Тагове

Обвиненията са срещу лице, бенефициер по проекти с европейски средства

Европейската прокуратура е повдигнала обвинение срещу заподозрян за измами със земеделски субсидии, информира БТА. В съобщението на представителството на прокуратурата в София се казва, че по лучая са били проверени проекти, изцяло финансирани с европейски средства.

Според обвинението през януари 2020 г. обвиняемият е кандидатствал от името на три различни фирми пред Държавен фонд „Земеделие“ в Пловдив за помощ за отглеждане на зеленчуци. Той е поискал да му бъдат изплатени 190 000 евро с няколко документа, в които са установени разминавания.

Ако бъде признат за виновен, обвиняемият може да бъде осъден на затвор до шест години и глоба до 5000 евро, се отбелязва в съобщението.

Не само информацията за субсидиите, но и за структурата на агроконцерните става публична

В Германия планират да публикуват в интернет не само информацията за това, кой фермер колко субсидии получава, но и данни за структурата на големите агроконцерни, информира agrarheute.com. Всяка година от федералното министерство на земеделието публикуват данни за получателите на евросубсидии по първи и втори стълб на ОСП, от които става ясно кой земеделски производител какви средства е получил от Брюксел.

В бъдеще се планира разширяване на базата от данни и публикуване на информация и ако зад получателя на субсидии стои група от предприятия, ще бъдат публикувани данни и за предприятието-майка. Освен това големината на агро концерните също ще бъде видима в данните. Данните за получателите на субсидии трябва да са машинно читаеми, което трябва да улесни сравняването им по определени критерии. Разширяването на обхвата от информация за получателите на субсидии от Европа залегна в промени на два закона- този за информацията и за ветеринарно-медицинските лекарствени средства, приети през миналата седмица от Бундестага.

Причината за приемането на тези промени , е да се даде още по-голяма прозрачност за обществото, как и от кого се усвояват средствата от европейските субсидии. Към информацията ще се добавят още данни за срока за получаване на субсидии по съответните мерки както и за проекти по втори стълб на ОСП с европейско съфинансиране..

Въпреки получените милиони, големите пак заламтяха за пари

Днес представителите на т.нар. водещи животновъдни браншове обявиха, че пак готвят протести, недоволни че се появи един министър, който не им ходи по гайдата, и ясно заявява неколкократно че парите по de minimis трябва да отидат за най-малките. Когато става дума за пари недоволни никога не липсват. Излязоха за пореден път да обясняват че са в криза. Представяте ли си ако големите преработватели с по 2 хил. животни са зле, какво да кажат онези-малките с по стотина животни, за които пак няма да остане нищо, ако големите прилапат поредната порция от 42 млн. лева държавни помощи?!

Това важи между другото и за така наречената в общественото пространство украинска помощ, за която пак онези големите дето държат и пазара, и схемите в училищата, искат да паднат таваните. Нещо което меко казано е предизвикало учудване у администрацията в Брюксел, защото единствено България е поискала нещо, което го няма в регламента.

И днес земеделският министър Кирил Вътев заяви, че не могат да се намерят допирни точки с хора, които не разбират. Освен това той припомни болната тема, че обвързаното производство е обвързано с норми, от по 4 тона мляко за крава, 3,6 тона мляко на юница или 40 агнета на 100 овце, на които в Европа може само да ни се смеят. Увеличаването на нормите само с 10-15% също е предизвикало вой до небесата сред големите. Защото те не искат да произвеждат много, но пък искат да получават всичко.

И ако сме на мястото на онези малките фермери с по стотина крави, логично бихме си задали въпроса, е щом като големите, които са монополисти на пазара не могат да се нагодят към новите реалности, а искат нещата да си текат по старому, какво да правим ние. Нещо повече, явяването на все едни и същи лица пред камерите и микрофоните и то в в моменти, когато управлението на страната вместо да върви напред към европейските ценности, включително и в земеделието, се клати от задкулисните играчи, дали не са инсталирани от същите тези играчи за да се борят за опазване на статуквото на субсиедивъдите, а не да се въведе по-голяма справедливост при разпределение на средствата. А това означава най-много да получат най-малките, които имат нужда в условията на икономическа несигурност, за да си повишат своята жизнеспособност. Те обаче рядко намират пътя пред камери и микрофони, и не за да искат пари като големите, а за да искат еднакви правила и възможности за развитие. Защото те са свикнали да балансират и сами да търсят спасение. Големите обаче винаги чакат някой да ги спасява. Ако не се появи поредният им месия било от Банкя, било от сараите са готови на хайка… но не за вълци, а за субсидии.

От фонд „Земеделие“ публикуваха графика за изплащане на субсидии до края на годината за Кампания 2022, информира БТА. Първото плащане към фермерите ще бъде направено по преходната национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството, като стопаните ще получат първи транш по схемата от 1 до 10 ноември. Субсидиите по схемата за преходна национална помощ за говеда и биволи, необвързана с производството, са предвидени да бъдат наредени в периода от 10 до 20 ноември. Плащанията по осемте схеми за подпомагане за животновъдите ще се извършат поетапно от началото до кра на декември. От Фонда припомнят, че в периода от 5 до 31 октомври, фермерите трябва да докажат пред ДФЗ с документи произведената и реализирана продукция.

От 10 до 20 декември ще бъде разплатена и помощта по Схемата за единно плащане на площ. Субсидиите по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ ще бъдат преведени в същия период – от 10 до 20 декември 2022 г.До края на годината трябва да бъдат изплатени и средствата по НАТУРА и рамковата директива за водите.

Започнаха теренните проверки на физическите блокове за кампания 2022 г.

Министерството на земеделието започна специализираните теренни проверки на физически блокове, чрез които ще бъдат обновени данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) за кампания 2022.

8Целта е да се установи дали площите във физическите блокове, както и заявените извън обхвата на слоя „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2022 г., отговарят нa критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

Проверките касаят и определяне или актуализиране на границите на физическите блокове, както и техния начин на трайно ползване.

На контрол подлежат и физически блокове, в които са заявени площи по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци. В това число влизат и такива, при които към момента на заявяване посочената култура не отговаря на начина на трайно ползване на физическия блок.

Съгласно заповед на министъра на земеделието, областните дирекции „Земеделие” организират извършването на проверките. Те могат да се провеждат и без присъствието на земеделските стопани, когато по обективни причини не е бил осъществен контакт или когато, въпреки че са информирани, не присъстват по време на проверката по график.

Списъците с физически блокове, определени за проверка, индикативните графици за проверка, както и всяка друга информация от значение за теренните проверки, ще бъдат публикувани на интернет страниците на съответната ОД „Земеделие”, както и на информационните табла в ОД „Земеделие” и всички общински служби по земеделие в областта.

Предвижда се проверките на физически блокове да приключат до 16 септември 2022 г. В резултат на събраните данни и предстоящата дешифрация на Цифровата ортофотокарта от новото самолетно/сателитно заснемане, ще бъде определен обхватът на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г.

Шефът на общинската земеделска служба в Петрич и седем служители са били арестувани заради злоупотреба с европейски средства, съобщи „Дневник“ позовавайки се на БНТ. Те са участвали в схема за злоупотреба с пари по европейските програми. Измамата е разкрита при мащабна операция на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и европейската прокуратура.

През 2020 година в службите са постъпили данни за организирана престъпна група на територията на община Петрич, която неправомерно предоставя и усвоява субсидии за отглеждане на земеделски култури, пасища, програми за отглеждане на животни, както и по оперативни програми за използване на пасища. Участвалите в схемата от година неправомерно са получавали субсидии по различни програми, като парите са се увеличавали ежегодно заради това че непрекъснато са повишавали размера на декларираните площи и животни.

Разследващите са установили че ръководителят на служба „Земеделие“ и неговият брат са успели да усвоят чрез нотариални актове имоти с площ над 40 хил. декара. При проверките на различни адреси са иззети заявления за кандидатстване по оперативни програми и голям брой ушни марки за индентификация на животни.

От началото на годината до момента по всички мерки от ПРСР 2014-2020 година, ДФЗ е сключил 814 договора с одобрена субсидия от 83 857 529 евро, стана ясно при направения от изпълнителния директор на разплащателната агенция Николай Каварджиклиев отчет пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие.. Освен това са одобрени още 241 проекта на обща стойност 37 398 211 евро. От всички сключени договори са приключени 403 с окончателно изплатена сума в размер на 65 157531 евро. От тях през 2022 година са изплатени 39 912 242 евро.

„Според направената справка ясно се вижда увеличението в броя на сключените договори за първите четири месеца на годината сравнено със същия период на миналата година, като разликата в различните подмерки е между 2 и 3 пъти, заяви пред депутатите Николай Каварджиклиев. Той  увери депутатите, че от фонда работят усилено по изпълнение на договорираните проекти по подмерките 4.1 и 4.2 както от приемите през миналата година така и от тазгодишните. По думите му сключените от началото на годината 371 анекса за удължаване на договори по програмата също допълнително са натоварили работата на фонда. Отказани или прекратени само за първото тримесечие на годината са договори на обща стойност от 12 млн. лева.

Като причина за прекратените или оттеглени проекти Каварджиклиев посочи невъзможността за тяхното изпълнение съобразно ситуацията както с пандемията , така и с войната в Украйна. „Имаме много проекти, които вече отпадат поради липсата на интерес“, добави още той. През тази година се очаква да изтече изпълнението на 1311 договора с оставащи да бъдат платени по тях общо 196 млн. лева, а през следващата година да изтече срока на изпълнение на 1833 договора с общ бюджет за изплащане от 418 млн. лева.

„Очакваме да наложим санкции на около 10% от сумата от 91 млн. лева, която в момента е в оборот във фонда и трябва да бъде разплатена предвид качеството на проектите. Очакваме общите заявки за изплащане по текущите договори да стигнат до 112 млн. лева, като предсрочно по изтичащите през следващата година договори са изплатени 10% от сумите“, изясни шефът на фонд „Земеделие“. Отчетеният от експертите риск за загуба на средства до края на годината при прилагане на правилото N+2 е за малко над 31 млн. лева.

За оплаквания от страна на животновъди, лишени от получаване на субсидии за които са кандидатствали поради неизпълнени ангажименти, алармира депутатката от „Демократична България“ Зорница Стратиева. Нейният избирателен регион е Перник.
„Оплакванията получени от земеделски производители от моя избирателен регион са свързани с това, че на тях им е отказвано изплащането на субсидии по директните плащания. Когато подписват договори, те поемат ангажименти свързани с наема на пасища, договорите им са за срок от две години, доколкото ме информираха, и когато изтече той, те спират да получават субсидии“, заяви Стратиева. Причината била по думите и, че не изпълнявали поетите ангажименти.

Земеделският министър Иван Иванов заяви в отговор, че откакто е встъпило новото ръководство в министерството, подобни жалби за отказ на приемане на заявления за директни плащания не са постъпвали. „За да получи право на директни плащания когато се касае до пасища, всеки бенефициер трябва да е изпълнил най-малко три условия- декларираната площ да е на разположение на земеделския стопанин, да има правни основания и да поддържа пасищата в добро земеделско и екологично състояние“уточни шефката на дирекцията отговаряща за директните плащания Аделина Стоянова. Според нея в конкретния случай най-вероятно се касае за неизпълнение на условието свързано с наличието на правни основания за ползване на пасищата.

Министър Иванов съобщи още, че в аграрното ведомство предстои да бъде създадена работна група която да обсъди и приети промени в механизма за ползването на мери и пасища. „Поели сме ангажименти до края на годината този процес да бъде урегулиран, като по тази тема сме отворени за всякакви жалби“, добави и земеделският министър. наем.

Средствата за агроекология се очаква да бъдат изплатени през другата семиcа заяви днес министърът на земеделието Иван Иванов, като увери че ведомството работи по график за възможно най-бързото изплащане както на средствата за животновъдите, така и на обещаната помощ за оранжерийните производители. Предстои на заседание на УС на ДФС днес да стане ясно, кога ще започнат първите плащания.

Лозари от различни крайща на стрната проведоха протести по-рано днес с искания за по-високи субсидии, информира БНР. В протестните действия се включиха лозари от Монтанско, Плевенско, Великотърновско, Пловдивско и Бургаско. Стигна се до блокиране за кратко на пътища като този за София ипътя между Поморие и Слънчев бряг.
„До такава степен лозарството е поставено на колене, че в момента 30 на сто от колегите не са започнали зимна резитба, а всеки пети се пита дали да не изкоренява. Искаме достойно подпомагане. Искаме да ни се обърне внимание. Това е. Обединени сме – български лозари“, заявиха от протестиращите.

Сред протестиращите беше и Албена Симеонова, народен представител, избрана от листата на „Демократична България“:

„Триста лева на декар лозе е една съвсем нормална сума за подпомагане и оцеляване на българския лозар. Затова съм тук, от организаторите съм, самата аз съм лозар. Аз не срещам разбиране от финансовия министър“.Лозарите скат за тази година субсидиите да се повишат от 30 на 300 лева на декар и смяна на ръководството на агенцията по лозата и виното.

Субсидиите за изкопаеми горива и земеделие в света са достигнали до колосалните 1,8 трилиона долара, информира „Капитал позовавайки се на информация за ново проучване във FT. Правителствата по света продължават да субсидират силно замърсяващи индустрии въпреки ангажиментите за постигане на климатичните цели.

Проучването e е извършено от изследователите Дъг Коплоу и Роналд Стинблик по поръчка на неправителствените организации Business for Nature и The B Team.В него се прави заключението, че близо 2% от БВП в света се изразходва за субсидирне на неустойчиви производства или потребление, които водят до изчерпване на природните ресурси и влошават състоянието на екосистемите.

Най-големият получател на помощи е бил секторът за изкопаеми горива – с 640 млрд. долара годишно, а селското стопанство и горският сектор получават съответно 520 млрд. и 155 млрд. Проучването посочва, че тези изчисления най-вероятно са консервативни, тъй като невинаги се дава информация за субсидиите и техния размер. Тези данни се публикуват само няколко месеца след като преговарящи от близо 200 страни се споразумяха за „постепенно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива“ на срещата на върха на ООН, свързана с климата, COP26.

Организациите, поръчали проучването, признават, че причините за субсидиите понякога могат да бъдат добронамерени, като например защитата на потребителите от високите цени, поради което при преразглеждането на схемите ще трябва да се гарантира, че уязвимите общества няма да бъдат засегнати от реформите,

В продължила близо два часа дискусия в рамките на ресорната земеделска комисия с представители на водещите браншови организации не се стигна до решения или до оправдаване на първоначалните очаквания за резки изказвания по безспорно най-щекотливата тема- таваните на директните плащания на земеделските производители, които ще бъдат налагани след 2023 година. И ако по отношение на въпроса дали да има тавани или не единодушието в полза на таваните беше почти единодушно , то по време на дискусиите се откриха известни нюанси в позициите на отделните браншове по отношение на това, къде трябва да отидат средствата от таваните. Някои от представителите на бранша споделиха, че биха желали тези пари да се пренасочат към подпомагане на земеделските производители в планинските и полупланински региони, други, те да отидат именно като преразпределителни плащания, а трети и най-вече представителите на синдикатите- те да са насочени към мерки за компенсиране на работната заплата.

Преди да споделим някои по-важни мнения по темата трябва да отбележим, че още в самото начало шефът на парламентарната комисия Пламен Абровски отбеляза, че съгласно европейския регламент, средствата акумулирани от таваните трябва да отидат първо за преразпределителни плащания, и чак тогава ако се прецени, да се заделят част от средствата за други пера. Той определи целта на дискусията като „даване на възможност на представителите на бранша да изрази позициите си по отношение на таваните и на преразпределителните плащания със всички особености“, тъй като „депутатите трябва да са наясно с бъдещите решения като законодателни инициативи, защото чре субсидиарността, която дава новата ОСП, на държавите членки се дава възможност да вземат национални решения, които да залегнат в първичното законодателство“.

Костадин Костадинов (НАЗ) : Не може да се говори наизуст за таваните

„Това е най-парливата тема за нас като бранш. През декември ни бяха представени различни варианти от страна на министерството, а на последното заседание и последен десети вариант. Има доста проблеми като липсата на дефиниции за понятия като що е работна заплата, като в предложените варианти има и коефициенти, които не кореспондират с регламента. Аз не мога да говоря наизуст за такава тежка тема , каквато са таваните. Единственото което ние искаме е, да се спази записаното в регламента, и от таваните да се приспадат средствата за заплати и всички други разходи.“

Христо Николов(„Сдружение българско розово масло“ ) : Парите  за поливно земеделие и малките фермери в планинските региони

„Нашата позиция е, че единственият смисъл от таваните ако ги има е, парите които ще бъдат икономисани и, ако се насочат към инвестиционни мерки по втори стълб, да отидат за поливно земеделие или към обезщетения на фермери от планинските и полупланински региони. Ако тези пари се насочат към преразпределителни плащания, ние не бихме го подкрепили защото няма смисъл и ефект.“ Позицията му беше подкрепена и от Гергана Андреева от асоциацията на производителите на етерични масла.

Тодор Джиков („Асоциация на картофопроизводителите“) Таваните не са панацея за грохналото ни земеделие

„Единствено таваните няма как да са панацея за грохналото ни земеделие. Ако не се приемат комплексни действия с приемане на наредби, промяна в субсидирането, в начина на контролиране, действия за осигуряване на пазари, адекватно и обезщетение на фермерите, няма как да стане. Нашето земеделие е в колапс, и това е видно. Вследствие на сгрешената политика в последните 20 години имаме едно изключително монокултурно земеделие и порочна практика за разпределение на субсидии.“

Стоилко Апостолов ( фондация „Биоселена) Трябва да има Логика в заложените цели, които да залегнат и в бюджетите

„Ние сме последователни в нашата позиция и от 2008 година насам сме за това да има тавани. Трябва да има Логика в заложените цели, които да залегнат и в бюджетите. Още през 2019 година предложихме въвеждане на тавани в подпомагането на биопроизводителите поради изчерпване на бюджета и появата на огромни стопанства с кориандър и пшеница. И в новия стратегически план е заложена регресивна ставка според която ограничението е до 50 хектара за група култури, при които ще се изплащат субсидии на 100%, от 55 до 65 хектара- 50% и над 65 хектара-10%. На фона на изискването на ЕС за 25% площи за биоземеделие до 2030 година на нас ни се слагат спирачки. Виждаме тотално разминаване между европейските цели и политиките които тук финансираме и разпределение на средствата. Ние сме за таван до 100 хил. евро на стопанство с приспадане на разходите за заплати и осигуровки като се вкара ограничение от два пъти и половина на средната заплата за сектора. „

Мариана Милтенова („Съюз на градинарите“) За преразпределителни плащания да се заделят 28% а не 10%

„Ние се спряхме на предложението за преразпределителни плащания да са за за стопанства с до 30 хектара. Смятаме, че предложените между 7 и 10% от средствата да отива за преразпределителни плащания е много малко, и след като ЕС предлага минимален праг от 10%, а нашите сектори както знаем са в изключително тежко положение и ако искаме да надградим нещо, този процент трябва да отиде на 28 или 29%.“

Таня Дъбнишка („Национална селска мрежа“) Трябва да се говори обективно, и да се стъпва на анализите на аграрната икономика

„Трябва да се говори обективно и да се стъпва на анализите на аграрната икономика, които се правят у нас и в Европа от години. Не случайно в предишни периоди не се вземаше толкова подвнимание преразпределителното плащане, но тъй като агроикономистите се произнесоха за неговата важност, с много от колегите сме съгласни, че реалният ефект за селските региони е видим в това, че преразпределителното плащане е толкова силно застъпено в европейския регламент. Според мен земеделската общност е закъсняла в този дебат, и ние сега се опитваме да разберем каква е логиката и какъв ще е социалноикономическия ефект от това преразпределително плащане.“

Светла Василева (КНСБ) Като синдикати, ние търсим социалния ефект

„На нас като синдикати най-вече ни хареса целта, новата ОСП да бъде по-справедлива и по-социална. Ето защо във всички направени девет варианта ние търсим социалния ефект. За нас с компенсирането на работните заплати е от първостепенно значение за изсветлявне на сектора и ще е стимул за фермерите в качеството им на работодатели. Заставаме твърдо зад въвеждане на тавана, но преразпределителното плащане да отива за компенсиране на работните заплати. От предложените десет варианта, според мен вариантите върху които трябва да се разсъждава са трети, пети, седми и девети, в които има достатъчно акумулирана сума за преразпределителни плащания.“

Симеон Карак–олев (НОКА) Има бездна между секторите

„От 12 хил. овцевъдни стопанства у нас в 9-10 000 от тях нивото на труд е примитивно и най-вече се извършва ръчно Тези хора не е ясно дали ще доживеят да вземат европейски средства. За какво балансирано земеделие говорим, като имаме изкопана бездна между различните сектори? Балансът е трябвало да се мисли и прилага преди 10-15 години, сега трябва да се мисли как да се запълва тази бездна. С резерви сме относно удължаване на обхвата от 300 декара. Настояваме той да бъде увеличен до 500 декара, защото има анализи, които показват , че чувствителната граница между стопанствата минава между 400 и 500 декара.“

От изявените до момента намерения за реформи в земеделието можем да си направим заключението , че поведението на новите управляващи към него прилича на това на четири баби към хилаво дете, които все едно си знаят и все едно си баят., а   в техните глави са залегнали постулати като „каквото пише в коалиционното споразумение: и „прозрачност и контрол“. без обаче да се дава никаква конкретика, нито около предстоящото отделяне на агенциите по горите и по храните, нито за още по-обществено и секторно значима тема като стратегическия план. Чакат се големите и важни решения да се вземат на политическо ниво, без обаче управляващите да ни убеждават, че имат изготвени сценарии и анализи до какво би довело едно или друго политическо решение.

Да , на политическо ниво отделянето на БАБХ може да доведе до увеличаване на заплатите в агенцията, бидейки тя вече с променен статут на държавна, а политиците да се оправдаят че са осигурили достатъчен ресурс за работата и но дали в качеството си на такава тя би изпълнявала по-добре своите контролни функции? Те са свързани както с ветеринарно-медицинската дейност, така и с  растителната защита и храните . Дали тя би подобрила реакцията си при кризи с болести по животните, някои от които се предават и на хората, недай си Боже при поява на непознати за нашия регион болести или при пускане на големи партиди храни заразени с опасни за нас хората бактерии? Или как би подобрила контрола върху нерегламентирания внос на препарати за растителна защита? Отговорът на тези проси за сега към който ни насочват с намеренията си управляващите е по-скоро едва ли. Защото за да извършва по-голям контрол, да взема адекватни и бързи решения при кризи и да действа прозрачно, агенцията може да го прави и сега, стига да има нужния експертен и ръководен потенциал.

Другата тема по която бяхме надлежно осветлени само с намерения е работата по стратегическия план. По него се демонстрира активност с интензивни срещи с представителите на бранша най-вече както разбираме с опознавателна цел за новото ръководство на аграрното ведомство, а не с проиграване на различни сценарии например за така дискусионните тавани.. какъв ще е размерът им, и дали от тях ще се приспадат разходи за заплати и осигуровки или не. Това са подробности. Всъщност пак се оказва, че каквито и тавани да въведем, а тяхната архитектура е добре позната на бранша, то от тях пак няма да има много смисъл, защото биха засегнали прекалено малък брой фермери. Властта се оправдава с бранша както за нивото на таваните така и за нивата на преразпределителните плащания, без да се дават отговори на въпроси като защо като среден размер на стопанстватасе взема ниво от 650 хектара и защо преразпределителни плащания се предвиждат от първите 30 хектара до 650 хектара, а не за по-малко да речем.

Наличието на девет и обявения впоследствие десети вариант на таваните изглежда по-скоро като хвърляне на прах в очите на фермерите и демонстрация на активност от администрацията в търсене на това, кой от тях най-много би паснал на вече споменатото коалиционно споразумение, но без да се търси съвместимост с това което се спуска като регламенти от Брюксел. А без наличие на съвместимост между нашия стратегически план и това, което иска Брюксел да залегне в него, още от сега не е трудно да прогнозираме, че той няма да бъде одобрен и ще се върне за преработка.

Тук е мястото да отправим и известна критика към по-голяма част от бранша, който очевидно е изпаднал в зимен летаргичен сън или в апатия. Свикнал от предходни преговори по разпределението на субсидиите по ПРСР , че ще е това, което каже администрацията на министерството, а в случая и четирите „баби“ на политическо ниво. Сякаш за него размерът на таваните май вече не е чак толкова голям бич и поне представляващите бранша на тематичните работни групи се отнасят по-скоро с безразличие към този въпрос. Това донякъде си има и хубавата страна, защото някои прогледнаха и съзряха по-голямата опасност- изпълнението на така наречената социална условност и най-вече правомощията които ще се вменят на фонда, при нейното неизпълнение да се орязват субсидии.

С цялата условност ще си позволим да отправим поглед малко по-на запад към Германия и германското земеделие. Условността се поражда от факта, че по финансов ресурс и производителност германското земеделие е несравнимо с нашето. Ако погледнем обаче по-общо, там политическата ситуация е подобна- три партийна управляваща коалиция, която трябва да взема реално решенията за промени в тяхното земеделие и за това, как по-безболезнено върху фермерите да се отразят всичките тези трансформационни процеси -стремеж към въглеродна неутралност и позеленяване и прочие, към които се стреми цяла Европа. Нещо към което и нашето земеделие очевадно трябва да върви. С какви темпове и с каква скорост е друга тема. Къде са разликите ли?

В Германия ясно са определили проблемите с които трябва да се справят в краткосрочен план подобряване на ликвидността на стопанствата засегнати от високите цени на енергийните ресурси и ковид кризата, в дългосрочен намиране на решения за справяне с предизвикателства като намалената употреба на торове и химикали и антибиотичната резистентност на животните и в същото време да продължават да произвеждат висококачествени храни. Нещо повече в Германия вече са наясно, че всичките тези усилия по трансформация на земеделието, ще им струва по 4 млрд. евро на година. И това са дефинирани проблеми на национално ниво, без да се чака каквито и да са решения на управляващата коалиция. Ние обаче както изглежда нямаме такива национално дефинирани проблеми и предизвикателства, за които да се търсят начини как да се преодолеят, а политиците се държат със земеделието като баби с хилаво дете, повтаряйки ни вече втръснали мантри за приоритетни сектори, подпомагане на малки и средни стопанства, които след всеки нов период на ОСП ще си остават недофинансирани, със затихваща икономическа жизнеспособност и вечно намиращи се в преход производители . Ще се предлагат нови и нови реформи, облечени в красиви фрази от политиците, но неработещи на експертно ниво, и така земеделието ни ще продължи да тъпче на едно място, без дори да става и помен за каквито и да са процеси на трансформация. Такива са възможни само в един силен и добре структуриран сектор, но не и в слаб и хилав като нашия, към който политиците се държат като баби, а не като умели управленци и мениджъри. Ясно е, че докато политиците не започнат да мислят като държавници, за каквато и трансформация на земеделието е немислимо да се говори. То ще стои недофинансирано, някои сектори ще изчезнат, други ще продължат да произвеждат с ниска добавена стойност, а ние ще продължим да се храним с ниско качествени храни, и ще станем все по-зависими от вноса особено на плодове и зеленчуци. И ще продължим да се топим бавно и необратимо, колкото бавна и необратима ще бъде гибелта на земеделието ни.

„Нашата задача, която е записана и в коалиционното споразумение е да финализираме работата по стратегическия план. Работата по него започна още през 2020 година и заради политическите сътресения в страната не успяхме да го приключим навреме, ето защо сега ще търсим всички допирни точки за да го приключим. Планираме края на февруари началото на март да сме готови, защото имаме още срещи с бранша“, каза днес пред представители на медиите в парламента земеделският министър Иван Иванов.

По думите му тепърва предстои решаването на всички щекотливи въпроси свързани със субсидиите и таваните. Иванов потвърди, че ще има таван на плащанията, както е залегнало и в коалиционното споразумение.

„Ще се направи преглед и на някои от интервенциите в стратегическия план, и ако те не отговарят на клаузите на коалиционното споразумение ще има промяна и в тях, допълни още министърът.

Активни разговори с браншовите организации се очаква да започнат в началото на следващата седмица. Предстои и на политическо ниво и на ниво браншови организации да се обсъди предложената вече от министерството наредба за браншовите организации, която не е изключено да прерасне и в законопроект. Крайното решение за това дали да има закон за браншовите организации ще се вземе от коалиционния съвет.

Според Иванов с преминаването на одитната агенция от министерството на земеделието към това на финансите се цели да има по-голяма отчетност, по-сериозен контрол и да няма злоупотреби с европейски средства. „Преминаването на сертифициращата агенция към МС ще даде още един знак на нашите европейски партньори, че ние работим в посока за пълна прозрачност“, уточни министърът.

Що се отнася до агенцията по горите министърът заяви, че основната работа на министерството в процеса по преструктурирането и, ще е свързана с подготовката на законодателната част и промените в подзаконовите нормативни актове, които да улеснят този процес.

Министър Иванов представи пред депутатите от ресорната комисия по земеделие в парламента своя екип. Иван Христанов ще отговаря за растениевъдство, биоземеделие, бАБХ и горите. Момчил Неков ще отговаря за фонд „Земеделие, и ПРСР и подготовката на стратегическия план. Единственият заместник министър в екипа му, запазил своя пост Атанас Добрев също ще отговаря за горите. За животновъдството ще отговаря Стефан Бурджев. Така сме разпредели ресорите, че да има взаимен контрол между заместник министрите, и тази прозрачност за която се говори да е на ниво в министерството“, допълни още Иванов.

Само през 2019 година страните членки на ЕС са получили общо 52 млрд. евро за земеделие и развитие на селските региони, информира Ag-Press.eu, позовавайки се на ново публикувани статистически данни. От тях за директни плащания са отишли 32,8 млрд. евро, а за развитие на селските региони -13,8 млрд. евро. Други 2,4 млрд. евро са били дадени за подкрепа на пазара на земеделска продукция. Селскостопанската индустрия подкрепи 9 476 600 работни места през 2019 г. и 3 769 850 работни места в производството на храни (през 2018 г.) и представлява 1,3% от брутния вътрешен продукт на ЕС през 2020 г.

За посочения период северната ни съседка Румъния е била с най-голям брой  заети в земеделието, докато при заетостта в хранителната индустрия, лидерството се държи от Дания. За всяко похарчено евро селскостопанският сектор създава допълнителни 0,76 евро за икономиката на ЕС. Брутната добавена стойност от селското стопанство – разликата между стойността на всичко, произведено от първичния селскостопански сектор на ЕС, и цената на услугите и стоките, използвани в производствения процес – е 178,4 милиарда евро през 2020 г.

Проектът за индикативен график за плащанията на субсидии през новата година вече е във фаза на обществено обсъждане.

Според плановете на ведомството трябва да бъдат отворени следните подмерки:

– Подмярка 1.2 „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване“ през април с бюджет 15 млн. лева;
– Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ през октомври с бюджет 1 млн. евро;
–Подмярка 6.4 „Инвестиции за неземеделски дейности“ през септември с бюджет 27 млн. евро
–Подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците в хранителната верига“ през април с бюджет 4 млн. евро;
Подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности през февруари с бюджет 3,5 млн. евро;

Приемът по подмярка 19.3 за подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ ще е отворена целогодишно, и бюджетът по нея ще е 2,8 млн. евро.

„Новата ОСП няма да ни изиграе шега, и мисля че всичко ще се развие в позитивна посока и с цел тези недъзи които наблюдаваме в земеделието ни да бъдат изгладени“, коментира още Бозуков. Според него новите зелени изисквания са се оказали изненадващи за по-голяма част от колегите му от Европа, и те са изразили мнението, че се прави не една обща селскостопанска политика на Европа, а обща екологична политика. Що се отнася до прослоутите тавани на директните плащания, Бозуков изрази надежда, че решението за таваните на плащанията ще бъде взето от ново правителство с нужната политическа подкрепа на стабилен парламент.

По време на събитието бяха раздадени награди в шест категории, като най-голямата награда „Агробизнесмен на България“ бе присъдена на Веселин Делгянски. Компанияв сферата на технологиите получи наградата за „Агроиноватор“. За пробив на пазара бе наградена компанията „Минфрут, а биоферма „Розино“получи наградата „Биофермер на годината“. Галина Мирчева бе отличена с наградата за млад агробизнесмен на 2021 година. Доц. Божидар Иванов пък беше награден с приза „Учени с принос за сектора“.

Земеделският министър Христо Бозуков заяви в интервю за БНР, че ще сезира прокуратурата за неправомерни заповеди на бившия шеф на Агенцията по храните. Според направения вътрешен одит на агенцията, tтя е работела в полза на конкретни големи фирми. Вносът на пилешко месо е бил ограничаван под претекст, че има салмонела.

„В разписания текст на заповедта пише, че птичето месо и субпродукти да бъдат поставени под забрана до получаване на резултати от лабораторното изпитване, без да има нужда, без да има особен случай на салмонелата, като заповедите на изпълнителния директор са незаконосъобразни и са предпоставка за корупционни практики от служители от областните дирекции по безопасност на храните, извършващи официален контрол на пратките с птиче месо с произход Полша и внос от трети страни. Фактът, че е извършен такъв контрол, за да се задържа внос на месо и яйца предизвикват известни съмнения“, каза министърът.

Той обърна внимание и върху „превъзлагане на дейности, които самата БАБХ може да извършва със своите лаборатории, а по незнайно какви причини те са предоставени за извършване от други лаборатории“, което е довело до натрупване на задължения от 18 милиона лева към тези фирми. Договорите са били финансово необезпечени и негарантирани със средства, допълни Бозуков.

Що се отнася до темата с виртуалните животни, министър Бозуков посочи, че продължават да излизат нови и нови случаи, които ще бъдат предоставени на Агенцията по храните и ДФЗ. Очаква с те да се отразят на изплащането на субсидии. За сега е констатирано, че близо 30% от заявените животни са виртуални.

Знам че има съпротива към мен и не ме гледат с добро око, но съм категоричен, че субсидиите трябва да са за малките и за средните за да осигуряват стабилност и конкурентноспособност.“, каза пред представители на медиите в Любляна служебният министър на земеделието проф. Христо Бозуков, като подчерта че се надява с промените в ОСП и дефиниране на понятията като „активен фермер“ и „млад фермер“ да се подобри положението на младите фермери у нас. За разлика от малките фермери по думите му, големите са вече стабилни и конкурентноспособни. Имат и бази и машини и тези субсидии вече не са от подобно значение за тях.

Относно плана за възстановяване и устойчивост проф. Бозуков каза, че на него се възлагат огромни очаквания, че може да подобри ситуацията в родното земеделие, но подобно схващане показва неразбиране на неговата същина, която е да се помогне на аграрния сектор да достигне онази устойчивост и стабилност от времената преди пандемията, когато обаче съвсем не е процъфтявал.

По отношение апела на някои индустриални производители на месо към министъра на икономиката Кирил Петков за държвнаподкрепа заради високи цени на фуражите, министър Бозуков изрази надежда за стабилизиране на пазарите след навлизането на царевицата и слънчогледовия шрот през следващия месец. След допитване до Държавния резерв е било отказано отпускане на зърно с мотива за сложна процедура и лоша практика от миналото. Относно друго искане на индустриалните производители за налагане на забрана за износ на зърно за трети страни миниатърът каза,че това е много деликатна тема, тъй като износът ни на нископротеинова пшеница е насочен основно към арабския свят, и подобна мярка не би била добре приета.

По време на неформалната среща на министрите на земеделието, организирана между 5 и 7 септември в Любляна от Словенското председателство на Съвета на ЕС, министрите посетиха компанията „Евросад“, която е един от най-големите производители и преработватели на плодове не само в Словения.

Групата на Зелените в Европейския парламент представиха специален доклад посветен на корупцията с европейски средства, информира agraheute.com. Критиките в него са насочени основно към страните от Източна Европа- Чехия, Унгария, Словакия, Румъния и България. Упреците към тези страни са насочени в две посоки- злоупотреби с европейски финанси и разпределението на аграрните субсидии основно между големите концерни, докато малките получават значително по-малко отколкото имат нужда.

„Противопоставянето на големите срещу малките стопанства е класически пример за критики, когато става дума за животновъдството, устойчивостта или предпочитанията в очите на потребителите , но няма ясни натежаващи научни изследвания, че тъкмо големите стопанства именно заради размерите си са по-зле от малките. Освен това няма дефиниция за това кои са малки и кои големи „, се казва в коментар потемата на главния редактор на agrarheute Симон Михелбергер.

Например средно стопанство с 35 хектара обработваеми земи в Бавария през 2017 година според средните за Германия размери на стопанствата от 62 хектара се определя като малко. В сравнение със средните размери на стопанства с размери на обработваемите площи на ниво ЕС от 17хектара обаче, то се определя като голямо, а спрямо средните размери на стопанствата в Румъния от под 3 хектара е огромно.

Зелените виждат в това атака срещу основния аспект на продуктивността в ОСП, тъй като докато в страните от Западна и Северна Европа все повече се поставя акцент върху опазването на околната среда, то тези от Източна Европа все още са се фокусирали върху ръст на продуктивността и мобилизиране на инвестициите в сектора. Атаката на страните от Източна Европа към ОСП е свързана с това, тези аспекти да залегнат в нейната основа и след 2023 година.

„Жалко е когато обществото вижда, че в някои страни стопанствата са под натиск заради силен контрол, докато за стопанствата в други страни не важат почти никакви правила. Добре е да има прозрачност, още по-добре е да има контрол, а най-добре е да има всеобхватен контрол за всички. Ако това обаче не се случи“, проектът Европа“
ще продължи да носи щети в дългосрочен план“, казва в заключение Михелбергер.

Рекетът към производители от страна на фонд „Земеделие“ продължава, като мизата за тези които искат да си получат субсидиите вече е паднала от 25% на 10% разкри в своето поредно участие в предаването на Сашо Диков по телевизия „Евроком“ главният секретар на „Български пипер“ Георги Василев. Заедно с председателя на асоциацията на картофопроизводителите Тодор Джиков продължиха да разказват за някои не дотам приятни истини за сектора и по-скоро за неговото управление.

„С участието си ние отворихме кутията на Пандора и разкрихме истините за кражби, измами, изнудвания рекет и заплахи за убийство и отнемане на имоти. Хората започнаха да говорят. Вчера ни се обади член на асоциацията със сигнал от чужбина, който е бил рекетиран от хора на ДфЗ за 150 хил. евро“ каза Георги Василев. По думите му има масови оплаквания от членове на асоциацията за подобни случаи.

Василев каза още, че човекът го е страх да говори, защото има да получава от фонда 2,5 млн. лева законова субсидия. „Всички усетиха, че изпускат кокала и от 25% мизата падна на 10%, но искат веднага парите. Само за няколко дни имаме оплаквания от 8-12 души наши членове. Тези хора бързат да си напълнят гушите, защото знаят, че те няма повече да са на тези постове“, допълни Василев.

„В резултат на участието ми вече имаме договорена среща с литовския министър на земеделието за 25 април, на която ще разберем подробности за литовския интерес към износа на български зеленчуци, а няколко производители на подобрители за зеленчуци вече се присъединиха към нашата асоциация“, каза още Василев. По думите му от началото на неговите медийни изяви броят на членовете на „Български пипер“ се се увеличили с между 18 и 20%.

Тодор Джиков даде пример с разминаване на цифрите от статистиката на агроведомството и данните на комисията по стоковите борси. Според анализ за производството на плодове и зеленчуци през 2020 година у нас са произведени 195 хил тона картофи докато вносът вътрешнообщностен и от трети страни е възлизал на 38 хил. тона. По данни на комисията по стоковите борси и тържищата обаче продажбите на картофи у нас са 45% български и 55% вносни. Сметките по думите му показват, че се губят 60 хил. тона. При положение че са произведени 200 хил. тона картофи и са внесени 40 хил. тона, а според комисията по стоковите борси са консумирани 200 хил. тона от които 100 хил. тона внос, се разминават с 60 хил. тона“, каза Джиков.

Той цитира статистически данни според които през 2019 година под формата на държавни помощи и обвързана с производството подкрепа са налети в растениевъдство-97 млн. лева, и в животновъдството 277 млн. лева.

„Цялата българска администрация в министерството на земеделието и ДФЗ е нефелна, щом като може ли 17 хил. човека да работят в министерството на земеделието и не знаят, че се губят 60 хил. тона картофи“, добави и Василев.

Тодор Джиков попита от екрана защо има разминаване между статистиката на официални държавни структури и кой има интерес от това. Той изключи вероятността това разминаване да е плод на експертна грешка, защото в министерството има добри експерти.

„Някой ръководител явно така прави стъкмистиката, че да изглежда, че ние сме произвели много, защото сме получили много пари но в магазините това не се вижда. Комисията по стоковите борси обаче опровергава това, като казва, че ние не сме произвели толкова много а нещо повече- повече от половината потребление е внос“ добави Джиков.

Според Него подобно разминаване се дължи на порочната практика позволяваща на всеки търговец да се регистрира чрез едно зелено картонче като земеделски производител, и така да продава абсолютно всичко дори и банани без касов апарат и освободен от данъци. „Всеки мургав търговец може да отиде на борсата в Солун, да купи трето качество домат на ниска цена , да мине границата да изхвърли фактурата, да извади зеленото картонче и да отиде на всеки един пазар или псевдоборса и да препакетира продукцията като първо качество. Така здравния контрол отива на кино, и ние не знаем какво ядем. Освен това фискът губи изключително много от данък печалба и ДДС, и българският земеделски производител фалира, защото като застане на масата със разходите които плаща за производство, за заплати, с данъците които трябва да плати, до него застава един псевдотърговец със неговото зелено картонче, продавайки нещо внесено от Полша или откъдето и да е с 20% по-евтино“, казва Джиков.

Според последното преброяване през 2020 година на база десетгодишен период полупазарните стопанства у нас са намалели със 120 хил. до 200 хил. а работната ръка отива да работив стопанствата на Ханс и Джони. Администрацията в министерството и държавата по думите му са имали 11 години време да регулират нещата, а  Танева е била ту министър на земеделието ту председател на земеделската комисия в продължение на 9 години имала възможността да подкара локомотива на българското земеделие според знанията си, капацитета си и визията си и то да заеме полагаемото си място.

Според Георги Василев новата администрация в министерството трябва да направи така, че да се намалят кражбите и измамите и всичко свързано с получаване на доходи по нерегламентиран начин. Това според него може да стане много лесно като се направи така, че производителят да няма изгода от измами и контрабанда. Трябва да се контролират документите и да се субсидира според качеството на продадената продукция. „Продал много и на висока цена получава висока субсидия. Произвел малко и продал на ниска цена получава малко. Или да се махне ДДС за всички или да се направи ДДС за всички. Сега едни продават без Ддс, други с ДДС / 20% за нашия бранш са много пари, и понякога се измерват със стотици милиони. Може да се приложи и трети начин, който се направи за зърнопроизводителите да се въведе обратно начисляване на ДДС. Така този който прави контрабанда вече не може да я прави. Контрабандата се прави заради ДДС-то като се намалява многократно цената и вместо 20 стотинки се плаща 1 стотинка ДДС, а аз като производител съм длъжен да начисля 20%“, казва Василев. Така според думите му ще се намалят кражбите и контрабандата с до 80%.

Тодор Джиков припомни, че още в качеството си на съветник на министъра в оставка е предложил план от 10 точки по които да се работи, сред които и предложение за смяна на тези зелени картончета с дигитална регистрация, реален контрол и проследяемост на търговията с препарати за растителна защита, контрол върху производителите за да се пресекат практиките да се заявява нещо, а да не се произвежда нищо и други.

Заедно с Чехия и Словакия страната ни е сред лидерите с най-голям дял на земеделските земи управлявани от големите стопанства, пише в анализа посветен на страната ни Димитър Събев. Той е част от наскоро публикуваното изследване, озаглавено  „Къде отиват парите“ , в което се говори за свързаността на субсидирането в земеделието и политиката, и се посочват различни примери за конфликт на интереси. Авторът констатира, че достъпът до евросредства е довел до задълбочаване на този процес. Според последните данни на Евростат за концентрацията на земеделска земя които са от 2016 година , 48,6 на сто от земята в България се обработва от ферми с годишен оборот над 500 000 евро.

„Ясно е, че България, заедно с Чехия и Словакия, са сред страните от ЕС с най-висок дял земя, обработвана от големи стопанства Това изключително високо ниво на концентрация вече е факт преди присъединяването на ЕС към тези страни и все пак непредвидените или погрешно преценени ефекти на ОСП върху незрелите селскостопански сектори в постсоциалистическите страни на Европа може да са задълбочили това ниво на концентрация“, пише той.

Още по-показателно е сравнението на ЕС според това дали земята се обработва от собствениците или от наематели . Отново България, Чехия и Словакия се движат в същата посока, с много висок дял земя, обработвана от наематели. Българският резултат от 72 процента далеч надхвърля средния за ЕС (45 процента) и, като се вземат предвид последните събития, делът на наемателите в България най-вероятно се е увеличил през последните години. Този процес се отразява и от бързата гибел на малките и средните семейни ферми.

През 2013 г. собствениците обработваха една трета от земята в България; през 2016 г. този процент е спаднал до 12,4%. Изричното акцентиране в ОСП върху начина на живот в селските райони не е допринесло много за противодействие на този процес. Според Националните икономически сметки през 2018 г. са платени земеделски наеми в размер на 1,138 милиарда лева (580 милиона евро, 1 евро = 1,96 лева). Тези наеми на земя са освободени от данък и се разпределят най-вече между обикновените български домакинства, които притежават земята . Оказва се, че усвоените средства от бюджета за земеделие на еС са два пъти по-високи от разходите на наемателите за отдаване под наем на земята.

Димитър събев е автор на частта  за българското земеделие в мащабното изследване „Къде отиват парите“,  с което ви запознахме вчера.  Днес ще ви запознаем с част от акцентите в него, посветени на страната ни- някои от тях познати, а други не съвсем, подкрепени със съответното количество данни.

Съществуват „силни връзки между политиката и най-големите бенефициенти на субсидиите“ в пет страни от ЕС от Централна и Източна Европа,информира порталът arc2020.eu позовавайки се на ново задълбочено проучване, озаглавено „Къде отиват парите“, което разглежда прилагането на европейските земеделски фондове в Унгария, Словакия, България, Румъния и Чехия. Проучването, поръчано от политическата група на Зелените / EFA в Европейския парламент, хвърля ясна светлина върху това как ОСП не само финансира влошаването на биологичното разнообразие, но и се отразява негативно на основните принципи на демокрацията.

Някои от класическите схеми за източване на субсидии, посочени в публикацията са декларирането на несъществуващи овце в Гърция, на по-големи от обичайните маслинови дървета в Италия или на износа на изрезки от Белгия, представяни като първокачествено  месо. . В резултат на все по-големите скандали с източване на средства от европейския бюджет, институциите, които се занимават с одита и наблюдението на това, как се разходват субсидиите, засилиха своя контрол. Въпреки това се констатира, че злоупотребите със субсидии често са свързани с организираната престъпност, олигархични структури, грабеж на земя и измами и корупция, а „от няколко години авторитарните режими в страните от Централна и Източна Европа показват особен апетит към потока от финансови средства по ОСП“. В информацията се припомня за мащабното разследване на „Ню Йорк Таймс“ от 2019 година, озаглавено : How Oligarchs and Populists Milk the E.U. for Millions’, в което се говори, че „субсидиите са обезпечили разграбването на земеделски земи в мафиотски стил в Словакия и България“, и се припомнят случаите за конфликт на интереси при достъпа до субсидии в Унгария и Чехия.

Наскоро политическата група на „Зелените“ в ЕП публикува задълбочено и богато проучване относно прилагането на земеделските фондове на ЕС в пет страни от Централна и Източна Европа – България, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния: „През последните години, виждаме все повече доказателства, че средствата на Европейския съюз в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), по-специално субсидиите на ЕС за селското стопанство, обикновено се оказват в ръцете на местни олигарси, свързани с политическия елит или големи (агро) конгломерати, вместо да помагат на малките – и средни фермери“, се казва в изследването.

„Изследователите откриха доказателства за продължаваща и систематична злоупотреба със субсидиите за ОСП – наричайки я „силно проблематична“, което потенциално би могло да попречи на ЕС в усилията му да постигне целите си на редица нива: Първо, защото създава „съмнения относно способност да изпълнява ефективно бюджета си, като избягва рискове, свързани с корупция, измами и злоупотреба с пари на ЕС “. На второ място, поставя под въпрос дали разпределението на субсидиите за ОСП на ЕС служи на целите на ЕС, „като защита на биологичното разнообразие, борба с изменението на климата и неравенствата или дали обслужва интересите на икономическия и политическия елит“. И на трето място, събитията могат да „засенчат и подкопаят борбата на ЕС за върховенството на закона в ЕС, докато неговите фондове могат да помогнат за пряко или косвено финансиране на нелиберални лидери и популисти“.

С известно закъснение, но все пак преди старта на изборната кампания своите пари получиха и производителите на тютюн, съобщават от аграрното ведеомство. От фонд „Земеделие“ са превели малко над 71 млн. лева на всички заявили подпомагае производители.При сортова група „Басми“ за количества до 1 тон включително ставката е по 2,07 лв./кг (1,34 лв. + 0,73 лв.). За количества над 1 тон до 2 тона ставката е 2,01 лв./кг (1,34 лв. + 0,67 лв.). За тютюнопроизводители с количества над 2 тона по 1,34 лв./кг. Размерът на плащането за сорт „Каба Кулак“ е 1,05 лв./кг, за сорт „Бърлей“ е 0,77 лв./кг, а за „Виржиния“ е 0,61 лв./кг.

Вече може би малцина си спомнят за САПАРД, но в аналите на българското участие в преразпределението на европейски субсидии, името на Марио Николов ще бъде записано най-вероятно със златни букви. Като на първопроходец в разхищаването на европейски субсидии и то още в периода преди присъединяването на страната ни към голямото европейско семейство и още по-големия европейски бюджет. Нищо че според съда той излезе невинен и без присъда от определяното иначе като мегадело по САПАРД. То си движи по асансьора на съдебната власт в продължение на 13 години , докато не изтече срокът и на абсолютна давност. Нищо, че прокуратурата беше обявила, че е разкрила схема за източване на 14 млн. лева чрез фалшиви документи. Образно казано, „партизаните“ като Марио Николов и Людмил Стойков обаче останаха без присъди заради кражба от „европейските мандри“.

Разследването както се припомня в информациите започна в далечната вече 2007 година по доклад на ОЛАФ, която тогава все още беше активна. За разлика от това мегадело , в Германия за няколко месеца и без да се церемонят осъдиха германски граждани, съпричастни към далаверата с внос на стари машини за месопреработвателната индустрия. Сега вече и ОЛАФ мълчи, когато се касае за разследване на корупционни схеми в Европа. Вече започваме да се питаме, дали мълчанието на институциите, от които зависи прозрачното харчене на европейските пари не е покровителствано от политически чадър на много високо ниво. За несведущите само едно многозначително припомняне за сегашния шеф на ОЛАФ финландецът Виле Итала, който в миналото е бил депутат от най-голямата парламентарна група в Европейския парламент- ЕНП, а между 2004 и 2006 година и неин заместник председател. Освен ОЛАФ и Брюксел си затваря очите пред масивни и систематични случаи на корупция не само у нас, но и в някои от останалите страни членки от централните и източни части на Европа.

Констатацията за последното идва от съвсем пресен доклад на евродепутати от Зелените, които се жалват, че и правителствата на тези страни не правят нищо за намаляване на корупцията с евросредства. Това, че европейският бюджет не може да се използва за изгладнели за власт висши политици и бизнесмени съвсем не може да звучи утешително за всички онези, от чийто джобове се взема за да се осигурят субсидии за истинските фермери, след като „партизаните“ остават ненаказани за деянията си, защото те ограбват и тези които дават, и тези които трябва да получават. Докато обаче тези от които зависи да спрат кражбите на евросубсидии си мълчат или си затварят очите, точенето на средства ще продължава, а партизаните ще продължат да крадат безнаказано.

През новия програмен период на ОСП властите в Германия предвиждат по-малко субсидии за големите стопанства, съобщава agrarheute.com. Според плановете на федералното правителство не се предвижда въвеждане на тавани върху плащанията на хектар, но ще има дегресивна ставка за стопанствата с над 60 хил. хектара. Това означава , че за суми между 60 и 100 хил. евро се предвижда намаление от 5% , а за суми над 100 хил. евро – 10%. Спестените от дегресивната ставка средства трябва да се влеят във втория стълб на ОСП и така да се допринесе за намаляване на различията между селските региони в източните и южни части на страната.
За изпълнението на амбициозната цел за 20% от площите да са за биопроизводство се планират годишно да се заделят до 900 млн. евро за насърчаване на мерки като : биоживотновъдството, запазване на агро-лесовъдските системи върху обработваемите площи, за отглеждане на култури насърчаващи запазването на биоразнообразието, за увеличение на иначе регламентираните 3% площите в стопанствата, които ще се оставят като непродуктивни и други.
Вместо 7% от 10% от средствата по директните плащания ще се заделят за подпомагане на стопанствата за т. нар първи хектар, като за първия хектар ще се дават около 67 евро, а за следващите 20 хектара – по около 37 евро/ха.
От ведомството на Юлия Кльокнер предлагат от тази схема на подпомагане да се изключат стопанства с над 300 хектара обработваеми земи.
За младите фермери ще са запазени 2% от парите по директните плащания или 98 млн.евро, като за стопанства до.120 хектара те ще получават по около 70 евро на хектар. В сегашния вариант на подпомагане, те получават субсидии за стопанства само до 90 хектара.

За масови злоупотреби на водещи политици и свързани с тях лица съобщава topagrat.com. Това става ясно от нов доклад на евродепутати от Зелените който разгледа различни случаи на корупция в страните от Източна и Централна Европа. В него са посочени конкретни случаи за систематична злоупотреба и кражба на европейски средства от Унгария, България, Чехия, Словакия и Румъния. Освен това се акцентира върху станалият печално известен случай на конфликт на интереси около концерна Агроферт, свързван с чешкия премиер Андрей Ббиш. Що се отнася до стената ни, в доклада на депутатите се акцентира върху отрязването на достъпа на малките фермери до директните плния чрез изградените прекалено големи бюрокрточни бариери.
Унгария пък е на прицел заради обвързаност на среди, близки до премиера Орбан които са сред най-големите получатели на агро субсидии
За Румъния се посочват случаи на нарушение на върховенството на закона, както и наличието на пасивна и корумпирана администрация.
Според Виола фон Кромон, представител на Зелените в ЕП овен че ЕК продължава да си затваря очите за крещящите случаи на корупция, и правителствата на отделните страни не правели нищо за да се разрешат проблемите. Европейският бюджет обаче не трябва да служи за самозадоволяване на гладни за власт търговци и шефове на правителства, смята тя.

През март своите субсидии за обвързано с производството подпомагане ще получат картофопроизводителите, производителите на лук и чесън съгласно публикувания в началото на годината индикативен график. Помощи ще получат тези фермери, които до края на януари са доказали с документи произведената и реализирана през миналата година продукция. Между 20 и 31 март 2021 г. ще бъдат преведени средствата по схемата за преразпределително плащане.

Гледайте на живо уебинарът, посветен на новата ОСП тук.

https://www.facebook.com/events/133356358649241/?__tn__=-UK-R

„Апелираме животновъдите, които не са си регистрирали обектите по член 137 да го направят до края на юни за да можем да им изплатим субсидиите и за миналата година“, каза пред журналисти вчера шефът на фонд „Земеделие“ Васил Грудев. Той уточни, че между 2 и 3% от бенефициентите по различните схеми не са си получили средствата по тази причина. Както е известно регистрацията на животновъдните обекти по въпросния член през миналата година предизвикаха широка дискусия, най-вече заради изискването те д имат и регистрация по закона за устройство на териториите. От бранша поискаха облекчени процедури за регистрацията им, тъй като голяма част от тези обекти са стари стопански дворове с променено предназначение и заявиха, че ако проблемът не се реши над 6 хил. най-вече дребни животновъди ще останат без субсидии. Бяха приети и законови промени, които да доведат до облекчаване на режима.

Изпълнителният директор на фонд „Земеделие: потвърди пред представители на медиите в село Огняново вчера, че по една от най-атрактивните мерки за инвестиции в техника ще бъде наложено ограничение от максимум 250 хил. европроект. „Приемите по мерките 4.1 и .2 ще са пълноправни и няма да са насочени само към напояването, като за техниката ще се наложи ограничение за да не може проектите да са единствено и само за трактори, тъй като преценяваме че имаме нужда от по- комплексни инвестиции“, каза Васил Грудев.

„През април и май се очаква да направим приеми по някои от инвестиционните мерки на ПРСР , които ще са и с произход на парите от преходния период и от фонда Next Generation EU, така че ще се получи един добър пакет за подпомагане“, каза още Грудев.

Що се отнася до винопроизводителите той напомни, че още една седмица остава за приема по мярката за инвестиции, а от понеделник ще започне приемът по мярката за промоции на пазарите. atured

Приемането на законови промени по Стахановски, без никакви обществени обсъждания и през преходни и заключителни разпоредби продължава. Този пъt иде реч за закона за пчеларството, който ще се гледа на второ четене в комисията по земеделие утре. През него се предвиждат промени в законите за собствеността и ползването на земеделските земи и за опазване на селскостопанското имущество а техен идеолог е депутатът от ВМРО- Александър Сабанов.

С предложените от него промени се предвиждат изсичането на самозалесили се земеделски земи да се извършва само с разрешение на кметовете. Според сега действащата разпоредба на член 32 от закона за опазване на селскостопанското имущество се предвижда разрешение за изсичане на до пет дървета и на лозя до 1 декар да се дава от кмета , а за над пет дървета и лозя над 1 декар да се дава от директора на общинските земеделски служби при наличие на „крайно уважителни причини“.

Средствата за това се планира да идват от такси за ползване на полски пътища ( чл.37 в, ал.16) и от санкции, събирани от физически или юридически лица, повредили или възпрепятствали трасирането и изграждането на полски пътища. С промените се предлага да отпадне опцията за издаване на разрешително за отсичане на повече от пет дървета от директора на общинските земеделски служби.

Според становище на инициативата „Зелени закони“ , цитирано от в „Дневник“, кметовете нямат интерес да прехвърлят самозалесилите се земеделски земи в горския фонд, който се управлява по закона за горите, а ще могат да ги управляват като пасища. „Ако се приеме предложението за лесна сеч, това ще облагодетелства общините с бързи печалби от дърводобив и получаване на евросубсидии за почистване на пасища“, се казва в позицията им.

Според „Зелени закони“, ако промените за земеделските земи бъдат приети, ще се даде право на всички кметове на общини да разрешават с един хвърчащ лист хартия по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) изсичането на голо на горите върху земеделски земи, без никаква отчетност, без контрол, без съответните лесовъдски правила на Закона за горите и без съгласувателните процедури по реда на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за опазване на околната среда (ЗООС) при промяна на предназначението на съществуващи гори чрез изсичането им на голо.

„С този скандален законопроект се създава възможност за изсичането на близо 3 700 000 дка гори, залесени върху земеделски земи, или над 10% от всички български гори! Близо 1/3 от тези гори са с възраст над 50 г., а в общини като Медковец, Кнежа, Никопол и Долна Митрополия тези гори са над 50% от наличните в района“, се казва в становището им.

Те припомнят какво се случи до сега по казуса.

Опитите за изсичането на горите върху земеделски земи започнаха още в началото на месец декември 2020 г. с решението на Изпълнителна агенция по горите да не се инвентаризират горите върху земеделски земи (виж Самозалесилите се земеделски земи – златен шанс, но за кого – На фокус – БНР Новини (bnr.bg)). Решението бе оправдано с необходимостта собствениците на такива залесени земи да бъдат принудени да ги прехвърлят в горски територии, ако искат да получават безплатна държавна инвентаризация и да ги стопанисват като гори. Лесовъди от цялата страна алармираха, че с това решение държавата отстъпва от законовото си задължение да защитава тези гори, а липсата на актуални данни за състоянието им създава условия за безконтролното и безотчетно им изсичане. Решението на ИАГ бе отменено след силен обществен отпор и острата позиция на Съюза.“

ална трансформация

Брюксел предвжида да задели почти 3 млрд. евро за мерки за опазване на климата и околната среда и хуманното отношение към животните през следващите две години съобщава agrarheute.com. Всъщност тези две години се явяват преходн период към новата обща селскостопанска програма. Съветът на ЕС и Европейския парламент постигнаха съгласие за обща позиция за запазване на модела на финансиране през 2021 и 2022 година.Освен това 65% от средствата ще са заделени за социални мерки и дигитална трансформация.

Очаква се окончателният текст да бъде одобрен по време на заседанието на аграрните министри на ЕС от 15 и 16 декември.

Страната ни окончателно губи 12 млн. лева от средствата по селската програма за предходния програмен период, става ясно от публикувано решение на ЕК в официалния вестник на ЕС. Решението е за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Основната причина са финансови грешки в одитираните процедури.Подробности :Тук

Британският парламент одобри нов закон, който предвижда радикална промяна в субсидирането на фермерите след излизането на страната от ЕС, съобщава порталът arc2020.eu. За разлика от ОСП където се дава приоритет на фермерите с базисни плащания на площ, британските фермери ще получават в бъдеще плащания само при прилагане на екологични мерки, опазване на климата и биоразнообразието и др. . Предвижда се да има седемгодишен преходен период между старата и новата система на плащания. Целта нан новата система е да се засили ролята на агроекологията в земеделието, подкрепа на методи, като намаляване употребата на антибиотици и пестициди, и насърчаване на здравословното производство на плодове и зеленчуци. Предвиждат се също да се въведат регулации, които да гарантират въвеждането на лоялни търговски практикипо веригата на доставки на храни, какт и да се възстанови специалния борд за плащанията на селскостопанските работници с цел да се осигурят по-добри условия на труд и заплащане на земеделските работници. Все още не е ясно какъв ще е бюджетът за подпомагане на фермерите във Великобритания, като се очаква правителството да внесе повече яснота по този въпрос.

С финалното гласуване днес на промените в Общата селскостопанска политика на Европа от европейските депутати, страстите около бъдещето на земеделската политика далеч няма да свършат. Земеделската година е пред своя край, една година пълна с повече предизвикателства, отколкото с радости и удовлетворения за фермерите , но страстите около неясното бъдеще ще продължат, защото тепърва ще се преговаря около това, какво да влезе в структурата на новата ОСП.

И докато у нас се пъчим със запазването на статуквото, преходна национална помощ, обвързана подкрепа и прочее плащания, които се приемат като носещи известна стабилност за земеделските производители, направените договорки и компромиси и конструирането на европейската земеделска политика според вижданията на Германия, не се харесват на всички. Не се харесват както на малките, така и на онези, които ратуват за по-екологосъобразно земеделие, такова, което щади ресурсите, които съвсем не са неизчерпаеми. А щетите от липсата особено на напояване у нас се видяха още през тази година, както за зърнопроизводители, така и за производители на плодове и зеленчуци , и в непо-малка степен за животновъдите заради липсата на пасища. Нещо за което нееднократно е ставало дума.

И няма как тук да пропусна примерът на младия фермер Мариян Владимиров от сливница, който вместо да се вайка за спряната обвързана подкрепа за трайни насаждения, е прибягнал до прилагане на забравени практики за усвояване на дъждовната вода чрез изграждане на прости и нефинансовоемки системи за дренаж в своите орехови градини. Оказва се че имало и земеделски производители, които да не мислят само за субсидии. Няма как да не се възхитиш на подобни хора.

И тук ни идва да се надяваме, че и администрацията вместо да мисли как да запази статуквото че е по-лесно, да мисли как наистина да се подпомогне земеделието с внедрявне на реално работещи практики за запазване на ресурсите, за намаляване ерозията на почвите за пестене и правилно управление на водните ресурси, защото статуквото означава само да продължи да се поощрява индустриалното, монокултурно и конвенционално земеделие, а подобни практики да останат единствено и само на книга като пожелателни. Защото именно от нас си зависи, как ще си подредим пъзела в земеделието. Не бързайте да се радвате на постигнатите решения и консенсуси облечени в красиви думи и правилен словоред , а четете между редовете, защото както знаете в политиката (а земеделието също е политика) няма вечни приятели или врагове, а само вечни интереси, и все повече здравомислещи хора са на мнение, че аграрната политика не трябва да остане същата..

Иначе в пъзела от акценти на вече отминаващия месец можем да наредим освен горещите преговори за бъдещето на земеделието в Брюксел, Люксембург и Страсбург, и не съвсем радостната констатация, че производството ни на плодове и зеленчуци продължава да е неконкурентноспособно и нерентабилно, нещо за което си струва да се замислят всички защитници на статуквото и на (не)обвързаната подкрепа. Струва си да се отбележат и някои проблеми на развъдните организации, свързани основно с намесата в работата на селекционерите на ветеринарите при регистриране на животните в системата за индентификация и контрол, нещо което показва, че и там има какво да се оправя.

През октомври започна приемът на проекти по новата лозарска програма, като бяха изплатени и част от компенсациите за кризата скоронавируса. В същото време винопроизводители на места отчетоха по-слабо търсене и спад в изкупните цени на гроздето, като вероятната причина пак е пандемията от вируса. Освен това бяха преведени компенсациите за пропаднали площи и се разбра, че помощта за газиола се запазва до 2023 година, и че за сега не се предвижда промяна в минималния осигурителен праг за земеделските производители през следващата година

В седмицата за климатични действия, активисти поставиха огромен часовник в Ню Йорк, който ще измерва колко време остава, преди температурите да станат критично високи, иначе казано глобалното затопляне на планетата да стане необратимо. Оказа се че това време не е никак далеч, само след някакви 7 години и 102 дни. След това средните температури ще надминат с градус и половина нивата от прединдустриалната епоха. Една от причините за това за това ще е нивото на изхвърляни вредни емисии в атмосферата.

През същата тази седмица шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лаен обеща Европа да се превърне в световен лидер в редукцията на вредните емисии в атмосферата, като за 2030 година Старият континент си поставя още по-амбициозната задача, да намали нивата на изхвърлени в атмосферата вредни емисии с 55%. Дали обаче това ще стане реалност, от сега никой не може да каже. От сега обаче ООН вещае огромни глобални климатични изменения-изчезване на морски рифове и топене на арктически ледове, ако подобни гранични стойности на температурите бъдат достигнати.

Дали обаче земеделието в европейското му измерение, зависимо от субсидиите, с интензивно производство, конвенционално в по-голямата си част ще успее да допринесе за съкращаване на вредните емисии, а с това и да отложи подобен сценарий, който може да доведе до климатичен апокалипсис?

Моделът на субсидиране на европейските фермери отдавна предизвиква горещи спорове, и най-вече заради неравномерното разпределение на средствата между земеделските производители. Наскоро група учени публикуваха ново изследване, в което твърдят, че моделът на директните плащания не намалява, а задълбочава различията между фермерите, а ако ОСП запази настоящия модел, то тя трудно би допринесла за изпълнението на някакви дългосрочни цели по опазване на климата и разнообразието.

Последици макар и не с подобен мащаб, но с катастрофално локално влияние върху добивите, а оттам и върху доходите, изпитаха и нашите фермери през тази година. Част от тях- от Добрич до Кардам поискаха държавна подкрепа за да оцелеят и да не фалират. Вследствие от засушаването добивите им от зърнените и маслодайни култури са с между 2 и 3 пъти по-слаби от миналогодишните, а липсата на валежи и на финанси не само поставят под угроза кампанията за сеитба на есенниците, но и тяхната жизнеспособност.

През септември приключиха кръстосаните проверки, като стана известно, че над 3 хиляди декара са двойно декларирани. Брюксел даде зелена светлина за отпускането на 20 млн. лева за подпомагане на свиневъдите и птицвъдитеи стартира кампания срещу АЧС. Най-голямата лобистка организация на фермерите в Европа поиска дългосрочна прогрма за справяне с кризата. Винопроизводителите получиха общо милион и половина лева за „реколтата на зелено“. Помощи получиха картофопроизводители и животновъди. Забавянето в приемането на основните стратегически документи касаещи европейското земеделие се отразява и върху новия регламент за биопроизводството, който се очаква да влезе сила едва от 2022 година. Като се прибави и фактът, че вероятно под диктата на лобитата може да се стигне до орязване на екологичните ангажименти в бъдещата ОСП след 2020 година, още по-актуален става въпросът, дали европейското земеделие се готви да отговори на климатичните предизвикателства, защото часовникът цъка, а времето бавно изтича….

Държавата ври и кипи, а тълпите искат промяна в модела на управление и върховенство на закона. Точно със спазването на върховенството на закона пък Брюксел иска да обвърже достъпа на страните членки до кризисния фонд от 750 млрд. евро, образуван за справяне с последиците от кризата с коронавируса и следващия бюджет на ЕС. В известен смисъл призивите на еврокомисаря Вера Йоурова за подобно обвързване са заради „черните овце“ в Общността-Полша и Унгария. Протестите срещу неспазването на законите и корупцията у нас вече накараха различни анализатори да поставят страната ни в групата на „черните овце“,в ЕС а скоро по инициатива на български евродепутати ще се състои дискусия относно проблемите с върховенството на закона у нас. Излизайки от контекста на прокурорскитеакции срещу кокошкари и бивши фолкзвезди, докато големите олигарси отмарят недосегаеми в по-близки и по-далечни страни, евентуалното поставяне на страната ни в общия кюп с Полша и Унгария може да доведе до замразяване или ограничаване на достъпа до средства от еврофондовете, в това число и онези, които се отнасят до финансиране на фермерите. Подобен сценарий не изглежда никак нереален с оглед на това, че в последните години се вихрят скандал след скандал, а медиите съобщават за всякакви порочни и корупционни схеми и обвързаности. Достатъчно е да се припомни само „къщи за тъщи“.

Към момента санкциония механизъм все още е в процес на разработка . За целта за по-голяма яснота изпратихме въпросите си до еврокомисар Вера Йоурова. За сега се знае, че в случай на установени дефицити по отношение на върховенството на закона, европейските лидери ще могат да налагат санкции на провинилите се с квалифицирано мнозинство. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предлага ЕК и Европейската сметна палата да могат да докладват за наличие на дефицити във върховенството на закона. Това ще означава сериозен мониторинг от страна на институциите не само дали се спазва върховенството на закона, но и доколко и дали разходването на финансови средства е съпътствано от корупционни схеми, а докладите с препоръчителен характер се очаква да придобият по-голяма тежест. Накратко казано институциите в Брюксел да поставят в тях задължителни условия, при чието неизпълнение да следват санкции и замразяване на достъпа до европейските структурни фондове и програми.

Очаква се идеите на Шарл Мишел да бъдат обсъдени по време на започващата днес среща на лидерите в ЕС.. По -рано заместник председателят на ЕК Вера Йоурова призова, достъп до средствата от кризисния фонд и следващия бюджет от многогодишна финансова рамка да имат само страните, които имат достатъчно механизми за справяне с корупцията и добре работеща съдебна система. Докато страните от Източна и Южна Европа се противопоставят на обвързване на достъпа до финансови средства с върховенството на закона, едните са твърдо срещу поставяне на политически условия,а другите на условия за нежелани от тях икономически промени, държави като Австрия, Германия, Швеция и Холандия са за строги мерки. Както е известно членовете на клуба на пестеливите настоява за разумно разходване на средствата от кризисния фонд, и отпускането им под формата на заеми,а не предоставянето им на калпак, а в случая на земеделието на хектар и брой животни.

И докато отделните лагери изгладят разногласията си на високо ниво, усвояването на евросубсидиите е пред своя стрестест. Дали ще сме сред успешно издържалите го, ще зависи от това, дали ще се промени както модела на управление,така и модела на разпределение на парите идващи от нашия и на другите европейски граждани джоб.

Към 1 юни изплатените средства по селската програма обхващаща периода от 2014 до 2020 г. са 45,2% при договорени малко над 80%, а по програмата за рибарство и морско дело едва 25% при договорени -69%. Такива данни изнесе вчера земеделският министър Десислава Танева пред депутатите от комисията за наблюдение на еврофондовете. Тя очаква увеличаване на процента на разплатените средства по програмата за селските региони. Процентът на разплатените средства по рибарската програма може да достигне до 45 към края на годината.

Биопроизводителите получиха нови близо 2,5 млн. лева по всички направления от мярката за биопроизводството, с което общият размер на субсидиите за сектора за кампания 2109 г. надмина 38 млн. лева съобщиха от агроведомството. Плащане получиха всички земеделски стопани, за които бе предоставена информация за корекция на данните в електронния регистър на биологичните производители.

Облъчени от пандемии и вируси, все повече се питаме, боледува ли и земеделието-родно и европейско. Ако се съди по това, че се очакват едни нови спасителни 750 млрд. евро, които да бъдат преразпределени между различните икономики за да се подпомогне възстановяването им, отговорът е ясен и категорично положителен. Все още е неясно нито тяхното разпределение, нито каква част от тези средства ще са конкретно за земеделие. Не е ясно, защото има два оформили се лагера, на страни по-големи донори или иначе казано нетни платци в общата каса, и на страни нетни получатели. Различия има и по въпроса за това не само как ще се съберат тези спасителни средства, а и как да се разпределят. За сега е ясно само че Европа ще дава безвъзмездно по 7 хил. евро на фермер за преодоляване на последиците от пандемията с коронавируса. Средства, които безспорно ще дадат някакъв живец на по-бедните страни членки като нашата, но дали ще се оправи земеделието? Или както се казва- ще цъфне и ще върже ли?

Дали тези средства ще се дават образно казано на калпак, както всички досега европейски милиарди, или с едно наум и по-пестеливо?. Освен това Европа иска да обремени следващите поколения с връщането на дългове. В Германия по този повод вече възникнаха дискусии, в които участват хора от различни възрасти, хора на науката с теоретични познания, които търсят отговорите дали и доколко това е справедливо спрямо нашите деца. По този повод ми допадна изказването на едно момиче по темата че политиката не е спорт по телевизията, в който всички се състезават за избиратели думи които спокойно биха се съотнесли много точно към аграрната политика, особено в нейното родно измерение, където е пълно с играчи. Да си припомним, че има една сюрия браншови организации, всяка от които дърпа чергата към себе си, Конкретният повод е разбира се очакваните стотина милиона лева компенсации за справяне с последиците от коронавируса, или иначе казано 2% от селската програма. Имам усещането, че като минат всички комуникации, одобрения и преразпределения, пак ще има недоволни. Производителите на плодове и зеленчуци например , повечето от които искат раздаването на средствата да е на база не на хектар, а на реализирана реално продукция и получени доходи, вероятно ще останат излъгани. Но да видим.

Земеделието има нужда от концепция, която не да се прави на тъмно в Големия колоквиум

Иначе през този месец стартира дългоочакваната подготовка по писането на бъдещата стратегия за развитие на земеделието, но като чета, май в нея пак нищо ново. Говори се за приоритети и приоритетчета, което пак ще скара основните браншове, а агроведомството ще се намеси като арбитър. Познат сценарий на филм, който ни е писнало да гледаме. Земеделието няма нужда от това, а от концепция за развитието му, и то в дългосрочен план. Концепция, която не да се прави на тъмно в големия колоквиум, а да се подложи на мащабно обществено обсъждане. В нейното изготвяне да се включат широки кръгове от експерти, хора с научни познания, икономисти, финансисти, фермери и разбира се представители на всички заинтересовани бизнеси, които да предложат възможни решения  за преодоляване на все  по-наболелите климатични промени . Концепция в която да се дадат възможни сценарии и отговори на въпроси като: . Как да се справяме с тези дълги периоди на засушаване? Как да се създават все повече устойчиви на стреса от резките промени на климатичните условия сортове? Как да се опазват почвите и водите, които са в основата на всякаква земеделска дейност? Дали ще продължаваме с развитието намонокултурно индустриално произвовдство на земеделски суровин или ще се заложи на регионалното производство на храни. За сега не се вижда да се търсят отговорите , а тези фундаментални въпроси май занимават главите само на някои кабинетни учени, които са далеч от каквито и да са дискусии и стратегии. Ако има гласове, за това как например да се развие хидромелиоративната система на страната или да се внедрят още нови практики за щадене на почвите, то те не се чуват. Всъщност сеща ли се някой, че бяха дадени милиони за една стратегия за напояване, която се обяви за неработеща, и бързо беше заметена в нечий шкаф. Да сте чули нещо повече за нея?

Целта на подобни основополагащи стратегически документи е е да поставят реални цели и да водят до правилните изводи за развитието на една или друга област. В случая на земеделието. За сега са ясни само въпросните анализи, някои от които доста спорни поради факта, че се основават на остаряла емпирична информация и са написани в стил копи-пейст.

Знаците, че нещо в земеделието не е наред не идват само от страна на климата, но и от страна на обществото. Примерите през този месец с наши сезонни работници в Германия и Франция, попаднали в центъра на политически скандали ясно показват, че нещо по веригата от полето до масата се къса. Аграрното министерство също дава такива знаци, продължавайки тихомълком да налага командно-административните мерки от извънредното положение на веригите, вбесявайки ги този път със задължението да продават определен процент млечни продукти Made in BG, в добавка и наредбата за проверка на вътрешнообщностния внос на плодове и зеленчуци за наличие на пестициди, в която всъщност има известна логика, ако се приеме, че гърците ни пробутват египетски домати.

В месеца на градушките стана известно, че така дълго очакваният нов модел на защита включващ и самолетния способ, едва ли ще влезе в действие точно сега, когато фермерите имат най-голяма нужда. Причината е че ще следваме аржентинския опит. Оказа се, че ще се търсят пилоти от Пампасите , които да управляват вече осигурените самолети за борене на градоносните облаци. Не е ясно обаче кой ще плаща сметката за наема на тези пилоти, и кога ще дойдат.

През същия този месец стана известно, че до потребителите са достигнали близо 41 хил. български агнета. Извадените на светло фрагменти от дискусия с представители на бранша пък предизвикаха леки трусове в агроведомството, и оправдания за завишени проверки. Дали обаче ще се затегне кранчето на субсидиите за чертожниците, не се знае. През юни своите пари получиха младите фермери и животновъдите, прилагащи хуманни мерки за отглеждане на животните и започна прием по мярката за прибиранте на реколтата на зелено за винопроизводителите. В Европа все още текат дискусиите около съдържанието на новата многогодишна финансова рамка, а у нас на първо четене минаха промеи в закона за защита на растенията. Въпреки падналите дъждове напоследък, оптимизмът за добър урожай през новата стопанска година е налице. Ако се доверим на експертите, пролетните култури получиха малко импулси вследствие на дъжда и също дават повод за оптимизъм. Всичко ще се изясни по време на започващата нова кампания.

Това са само част от събитията случили се през месеца , които си заслужаваха да бъдат коментирани анализирани в очакване на лек срещу зависимостта от субсидии в земеделието. „Пациентът“ е жив и все още мърда. Въпросът е докога?

Над 35 млн. лева си разпределиха почти 3 200 биопроизводители, съобщиха от агроведомството. В това число 2 398 биопроизводители в направление биологично растениевъдство – над 29 млн. лева, 41 животновъди, които си разпределиха 174 807 хил. лева. Освен това 6,2 млн. лева получиха 813 биопчелари.

От Брюксел планират премахването до 2030 година на субсидиите, вредящи на околната среда, стана ясно след представените вчера стратегически документи. Стратегията за запазване на биоразнообразието планира увеличено финансиране за действия, насочени към увеличаване на биологичното разнообразие. За възстановяване на биоразнообразието и местообитанията годишно ще са нужни по 20 млрд. евро, отчитат от комисията.

„ОСП ще продължи да бъде ключов инструмент за подпомагане на земеделските стопани в прехода им към устойчиви продоволствени системи. Устойчивостта е вече заложена в сърцевината на предложението за реформа на ОСП от 2018 г., с която се създава тясна връзка между предоставяното подпомагане и законодателството в областта на околната среда, климата и безопасността на храните.“ Чрез нея ще се поощряват селскостопански практики, които водят до намаляване на вредните емисии, изхвърляни в околната среда.

Държавите ще гарантират изпълнението на екосхемите

Като чат от зелената сделка, новите екосхеми предвиждат финансови средства за насърчаване на устойчиви практики като: „ прецизно земеделие, агроекология (включително биологично земеделие), създаване на особености на ландшафта, улавяне на въглероден диоксид и агролесовъдство. Освен това държавите членки и Комисията ще трябва да гарантират, че за тези екосхеми са предвидени необходимите ресурси и че те ще се прилагат в рамките на стратегическите планове. От своя страна комисията ще подкрепи заделяне на минимален бюджет по тези схеми.

Производителите на памук получиха общо около 5 млн. лева, съобщиха от фонд „Земеделие“. Субсидии са получили 113 земеделски производители. Условието да получат финансиране бе, до 1 декември 2019 година да са предоставили договор за изкупуване на готовата продукция от сортове памук, вписани или в националната или в европейската сортови листи.

Разследващите журналисти от сайта „Биволъ“ разкриха, че от фонд „Земеделие“ са прикрили злоупотреби с европейски субсидии на близката до Миню Стайков Десислава Николова, с чийто джип на Великден беше убит журналистът Милен Цветков. „Документът който публикувахме е от заседание на работна група във фонда с председател Атидже Велиева-Али, от 2017 година. В него се обсъжда, кои проекти са засечени за злоупотреби и какво да се прави с тях“, заяви главният редактор на „Биволъ“ Асен Чобанов в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ по TV1. Журналистът уточни, че злоупотребите са налични, ако се установи, че няколко свързани по между си фирми кандидатстват за еврофинансиране, надвишавайки лимита за един проект. Фирми на лица близки до бизнесмена Миню Стайков са кандидатствали за 17 млн. лева субсидии, като са създадени изкуствени условия, което е престъпление. При подаване на проектите фирмите са подали декларации, че няма свързаност по между им.Както  стана известно, джипът на Десислава Николова е бил закупен именно със средства по ПРСР.

Въпреки че прокуратурата се намесила, от въпросната работна груп излезли с решение да няма проверка поради липса на достатъчно свързаност и да се продължи финансирането. Според Чобанов и сега от фонд „Земеделие“ се опитват да укриват свързаността на фирмите на Стайков и Николова.

„Имаме добри винопроизводители и технолози, но маркетолозите ни в сектора на винопроизводството са гола вода“ каза пред депутатите от земеделската комисия вчера изпълнителният директор на агенцията по лозата и виното Красимир Коев и даде пример с мярката за подкрепа рекламата и участието на български винопроизводители на международни изложения, по която няма нито един подаден проект. По тази мярка 80% от средствата за участие се поемат от държавата, и 20% от участниците. Едва пет винопроизводители са поискали например да участват в най-голямото винено изложение в света, което се провежда в Дюселдорф .

Според него лозовите масиви у нас възлизат на 600 хил. декари, на база на които от Брюксел определят средствата за програмния период 2019-2023 година в рзмер на 133,8 млн. евро. Той припомни, че още през миналата година след сеща с производители на грозде от региона на Бургас, поставеното от тях искане за включване на мярка „бране на зелено” в лозаровинарската ппрограма, „Въпросните 5 000 декара за които стана дума не са заличени, а са запазени като служебна регистрация, с цел да не си изгубим лозарския потенциал, уточни още Коев.

Според него най-големият проблем на сектора у нас е слабият добив. Ако в Италия и Испния средният добив от декар е тон и половина два, нашите производители добиват до 80 килограма грозде от декар.

На среща с депутатите от ресорната земеделска комисия, група производители поискаха създаване на консултативен съвет и повече субсидии. „Проблемите при нас са големи и се задълбочават със всяка измината година, защото себестойността на декар се качва и в момента е достигнала до 600 лева на декар“, каза производителка на винено грозде от региона на Бургас. Освен това според нея непрекъснато се повишават надниците, а заедно с осигуровките и транспорта, делът на разходите за тях достига до 50%.

Ето защо според нея сектурът се нуждае от субсидии, съизмерими с тези на други сектори, защото в момента те са екивалентни на тези за ливади или площи оставени под угар. „Не може да няма проблеми при нас, защото лозята отсъстват от европейската политика. Преди време лозарството и някои други въдства като бубарството бяха локомотивите на селските райони, а сега там няма нито лозя, нито дръги въдства даващи хляб“, каза и Младен Върбанов.

В момента лозята са се свили според него до около 600 декара при 2 млн. декара преди 30-40 години, а лозарите произвеждат непродаваемо грозде, тъй като преработвателите внасят субсидирано наливно вино на по 1,5 лева и внос на грозде от по 0,20-0,30 лева за килограм заедно с транспорта.

Според шефа на фонд „Земеделие“ Васил Грудев не е проблем съществуващата сега работна група към МЗХГ да прерасне в консултативен съвет. По отношение на субсидиите обаче той прогнозира, че ако производителите на грозде бъдат изключени от сегашната специална програма с бюджет от 27 млн. лева и включени към обвързаната подкрепа, ще означава значително намаляване на субсидиите.

Новата година започна с това, с което приключи старата- Африканската чума по свинете, която със сигурност ще нанесе нови загуби на свинепроизводството не само у нас, но и по света. В сезона на вирусите и хората не сме пожалени. Пак от Китай дойде новината за нов смъртоносен корона вирус, който вече разтревожи не само здравните власти по света, но и финансовите пазари.

Само в последно засегнатата от АЧС у нас индустриална ферма във Варненско загубите се изчисляват на 10 млн. лева. Заради настъпващият вирус вече почти 1/3 от поголовието от свине у нас е унищожено. Темата присъстваше и по време на най-голямото изложение за земеделие и храни „Зелена седмица“, където специален доклад за „българския опит“ за справяне с болестта изнесе аграрният министър Десислава Танева. Междувременно срокът за лов на дива свиня беше удължен до 16 февруари. Напомняме, че регулирането на популацията на глиганите е една от основните мерки за справяне с вируса. В опит да се ограничи разпространението му от агенцията по храните призоваха ловците да не укриват информация за мъртви глигани.

Форумът в Берлин не мина и без протести от страна на фермерски и неправителствени организации, недоволни от европейската аграрна политика, което породи опасения за тяхната радикализация.

В началото на годината дойде и радостната новина, че парите за земеделие са с близо 200 млн. лева повече, а млади фермери получиха в аванс общо 600 хил. лева. До края на месеца ще трябва да тръгне приемът на проекти по мярка 6.3. През 2020 година пък ЕС е заделила близо 200 млн. евро за промоционални кампании на селскостопанска продукция, в опит да помогне на фермерите да намерят нови пазари. За насърчаване на фермерите да създават организации и групи на производителите пък се планират още 3,2 млн. лева. Докато у нас януари започна с по-високи цени на плодовете, разбрахме нещо което всъщност не е новина, че внасяме от Турция плодове и зеленчуци пълни с пестициди. Освен на плодовете и зеленчуците се очаква поскъпване и на хляба заради въвеждането на тол таксите и растящите цени на енергоносителите.

Европа ще спасява пчелите като отпуска пари на пчеларите, а ние забраняваме пръсканията на нивите през деня. От Европейската сметна палата „обещаха“ неприятности за чешкия премиер, в случай че се докажат подозренията за злоупотреби с европейски средства. Хърватия пое официално председателството на Съвета на ЕС, и обяви, че просперитетът на младите хора в селските райони ще е еди от основните и приоритети. На 11 януари пък бяха представени първи детайли за новата зелена сделка, като вече се подготвя и първия закон за климата, а се очаква страната ни да получи през следващтите години над 450 млн. евро от фонда за справедлив преход към въглеродно неутрална икономика.

На „законодателния фронт“ почти нищо ново, освен това, че беше официализирано изключването на земеделските производители от закона за горивата, докато зърнопроизводителите се молят на сняг през февруари за да не пропадне годината.

От Европейската сметна палата проверяват чешкият премиер Андрей Бабиш за неправомерно разходване на агросубсидии, съобщава topagrar.com. Според неокончателния доклад на одитния орган става дума за 70 млн. евро. Бабиш е заподозрян, че е отклонявал средства към основания от него холдинг Agrofert. Към неговите бизнеси се числят още медийни компании и производители на химикали, като от 2018 година към тях са били насочени над 70 млн. евро от брюксел. От ЕК също са разследвали в миналото дали има конфликт на интереси между бизнеса му и поста който заема, но тогава Бабиш отрече да има подобно нещо, като нарече акцията „лов на вещици“.

Кой казваше че земеделският бранш единно отстоява позиции и политики по отношение на общото европейско  земеделие? Че това не е така, и че се държи като в приказката за орела, рака и щуката, го показа и последната дискусия, опитала се да проектира какво би се случило след деня Х, независимо далище настъпи през 2020 или 2021 година .т.е. началото на новия програмен период на ОСП. Най-точно го каза Ангел Вукодинов:”Обсъждаме неща, които ни разделят, вместо да ни обединяват” и „пак се работи на парче”.

Всички се надяват, че  нещата ще вървят по старому, че субсидиите ще идват както и до сега на калпак и на хектар, че ще има за биопроизводители, млади фермери, и сектори, обвързани с производството, а една от най-невралогичните теми, по които едва ли ще се стигне до обща позиция са прослолутите тавани на плащанията.  Предвид изкривяванията  на обвързаната подкрепа обаче, последната като че ли  най-много се нуждае от промяна в модела на изплащане, повишаване на контрола и въвеждане може би на регионализация. За да я получават производители от точно определени региони, в които е доказано, че има оптимални условия за отглеждане на точно определени плодове и зеленчуци, а не субсидиите да се раздават така, че да позволяват аномалии и искривявания, защото все пак се касае за пари, които идват от европейския данъкоплатец.

Всъщност на европейско ниво неяснотите около бъдещето наземеделието остават  поне докато не стане ясен точният размер на бюджета за следващите седем години, който пък  вързан с британският развод, докато не се избистри съдържанието а новите регламенти, и докато не се изпълнят със съдържание националните стратегически планове.  Европа обещава по-голяма свобода за отделните страни членки по отношение на мерките в земеделието, които да прилага за да постигне едни общи и далечни цели, но това може да е нож с две остриета, особено за страни, в които се наблюдават особено големи  аномалии и изкривявания на директните плащания. От една страна тя би могла да доведе до продължаване на практиката на аномалиите, от друга да се стигне до спиране на средства, при условие, че не се постигат резултати по така определените общи цели.

Ясно е само едно, че дали под натиска на новата зелена вълна, дали под натиска на климатичните промени, Европа  ще се опитва някак да наложи модел на земеделие с едно по-човешко лице, като се акцентира върху младите фермери, иновациите и прилагането на практики за щадене на основните ресурси-почви и води, защото без тях не може да има никакво земеделие, а без едно щадящо земеделие, обърнато към хората, няма да има и субсидии.

Мартин Иванов

Фермерите с щети вследствие на природни бедствия ще получат общо близо 2,1 млн. лева, съобщиха от фонд „Земеделие. Помощта е заявена  от 293 земеделски производители. Отпуснатите средства се разпределят за щети, настъпили през 2019 г., като се компенсират:

– до 30% от направените разходи за производството на зърнено-житни, зърнено-бобови култури и слънчоглед;

–  до 80% от производствените разходи за фуражни култури;

– до 80% от разходите за отглеждане на плодове, зеленчуци, етерично-маслени, технически култури;