Тагове

Яйцата с кафяви черупки остават предпочитани за възрастните германци, докато новите поколения се интересуват при какви условия са отглеждани животните

Германските птицевъди преминават все повече към отглеждане на кафяви кокошки, което означава, че кафявите яйца, отдавна познати на германските потребители, може да изчезнат от рафтовете на супермаркетите през следващите години, информира БТА, позовавайки се на ДПА.

„Вече виждаме все по-малко и по-малко кафяви яйца и скоро вероятно изобщо няма да ги има“, каза Хенер Шьонеке, председател на Асоциацията на германските производители на яйца.

Според браншовата организация, кафявите яйца в момента представляват около 30 на сто от яйцата на обикновените рафтове на супермаркетите в Германия, но до голяма степен са изчезнали от дискаунт магазините.

Само преди десетилетие в Германия се продаваха повече кафяви, отколкото бели яйца.

Само шепа регионални фермери продължават да отглеждат кафяви кокошки и този брой намалява, тъй като много германски птицевъди гледат на белите кокошки като на по-добра порода за производство на яйца, посочи Шьонеке.

„Белите кокошки имат по-голям генетичен потенциал от кафявите. Те живеят и снасят по-дълго“, обясни Шьонеке, допълвайки, че белите кокошки са по-лесни за отглеждане и по-подвижни от кафявите.

Сред породите в Германия кокошките с кафяви пера снасят кафяви яйца, докато белите снасят бели яйца, уточни Шьонеке.По думите на Шьонеке няма забележима разлика във вкуса при различните цветове. Кафявите яйца някога са имали по-твърда черупка, но вече не е така и няма разлика във вкуса.

Неотдавнашно проучване на потребителите от Централната асоциация на немската птицевъдна индустрия установи, че кафявите яйца остават по-популярни сред по-възрастните хора, но че по-младите потребители не се интересуват толкова от цвета на яйцата, а от неща като условията за животните и дали яйцата са произведени на местно ниво.

„По-голямата част от потребителите са до голяма степен безразлични към цвета на черупката“, коментира говорител на германската верига супермаркети „Реве“ (Rewe) пред ДПА.

Но едно голямо изключение е около празника Великден, когато белите яйца са очевидно предпочитани, защото са по-лесни за боядисване, уточни той.

Страните членки ще могат да избират дали режимът да е регистрационен или разрешителен

Европейският парламент днес взе решение след 2030 година да задължи големите свинеферми с над 350 животни да се регистрират като големи замърсители за да могат да работят, съобщи „Дневник“. Депутатите одобриха промени в директивата за емисиите от промишлеността, които да гарантират по-строг контрол върху издаването на разрешителните за емисиите и да стимулират предприятията да инвестират в по-чисти технологии. С решението си те разшириха обхвата на промишлените замърсители в системата от предприятия, нуждаещи се от разрешителни тъй като технологични им процес води до влошаване състоянието на околната среда.

Към момента директивата обхваща около 52 хил. предприятия в ЕС, които без разрешителни не могат да работят. Освен свинефермите с над 350 свине в обхвата на разрешителните се включват и птицеферми с над 280 домашни птици. Прагът за смесени животни е 380 животни От обхвата на директивата са изключени фермите за едър рогат добитък.

Сред промените приети от ЕП е и такава за въвеждане на реципрочен принцип за вносителите на месо, които ще са задължени да отглеждат животните при същите условия, ако продукцията им е предназначена за общоевропейския пазар.

Освен говедовъдните ферми от правилата на директивата са изключени фермите отглеждащи свине по екстензивен начин, стопанствата отглеждащи животни предимно на открито и свинефермите за биологично отглеждане на животни.

До 31 декември 2026 г. Комисията ще оцени дали има нужда от по-нататъшно разглеждане на емисиите от отглеждане на добитък, включително от едър рогат добитък.

Компаниите, които не ги спазват, могат да получат санкции от най-малко 3% от годишния оборот на оператора в ЕС за най-сериозните нарушения. Държавите от ЕС дават на гражданите, засегнати от неспазване на правилата на директивата , правото да поискат обезщетение за вреди, нанесени на тяхното здраве.

Българският евродепутат от групата на ЕНП Радан Кънев, който преговаря по законодателните промени от името на Европейския парламент, заяви, че всяко правителство ще е свободно да избере между разрешителен и регистрационен режим. В момента е допустим само разрешителен.

„Ние даваме възможност за драстично облекчаване на административните процедури и драстично намаляване на разходите на животновъдните фермери“, каза Кънев пред журналисти в Европейския парламент.

По думите му решението е в ръцете на правителствата, като според него нежеланието на властите да облекчат собствените си режими, предизвиква напрежението в целия земеделски сектор.

Новите правила ще направят задължително определянето на най-строгите постижими нива на емисии за обхванатите сектори. За борба с недостига на вода целите за екологични резултати ще станат задължителни за потреблението на вода. За отпадъците, ефективността на ресурсите, енергийната ефективност и използването на суровини целите ще бъдат в диапазон, а за новите техники те ще бъдат индикативни, се казва в съобщение на ЕП.

Какво предстои

Промените в директивата трябва да бъдат приети от Съвета, преди да бъдат публикуван в Официален вестник на ЕС и да влезат в сила 20 дни по-късно. След това държавите-членки ще разполагат с 22 месеца, за да се съобразят с тази директива.

Средствата трябва да бъдат изплатени до 30 септември 2024 г.

Европейската  комисия ще компенсира птицевъди в Италия с 46,7 млн. евро заради претърпени от тях щети от птичия грип, информира AG-Press.eu. Финансирани от земеделския резерв, плащанията трябва да бъдат извършени на фермерите до 30 септември 2024 г.

Между 1 януари 2022 г. и 30 април 2022 г. 23 огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5 („птичи грип“) бяха потвърдени и нотифицирани от Италия. Засегнатите видове са кокошки, кокошки носачки, пуйки, патици и токачки. Италия незабавно и ефективно предприе всички необходими мерки за здравето на животните и ветеринарни мерки, включително контрол, наблюдение и превантивни мерки. Установени са предпазни и наблюдателни зони. Това доведе до загуба на производство на яйца за люпене, яйца за консумация и живи животни във фермите, намиращи се в зоните с ограничения за движение, както и загуби поради унищожени и декласирани яйца и месо.

След официално искане от страна на Италия Комисията реши, след задълбочен анализ, да покрие със средства на ЕС 50% от разходите, поети от Италия, за подпомагане на фермери, сериозно засегнати в райони с ограничения за движение поради огнища на птичи грип.

Само ферми, намиращи се в тези регулирани зони и засегнати от контролните мерки, причинени от 23-те споменати огнища, ще имат право да получат това подпомагане. За да се избегне двойното финансиране с публични средства, претърпените загуби не трябва да се компенсират от държавна помощ или застраховка. Плащанията,

Литовските птицевъди отглеждащи бройлери ще получат финансово подпомагане общо в размер на 2 млн. евро, след като ЕК одобри специална схема за държавно подпомагане, информира Ag-Press.eu. Средствата са предвидени за преодоляване на пандемията от коронавируса, а подкрепата ще се изразява в директно и безвъзмездно подпомагане. Мярката е насочена към смекчаване на недостига на ликвидност, пред който са изправени бенефициентите, и за справяне с част от загубите, които са понесли поради пандемията на коронавирус и ограничителните мерки, които литовските власти трябваше да приложат, за да ограничат разпространението на вируса. Отпусканата помощ по тази схема няма да надвишава прага от 290 хил. евро на бенефициер и ще се предоставя до 30 юни 2022 година.

Г-н Гълъбов, вие сте изключени от всякакво подпомагане към момента освен за хуманно отглеждане на животните. Очаква ли се поне ставката по тази мярка да бъде увеличена?

Ние само до Светия синод не сме писали за нашите проблеми на птицевъдите,а бих добавил и на свиневъдите. Не зная обаче, защо там в земеделското министерство не броят птиците и свинете за живи животни. Ще използвам възможността да обърна внимание на факта, че 90% от продукцията в БВП се реализира именно от най-развития сектор в страната- птицевъдството, следван от свиневъдството. Не мога да кажа защо в министерството не са разбрали каква е важността на тези сектори, и на тях не се обърна повече внимание . Действително в така наречените ковид мерки не бяхме включени, но трябва да отбележим, че у нас много неправилно се тълкуват икономическите проблеми в отделните сектори, тъй като във всички останали проблемите не са предизвикани от ковид кризата. Ние като най-развит сектор с най-голямо участие на пазара сме изключително засегнати от намаленото потребление вследствие на пандемията. Ето защо нашите икономически проблеми са и най-големи, защото повече от година и двата сектора продават продуктите си под тяхната себестойност.

При другите сектори има частични проблеми , предизвикани от пандемията, но по-голяма част от тях са резултат от енергийната криза, и няма как например сега д се говори за последици от ковид кризата, защото например при оранжерийните производители проблемите са очевидно енергийни. Така първо адреса на помощите не е верен и ние закъсняваме с по-сериозни мерки, които трябва да гарантират продоволствената сигурнодт, и те са насочени към обезпечаване на фуражния баланс на страната. Както разбрахме от зам. министър Христанов, правителството се отказа от първоначалните си намерения да гарантира и фуражния баланс на страната. Единствената възможност остава е помощта за хуманно отглеждане на животните, като ние предложихме 20 % увеличение на средствата, нещо което нотификацията позволява. Не мога да кажа какви преговори се водят с Брюксел, защото ние сме получили нотификация преди пет години и в нея ясно е записано, че при наличие на средства, може да се направи подобно увеличение. това очакваме да се случи, и то ни беше обещано. За съжаление още нямаме нищо официално, а само намерения.

Как оценявате в момента ликвидността на двата сектора в подобна особено трудна в геополитически план ситуация?

Първо трябв да разделим двата сектори, които са индустриални в тях оперират както по-големи фирми така и по-малки. Тези които са интегрирани с преработка и със зърнопроизводство са най-устойчиви. Затова и апелирахме към земеделското министерство и парламента, когато се прави новия стратегически план, да се обърне внимание на възможностите за интеграция на животновъдство и зърнопроизводство, което доказано е устойчив модел, така че ако се разделят производителите от сектора под това условие, онези които имат интегрирано производство се справят по-леко с кризата, докато по-малки и специализирани фирми, които разчитат само на първична продукция като яйца, еднодневни пилета или угоени бройлери, понасят значително големи загуби, защото една година продават по себестойността си продукцията си. Те компенсират най-вече с кредити и междуфирмена задлъжнялост. Така по -силните фирми подпомагат по-слабите кредитирайки ги.

Наскоро казахте, че има опасност по Великден да останем без яйца. Има ли още подобна опасност?

Тя винаги е налице, защото например цената на яйцата в Германия е два пъти по-висока , и ако ние намерим възможност да реализираме продукцията си в рамките на Общността или в трети страни, ще сме изкушени да го направим. Всички фирми са частни и никой не може да ни задължи да останем на българските пазари, още повече , че търговските вериги малко спекулират с господстващото си положение . Не е нормално когато за Великден има голямо търсене, да се правят промоции. Най-нормалното е това да се прави след Великден когато също се консумират яйца. Ние обаче сме отговорен бизнес и имаме дългосрочни договори, и знаем, че Великден
ще мине, и ние пак ще трябва да разчитаме на българските потребители. Ние смятаме, че те трябва да ядат български яйца, защото данъците които плащаме са в помощ на всички по веригата. Очакваме те да се харчат отговорно и да виждаме полза от това. Ето защо винаги сме апелирали да се стимулира светлия бизнес, а птицевъдството е на 95% извадено на светло. Плаща данъци, но не получава нужното внимание.

Предстои общо събрание на вашата организация. Какви проблеми ще решавате там?

Проблемите пред сектора от години са идентични. Ние обаче не можем да ги затворим. Един от проблемите обхващащ цяла Европа е птичия грип, с който за съжаление още не можем да се справим. Няма ефикасно решение за справяне с него. Другия сериозен проблем е стратегическия план, в който по наше настояване бяха запазени досегашните грантове, защото първоначално се предвиждаше да останат тези за малки и и средни. Според мен не е спрведливо малки компании с над 8 хил. кокошки да се определят като големи. Успяхме да запазим това, което беше по ПРСР пплюс таван от 500 хил. евро по 4.1 и милион и половина евро по 4.2, което е приемливо, защото с тези средства е възможно да се реализират средни по мащаб инвестиционни проекти. Тези мерки са именно инвестиционни. За съжалени интензитетът на мерките падна рязко от 50 на 30%, което е доста тревожно. Нещо друго, което смятаме за погрешно са по-слабо развитите региони, към които оставаме длъжници. Достатъчно е да отидете до Пловдивска и Варненска област, и после да отидете до Видинска за да видите какво е. Отношението ни към тези региони е престъпно. Досега бяха предвидени едни 5% за инвестиции в тях което сега отсъства. Това смятаме за неправилно, още повече че има много фирми, ориентирали се към тези региони, спрямо които това е нечестно.

Споменахте междуфирмената задлъжнялост. Ако не получите подкрепа, може ли тя да доведе до фалити и очаквате ли все пак да има нещо за вас от средствата за преодоляване на кризата в Украйна?

За нас е достатъчно правителството да не пречи. Не очакваме помощ. Междуфирмената задлъжнялост се състои именно в това, един малък производител на бройлери да съществува, ако е получил кредит от някой фуражен завод или някоя люпилня, от която взема птиците. Изчерпал е всякакви възможности за кредитиране, а в същото време е поел петгодишни ангажименти по ПРСР, които е длъжен да изпълнява без значение дали му носят загуби или не. Ако преустанови производството, ще трябва да върне субсидиите, не може да балансира, а трябва да работи на загуба. Прогнозите ми не са оптимистични, и мисля че особено някои по-малки производители ще бъдат силно засегнати или ще бъдат интегрирани към по-големи ферми или ще фалират. Всякакви мерки за да се предотврати това са закъснели.

Това щеше да се предотврати ако се беше приело решение за намаляване на ДДС на храните от 20 на 9% аи да се изкупи от държавата фуражно зърно, което да се продава на преференциални цени. Ние спряхме да изкупуваме зърно на 470 лева. Ако не бяхме си гарантирали зърното, при сегашните цени от 670 лева, ние нямаше да можем да продаваме на тази цена. Това е единствената причина у нас цените да са с 30-40% по-ниски от тези в ЕС. Не виждаме как може да се реализира подкрепа по линия на фуражен баланс, и няма разработен механизъм за това.

В интервюто са използвани въпроси на колеги и от други медии

Във връзка с подпомагане изхранването на животните за производствени цели, от аграрното ведомство са гарантирали че ще бъде изпратено писмо до ДА „Държавен резерв и военновременни запаси.

Работим за удължаване на държавната помощ за хуманно отношение към птиците за нов 5 годишен период след 2022 година, заяви земеделският министър Христо Бозуков на среща с представители на птицевъдите, като уточни, че това ще е възможно след приемането на законодателството на ниво ЕС. Както е известно ден преди това от Асоциацията на промишленото птицевъдство поискаха спешни мерки от страна на държавата за сектора, който се намирал в колапс заради кризата с коронавируса и поскъпването на суровините за фуражите.

Освен това по искане на бранша са променени и указанията по схемата за държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птици. По този начин ще бъде признавано клане на птици в кланици в трети страни и такива от ЕС.

Над 20 огнища на птичи грип са регистрирани у нас

Днес се очаква представителите на птицевъдите да се срещнат с ръководството на Агенцията по храните и да обсъдят проблемите в сектора, съобщава БНР. Основната тема ще е птичия грип и последиците от него за сектора.

Целта е да се обсъдят предприетите и планираните мерки за предпазване и контрол на заболяването в страната. Над 20 огнища на птичи грип са регистрирани у нас до момента. Заради усложняващата се епизоотична обстановка и продължаващото разпространение на заразата, агенцията въведе специална програма за засилен надзор над птицевъдните обекти. Мерките включват засилена биосигурност в птицефермите, висока честота на лабораторен контрол, както и изискването птиците да бъдат транспортирани само след като са предварително изследвани за наличие на вируса.Около огнищата на птичи грип се създават предпазни зони и зони за наблюдение, в които се забранява движението и търговията с птици и яйца за разплод.

Заради наложените ограничения част от бранша се подготвя за протест. Като първи етап от протестните действия фермерите, които отглеждат патици, днес ще организират мълчаливо присъствие пред Агенцията по храните.тици