Тагове

Средствата ще се използват за реализиране на проекти

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни плащания по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2024 г. за предоставяне на заем на „Напоителни системи“ ЕАД във връзка с изпълнение на проектни предложения за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване.

редоставените като заем оборотни средства ще се ползват за изпълнение на проектни предложения по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.016 „За възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“ по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.

Всяка ОСП мрежа може да изпраща до осем проекта

За втора поредна година Европейската комисия стартира второто издание на конкурса „Наградите за вдъхновение в земеделието и селските райони” (ARIA)! Темата на тазгодишното издание е – „Сила за младите хора“.
Целта на инициативата е да бъдат отличени проекти, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и/или Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), които насърчават продоволствената сигурност, устойчивостта на околната среда и социално-икономическата структура на селските райони. За първи път ще бъде връчена и награда за проекти, фокусирани върху насърчаването на равенството между половете. Сред категориите на ARIA, в които ще се състезават проектите, тази година са:

1. Интелигентно и конкурентно селско стопанство и в частност това са проекти, финансирани от ОСП, които допринасят за интелигентен, конкурентен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор, гарантиращ дългосрочна продоволствена сигурност.
2. Опазване на околната среда, като тук попадат проекти, които допринасят за опазването на околната среда, включително биоразнообразието, справят се с изменението на климата, демонстрират устойчивост и/или допринасят за зелено възстановяване.
3. Социално-икономическа структура на селските райони: проекти, финансирани от ОСП, които със своя принос за водят до икономическата устойчивост на селските райони на Европа, обръщат внимание на социалните аспекти по иновативен начин, демонстрират устойчив подход за увеличаване на ползите от цифровизацията в земеделието и за селските райони общности, допринасят за приобщаването и устойчивостта на селското общество и/или подкрепят селските предприемачи и фирми по иновативен начин.
4. Младежи в селските райони: Проекти, които насочват вниманието към младите хора (под 40 години), подпомагат развитието на умения в селските райони, помагат за съживяването на селските райони и разработват устойчиви и висококачествени работни места в селските райони, достъпни за младите хора.

Всички проекти, във всички 4-ри категории, трябва да отговарят на междусекторна цел, която е свързана с постигане равенство между половете. Журито ще избере победител измежду 24-те одобрени проекта, финансирани от ОСП, по-специално тези, които постигат равенство между половете. Всички проекти (изпратени в някоя от категориите), които включват жени в някой от етапите си, могат да участват в надпреварата за наградата „Равенство между половете“.
За да участвате в конкурса е необходимо да се свържете с Вашия клон на Национална ОСП мрежа, за да представите проекта си и заявите интерес за участие в конкурса на ARIA. Лице за контакт по ОСП от страна на българската мрежа е Елена Хаджиниколова, експерт в дирекция „Развитие на селските райони“, МЗХ, с нея може да се свържете по електронен път на следната електронна поща: ehadjinicolova@mzh.government.bg.
Пълна информация за конкурса и допълнителни насоки (включително шаблона за кандидатстване) може да бъде намерен на страницата на ARIA: Agricultural & Rural Inspiration Awards 2024 | European CAP Network (europa.eu).

Тук може да се запознаете с Насоките за кандидатстване, които включват:
Критерии за допустимост и процес на кандидатстване:
• Проектите могат да се подават само от Националните ОСП мрежи. Проекти, които са изпратени от контакти извън Мрежата, няма да бъдат разглеждани.
• Всички проекти трябва да са били финансирани от ОСП през периода 2014-2022 г.
• Проектите трябва, като общо правило, да бъдат завършени. Правят се изключения за действия по управление на земята съгласно годишни/многогодишни ангажименти (напр. агроекология, горско стопанство) или дългосрочни инфраструктурни инициативи или когато стъпките за финализиране не са завършени поради закъснения, свързани с COVID-19. При кандидатури на текущи проекти, трябва да бъдат вече в достатъчно напреднал етап, за да могат да демонстрират въздействие или конкретен успех.
• До осем (8) проекта могат да бъдат подадени от една ОСП Мрежа, от които до три (3) LEADER проекта.
• Всяка ОСП Мрежа може да изпраща кандидатури за всяка от четирите тематични категории и отговаря за номинирането на проекти в най-подходящата категория. Един проект може да бъде номиниран само в една категория!
• Проекти от Оперативни групи, които са били представени в EIP AGRI Awards, имат право да участват в ARIA Awards, освен ако не спечелят награда в EIP AGRI изданието.
• Шаблоните трябва да бъдат изпратени на английски и в Word.
• Всички окончателни номинации за проекти трябва да са постъпили на посочения по-горе адрес до 10 юли 2024 г.
• Оценяването ще започне през август и допълнителна информация за кандидатурите ще бъде споделена през септември.
• Предвиден е избор от 24 кандидати, от които 6 наградени.

Критерии за избор на най-добър проект в конкурса:

• Преки ползи: създаване на работни места, ползи за околната среда, пазарни предимства, възприемане на политиката, демонстрация на устойчивост или устойчивост и т.н.
• Ползи от работата в мрежа: синергии с добавена стойност, връзки с други проекти, връзка с дейности/приоритети на ОСП Мрежата, участие на заинтересовани страни.
• Потенциал за надграждане (географски, секторен, организационен и т.н.).
• Иновативен аспект при създаването на нови или значително подобрени процеси, услуги, продукти и/или технологии.
• Включване на млади хора (до 40 години).

Сред допустимите дейности е закупуването и монтирането на соларни панели за проиводство на енергия за собствени цели

С бюджет от 15 млн. лева стартира прием на предложения за извършване на инвестиции по направление „Центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост, аъобщиха от агроведомството. Финансовата подкрепа е насочена към инвестиции, които допринасят за предлагането на продукти, чието качество, състояние и вид отговарят на потребностите на крайния потребите

По направлението ще се финансират дейности по изграждане, ремонт и/или реконструкция на сгради и други недвижими активи, свързани със съхранение и/или подготовка на продукцията за продажба. Допустими са разходите за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, използвани за съхранение и складиране на продукцията, както и такива, чието предназначение е свързано с подготовка на продукцията за продажба. Възможно е закупуването на специализирани транспортни средства, включително хладилни такива, за превоз на продукцията, произвеждана от кандидата, както и машини използвани за вътрешно цехов и вътрешнозаводски транспорт. Допустимо е и финансиране при доставка и монтаж на машини, оборудване и инсталации за производството на енергия от фотоволтаични системи за собствено потребление.

Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 50% от общия размер на допустимите за подпомагане разходвани средства. Разходите за невъзстановим ДДС също представляват допустим разход по НПВУ и ще се финансират от държавния бюджет, в размер на допълнителни 3 млн. лева.

Одобрените проектни предложения трябва да бъдат изпълнени в срок до 18 месеца от датата на подписването на договора, но не по-късно от 30 юни 2025 г.

Насоките за кандидатстване са публикувани на електронната страница на МЗХ, както и в Информационната система за управление и наблюдение (ИСМ-ИСУН 2020), раздел НПВУ. Предложенията ще се подават по електронен път чрез ИСМ-ИСУН 2020, раздел НПВУ с използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/

Към момента е сигурно, че проекти на бенефициери по мярка 4.1 от миналата селска програма, набрали 45 точки ще подлежат на финансиране, заяви пред депутатите от земеделската комисия изпълнителният директор на ДФЗ Георги Таков. При условие, че от министерството се осигури допълнително финансиране, то на одобрение ще могат да разчитат и проекти събрали 41 точки. Таков уточни, че поверената му институция работи по проектите от последните два приема на друга популярна сред фермерите мярка 4.2.

Възможностите за финансиране на проекти свързани с внедряване на иновации в земеделието отдавна не се изчерпват само със субсидиите по инвестиционните мерки от стратегическия план. От Agri публикуваха нова покана за участие в кампания за финансиране на проекти от EIC Accelerator Challenge. Идеята на този акселератор е да се подкрепят малки и средни предприятия при внедряване на иновации.
EIC Accelerator е една от трите схеми на EIC (Pathfinder насочен основно към стартиращи компании, като в някои случаи е възможно финансиране за проекти да получат и предприятия с до 500 служители. EIC Accelerator предоставя значителна финансова подкрепа под формата на :

безвъзмездно финансиране до 2,5 милиона евро за разходи за развитие на иновации,
инвестиции до 15 милиона евро. Компаниите, работещи по технологии от стратегически европейски интерес, могат да кандидатстват за EIC инвестиции на стойност над 15 милиона евро.

В допълнение избраните от EIC компании получават обучение, наставничество, достъп до инвеститори и корпорации и много други възможности като част от общността на EIC.

Поканите за кандидатури са непрекъснати (и има 4 крайни дати за пълни кандидатури, като последната е 4 октомври 2023 г.Повече подробности: тук

Браншови организации от сектор земеделие и преработка излязоха с обща позиция пред Министерството на земеделието относно подготвяната от Управляващия орган (УО) на Програма за развитие на селските райони, съобщава БТА. Те се противопоставят на намеренията на министерството за както го определят „хаотично“ разпределение на последните пари по вече приключилият период на програмата.

Според представителите на 24 браншови организации от сектора, така предложеното от МЗм изменение на ПРСР е неоснователно, няма потенциал и достатъчно време за реализацията му. В края на програмата проектите са рискови за реализация поради сложните процедури по Закона за обществените поръчки, липсата на финансова обезпеченост, „пилотен характер“, липсата на опит, нормативна уредба и други.

В същото време стотици проекти по подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ остават без възможност за финансиране поради липса на бюджет. Във връзка с това браншовите организации настояват да бъде подсигурен ресурс за увеличаване на бюджетите по подмерки 4.1 и 4.2 от проведените през 2021 г. приеми за земеделски стопани и преработватели.

От съобщението, изпратено до медиите, става ясно, че в приема по подмярка 4.1. от 2021 г. са подадени 1868 проекта, от които 888 са одобрени, а за други 802 проекта на стойност близо 188 млн. лева няма наличен бюджет за финансиране. Наличният бюджет по процедурата е недостатъчен за обезпечаване дори на проекти с 45 точки.

Същевременно в приема по подмярка 4.2. от 2021 г. има подадени 523 проекта със заявен интерес за над 1,1 млрд. лева инвестиции, при осигурен ресурс от малко над 400 млн. лева.

Нефинансирането на тези проекти ще доведе до нови финансови затруднения, в допълнение към настоящите конюнктурни проблеми, които има в земеделския сектор, смятат от браншовите организации.

Министерството е пред финализиране на механизъм който ще позволи на ССА да се възползва от вътрешно кредитиране от фонд „Земеделие“ за проекти които са утвърдени на 100% финансиране. Средствата ще могат да се отпускат авансово от фонда за одобрени проекти на академията“, заяви на събитие днес земеделският министър Явор Гечев. Тойр разясни, че това ще позволи на академията да получава авансово средства за своите проекти, каквито в момента няма как да получава чрез обикновено банково кредитиране поради това, че като държавна структура ССА не може да залага за целта земеделски земи и други активи.

Земеделският министър  подчерта, че се подготвят промени в програмата за иновации които са резултат от добрия диалог между министерството и Селскостопанска академия, които ще позволят на учените не само да си стоят по институтите а да се включват в партньорства с организациите като се получи симбиоза между бизнес и наука.

По думите му министерството на земеделието ще продължи да поощрява хоризонталните връзки между науката и браншовите организации, защото е много по-добре , когато дадена иновация достигне не до отделни фермери, а до членовете на браншовите организации, което ще увеличи възможността за нейното възприемане.

На 17 18 януари ще бъдат организирани отворени дни, по време на които заинтересованите страни ще могат да научат повече за финансирането на различни проекти свързани с почвите, за които през 2023 годна от бюджета на ЕС са заделени 126 млн. евро. Това съобщават от Европейската комисия. Сред проектите които могат да получат финансиране са такива свързани с моделиране на поичвени процеси, градинарство, борба със замърсяване на почвите и опустиняването, създаване на живи лаборатории и други.

Може да се присъедините онлайн към събитието и да разберете повече за възможностите, които предлага „Хоризонт европа за финансиране на проекти свързани с опазване на почвите от връзката по-долу.

https://research-innovation-community.ec.europa.eu/events/1nVczf9ihgPdOg3zyoLyuC/overview

ция дава един от успешните примери за това, как ефективно и ефикасно могат да се използват средства от финансовите инструменти предоставяни от Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР). „Реших да купя нов трактор, за да бъда по-конкурентоспособен, да подобря производството си и да намаля разходите“, казва гръцкият фермер Статис. Неговата история вижте във видеото по-долу.

Недостиг от финансиране в селското стопанство между 20 и 47 млрд. евро

Специално проучване направено от ЕК съвместно с fi-compass в 24 от страните членки на ЕС през 2020 година е показало че земеделието изпитва недостиг на финансиране в рамките между 20 и 47 млрд. евро., напомнят от управителния орган на фонда. Въпреки пандемията, 2021 г. беше изключително богата година що се отнася до финансовите инструменти на ЕФРСР.

През изминалата 2021 година изпълнението и гъвкавостта по проектите по ЕФРСР а определени като най-важните акценти като в това време са били проведени четири обучителни сесии за проекти по ЕФРСР в регионите на Лацио (Италия). френските области край Лазурния бряг, Нормандия и Прованс и Словения.

„Като работим с ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ние се стремим да помогнем на управляващите органи на ЕФРСР да планират по-добре използването на финансови инструменти през периода 2023-2027 г. за по-голямо въздействие на място“, казват Миглена добрева и Марио Гуидо, експерти по финансови инструменти от ЕФРСР за консултантската платформа fi-compass.

Повече за ползата от финансовите инструменти на ЕФРСР вижте тук

Агроведомството отваря още две процедури за прием на проекти по общинските мерки свързани с изграждане или рехабилитация на съществуваща пътна и ВИК инфраструктура.

Бенефициенти по процедурата са общини на територията на „селските райони“ на страната. Крайният срок за подаване на проектни предложения по двете процедури е 25 ноември 2022 г. Общият бюджет на двете процедури възлиза на 100 млн. евро. Безвъзмездната финансова помощ по процедурите е в размер 100% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи за проекти, по които допустимите разходи не надхвърлят левовата равностойност на 1 млн. евро

Максималният размер на допустимите разходи за един проект, представен от един кандидат по двете процедури, е в размер на 1,5 млн. евро.

Кандидатстващите общини ще имат възможност да подават по две проектни предложения в рамките на четирите стартирали процедури чрез подбор, като едното от проектните предложения трябва да е насочено към повишаване на енергийната ефективност на общинските сгради.

От земеделското министерство съобщиха, че е отворена за прием мярката за инвестиции в реконструкция и изграждане на хидро-мелиоративна инфраструктура. Единственият кандидат по процедурата е държавното предприятие „Напоителни системи“ ЕАД, а предвиденият бюджет на приема е над 107 млн. лева.

Максимално допустимата стойност на един проект е равна на левовата равностойност на 6 млн. евро, като финансирането на одобрените проекти ще е 100% на 100%. По процедурата се подпомагат дейности, свързани с материални и нематериални инвестиции за реконструкция и модернизация на съществуващите хидромелиоративни съоръжения за напояване.

След получен през март доклад от ОЛАФ за установени нередности с проекти за къщи за гости, реализирани по мерки още от по-старата програма за периода до 2013 година, от фонд „Земеделие“ са предприели всички мерки за защита на финансовия интерес на държавата. Това заяви пред депутатите новият изпълнителен директор на разплащателната агенция Николай Каварджиклиев.

„В момента работим активно по доклада като е сформирана широка експертна група, в която са включени експерти от всички дирекции имащи отношение към проблема. Направен е обстоен анализ и разглеждаме всеки отделен случай от доклада на ОЛАФ“, заяви пред депутатите Каварджиклиев.

Експертите разглеждат три варианти за решаване на казуса. Оптимистичният, но и най-малко вероятният е, да се докаже, че ДФЗ е работил съобразно българското и европейско законодателство като е осъществявал надлежен контрол по проектите. Песимистичният е ако се наложи връщането на всички средства в бюджета на ЕС ,а реалистичният е, да се разгледа всеки конкретен случай, и при тези които има установени нередности да си понесат наказанията. Според него трябва да се намери най-нормалния вариант за решаване на проблема, без да се ощетява държавата и коректните бенефициери.

От направения от него отчет става ясно, че за периода 2007-2013 година от общо 1062 договора за изграждане на къщи за гости с общ размер на субсидиите от 291 млн. лева са приключени 746 проекта за които са разплатени общо 202 млн. лева. Прекратени са 31 договора от одобрените по искане на бенефициера или неподадена заявка за плащане. Други 15 проекта са отказани поради установени несъответствия с нормативните изисквания.

ДФЗ си търси 46 млн. лева от неизрядни бенефициери на проекти за „къщи за тъщи“

Любопитен е фактът, че според европейския регламент на контрол са подлежали едва 1% от проектите в период на мониторинг, като през 2016 година този процент е бил увеличен на 6%. За периода между 2016 и 2018 година са направени проверки на 130 проекта за къщи за гости в период на мониторинг, което представлява 18% от всички проекти. След искане от страна на прокуратурата през пролетта на 2019 година от фонд „Земеделие“ са предоставили документация за всички 746 договорени и разплатени проекти за къщи за гости , след което през юли са проверени всички 100% или общо 288 проекта в период на мониторинг  за изграждане на къщи за гости. В резултат на констатирани нарушения като създаване на изкуствени условия с цел възползване от субсидии, неизпълнение на показателите по одобрения бизнесплан, неизпълнение на ангажименти по строително-монтажна дейност и създаване на нови работни места са били санкционирани 249 бенефициерикато регистрираните вземания са за близо 46 млн. лева.
Актове за цялостна санкция са били наложени на 155 бенефициери, а на 94 е била наложена частична санкция. Към момента за една част от издадените актове за търсене на тези средства има окончателно решение на ВАС, а други са в период на изчакване на решение. Срещу 281 от проверените 288 бенефициери са били издадени административни актове за извършване на финансови корекции. За 281 от случаите е имало оспорване на издадените актове пред съда. 38 от делата пред административния съд са приключили с влезли в сила решения, с които се потвърждава законосъобразността на издадените актове. В резултат на това ДФЗ трябва да си прибере обратно 4,6 млн. лева. 9 от делата са приключили в полза на бенефициерите, а други 105 дела са висящи, като за 70 от тях съдът е взел решение, че производството по издаване на административен акт не трябва да е по реда на ЗОПК, а по този на ЗУСЕСИВ. В резултат на това фонд „Земеделие“ е започнал да издава актове по реда на ЗУСЕСИВ на бенефициерите по въпросните дела.

Въпреки неуморната работа на фонд „Земеделие“, разплащателната агенция все още не е изчистила забавени и затлачени проекти някои от които висят още от 2018 година, стана ясно по време на вчерашното заседание на парламентарната комисия. За известно забавяне на някои проекти както по подхода ЛИДЕР, така и по мярка 4.1 потвърди по време на изслушването и земеделският министър Иван Иванов. „Предстои през идната седмица широка дискусия, защото още с встъпването си в длъжност установих, че има доста забавени проекти, включително и по мярка 4.1, ценовите оферти в които вече не са съотносими с реалността“, заяви в отговор на депутатски въпрос земеделският министър.

Предстои работна група да намери решение на казуса със забавените проекти и да се предложи осъвременяване на предложените цени. Стана ясно, че по подхода ЛИДЕР има проекти от 2018 година, които все още не са подписани. По данни на ДФЗ към момента по ЛИДЕР са сключени 863 договора на обща стойност около 43 млн. евро, което означава че по него все още са договорени под половината средства от предвидения бюджет от 93 млн. евро. Множество хора се отказват от проектите си заради изключително бавния процес на одобрение. Близо 500 проекта по ЛИДЕР са в различен етап на договаряне и одобрение, като се очаква да бъдат разгледани в следващите месеци.

Освен това в ДфЗ към момента са обработени около 600 процедури за отказани или отхвърлени проекти. За сравнение по другите програми, по които се финансират проекти на местните инициативни групи има договорени и изплатени между 50 и 60% от средствата по определените бюджети. Очакванията са за новия прием по подхода ВОМР, по който има увеличение на бюджета заради увеличеното на 60% съфинансиране да кандидатстват 105 местни инициативни групи от 22 общини.

Голям форум като специализираното изложение за храни и напитки включващо само по себе си няколко специфични изложения за месо, мляко, хлебни изделия, технологии, развитие на хорека сектора е тъкмо мястото, където може да се представи на заинтересованата публика в детайли подробна информация относно кандидатстването по мерките от селската програма. Едно от съпътстващите събития по време на изложението бе свързано с иновациите в производството на млечни продукти, в рамките на което консултантът Димитър Манов разясни детайлно критериите на които трябва да отговарят проектите по една от може би най-атрактивните мерки- 4.2 касаеща инвестиции в преработвателни мощности.

С оглед и на климатичните промени и на настоящото повишение в цените на енергоизточниците, които пряко засягат производителите и преработвателите от хранителната индустрия, възможността да се повиши ефективността на предприятията прави тази мярка още по-атрактивна.

Специалистът посочи, че в техния опит като консултанти особено атрактивни са били и продължават да са проекти, насочени към повишаване на енергийната ефективност. „Повечето подобни проекти са атрактивни за инвеститорите дори без да се подпомагат с европейски средства, и едно от направленията свързани с повишаване на енергийната ефективност са фотоволтаиците“, сподели експертът. Като успешен пример той посочи проект за изграждане на мандра в Гърция, при който използването на електроенергия е било намалено с 35%. По думите му това са решения които са приложими за млекопреработвателите и у нас, с уговорката, че всеки един проект изисква конкретен подход и решения във връзка с организацията на производството.

От какво зависят шансовете за одобрение на проектите по 4.2 ?

Практиката според Манов е показала, че за проекти, чиито шансове за одобрение са под 80% не е реалистично въобще да се пристъпва към тяхното разглеждане. Новият прием по подмярка 4.2, който трябва да стартира в средата на октомври и да продължи най-малко поне до края на февруари каквито са очакванията на експерти и консултанти благоприятства кандидатите от една страна с по-големия бюджет от предходни приеми от 200 млн. евро, и от друга с това, че са изключени като кандидати новосъздадени предприятия. Това ще позволи до финансиране по тази подмярка да имат достъп само реални преработвателни предприятия. Ние от асоциацията на консултантите, заедно с асоциациите на млекопреработватели и месопреработватели успяхме да постигнем обща позиция по искането да се въведе подобно ограничение, защото по-голяма част от реално работещите предприятия които не са в селските райони не получиха нужния брой точки в първия прием и бяха в режим на изчакване в рамките на една , две дори три или четири години, докато новосъздадени компании трябваше да се убедят, че нямат възможност да реализират проектите си“, сподели експертът.

Сегашната ситуация с постоянно намаляване в броя на работещите предприятия заради голямата конкуренция по между им, и увеличаване дела на търговията във веригите оказва натиск върху малките производители. Тенденцията според него е средните и по-големи производители да увеличават възможностите и капацитета си за работа.

„В настоящият прием предприятията от млекопреработвателния бранш, които към 20-те си точки за чувствителен сектор, които добавят точките за внедряване на иновации, т.е. задължението 45% от инвестициите да са свързани с подобряване на автоматизацията, организацията и дигитализацията в предприятието и точките за ВЕЙ, смятаме, че шансовете им за успех са достатъчно високи“, продължава той. Още по-голям шанс биха имали предприятия , които отчитат достатъчно висока печалба, ако не са били подпомагани досега по тази мярка и са реализирали експорт.

„Според нас ще бъдат одобрени проекти които успеят да обосноват иновацията, имат инвестиции във възобновяеми източници основно слънчеви панели, ще получат финансиране“, уточнява той. Сред критериите според Манов, които не биха имали толкова голяма тежест за определяне шанса за одобрение на проектите по подмярка 4.2 са този за персонала и за биологичното производство.

Иновациите не трябва да се въвеждат самоцелно, а да водят до повишаване на ефективността

Един от най-щекотливите критерии на които обърна внимание бе този за въвеждане на иновации, като трудността при него се състои в това, че във времето у нас са се развили поне десет определение на това що е иновация, като то се адаптира към всяко направление за кандидатстване. Важното е, че при предстоящия прием по тази подмярка, изискванията за иновации са свързани конкретно със следващия програмен период. В критерия за иновации по думите му освен внедряване на нови мощности за дадено предприятие се включват и процеси свързани с автоматизация и дистанционен контрол и дигитализация на данни, като задължително трябва да има обосновка за повишаване енергийната ефективност в предприятието. „Инвестицията в автоматизация и дигитализация не трябва да е самоцелна, а да се направи така че да се повиши ефективността на производството и неговата конкурентноспособност, така че то да стане по-привлекателно за запазване на персонала“, посъветва кандидатите Манов.

Целта на тези европейски програми според него е да повишат устойчивостта на предприятията, така че да успеят да задържат кадрите си. След влизането ни в ЕС според него се е увеличила неимоверно конкуренцията в хранителния бранш, и за дадено млекопреработвателно предприятие конкуренцията не е вече на предприятието в съседния град, а тя е на предприятията в страни като Гърция и Полша, където често работят дори с по-ниски цени на млякото. Що се отнася до групите и организациите на производители, те според експерта у нас не са с такава тежест особено в млекопреработвателния сектор за разлика от Полша например, където два от трите най-големи млекопреработватели са кооперативи.

Консултантът припомни, че един от пунктовете в критериите за допустимост по който има различия в мненията с Брюксел и заради който беше спрян приемът по подмярка 4.2 е този за възможността за доставките от свързани предприятия да се признават за собствена продукция. И браншови организации и консултанти са на мнение, че това трябва да остане като критерии, защото най-естественото е фермерското стопанство да запази характера си, а преработвателното предприятия да си остане преработвателно, и ако между тях има свързаност тя да се отчете като собствена. „Няма нужда от антагонизъм между дейностите, защото например ако един фермер започне сам да преработва своята продукция, той вече няма да отговаря на определението за фермер“, счита консултантът. Другият казус повлиял за спиране на приема по тази подмярка е бил свързан с възможността по нея да кандидатстват предприятия без 36 месечна история, които обаче са закупили обект, в който е имало преработка в рамките на 36 месеца.

Той изрично подчерта, че за разлика от машиностроителните предприятия за които летвата за иновации е по-висока и е свързана със създаването им на територията на самите тях и е свързана с патенти, тук в случая за доказване на иновации не се изискват подобни патенти. Подобно изискване за доказване на дадена иновация чрез патент няма нито към доставчика, нито към млекопреработвателните предприятия.

Инвестициите във ВЕИ задължително трябва да са насочени към осигуряване на енергия за даденото предприятие

За да бъде подкрепена дадена инвестиция във ВЕИ според Манов, то тя трябва да е насочена към изграждането и въвеждането в експлоатация на мощности, които да са свързани с осигуряване на енергия за конкретно предприятие, и добитата от тях енергия не може да се продава на пазара. Осигуряването на енергия от възобновяеми източници за нуждите на предприятието трябва да се разбира в перспектива, като ако в рамките на същия проект или извън него се предвижда внедряване на нови мощности, които да натоварват системата, това означава, че това може да се предвиди в рамката на  проекта и да касае разходи за мощности не само за минал период, но за оборудване, което се планира да се внедри в следващите две или три години. „Общият срок на изпълнение на подобни проекти с внедряване и на ВЕИ източници като фотоволтаици автоматично става три години“, уточни експертът. Освен ВЕИ в проектите може да се включва и изграждането на биогаз инсталации и панели за производството на топлинна енергия. „Не е задължително ВЕИ да минава през електричество а производството на топла вода също води до намаляване на разходите за енергоносители“, добави още той. Точките по този критерии се получават и ако впроекта е залегнало изграждането на пречиствателна станция, като за целта трябва да се предвидят 15% от инвестициите. При наличието на по-голям бюджет по думите му отсяващ фактор ще е пазарът.

Очаква се през следващата седмица от аграрното ведомство да се обобщят получените становища и да стартира отново приемът на проекти по подмярка 4.2.

На свое заседание Министерският съвет одобри Методика и индикативно разпределение на средствата от Европейския фонд за регионално развитие по програми за транснационално и трансгранично сътрудничество за България за програмен период 2021 -2027 г. Предвижда се страната ни да получи 133,6 млн. евро за финансиране на програмите за териториално сътрудничество, в които ще участва за периода 2021-2027 г. От тях към двустранните програми на България с Румъния, Гърция, Сърбия, Република Северна Македония и Турция, както и към програмата „Черноморски басейн“, се насочват 111,2 млн. евро, а към бюджета на транснационалните програми „Дунав 2021-2027“ и „Интеррег Евро Средиземноморска зона 2021-2027“ -22,4 млн. евро.

Български проект бе сред наградените по време на тазгодишния конкурс за НАТУРА 2000, съобщава AgPress.eu. Специалната награда за европейски граждани отиде при проекта. Партньорство за опазване на българските вековни гори в Натура 2000“.Проектът спомогна за съвместяване на противоречиви интереси по отношение на определянето на свързани с горите обекти от Натура 2000. В резултат на това допълнителни 109 300 хектара стари гори са определени като защитени и са изключени от земеделски дейности.

Наградите признават истории за успех в опазването в целия ЕС и повишават осведомеността за едно от изключителните постижения на Европа – мрежата от защитени зони Натура 2000. Освен българският проект сред призьорите са още проекти от Белгия, Финландия, Франция, Испания и трансграничен проект, включващ партньори в Австрия, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия и Украйна.

Наградите бяха връчени от еврокомисаря по околната среда Вирджиниус Синкевичус, който заяви цитиран от медиата:“ Пандемията COVID-19 разкри на светло връзката между здравите, устойчиви общества и поддържането на нашата природна среда в добро състояние. Тазгодишните победители демонстрират, че инвестирането на време, енергия и ресурси в опазването на природата носи големи ползи не само за природата, но и за нас. Това са моделите на сътрудничество и решения, които трябва да бъдат разширени, за да изпълним ангажиментите на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. „

В своята Стратегия за биологичното разнообразие, публикувана по-рано тази година, Комисията предложи засаждането на 3 милиарда дървета до 2030 г. като част от широкообхватен план за възстановяване на природата на ЕС.

Липсата на достатъчно средства за агроекология блокира трансформацията на агрохранителната верига, се твърди в публикация на портала arc2020.eu. Неоддавна експерти от Организацията за международно сътрудничество, развитие и солидарност ( CIDSE) в свое съвместно изследване с с Центъра за агроекология към университета в Ковънтри са установили, че съществува недостиг от финансиране на международни и европейски институции на проекти с агроекологична насоченост, което показва несъответствие между намерения и практики.

Разглеждайки по-отблизо Европейския съюз, докладът анализира средствата, насочени от ЕС чрез „агенциите със седалище в Рим“ (FAO, IFAD и WFP) между 2016 и 2018 г., и установява, че само минимална част, 2,7%, се отнася до проекти които представляват първи стъпки към агроекологията, докато останалите насърчават конвенционалното земеделие и подходите, ориентирани към ефективността, като устойчива интензификация.

Проекти, подпомагащи трансформационната агроекология, насочени към препроектиране на хранителни и земеделски системи, се намират изключително в портфолиото на Зеления климатичен фонд (GCF) и представляват 10,6% от общата инвестиция в селскостопански проекти. Докладът разглежда, какъв е бил делът на финансираните проекти с агроекологична насоченост или с агроекологични компоненти в страни като Великобритания, Швейцария ( Белгия и Германия. И докато в Швейцария делът на подобни проекти е бил 51%, то в останалите страни националното финансиранена подобни проекти е било или минимално или въобще е липсвало (Великобритания).

Друга е картината, когато става дума за финансови потоци, насочвани към подобни проекти от неправителствени организации и базирани в Африка институции. Например в Белгия 48% от средствата на неправителствените организации насърчават прехода към агроекология. В Швейцария експертите са установили , че проектите, ръководени от базираните в Африка институции, обикновено възприемат по-системен и приобщаващ подход, даващ възможност за агроекология, но тези организации получават сравнително малко финансиране от швейцарски публични донори.

Докладът също така подчертава голямото влияние, което ЕС и неговите държави членки имат на международно ниво където се вземат ключови решения относно храните и селското стопанство. Европейската комисия и европейските държави са основни донори на официална помощ за развитие на селското стопанство и основен източник на финансиране за международни институции, фокусирани върху сигурността на храните. Голямата част от европейските страни са в част от ръководните органи на тези организации. Както е известно , агроекологията е един от ключовите елементи за справяне с предизвикателствата пред климата и опазването на околната среда, и е включен в основните стратегически документи „Зелената сделка“ и стратегията „От фермата до масата“.

Проекти на различни неправителствени организации и оперативни групи от цяла Европа се състезават за тазгодишните награди Rural Inspiration Award 2020, съобщават от EIP Agri. Всеки заинтересован може да се запознае с предмета им на дейност и да гласува за един избран от тях тук до 25 юни 2020 г.

Целта на конкурса е обмяна на добри практики за развитие на селските региони и се организира от Европейската мрежа за развитие на селските региони.

Сред предложените проекти за награда са: проект за производство на биотор от остатъци от биомаса, който се използва за отглеждане на дървета, проект за производство на почвени подобрители във формата на блокчета от органични материали, проект за откриване и тестване на биологични техники за борба с вредителите по лозята и др.

Наградите включват три категории: биоикономика, адаптиране към изменението на климата и намаляване на климатичните промени. Експертно жури ще избере един победител за категория, а четвърти победител ще бъде избран въз основа на резултатите от гласуването.

От агроведомството обявиха прием на нови проекти по мярката за МИГ-овете (мярка 19.2) , като той ще продължи до края на декември. Проекти ще се приемат по две направления- за подготвителни дейности и за вътрешно-териториално и трансгранично сътрудничество.

Проектите за сътрудничество предвиждат изпълнение на съвместни дейности, като създаване на общи продукти и услуги, информационни и маркетингови кампании, дейности, насочени към съхраняване и популяризиране на културната и историческата идентичност, въвеждане в практиката на иновативни за селските райони на България дейности, които успешно се прилагат в ЕС и други.

Бюджетът по първото направление на този прием възлиза на 933 700 лева. Размерът на безвъзмездното максимално финансиране зависи от това, дали проектите се извършват на територията на страната или в рамките на ЕС и е съответно 10 и 25 хил. евро.

По второто направление бюджетът е 7,8 млн. лева, като размерът на безвъзмездното финансиране зависи също от това, какъв е териториалния обхват на проекти – до 50 хил. евро за вътрешнотериториални проекти и до 100 хил. евро за транснационални .

Крайният срок на приема е до 31 декември или до изчерпване на ресурсите, като подаването на проекти ще става по електронен път.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще предоставя безлихвени кредити за климатични проекти на всяка страна членка на стойност до 2% от БВП, обявиха експерти по време на среща с учени от ССА на 12 ноември. Те обсъдиха дейността на финансовия пакт за климата (Climate Financial pact).  Той е е историческа възможност за съвместно справяне с климатичните промени, и е предложен от група експерти, разработили проект на договор за влагане на повече от трилион евро в борбата срещу глобалното затопляне и социалното неравенство. Пактът за финансиране на климата предлага два нови инструмента за справяне с тези предизвикателства: зелен филиал на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за отпускане на заеми на държави-членки и фонд за изплащане на безвъзмездни средства в Европа, Средиземноморието и Африка. Натали Дюпон от CLIMATE-FINANCE PACT представи идеите на пакта като цялостен план за създаване на по-зелени и по-справедливи финансови структури. Тя подчерта, че пактът е изготвен от голяма група международни експерти в т.ч. и учени и е подписан от повече  от 500 парламентарни представители на различни държави, вкл. Франция, Белгия, Монако, Унгария. Повече от 30 000 човека са подкрепящите го към днешна дата.

С презентацията си по време на дискусията  тя  разкри тревожните факти около състоянието на нашата планета. „Неблагоприятните климатични условия за европейското производство на пшеница ще станат по-чести с изменението на климата”, добави Дюпон. Човешката дейност, потреблението на изкопаеми горива, вкисляването на океаните, замърсяването, обезлесяването и принудителните миграции застрашават сериозно живота на планетата“, бе нейното заключение.

Главният научен секретар проф. д-р Елена Тодоровска изнесе презентация за спецификата на  научната дейност на институтите и центровете в ССА. Бяха представени по-подробно проектите в областта на климатичните промени, които са свидетелство за възможностите за сътрудничество между ССА и Балканския институт за устойчиво развитие на основата на финансовия Пакт.

Изразена беше подкрепа и готовност за популяризиране на идеите на Пакта и  неговите инструменти за справяне с глобалното затопляне и социалното неравенство. Пактът може да бъде подкрепен тук.

ЕС ще финансира близо 120 проекта по програма LIFE в областта на опазване на околната среда и климата, които да допринесат за намаляване на въглеродните емисии, съобщава AGPress.eu. Финансовият ресурс заделен за тези проекти е 240 млн. евро, които се очаква да мобилизират допълнителни инвестиции в областта на опазване на околната среда и климата и биоразнообразието. Проектите ще обхванат  широк спектър от проблеми – от инвазивни видове и престъпления срещу дивата природа до отпадъци, замърсители, използване на изкопаеми горива и материали, получени от тях, и емисии на парникови газове. Почти една трета  от тях ще са насочени към смекчаване и справяне с последиците от изменението на климата.

„Към момента местните инициативни групи продължават да проявяват най-голям интерес към мерките 4.1, 4.2 и 6.4 и техните  еквиваленти в подхода лидер”, каза пред медиите в Разлог Стефан Спасов, председател на управляващия  орган  по ПРСР. По думите му още преди да възникне скандалът с къщите за гости, по ЛИДЕР са били отворени 47 процедури по туристически дейности, по които са били включени 14 проекта  по които са изградени  къщи за гости. „В момента дейността по тях се изпълнява така, че медиите по всяко време могат да научат, докъде са стигнали проектите”, добави още той.

ЕС предвижда да даде по-голяма гъвкавост и повече права на страните членки, що се отнася до развитието на проекти по подхода ЛИДЕР, каза  по време на международната конференция, посветена на дейността на МИГ-овете и инструментите за популяризиране, в РАзлог вчера Михаел Пилке от ГД „Земеделие” към ЕК.

„Ще има един комитет, който ще избира стратегиите по ЛИДЕР, от всички фондове, които се ползват. Целта ни е да ускорим стратегиите и да се подобри концепцията на подхода ЛИДЕР”, поясни той. Предвижда се по-голяма свобода за местните инициативни групи при подбора на партньори по проектите, като е взето под внимание искането за авансово финансиране на проектите.  Той потвърди, че работната група по ЛИДЕР в ЕК твърдо подкрепя концепцията за многофондово финансиране на проектите.

Осигуряване на същия бюджет по ЛИДЕР и през новия програмен период на ОСП, ЛИДЕР да стане задължителен подход за всички региони в ЕС, опростяван на процедурите на всички нива и създаване на обща кошница на определено финансиране за ВОМР предлагат от Европейската асоциация за развитие на селските райони (ЕЛАРД).

На подхода ЛИДЕР се падат 9,5 млрд. евро от общия бюджет за земеделие на ЕС през настоящия програмен период, като в Европа са създадени почти 3 500 местни инициативни групи, като поставената в началото цел е била, да обхване  54% от селските региони на Стария континент и да създаде близо 44 800 работни места

. Според годишните доклади за осъществяване  на подхода ЛИДЕР, към момента от местните инициативни групи обхващат 60% от селското население, което се равнява на близо 48 млн. души. До края на 2018 година по проекти, реализирани и реализиращи се  по подхода ЛИДЕР са били създадени 17 хил. работни места. Общият пброй на проектите към края на миналата година по подхода възлиза на 36 000, като най-често  срещаните проекти са за местно развитие, развитие на малки предприятия, модернизация на стопанствата  и повишаване уменията на земеделските стопани. Най-често чрез подобни проекти се популяризира дейността на малки предприятия, публични и неправителствени организации и местни инициативни групи. 85% от проектите са за вътрешнотериториално сътрудничество, а делът на проектите с международно сътрудничество е около 15%.

От фонд „Земеделие” съобщиха, честартира приемът по една от мерките (6.4.1) за неземеделски дейности. В зависимост от вида на заявените дейности за подпомагане, кандидатите по нея ще могат да подават проекти по три процедури. Това са: инвестиции, насочени към развитие на занаяти, инвестиции за развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности и инвестиции за производство на продукти, които не са включени в Приложение 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Общият бюджет за трите процедури е  68 млн. евро.

Кандидатите по процедурите могат да искат разяснения по документите по условията за предоставяне на финансова помощ в срок до три седмици преди изтичането на срока за кандидатстване  @mzh.government.bg.