За драстични промени в сектора на земеделието призовава Световната банка в обширен доклад
Експертите препоръчват преориентиране на субсидирането към по-нискоемисионни култури и продукти
В обширен доклад на Световната банка се твърди, че земеделието е заплаха за климата, като се препоръчват драстични мерки за промяна, пише „Капитал“. Експертите на банката препоръчват субсидирането на фермерите да се преориентира към по-нискоемисионни култури и храни. Според авторите на доклада ако земеделския сектор не промени субсидирането към по-нискоемисиони култури и храни като например птиче месо, плодове и зеленчуци, рискува в краткосрочен план настъпването на смущения на пазара на труда и доставките на храни.
„В настоящия си вид хранителната система разболява планетата, и трябва да бъде коригирана, а за да се случи това са нужни 18 пъти по-големи инвестиции“, пишат експертите. Според изчисленията на банката до 2030 година в сектора трябва да бъдат инвестирани близо 240 млрд. евро годишно.
По нови оценки секторът е отговорен за още по-голям дял от глобалните емисии, отколкото се е смятало досега – около една трета. В същото време обаче реформирането му по ред причини е все на заден план в дневния ред за климата в сравнение с енергетиката, промишлеността и транспорта. В тези области въвеждането само на няколко ключови технологии прави огромна разлика за намаляването на емисиите, отбелязва Световната банка, докато в агросектора такава game-changer технология няма. „Светът е избягвал да се сблъсква с емисиите от хранително-вкусовата система толкова дълго, колкото е възможно, поради обхвата и сложността на задачата“, пише в доклада. Ако този сектор не се промени, това само по себе си може да направи невъзможно постигането на целта от Парижкото споразумение от 2015 г. – ограничаване на затоплянето до 1,5°C.
В същото време докладът отбелязва, че хранително-вкусовата система е огромен неизползван източник на сравнително евтини действия срещу изменението на климата. За разлика от други сектори, той може да има огромно въздействие не само с намаляване на собствените му емисии, но и с естественото извличане на въглерод от атмосферата.
Според оценката на финансовата институция за финансирането на климата едва 4,3% от него са предназначени за промени в сектора на земеделието и храните, като що се отнася до намаляване на парниковите емисии, то е дори още по-слабо- едва 2,4%.
