Г-н Гълъбов, вие сте изключени от всякакво подпомагане към момента освен за хуманно отглеждане на животните. Очаква ли се поне ставката по тази мярка да бъде увеличена?
Ние само до Светия синод не сме писали за нашите проблеми на птицевъдите,а бих добавил и на свиневъдите. Не зная обаче, защо там в земеделското министерство не броят птиците и свинете за живи животни. Ще използвам възможността да обърна внимание на факта, че 90% от продукцията в БВП се реализира именно от най-развития сектор в страната- птицевъдството, следван от свиневъдството. Не мога да кажа защо в министерството не са разбрали каква е важността на тези сектори, и на тях не се обърна повече внимание . Действително в така наречените ковид мерки не бяхме включени, но трябва да отбележим, че у нас много неправилно се тълкуват икономическите проблеми в отделните сектори, тъй като във всички останали проблемите не са предизвикани от ковид кризата. Ние като най-развит сектор с най-голямо участие на пазара сме изключително засегнати от намаленото потребление вследствие на пандемията. Ето защо нашите икономически проблеми са и най-големи, защото повече от година и двата сектора продават продуктите си под тяхната себестойност.
При другите сектори има частични проблеми , предизвикани от пандемията, но по-голяма част от тях са резултат от енергийната криза, и няма как например сега д се говори за последици от ковид кризата, защото например при оранжерийните производители проблемите са очевидно енергийни. Така първо адреса на помощите не е верен и ние закъсняваме с по-сериозни мерки, които трябва да гарантират продоволствената сигурнодт, и те са насочени към обезпечаване на фуражния баланс на страната. Както разбрахме от зам. министър Христанов, правителството се отказа от първоначалните си намерения да гарантира и фуражния баланс на страната. Единствената възможност остава е помощта за хуманно отглеждане на животните, като ние предложихме 20 % увеличение на средствата, нещо което нотификацията позволява. Не мога да кажа какви преговори се водят с Брюксел, защото ние сме получили нотификация преди пет години и в нея ясно е записано, че при наличие на средства, може да се направи подобно увеличение. това очакваме да се случи, и то ни беше обещано. За съжаление още нямаме нищо официално, а само намерения.
Как оценявате в момента ликвидността на двата сектора в подобна особено трудна в геополитически план ситуация?
Първо трябв да разделим двата сектори, които са индустриални в тях оперират както по-големи фирми така и по-малки. Тези които са интегрирани с преработка и със зърнопроизводство са най-устойчиви. Затова и апелирахме към земеделското министерство и парламента, когато се прави новия стратегически план, да се обърне внимание на възможностите за интеграция на животновъдство и зърнопроизводство, което доказано е устойчив модел, така че ако се разделят производителите от сектора под това условие, онези които имат интегрирано производство се справят по-леко с кризата, докато по-малки и специализирани фирми, които разчитат само на първична продукция като яйца, еднодневни пилета или угоени бройлери, понасят значително големи загуби, защото една година продават по себестойността си продукцията си. Те компенсират най-вече с кредити и междуфирмена задлъжнялост. Така по -силните фирми подпомагат по-слабите кредитирайки ги.
Наскоро казахте, че има опасност по Великден да останем без яйца. Има ли още подобна опасност?
Тя винаги е налице, защото например цената на яйцата в Германия е два пъти по-висока , и ако ние намерим възможност да реализираме продукцията си в рамките на Общността или в трети страни, ще сме изкушени да го направим. Всички фирми са частни и никой не може да ни задължи да останем на българските пазари, още повече , че търговските вериги малко спекулират с господстващото си положение . Не е нормално когато за Великден има голямо търсене, да се правят промоции. Най-нормалното е това да се прави след Великден когато също се консумират яйца. Ние обаче сме отговорен бизнес и имаме дългосрочни договори, и знаем, че Великден
ще мине, и ние пак ще трябва да разчитаме на българските потребители. Ние смятаме, че те трябва да ядат български яйца, защото данъците които плащаме са в помощ на всички по веригата. Очакваме те да се харчат отговорно и да виждаме полза от това. Ето защо винаги сме апелирали да се стимулира светлия бизнес, а птицевъдството е на 95% извадено на светло. Плаща данъци, но не получава нужното внимание.
Предстои общо събрание на вашата организация. Какви проблеми ще решавате там?
Проблемите пред сектора от години са идентични. Ние обаче не можем да ги затворим. Един от проблемите обхващащ цяла Европа е птичия грип, с който за съжаление още не можем да се справим. Няма ефикасно решение за справяне с него. Другия сериозен проблем е стратегическия план, в който по наше настояване бяха запазени досегашните грантове, защото първоначално се предвиждаше да останат тези за малки и и средни. Според мен не е спрведливо малки компании с над 8 хил. кокошки да се определят като големи. Успяхме да запазим това, което беше по ПРСР пплюс таван от 500 хил. евро по 4.1 и милион и половина евро по 4.2, което е приемливо, защото с тези средства е възможно да се реализират средни по мащаб инвестиционни проекти. Тези мерки са именно инвестиционни. За съжалени интензитетът на мерките падна рязко от 50 на 30%, което е доста тревожно. Нещо друго, което смятаме за погрешно са по-слабо развитите региони, към които оставаме длъжници. Достатъчно е да отидете до Пловдивска и Варненска област, и после да отидете до Видинска за да видите какво е. Отношението ни към тези региони е престъпно. Досега бяха предвидени едни 5% за инвестиции в тях което сега отсъства. Това смятаме за неправилно, още повече че има много фирми, ориентирали се към тези региони, спрямо които това е нечестно.
Споменахте междуфирмената задлъжнялост. Ако не получите подкрепа, може ли тя да доведе до фалити и очаквате ли все пак да има нещо за вас от средствата за преодоляване на кризата в Украйна?
За нас е достатъчно правителството да не пречи. Не очакваме помощ. Междуфирмената задлъжнялост се състои именно в това, един малък производител на бройлери да съществува, ако е получил кредит от някой фуражен завод или някоя люпилня, от която взема птиците. Изчерпал е всякакви възможности за кредитиране, а в същото време е поел петгодишни ангажименти по ПРСР, които е длъжен да изпълнява без значение дали му носят загуби или не. Ако преустанови производството, ще трябва да върне субсидиите, не може да балансира, а трябва да работи на загуба. Прогнозите ми не са оптимистични, и мисля че особено някои по-малки производители ще бъдат силно засегнати или ще бъдат интегрирани към по-големи ферми или ще фалират. Всякакви мерки за да се предотврати това са закъснели.
Това щеше да се предотврати ако се беше приело решение за намаляване на ДДС на храните от 20 на 9% аи да се изкупи от държавата фуражно зърно, което да се продава на преференциални цени. Ние спряхме да изкупуваме зърно на 470 лева. Ако не бяхме си гарантирали зърното, при сегашните цени от 670 лева, ние нямаше да можем да продаваме на тази цена. Това е единствената причина у нас цените да са с 30-40% по-ниски от тези в ЕС. Не виждаме как може да се реализира подкрепа по линия на фуражен баланс, и няма разработен механизъм за това.
В интервюто са използвани въпроси на колеги и от други медии
Последвайте ни в Google News
