Описание на болестта
Гъбата напада стъблата и генеративните органи на рапицата по време на цъфтеж. Първите признаци се появяват няколко седмици след началото на цъфтежа, на мястото на прикачване на листата или на мястото на разклоняване на стъблото. Петната отначало са светложълти до бледокафяви, меки, воднисти. Некротиралата тъкан на петната се напуква и при влажни условия се покрива с гъст, наподобяващ памук мицел. Цялото вътрешно съдържание на стъблото може да бъде запълнено с белия мицел, а по-късно в него се образуват черни склероции. Растенията узряват преждевременно и си личат в полето със сламено жълтия си цвят, за разлика от зелените незасегнати растения. Инфекциите започват най-често в цветовете, откъдето се разпространяват към стъблото, особено при опадването на венчелистчетата, които залепват по по-ниско разположените части на растенията. Това е така, защото покълващите спори на патогена използват венчелистчетата като „стартов” субстрат за покълването на спорите и за развитието на мицела, който после напада стъблото или органа, по който са се закачили венчелистчетата.
Борба
За ограничаване разпространението на бялото гниене най-важни са превантивните мерки: правилен сеитбооборот – минимум 4 год.; не е подходящо да се отглежда рапица след слънчоглед, фасул, рапица; балансирано торене с акцент върху съдържанието на фосфор и калий; растителните остатъци да се отстранят, но още по-добре е да се раздробят и да се заровят с дълбока оран. Заораните склероции остават жизнени, но големите вълни от инфекции възникват, когато склероциите са на или непосредствено под почвената повърхност.
Решението да се премине към химичен контрол на болестта е трудно, тъй като след появата на първите симптоми химическата защита е вече недостатъчно ефикасна. Оптималните срокове за борба са, когато 40-60% от цветовете по първите 3-5 цветоноса са отворени, тоест когато по растенията още няма никакви симптоми. Регистриран фунгицид за борба с трите болестти е ПИКТОР СК – 50 мл/дка в 20-40 л работен разтвор/дка
