В условията на глобална несигурност и национално обезверение страховете за оцеляването на земеделския сектор у нас от симптоматични се превръщат в епидемични
През идната седмица се задават първите по мащаб земеделски протести откакто новата власт пое държавното кормило. Нашите производители са обезверени от високите разходи, ниските производствени цени и, не на последно място, от диктата на големите търговци. Протестите се очакват само десетина дни след президентските избори, които още повече допринесоха за затвърждаването на управленското статукво. Благодарение и на обезверените гласоподаватели, мнозина казали си: „Какво зависи от президента, за да гласувам за такъв?“ Макар и с права, ограничени от последните промени в конституцията президентът все пак има известно влияние. Колаборацията между изпълнителната и президентската власт, която се налага след тези избори, обаче ще го превърне в фигурант с не малка държавна заплата.
Да се върнем обаче на земеделските производители, които имат пълно основание да излязат на жълтите павета. Причините за това са колкото щеш – от високите цени на горивата и енергията, през липсата на пазари за агропродукция и на центрове за заготовка и сортиране, до невъзможността да издържат конкуренцията с големите търговски вериги. Последните напоследък бяха понатиснати от властта, докато все още не виждаме да отстъпват от упражнявания от тях диктат. Центровете за заготовка и сортиране на продукцията, които да позволиха на фермерите да увеличат предлагането си, така и не се реализираха, въпреки обещанията както на предходните, така и на сегашните власти.
Вчера познат ми разказа история за близки хора, решили да се захванат със земеделието, отглеждайки месодайни говеда от породата „Блек Ангъс“. Тръгнали с много надежди и перспективи, но само след няколко години се отказали, защото видели, че безпътицата е по-голяма от перспективите. Това е сценарий на разочарование, преживян сигурно не от един и двама производители.
Производствените цени не се нуждаят от особен коментар. Те са толкова ниски не само у нас, но в цяла Европа. Причините – по-голямата част от тях глобални – също са ясни. Заради невъзможността да оцелеят в подобни условия, през тази година фалираха големи по мащаби си индустриални свиневъдни предприятия в Германия. Какво остава за нашите стандарти, в които и малцината оцелели от различни бури кооперации се борят, както разбрахме, с каквато и да е дезаинтересованост от страна на държавата и с растяща междуфирмена задлъжнялост?! Какво остава за единичния производител на земеделска продукция?!
И ако до сега страховете за бъдещето на сектора бяха симптоматични, сега се превръщат в епидемични. Защото няма сектор, който да не зове – без подкрепа сме на никъдде. А както вече е ясно, добре познатата до момента подкрепа ще се свие още повече, защото Европа се чуди откъде да намери пари за значително повишените разходи за отбрана и сигурност, и ще остави оцеляването на земеделския сектор на съдбата на самите производители. В такива условия ще оцелеят само най-адаптивните, а за другите ще остане горчилката от преживяния и описан по-горе сценарий.
Последвайте ни в Google News
