Министерството на земеделието не може да разрешава правни спорове що се отнася до земеделски имоти, отговаря ИИ на депутатски въпрос
Изкуственият интелект вече отдавна е спътник в нашето виртуално пространство. Даже не е новина, че дори интернет браузърите и операционните системи се опитват все повече да го интегрират себе си. Преди време излязоха данни, че използването му у нас особено в сферата на различните индустрии изостава в сравнение със средните нива в ЕС. . И въпреки че има области като психология и гласуване на избори, за които експертите препоръчват да не се доверявате на чат ботовете, то има и такива, в които те могат определено да заместят експертите. В най-голяма степен това важи за тези от държавната администрация, тъй като законодателните актове и нормативната уредба са достъпни свободно, а това означава, че могат да се ползват за обучение на генеративните модели.
За да проверим доколко това е така, поставихме на изкуствения интелект следния депутатски въпрос, част от 25-те питания отправени от депутатите на земеделския министър Георги Тахов.
Как трябва да процедира земеделското министерствов България, когато земеделски производител е представил два или повече договора за един невписан имот?
ИИ отговаря:
Според актуалните указания на Министерството на земеделието в България, когато земеделски производител представи два или повече договора за един и същ невписан имот, земеделската администрация няма компетентност да решава спора между страните. Ето как трябва да се процедира:
🧾 Какво гласят указанията и законът:
• Общинската служба по земеделие, областната дирекция „Земеделие“ и министърът на земеделието не могат да решават кой от представените договори е валиден.
• Това важи особено при колизия между договори за ползване на един и същ имот, когато той не е вписан в службата по вписванията.
• Спорът трябва да бъде разрешен по съдебен ред, ако страните не постигнат доброволно споразумение.
📌 Възможни действия на Министерството:
1. Отказ от регистрация на правно основание, ако има спор между страните
2. Уведомяване на страните, че трябва да се обърнат към съд или да постигнат споразумение
3. Приемане на декларация от съсобственик, ако няма договор, но има реално ползване (по чл. 37б и 37в от ЗСПЗЗ)
⚖️ Законова основа:
• Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) – чл. 37б и 37в
• Указания на министъра на земеделието – потвърждават, че администрацията не решава спорове по валидност на договори
От отговора е видно, че ИИ се позовава много добре на достъпната нему нормативна уредба у нас. А какво ще отговори министърът, ще разберем до края на месеца, докогато му е даден срок за това. Едва ли е трудно да предположим, че отговорът написан му от неговите експерти, едва ли ще е по-различен, особено ако изпълним препоръката на чатбота и поискаме, да оформи написаното по-горе като официален административен отговор, позовавайки се на членовете и линеите в съответните нормативни актове.
А въпросите в случай че един изкуствено генериран езиков модел може да върши същата работа като администрацията и депутатите и то без пари, дали имаме нужда от последните и в какво количество може би ще получат своя отговор в съвсем близко бъдеще..
В заключение ще добавим само един цитат: „ Повишаването на производителността чрез използване на изкуствен интелект може да увеличи растежа на икономиката с между 0,1 и 0,8%.“ Това е твърдение не на изкуствения интелект, а на управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.
Последвайте ни в Google News
