Извънредно заседание на Областния консултативен комитет по животновъдство в Плевен се превърна в трибуна на недоволството сред местните фермери. Повод за напрежението е проектът на новата наредба за кризисно подпомагане, който според стопаните поставя дискриминационни и нелогични критерии за подкрепа при суша.
По инициатива на Галина Мирчева и около 20 местни животновъди бе приета и внесена декларация-становище с конкретни възражения и искане за пълно преразглеждане на критериите, преди наредбата да бъде окончателно приета от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Административният парадокс: Защо сушата има „граници“?
Основният спор произтича от начина, по който държавата определя кои райони са засегнати от засушаване. Според животновъдите е абсурдно да се признават щети в една област, а в съседната – при сходни климатични условия – да се приема, че суша не е имало.
„Няма как в един блок царевицата да е пропаднала на 100%, а съседното пасище да не е пострадало от същата суша! При царевицата и слънчогледа добивите са измерими, но при пасищата загубата на тревна маса се установява много по-трудно. А животните трябва да се хранят всеки ден!“
— заявява във Facebook Галина Мирчева.
Фермерите подчертават, че за да запазят млеконадоя, производството на месо и най-вече здравето на животните си, са били принудени да купуват скъпи допълнителни фуражи и сено на пазарни цени. Парадоксално, именно защото са направили тези огромни извънредни разходи и са спасили производството си, администрацията ги третира като непретърпели загуби.
Информационен вакуум и ролята на консултативните комитети
По време на заседанието от Областната дирекция „Земеделие“ е посочено, че животновъдите също са имали право да заявяват пропаднали площи. Нито един от присъстващите фермери обаче не е бил уведомен своевременно за тази възможност. Поставя се сериозният въпрос защо важната информация не достига до животновъдите по същия прозрачен начин, както се обявяват сроковете за останалите сектори.
Освен това заседанието разкри дълбок проблем в функционирането на самите Консултативни комитети:
-
Липса на институционална подкрепа: Комитетът в Плевен е отказал да застане зад декларацията на фермерите и да я внесе от свое име.
-
Инициатива отдолу нагоре: Животновъдите са били принудени сами да изготвят, подпишат и внесат документа в последния ден от общественото обсъждане.
-
Призив за промяна: Стопаните категорично заявяват, че тези комитети не трябва да са просто място за формални заседания и писане на протоколи, а работещ механизъм за защита на интересите им пред държавата.
Национална вълна от недоволство и готовност за протести
Проблемът далеч не е изолиран само за Плевен. Животновъди от редица други изключени области, съвместно с браншови организации, изразяват аналогично несъгласие. Вече са проведени и извънредни срещи между представители на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) и министъра на земеделието.
Фермерите са категорични:
-
Не искат отнемане на помощта от колегите им в подпомаганите области – подкрепят ги напълно.
-
Искат справедливи и обективни критерии, които да отчитат реалните разходи и щети на всеки производител.
-
Готови са на ефективни протестни действия в цялата страна, ако исканията им бъдат пренебрегнати за пореден път.
Животновъдният сектор не може да продължава да функционира под натиска на административна апатия и неадекватни наредби. Българските фермери настояват Министерството на земеделието и храните да коригира проектонаредбата и да осигури равен достъп до кризисно подпомагане за всички засегнати стопани.
Българската храна и животновъдство зависят от бързите и справедливи решения днес – утре може да бъде твърде късно.
Остра реакция на НОКА
Един от най-сериозните поводи за напрежение е подготвяната интервенция „Плащания за земеделски стопани при кризи“. Помощите за суша достигат само до определени области, докато други региони, изправени пред идентични или по-тежки проблеми, остават напълно пренебрегнати.
В официално становище от 27 октомври 2026 г. Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) изрази категорично си несъгласие с непрозрачния подход при подготовката на мерките, както и с предложените териториални ограничения.
От НОКА настояват за:
-
Спешна работна среща с министъра на земеделието и храните: На която да бъдат представени методиките, данните и аргументите, въз основа на които са определени условията за подпомагане.
-
Проверка на реалните данни: Анализ на валежите, реалните добиви и действителните щети по места, а не вземане на решения на базата на обобщени или неточни статистики.
-
Ясни и справедливи критерии: Въвеждане на еднакви правила за всички, така че субсидиите и компенсациите да стигат до всеки засегнат стопанин, независимо в коя точка на България се намира стопанството му.
Последвайте ни в Google News
