вторник, юли 16, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

НОВИНИ

Абровски: Политиката в земеделието трябва да се прави за целите на производството, а не за усвояването на едни пари

Бившият депутат и председател на ресорната парламентарна комисия Пламен Абровски отправи в профила си в социалните мрежи призив към новия земеделски министър Кирил Вътев за кардинални промени в министерството. “От тази година плащания за земеделие НЯМА! Има плащане на хектар за екологични дейности.
От както влязохме в ЕС през 2007 г. единствената политика, която се правеше в МЗХ беше даването на пари. В резултат растениевъдството и животновъдството залиняха. А земеделието се превърна в субсидиевъдство”, пише Абровски и предлага разформироване на двете дирекции отговарящи за развитие на селските райони и за директните плащания, като експертите в тях да подсилят капацитета на дирекциите за животновъдство и растениевъдство.

„Политиката следва да се прави за целите на производството, а не за целите на усвояването на едни пари. Субсидиите трябва да са допълващ, а не основен елемент“, смята още той.

Освен това според него трябва да се създаде нова Дирекция “Управление на Стратегическия план”, която да изпълнява функциите на Управляващ орган – малко звено, което да държи комуникацията с Брюксел, което ще стъпва на анализи и готови документи, изготвени от двете дирекции “Растениевъдство” и “Животновъдство”

Още
Kverneland – марката
НОВИНИ

Година на нереализирани промени и изгубени очаквания

Ако в началото на вече отминаващата година някой беше прогнозирал, че страната ни ще се впусне в поредица от избори, които ще донесат на земеделските производители у нас допълнителна несигурност, нереализирани промени и очаквания, щеше да бъде обявен за пророк.

Не са нужни обаче пророчески способности за да се очертаят основните проблеми пред земеделието у нас. Климатичните изменения, социална и икономическа несигурност, последните породени и от нестабилната политическа ситуация. Безснежна и мразовита зима, безводна пролет и сушаво лято отново оказаха своето негативно влияние. В допълнение болести по животните, градушки и наводнения. Това сякаш остави на заден план пандемичната обстановка в която се намираме от две години насам. Помощи и субсидии вървяха без сътресения, но липсата на стабилна парламентарна власт се отрази на вземането струва ни се на допълнителни мерки за стимулиране на вътрешното производство и потребление на земеделска продукция като планираното намаляване на ДДС на храните макар и обещано, но нереализирано към настоящия момент.

Политическата ситуация оказа най-силно влияние върху средно и дългосрочните планове на фермерите. А те са свързани с реализирането на два жизнено важни документа- планът за възстановяване на икономиката и стратегията за следващия програмен период. Планът който все пак беше внесен в Брюксел преди края на годината справедливо или не беше напълно преработен в унисон на вижданията за реформи и трансформация на досегашния управленски модел. По-скоро резонно от него бяха орязани проектите за напояване, защото се оказа, че предвидените за хидромелиорация 870 млн. лева имаше опасност да се излеят в сектор, в който не е много ясно кой го управлява и контролира. Кризата в напояването пък придоби институционални измерения след като дейността на дружеството беше блокирана, а одитен доклад показа редица нередности по отношение най-вече на обществените поръчки и организираните конкурси.

Дискусиите по стратегическия план продължават и както изглежда при него финалният вариант ще се забави чак до февруари. Въпреки смяната на ръководството на министерството, тези дискусии продължават да са закрити и непрозрачни, а стенографските протоколи да се качват със закъснение така медиите да се лишават от тяхна основна функция- да осведомяват заинтересованите страни за това какво се обсъжда и какви интервенции за различните подсектори се правят за следващите седем години. Все пак новият редовен министър Иван Иванов декларира, че преди да бъде представен в Брюксел, стратегическият план за развитие на земеделието ще мине на одобрение в парламента което в известна степен представлява връщане към нормалността. Една нормалност в която жизненоважни решения да се вземат координирано между органите на изпълнителната и законодателна власт. А за земеделските производители такива немаловажни решения са свързани както с таваните на субсидиите, така и с преразпределителните плащания, обвързаната подкрепа и компенсаторните плащания за прилагане на новите еко схеми. Нормалност която трябва да върне прозрачността при вземането на фундаментално важни решения.

В края на годината новата власт дойде както с обещания за нов морал в политиката, и с нови и сериозни промени в земеделската администрация. От министерството с идеята за повишаване на контрола бяха извадени агенцията по горите и тази по храните, които преминаха под контрола на премиера, а одитната дирекция беше поета от финансовото ведомство. И ако за горите има известна логика за това управлението и контрола им да се отделят от земеделското министерство, то за сега остава неясно как и кой ще администрира агенцията по храните, и изваждането и дали няма да донесе главоболия особено за животновъдите?! Прехвърлянето и на одитната дирекция едва ли ще позволи на новия министър да демонстрира своя експертен потенциал по контрол на еврофондовете, тъй като той практически ще се извършва от финансовото министерство.

Новата година ще покаже, дали и обещанията за реформи и смяна на модела в управлението на земеделието, а с това и в аграрната политика ще бъдат спазени и реализирани. Дали ще се стигне до приемане на закон, който да сложи най-накрая ред в разпиляния браншови мир, и да определи образно казано кой кум, кой сват и кой на булката брат? Дали ще започне бавното и изискващо не по-малко експертност разплитане и уреждане на заплетените поземлени отношения? Дали парламентът ще успее да просъществува достатъчно дълго за да извърши и поредния ремонт на закона за собствеността и ползването на земеделска земя, с който да се осветлят ползването на пасища, да се даде достъп на реалните животновъди до земи от държавни и общински поземлен фонд, и да се намери решение за ползването на белите петна.

Тепърва ще видим дали ще бъде реализирана и нелошата идея за създаването на шест регионални пазарни и логистични центрове, които да дадат нужното стабилно присъствие на фермерите на пазара. Последните обаче е крайно време да разберат, че без да се обединяват и сдружават каквито и да са мерки на държавно ниво да се приемат, ще си останат незабележим фактор на пазара, който ще продължи да се доминира от търговци и прекупвачи. Възможно е и в този процес на сдружаване да се даде тласък , ако се реализират намеренията на държавата да приеме изцяло нов и модерен закон за кооперирането и се създадат още стимули за сдружаване на фермерите включително и данъчни.

Макар и хипотези, които биха се случили при условие че се реализира един или друг сценарии, при запазване на политическа стабилност за по-дълго време и наличието на воля за промени, те ще покажат след година или две , дали земеделието ни си е взело поправителен? Дали е тръгнало по правия път, в който ще се подкрепя с всякакви мерки само истинските и реални производители. Тук не трябва да се отминава и приносът на аграрната наука, която се явява истинският пазител на автентичните български сортове и породи. Тя има не по-малък принос за изграждането на едно проспериращо земеделие с човешко лице, но и учените са тези, които трябва да намерят и дадат отговор на въпросите, свързани с устойчивостта на сортовете на климатичните изменения и с антибиотичната резистентност при животните, с внедряване на нови методи за щадяща почвообработка и намиране на естествени заместители на химикалите и торовете. Не по-маловажна тема за земеделските ни производители, бидейки и производители на вредни емисии ще бъде и предстоящото урегулирне на търговията с вредни емисии, която особено в по-лоши години да се окаже спасителна сламка за мнозина от тях. Спомням си в тази връзка преди години за протест на нидерландски фермери, на които на национално ниво им беше въведено ограничение в производството на фосфатни емисии, търговията с които за тях беше жизнено важна особено в периоди на силен спад в изкупните цени на млякото.

Позеленяването на земеделието на европейско ниво към което се върви, и за което очакванита са големи, хулено от едни и подкрепяно от дру ги браншове, се пак може да отвори и нови хоризонти пред производителите, които да се замислят не само колко произвеждат, а и с какво качество е продукцията им, защото това доколко качествена е храната ни е важно за всички нас-потребителите. За да преобърнат мирогледа си обаче, те имат нужда от още един компонент в пъзела условно наречен устойчиво производство на висококачествена земеделска продукция- политическа и икономическа стабилност, без резки промени, които да им позволят да усетят подкрепата на държавата. Такава подкрепа, каквато например усещат техните колеги в съседна Турция, където и наука и държава са впрегнали от години усилия за да създават максимално добри условия за развитие на земеделието, и то не непременно на всички негови сектори, а концентрирано в производството на плодове и зеленчуци. И не страдат особено от това, че са вносители например на червени меса или на зърно, защото изграденият потенциал им дава нужната сигурност. Дано в идните 12 месеца и у нас политиците го разберат, че най-важното за развитието на едно успешно и проспериращо земеделие е наличието на сигурност и държавна политика. За да не си говорим и след 12 месеца че пак сме на същия хал, а да можем да кажем, че бавно но сигурно се оттласкваме от дъното.

Още
НОВИНИ

Корекции в плана за възстановяване- възможни до края на август 2023 г.

Корекции в плановете за възстановяване ще могат да се правят до края на август 2023 година, съобщава „дневник“ позовавайки се на информация от ЕК. Това важи за държавите като България, които са отказали да използват евтини заеми за Европейския фонд за възстановяване и устойчивост. Те могат да поискат допълнително да получат кредити. До 6 май повече от половината страни вече са депозирали в Комисията своите планове, за да може тя да ги оцени преди държавите членки да ги одобрят, за да започне финансирането.

Своите идеи за възстановяване и модернизация вече са представили: Португалия, Гърция, Германия, Испания, Франция, Италия, Полша, Словения, Словакия, Латвия, Люксембург, Белгия, Дания и Австрия. От тях и за безвъзмездно финансиране, и за заеми кандидатстват: Гърция, Полша, Словения, Италия и Португалия. Останалите искат само грантовете. Германия е внесла проекти за 2.3 млрд. евро повече от 25.6-те млрд. евро, които ѝ се полагат, но ще ги дофинансира със собствени средства, без да взема заеми.
Внасянето на плановете може да бъде отсрочено до средата на 2022 г.,но без реформите и проектите в него да бъдат одобрени няма как да започне финансирането.

Още
НОВИНИ

Научните среди в Германия с предпазлива оценка за промените в ОСП

Представители на аграрната наука от различни научни институти в Германия оцениха предложенията за промени в ОСП съдържащи се в проекта представен от федералното правителство в Берлин съссдържан оптимизъм , а планът като „по-добър от очакваното“. Това информира top agrar.com като се позовава на проучване на Science Media Center. Основният акцентна допитването бяха така наречените нови еко правила (еко схеми), за които страната трябва да задели до 25% от средствата за директни плащания.

„Научният съвет по аграрна политика,прехрана, здравеопазването и защитата на потребителите отправи някои препоръки към представения от правителството проект“ заяви проф. Алфонс Бауман, директор  на институт „Лайбниц“ по аграрно развитие и трансформация на икономиката в Хале.  Основните им препоръки са свързани със  ограничаване на някои опори на доходите на фермерите в полза на засилване на еко правилата и втория стълб на ОСП. Експертът реагира позитивно на идеята за временно изоставяне на премиите за площ за сметка на втория стълб на подпомагане, което се отразява на все по-постепенно нарастващото социално разслоение . Това ще позволи и частично повишение на средствата по екологичните схеми.
Преди всичко проектът на правителството носи известна доза на загриженост у фермерите, че сметките им образно казано все повече ще зависят от директните плащания и невъзможността им да напаснат от днес за  утре   договорите за аренда на драстично намалелите директни плащания.

Критики към промените на разпределителното плащане

Балман се изрази  критично срещу промените на преразпределителното плащания за първия хектар. Вместо намаляване на размера на стопанства, проектът на правителството предвижда за първите 40 хектара обработваема земя фермерите да получават по 70€ на хектар , а за следващите 20 хектара по 40€ на хектар, което формира общо по около 4 000€ на едно средно стопанство в страната, което е около 60 хектара.

Експертът определи подобно разпределение като “ музейни премии“ , които ще спомогнат за консервирането и на без това нерентабилни стопанства обработващи в момента земите си с остаряла техника, използващи стари методи на производство и разчитащи основно на субсидиите и данъчните облекчения.

По-силната връзка между плащанията и  влиянието на околната среда ще стабилизират аграрната система

Позитивно за засилване на връзката между аграрните плащания и влиянието на околната среда се изказа и ръководителят на  научното направление по аграрна политика и политика на прехраната  в Хумболтовия университет проф.Петер Файндт. По думите му предложенията на федералното правителство ще спомогнат за постигане на целите на Зелената сделка- много повече отколкото е очаквал. „Това е важно за да се стабилизира аграрната система“, смята проф. Файндт. В този смисъл според него проектът прави една малка стъпка към повишаване устойчивостта на земеделието.
Според повечето представители на науката важно значение за влиянието на реформите в ОСП ще окаже решението новите еко схеми по първия стълб на подпомагане да се прилагат доброволно от фермерите. Тази реформа според д-р Норберт Рьодер от института Йохан Хайнрих в Тюбинген неминуемо може да доведе до промяна в земеползването и аграрния ландшафт на страната. “ Предложените нови еко правила обхващат един доста широк кръг от мерки, а в същото време са достатъчни наистина сравнително прости мерки като изискването да се диверзифицират културите или да се оставят площи за зелено, които могат да доведат до големи промени в земеползването давайки възможност на повече фермери от различни региони на страната да се включат към тях“, счита той.

Учените искат минимум 5% от площите да се оставят като непродуктивни

Както е известно с промяната на правилата от 2023 година германските фермери ще са длъжни да задържат 3% от площите си като непродуктивни. Според д-р Ги Пее от департамента по еко системни услуги към Центъра за изследвания на околната среда в Лайпциг, подобен процент е доста малък. По думите му  непродуктивните площи и елементите на ландшафта са в основата на опазването на биоразнообразието. Освен това от гледна точка на земеделските производители те служат като един вид застраховка за производството след това. Науката е възприела за целта като абсолютен минимум да се оставят като непродуктивни площи 5% от обема на обработваемите площи в дадено стопанство. Експертът обоснова мнението си с факта, че след въведеното през 2006 година изискване, за непродуктивни да се оставят 10% от площите е довело до задълбочаване на загубата на жизнено пространство. Д-р Пее се обяви за забрана на ликвидирането на ландшафтни структури.

Той се отнася критично към предложенията касаещи оставянето на земи за зелено и признанията, че ще се разрешава загуба до 4% от тези земи оставяни за зелено. По думите  му запазването на подобни площи за по-дълго време е в основата на опазването на многообразието от видове и климата. Както е известно Германия е заплашена от санкции заради нарушаване на европейския регламент за опазване на природата известен като регламент за опазване на хабитатите. Без стандарти за качество за опазване на тези хабитати и подобни територии, които да са ориентирани основно към пасторализъм и без средства за картиране на чувствителните земи на зеленоизвън областите подлежащи на защита по-нататъчното опазване според него на тези площи  би станало проблематично.

Още