Дезинформацията по отношение на храните в интернет носи рискове за потребителите и репутационни щети на производители и преработватели
Полската браншова организация на птицевъдите стартира специална кампания за борба с дезинформацията по отношение на храните в социалните мрежи, информират в редовния си месечен бюлетин от Асоциацията на месопреработвателите в България..
В свят, пренаситен с информация, където един клип в Instagram може да повлияе на общественото мнение повече от рецензирано научно изследване, дезинформацията в областта на храните се превръща в сериозен риск. Тя представлява умишлено разпространение на подвеждаща информация – заблуди, изкривявания или пресилени твърдения – подтикнати от емоции като страх и гняв, които потискат критичното мислене.
Доверието в науката и контрола върху безопасността, обърква потребителите, влияе на потребителския избор и може да нанесе значителни щети на цели индустрии, особено на месопреработването. Веднъж зародило се, съмнението трудно се преодолява, защото в днешната динамична медийна среда сензационните твърдения често се разпространяват по-бързо от фактите.
Националният съвет за птицевъдство – Търговска камара (KRD-IG), който е гласът на полския птицевъден сектор, предприема целенасочени действия за справяне с проблема с дезинформацията. Чрез широкомащабната образователна кампания #StopDezinformacjiŻywnościowej (#СтопНаДезинформациятаЗаХраните) организацията активно разобличава подвеждащи твърдения, обяснява механизмите на манипулация и въвежда надеждна, проверена информация в публичния дебат. В основата на кампанията стои изчерпателна и свободно достъпна храната ни
електронна публикация, която показва как да се разпознават и предотвратяват дезинформацията и фалшивите твърдения. Кампанията използва социалните медии, партньорства с експерти и бързи реакции при опровергаване на митове, за да помогне на потребителите да вземат решения, основани на факти, а не на страх.
.
Случаят „white stripes” и скандалът с гъшето месо
Един от най-разпространените примери за дезинформация в хранителния сектор е темата за т.нар. „бели ивици“ в птичето месо. Това явление е добре познато в науката и представлява естествена особеност на мускулните влакна, която не засяга качеството, безопасността или хранителната стойност на месото.
Въпреки това, медии и активистки групи го представят като признак на заболяване или лоши практики в производството, което доведе до масово разпространение на неверни твърдения като „опасно месо“ или „симптом на промишлено отглеждане“. Научни доказателства в подкрепа на тези обвинения няма. „Белите ивици“ могат да се появят при всякакъв метод на отглеждане – включително биологично производство – и не представляват риск за потребителите. Въпреки фактите, дезинформацията доведе до спад в доверието и потреблението на един от най-здравословните и препоръчвани източници на протеин в Полша и Европа.
Друг пример за вредна дезинформация е случаят с полското гъше месо. В медиите се появиха сензационни твърдения за неетични практики на угояване, както и внушения, че старо замразено месо се продава като прясно. Тези публикации бяха разпространени със сензационни, привличащи вниманието заглавия, без проверка на фактите, без проучване на източниците или право на отговор от страна на производителите. В действителност традиционният метод на угояване на гъски в Полша е забранен още от 1999 г. Днес производството на гъше месо в страната спазва едни от най-строгите европейски стандарти, а продуктите са сред най-строго контролираните животински суровини на пазара.
Въпреки това, едно интервю с непроверена информация се оказва достатъчно, за да предизвика недоверие и значително да засегне имиджа на бранша. Дори след официални корекции и експертни изявления, фактите трудно успяват да достигнат до обществото, тъй като сензационните твърдения се разпространяват по-бързо и остават по-запомнящи се.
Този случай ясно показва как дезинформацията може да повлияе негативно на обществените нагласи, да подкопае доверието в хранителната индустрия и да нанесе икономически щети на националното селско стопанство.
Фалшиви тестове и „експерти“: как онлайн измамите подкопават доверието в храните
Все по-често в социалните мрежи се разпространяват псевдонаучни видеа, в които самопровъзгласили се „експерти“ твърдят, че откриват токсини в птичето месо. Тези видеоклипове, достигнали милиони гледания, показват тестове, извършени с непроверени и несертифицирани устройства които нямат диагностична стойност и могат да изкривят резултатите с до 3000%.
Създателите на подобно съдържание нямат официална квалификация или научна експертиза, но внушават, че полското птиче месо е опасно за консумация — създавайки страх, объркване и недоверие сред потребителите.
лаборатории и официалните контролни органи редовно потвърждават, че нивата на антибиотици, нитрати и други показатели са в рамките на законовите европейски стандарти. Както подчертава Главният ветеринарен лекар на Полша, единствено резултатите от акредитирани лаборатории, работещи по методология, одобрена от ЕС, могат да бъдат считани за достоверни.
Тези фалшиви „експерименти“ в интернет подвеждат обществото и нанасят реални щети както на хранителната индустрия, така и на селското стопанство. Случаят ясно показва колко бързо манипулативна информация, основана на емоции, може да засенчи научните факти и да повлияе на общественото мнение.
Последвайте ни в Google News
