Учените от ИЛВ в Плевен съветват: Не е важно колко, а кога се пръскат лозите
Сортовете получени от селекционерите на института чрез междувидова хибридизация показват по-голяма сухоустойчивост
„При нас в масивите на института лозите се развиха много добре, защото успяхме да се справим с гъбичните болести. Повечето производители имаха проблем с тези болести и затова голяма част от реколтата пропадна“, коментира пред представители на медиите доц. Марина Проданова от ИЛВ Плевен, част от ССА.
Тя посъветва производителите да пръскат навреме, защото да се уцели точния момент е по-важно отколкото това да се пръска с повишаване на нормата на прилаганите препарати.
„Работим по сортове, устойчиви на стресови фактори, и най-вече на ниските температури, които бяха проблем в миналото особено в Северна България и основните болести- обикновената и брашнестата мана. В последните години като проблеми се появяват високите температури, но както знаете лозата е култура, която се отглежда върху американски подложки, и сега тепърва започва да се работи по него“, добави и проф. Мирослав Иванов.
Според него изследванията на учените са показали, че сортовете получени по пътя на междувидовата хибридизация от селекцията на института са с повишена устойчивост на засушаването което се проявява в последните години. „Изследванията за устойчивост на растенията към засушаване са все още в началото и тепърва изпитваме нашите сортове. Ние знаем обаче например в резултат на многогодишната ни работа, че устойчивостта на нашите сортове на ниски температури е до минус 23 градуса“, допълни ученият.
Освен това институтът в Плевен е водещ в направлението устойчивост на сортовете към обикновена мана. „Имаме създадени десетки винени и десертни сортове намиращи приложение и в нашата лозарска практика, и към които има интереси от страни с развито лозарство, заяви още проф. Иванов.
Учените все повече се замислят, как да се справят с дефицита на влага в почвата
Дефицитът на влага в почвата по думите му се явява сред най-големите предизвикателства не само за лозите, но и за други култури, като липсата на вода ще се превърне в глобален проблем. На въпрос, дали не изключва вариант, при който лозите да се отглеждат чрез напояване, проф. Иванов отговори, че и в момента съществува подобна опция по лозаровинарската програма чрез системи за капково напояване.
„Въпреки че заради нейната дълбока коренова система, проблемът с дефицита на влага в почвата при отглеждането на лози все още не стои на дневен ред, у повечето земеделски производители се наблюдава тенденция на залитане за изграждане на системи за капково напояване дори в райони, в които не е необходимо, което води до пилеене на финансов ресурс“, категоричен е ученият.
Според него в новите интервенции липсва основно доброто финансиране, поради увеличените разходи за отглеждане на декар лозе, които в момента достигат до 700-800 лева. „Неколкократното им увеличение спрямо нивото им да речем преди 20 години ни прави неконкурентноспособни на пазара заради високата себестойност на продукцията“, каза в заключение проф. Мирослав Иванов.
Проф.Иванов сподели още , че на винения хоризонт на страната ни все пак се вижда лъч надежда поради факта, че с отглеждането на лозя все повече се захващат млади хора. Не така стоят обаче нещата с производството на десертните сортове грозде, което бавно залязва.