (LNV) в момента също разработва международна стратегия за устойчиво земеделие, от която технологиите за прецизно земеделие също ще са част.

Руанда- икономическият тигър на Източна Африка

В обширна публикация за arc2020.eu Ханс Ветцелс разглежда предложените практики за прецизно земеделие в един малко по-глобален план, правейки сравнение с Руанда. Раздирана от войни и конфликти, от няколко години страната вече се асоцира с малко икономическо чудо в Африка.

От 2017 г. повечето земеделски общности в долината Бахимба произвеждат царевица за новосъздадения консорциум в Кигали, наречен Africa Improved Foods (AIF) – създаден от холандския гигант за химически и хранителни продукти DSM в сътрудничество с правителството на Руанда. Оттогава доходите на фермерите са се увеличили четири пъти.

Бързото развитие на Руанда е резултат от стриктно държавно планиране. Министерството на земеделието и животинските ресурси (MINAGRI) в столицата Кигали въведе производствени цели в замяна на свободно разпределени парцели земя и химикали. Традиционно руандските фермери отглеждат предимно сладки картофи или банани. За да станат износител на храни на източноафриканския пазар, правителството предвиди преминаване към по-доходоносни култури като царевица или чай.

Политиките, прилагани от MINAGRI, от своя страна са част от цялостен генерален план за развитие, наречен Vision 2050 – според който селското стопанство ще стане един от петте стълба на икономическата трансформация в Руанда. „През 2050 г. селското стопанство в Руанда ще бъде водено от пазара и ще бъде високотехнологично, с основен двигател професионални фермери с големи стопанства върху поливни земи“, се казва в плана.

То отчасти ще се ръководи от изследвания и разработки, „за да помогне на фермерите да оптимизират усилията си и да възприемат съвременни технологии“, докато „цифровизацията на сектора ще свърже производителите с печеливши пазари в реално време. Използването на напредъка в биотехнологиите, смартфоните, цифровите и пространствените технологии ще се увеличи още повече.

След дълги години на етнически конфликти и въпреки установения диктаторски режим на бившия лидер на бунтовниците пол Кагаме, се наблюдава напредък както в градовете, така и в отделните региони на страната. Световната банка регистрира стабилен икономически ръст от 7% в рамките на няколко години, а столицата Кигали се превърна от бедняшки град в модерен бизнес център за редица международни компании търсещи възможности за бизнес в Източна Африка.

Прецизното земеделие в Руанда също набира скорост, като в последните години от ФАО са се включили в развитието на няколко мобилни приложения свързани с наблюдението на животните и културите за даване на информация за времето и пазарите. Авторът отбелязва, че през 2018 година в Руанда е стартирал проект основан на събиране на данни за културите с помощта на дронове. През миналата година с подкрепата на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс пък властите стартираха проект за използване на географски информационни системи (ГИС) с висока разделителна способност и мобилно оборудване за изследване на почвата с цел изработване на специфични интервенции за фермерите в различните региони и актуализиране на почвената карта на страната.

Според Бонгани Нцубе от Технологичния университет на Капския полуостров в ЮАР примерът на Руанда в развитието на прецизно земеделие може да се окаже много важен за целия континент. Той може да е полезен най-вече с това, как да се въведат правилни политики за създаването на информационни системи и технологии, полезни за дребните фермери. Недостатъкът на повечето технологии за прецизно земеделие според нея е, че те са разработени извън Африка, което означава, че технологии разработени в Европа могат да се окажат както шанс за развитие, така и проблем пред местните фермери, когато не са подплатени с капацитет на място. Тя дава пример с проект за внедряване на прецизни технологии в Мозамбик, където пренебрегването на фермерите в проект за въвеждане на прецизно земеделие предварително го обрича на неуспех след оттегляне на международните донори и инвеститори. Различни експерти и изследователи вече отчитат, че в ЮАР например се наблюдава все по-голям проблем с достъпа до модерни технологични решения само на големите фермери, докато малките производители остават все още далеч от тях.

За да научи повече за това как Европа може да допринесе за разработването на цифрови технологии, подходящи за африканските фермери, финансираният от ЕС Технически център за сътрудничество в селското стопанство и селските райони (CTA) представи водещ доклад през 2019 г. В документа от 241 страници CTA идентифицира 400 различни цифрови селскостопански решения с 33 милиона регистрирани фермери: само част от 2,3 милиарда африкански фермери, активни на целия континент.

Според този доклад повечето проекти за прецизно земеделие в Африка се финансират от държавни донори като UKAid, Световната хранителна програма на ООН, немската фондация за развитие GIZ (Deutsche Gesellschaft für Internationale Zusammenarbeit), Световната банка, Генерална дирекция на Европейската комисия за международно сътрудничество и развитие (DG DEVCO) или чрез частни донори като Фондация Рокфелер и BMGF.

Европа без единен модел за финансиране на на техники за прецизно земеделие

Настоящите тенденции в развитието на ОСП показват, че техниките за прецизно земеделие остават сред допустимите дейности в новите еко схеми, които ще подлежат на финансиране. Към тях се прибавят няколко практики за биоземеделие, за механичен контрол на плевелите, използването на сортове култури, устойчиви на вредители , оставянето на земеделски площи под угар за целите на биоразнообразието и сеитбообръщението.

Такива могат да бъдат например планове за управление на хранителните вещества, иновативни подходи за минимизиране на освобождаването на хранителни вещества, кръгово земеделие, прецизно земеделие за намаляване на вложените средства (торове, вода, продукти за растителна защита) и подобряване на ефективността на напояването. Отделни страни членки на ЕС също предлагат подобни практики за прецизно земеделие, съобразени с местните им условия. Ирландия предлага субсидиране на практика за прецизно земеделие при която се използва контролирана през GPS система за разпръскване на торове. Италия пък предлага да се субсидират фермерите, които събират данни за антимикробната резистентност на животните чрез специална платформа за класифициране на фермите. Интересното е, че Испания е премахнала практиките свързани с прецизното земеделие от списъка с условия отговарящи за подпомагане по еко схемите. В Нидерландия прецизното земеделие не е оформено като отделна еко схема.

„Дигиталното земеделие предлага огромен неизползван потенциал в световен мащаб“, казва Сандер Янсен от Digital Agrihub към Wageningen University & Research (WUR). „Интелигентните технологии, разработени в Холандия, могат да бъдат прехвърлени в страни от развиващия се свят. Пренасочването на парите от ОСП към цифрови решения може да ускори този процес, но трябва да продължим с повишено внимание, защото това, което работи в Холандия, не води непременно до същите резултати в Африка или Индия.

Дали обаче ще има повече финансиране за внедряване на технологии за прецизно земеделие ще зависи от това, какви интервенции ще заложат отделните страни членки в своите стратегически планове. Нидерландия планира да представи своя стратегически план пред ЕК, в който основен акцент са иновациите до края на годината. В него се подчертава обаче, че няма да се предоставят повече средства за прецизно земеделие и въвеждане на цифрови технологии. През юли тази година правителството стартира специален инвестиционен финансов пакет насочен към фермерите които искат да инвестират в технологии за прецизно земеделие, дигитализация и кръгова икономика.

Нидерландското министерство на земеделието определя прецизното земеделие като „иновативно развитие в селското стопанство или градинарството, което обединява различни области на технологиите и знанията, като дигитализация, изкуствен интелект, роботизация, агрономия и екология“.

Най-влиятелната лобистка организация на фермерите и кооператиите в Европа Copa Cogeca обяви, че подкрепя новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климат. „Подкрепяме целта на стратегията да разработим механизъм за сертифициране на отстраняването на въглерод, за да насърчим инициативата за отглеждане на въглерод, обявена в рамките на Европейския зелен договор. Copa и Cogeca разглеждат развитието на въглероден пазар за пазарни схеми за кредитиране на въглерод като дългосрочно жизнеспособно решение за осигуряване на екологичните и икономическите стълбове на устойчивост“, се казва в съобщението на организацията.

Един от ключовите стълбове според тях на адаптацията към изменението на климата в земеделието е повишаването на устойчивостта на културите, където Новите техники за развъждане предоставят широка палитра от решения. Копа и Когека подкрепят целите на стратегията за създаване на законодателна среда за растителни.

Недостигът на вода е сериозен резултат от изменението на климата във все по-голям брой европейски региони и създава нарастващи предизвикателства за производителите на храни. Прецизните селскостопански технологии са ключови за по-доброто и индивидуално използване на водните ресурси при производството на храни. Чрез Общата селскостопанска политика и други политически средства правилният набор от инструменти и благоприятната финансова среда за прецизно земеделие играе жизненоважна роля в подпомагането на прехода към по-устойчиво производство на храни.

Освен селското стопанство, горското стопанство играе ключова роля в решенията, основани на природата: адаптацията ще работи в синергия с мерките в горския сектор, отразени в предстоящата стратегия на ЕС за горите.

Необходими са решения за бърза адаптация в природните сектори, основани на солидни изследователски иновации, подкрепени от програма „Хоризонт Европа“. Копа и Когека особено приветстват силния акцент на стратегията за международно сътрудничество, надграждайки ангажиментите по Парижкото споразумение за спиране на глобалното затопляне, без да се прави компромис с продоволствената сигурност 7%.

Дигитализацията заедно с теми като влошените отношения с Турция, Китай и САЩ ще е сред темите, които ще обсъдят по време на срещата си днес лидерите на ЕС, съобщава topagrar.com. Като председател на Съвета на ЕС германският канцлер Ангела Меркел ще скицира в доклада си перспективите пред дигитализацията във всички сектори в индустрията. Очаква се тя да акцентира върху процеса на дигитализация в земеделието и селските региони, с оглед на това, че само когато селските региони бъдат свързани чрез широколентов интернет ще се намали ножицата между тях и градските региони. От друга страна както е известно дигитализацията се свързва с прецизното земеделие и е със съществена роля за опазването на климата и околната среда. Както е известно в новия бюджет на ЕС за следващите седем години са предвидени милиарди евро за осигуряване на широколентов интернет, а Гермаия е амбицирана да се осигури такъв до всяка ферма в Европа до 2030 година.

Компанията за прецизно земеделие NIK става ексклузивен партньор и представител на норвежката  Kwerneland и ще предлага продуктовата и линия у нас.

Сътрудничеството им не само ще разшири портфолиото от продукти  на норвежката компания на българския пазар, но ще спомогне и за усъвършенстване на селскостопанския сектор с цел постигане на едно по-прецизно земеделие.

Партньортвото между NIK и Kverneland се очаква също така да допринесе за решаване на някои наболели проблеми, свързани с качеството на храните, пестенето на ресурси и компенсиране хроничния недостиг на паботна ръка в агросектора чрез внедряване на иновативни технологии.