Тагове

Експортът на зърнени култури е спаднал с 14%- на растителни масла с 37%

През май 2024 година страните членки на ЕС са регистрирали увеличение на вноса на селскостопанска продукция от трети страни спрямо аналогичния период на предходната година с 3%, съобщава Agri-Press.eu. В парично отношение вносът на селскостопанска продукция за споменатия период е възлизал на 14,7 млрд. евро, Причина за неговото увеличение е по-големия внос на ядки, какао, плодове и зехтин.

През месец май е била изнесена земеделска продукция на стойност 19,7 млрд. евро с увеличение на експорта на маслини и зехтин, но спад на износа на зърнени храни и растителни масла. По-специално при износа на зърнени култури е регистриран спад с 14% до 937 млн. евро, поради по-ниските цени на международните пазари. По същата причина е регистриран спад от 37% при експорта на растителни масла, който през май е достигнал до 654 млн. евро.

Отчита се стабилен търговски излишък от 5 млрд. евро.

Сред най-големите търговски партньори на общността са Великобритания, САШ, Китай, Бразилия и Украйна.

От МЗХ се похвалиха с увеличен капацитет на изследваните проби и на проверяваните камиони на граничния пункт с Турция

По време на вчерашната пресконференция заместник министърът на земеделието Деян Стратев обяви, че на ГКПП „Капитан Андреево“ е в процес изграждането на нова лаборатория за проверка за съдържание на пестицидни остатъци на влизащите у нас плодове и зеленчуци от трети страни.

„През изтичащата година беше оптимизиран лабораторния капацитет на ГКПП „Кап. Андреево, с което броят на изследваните проби за денонощие се повиши от 50 на 80. Броят на проверяваните за денонощие на граничния пункт камиони е увеличен от 350 на 450-500“, заяви зам. министър Стратев.

„Целта ни по отношение контрола на ГКПП „Кап. Андреево“ е държавата да си заеме полагаемото място, добави и земеделският минстър Кирил Вътев.

„Лабораторията на граничния пункт е на етап ремонтни дейности в началото на следващата година е предвидено нейното откриване. Към момента целия официален контрол се извършва в лабораториите на БАБХ. Обезпечаваме всичко, което е регламентирано от европейското законодателство, касаещо безопасността на храните“ заяви д-р Светлозар Патарински.

Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за платените данъци

За да увеличи средствата за финансиране на отбраната във времена н военни действия, Украйна въвежда по-стриктен контрол на износа на земеделска продукция от черноморските и дунавски пристанища на страната, съобщава Ukragroconsult, позовавайки се на Bloomberg. Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за изплатените данъци до началото на войната. В информацията се съобщава, че при промяна на ситуацията този механизъм може да бъде допълван или променян.

Правителството се стреми да ограничи дейността на компаниите-еднодневки и да повиши постъпленията в хазната от чужда валута както и да повиши събираемостта на данъците с оглед на това, че съюзниците които осигуряват международна военна помощ следят внимателно за антикорупционните мерки прилагани от Украйна. Прилагането на подобни мерки изисква време, което за износителите е свързано със задържане на товарите и увеличаване на разходите.

Проверките доведоха до временно спиране на експорта на земеделска продукция от пристанището в Одеса, което доведе до многобройни жалби, а търговците от дунавските пристанища съобщиха, че проверките на документацията за експорт са довели за съществено забавяне. Търговията по река Дунав според тях се забавя освен заради бюрократичните мерки на Киев, заради лошото време и задръстванията по маршрута. По оценки на търговци износители всеки ден забавяне на товарите води до увеличаване на разходите им с 4 хил. долара.

ЕК не е запозната с мерките налагани от България

Европейската комисия предупреди днес, че може да предприеме наказателни процедури срещу държавите от Европейския съюз, които налагат едностранни ограничения на земеделския внос от Украйна, съобщва БТА. Целта ни е да постигнем решение съвместно с всички засегнати страни, уточни говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпроси.

Държавите в ЕС нямат право да налагат едностранни мерки. Целта ни е да постигнем решение с помощта на всички засегнати. Украйна представи тази седмица план за действие, обсъждаме го, добави говорителят.

Планът предвижда Украйна да въведе бързо надзор на износа. В този случай няма да има нужда от едностранни ограничения. ЕК запазва правото си, ако прецени, да предприеме наказателни процедури срещу държавите, които поддържат едностранни мерки, поясни той.

Говорителят добави, че засега ЕК не е запозната с мерките, предприемани от България. Обсъждаме тези въпроси двустранно, уточни той. По неговите думи ЕК ще бъде длъжна да представлява държавите от ЕС в спора в Световната търговска организация (СТО) по въпроса за украинския износ. Украйна предяви преди дни иск в СТО срещу Полша, Унгария и Словакия заради предприетите от тях едностранни ограничения срещу вноса на украински земеделски стоки.

Албания си е поставила амбициозната цел през 2030 година да изнася земеделска продукция на стойност 1 млрд. долара, информира бТА. Увереност според земеделския министър на страната Фрида Кривца за постигането на тази цел дава окуражаващият обем на износа през миналата година, който възлиза на 500 милиона евро, и подкрапата за фермерите и инвестициите в селското стопанство, обясни Крифца.

Пред АТА Крифца каза, че „ако увеличението от 12% през първите 4 месеца на 2023 г. бъде потвърдено, до края на годината износът на Албания ще бъде с 60-70 милиона евро повече и на практика ще достигне 600 милиона евро през 2023 г.Освен износа, каза Крифца, продължава да расте и покритието на пазара с местни продукти, което е 2,5 пъти повече от преди.

Според официалните статистически данни износът на селскостопански продукти за четирите месеца на 2023 г. бележи консолидирана възходяща тенденция.
„Чрез нашите политики разширяваме пряката подкрепа за фермерите и инвестициите в селското стопанство с цел увеличаване на местното производство. Чрез програмата ИПАРД успяхме да подпомогнем модернизацията на селското стопанство и преработката на селскостопанска продукция според най-добрите стандарти за развитие на хранителната верига и увеличаване на износа“, каза Крифца.

През първите 4 месеца стойността на износа на плодове е със 17,1% повече, а на зеленчуци – с 36,3% повече. За същия период намалението на вноса на плодове и зеленчуци е с 22.5% като количество и с 11.5% като стойност.

Пред АТА Крифца акцентира и върху важното влияние на износа на селскостопански продукти върху икономиката на страната.

„Нашият износ не само повишава доходите на фермерите, но той е от съществено значение за развитието на сектора и заетостта; той е паспорт на Албания на международните пазари. Чрез износа повишаваме нивото на производство, но също така и продоволствената сигурност, доближаваме се до стандартите и качеството на пазарите на Европейския съюз. Създаваме по-високи доходи за фермерите, за младите хора, съживявайки сектора. Разработваме продукт, който позволява развитието на туризма и селския туризъм. Изграждаме нашата идентичност въз основа на устойчивото използване на природните ресурси“, каза министър Крифца.

На 3 705,17 лева е определен максималният размер на застрахователното обезщетение при застраховка на земеделската продукция през 2023 г/, съобщават от земеделското министерство по мярката застраховане на продукция от Наредба № 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019–2023 г. за заявления, подадени през финансовата 2023 г.

Очаква се днес на заседание на кабинета да бъде взето решение за забрана на вноса на земеделска продукция от Украйна съобщава БНР. Предложението е на министерство на икономиката. Предвижда се забраната да е за времето от три месеца, и да обхване освен пшеница и други стоки като месо и мляко.. Така страната ни ще се нареди до Полша, Унгария и Словакия, които вече приеха подобни забрани, които са в противоречие с общата търговска политика на блока.

Забраната за внос от Украйна ще е временна, вероятно до края на юни, и ще включва освен пшеница, слънчоглед и царевица, също и мед, сурово и сухо мляко, плодове и зеленчуци, яйца, пилешко, телешко и свинско месо, ядки и други земеделски стоки. Забраната няма да обхване транзитното преминаване на земеделска продукция от Украйна.

Министерството на земеделието предлага временна забрана за внос от Украйна на пшеница, слънчоглед и царевица. От агроведомството аргументират подобен ход с тежката ситуация на българските зърнопроизводители, които не могат да продадат миналогодишната си реколта, притиснати от по-евтиното украинско зърно. Според бранша след забраната на внос в Полша, Унгария и Словакия, огромни количества зърно от Украйна ще се насочат към България, което окончателно ще взриви пазара у нас. В съседна Румъния също се обсъжда решение за забрана на вноса на украинска земеделска продукция.

Очаква се въпросът за внос на украинска земеделска продукция да бъде обсъден в петък при посещението на украинския министър на земеделието у нас. За сега не е ясно какви санкции ще бъдат наложени от Брюксел на страната ни заради предприетите едностранни действия.

Брюксел не забави реакцията си на решението на Полша, Словакия и Унгария да наложат едностранна забрана за внос на агропродукция от Украйна, като еврократите я определиха като „незаконно“ и „контрапродуктивно“, пише авторитетното издание Politico. Изданието припомня, че трите страни забраниха вноса на украинско зърно и други хранителни продукти през последните дни с аргумента, че излишъкът от износ е наводнил техните пазари и е застрашил поминъка на местните фермери.

Бюрократите от Брюксел са недоволни най-вече от това, че стъпката на трите страни застрашава крехкото европейско разбирателство за общ отпор на руската агресия в Украйна. „Дипломатите от ЕС смятат, че забраните за внос противоречат както на международното право, така и на правото на ЕС и няма да успеят да постигнат целите си“, пишат от Politico.

„Едностранните забрани на отделни държави няма да решат нищо“, каза чешкият министър на земеделието Зденек Некула, според който ЕС трябва да приеме единна позиция за това, как да се транзитира земеделската продукция, wnos от Украйна.

„Коридорите за солидарност не работят. Нямаме ефективни инструменти за контрол на транзита“, каза посланикът на Полша в ЕС Анджей Садош пред POLITICO. „Имаме в нашите силози около 4 милиона тона украинско зърно и се нуждаем от известно време, за да стабилизираме ситуацията.

Проблемите бяха до голяма степен игнорирани от Европейската комисия досега, каза той, принуждавайки полското правителство да действа.

„Индивидуални фермери започнаха да блокират терминали и влакови връзки. Те протестираха. Бяхме много близо до ескалация“, добави Садош. Той подчерта, че забраната, която изтича на 30 юни, е само временна. Европейски диплмат определи полското решение като „не най-елегантното, що се отнася до солидарността с Украйна“.

От своя страна  EK възприе премерен подход, като като в заявление от понеделник в Брюксел се казва че „на този етап е твърде рано“ да се даде категоричен отговор относно законността на този ход. В него обаче се отбелязва: „Търговската политика е от изключителната компетентност на ЕС и следователно едностранните действия не са приемливи“. Дипломати определиха, че подобни едностранни действия противоречат както на правилата на Световната търговска организация, така и на правилата на установената през 2014 година зона за свободна търговия с Украйна. Словакия, от своя страна, твърди, че е била принудена да действа в понеделник, след като Полша и Унгария решиха през уикенда да блокират вноса.

„Имаше риск техните маршрути да се пренасочат към нас и да предизвикат още по-голям натиск върху нашия малък вътрешен пазар“, каза словашки служител, добавяйки, че тестовете също са показали прекомерно ниво на пестициди в пшеницата.

За разлика от Полша и Унгария, Словакия заяви, че ще остави транзита отворен.Полша от своя страна отхвърля идеята, че нарушава правилата, позовавайки се на националните закони, които й позволяват да го прави от съображения за обществена безопасност.

Цените на торовете в ЕС през първото тримесечие на 2022 година са отбелязали увеличение с 21,2 % спрямо последното тримесечие на предходната година, съобщава Ag-Press.eeu позовавайки се на данни на Евростат. По темп на увеличение те са следвани от цените на енергията и смазочните материали със 17,4% и фуражите с 9,2%. Средното увеличени на цените на земеделската продукция в отчетения период е с 6%.
На годишна база спрямо първото тримесечие на миналата година, цената на торовете се е увеличила с цели 96%, а на енергията с 55,6%. По-високите цени на торовете и горивата са се отразили и на цената на фуражите, които на годишна основа са поскъпнали с 22,9%. На годишна база увеличението на цената на земеделската продукция е с 19,9%.

Най-съществено повишение на цените е регистрирано за зърнените култури с 41,5% и маслодайните култури с 51,7% , птиче месо с 22,2% и мляко с 21,4%,

Статистиката потвърждава, че нахлуването на Русия е довело до значителни сътресения на европейския пазар на аграрна продукция тъй като в него са включени пряко две от най-големите страни износители на аграрна продукция и торове. Това е довело до до допълнителен натиск на пазарите и покачване на цените на ключови стоки

Руската армия продължава да ограбва земеделски стопанства в окупираните украински територии, съобщава UkrAgroConsult. Според информациите се засилват грабежите в земеделски стопанства около град Мелитопол, от които са задигани храни и селскостопанска техника. В началото на седмицата украински власти са регистрирали колони с транспортни средства със замаскирани номера, превозващи селскостопанска техника и зърно от Крим.

„Местни депутати-мародери от Красноярския край на Русия са решили да извършат експроприяция на зърно , плодове и зеленчуци от Херсонска област заради недостиг на краставици и други зеленчуци вследствие на наложените международни санкции“ се казва в съобщението. Според украинския омбудсман Людмила Денисова, наследниците на виновниците за украинския голодомор от 30-те години на миналия век сега се опитват отново да провеждат геноцид над украинското население чрез грабежи, определящи ги като изземване на излишни количества земеделска продукция. По думите и подобни действия са в нарушение на Женевската конвенция от 1949 година за защита на мирното население по време на война.

В своя доклад за краткосрочните перспективи пред пазарите на аграрна продукция, ЕК констатира, че заради високите цени и военния конфликт в Украйна, пазарите продължават да са под напрежение, информира Ag-Press.eu. Според експертите войната в Украйна е е увеличила несигурността по отношение на осигуряването на достатъчно зърнени и маслодайни култури.

В него все пак се казва, че ЕС е с огромни излишъци в агро-хранителната верига, и е способен да осигури вътрешното си потребление, а предложените мерки за увеличаване на площите с полски култури , ще позволят на фермерите да увеличат площите си със зърнени, маслодайни и протеинови култури. Напомняме, че беше решено земеделските производители да могат да използват за целта земята оставена под угар. При нормални климатични условия, от ЕК прогнозират, че реколтата от зърнени култури през 2022 година ще достигне до 296 млн. тенденциите за повишаване на инфлацията и високите цени създават опасения за достъпност до пазарите.

Очаква се нарастващата инфлация и вложените разходи вероятно да окажат по-голям натиск върху потребителските цени на млечните продукти. Предвижда се леко увеличаване на потреблението на масло и сирена и спад на употребата на сухо мляко за производството на млечни продукти.

По данни на статистиката стойността на крайната продукция произведена в земеделието ни през миналата година е достигнала до около 7,9 млрд. лева, което е спад с 4,5% спрямо 2019 година. Това информира електронното издание на „Дневник“. Намалението е в резултат на спад в обемите на произведените количества с 11% въпреки увеличението на цените със 7.3%.

Произведената от растениевъдството продукция се равнява на 5,2 млрд. лева, като съставлява 2/3 от общата стойност на земеделската продукция, като 81% от растениевъдната продукция се пада на зърнените и технически култури. Спрямо година по-рано производството на растениевъдна продукция е паднало със 7%, като това се дължи на спад в отглеждането на технически и зърнени култури заради по-ниски добиви вследствие на засушаването.

Около 2 млрд. лева е стойността на произведената у нас през миналата година животновъдна продукция, като в процентно съотношение делът и от общата продукция е 24.9%. Спрямо 2019 година производството на животновъдна продукция се е увеличило с 2.7%.

По данни на Асоциаията на българските застрахователи делът на земеделските застраховки на пазара е под 7%. „Проблемът със емеделске асрахови бързо набо сост ,  и е нербходимо да се говори эа него. Образуваха се две групи производители. От една страна са големите, стопанисващи много земя, собствена и наета, които не застраховат , разчитайки на разпределението на риска. От друга страна са малките фермери, чието производство е съсредоточено на едно две места. Те обача не дават достатъчно голяма съвкупност,  в резултат на което застрахователният продукт не  може да се разпростре върху достатъчно голяма извадка. Това прави земеделските застраховки губещ продукт, което се отразява и на фермерите, и на нас“, описа пед БНР ситуацията Светла Неснорова, председател на УС на Асоциациата на българските застрахователи.

В резултат на това застрахователите или намаляват обхвата на предлаганите застраховки, или увелочават цените, или  въобще спират да предлагат земеделски засрахови. Ситуацияга според нея създава един парадокс, от двете страни на който са застрахователи и фермери. Ето защо от асоциацията от доста времяегжворят за създаване на модел та застраховане със задължителен елемент що се отнася до природноте бедствия, който да обхване всички земеделски производители.

Несторова припомни още, че при неудовлетвореност от страна на производителите от предприетоте от застраховатали верки по обезщетения на щети от природни бедствия, единствено съда може да се произнесе по тяхната целесъобразност.

Тя подчерта още, че браншът следи новостите в областта на противоградовата защита и е натрупан   достатъчно опит и призова да се внимава да не се похарчат много пари за нищо.

По решение на УС на фонд „Земеделие” бюджетът за съфинансиране на застраховането на земеделска продукция за 2018 година се увеличава с още 700 хил. лева, а общата сума на подпомагането ще достигне до 2,2 млн. лева. Целта му е да насърчи производителите на плодове зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн доброволно да застраховат продукцията си срещу неблагоприятни климатични условия. Максималният размер на финансирането, което може да получи един земеделски стопанин, е до 65% от стойността на застрахователната премия. Заявления за кандидатстване по схемата ще се приемат до изчерпване на ресурса, като крайната дата е  31 август. Срокът за сключване на договорите и изплащането на помощта е до 14 декември 2018 г.

Освен това бяха одобрени допълнителни 631 000 лв. по подадени заявления  за компенсиране  разходите на земеделски proiywoditeli за закупуване на средства за растителна защита за контрол на почвени неприятели по картофите за 2018 г. Срокът за сключване на договори и изплащане на помощта е до 22 юни 2018 г.