Тагове

Македонското земеделие губи пазарни позиции заради нерешени вътрешни проблеми, въпреки че се съфинансира и от предприсъединителните фондове на ЕС, смята ученият

„Пред развитието на македонското земеделие има много предизвикателства както на глобално ниво, така и такива свързани с вътрешни слабости които имаме. Зелената сделка на Европа и стратегията „От фермата до масата“ са предизвикателство не само за големите, но и за малките страни като нашата защото както знаете там има доста сериозни цели, които трябва да се изпълнят до 2030 година свързани с намаляване на пестицидите и редукция на вредните емисии в земеделието“, каза за медиите проф. Драги Димитриевски ,   от Северна Македония.

Той бе сред гостите на международния научен форум организиран в София днес от Института по аграрна икономика към ССА.

Като част от тези предизвикателства проф. Димитриевски  очерта например изискването за почти двойно увеличение на площите за биоземеделие. Към момента едва около 2% от площите в югозападната ни съседка са заделени за биопроизводство. Препятствията пред увеличаване на площите за биоземеделие са свързани както със земеделските производители, така и с невъзможността на пазара да поеме по-голямо производство.

„Ние можем да изпълним тези стандарти но не можем да достигнем до европейския пазар, а той е основен за нашата земеделска продукция. Като страна кандидат-член за присъединяване към ЕС ние провеждаме както институционални така и законодателни реформи за да изпълним изискванията на ЕС, но земеделието ни страда от дългогодишни проблеми както от социалноикономическо естество, така и такива свързани с промяна на структурата на производство, закриването на големите комбинати някои от които бяха неуспешно приватизирани и фалираха. Освен това наблюдаваме силно увеличение на обема на необработваемите земеделски земи, като ако през 90- те години фермерите са обработвали около 660 хил. хектара земя, днес обработваемите площи у нас са се свили до около 500 хил. хектара“, обрисува положението на земеделието в Северна Македония проф. Димитриевски.

Македонското земеделие е неатрактивно заради липса на финансиране и слаба организация на фермерите

Друга причина за спада в развитието на земеделието са слабите връзки по веригата между производител и краен потребител, в която земеделските производители не са достатъчно силни, така че да водят преговори с търговците, в резултат на което най-голям дял от печалбите по веригата отиват при търговците. Освен това поради слабите инвестиции в сектора според него производителността е ниска и ограниченото самофинансиране също е причина за незавидното положение на земеделието в Северна Македония. Всичко това е допринесло за лошото състояние на икономиката на страната и влошаване на пазарните позиции на фермерите, които бавно са загубили своята атрактивност.

„Освен със средства от държавата земеделските производители у нас се подпомагат и по ИПАРД (предприсъединителните фондове на ЕС). Въпреки това, заради липса на перспективи и пазари все по-малко млади хора у нас искат да се занимават със земеделие, а в селските региони върви траен процес на обезлюдяване“, констатира още ученият.

В резултат на това се наблюдава значителен спад в производството на земеделска  продукция, и днес например от традиционен производител на зеленчуци югозападната ни съседка вече е зависима от вноса на албански зеленчуци. Освен това страната внася зърно основно от Сърбия, мляко от Босна и Херцеговина, месо от Италия и др. .

„Все още имаме местно производство на зеленчуци, но в последните години тенденцията се обърна и от износител за Албания се превърнахме във вносител“, потвърждава проф. Димитриевски.

Фермерите отглеждащи основно зърнени култури получават по около 20 евро на декар субсидии от държавата., докато фермери с градини, лозарите и овощарите получават по около и малко над 60 евро на декар.

„От традиционен производител на земеделски продукти в редица сектори ние се превърнахме във вносители. Балансът между внос и износ на земеделска продукция на страната ни със всяка следваща година непрекъснато се влошава. Вносът непрекъснато се увеличава за сметка на износа, като само през миналата година сме внесли земеделска продукция на стойност над 400 млн. евро“, добави още експертът.

Проф. Димитриевски уточни, че средствата от предприсъединителните фондове на ЕС са насочени основно за закупуване на земеделска техника и реализиране на инвестиционни проекти в преработвателната индустрия и развитие на селските региони.

Правителството на Северна Македония взе решение да бъде възобновен износът на слънчогледови масла, информира „Зерно Онлайн“. Както е известно в началото на март във връзка с войната в Украйна, страната ограничи износа на някои основни аграрни продукти с цел да предотврати недостигът им на вътрешния пазар.
В изявление на правителството се казва, че благодарение на това, че вътрешното производство на слънчогледови масла успява да задоволи потреблението на страната не се налага натрупване на нови резерви. Според съобщения в местните медии разрешението  за износ на слънчогледови масла е влязло в сила от 11 май.

Не се съобщава дали е отменена друга мярка, въведеното в началото на април нулево мито върху вноса на слънчогледови масла.

Властите в югозападната ни съседка Северна Македония забраниха временно износа на растителни масла, информира UkrAgroConsult. Като причина за подобен ход се изтъква продължаването на мерките за стабилизиране на икономиката в условията на повишаване на цените на продуктите и енергоресурсите.

В информацията се уточнява, че решението е прието на основата на търговския закон на страната, който позволява забрана за износа на товари в условията на особени условия за вноса или износа на продукция. Премиерът на страната Димитър Ковачевски оцени настоящата криза в Европа като „най-голямата след края на Втората световна война“ . Цените на олиото, бензина и хлебното брашно се увеличават в целия регион на Западните Балкани, като най-сериозна е ситуацията в Албания.