Тагове

Експертите от Европейската асоциация на търговците COCERAL намалиха своята прогноза за реколтата от зърнени култури в ЕС и Великобритания през текущата година с 21,1 млн. тона до 264,6 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Основната причина за подобна корекция е намаляването на оценката за производството на царевица с 14,1 млн. тона до 59,1 млн. тона заради засушаването и екстремно високите температури. За сравнение през миналата година фермерите в Европа са произвели 70,2 млн. тона царевица. Сред най-засегнатите от климатичните условия страни са били Франция, Италия, Германия, Унгария и Румъния. Очаква се с реколта над 7 млн. тона царевица Полша да влезе в топ три на производителите след Франция и Румъния.

Оценката за производството на мека пшеница е намалена с 1,8 млн. тона до 125,6 млн тона и на реколтата от твърда пшеница с 0,5 млн. тона до 7,2 млн. тона. Оценката за реколтата от ечемик също е намалена с 0,7 млн. тона до 52,4 млн. тона.

Общата оценка за производството на маслодайни култури е намалена с 0,9 млн. тона до 31,3 млн. тона в това число на производството на слънчоглед с 1,7 млн. тона до 9 млн. тона, реколтата от соя с 0,4 млн. тона до 2,8 млн. тона. Оценката за реколтата от рапица е увеличена с 1,1 млн. тона до 19,5 млн. тона.

Според оценките на експертите от ЕК новата реколта от мека пшеница в страните членки на ЕС ще бъде с 5,3 млн. тона по-слаба в сравнение с прогнозите им от преди месец и ще достигне до 125 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Подобна реколта би била под нивото на добивите през току що отминалата стопанска година от 130,1 млн. тона.

С 0,4 млн. тона е намалена и прогнозата за вътрешното потребление, което се очаква да достигне до 92,9 млн. тона спрямо 94,7 млн. тона в предходната година. Експортният потенциал на блока се очаква да достигне до 38 млн. тона а крайните запаси се очаква да се свият с 4 млн. тона до 13 млн. тона.

Експертите са намалили незначително и оценката си за новата реколта от царевица с 0,8 млн. тона до 71,7 млн. тона, което е с един милион тона под миналогодишната реколта. За ечемика редукцията в прогнозата е със 100 хил. тона до 52,2 млн. тона. Потреблението на царевица се очаква да достигне до 82,4 млн. тона. Прогнозира се страните членкина ЕК да внесат около 15 млн. тона царевица, а крайните запаси да намалеят леко до 20,9 млн. тона.

Средните добиви от зърнени култури в Германия през новата стопанска година ще са по-слаби от очакваното, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на думите на председателя на Германския браншови съюз на производителите Йоаким Руквид. В прогнозата си от браншовата организация отчитат, че новата зърнена реколта на страната ще е около 41,2 млн. тона, което е значително под средните добиви за периода между 2015 и 2020 година от 44, 2 млн. тона година както и спрямо реколтата от текущия сезон от 42,3 млн. тона.

„Очакваме по-ниски средни добиви с големи регионални различия, като засушаването и горещините в последните дни нанесоха сериозни щети на места:, заяви Руквид. Що се отнася до продоволствената сигурност, той е песимистично настроен за това, че в близките години земеделските производители ще успеят да запазят сегашните нива на производство. Причина за това ще са нововъведените масови ограничения от ЕС за използване главно на пестициди и несигурността за газовите доставки,тъй като именно газта е основен компонент в производството на торове. В последните години се наблюдава съществена промяна в портфолиото на отглежданите в Германия култури,като производителите все повече дават приоритет на пролетните сортове зърнени култури.

Благоприятните валежи паднали у нас са причина, експертите на европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) да прогнозират, че добивите от основните култури през новата кампания ще бъдат над средните. В последния си доклад за състоянието на посевите те отбелязват, че обилните валежи през юни са довели до попълване на влагата в почвата, което ще благоприятства по-високите добиви, като при есенните култури очакванията са те да надминат средните стойности за последните пет сезона. Прогнозите за добивите от пролетни култури също са леко повишени. В първата половина на май според експертите, времето у нас е било по-студено от обичайното с температури с до 4 градуса под нормата. Падналите през юни валежи са довели до компенсиране на дефицита от валежи в предходния месец. Заради по-студеното време през май, развитието на посевите с есенници се е забавило с около 20 дни , което обаче е довело до съвпадане на фазите на растеж на посевите с валежите благоприятствало за наливане на зърното и натрупването на биомаса.

Експертите от Международния съвет по зърното повишиха своята прогнозна оценка за глобалното потребление на зърнени култури през настоящия сезон, информира „Зерно Онлайн“. Така общото потребление на пшеница,царевица, ечемик, сорго и овес е увеличено спрямо предходния месец с 4 млн. тона до 2 292 млн.. тона. С най-голям принос в ръста на потреблението на царевицата,. Потреблението при тази основна зърнена култура може да надвиши това през 2020/21 година с цели 64 млн. тона.
Оценката за общото глобално производство в това число на пшеница, царевица и сорго е увеличена с 2 млн. тона и остава близко до потреблението -2 290 млн. тона. Експертите прогнозират също, че крайните запаси от зърно през текущата година ще достигнат до нивото от 600 млн. тона, докато на международните пазари се очаква да бъдат изтъргувани общо 421 млн. тона (+4 млн. тона). Основната заслуга за това ще е предимно на очаквано увеличение на предлагането на пшеница и ечемик за сметка на царевицата.

Южната ни съседка се очаква да произведе по-малко пшеница и ечемик през текущата стопанска година, информира „Зерно Онлайн“. Кампанията е пред приключване а причината за по-слабите добиви е неблагоприятните климатични условия през зимата и пролетта в основните производствени региони на страната.

Според прогнози на независими анализатори новата реколта от ечемик може да достигне до около 4 млн. тона спрямо седем милиона тона и половина през миналата година. Реколтата от пшеница едва ли ще надмине 15,5 млн. тона спрямо 18 млн. тона през сезон 2020/21. Фермерите ще съберат също и с 1 млн. тона по-малко твърда пшеница, като реколтата се прогнозира да достигне до 2,5 млн. тона.

В последния си доклад експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) дават позитивна оценка за добивите от пролетни култури у нас, като отбелязват че в южните региони на страната са регистрирани недостатъчно валежи. Отбелязва се още, че кампанията по прибиране на есенниците върви добре и при тях също се очакват по-добри добиви. Недостигът на влага в почвата засяга посевите основно в централните и южни части на страната. Добрите климатични условия са били прекъснати от гореща вълна през третото десетдневие на юни и началото на юли с максимални температури от +38 градуса в северните части на страната. По това време дефицит на валежи е реистриран основно в южните и западните части на страната, докато излишък от валежи е имало в Източна България. Експертите заключават, че при наличие на достатъчно валежи в периода на наливане на зърното, ефектите от засушаването у нас могат да бъдат минимизирани.

Очакванията са за по-високи добиви от пшеница в Русенско в сравнение с миналата година, заяви за БТА директорката на областната земеделска служба Борислава Братоева. Новата жътвена кампания в региона е стартирала със средни добиви от 643 килограма от декар, като е прибрана 30 процента от реколтата от общо засети 564 460 декара. Братоева обясни, че по същото време миналата година пшеницата е била ожъната на 90 процента, а средният добив е бил 465 кг от декар.

Кампанията по прибиране на ечемика е почти пред приключване като са ожънати над 90% от площите засети с тази култура. Средните добиви са от 608 килограма от декар. Миналата година по това време ечемикът вече е бил прибран, като жътвата е приключила при среден добив от 506 кг от декар.

Сравнително бавно върви прибирането на рапицата, като са ожънати едва 16% от засетите площи. За сравнение през миналата година към аналогичния период са били ожънати 83% от посевите с рапица. През таи година е очаква реколта от 76 830 декара, като средните добиви са от 335 килограма от декар.

Европейската комисия актуализира оценките си за производството на основните зърнени култури в страните членки, като повиши своята прогнозна оценка за производството на мека пшеница, съобщава topagrar.com. Заради очакванията за леко повишаване на средните добиви , експертите повишиха оценката си за новата реколта от пшеница в ЕС-27 с милион и половина тона до 21,5 млн. тона. В същото време беше намалена оценката за началните запаси от мека пшеница за 2021/22 стопанска година заради повишеното с 0,5 млн. тона предлагане- до 137,5 млн. тона. Корекции бяха направени и по отношение на потреблението, като използването на мека пшеница за фураж за животните се оценява на 41 млн. тона (+1 млн. т), а това е с 3 млн. тона над потреблението през текущата стопанска година.

Експертите намалиха прогнозните си оценки за производството на царевица и ечемик, основавайки се на последните данни за обема на обработваемите площи с тези зърнени култури в страните членки. Така например площите с ечемик са намалели през тази година с 2,4% до 11,2 млн. хектара. Площите заети с царевица също са под очакванията им. Последните данни сочат, че през тази календарна година площите с царевица в страните членки са с около 30 хил. хектара по-малко, и актуалният им обем се оценява на около 8,9 млн. хектара, което означава реколта от царевица от около 71 млн. тона, което е само с 318 хил. тона под очакваното.

Подобни данни позволиха на Брюксел да редуцира с един милион тона до 15 млн. тона оценката си за нуждата от внос на царевица от страните членки..

Нова българка технология за отглеждане на зърно под наклон предстои да бъде представена по време на онлайн семинар, съобщават от Селскостопанска академия. Събитието ще се състои в петък 26 март от 14 часа и се организира съвместно от териториалните земеделски служби в Плевен и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Участниците ще се запознаят с усъвършенствани почвозащитни технологии за минимална и нетрадиционна обработка на почвата при производство на зърнени култури (включително пшеница и царевица за зърно) на наклонени терени.

Технологиите са разработени и създадени от научен колектив на Русенски университет “Ангел Кънчев“ и ИПАЗР „Никола Пушкаров“.

На семинара ще бъдат представени и възможности за подпомагане на земеделските стопани по подмярка 2.1.2 „Консултантски услуги за малки земеделски стопанства” по мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството” от ПРСР 2014 – 2020 г. . Участието в онлайн събитието е безплатно, но е необходима предварителна регистрация.

Линк за регистрация: https://forms.gle/FVzwqcJYdcyXXCDd9

Линк за достъп: https://zoom.us/j/91924046778звитие на селските райони 2014-2020 г., подредени по реда на тяхното класиране.

„Годината беше относително трудна и кризата с коронавируса блокира дейността на много пазарни субекти не само в сферата на храненето и туризма, чиято дейност беше практически блокирана, но и на останалите бизнеси“, каза по време на пресконференция днес изпълнителният директор на Софийска стокова борса Васил Симов.

Въпреки трудните условия за търговия от Софийска стокова борса са отчели 1376 сключени сделки, като само за зърнени стоки в левово съотношение теса достигнали до около 5 млн. лева. Според него отделните локдауни във връзка с пандемията не са се отразили чак толкова много на борсовата търговия, колкото на цените на отделните стоки.

От началото на декември миналата година се наблюдава сериозно повишение в цените на зърнените култури на международните пазари, като основният фактор са слуховете за предстоящо ограничаване на руския експорт и въвеждането на експортни мита с цел стопиране на инфлацията на цените на храните на вътрешния пазар. „Ние като страна член на ЕС не можем да вземам еднолични решения за въвеждане на подобни мита, и трябва да се съобразим с европейската политика и ако от Европа се въведат подобни такси, те ще са за всички. Русия си го позволи, запазвайки ниска цената на хляба на вътрешния пазар и вдигайки цените на международните пазари , но ние трябва да се ръководим от общата политика“, коментира по този повод Васил Симов.

Според декемврийската оценка на американския департамент по земеделие глобалното производство на пшеница е увеличено с малко над 9 млн. тона до 773 млн. тона при общо потребление от 757 млн. тона и крайни запаси от 316 млн. тона пшеница, като експертите очакват по-добра нова реколта от пшеница в Австралия и Русия.

Цени на пшеницата в основни страни производители

У нас в началото на годината пшеницата се е продавала при около 200 лева за тон без ДДС , а в края на годината при около 410 лева за тон без ДДС. На пазара на царевица на международните пазари също имаше повишение на цените най-вече заради САЩ и очакваните по-слаби добиви в Аржентина. Оценката за европейската реколта в края на годината беше намалена с 2 млн. тона, което също оказа влияние върху цените. На софийската стокова борса царевицата се е търгувала в началото на годината при около 270 и 290 лева за тон при 300-350 лева за тон, което е увеличени с около 15%.

В САЩ увеличението на цената е с 18% и края на годината тази култура се е търгувала при 217 долара за тон. Най-скъпа е била френската пшеница, чиято цена е достигнала до 244 долара за тон в края на годината, увеличение с 25%, докато украинската пшеница се е продавала при 234 долара за тон (+26%).

Ръст в цените и на слънчогледа

Декемврийският баланс при слънчогледа направен от експертите на американския департамент по земеделие показва спад в глобалното производство до около 49 млн. тона , като влияние върху цените на слънчогледа през изминалата година оказа въведеното от Русия износно мито от 30%. Най-голямо увеличение за последните 12 месеца от 94% е отбелязала цената на украинския слънчоглед, следван от руския с 43% и френския с 35%. У нас цената на слънчогледа за последната година се е увеличила с около 32% от 580-600 лева в началото до 850-900 лева за тон без ДДС.

При рапицата се запазват стабилни ценови нива, като на международните пазари увеличението е с около 5 долара до 418 долара за тон, докато у нас тя се продава при 710-730 лева за тон без ДДС, което е увеличение с около 5%.

За изминалата година ма ССБ са били изтъргувани стоки за над 440 млн. лева, вследствие на сключени сделки между реални играчи и с реални доставки. Най-много сделки сред хранителните стоки са били сключени с кашкавал, сирене, варива и други, като е била отчетена активна търговия с олио и захар.

Към 9 септември 2020 г. кампанията по прибиране на царевицата в Добричко е приключила едва на 16 процента от площите, като средният добив е е под 300 килограма- 293 килограма от декар. Това съобщи пред производители и депутати Петър Кировски от аграрното ведомство. Средния добив за страната е 417 килограма от декар.

При слънчогледа са обработени малко над 50% от обработваемите площи при средни добиви за страната от 184 килограма и 155 килограма от декар за региона на Добрич.

При вече приключила кампания по прибиране на пшеницата, средните добиви за страната са от 392 килограма от декар, като за добрич те са 178 килограма от декар. По-добри резултати се регистрират според него при ечемика, при който в Добрич са достигнати средни добиви от 303 килограма от декар, а за страната- 406 килограма от декар. Средните добиви при рапицата за страната са 225 килограма от декар при по-малко засяти площи и по-слабо производство. Средният добив от рапица в Добрич е 202 килограма от декар.

Независимата анализаторска агенция Strategie grains отново намалява в своята юнска прогноза оценките си за производството на зърнени култури в ЕС през новата стопанска година, съобщава „Зерно Онлайн“. Актуалната им оценка е с 1 млн. тона под тази за май като страните в ЕС включително и Великобритания се прогнозира да произведат 300,1 млн. тона зърнени култури.

Те отбелязват, че въпреки благоприятните климатични условия за развитието на посевите по Средиземноморието, засушливата пролет е нанесла големи щети на посевите в различни западноевропейски страни като Франция.

Оценката за реколтата от пшеница е намалена с 2,3 млн. тона до 138,3 млн. тона, в това число около 131 млн. тона мека пшеница. Прогнозата за реколтата от ечемик също е коригирана надолу с 0,9 млн. тона до 63,6 млн. тона, докато оценката за реколтата от царевица се запазва на нво от 65,9 млн. тона.

Утре от 10 и 30 часа специалисти и научни работници от „Добруджанския институт“ организират ден на отворени врати, съобщават от ССА. Предвид действащите противоепидемиологични мерки, срещите и дискусиите с фермери ще се провеждат директно на полето, което се намира по пътя за село Пленимир. В информацията се уточнява, че фермерите ще могат да посетят опитните полета до 12 юни, като предварително заявят дата за целт с оглед осигуряването на експерти.atured

Анализаторите от независимата агeнция  Strategie Grains публикуваха първите си прогнози за реколтата от зърнени култури в страните от ЕС през  2020/21 sтопанска година съобщава „Зерно Онлайн”. От прогнозите по разбираеми причини е изключено Обединеното кралство.

Така площите с мека пшеница в ЕС 27 се очаква да намалеят до 23,2 млн. хектара, което е с 2,6% под нивото от текущаtа година. При средните добиви също се прогнозира спад с 1% до 600 кг/дка.. В резултат на това новата реколта в страните от ЕС може да достигне до 140,5 млн. тона. , което е с 3,7% под нивото от 2019/20 стопанска година.

Минимално повишение от 5,4% се очаква за площите с твърдa  пшеница, въпреки че средните добиви ще останат на нивото от 330 кг/дка.. Производството на твърда пшеница може да се увеличи с 5% до 8 млн. тона.. Площитe с ечемик ще остаат на нивото от тази година 12,2 млн. ха, като и средните добиви почти няма да претърпят измеnеие, но общите добиви могат да се повишат през 2020 година с 0,2% до 62,2 млn. тоа.

През новия сезон страните от ЕС може да засеят  9 млн. ха с царевиcа, което е с 3,4% повече в сравнение с текущия сезон. Средните добиви също може да се увеlичат с 2,7% до 750 кг/дка., а така реколтата от царевица ще се увеличи до 67,1 млн. тона.

И през тази година в региона на Ямболска област се наблюдава тенденцията за увеличаване на площите с рапица за сметка на зърнените култури, съобщава БНР. С маслодайната култура са засети с 20 хил.декара повече в сравнение с миналата година. Кампанията по прибиране на ечемика е пред приключване, като се очакват значително по-високи средни добиви от над  450 килограма от декар. При пшеницата също се очаква добра реколта  като площите са ожънати на половина при средни добиви от 458 килограма от декар.

Липсата на достатъчно влага в почвата в югоизточните региони на Румъния може да доведе до по-слаба реколта от зърнени култури в Румъния, твърди в анализ Елена Гесова  от UkrAgroConsult. През изминалата седмица температурите в страната съответстваха на средните многогодишни стойности с изключение на тези в източните части на страната които ги надвишиха с между 2 и 4 градуса. Средната температура варираше  между 14 и 24 градуса.

Интензивните валежи се регистрират повсеместно, като количествата паднал дъжд са между 25 и 35 милилитра на квадратен метър. Зимната пшеница и ечемика се намират във фаза на цъвтеж, като в южните части на страната се наблюдава преминаване към фаза на  млечна зрялост. Зимната рапица е достигнала в развитието си до фаза образуване на шушулки, а царевицата и слънчогледа са  на етап формиране на листа.

Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) повиши своите прогнози за средните добиви при основните зърнени култури в ЕС през 2019 година, съобщава „Зерно онлайн”. Дъждове над нормата за сезона са паднали в Източна Европа, на Апенините и в пиринеите. Това е позволило да се попълнят запасите от влага в почвата, които в някои региони са достигнали критични нива. В  резултат на това бяха осигурени нужните количества влага в почвата за развитие на пролетниците  В някои региони на Северна и Централна Европа от средата на март се регистрираше недостиг на влага в почвата, като април също е бил особено сух.. Това е затруднило развитието както на есенниците, така и на пролетниците в някои региони на Чехия, Полша и Германия.

Подобряването на прогнозите за средните добиви от зърнените култури в Южна Европа се очаква да компенсира по-слабото производство в северните части на континента. Заради по-хладното време от обичайното в началото на май, се стигна до забавяне в развитието на есенниците, но измръзванията основно на цъфналата рапица в Европа са били наблюдавани само на отделни места.

Средни добиви кг/дка.

култура	Среден показател за последните 5 години	2018	MARS 2019	% среден петгодишен показател 2019	% 2018/19
Зърно-общо	555	534	562	+1,2	+5,4%
Пшеница-общо	570	542	582	+2.0	+1,3%
Мека пшеница	594	562	605	+1,9	+7,6
Твърда пшеница	346	354	351	+1,4	-1,0
Ечемик-общо	486	450	496	+2.0	+7,8
Зимен ечемик	578	549	597	+3,2	+8,7
Пролетен ечемик	416	398	420	+1,0	+5,5
Царевица	762	836	792	+4,0	-5,2
Тритикале	413	376	417	+1,1	+11,0
Слънчоглед	220	241	241	+9,5	0,0
Рапица	324	289	313	-3,3	8,5

++

Европейската служба по мониторинг на аграрните култури MARS продължава да намалява своите прогнози за средните добиви от пшеница и ечемик, съобщава „Зерно Онлайн”. Причината отново е сухото време в редица страни на Централна и Северна Европа. Средните добиви от пшеница се оценяват през юли на 582 кг/дка, което е с 3,2% по-малко в сравнение с предходния месец и с 4,9 под показателя от 2017/18 година. Експертите очакват по-слаби добиви от пшеница в Германия 771 кг/дка (775 кг през юни) и Полша – 427 кг/дка (472 кг/дка).

От MARS понижиха и оценката за средните добиви от ечемик от 498 на 489 кг/дка. За сметка на това те увеличиха прогнозата си за средните добиви от царевица от 735 на 764 кг/дка. Прогнозата за средните добиви от рапица е понижена  от 305 на 296 кг/дка, което е 12% под миналогодишния показател.