Тагове

От средата на ноември за всички фермери е достъпен първият чатбот базиран на изкуствен интелект, във връзка с което Норберт Леман от специализирания сайт agrarheute.com прави първото интервю с чатбот за да разбере какво знае за земеделието и какво не. Името на чатбота е „ChatGPT“, и платформата е съфинансирана от собственика на Tesla и Tweeter Илън Мъс, според който човечеството не е далеч от времето, когато ще бъде създаден силен и опасен изкуствен интелект. Според други оракули, първите които подобен изкуствен интелект ще изпрати на трудовата борса, ще са журналистите и прокурорите. Любопитни ли сте да научите какво обаче ще стане с по-осезаемото навлизане на изкуствения интелект в земеделието?!

Може ли платформата да ги посъветва ако търсят точно определени сортове зърно например?! Дали изкуствения интелект може да помогне на болните крави?Ето какви отговори дава на някои от тези въпроси „ChatGPT“..

Какво представлява един чатбот?

Първият въпрос на който чатботът е помолен да отговори е, да обясни какво представлява. Отговорът му звучи така: „Аз съм компютърна програма, която е тренирана за това, да наподобява човешкото поведение. Това означава, че можеш да говориш с мен за всичко което искаш, и аз ще се опитам да ти отговоря толкова добре, колкото е възможно.“

Как изкуствения интелект дефинира земеделието?!

„Това е икономически бранш, който се занимава с производството на храни, фуражи и други икономически продукти. То обхваща цялата икономическа верига от посаждането на растенията и грижите за тях и животните през прибиране на реколтата и преработка на суровините до продажбата и разделението на произведената продукция. Земеделието играе важна роля при осигуряване на средства за прехрана и е важна част от обществото на хората.“

Дали земеделието е важна част от цялата система?

„Да може да се каже, че земеделието е важна част от цялата система. То играе важна функция за продоволствената сигурност, която е от жизнено важно значение за хората.

Знае ли изкуствения интелект за растящия брой на населението на планетата?

„Да“, отговаря „ChatGPT“., който е запаметил прогнозата на ООН за броя на населението, което през 2050 година трябва да достигне между 7,9 и 10,9 млрд. души.

Как може да се изхрани това непрекъснато нарастващо население?

„Изхранването му е едно от големите предизвикателства с което човечеството през идните десетилетия ще се конфронтира. Някои от средствата които могат да допринесат за подсигуряване на продоволствената сигурност са: повишаване на продуктивността в земеделието чрез използване на нови технологии така че да се произвеждат повече храни на по-малко земя, подобряване на складирането и разпределението на храните което да допринесе за подобряване достъпа на повече хора до храни, редуциране изхвърлянето на храни, с което да се осигурят повече хранителни продукти на най-нуждаещите се, използване на нови източници на храна като например водораслите или използване на насекомите като източник на белтъци, промяна в поведението на хранене, чрез изключване на някои храни от животински и растителен произход, за чието производство са нужни големи количества фуражи или земеделска земя.“

Подкрепя ли „ChatGPT“ генните технологии?

В разработката на „ChatGPT“ участва и „Майкрософт, а нейният съосновател Бил Гейтс е известен като радетел за използването на биотехнологиите в растениевъдството. Изкуственият интелект отговаря, че използването на модерните технологии, в това число и генните технологии, може да се окаже важен фактор при повишаване на продуктивността на земеделието. В отговора си изкуствения интелект уточнява, че тъй като генните технологии имат своите предимства и недостатъци, то използването им от хората трябва да става много внимателно като се отчитат възможните влияния върху околната среда и човешкото здраве.

Дали биоземеделието е бъдещето?

В своя отговор „ChatGPT“ казва, че биоземеделието има някои предимства и недостатъци, без обаче категорично да се изказва за или против него и пише, че то е форма на земеделие, която се основава на използването на естествените екосистеми и отказ от използване на синтетични пестициди и торове. То според изкуствения интелект се основава на процесите в природата и подчертава значението на биоразнобразието. Освен това биоземеделието изисква една цялостна реформа на земеделския сектор, чрез която да се намали тежестта върху околната среда и почвените ресурси от използването на пестициди. Според него трябва да се има предвид, че биоземеделието е неприложимо за всички региони, и че то не може да покрие напълно нуждите от храни на едно непрекъснато растящо население и от тази гледна точка, преминаването изцяло към биоземеделие не би било практично.

Какво не знае „ChatGPT“?!

Оказва се, че изкуствения интелект разполага с ограничени възможности за отговор, когато се поставят по-специфични въпроси като например: Кои са трите най-добри сортове зимна ръж? Освен това дава грешен отговор на въпрос свързан със забраната на глифозата, който според изкуствения интелект е забранен за използване от 31 декември 2020 година.

Национално сдружение „Планинско мляко“ – Смолян има удоволствието да Ви покани да вземете участие в Откриващата конференция по проект „Ускоряване въвеждането на блокчейн технологиите“ с акроним “DL TEchс UP”, който се съ-финансира от ЕФРР и националните бюджети на държавите участващи в Програма ЕТС Интеррег VАА Гърция- България 2014-2020.
Във фокуса на конференцията ще бъде ролята на новите технологии в селското стопанство, цифровото бъдеще на агробизнеса, прецизно и интелигентно земеделие, блокчейн технологии, изкуствен интелект. Участниците в конференцията ще имат възможност да се запознаят с приложението на цифровите технологии в селското стопанство, с възможностите за финансиране за внедряване цифрови решения и блокчейн технологии за повишаване на производителността на отраслите от Стратегическия план за ОСП 2023-2027, ПРСР 2021-2027, национални фондове и програми. Ще научат също как проект DL TEchс UP може да подпомогне новаторски идеи за въвеждане на блокчейн технологии.
Събитието ще се проведе на 21 октомври 2022 г от 10.00 ч в хотел „Фантазия“ – гр.
Хасково, Парк „Кенана“ №4.
Считаме, че темите, които ще бъдат представени на конференцията, ще бъде интересни с оглед потенциала за подобряване ефективността и ефикасността в дейностите Ви или дейностите на ръководената от Вас компания и институция/организация.В рамките на събитието ще бъдат представени всички дейности по проекта и възможностите да се включите в тях. Прилагаме предварителна Програма на конференцията и формуляр „Заявка за участие“.
Моля, да потвърдите участието си като попълните и върнете на ел. поща razvitie21sm@gmail.com приложеният формуляр Заявка за участие да 19.10.2022 г.
Ако имате допълнителни въпроси или нужда от допълнителна информация, моля, свържете се с координатора на събитието от нашия екип Илия Годев на телефонен номер
+359897961519 или на електронна поща razvitie21sm@gmail.com
В очакване да се срещнем лично по време на конференцията на 21.10.2022 г. в гр. Хасково,
Милкана Йорданова,
Председател на НСПМ и Ръководител на проект DL Tech Up

Биотехнологиите все повече се оформят като една от най-конкурентните среди на земеделието

Доц. Иванов, с какво е полезен този форум по време на който се дискутира за това къде са храните в зелената архитектура на Европа за преработвателите?

Темата вълнува изключително много хора, а както видяхме в самото начало накъде тръгна дискусията, се убедихме че хората се интересуват от това какво предстои да се случи. Това са представители както на бизнеса, така и на различни браншови организации. Те се интересуват от законодателство и регулаторна рамка. Важно е според мен бизнесът да е готов за новите изисквания които трябва да спазва и изпълнява.

С оглед на сегашната криза заложените високи цели в основните стратегически документи на ЕК изглеждат ли изпълними?

Да, изглеждат изпълними макар да са малко по-високи. Хората обаче все още не разбират какво точно се очаква от тях. Четат за тези цели, но не могат да разберат например пред какви предизвикателства ще се изправят по отношение на целта за намаляване на въглеродния отпечатък. Как ще се измерва нивото на въглеродния отпечатък и как това би ги засегнало. Около цялата сложна ситуация в която попаднахме, самата Европейска комисия изглежда малко объркана, но се видя ясно , че не трябва да има компромиси по основната цел- за екологизиране. За бизнеса е важно да са подготвени за тези цели. Да могат да адаптират производствата си, а от друга страна да си направят разчети каква цена ще трябва да платят за това.

Като икономисти правили ли сте анализ как намаляването на въглеродния отпечатък би се отразил на жизнеспособността на фермерите?

По отношение на фермерите направихме една експертна оценка за това какво означава Зелената сделка, ако трябва да се разглежда намаляването на торовете и препаратите, за биоземеделието и увеличаване на биологичните площи. Това което видяхме е, че ще се стигне до увеличаване на цените на храните. Тук обаче не става дума само за тях, а и за това как преработвателната индустрия ще посрещне тези изисквания и какво ще им е нужно като техника и технологии за да се запазят икономически жизнеспособни а не само да отговорят на екологичните изисквания.

Въпросът за продоволствената сигурност в Европа ще се сблъска ли с разговора за Зелената сделка?

Продоволствената сигурност ще се сблъска първо с икономическата сигурност, за това какво ще бъде въздействието от Зелената сделка. Дали Европа няма да загуби от конкурентноспособността си която в последните 10-15 години успя да отличи в световен мащаб. Европа която се разглежда като авангард за прилагане на тези нови идеи ще трябва да се справи с най-голямото предизвикателство да разбере дали тези идеи ще се отразят както на конкурентноспособността на земеделските производители, така и на потребителите. Трябва да си отговори на въпроса за икономическата цена на тези екологични цели.

В подобна непредвидима среда, кои фермери според вас биха могли да оцелеят-големите, средните, малките стопанства, фамилните, тези които са устойчиви и са инвестирали в техника?

В икономиката има един железен закон, който казва че винаги оцеляват най-големите и най-силните. Малките обаче не са обречени, защото могат да намерят свободни ниши за развитие и така да направят мозайката по-пъстра. Като цяло тенденцията е, че ще оцелеят тези, които могат да направят тези инвестиции и иновации. Говори се че устойчивостта ще се постигне само чрез повече иновации и технологии за да могат да бъдат посрещнати и изпълнени новите изисквания, а това могат да го направят само онези, които разполагат с капитал и средства за инвестиции.

Споменахте за тези стопанства, които биха намерили своите ниши за развитие. Производителите на алтернативни протеини попадат ли сред тези, които биха могли да разчитат на просперитет в подобни икономически условия?

Това са огромни инвестиции, които биха могли да си позволят само тези които разполагат с голям финансов ресурс. Това не е фамилен бизнес. За съжаление това което се случва е консолидация и окрупняване на бизнесите. Пазарът изтисква най-доброто. Това е в полза на всеки, макар потребителите да не го усещат. Малкият бизнес обаче все пак има своите шансове да се ориентира към нишови продукти, защото другата тенденция в Европа освен здравословна храна е и качествена такава. Тук говорим и за биотехнологиите които ще бъдат една от най-големите конкурентни среди на земеделието. Все повече се говори за производството на синтетични меса и продукти, които ще са бъдещето на храненето.

Натам ли отиваме?

Със сигурност това ще стане може би не сега, а след две или три поколения. Другото ще бъде както сега са ралото и мотиката, ръчния труд, добитъка който използваме.

Като правите подобна прогноза, ръчния труд няма ли да изчезне от земеделието?

Няма начин да не изчезне, защото все по-малко хора искат да работят в земеделието. Виждате че все по-малко и по-малко хора у нас искат да се трудят в земеделието. Освен това самите земеделски производители все повече се замислят как да го заместят търсейки иновациите, които да им позволят това. Може би няма да е далеч бъдещето, в което в земеделието ще останат да работят само висококвалифицирани специалисти, защото процесите които ще се извършват ще са доста по-сложни отколкото са сега.

Споменахте за иновациите, а къде е мястото на науката в този процес на внедряването им?

Място в него ще има истинската наука, която ще може да създава иновации. Това ще е приложната наука която ще дава практически отговори на конкретни въпроси, предизвикателства и задачи пред които всички ще се изправим.

В интервюто са използвани и въпроси на колеги от други медии

В ситуация като днешната, в която темата с продоволствената криза на глобално ниво е повече от гореща, седем български производители и преработватели на насекоми се обединиха в асоциация за да намерят мястото на този бизнес в картината на българското земеделие. Бизнес свързан с индустриалното производство и преработка на насекоми, който в останалата част на Европа и света търпи небивал бум, а произведените от него продукти са с неподозирана от мнозина широка употреба. Производството на храни, козметика и фуражи са само малка част от приложенията на продуктите, производни от индустриалното производство на насекоми, а областите на приложение освен от земеделие и хранителна индустрия се простират до медицина, нано технологии и космически науки.

„Със създаването на нашата организация сме си поставили за цел да спомогнем за изграждането на законова и административна рамка за този бизнес, който е с огромен потенциал“, заяви при представянето и днес съпредседателят на асоциацията Кремена Дервенкова. Част от членовете и отглеждат насекоми като брашнен червей, домашен щурец, супер брашнен червеи, копринени буби и черна муха-войник. Визията на асоциацията е да превърне страната ни в лидер в индустриалното производство на насекоми на Балканите и в Източна Европа.

Пречка пред неговото развитие у нас към момента обаче е, че разработените на Европейско ниво още от 2017 година регулации за производството на насекоми както за храна на животните и за изхранване на аквакултури, така и за използването им като съставка в храни за човека не са въведени в българското законодателство. Тя обоснова необходимостта от създаването на асоциацията и с изключителната възможност, която страната ни има като дадености да се превърне в един от лидерите по износ на продукти от насекоми като протеин и торове, които са с широк кръг на приложение.

На глобално ниво се наблюдава непрекъснат растеж на пазара на насекоми, а ЕС вече ги разпознава като алтернативен източник на протеини. Към момента близо ¼ или 2 млрд. души на планетата консумират ежедневно насекоми. „Завръщането им като храна в така наречения Западен свят става в последните 10 години , когато развития свят все повече осъзнава, че те могат да са едно от решенията за избягване на продоволствени кризи в резултат на нарастващото население изчерпването на ресурси.“, допълни още тя. Най-голямата индустриална ферма за производство и преработка на насекоми с капацитет от 100 тона продукция в момента се изгражда във Франция, а такива ферми съществуват освен в Европа в Северна Америка, Азия и Австралия.

Като цяло отглеждането на насекоми особено в Европа и заради това, че се използват технологии за оползотворяване на отпадъчните продукти особено във вит на вертикални ферми е много рентабилно В декари някои фабрики са със средни размери между 4 и 25 декара. Въпреки че у нас за сега вложените инвестиции в този бизнес са несъмнено по-малки от тези в Европа, към момента страната ни е единствената на Балканите, където са положени основите за индустриално производство и преработка на насекоми. Очаква се в следващите пет години да се направят сериозни инвестиции в производство на протеини от насекоми, като в Европа те могат да надминат 2 млрд. евро.

„Например при производството на естествена коприна, чиято цена в момента на международните пазари се движи около 60 долара за килограм, остава като отпадъчен продукт копринената какавида. За производител на копринени прежди като мен , този продукт е отпадъчен, който се изхвърля или се използва за други продукти“, посочи за пример Десислава Димитрова. Според нея рентабилността на производството на инсекти е между 12 и 15%, тъй като се ползват органични материали, които в повечето случаи за тях са с нулева стойност.

Протеинът от насекоми може да се влага в производството на различни храни като барчета, хлебчета, паста или макарони. Най-големият производител на протеини от насекоми за храни за човека в Европа се е насочил към производството на хранителни добавки за спортисти, които са с огромен потенциал, защото вече е доказано, че този протеин се усвоява много по-лесно от организма. Подобни храни съдържащи протеини от насекоми вече се продават по магазините в Швейцария.

С цел стартиране на процеса по създаване на законова и административна рамка за индустриалното производство и преработка на насекоми, от асоциацията ще организират специална конференция с международно участие на 20 юни.

Австралийски учени от техническия университет на Сидни съвместно с компанията NOKIA създадоха първата в света 5G пивоварна, информира каналът в Телеграм „Город будущего“ позовавайки се на .itnews.com.au.

Микропивоварната използва облачни цифрови услуги и частни комуникационни мрежи от пето поколение. Уникалното предприятие е част от платформата UTS Industry 4.0.

На практика  разработчиците са създали цифров двойник на пивоварната в техническия университет на германския град Дортмунд. В нея се демонстрират възможностите на цифровите облачни услуги и мрежите от пето поколение за оптимизация на процесите на производството на бира. 5G мрежата се използва за получаване на информация от специфични датчици за регистрация и контрола на  всеки етап от производството на бирата.

Австралийски фермери от град Тууомба находящ се в щата Куинсленд са на път да приберат първата реколта от слънчоглед, която е засята с помощта на дрон, информира UkrAgroConsult. Засяването на тази маслодайна култура в Австралия обикновено протича през септември. „Доколкото знаем това е първият случай в света, в който сеитбата на слънчогледа е извършена изцяло с помощта на дрон“, казва фермерът Роджър Уудс. Семената се разпространяват по въздуха, като впоследствие дронът разпръсква химикалите и следи за състоянието на посевите. Единствената дейност в която дронът не взима участие е по прибиране на културата. Според него с използването на дронове се цели, хората да се запознаят по-отблизо с работата на нови технологични решения които са щадящи за околната среда.

Atlas Agro Science се класира на първо място и получи 5 хиляди евро от наградния фонд на първото по рода си състезание EIT Food Innovation Prizes в България, което се проведе онлайн в петък.Това съобщиха от Института за агростратегии и иновации.  Съсстезанието можеше да бъде проследено на живо в интернет. Стартиращата компания се класира за Grand Final на състезанието за стартъпи в агро-хранителната верига, който ще се проведе през есента тази година. На европейския финал Atlas Agro Science ще се състезава с победителите от 16 други държави, които ще се борят за наградния фонд от 50 хиляди евро.

Иновации в управлението на отпадъците и земеделието чрез кръгова икономика е в същността на работата на екипа на стартиращата компания, която търси иновативни решения, свързани с използването на възобновяеми биологични източници чрез включване на кръговата икономика. Усилията на стъртъпа са насочени към решаване на значителен екологичен проблем, а именно увеличаващите се количества утайки от отпадъчни води от пречиствателни станции да бъдат използвани и превърнати в безопасен ресурс за селското стопанство. Със своя продукт, Atlas Agro Science се стреми да подобри здравето на хората, околната среда и доверието по агро-хранителната верига.

Втора награда в размер на 3 хиляди евро спечели Unmanned Systems Bulgaria с напълно цифровизирана, автоматизирана система за управление на безпилотен трафик. С трета награда на стойност 1000 евро журито на EIT Food Innovation Prizes отличи екипът на Zero Wave – стартираща компания, която произвежда 100% биоразградими съдове и прибори за хранене. Победителят Atlas Agro Science спечели и симпатиите на зрителите, наблюдаващи оспорваната надпревара, за което получи и специалната Награда на публиката в размер на 2000 евро.

Състезание между осемте обещаващи финалисти на Наградите за иновации на EIT Food беше организирано от Института за агростратегии и иновации – EIT Food Hub Bulgaria и позиционира България като силен играч сред 17-те страни от Югоизточна Европа в иновациите в храните.

С отговорната и нелека задача да решат кой заслужава да влезе в призовата тройка, бяха ангажирани Милен Иванов – Venture Capital инвеститор, основател на CEO Angels Инвестиционен клуб и ко-директор във Founder Institute; Роси Митова – основател на първия онлайн фермерски пазар в България farmhopping.com, а в момента коуч на млади стартъпи и доц. д-р Величка Гочева – университетски преподавател в катедра „Биотехнология“ и Центърa за обучение по качество и безопасност на храните към Университета по хранителни технологии – Пловдив. Вдъхновяваща част от българския финал на EIT Food Innovation Prizes беше презентацията на ключовия лектор Marc Bolard, съосновател на иновативната компания NASECOMO.

Пълен запис на българския финал на EIT Food Innovation Prizes може да гледате тук:

Работата на винопроизводителите в регионите около река Мозел в Германия в бъдеще може да се улесни посредством специален микроскоп, свързан с интернет, който ще им позволява по-детайлно събиране на информация за процеса на ферментация на вината, съобщава Südwestrundfunk. Сега най-традиционният метод, използван от опитните производители е просто вземане на проби от избите, и преценяване на око, как върви процесът на ферментация.

Използването на подобен микроскоп ще позволи да се направи увеличена снимка на дадена проба от виното, като снимката се изпраща в интернет, където се анализира от специална програма. По този начин ще се получава информация за дрождите на клетъчно ниво, които са важни за ферментацията на виното. Това ще позволи на винопроизводителите да получават по-бърза информация за протичащите ферментационни процеси, която ще се получава само в рамките на половин минута. При условие че процесите не протичат добре, те ще могат например да повишат температурата в цистерните за да ги ускорят. Всички операции ще могат да се извършват директно от смартфона. Това обаче ще е свързано с разходи, но експертите разработващи тази иновативна идея са сигурни, че инвестицията ще се изплати много бързо, защото технологиите ще допринесат за повишаване качеството на вината.

Повече технологии и в лозята

Нещо повече, експертите представят и разработки на технологии, които ще улеснят работата на винопроизводителите в лозовите масиви. Според местният център за услуги в селските региони (Dienstleistungszentrum Ländlicher Raum) иновативни методи могат да подпомогнат фермерите в събиране на данни и борбата с вредителите по лозите, както и за получаване на прецизна информация за съдържанието на вода в почвата. Това може например да се прави с помощта на сензори, а информацията да се разпространява чрез мрежата.

Полимерни метали, тъкани и пластмаса от казахстанско зърно може да се появят скоро на пазара, информира UkrAgroConsult. За подобно на пръв поглед необичайно производство са се договорили акционерното дружество  „КазАзот” и китайските компании   Industrial Biotech и CITIC Construction в Пекин в рамките на двустранни преговори. Двете страни са решили да изградят и съвместен клъстър в Казахстан.

Проектът включва внедряване на уникална технология за дълбока преработка на зърното и последваща поява  на иновативни полиамидни материали, които да бъдат използвани за производството на изкуствени тъкани, пластмаса и полимерни материали. Тази технология е притежание на китайската компания Industrial Biotech. Подписаният договор ще позволи изграждането на високотехнологичен завод за дълбока преработка на зърното в Казахстан. Инвестицията в проекта възлиза на 2,5 млрд. долара, а производството ще е ориентирано изцяло за износ. Годишният капацитет на преработка на зърното ще достигне до около 2,5 млн. тона .

„Планираме да използваме най-напредналите технологии. С помощта на биотехнологиите може да се произвежда най-различна продукция”, заяви Лю су, председател на Industrial Biotech.

Българските малинопроизводители прилагат  нова технология на НАСА за използване на най-ефективните спектри на светлината . Това  заяви по време на пресконференция във Велико Търново  председателят на браншовата организация на малинопроизводителите Божидар Петков. Тя се използва основно в производството на оранжериен посадъчен материал, като у нас е внедрена по думите му при производството на оранжерийни ягоди и малини. С нейна помощ се увеличават добивите и се намалява вегетационния период като това ще позволи да се получат между 4 и 5 реколти, а  от квадратен метър площ оранжерия ще могат да се добиват между 7 и 8 кг малини.

Стана ясно, че затруднения достъп до напояване и промените в климата са сред нерешените  проблеми пред малинопроизводителите не само у нас. Производителите на малини и ягодоплодни  са изправени още пред  проблема  с работната ръка и възможността за използване на модерни препарати  за растителна защита.