Тагове

Сортовете получени от селекционерите на института чрез междувидова хибридизация показват по-голяма сухоустойчивост

„При нас в масивите на института лозите се развиха много добре, защото успяхме да се справим с гъбичните болести. Повечето производители имаха проблем с тези болести и затова голяма част от реколтата пропадна“, коментира пред представители на медиите доц. Марина Проданова от ИЛВ Плевен, част от ССА.

Тя посъветва производителите да пръскат навреме, защото да се уцели точния момент е по-важно отколкото това да се пръска с повишаване на нормата на прилаганите препарати.

„Работим по сортове, устойчиви на стресови фактори, и най-вече на ниските температури, които бяха проблем в миналото особено в Северна България и основните болести- обикновената и брашнестата мана. В последните години като проблеми се появяват високите температури, но както знаете лозата е култура, която се отглежда върху американски подложки, и сега тепърва започва да се работи по него“, добави и проф. Мирослав Иванов.

Според него изследванията на учените са показали, че сортовете получени по пътя на междувидовата хибридизация от селекцията на института са с повишена устойчивост на засушаването което се проявява в последните години. „Изследванията за устойчивост на растенията към засушаване са все още в началото и тепърва изпитваме нашите сортове. Ние знаем обаче например в резултат на многогодишната ни работа, че устойчивостта на нашите сортове на ниски температури е до минус 23 градуса“, допълни ученият.

Освен това институтът в Плевен е водещ в направлението устойчивост на сортовете към обикновена мана. „Имаме създадени десетки винени и десертни сортове намиращи приложение и в нашата лозарска практика, и към които има интереси от страни с развито лозарство, заяви още проф. Иванов.

Учените все повече се замислят, как да се справят с дефицита на влага в почвата

Дефицитът на влага в почвата по думите му се явява сред най-големите предизвикателства не само за лозите, но и за други култури, като липсата на вода ще се превърне в глобален проблем. На въпрос, дали не изключва вариант, при който лозите да се отглеждат чрез напояване, проф. Иванов отговори, че и в момента съществува подобна опция по лозаровинарската програма чрез системи за капково напояване.

„Въпреки че заради нейната дълбока коренова система, проблемът с дефицита на влага в почвата при отглеждането на лози все още не стои на дневен ред, у повечето земеделски производители се наблюдава тенденция на залитане за изграждане на системи за капково напояване дори в райони, в които не е необходимо, което води до пилеене на финансов ресурс“, категоричен е ученият.

Според него в новите интервенции липсва основно доброто финансиране, поради увеличените разходи за отглеждане на декар лозе, които в момента достигат до 700-800 лева. „Неколкократното им увеличение спрямо нивото им да речем преди 20 години ни прави неконкурентноспособни на пазара заради високата себестойност на продукцията“, каза в заключение проф. Мирослав Иванов.

Проф.Иванов сподели още , че на винения хоризонт на страната ни все пак се вижда лъч надежда поради факта, че с отглеждането на лозя все повече се захващат млади хора. Не така стоят обаче нещата с производството на десертните сортове грозде, което бавно залязва.

„Сушите и недостигът на вода са нарастващ проблем в много части на Европа. Очаква се изменението на климата да увеличи опасността от засушаване, засягайки както честотата, така и степента на засушаването. Промените във валежите, съчетани с повишаващите се температури, значително ще влошат съществуващите натоварвания върху качеството и количеството на сладководните ресурси“, смятат експертите от Европейската обсерватория по сушите.

В съответствие с приемането на новата Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата през 2021 г., Европейската комисия (ГД „Околна среда“ и ГД „Съвместен изследователски център“) стартира проекта „Европейска обсерватория за устойчивост и адаптация към сушите“ (EDORA), целящ да подобри устойчивостта на суша и адаптация в целия ЕС.
Чрез предоставяне на количествена рамка и укрепване на връзките между съществуващите обсерватории за засушаване в държавите-членки, EDORA ще помогне на плановете за управление на сушата и адаптиране да станат по-ефективни и ефикасни при смекчаване на въздействията и рисковете от настоящи и бъдещи засушавания в Европа.
Проектът EDORA има за цел укрепване на Европейската обсерватория за засушаване (EDO), хоствана от Съвместния изследователски център (JRC), чрез подобряване на оценката на риска от засушаване в различни мащаби, обобщаване на данни за въздействията в различни сектори и насърчаване на връзки и създаване на обсерватории за засушаване в държавите-членки. Тези действия в крайна сметка ще подобрят устойчивостта и адаптирането към сушата в целия ЕС, като предложат общо ядро от оперативни данни и знания за сушите

Най-голямото засушаване за последния половин век, обхванало Румъния през тази година е довело до щети върху близо 600 хил. хектара земеделска земя информира „Зерно Онлайн“. Според данните на аграрното министерство, най-големи щети са претърпели фермерите в областите Арджеш,Бакеу, Васлуи, Ням, Олт и др.

Съобщава се за унищожена на сто процента реколта от пшеница, овес, ечемик, царевица и слънчоглед в редица региони на страната. В парично изражение загубите на реколтата се оценяват в стотици милиони долари.

Очаква се в кратки срокове румънското правителство да отпусне допълнително средства за компенсиране на земеделските производители, въпреки че по-рано румънският премиер Николае Чука заяви, че в хазната няма пари за още компенсации.

Земеделието е изправено пред предизвикателството да се справи с огромния дисбаланс между слаба реколта, ниски цени и скъпи торове

Последиците от екстремното засушаване през тази година, което не подмина и страната ни тепърва ще се оценяват, но още сега е видно, че сред най-пострадалите сектори ще са земеделието и енергетиката. Противно на очакванията българските вец-ове не успяват да реализират печалба от високите цени на енергийния пазар заради рекордно ниските нива на реки като Дунав. В обширна публикация по темата на „Капитал“ се твърди, че производството на ток от водноелектрическите централи спрямо миналата година е паднало с 28%.

Ситуацията с реколтата е подобна. Макар от земеделското министерство да не губят оптимизма си за сега, и да уверяват обществеността, че може да се очаква достатъчно добра реколта от пшеница в рамките на 6- 6,5 млн. тона, данните за добивите в някои части на страната са лоши. Според Антон Мечкуев, търговец на зърно от „Агроинвест“, работещ основно в Северна България и Софийско, спадът в реколтата от пшеница е между 50 и 60%, , при царевицата между 40 и 50% а при слънчогледа между 15 и 20%. Експертът очаква фалити в земеделието особено за средните и по-малки производители на фона и на другите кризи и съществуващия дисбаланс между цените, добивите и торовете, като последните са поскъпнали с между 300 и 400%.

Обхваналото Европа засушаване може да е най-тежкото за последните пет века информира UkrAgroConsult, позовавайки се на метеорологични прогнози, според които в Западна Европа все още не се предвиждат валежи. В някои региони дъжд не е падал повече от два месеца.Една от най-големите реки във Франция Лоара никога до сега не е текла толкова бавно. За Рейн съществува опасност от безводие, а река Дунав е с най-ниското си ниво от половин век насам. Река По в Италия е с два метра под нормата за сезона, което нанася вреди на реколтата. На земите в долината на река ПО се падат между 30 и 40% от производството на земеделска продукция в Италия, но производители на ориз предупреждават, че заради ниските нива на реката могат да загубят до 60% от реколтата си, тъй като полетата им вместо с речна вода се наводняват с морска.

Засушаването което превръща някои от най-големите реки на Европа в поточета, може да нанесе непоправими последици и върху превозите на товари, логистиката, производството на храни и енергия. Последиците за тези сектори биха били също толкова тежки , колкото и тези от нахлуването на Русия в Украйна.

Почти 155 хил. ха със земеделски култури в южната ни съседка Румъния са засегнати от продължителната суша обхванала 20 области на страната, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на съобщение на румънското земеделско министерство. Властите започнаха да оценяват щетите върху земеделските култури още преди седмица, когато бяха констатирани 106 хил. декара с нанесени щети. От ведомството уточняват, че информацията за нанесените вреди от сушата се актуализира ежедневно, като за седмица засегнатите площи са се увеличили от 106 хил. на около 155 хил хектара. На областно ниво са сформирани специални комисии за оценка на загубите които събират информация както от месните власти, така и от земеделските производители.

кспертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат че състоянието на посевите за периода от средата на януари до началото на февруари е останало добро. Все още не са регистрирани отрицателни въздействия в резултат на дефицита на дъждове в големи части от Западна и Централна Европа.
В доклада си от февруари обаче те отчитат, че земеделските култури особено в Западното Средиземноморие вече са засегнати от засушаване.
Най-сериозно са засегнати Южна Португалия, Южна Испания, Югоизточна Франция и Северозападна Италия.

„Водното съдържание на почвата в тези региони е под средното за сезона, а водните резервоари, използвани за напояване, са доста под капацитета. Необходими са валежи над средното през следващите седмици и месеци, за да се избегне повишен риск от отрицателно въздействие върху условията на растеж на културите по-късно през сезона“, се казва в доклада им.

Те отбелязват още, че за сега няма информации за щети от измръзвания, но на места устойчивостта на посевите към измръзвания остава слаба за Западна Европа и голяма част от Централна Европа и значително под средното в Германия и части от съседните Полша и Чехия. Според текущата прогноза за времето (до 24 февруари) не се очакват критично ниски температури.

Ако държавата не предприеме решителни мерки за справяне със засушаването, ни чака мрачно бъдеще. Златна Добруджа може да се превърне в пустиня, а хората в изоставените села няма да има кой да ги погребва. Не, това не е сценарий за нов филм по Хичкок, а скоро може да се окаже реалност. За това алармираха вчера по време на срещата си с депутати от ресорната комисия, земеделски производители от Добрич и Силистра, до Карнобат и Бургас. Обрисуваха сюреалистичната картина с невъзможно ниски добиви, липса на сценарий за справяне с кризата и изход на никъде. Ситуацията очерта и депутатът Александър Сабанов, който е и от двете страни и прогнозира тежки времена за фермерите вследствие „безкрайно ниските добиви“ заради „липсата на валежи“.

Когато са празни, комбайните се движат като косачки…

„Като земеделски производител от далечната 84-та година насам, не вярвах, че това може да се случи. Ще говоря само за моите блокове. Аз жъна рапица по 30 килограма от декар. Тя просто абортира и не се разви. Остана на 30 сантиметра височина. Пшеницата жънех по 130 килограма от декар. Ако сте били по време на жътва, знаете как се движат пълни комбайни. Когато е празен, един комбайн върви като косачка“, разказа Николай Киров от Бургаско. За него тази кампания е била чисто и просто почистване на полетата от плявата.

Промените в климата бързо охладили надеждите му и по отношение на слънчогледа, и въпреки падналите дъждове в края на май и началото на юни, след това не последвало нищо. „Жънем между 80 и 120 килограма от декар. Рентите се запазват същите, и никой не се съгласява да ги намали. Хората казват:“Предните години като изкарвахте повече, не давахте повече. Ние си искаме рентите!““, добавя производителят.

Силата и опитът за решаване на проблема се крие по думите му във властите-изпълнителна и законодателна дали чрез помощ de minimis, дали чрез намаляване на наемите за земи от държавния поземлен фонд, които на места в Добричко надминават 100 лева за декар. Друг механизъм за облекчаване на положението на фермерите според него е да отпаднат някои данъчни ангажименти.

В регионите около селата които работим, ние сме може би единствените, които се грижим за хората. Например в района на Сунгурларе зимно време поддържам пътищата, и ако не са нашите машини има моменти, когато не може да се занесе хляб на хората по селата. Ние сме хората, които помагаме. В тази суша земята е като камък. За да погребат човек, аз пращам багер, защото идва кмета и казва не може да се копае“, продължава с разказа си земеделският производител. Според него ако земеделските производители фалират в тази сушава година, то и положението на много хора около тях ще се влоши.

Фермерите били слаби производители според банките

„В някои региони добивите са относително добри, но по места има и случаи, в които добивите отиват под 100 килограма. В Карнобат например средните добиви от пшеница са 100 килограма, а от слънчоглед 50-80 килограма. Царевицата вече е прибрана за силаж“, обрисува ситуацията и Теодор Иванов от Карнобат. Въпреки че според него не са лоши производители, когато отидат в банките ги обвиняват, че са слаби земеделци, а повишения риск в сектора им затваря възможностите за кредитиране, а оттам и за инвестиции. „Липсата на вода и напоителни системи и настоящите агроклиматични условия едва ли обаче ще доведат до успех онези, които сега изкупуват част от бизнесите на земеделските производители в региона“, убеден е фермерът. Това според него, което трябва да направи държавата , е да мисли за напояване, макар, че в района на Карнобат не са чували за подобно нещо. Другата мярка за моментална подкрепа е даването на държавни гаранции за банкови кредити.

„Рапицата не е засята, и ако не го направим, означава още една година на минус“, прогнозира Теодор Иванов. Даде пример с родния Карнобат, където земеделците издържат местния футболен отбор. Заради тежката година обаче, футболният клуб е заплашен от преустановяване на дейността си. Предложили на общината в града разсрочване на наемите за общинските пътища и канали, но оттам категорично отказали. „Никой не ни вярва!“, казва фермерът.

В Добричко не могат да се закачат за антикризисните мерки

„Не мога да приема на сериозно ситуацията, камо ли това да обясняваш ситуацията с добивите. При оборот от 2,5 млн. лева от обработката на 10 хил. декара, тази година е 600 хил. лева“, каза и Спиридон Спиридонов от Добрич. Земеделските производители в региона не могат да се закачат и за антикризисните мерки, а банките ги връщат от вратата. В Добричко събрали подписка с 400 души, което явно показва, че нещата са зле. „Между 50 и 60% от хората при нас са сключили така наречената твърда рента, и се притесняват, че поради невъзможност от за плащане на рентите в края на годината ще се стигне до дела“, добави производителят.

Според него основната причина за високите наеми на държавна земя е това, че всеки от фермерите иска да запази изградените от него блокове, и дава пример ако някой има 500 1000 декара земеделска земя, и в средата има 30 декара от държавния поземлен фонд, ако не спечели търга, ще трябва да подсигурява новите наематели с пътища, и ще трябва да ги опазва например при пръскания.

По думите на Илия Проданов от Бургаско 90% от колегите му в региона няма да торят през следващата година поради липсата на средства. „Каквото и да си говорим, на нас ни трябват пари“, добавя той. Според Александър Александров освен за торене, фермерите нямат средства и за купуване на семена за новата кампания. „Ожънали сме средно по 50 килограма. Това като го засеем, няма да жънем, или ще жънем още по-малко. След като не торим, няма да инвестираме и в препарати, а Златна Добруджа ще стане по-бетер от пустиня. Имам колеги, които ако не вали, няма да имат средства за пролетната сеитба“, каза земеделският производител.

През тази година сушата се оказва сериозно предизвикателство за земеделските производители и особено за онези, чиито землища са в източната част на страната. Предизвикателството е толкова сериозно, че мнозина са изправени на ръба на оцеляването, а ликвидността им е на нула и дори с отрицателни стойности. Един от тези фермери е Теодор Иванов от Карнобат. „За пръв път ми се случва откакто се занимавам със земеделие да имаме необработени площи. При останалите добивите са под средните през годините. Разходите са едни и същи спрямо минали години, и реално сега не можем да ги покрием“, разказва той.

Ето защо дошъл със свои колеги да търси помощ от държавата. „Молим държава и банки да помогнат с каквото могат, иначе сме изправени пред фалит“, продължава той. Към момента по думите му банките само се съгласяват да разсрочват кредитите на фермерите, но не и да дават нови, въпреки че предлагат да ги обезпечат в пъти над размера им. Аргументите на финансовите институции са, че в създалата се ситуация, секторът е рисков. Най-лошото е, че не ни предлагат и възможности за рефинансиране на взетите от нас кредити, което е най-страшното за нас“, продължава Теодор.

Подобно на свои колеги обиколил безрезултатно пет шест банки. Някои от тях вече продават или са продали бизнеса си. Освен от сушата до фалита ги водят по думите му и ниските цени. „Ситуацията се влошава вече четвърта година, като през 2020 година е капакът защото нищо не сме ожънали. Аз съм с 9 хил. декара обработваема земя. Имам около 2 млн. лева оборот, сега е паднал на 300 хил. лева. Това е масово. Всички са така, но ги е срам да дойдат, защото не са очаквали да изпаднат в това положение“, казва зърнопроизводителят.

Вместо адекватна реакция от министерството Теодор и колегите му с изненада установили, че там въобще не знаят че има проблем. „Министърката каза че реколтата ще е 6 млн. тона, и че зърнения баланс ще бъде спазен. Ние седим и не проумявамена кой го говори. Тя може да очаква и 8 млн. тона зърно, но при нас ще е нула“, добавя той и продължава:“Нас не ни интересува общия зърнен баланс, а този който ще е при нас. Да кажат, ако не ни броят за зърнопроизводителен регион.“

В подкрепа на а тежката ситуация за производителите от Бургаско идват и данните за средните добиви, които са в пъти надолу. При пшеницата са почти два пъти по-ниски, при рапицата даже тройно по-слаби. Производството на слънчоглед също е почти двойно по-слабо. Освен това по думите му се бави кампанията по засяване на есенната рапица,която в други години в началото на септември трябва да е поникнала. „Всяка култура е капризна. Казват ни защо не гледате сухоустойчиви култури. Няма такива. Предложих на един банкер да ги затворим образно казано в една стая без вода, и да видим колко ще издържат. Има култури, които искат по-малко влага, но те пък ще дадат много лоши резултати, Без вода нищо не става!“

Един от проблемите според него е, че не се прави нищо за напояването, а стратегията, която беше поръчана на Световната банка е на трупчета. Причината е липсата на законодателна база. За да се направят например напоителни системи със сондажи трябва да се промени коренно законодателството, защото първо водата се води национално богатство, а ти нямаш право да копаеш или минаваш през чужд имот. В това е ролята на държавата, да уреголира тези неща, и тогава да се прави напояване“, продължава той и пита сега откъде да напояват, след като язовирите са празни.

Все повече европейски фермери се притесяват от засушаването след като кампанията по засяване на пролетниците беше съпътстнвана със силно преовлажняване наа почвата, пише „Зерно Онлайн“. По-топлото и сухо време от обичайното може да допринесе за подобряване на текущото положение на посевите с пшеница особено в регионите с прекомерно съдържание на влага в почвите смятат анализатори. От друга стран се очаква задълбочаване на засушаването в някои централни и източни части на Германия, както и в Полша. Според тях почти няма риск за есенниците във Франция в сравнение с току що засятите пролетни култури. Ако обаче засушаването се задълбочи, не е изключено да пострадат и те, като се има предвид по-слабото състояние на посевите през тази година.

Според данните на France AgriMer към 30 март 62% от посевите с мека пшеница в страната се оценяват като добри и много добри спрямо 84% за същия период на миналата година. През тази седмица от фреското аграрно министерство обявиха, че площите с пшеница са намалели със 7,5% спнрямо миналата година до 4,6 млн. ха заради лошите климатични условия. Във Великобритания дори се очаква спад в обработваемите площи със 17% до 1,58 млн. ха. В Германия ситуацията изглежда малко по-благоприятна след като есенната пшеница успя да оцелее в сравнително меката зима, а наскоро премина и сеитбата на пролетната пшеница. Реколтата в страната се очаква да се запази на миналогодишното ниво от около 23 млн. тона , като по-високите добиви могат да компенсират съкращаването на обработваемите площи. Ако април се запази сух, в Полша могат да намалят прогнозата си за тазгодишната реколта, която към момента се оценява на 11,5 млн. тона.

Заради сушата през тази година фермерите в Европа ще получат до 70% от директните плащания още до средата на октомври, съобщава Ag-Press.eu. Освен това след приемане на пакета от мерки в началото на септември, на земеделските производители ще бъде предоставена възможност да получат и до 85% от средствата по ПРСР.

Държавните членки на ЕС се съгласиха вчера с предложените мерки за компенсации на фермерите, които целят да облекчат финансовите трудности, с които ще се сблъскат в резултат на неблагоприятните климатични условия.

Освен по-ранно получаване на средствата по директните плащания, ЕК предлага и някои мерки по дерогация свързани с правилата за агроекология , които целят снабдяване на стопанствата с достатъчно храна за животните. Аграрният комисар Фил Хоган увери, че ЕК следи ситуацията от самото начало, и е в готовност да подкрепи фермерите за да преодолеят финансовите затруднения и да осигурят храна за животните.

Учени от университета Фридрих-Алберт в германския град  Ерланген  откриха как да се създават сортове картофи, устойчиви на засушаване, информира agrarheute.com. Причина за неустойчивостта на сега съществуващите сортове картофи към засушаване и високи температури се оказа т.нар. „малка РНК” която блокира образуването на клубени. Изключвайки я учените  успели да създадат растения, устойчиви на високи температури.

С оглед измененията на климата този принос може да се окаже  много важен за повишаване на добивите от картофи в бъдеще. Както е извесно засушаването през миналата година доведе до сериозни щети за картофопроизводителите в Германия.

Картофите се явяват една от основните храни в света, а високите температури се отразяват на добивите. Идеалната температура за образуване на клубените според науката е максимум около 21 градуса дневна и 18 градуса нощна температура. При тези температури и нормална продължителност на деня, листата на картофите могат да произведат достатъчно количества белтъци, които са в основата на грудките, така че да устоят на по-студеното време. При по-високи от тези температури, растенията  „превключват” на друга програма на развитие, при която натрупват повече зелена маса и почти никакви клубени. Така образуваните клубени са лишени от достатъчно сила за да оцелеят при недостига на белтъци. Изключвайки т.нар. „малка РНК” отговаряща за образуването на клубени, тя остава неактивна при ниски температури. В лабораторни условия учените установили че при температурни нива от 29 градуса през деня и 27 градуса през нощта развитието на клубени не спира.  Следващата стъпка е учените да повторят експеримента с растения в полеви условия.

Заради продължителното  засушаване се възпрепятства развитието на есенните култури в Ямболски регион, като фермерите може да се наложи да презасеят площите с пролетници. Това съобщава БТА, позовавайки се на информация от областната земеделска служба.

Въпреки сушата сеитбата продължава. Досега в петте общини на областта са засети 534 000 декара с пшеница, 50 500 декара – с ечемик, 97 400 – с маслодайна рапица.

През ноември предстои да се проведе специална конференция  в Австрия  посветена на Африканската чума по свинете, обяви на пресконференция след края на съвета на аграрните министри днес еврокомисарят Фил Хоган. Той увери, че се полагат всички усилия от страна на Брюксел за повишаване на биосигурността на стопанствата и предотвратяване разпространението на заболяването в други страни на Европа, като се следва специално приет план от комисаря по здравеопазване Витянис  Андрюкайтис. Хоган   подчерта, че Белгия е взела всички възможни мерки за неразпространение на заболяването, като в страната са вече са унищожени 4 000 животни в стопанства от засегнатите райони, и се вземат допълнителни мерки за сигурност от съседните държави, но  то вече се е разпространило в някои от новите страни членки.  Хоган още веднъж потвърди, че 85% от субсидиите  за тази година ще са при животновъдите до 16 октомври.

По другата обсъждана по време на съвета тема свързана със щетите от засушаването  понесени от редица европейски фермери, Хоган заяви, че окончателните резултати предстои да се обсъдят през октомври по време на следващия съвет на аграрните министри в Люксембург . Към момента е ясно, че в отделните части на континента, фермерите са понесли в различна степен щети от сушата. От своя страна австрийският министър на земеделието Елизабет Кьостингер заяви:  „Земеделието е секторът най-силно засегнат от промените в климата, а засушаването порази цяла Европа, ето защо е необходимо и в бъдеще да предприемем мерки срещу негативните промени в климата”.

Отделните  страни по думите и са предприели различни модели за компенсиране на щетите за фермерите от засушаването.   Повечето  от мерките предприети от Австрия  в тази насока са свързани със приемането на пакет от 60 млн. евро, в който голяма част от средствата са фокусирани върху застраховането на стопанствата,а не върху директни компенсации, за да може земеделските производители да са подготвени и за бъдещи подобни климатични феномени. Тя припомни, че в Австрия  са предприели масивни мерки за справяне с корояда нападнал иглолистните гори, който продължава да нанася щети и също е резултат от промените в климата.

Заради засушшаването ЕК допълни предложения в началото на август пакет от мерки с цел улесняване достъпа на земеделските производители до храна за животните, съобщава AGpress.com. “Вече предприемаме действия, които да осигурят достатъчно храна за животните в засегнатите от сушата региони”, заяви аграрният комисар Фил Хоган. Той следи ситуацията и е в непрекъснат контакт с аграрните министри от засегнатите страни. Представените в Брюксел мерки по дерогация засягат основно екологизацията, и дават право на фермерите да събират за фуражи някои есенни култури, възможност за сеитба на чисти култури, ако са предназначени за паша. Намаляване на сегашния период от осем седмици за засаждане на есенните култури. Освен това се удължава ползването на угарите във Франция за храна на животните. Беше потвърдено, че земеделските стопани ще могат да получат до 70% от своите преки плащания и 85% от плащанията по селското развитие вече от средата на октомври 2018 г., вместо през декември.

EK гарантира, че всички тези мерки се прилагат по пропорционален начин, като се вземат предвид опасенията за околната среда. Например съгласно съществуващите правила за държавни помощи може да бъде предоставена помощ до 80% от щетите, причинени от суша (или до 90% в зоните с природни ограничения), при определени специфични условия. Закупуването на фураж може да бъде квалифицирано като помощ за материални щети или загуба на доходи. Компенсацията за щети може да бъде предоставена и без да е необходимо да се нотифицира Комисията (така наречената „помощ de minimis“) със суми до 15 000 EUR на земеделски стопанин за период от три години. В рамките на развитието на селските райони съществуват възможности за облекчение, включително финансиране за повторно засяване на пасищата например или компенсация за загуба на доходи.

Германските фермери ще бъдат компенсирани за претърпените щети от засушаването с до 170 млн. евро от федералния бюджет, информира topagrar, позовавайки се на изявление на земеделския министър Юлия Кльокнер. Тя поиска спешна помощ от 350 млн. евро за земеделските производители, но правителството е склонно да удовлетвори само 50% от компенсациите. „Обявявам засушаването от тази година като климатично явление с национално значение“, заяви Кльотнер след края на днешното правителствено заседание в Берлин.  Стана ясно, че другата половина  от компенсациите могат да дойдат от бюджетите на отделните засегнати провинции. За компенсации по специална програма ще могат да кандидатстват фермери с над 30% загуба на добивите. В нея желание да се включат са изявили 14 федерални провинции.  Според Кльокнер заради сушата, зърнената реколта в страната се очаква да е най- слабата  от 1994 година насам. Междувременно euractiv.de съобщи, че по данни на засегнатите провинции около 10 000 земеделски стопанства са застрашени от фалит.

Земеделското министерство на Латвия поиска от ЕК финансова помощ  от 350 млн. евро за компенсиране на щетите, нанесени от засушаването, съобщава „Зерно Онлайн”. Според информацията щетите за местните фермери от сушата през тази година се оценяват на 160 млн. евро за растениевъдството и 100 млн. евро за животновъдството. В резултат на неблагоприятните климатични условия породени от сушата и високите температури, обема на пасищата в страната  например е намалял с 54%.

„Особено тежка е ситуацията в животновъдството, където сега върви подготовката на фуражите”, заявиха от ведомството. Последиците от засушаването в сектора се очаква да се усетят най- сериозно през зимния период. От ЕК обаче не са склонни да отпуснат на Латвия цялата искана сума за компенсации поради това, че и други страни също ще трябва да бъдат подпомогнати.  В информацията се припомня, че заради засушаването латвийската реколта от зърнени култури ще е с 30% по-слаба.

Във връзка със засушаването полското правителство одобри пакет от помощи за фермерите в страната, като компенсацията на хектар ще е  234 евро, съобщава agrarheute.com. За целта са заделени 187 млн. евро, които да послужат за мерки срещу очакваните за земеделските производители загуби. Според земеделския министър на страната Кжищоф  Ардановски добивите през тази година ще са със 70% по-слаби.  Компенсации са предвидени и за стопанства със загуби и под 30%. Освен това се предвиждат и други мерки като отсрочки на арендните плащания и заемите и данъчни облекчения. Според актуални данни на местната статистика от засушаването са засегнати 83% от обработваемите площи, а като пропаднали площи се очаква да бъдат обявени почти 2 млн. хектара.